Неразрешено излъчване на музика в самолет представлява нарушаване на авторски права според Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по свързани дела C‑775/21 и C‑826/21, Blue Air Aviation SA срещу UCMR — ADA Asociaţia pentru Drepturi de Autor a Compozitorilor.

Делата касаят дали озвучаването на самолети и влакове представлява разгласяване на защитени от авторското право произведения. Предисторията на казусите е следната:

 (Дело C‑775/21)

UCMR — ADA е организация за колективно управление на авторски права в музикалната сфера.

На 2 март 2018 г. тази организация предявява пред Окръжен съд Букурещ, Румъния иск срещу авиокомпанията Blue Air за заплащане на дължими възнаграждения и неустойки за публичното разгласяване на музикални произведения на борда на експлоатирани от Blue Air самолети, за което последното не е получило лицензия.

Пред тази юрисдикция Blue Air твърди, че експлоатира 28 самолета и че макар 22 от тези 28 самолета да са оборудвани с необходимия за излъчването на музикални произведения софтуер, тя е разгласила публично, след получаването на необходимата лицензия, един-единствен музикален откъс като фон в 14 от тези самолета.

След това уточнение UCMR — ADA разширява исканията си за плащане, като приема, че наличието на уредби за звуково оповестяване в приблизително 22 самолета е основание да се заключи, че защитените произведения са били публично разгласени във всички самолети от флота на Blue Air.

Искът на UCMR — ADA е уважен с решение от 8 април 2019 г. По същество Окръжен съд Букурещ, Румъния приема, въз основа на решения от 7 декември 2006 г., SGAE (C‑306/05, EU:C:2006:764), и от 15 март 2012 г., Phonographic Performance (Ireland) (C‑162/10, EU:C:2012:141), че от обстоятелството, че Blue Air е оборудвала експлоатираните от нея превозни средства с устройства, позволяващи публичното разгласяване на музикални произведения като фон, може да се изведе оборима презумпция за използването на тези произведения, въз основа на която следва да се заключи, че всеки самолет, който е оборудван с уредба за звуково оповестяване, използва това устройство за публично разгласяване на съответното музикално произведение, без да е необходимо да се представят допълнителни доказателства за това.

Blue Air обжалва това решение пред запитващата юрисдикция Апелативен съд Букурещ, Румъния, като изтъква по-специално, че не е излъчвала музикален фон на борда на експлоатираните от нея самолети, за които не е получила лицензия, и че наличието на съоръжения не е само по себе си равнозначно на публично разгласяване на музикални произведения. Тя добавя, че с излъчването на музикален фон, не е преследвала стопанска цел. Накрая тя отбелязва, че наличието на уредби за звуково оповестяване в самолетите е продиктувано от съображения за сигурност, за да се осигури комуникацията между членовете на екипажа на самолета, както и комуникацията между членовете на екипажа и пътниците.

Запитващата юрисдикция подчертава, че тъй като не е налице стопанска цел, не е съвсем сигурно дали разгласяването на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29. Освен това, при утвърдителен отговор на този въпрос, запитващата юрисдикция иска да се установи каква е необходимата степен на доказване в това отношение. Тя отбелязва, че съгласно практиката на някои национални съдилища, когато оператор, който извършва определена стопанска дейност, фигурира в методиката, посочена в точка 23 от настоящото решение, съществува оборима презумпция, че на съответното място се разгласяват публично произведения, защитени с авторско право. Тази презумпция е обоснована по-специално от невъзможността на организациите за колективно управление на авторски права системно да проверяват всички места, където могат да се извършват действия по използване на произведения на интелектуалното творчество.

При тези обстоятелства Апелативен съд Букурещ решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли разпоредбата на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО […] да се тълкува в смисъл, че излъчването в търговско въздухоплавателно средство, превозващо пътници, на музикално произведение или на фрагмент от музикално произведение при излитане, кацане или в който и да било момент от полета, чрез общата уредба за звуково оповестяване на въздухоплавателното средство, представлява публично разгласяване по смисъла на този член, по-специално (но не само) с оглед на критерия за стопанска цел на разгласяването?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2) Представлява ли наличието на борда на въздухоплавателното средство на уредба за звуково оповестяване, която се изисква от законодателството във връзка със сигурността на въздушния трафик, достатъчно основание за извеждане на оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения на борда на това въздухоплавателно средство?

При отрицателен отговор на този въпрос:

3) Представлява ли наличието на борда на въздухоплавателното средство на уредба за звуково оповестяване, която се изисква от законодателството във връзка със сигурността на въздушния трафик, както и на софтуер, който позволява разгласяването на звукозаписи (съдържащи защитени музикални произведения) чрез тази уредба, достатъчно основание за извеждане на оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения на борда на това въздухоплавателно средство?“.

 (Дело C‑826/21)

UPFR е организация за колективно управление на сродни права на продуцентите на звукозаписи.

На 2 декември 2013 г. тази организация предявява иск срещу CFR, дружество за железопътен транспорт, за плащане на дължими възнаграждения и неустойки за публичното разгласяване на музикални произведения във вагоните на стопанисвани от него пътнически влакове. В този контекст тя поддържа, че съгласно приложимата правна уредба в областта на железопътния транспорт част от експлоатираните от CFR влакове трябва да бъдат оборудвани с озвучителни уредби и твърди, че наличието на такива уредби е равнозначно на публично разгласяване на произведения по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

Този иск е отхвърлен от Окръжен съд Букурещ, който приема, че макар само по себе си инсталирането на озвучителна уредба, която дава техническа възможност за достъп на публиката до звукозаписи, да представлява публично разгласяване на музикални произведения, не е било доказано, че експлоатираните влакове са били оборудвани с такава уредба.

UPFR обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, Апелативен съд Букурещ.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че в по-голямата част от националната съдебна практика се приема, по-специално въз основа на решение от 7 декември 2006 г., SGAE (C‑306/05, EU:C:2006:764), че наличието на озвучителни уредби във вагоните на пътническите влакове е равнозначно на публично разгласяване на музикални произведения. Тя обаче изпитва съмнения в това отношение.

При тези обстоятелства Апелативен съд Букурещ решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Осъществява ли железопътен превозвач, който използва железопътни вагони, в които са монтирани озвучителни уредби, предназначени за предоставяне на информация на пътниците, публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29/ЕО […]?

2) Допуска ли член 3 от Директива 2001/29/ЕО […] национална правна уредба, която установява оборима презумпция за публично разгласяване, основана на наличието на озвучителни уредби, когато те се изискват от други законови разпоредби, уреждащи дейността на превозвача?“.

Решението на съда:

1)  Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че излъчването в пътническо превозно средство на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.

2)   Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкуват в смисъл, че инсталирането на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон, не представлява публично разгласяване (съответно публично съобщаване) по смисъла на тези разпоредби.

3) Член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, както е тълкувана от националните съдилища, която установява оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения, основана на наличието на озвучителни уредби в превозни средства.

Spotify спечели казус срещу приложение за марихуана

Spotify спечели казус за търговски марки в САЩ с лек оттенък на марихуана.

Спорът касае заявена марка POTIFY от малка американска компания предлагаща приложение за свързване на потребители на марихуана с фирми предлагащи продукта.

Spotify, една от най-известните компании за стрийминг на музика, подава опозиция на основания по-ранна словна марка SPOTIFY. Според компанията двете марки са объркващо сходни освен това по-късната марка може да доведе до разводняване на асоциациите свързани със Spotify в потребителското съзнание.

Според USPTO марките са сходни, както във визуално така и във фонетично отношение. Една буква разлика не променя ефекта от възприемането на заявената марка.

Според ведомството е възможно разводняване на по-ранната марка в съзнанието на потребителите с оглед силната асоциативна връзка със заявения знак.

Доводите на заявителя, че POTIFY, като марка, е създадена без асоциация с известната марка SPOTIFY, а асоциира с думата POT, която насочва към начините на използване на марихуаната, са отхвърлени. Според ведомството е малко вероятно собствениците на POTIFY да не са чували или дори да не ползват услугите на Spotify.

Казусът показва колко рисково е създаването на марки наподобяващи известни такива. Дори бизнес областите да са различни е възможно подобни заявки да бъдат спирани на база силната репутация на известните брандове. 

Кога ZOOM не е сходно на ZOOM?

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑204/20 Zoom KK срещу Facetec, Inc.

Казусът е интересен и показва кога почти идентични марки могат да съществуват на пазара самостоятелно в едни и същи класове стоки и услуги и да не бъдат объркващо сходни за потребителите.

Facetec, Inc. заявява словна европейска марка ZOOM в клас 9: Софтуер за компютърни приложения за мобилни телефони, смартфони, преносими мултимедийни плейъри, преносими компютри и таблети, а именно софтуер за сигурност, който позволява на потребителите да защитят и осъществят достъп до своите мобилни устройства чрез многоизмерна идентификация на разпознаване на лица.

Срещу тази марка е подадена опозиция от японската компания Zoom KK на основание следните две по-ранни марки:

- Словна марка ZOOM за класове 9 и 15.

- Комбинирана марка:

Опонентът доказва реално използване на по-ранните марки за следните стоки: преносими записващи устройства; магнитни компакт дискове, [записи]; ритмични машини, барабанни машини; и звукови процесори, процесори за ефекти и техните части "в клас 9 и за стоките" многоканальни записващи устройства, апарати с много ефекти, ритъмни машини, конзоли и педали за китарни ефекти, педали за басови ефекти, педали за акустични ефекти, процесори за китарен ефект "в клас 15.

На база това EUIPO заключава, че марките не са объркващо сходни. Макар да има визуално, фонетично и концептуално сходство, между знаците има съществена разлика относно стоките, тъй като те са насочени към различни групи потребители. В единият случай става дума за идентификация чрез мобилни телефони, а в другият за редактиране на музикално съдържание. Потребителите на посочените стоки от своя страна имат завишена степен на внимание при техния избор с оглед на спецификите им.

В допълнение думата ZOOM има значение на английски свързано с музикални звуци, което прави марката по-слабо отличителна.

Общият съд потвърждава позицията на EUIPO е отхвърля опозицията.

Казусът е добър пример за това какви капани трябва да бъдат избягвани при създаване на ново бранд име. Често е изкушаващо името да има значение свързано със стоките или услугите. В подобни ситуации обаче обхвата на защита може да бъде по-малка дори и когато става дума за едни и същи класове стоки и услуги.

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB

Miley Cyrus спечели съдебно дело в ЕС относно името си

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑368/20 Smiley Miley, Inc. срещу Cyrus Trademarks Ltd. Казусът касае заявена европейска марка MILEY CYRUS от страна на компанията на известната поп певица Miley Cyrus. Марката е заявена за класове 9, 16, 28, 41.

Срещу тази марка е подадена опозиция от Cyrus Trademarks Ltd на база следната по-ранна марка в класове 9 и 20:

EUIPO потвърждава частично опозицията за повечето от стоките и услугите с няколко изключения. Според ведомството марките са объркващо сходни. Причината е във факта, че фамилното име CYRUS е не толкова разпространено, поради което тази дума може да се възприеме, като съкращение от Miley Cyrus.С оглед на факта, че тя е включена изцяло в заявената марка, както и наличното сходство на стоките и услугите, EUIPO приема марките за сходни.

Решението е обжалвано.

Общият съд на Европейският съюз го отменя. Според съда заявената марка трябва да се разглежда в нейната цялост лично и фамилно име. От тази гледна точка, съдът приема че повечето потребители са запознати с певицата Miley Cyrus поради сериозната й репутация по цял свят.

От тази гледна точка е възможно да се направи концептуално сравнение между знаците при което потребителите биха свързали Miley Cyrus с известната певица.

Фактът че Cyrus не е разпространена фамилия не означава директно, че то може да се възприеме, като съкращение на Miley Cyrus. Напротив поради популярността на певицата потребителите биха направили разлика между двете марки.

Това е поредно решение, след сходно дело свързано с футболиста Лионел Меси, при което съдът отсъжда в полза на известната личност поради наличие на сериозна репутация свързана с името й.

Marshmello спечели авторскоправно дело срещу руският dj Arty

Известният продуцент и dj Marshmello спечели съдебно дело в САЩ касаещо авторски права относно песента “Happier”създадена съвместно с поп групата Bastille.

Казусът касае претенция от страна на руският dj Arty за това, че песента на Marshmello  използва елементи от негов по-раннен ремикс на песен на групата One Republic. Правейки ремиксът руският dj включва нови музикални елементи създадени от него.

В последствие Marshmello използва тези допълнителни елементи от ремикса при създаването на “Happier”.

Съдът отхвърля претенцията. Според доказателствата при създаване на ремикса dj Arty е подписал договор с Interscope с който се отказва от каквито и да е била авторскоправни претенции във връзка с неговото последващо използване.

Arty счита, че това касае частта от ремикса свързана с песента на One Republic но не и с добавените от него допълнителни елементи.

Съдът обаче приема, че споразумението касае цялото създадено произведение, като ремикс включително и добавените нови музикални елементи, тъй като не са направени каквито и да е било изключения в това отношение.

Източник: WIPR.

Възнаграждения за звукозаписи - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело по дело C‑147/19 Atresmedia Corporación de Medios de Comunicación S.A. срещу Asociación de Gestión de Derechos Intelectuales (AGEDI), Artistas Intérpretes o Ejecutantes, Sociedad de Gestión de España (AIE).

Делото касае заплащане на възнаграждения за звукозаписи и има следната предистория:

На 29 юли 2010 г. AGEDI и AIE предявяват пред търговски съд Мадрид, Испания иск срещу дружество Atresmedia, за да бъде то осъдено да им плати обезщетение за действия по публично съобщаване на публикувани с търговска цел звукозаписи или възпроизвеждания на такива звукозаписи, осъществени между 1 юни 2003 г. и 31 декември 2009 г. по управляваните от Atresmedia телевизионни канали, както и за неразрешеното възпроизвеждане на звукозаписи във връзка с тези действия по публично съобщаване.

Тъй като Търговски съд Мадрид обявява иска за неоснователен, AGEDI и AIE обжалват решението на този съд пред Окръжен съд Мадрид, Испания, който отменя това решение и изцяло уважава искането им.

Atresmedia подава касационна жалба срещу решението на Окръжен съд Мадрид пред запитващата юрисдикция.

Тази юрисдикция отбелязва, че жалбата се отнася изключително до въпроса дали публичното съобщаване на аудио-визуални произведения, извършено от Atresmedia по телевизионните му канали, дава право на еднократното справедливо възнаграждение, предвидено в испанското право в член 108, параграф 4 и член 116, параграф 2 от LPI, които в правото на Съюза съответстват на член 8, параграф 2 от Директива 92/100 и на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115. По-специално тази юрисдикция отбелязва, че трябва да прецени дали от момента, в който публикуван с търговска цел звукозапис или възпроизвеждане на този звукозапис е бил(о) включен(о) или „синхронизиран(о)“ в аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение, артистите изпълнители и съответните продуценти на звукозаписи могат да изискват такова еднократно справедливо възнаграждение.

Същата юрисдикция добавя, че тъй като AGEDI и AIE искат от Atresmedia обезщетение за публичното съобщаване на аудио-визуални произведения, осъществено между 1 юни 2003 г. и 31 декември 2009 г., към спора по главното производство ratione temporis са приложими както Директива 92/100, така и Директива 2006/115.

При това положение Върховен съд, Испания решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1)  Обхваща ли понятието „възпроизвеждане на [публикуван с търговска цел] звукозапис“ в член 8, параграф 2 от Директиви 92/100 и 2006/115, възпроизвеждането на публикуван с търговска цел звукозапис в аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение?

2)  При утвърдителен отговор на предходния въпрос, дължи ли се заплащане на еднократното справедливо възнаграждение, предвидено в член 8, параграф 2 от тези директиви, от страна на субект, който извършва телевизионно радиоразпръскване и който за всякакъв вид публично съобщаване използва аудио-визуален запис, съдържащ кинематографично или аудио-визуално произведение, в което е възпроизведен публикуван с търговска цел звукозапис?“.

Решението на съда:

Член 8, параграф 2 от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, [сродни на] авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкуват в смисъл, че ползвателят не е длъжен да заплати визираното в тези разпоредби еднократно справедливо възнаграждение, когато публично съобщава аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение, в което е бил включен звукозапис или възпроизвеждане на този звукозапис.

MILLENNIALFALCON катострофира след спор за търговски марки в САЩ

Lucasfilm Entertainment Company спечели опозиция в САЩ срещу заявена марка “MILLENNIALFALCON” в клас 41: „развлекателни услуги от рода на музикални изпълнения на живо от музикални групи, продуцентски услуги и музикални записи“.

Марката е заявена от Ilan Moskowitz, който прави пародийно музикалнво шоу критикуващо корпоративната култура, включително и тази на Дисни.

Lucasfilm противопоставят по-ранна регистрирана марка MILLENNIUM FALCON в клас 28: "играчки".

В допълнение обаче компанията предоставя серия от доказателства за дългогодишното използване на своята марка не само за играчки но и за различни забавни програми, тематични паркове, мърчандайзинг продукти включително и музикални програми. Предоставени са данни за обем продажби и сключени множество лицензии свързани с марката.

Както е известно MILLENNIUM FALCON е името на известния космически кораб от филмите за Междузвездни войни, придобили изключителна популярност по цял свят в последните близо 40 години.

Заявителят на марката твърди, че тя не е сходна поради разликите в буквите на първата дума, както и пароди факта, че използването е за различни канали и с пародиен смисъл.

USPTO не се съгласява с тези доводи и приема марките са силно сходни. Макар заявената марка да съдържа три различни букви IAL в първата си част, то значението създавано от думите е сходно.

По отношение на стоките и услугите, макар по-ранната марка да е регистрирана само за играчки то нейното използване е за много по-широк кръг от стоки и услуги, което е доказано с предоставените лицензии и примери за използването й (в САЩ правото върху марка възниква на база на нейното реално използване).

Поради това USPTO счита, че е налице сходство между марките в степен да причини объркване в потребителите, които могат да предполажат, че заявената марка се използва на база разрешение от страна на притежателят на по-ранната марка.

Източник:Ankara Patent Bureau - Cansu ÇATMA BİLEN and Önder Erol Ünsal for Lexology.

Проблеми за фестивала COACHELLA и негова европейска търговска марка

Един от най-големите и популярни фестивали в света Coachella Valley Music and Arts Festival (‘Coachella’) беше отложен за октомври месец тази година.

Въпреки това проблемите на организаторите му не приключват. 

Европейското ведомство за марки и дизайни (EUIPO) се произнесе с решение за отмяна на европейска марка “COACHELLA” за по-голямата част от стоките и услугите за които тя е регистрирана.

Причината за това е искане от страна на испанска компания, заявител на марка ‘COACHELLA’ за вино. 

Организаторът на фестивала “COACHELLA” подават опозиция срещу тази марка, а испанската фирма контрира с искане за отмяна поради неизползване.

Организаторът на фестивала предоставя доказателства за известността на марката на територията на ЕС, както и за продавани билети на потребители от Съюза.

EUIPO отменя марката за класове 9, 16, 25, 35 и за част от стоките в клас 41, като оставя марката валидна само за следните услуги:

41 - Организиране, производство и провеждане на забавления и фестивали на изпълнителски изкуства, такива услуги, предоставяни онлайн от компютърна база данни или от Интернет; изпълнение на музика, такива услуги, предоставяни онлайн от компютърна база данни или интернет; музикални и визуални развлечения, предоставяни онлайн от компютърна база данни или интернет; осигуряване на дигитална музика от Интернет.

Казусът показва практиката на EUIPO в подобни случаи на услиги предлагани на европейски потребители но ползвани извън територията на ЕС. В по-голямата част от случаите те не могат да представляват реално използване на марката на територията на съюза.

Източник: Marks & Clerk - Jack Kenny for Lexology.

На вниманието на всички диджеи - авторско право върху семпли - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑476/17 Pelham GmbH, Moses Pelham, Martin Haas срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben. Предисторията на делото е следната:

Hütter и др. са членове на музикалната група Kraftwerk. През 1977 г. групата публикува звукозапис, който включва музикалното заглавие „Metall auf Metall“.

Г‑н Pelham и г‑н Haas са композитори на музикалното заглавие „Nur mir“, включено в звукозаписи, продуцирани от дружеството Pelham през 1997 г.

Hütter и др. твърдят, че Pelham копира в електронен вид извадка (sample) с продължителност около 2 секунди от ритмичен фрагмент на музикалното заглавие „Metall auf Metall“ и я включва чрез последователни повторения в музикалното заглавие „Nur mir“, въпреки че има възможност да изсвири фрагмента.

Hütter и др. считат, главно, че Pelham нарушава сродно на авторското право, на което са притежатели в качеството на продуцент на звукозаписи. При условията на евентуалност твърдят, че са били нарушени притежаваното от тях право на интелектуална собственост в качеството им на артисти изпълнители, както и авторското право на г‑н Hütter върху музикалното произведение. При условията на евентуалност спрямо предходното те сочат, че Pelham е нарушило законодателството в областта на конкуренцията.

Hütter и др. предявяват иск пред Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия) за преустановяване на нарушението, за изплащане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация и за предаване на звукозаписите с цел да бъдат унищожени.

Посоченият съд уважава иска, а въззивната жалба на Pelham пред Висшият областен съд Хамбург, Германия е отхвърлена. По ревизионна жалба на Pelham пред Федералният върховен съд, Германия решението, постановено от Висшият областен съд Хамбург, е отменено и делото му е върнато за ново разглеждане. Посоченият съд отново отхвърля въззивната жалба на Pelham. С решение от 13 декември 2012 г. Федералният върховен съд отхвърля новата ревизионна жалба на Pelham. Последното решение е отменено от Федералният конституционен съд, Германия, който връща делото на запитващата юрисдикция.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че успешното приключване на ревизионното производство зависи от тълкуването на член 2, буква в) и на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, както и на член 9, параграф 1, буква б) и на член 10, параграф 2 от Директива 2006/115.

На първо място, следва да се установи дали, като е използвало звукозаписа на Hütter и др. при осъществяване на собствения си звукозапис, Pelham е нарушило изключителното им право на възпроизвеждане и разпространение на звукозаписа, в който се съдържа заглавието „Metall auf Metall“, предвидено в член 85, параграф 1 от UrhG, който транспонира член 2, буква в) от Директива 2001/29, както и член 9 от Директива 2006/115. По-специално трябва да се определи дали такова нарушение може да се установи, когато както в случая от звукозапис се извлича ритмичен фрагмент с продължителност 2 секунди, след което се пренася в друг звукозапис, и дали последният представлява копие на друг звукозапис по смисъла на член9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115.

На второ място, в случай че се установи такова нарушение на правото на продуцента на звукозаписи, възниква въпросът дали Pelham може да се позове на „правото на свободно използване“, предвидено в член 24, параграф 1 от UrhG и приложимо по аналогия за правото на продуцента на звукозаписи, съгласно което самостоятелно произведение, което е създадено чрез свободното използване на чуждо произведение, може да се публикува и използва без разрешението на автора на използваното произведение. В тази връзка запитващата юрисдикция отбелязва, че тази разпоредба няма изричен еквивалент в правото на Съюза и при това положение се пита относно съответствието ѝ с него, като се има предвид обстоятелството, че въпросната разпоредба ограничава обхвата на защитата, предоставена с изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане и разпространение на неговия звукозапис.

На трето място, изключенията и ограниченията, предвидени в националното право, по отношение на правото на възпроизвеждане съгласно член 2, буква в) от Директива 2001/29 и на правото на разпространение съгласно член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115, се основават на член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 и на член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115. Запитващата юрисдикция обаче изразява съмнения относно тълкуването на тези разпоредби при обстоятелства като разглежданите в главното производство.

На четвърто място, запитващата юрисдикция отбелязва, че релевантните разпоредби от правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат с оглед на основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). В този контекст тя се пита дали държавите членки имат право на преценка в рамките на транспонирането в националното право на член 2, буква в) и на член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29, както и на член 9, параграф 1, буква б) и на член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115. Всъщност запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно практиката на Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд) националноправните разпоредби за транспониране на директива на Европейския съюз по принцип трябва да се преценяват не с оглед на основните права, гарантирани от Основния закон на Федерална република Германия от 23 май 1949 г. (BGBl. 1949 I, стр. 1), а само с оглед на основните права, гарантирани от правото на Съюза, когато тази директива не оставя на държавите членки никаква свобода на преценка за нейното транспониране. Освен това посочената юрисдикция изпитва съмнения относно тълкуването на споменатите основни права при обстоятелства като разглежданите в главното производство.

При тези условия Федералният върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2) Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115?

3) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от UrhG […], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4) Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или друг чужд закрилян обект?

5) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6) По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в [Хартата]?“.

Решението на съда:

1) С оглед на Хартата на основните права на Европейския съюз член 2, буква в) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че изключителното право на продуцента на звукозаписи, предоставено от тази разпоредба, да разреши или забрани възпроизвеждането на своя звукозапис му позволява да се противопостави на използването от трето лице дори на съвсем кратка звукова извадка от неговия звукозапис с цел да бъде включена в друг звукозапис, освен ако извадката не бъде включена в него в изменен и неразпознаваем по време на слушане вид.

2) Член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че звукозапис, който съдържа музикални извадки, прехвърлени от друг звукозапис, не представлява „копие“ на този друг звукозапис по смисъла на посочената разпоредба, след като не възпроизвежда целия или значителна част от същия.

3) Държава членка не може да предвиди в националното си право изключение или ограничение от правото на продуцента на звукозаписи, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, различно от предвидените в член 5 от тази директива.

4) Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „цитати“, съдържащо се в тази разпоредба, не обхваща положението, в което е невъзможно да се установи засегнатото от разглеждания цитат произведение.

5)  Член 2, буква в) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съставлява мярка за пълна хармонизация на предметното съдържание на предвиденото в него право.

Beats Electronics спечели казус относно свой марки в ЕС

Апелативният съд на EUIPO се произнесе по казус със заявка за следната европейска марка за класове 9 (апарати за записване, предаване или възпроизвеждане на звук или образ), 35 (управление на предприятия, бизнес администрация, услуги за проучване на пазара, услуги за износ) и 38 (телекомуникационни услуги, по-специално мобилна телефония, излъчване на радио и телевизионни програми):

Срещу тази заявка е подадена опозиция от Beats Electronics на основата на следните по-ранни европейски марки в класове 9 (audio and video equipment including audio players, video players, media players, portable media players), 38 (providing online bulletin boards in the fields of media, music, video, film, book and television for the transmission of messages among users), and 41 (nightclub services, dance club services, provision of live entertainment and recorded entertainment):

Първоначално EUIPO отхвърля опозицията считайки марките за несходни макар стоките и услугите им да са идентични и сходни. Приведените материали за наличие на репутация на по-ранните марки са отхвърлени, като недоказани.

Решението е обжалвано, като Апелативинят борд го отменя изцяло. Според  Бордът марките са сходни в степен да причинят объркване в потребителите. Причините за това са няколко, като се започне от сходството в начина на визуално представяне на знаците, включително от графично и цветоно отношение. Наличието на разлика в разположение на някои от елементите в марките не е достатъчно за да преодолее потенциалното объркване, ефект който се подсилва и от доказаната известност на по-ранните марки.

Източник:  Nedim Malovic, IPKat.

Генералният адвокат на Европейският съд излезе със становище по дело касаещо музика на Kraftwerk и свободно използване на части от произведения

Генералният адвокат на Европейският съд излезе със становище по дело C‑476/17 Pelham GmbH, Moses Pelham, Martin Haasm срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben. Делото касае следното:

Г‑н Ralf Hütter и г‑н Florian Schneider-Esleben, ищци в първоинстанционното производство и ответници в главното производство по ревизионно обжалване (наричани по-нататък „ответниците“), са членове на музикалната група Kraftwerk. През 1977 г. групата публикува звукозапис, който включва музикалното произведение, озаглавено „Metall auf Metall“. Ответниците са продуценти на посочения звукозапис, но същевременно са изпълнители на въпросното произведение, а г‑н Hütter също така е негов автор (композитор).

Pelham GmbH, учредено по германското право дружество, ответник в първоинстанционното производство и жалбоподател в главното производство по ревизионно обжалване, е продуцент на звукозапис, включващ музикалното произведение, озаглавено „Nur mir“, изпълнено по-специално от певицата Sabrina Setlur. Г‑н Moses Pelham и г‑н Martin Haas, също ответници в първоинстанционното производство и жалбоподатели в главното производство по ревизионно обжалване, са автори на посоченото произведение.

Ответниците поддържат, че Pelham, както и г‑н Pelham и г‑н Haas (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите“) са копирали чрез техниката семплиране около две секунди от повтарящ се фрагмент от ритъма на произведението „Metall auf Metall“ и са го включили, чрез непрекъснатото му повтаряне, в произведението „Nur mir“. Те считат, че по този начин жалбоподателите са нарушили сродното право, което ответниците притежават като продуценти на въпросния звукозапис. При условията на евентуалност ответниците се позовават на правата на интелектуална собственост, които притежават като изпълнители, и изтъкват нарушаване на авторското право на г‑н Hütter върху музикалното произведение. При условията на евентуалност спрямо предходното ответниците изтъкват нарушение на законодателството в областта на конкуренцията. Производството пред запитващата юрисдикция се отнася обаче единствено до правата на ответниците като продуценти на звукозаписа.

Ответниците искат преустановяване на нарушението, изплащане на обезщетение за вреди, предоставяне на информация и предаване на звукозаписите с цел да бъдат унищожени. Първоинстанционната юрисдикция уважава иска, а подадената от жалбоподателите въззивна жалба е отхвърлена. След като е сезирана с ревизионна жалба от жалбоподателите, с решение от 20 ноември 2008 г. запитващата юрисдикция отменя постановеното от въззивната юрисдикция решение и ѝ връща делото за ново разглеждане. Въззивната юрисдикция отново отхвърля подадената от жалбоподателите въззивна жалба. Следва нова ревизионна жалба на жалбоподателите, която този път запитващата юрисдикция отхвърля с решение от 13 декември 2012 г. Това решение е отменено от Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия)(8), който връща делото за ново разглеждане пред запитващата юрисдикция.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива [2001/29], в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2) Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от [Директива 2006/115]?

3) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от [UrhG], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4) Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива [2001/29] за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или чужд друг закрилян обект?

5) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първо изречение от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6) По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първо изречение от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в Хартата на основните права на ЕС [наричана по-нататък „Хартата“]?“.

17. Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 4 август 2017 г. Писмени становища са представили страните в главното производство, германското и френското правителство, правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия. Същите заинтересовани субекти се представляват и в съдебното заседание на 3 юли 2018 г.

Становище на Генералния адвокат:

1) Член 2, буква в) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вземането на откъс от звукозапис с цел използването му в друг звукозапис (семплиране) представлява нарушение на изключителното право на продуцента на първия звукозапис да разрешава или да забранява възпроизвеждане на своя звукозапис по смисъла на тази разпоредба, когато то е извършено без негово разрешение.

2) Член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, следва да се тълкува в смисъл, че звукозапис, който включва откъси, прехвърлени от друг звукозапис (семпли), не представлява копие на другия звукозапис по смисъла на тази разпоредба.

3) Член 2, буква в) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска по отношение звукозаписите да се прилага разпоредба от националното право на държава членка като член 24, параграф 1 от Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte — Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права) от 9 септември 1965 г., съгласно която може да бъде създадено самостоятелно произведение, като свободно е използвано друго произведение без разрешение на автора му, тъй като тя надхвърля обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от тази директива изключения и ограничения от/на изключителните права.

4) Изключението за цитиране, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29, не се прилага в случай, когато откъс от звукозапис е включен в друг звукозапис без явно намерение за взаимодействие с първия звукозапис и без да може да се разграничава от останалата част на втория звукозапис.

5) Държавите членки са длъжни да гарантират във вътрешното право закрилата на изключителните права, посочени в членове 2—4 от Директива 2001/29, като тези права могат да бъдат ограничавани единствено в рамките на прилагането на изключенията и ограниченията, предвидени изчерпателно в член 5 от тази директива. Държавите членки обаче са свободни при избора на средствата, които считат за уместно да използват, за да изпълнят това задължение.

6) Изключителното право на продуцентите на звукозаписи да разрешават или да забраняват по силата на член 2, буква в) от Директива 2001/29 частично възпроизвеждане на техните звукозаписи при използването им за целите на семплирането, не противоречи на свободата на изкуствата, заложена в член 13 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Кратки IP новини

1. Мексико стартира използването на TM Class.За повече информация тук.

2. Новият доклад на CISAC за 2018 г. За повече информация тук.  

3.  Как да получите за своята проява знака на ЕГКН 2018? През 2018 г. в цяла Европа ще се състоят прояви, посветени на европейското културно наследство. Използването на знака на ЕГКН е вашата възможност да допринесете за това целогодишно честване! За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

Кратки IP новини

1. WIPO Academy стана на 20 години. За повече информация тук. 

2.Ръководсдтво за управление на интелектуалната собственост. За повече информация тук. 

3. Хей, DJ! Лицензирал ли си музиката, която пускаш? За повече информация тук.  

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

Част от песен на Тейлър Суифт е определена, като неоригинална от съд в САЩ

Съд в Лос Анджелис определи част от песен на Тейлър Суифт, като неоригинална.

Делото e започнато от Sean Hall и Nathan Butler, автори на песента Playas Gon’ Play изпълнявана от групата 3LW през 2001 година.

Една от основните фрази в тази песен е “Playas, they gonna play / And haters, they gonna hate.”

Според авторите към 2001 година тази фраза е напълно оригинална. Тя представя персонажи, които играят играта и такива които мразят.

Според авторите песента на Тейлър Суифт "Shake It Off" нарушава авторските права върху тяхната фраза, тъй като съдържа сходна такава: “Cause the players gonna play, play, play, play, play and the haters gonna hate, hate, hate, hate, hate.” Според обвинението тази фраза съставлява 20% от цялата песен, което я прави значителна част.

Компанията на Тейлър Суифт подава молба пред съда за отхвърляне на обвинението, като несъстоятелно, тъй като авторското право не закриля кратки фрази и идеи.

Според съда в конкретния случай няма нарушаване на авторските права на Sean Hall и Nathan Butler, тъй като фразата използвана в песента "Shake It Off" е лишена от всякаква оригиналност и креативност, поради което не може да бъде обект на авторско право. 

Източник: IP Watchdog.

Ezmix не може да бъде европейска марка - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело T‑771/16, Toontrack Music AB v EUIPO, което касае опит на посочената шведска компания да регистрира европейска марка ‘Ezmix’за класове 9, 15 и 42. 

По тази заявка е постановен отказ от страна на EUIPO на абсолютни основания - липса на отличителност и описателност на знака. Според ведомството марката се състоя от EZ, което е съкращение за easy (лесно) и MIX, означаващо миксиране на музика. 

Европейският съд потвърждава това решение. Въпреки че думата easy може да има няколко значения, достатъчно е само едно от тях да бъде приложимо във връзка с разглежданите стоки и услуги за да се счете, че знакът не отговаря на абсолютните основания за регистрация.

Еминем осъди политическа партия за нарушаване на авторски права

Еминем осъди Националната партия на Нова Зеландия за нарушаване на авторски права върху известната му песен  “Lose Yourself”.

Казусът започва, когато Националната партия започва да излъчва телевизионнен клип в предизборната си кампания, който е озвучен с песен сходна на песента на американския рапър.

Поради това свързаните с Еминем компании Eight Mile Style и Martin Affiliated завеждат съдебно дело срещу партията.

Според съда в Нова Зеландия Националната партия е нарушила авторските права върху песента “Lose Yourself”, тъй като е използвала песен наречена “Eminem Esque”, която напомня силно звученето на оригинала. Според съда композитора на тази песен е знаел за оригиналното парче имайки предвид и използваното заглавие.

Съдът отрежда $412,896 компенсация, като взема предвид и факта, че периодът на използване е бил сравнително кратък.

Това е интересен и показателен пример за неразбирането относно защитата на авторски произведения в подобни случаи. Много хора вярват, че когато се промени нотния запис или част от текста, възниква ново произведение. Това обаче не винаги е така защото законодателството за авторско право предвижда, така наречените производни произведения, които са преработки напомнящи оригиналните творби. За да се създаде и използва една преработка е необходимо получаване на съгласие от автора на оригиналната творба върху която тя е базирана.

Източник: WIPR.

Съборът в Копривщица част от световното културно наследство

Информация на Министерски съвет:

На 21 февруари 2017 г. на тържествена церемония в Централата на ЮНЕСКО в Париж генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова връчи на кмета на гр. Копривщица Генчо Герданов Сертификата за вписването на Събора на народното творчество в Копривщица в Регистъра на ЮНЕСКО за най-добри практики на световното нематериално културно наследство. Церемонията се състоя в присъствието на Н. Пр. Ангел Чолаков, посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО. В събитието взеха участие и редица официални лица.

„Вписването на Събора в Копривщица в Регистъра на ЮНЕСКО на най-добри практики за популяризиране на световното нематериално културно наследство е поредното признание за богатството на културата на България“, подчерта г-жа Ирина Бокова. Кметът на Копривщица благодари на ЮНЕСКО и на госпожа Бокова за безценната подкрепа, която оказват на Събора чрез приемането му в семейството на ЮНЕСКО. Посланик Ангел Чолаков допълни, че това е едва началото на още по-дълъг процес по отстояването на българските традиции и същността на Събора в Копривщица.

Съборът в Копривщица е петият елемент, вписан в ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, след Чипровските килими, Бистришките баби, Нестинарството и обичая Сурва.

Вече 50 години Съборът на народното творчество в Копривщица показва жанровото разнообразие и изключителното богатство на нашето фолклорно наследство, съчетано с уникалната възрожденска атмосфера на този хубав български град. 

Националният събор на българското народно творчество в Копривщица води началото си от 1965 година и се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура и фолклор. Министерството на културата е съорганизатор на фестивала. В днешно време в Копривщица се събират около 10 000 участници от различните краища на страната, включително и българи, живеещи в чужбина, както и чужди граждани, изпълняващи български фолклор.

Авторско право и разгласяване на произведения в хотелски стаи

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело C‑641/15 Verwertungsgesellschaft Rundfunk GmbH  срещу  Hettegger Hotel Edelweiss GmbH. Делото касае следното:

Hettegger Hotel Edelweiss GmbH (наричано по-нататък „дружество Hettegger Hotel Edelweiss“), ответник в главното производство, е дружество на австрийското право. То управлява включително хотел в местността Гросарл (Австрия). Стаите в хотела са оборудвани с телевизионни приемници, които позволяват приемането с помощта на принадлежаща на хотела колективна антена на предавания от различни телевизионни оператори.

Verwertungsgesellschaft Rundfunk е организация за колективно управление на авторски и сродни права. Тя управлява по-специално правата на множество национални и чуждестранни телевизионни оператори, включително на организации, чиито предавания могат да се приемат в стаите на хотела, принадлежащ на дружество Hettegger Hotel Edelweiss.

Verwertungsgesellschaft Rundfunk счита, че дружество Hettegger Hotel Edelweiss, като осигурява възможност за приемане на телевизионен сигнал в стаите на управлявания от него хотел, осъществява публично разгласяване на място, достъпно за публиката срещу заплащане — по смисъла на разпоредбите за транспониране на член 8, параграф 3 от Директива 2006/115 — на предавания на телевизионни оператори, чиито интереси посочената организация за колективно управление представлява. Поради това според нея дейността на дружество Hettegger Hotel Edelweiss, свързана с инсталирането на телевизионни приемници в хотелските стаи и предоставянето в тях на телевизионен сигнал, попада под действието на изключителното право на телевизионните оператори. Следователно посоченото дружество дължало справедливо заплащане в замяна на даденото му съгласие да извършва тази дейност.

С оглед на изложеното Verwertungsgesellschaft Rundfunk се обръща към запитващата юрисдикция с иск, предявен против дружество Hettegger Hotel Edelweiss, за предоставянето на информация относно броя на стаите в управлявания от него хотел и телевизионните канали, които могат да се приемат в тях, както и за обезщетение за разгласяването на тези канали до момента.

Дружество Hettegger Hotel Edelweiss оспорва основателността на иска, като по-специално посочва, че хотелските стаи не са места, достъпни за публиката срещу заплащане по смисъла на разпоредбите за транспониране на член 8, параграф 3 от Директива 2006/115, поради което разгласяването на предавания на телевизионни оператори в тях не попада под действието на предвиденото в тези разпоредби изключително право.

При тези обстоятелства Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Изпълнено ли е условието „срещу заплащане на входна такса“, залегнало в член 8, параграф 3 от Директива [2006/115], когато

–  в отделните стаи на хотел са поставени телевизори, чрез които стопанисващото хотела лице дава възможност за приемането на сигнала на различни телевизионни и радиопрограми („телевизия в хотелските стаи“), и

–  за ползването на стаята (с „телевизия в хотелската стая“) стопанисващото хотела лице изисква плащането на цена за стаята на нощувка („цена на стаята“), което включва и използването на телевизора и на телевизионни и радиопрограми, които същият позволява да бъдат приемани?“.

Мнението на Генералния адвокат:

 „Член 8, параграф 3 от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че оборудването на хотелски стаи с приемници и предоставянето чрез тях на достъп до телевизионен или радиосигнал не представлява публично разгласяване на предаванията на излъчващи организации на място, достъпно за публиката срещу заплащане по смисъла на посочената разпоредба“.

Проект на Закон за колективно управление на авторски и сродни права в България

Информация на Министерски съвет на Р.България:

Правителството одобри проект на закон за колективното управление на авторското право и сродните му права и предлага на Народното събрание да го приеме. С документа в националното ни законодателство се въвеждат изискванията на приетата през 2014 г. едноименна европейска директива.

С промените се създават условия за гарантиране на прозрачно и в интерес на авторите колективно управление на техните права. Вече ще има и независими дружества за управление на права, които ще сключват договори с авторите и ще отстъпват правата върху съответния репертоар. Режимът на регистрация на независимите дружества е либерализиран в сравнение с този на организациите за колективно управление на авторските права.

При използване на музика чрез публично изпълнение ползвателите вече ще могат да придобият необходимите права чрез договор с организация за колективни права или с независимо управляващо права дружество.

За разработката на проекта, след широка обществена дискусия, бе сформирана работна група към Съвета за защита на интелектуалната собственост. В състава й бяха включени представители на правоносителите, на ползвателите, на съществуващите организации за колективно управление на права и други заинтересовани лица.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. Европейският парламент и ЕС подкрепят пакета от мерки за реформа в сферата на търговските марки. За повече информация тук.

2. Поглед към огромния напредък на Китай по отношение на патентната активност. За повече информация тук. 

3. САЩ: Заявките на Кейти Пери за регистриране на две търговски марки, свързани с  ‘Left shark’, са отхвърлени. За повече информация тук. 

English version

1. The EU Parliament and EU support measures for trademark reforms. More information here.

 
2. A look at the enormous progress of China in terms of patent activity. For more information here.

3. USA: Katy Perry's applications for registration of two trademarks related to 'Left shark', are rejected. For more information here.