Патентното ведомство предлага за обществено обсъждане проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Споразумение за Единен патентен съд, което предстои да бъде подписано на 19 февруари 2013 г. от държавите - членки на ЕС, участващи в установеното през 2011 г. засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила.
Споразумението за
Единния патентен съд е създадено в изпълнение на приоритетите от
обновения Лисабонски дневен ред – Стратегията „Европа 2020”: Стратегия
за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, при който Европейската
комисия е включила създаването на специализирана патентна юрисдикция,
едновременно със създаването на единна патентна закрила в рамките на ЕС
като дейност от водещата инициатива – „Съюз за иновации“.
То
е част от проекта за единна патентна система на Европейския съюз,
насочена към стимулиране на иновациите в Европа. Единният патентен съд е
вторият стълб на тази система, наред с единната патентна закрила. Двата
стълба са неразривно свързани помежду си. Затова Споразумението относно
Единния патентен съд е необходимо допълнение към вече създадената
единна патентна закрила с Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година и Регламент (ЕС) №
1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 г. Със Споразумението се
установяват следните правила и структури:
Създава се Единен патентен съд за решаване на спорове относно Европейски
патентни и Европейски патенти за единно действие и сертификати за
допълнителна закрила на такива патенти. Съдът е общ за договарящите се
държави членки и подлежи на същите задължения като всеки национален съд с
оглед съблюдаване на законодателството на Съюза.
Съдът ще действа в съответствие с правото на Съюза и да зачита неговото
върховенство. В случай на нарушаване на правото на Съюза от страна на
Апелативния съд договарящите се държави членки следва да носят солидарна
отговорност за вреди и следва да се прилагат производствата за
нарушения срещу всички договарящи се държави членки съгласно членове
258, 259 и 260 от ДФЕС.
Системата на Съда е децентрализирана. Съдопроизводството е двуинстанционно и включва Първоинстанционен съд и Апелативен съд.
Първоинстанционният съд е децентрализиран и включва централно и
местни/регионални отделения. Централното отделение е със седалище в
Париж и подразделения в Лондон и Мюнхен. Местни или регионални отделения
ще се установяват по искане на съответните договарящи държави.
Съставите на отделните съдилища са многонационални. Първоинстанционният
съд заседава в състав от трима съдии, а Апелативният съд – в състав от
пет.
Съдът ще бъде съставен от съдии, които са с юридическа или техническа
подготовка. Съдиите следва да осигуряват най-високите стандарти на
компетентност и доказани способности в областта на патентните спорове.
Съдиите с юридическа подготовка следва да притежават квалификациите,
необходими за назначаване на съдебни длъжности в договаряща държава
членка. Съдиите с техническа подготовка следва да имат университетска
степен и професионална компетентност в областта на техниката, както и
познания в областта на гражданското и гражданското процесуално право.
Споразумението установява един набор от процедурни правила, приложими за
производството пред всички отдели и инстанции на Съда. Производството в
Съда се състои от писмена, предварителна и устна фаза.
Езикът на производството в местно или регионално отделение е официалният
език на договарящата държава членка, в която се намира съответното
отделение, или официалният език, посочен от договарящите държави-членки в
едно и също регионално отделение. Страните имат правото да изберат за
език на производството езика, на който е издаден патента, след одобрение
от страна на компетентното отделение; езикът на производството в
централното отделение е езикът, на който е издаден съответният патент;
езикът на производството в апелативния съд е езикът на производството в
Първоинстанционния съд.
Съдът има правомощието да налага временни и обезпечителни мерки с цел
предотвратяване на предстоящо нарушение и забрана за продължаването на
предполагаемо нарушение.Страните могат да се представляват единствено от
адвокати, които имат разрешение да практикуват в съд на договаряща
държава членка; представителите на страните могат да бъдат подпомагани
от патентни представители, които имат право да се изказват на заседания в
Съда.Съдът има изключителната юрисдикция по отношение на европейските
патенти с единно действие и на европейски патенти, в които се посочват
една или повече договарящи се държави членки, както и по отношение на
сертификати за допълнителна закрила, издадени въз основа на такива
патенти.
Ищецът следва да заведе иск в местното отделение в договарящата държава
членка, в която се е случило или може да се случи действителното
нарушение, или по местоживеене на ответника, или в регионалното
отделение, в което участва договарящата държава членка. В случай че в
съответната договаряща държава членка няма местно отделение и не участва
в регионално отделение, ищецът завежда иска в централното отделение.
Страните разполагат със свободата да се споразумеят в кое отделение на
Първоинстанционния съд (местно, регионално или централно) може да бъде
заведен иск.
В случаите на насрещни искове за прекратяване на действието на патент,
местното или регионалното отделение може да продължи със
съдопроизводството по иска за нарушение, независимо дали отделението
разглежда и насрещния иск или го отнася за решение към централното
отделение.
Решенията на всички отделения на Първоинстанционния съд, както и
решенията на Апелативният съд подлежат на изпълнение във всяка
договаряща държава членка.Съдът основава решенията си на общностното
право, на споразумението, на Европейската патентна конвенция (ЕПК),
други международни споразумения относно патентите и обвързващи всички
държави членки и на приложимото национално право.
Споразумението предвижда, че патентът предоставя на притежателя си
правото да предотвратява пряко или непряко използване на изобретението
от трети лица без негово съгласие на териториите на договарящите държави
членки, че притежателят има право на обезщетение при неправомерно
използване на изобретението, както и че притежателят има правото да иска
възстановяване на пропусната поради нарушението печалба и претърпяна
загуба, дължимото възнаграждение при получено разрешение за използване
или печалбата, получена от неправомерното използване на изобретението.
В хода на преговорите Седалищата на централните органи на съда бяха разпределени както следва:
Домакинството на централното отделение на Първоинстанционния съд ще бъде
поделено между Париж (Франция), Лондон (Великобритания) и Мюнхен
(Германия), като трите отделения ще разглеждат различни спорове в
зависимост от областта на техниката на изобретението.
Седалището на Апелативния съд и Регистърът ще се намират в Люксембург.
Любляна (Словения) и Лисабон (Португалия) ще поделят домакинството на Центъра за патентно посредничество и арбитраж.
Центърът за обучение на съдии ще бъде установен в Будапеща (Унгария).
Очакваните резултати от Споразумението за Единния патентен съд
са, че наред с регламентите относно единната патентна закрила, ще се
премахне сега съществуващата фрагментация на патентната система в
Европа. Тя се характеризира със скъпо и рисково съдопроизводство, което
се провежда в множество национални съдилища и често завършва с
противоречащи си решения.
Създаването на Единния патентен съд ще осигури единна практика в
областта на патентната закрила. Той ще спомогне също така за драстично
намаляване на разходите по съдопроизводството, тъй като на страните няма
да се налага да водят успоредни съдебни производства пред различни
национални юрисдикции. Предлаганата система за съдопроизводство би
позволила значителни икономии за европейските предприятия.Създаването на
Единен патентен съд, ведно с единната патентна закрила ще подобри
инвестиционния климат в България, като осигури на местните и
чуждестранни предприятия по-добри условия за защита на технологичните им
постижения у нас и за извършване на иновационна дейност на територията
на България.
Патентното ведомство предлага за обществено обсъждане проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Споразумение за Единен патентен съд, което предстои да бъде подписано на 19 февруари 2013 г. от държавите - членки на ЕС, участващи в установеното през 2011 г. засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила.
Споразумението за
Единния патентен съд е създадено в изпълнение на приоритетите от
обновения Лисабонски дневен ред – Стратегията „Европа 2020”: Стратегия
за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, при който Европейската
комисия е включила създаването на специализирана патентна юрисдикция,
едновременно със създаването на единна патентна закрила в рамките на ЕС
като дейност от водещата инициатива – „Съюз за иновации“.
То
е част от проекта за единна патентна система на Европейския съюз,
насочена към стимулиране на иновациите в Европа. Единният патентен съд е
вторият стълб на тази система, наред с единната патентна закрила. Двата
стълба са неразривно свързани помежду си. Затова Споразумението относно
Единния патентен съд е необходимо допълнение към вече създадената
единна патентна закрила с Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година и Регламент (ЕС) №
1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 г. Със Споразумението се
установяват следните правила и структури:Споразумението за Единния патентен съд е създадено в изпълнение на приоритетите от обновения Лисабонски дневен ред – Стратегията „Европа 2020”: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, при който Европейската комисия е включила създаването на специализирана патентна юрисдикция, едновременно със създаването на единна патентна закрила в рамките на ЕС като дейност от водещата инициатива – „Съюз за иновации“.
Създава се Единен патентен съд за решаване на спорове относно Европейски патентни и Европейски патенти за единно действие и сертификати за допълнителна закрила на такива патенти. Съдът е общ за договарящите се държави членки и подлежи на същите задължения като всеки национален съд с оглед съблюдаване на законодателството на Съюза.
Съдът ще действа в съответствие с правото на Съюза и да зачита неговото върховенство. В случай на нарушаване на правото на Съюза от страна на Апелативния съд договарящите се държави членки следва да носят солидарна отговорност за вреди и следва да се прилагат производствата за нарушения срещу всички договарящи се държави членки съгласно членове 258, 259 и 260 от ДФЕС.
Системата на Съда е децентрализирана. Съдопроизводството е двуинстанционно и включва Първоинстанционен съд и Апелативен съд.
Първоинстанционният съд е децентрализиран и включва централно и местни/регионални отделения. Централното отделение е със седалище в Париж и подразделения в Лондон и Мюнхен. Местни или регионални отделения ще се установяват по искане на съответните договарящи държави.
Съставите на отделните съдилища са многонационални. Първоинстанционният съд заседава в състав от трима съдии, а Апелативният съд – в състав от пет.
Съдът ще бъде съставен от съдии, които са с юридическа или техническа подготовка. Съдиите следва да осигуряват най-високите стандарти на компетентност и доказани способности в областта на патентните спорове. Съдиите с юридическа подготовка следва да притежават квалификациите, необходими за назначаване на съдебни длъжности в договаряща държава членка. Съдиите с техническа подготовка следва да имат университетска степен и професионална компетентност в областта на техниката, както и познания в областта на гражданското и гражданското процесуално право.
Споразумението установява един набор от процедурни правила, приложими за производството пред всички отдели и инстанции на Съда. Производството в Съда се състои от писмена, предварителна и устна фаза.
Езикът на производството в местно или регионално отделение е официалният език на договарящата държава членка, в която се намира съответното отделение, или официалният език, посочен от договарящите държави-членки в едно и също регионално отделение. Страните имат правото да изберат за език на производството езика, на който е издаден патента, след одобрение от страна на компетентното отделение; езикът на производството в централното отделение е езикът, на който е издаден съответният патент; езикът на производството в апелативния съд е езикът на производството в Първоинстанционния съд.
Съдът има правомощието да налага временни и обезпечителни мерки с цел предотвратяване на предстоящо нарушение и забрана за продължаването на предполагаемо нарушение.Страните могат да се представляват единствено от адвокати, които имат разрешение да практикуват в съд на договаряща държава членка; представителите на страните могат да бъдат подпомагани от патентни представители, които имат право да се изказват на заседания в Съда.Съдът има изключителната юрисдикция по отношение на европейските патенти с единно действие и на европейски патенти, в които се посочват една или повече договарящи се държави членки, както и по отношение на сертификати за допълнителна закрила, издадени въз основа на такива патенти.
Ищецът следва да заведе иск в местното отделение в договарящата държава членка, в която се е случило или може да се случи действителното нарушение, или по местоживеене на ответника, или в регионалното отделение, в което участва договарящата държава членка. В случай че в съответната договаряща държава членка няма местно отделение и не участва в регионално отделение, ищецът завежда иска в централното отделение. Страните разполагат със свободата да се споразумеят в кое отделение на Първоинстанционния съд (местно, регионално или централно) може да бъде заведен иск.
В случаите на насрещни искове за прекратяване на действието на патент, местното или регионалното отделение може да продължи със съдопроизводството по иска за нарушение, независимо дали отделението разглежда и насрещния иск или го отнася за решение към централното отделение.
Решенията на всички отделения на Първоинстанционния съд, както и решенията на Апелативният съд подлежат на изпълнение във всяка договаряща държава членка.Съдът основава решенията си на общностното право, на споразумението, на Европейската патентна конвенция (ЕПК), други международни споразумения относно патентите и обвързващи всички държави членки и на приложимото национално право.
Споразумението предвижда, че патентът предоставя на притежателя си правото да предотвратява пряко или непряко използване на изобретението от трети лица без негово съгласие на териториите на договарящите държави членки, че притежателят има право на обезщетение при неправомерно използване на изобретението, както и че притежателят има правото да иска възстановяване на пропусната поради нарушението печалба и претърпяна загуба, дължимото възнаграждение при получено разрешение за използване или печалбата, получена от неправомерното използване на изобретението.
В хода на преговорите Седалищата на централните органи на съда бяха разпределени както следва:
Домакинството на централното отделение на Първоинстанционния съд ще бъде поделено между Париж (Франция), Лондон (Великобритания) и Мюнхен (Германия), като трите отделения ще разглеждат различни спорове в зависимост от областта на техниката на изобретението.
Седалището на Апелативния съд и Регистърът ще се намират в Люксембург.
Любляна (Словения) и Лисабон (Португалия) ще поделят домакинството на Центъра за патентно посредничество и арбитраж.
Центърът за обучение на съдии ще бъде установен в Будапеща (Унгария).
Очакваните резултати от Споразумението за Единния патентен съд са, че наред с регламентите относно единната патентна закрила, ще се премахне сега съществуващата фрагментация на патентната система в Европа. Тя се характеризира със скъпо и рисково съдопроизводство, което се провежда в множество национални съдилища и често завършва с противоречащи си решения.
Създаването на Единния патентен съд ще осигури единна практика в областта на патентната закрила. Той ще спомогне също така за драстично намаляване на разходите по съдопроизводството, тъй като на страните няма да се налага да водят успоредни съдебни производства пред различни национални юрисдикции. Предлаганата система за съдопроизводство би позволила значителни икономии за европейските предприятия.Създаването на Единен патентен съд, ведно с единната патентна закрила ще подобри инвестиционния климат в България, като осигури на местните и чуждестранни предприятия по-добри условия за защита на технологичните им постижения у нас и за извършване на иновационна дейност на територията на България.
Повече информация и самите документи може да откриете тук.