Съдът в Австрия се обръща към ECJ по повод на възникнало съдебно дело между режисьор и продуцент на документален филм. Въпросите са следните:
„1) Следва ли разпоредбите на правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права, и по-специално разпоредбите на член 2, параграфи 2, 5 и 6 от Директива 92/100, на член 1, параграф 5 от Директива 93/83 и на член 2, параграф 1 от Директива 93/98 във връзка с член 4 от Директива 92/100, член 2 от Директива 93/83 и членове 2 и 3, както и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 да се тълкуват в смисъл, че правата на използване, свързани с възпроизвеждането, излъчването чрез спътник или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп, във всеки случай по силата на закона принадлежат непосредствено (оригинерно) на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от законодателя в държавите членки филмови автори, а не непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент; намират ли се в противоречие с правото на Европейския съюз законите на държавите членки, които предоставят със закон правата на използване непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Във връзка с правата на използване по смисъла на [първия въпрос], принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда и във връзка с други права, различни от правото на отдаване под наем и в заем, законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
б) Оригинерното право на собственост на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори обхваща ли и предвидените от националното законодателство права на справедливо възнаграждение като т.нар. „възнаграждение за празни информационни носители“ (Leerkassettenvergütung) по член 42b от UrhG, респективно правото на справедливо обезщетение по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, буква б):
Във връзка с правата по смисъла на втория въпрос, буква б), принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на възнаграждение на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос:
В съответствие с горепосочените разпоредби от правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права ли е правна уредба на държава членка, съгласно която главният режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или други, определени от националния законодател филмови автори действително имат установено от закона право на половината от възнаграждението, но това право може да бъде дерогирано и следователно не е неотменимо?“
Решението на Европейския съд по така посочените въпроси може да откриете тук.
English version
The European Court issued an opinion on the ruling on the allocation of rights between the director and producer of audio-visual work.
The court in Austria asked the ECJ in relation to litigation arising between the director and producer of the documentary. The questions are:
‘(1) Must the provisions of European Union law concerning copyright and related rights, in particular Article 2(2), (5) and (6) of Directive 92/100, Article 1(5) of Directive 93/83 and Article 2(1) of Directive 93/98, in conjunction with Article 4 of Directive 92/100, Article 2 of Directive 93/83 and Articles 2 and 3 and Article 5(2)(b) of Directive 2001/29, be interpreted as meaning that the principal director of a cinematographic or audiovisual work or other authors of films who are designated by the legislatures of the Member States are directly (originally) entitled in any event, by operation of law, to the exploitation rights in respect of reproduction, satellite broadcasting and other communication to the public through the making available to the public and that the film producer is not entitled thereto directly (originally) and exclusively; are laws of the Member States which allocate the exploitation rights by operation of law directly (originally) and exclusively to the film producer inconsistent with European Union law?
(2) If the answer to Question 1 is in the affirmative:
(a) Does European Union law allow the legislatures of the Member States the option, even in respect of rights other than rental and lending rights, of providing for a statutory presumption in favour of a transfer to the film producer of the exploitation rights within the meaning of [Question] 1 to which the principal director of a cinematographic or audiovisual work or other authors of films who are designated by the legislatures of the Member States are entitled and, if so, must the conditions laid down in Article 2(5) and (6) of Directive 92/100, in conjunction with Article 4 of that directive, be satisfied?
(b) Must the original ownership of rights which is enjoyed by the principal director of a cinematographic or audiovisual work or other authors of films who are designated by the legislature of a Member State also be applied to the rights granted by the legislature of a Member State to equitable remuneration, such as ‘blank cassette remuneration’ pursuant to Paragraph 42b of the [UrhG], or to rights to fair compensation within the meaning of Article 5(2)(b) of Directive 2001/29?
(3) If the answer to Question 2(b) is in the affirmative:
Does European Union law allow the legislatures of the Member States the option of providing for a statutory presumption in favour of a transfer to the film producer of the rights to remuneration within the meaning of [Question 2(b)] to which the principal director of a cinematographic or audiovisual work or other authors of films who are designated by the legislatures of the Member States are entitled and, if so, must the conditions laid down in Article 2(5) and (6) of Directive 92/100, in conjunction with Article 4 of that directive, be satisfied?
(4) If the answer to Question 3 is in the affirmative:
If a statutory provision of a Member State accords to the principal director of a cinematographic or audiovisual work or other authors of films who are designated by the legislatures of the Member States a right to half of the statutory rights to remuneration, but provides that that right is capable of alteration and not therefore unwaivable, is that provision consistent with the aforementioned provisions of European Union law in the area of copyright and related rights?’
The decision of the European Court that those questions can be found here.
