Решение на Европейския съд относно законността на декомпилирането на софтуер

Европейският съд излезе с решение по дело C‑13/20 Top System SA срещу Белгия.

Накратко делото касае въпросът до каква степен софтуерен код може да бъде докомпилиран и променян с оглед корекции на грешки в него от страна на законния му купувач/потребител. Казукът има следната история:

Top System е учредено по белгийското право дружество, което разработва компютърни програми и предоставя услуги в областта на информационните технологии.

Selor е публичният орган, отговарящ в Белгия за подбора и ориентирането на бъдещите сътрудници на различните публични служби на администрацията. След включването на Selor в Федерална публична служба „Стратегия и подкрепа“) État belge (белгийската държава) встъпва на негово място като ответник в спора по главното производство.

От 1990 г. Top System си сътрудничи със Selor, за сметка на което предоставя услуги по разработване и поддръжка в областта на информационните технологии.

За да изпълни задачите си, Selor постепенно въвежда информационни инструменти, предназначени да позволят подаването на онлайн кандидатури и тяхното обработване.

По искане на Selor Top System разработва няколко приложения, които съдържат, от една страна, функции, произтичащи от неговия рамков софтуер, озаглавен „Top System Framework“ (наричан по-нататък „TSF“), и от друга страна, функции, предназначени да отговорят на специфичните нужди на Selor.

Selor притежава лиценз за използване на разработените от Top System приложения.

На 6 февруари 2008 г. Selor и Top System сключват договор с предмет инсталирането и конфигурирането на нова софтуерна рамка, както и интегрирането и миграцията на източниците на приложенията на Selor в тази нова рамка.

Между юни и октомври 2008 г. Selor и Top System разменят електронни писма относно проблеми, свързани с функционирането на някои приложения, използващи TSF.

Тъй като не успява да постигне споразумение със Selor относно разрешаването на тези проблеми, на 6 юли 2009 г. Top System подава жалба срещу Selor и белгийската държава пред Търговски съд Брюксел, Белгия с цел по-специално да се установи, че Selor е извършило декомпилацията на TSF в нарушение на изключителните права на Top System върху този софтуер. Top System иска също така Selor и белгийската държава да бъдат осъдени да му заплатят обезщетение за декомпилацията и за копирането на изходните кодове на посочения софтуер, заедно с компенсаторните лихви, считано от прогнозната дата на тази декомпилация, тоест най-късно считано от 18 декември 2008 г.

На 26 ноември 2009 г. делото е върнато на Първоинстанционен съд Брюксел, Белгия, който с решение от 19 март 2013 г. по същество отхвърля искането на Top System.

Top System обжалва това решение пред запитващата юрисдикция — Апелативен съд Брюксел, Белгия.

Пред нея Top System поддържа, че Selor незаконосъобразно е извършило декомпилацията на TSF. Според него съгласно членове 6 и 7 от LPO декомпилация може да се извърши само въз основа на разрешение на автора или на неговия правоприемник или за целите на оперативната съвместимост. За сметка на това тя не била допустима за отстраняване на грешките, засягащи функционирането на съответната програма.

Selor признава, че е извършило декомпилация на част от TSF, за да деактивира дефектна функция. То обаче изтъква по-специално, че съгласно член 6, параграф 1 от LPO е имало право да извърши тази компилация, за да се отстранят някои грешки в проектирането, засягащи TSF, които правят невъзможно използването му в съответствие с неговото предназначение. Selor се позовава и на своето право по член 6, параграф 3 от LPO да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на съответната програма, за да определи идеите и принципите, заложени в съответните функции на TSF, с цел да намери начин да предотврати спънките, предизвикани от тези грешки.

Запитващата юрисдикция счита, че за да определи дали Selor е имало право да извърши посочената декомпилация на основание член 6, параграф 1 от LPO, трябва да провери дали декомпилацията изцяло или отчасти на компютърна програма попада сред действията, посочени в член 5, букви a) и b) от LPO.

При тези обстоятелства Апелативен съд Брюксел решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли член 5, параграф 1 от [Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че разрешава на легитимния приобретател на компютърна програма да я декомпилира изцяло или отчасти, когато декомпилацията е необходима за отстраняването на грешки, засягащи функционирането на програмата, включително когато отстраняването им се изразява в деактивиране на функция, засягаща правилното функциониране на приложението, включващо тази програма?

2)  При утвърдителен отговор трябва ли освен това да са изпълнени условията по член 6 от Директивата или други условия?“.

Решението на съда:

1)  Член 5, параграф 1 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма има право да декомпилира изцяло или отчасти същата, за да отстрани грешки, засягащи функционирането на тази програма, включително когато отстраняването на грешки се състои в деактивиране на функция, която засяга правилното функциониране на приложението, включващо посочената програма.

2)  Член 5, параграф 1 от Директива 91/250 трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма, който иска да извърши декомпилацията на тази програма с цел отстраняване на грешки, засягащи функционирането ѝ, не е длъжен да изпълни изискванията, предвидени в член 6 от тази директива. Посоченият приобретател обаче има право да извърши такова декомпилиране само в необходимата за споменатото отстраняване на грешки степен и при спазване, евентуално, на условията, предвидени в договора с носителя на авторското право върху посочената програма.

InBev загуби съдебно дело срещу Aldi в Белгия касаещо опаковки на бира

Апелативният съд в Брюксел излезе с решение по дело относно спор между Aldi и InBev за нарушаване на права върху търговска марка и имитация.

Делото касае обвинение от страна на InBev за това, че Aldi използват визия на дизайн за бирени опаковки BUVAL, които наподобяват тези под марка JUPILER притежание на компанията.

Според решението на съда обаче, в конкретния случай не е налице нарушаване на правата на InBev поради следните причини:

1. Двата продукта се продават в различни търговски обекти - марката на Aldi се продава само в техните обекти, докато тази на InBev навсякъде с изключение на Aldi, поради което потребителите не могат да бъдат заблудени при осъществяване на покупка.

2. Потребителите са свикнали с цветовата комбинация - червено, черно, бяло, която се използва от множество пивовари.

3. Потребителите са свикнали с комбинацията от щитове и животни относно различни видове бира, което не ги прави достатъчно отличими.

Източник: CMS Belgium, Lexology.

Червеният цвят може би не е само червен цвят - становище на Генералният адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе с мнение по интересното дело C‑163/16  Christian Louboutin Christian Louboutin SAS срещу Van Haren Schoenen BV. Делото касае следното:

Г‑н Louboutin е дизайнер, който създава по-конкретно дамски обувки на висок ток. Особеното на тези обувки е, че външната част на подметката системно е покрита с червен цвят.

На 28 декември 2009 г. Louboutin подава заявка за марка, която на 6 януари 2010 г. е регистрирана за стоки от клас 25, а именно „обувки (освен ортопедични обувки)“, като марка на Бенелюкс № 0874489 (наричана по-нататък „спорната марка“). На 10 април 2013 г. е направено изменение на регистрацията, изразяващо се в ограничаване на обхванатите стоки до „обувки на висок ток (освен ортопедични обувки)“.

Тази марка е описана като състояща се: „от цвета „червен (Pantone 18 1663TP)“, покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“. Тя е възпроизведена по-долу:

Van Haren управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия. През 2012 г. Van Haren продава дамски обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.

Louboutin сезира Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) с искане да се констатира нарушение от Van Haren на правата върху марка, като това му искане е уважено.

Van Haren подава възражение срещу това неприсъствено съдебно решение на основание член 2.1, параграф 2 от Конвенцията на Бенелюкс, като изтъква недействителността на спорната марка.

В акта за преюдициално запитване Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) уточнява, че защитната стратегия на Van Haren се състои в твърдението, че в действителност спорната марка представлява двуизмерна марка, в случая червеният цвят, който, нанесен върху подметките на обувките, съответства на формата на посочените обувки и им придава значителна стойност.

Запитващата юрисдикция счита, че разглежданата марка не представлява просто двуизмерна марка, доколкото тя е неразделно свързана с подметката на обувката. Тя отбелязва, че ако се установи, че спорната марка съответства на един от елементите на стоката, от това следва, че не е очевидно дали понятието за „форма“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 се ограничава само до триизмерните характеристики на стоката, като контурите, размера или обема на стоката, с изключение на цветовете.

В това отношение запитващата юрисдикция счита, че ако се приеме, че понятието „форма“ не включва цветовете на стоката, посочените в член 3, параграф 1, буква д) основания за отказ няма да се прилагат, така че дадено лице би могло да получи постоянна защита за марки, включващи цвят, който е свързан с функционалността на стоките, например светлоотразителни защитни облекла или покрити с изолираща опаковка бутилки.

Становище на Генералния адвокат:

„Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че той може да се прилага по отношение на знак, който се състои от формата на стоката и с който се търси защита на определен цвят. Понятието за форма, която „придава значителна стойност“ на стоката, по смисъла на тази разпоредба се отнася изключително до вътрешноприсъщата стойност на формата и не позволява да бъде взета предвид репутацията на марката или на нейния притежател“.

Разпространение на произведения по способа на прякото въвеждане - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑325/14 SBS Belgium NV срещу Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM). Делото касае следното: 

В качеството си на дружество за колективно управление на авторски права SABAM представлява авторите по отношение на даването на разрешение за използване на техни защитени от авторско право произведения от трети лица и на събирането на дължимото за това използване възнаграждение.

SBS е нидерландскоезична търговска излъчваща организация, която изготвя и разпространява телевизионни програми. В рамките на дейността си по излъчване SBS стопанисва няколко частни търговски канала в Белгия. Програмната му схема обхваща както собствени програми, така и програми, закупени от местни и чуждестранни продуцентски къщи и от доставчици на програми.

SBS излъчва предаванията си само по способ, наречен „пряко въвеждане“. Става въпрос за двуетапен процес, при който SBS предава сигнали, носители на програми, посредством връзка „от точка до точка“ към разпространители като Belgacom, Telenet и TV Vlaanderen. На този етап сигналите не могат да се приемат от широката публика. След това разпространителите подават сигналите кодирани или без да ги кодират до абонатите си, за да могат последните да гледат програмите на приемниците си с помощта евентуално на предоставен им от разпространителя декодер. В зависимост от съответния разпространител сигналът се предава чрез сателит за TV Vlaanderen, чрез кабелна мрежа за Telenet или чрез xDSL за Belgacom.

SABAM твърди, че излъчването по способа на прякото въвеждане от SBS в качеството му на излъчваща организация представлява акт на публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29. SBS следователно трябвало да има разрешение от притежателите на авторски права. С оглед на това SABAM иска да му се плати обезщетение в определен размер.

SBS оспорва това искане. Според него публично разпространение от гледна точка на авторското право извършват единствено разпространителите и други търговци като тях. Поради това то счита, че не дължи каквото и да било възнаграждение.

Rechtbank van koophandel te Brussel (Търговски съд, Брюксел) уважава искането на SABAM и осъжда SBS да заплати близо един милион евро за авторски права за 2009 г.

SBS обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.

При тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд, Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Излъчваща организация, която предава програмите си само по способа на прякото въвеждане — тоест посредством двуетапен процес, при който подава сигнали, носители на програми, в кодиран вид чрез спътник, оптичен кабел или по всякакъв друг начин до разпространители (доставчици на пакети сателитни програми, предприятия за телевизионно разпространение чрез кабелни или xDSL мрежи), като по време или по повод на това предаване сигналите й не са достъпни за публиката, а след това дистрибуторите ги подават на абонатите си, за да могат последните да гледат програмите — осъществява ли акт на публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29?“.

Решението на съда:

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че излъчваща организация не осъществява акт на публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите, освен ако намесата на разглежданите разпространители представлява само обикновен технически способ, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.

Компенсационно възнаграждение - тълкувателно решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑572/13, Hewlett-Packard Belgium SPRL  срещу  Reprobel SCRL. Делото касае следното:

Hewlett-Packard Belgium внася в Белгия репрографски апарати за професионално и домашно ползване, и по-специално „многофункционални“ апарати, чиято основна функция е отпечатване на документи със скорост, различаваща се в зависимост от качеството на печат.

Reprobel е организацията за колективно управление на авторските права, на която е възложено събирането и разпределянето на сумите, съответстващи на справедливото обезщетение на основание на изключението за репрографски цели.

На 16 август 2004 г. Reprobel уведомява Hewlett-Packard, че вследствие извършваната от последното продажба на „многофункционални“ принтери по принцип следва да се заплати такса в размер на 49,20 EUR за всеки отделен принтер.

Тъй като срещите, организирани между Hewlett-Packard и Reprobel, и разменените между тях писма не водят до постигането на съгласие относно ставката, приложима за тези „многофункционални“ принтери, на 8 март 2010 г. Hewlett-Packard сезира Tribunal de première instance de Bruxelles с иск срещу Reprobel. От една страна, дружеството иска посочената юрисдикция да постанови, че не е било дължимо никакво възнаграждение за принтерите, пуснати от него в продажба, или при условията на евентуалност, че платените от него възнаграждения съответстват на справедливите обезщетения, дължими в приложение на белгийската правна уредба, тълкувана в светлината на Директива 2001/29. От друга страна, то иска Reprobel да бъде осъдена — като за неизпълнение ѝ бъде наложена периодична имуществена санкция от 10 милиона евро — в рамките на годината да извърши проучване в съответствие с член 26 от Кралския указ, относно, по-специално броя принтери, предмет на спора, и действителното им използване като апарати за копиране на закриляни произведения, което да сравни това използване с действителното използване на какъвто и да е друг апарат за възпроизвеждане на закриляни произведения.

На 11 март 2010 г., Reprobel сезира същия съд с искане да осъди Hewlett-Packard да ѝ плати предварително сумата от 1 евро за възнагражденията, които смята, че това дружество дължи по силата на Кралския указ.

Тribunal de première instance de Bruxelles съединява двете производства.

С решение от 16 ноември 2012 г. Тribunal de première instance de Bruxelles приема, че член 59, първа алинея и член 61, трета алинея от LDA съответстват на правото на Съюза.

Hewlett-Packard и Reprobel обжалват това решение пред запитващата юрисдикция.

Сour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли понятието „справедливо обезщетение“ в член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува по различен начин в зависимост от това дали възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати, е направено от какъвто и да е потребител, или е направено от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер? При утвърдителен отговор, на какви критерии трябва да се основава тази разлика в тълкуването?

2)  Трябва ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да определят справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права под формата:

a)  на фиксирано възнаграждение, плащано от производителя, вносителя или приобретателя в Общността на апарати, позволяващи копирането на закриляни произведения, при пускането на тези апарати в обращение на територията на страната, размерът на което се изчислява единствено в зависимост от скоростта, с която копирната машина може да изготвя определен брой копия в минута, без да е налице друга връзка с евентуално претърпяната от притежателите на права вреда, и

б)  на пропорционално възнаграждение, определяно единствено от произведението на единичната цена и броя на изготвяните копия, като посоченото пропорционално възнаграждение варира в зависимост от това дали задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това възнаграждение, чиято тежест се понася от физическите или юридическите лица, които изготвят копия на произведения, или евентуално, вместо тях, от лицата, които възмездно или безвъзмездно предоставят апарат за възпроизвеждане на разположение на други лица.

При отрицателен отговор на този въпрос, кои са релевантните и съгласувани критерии, които държавите членки трябва да приложат, за да може обезщетението да се счита за справедливо и между засегнатите лица да се установи справедлив баланс в съответствие с правото на Съюза?

3) Трябва ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да предоставят половината от справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, на издателите на произведения, създадени от авторите, без издателите да имат каквото и да било задължение да дадат, макар и непряко, възможност на авторите да се ползват от част от обезщетението, от което са лишени?

4) Трябва ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да въвеждат недиференцирана система за събирането на справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, под формата на предварително фиксирана компенсация и на сума за изготвено копие, която имплицитно, но със сигурност и отчасти обхваща копирането на нотни листове и непозволеното възпроизвеждане на произведения?“ 

Решението на съда:

1)  Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и член 5, параграф 2, буква б) от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че що се отнася до съдържащото се там понятие „справедливо обезщетение“ следва да се установи разлика в зависимост от това дали възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител чрез каквато и да е фотографска техника или всеки друг друг процес, който има подобни резултати, е извършено от какъвто и да е потребител или от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер.

2)  Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от нея не допускат национално законодателство като приложимото в главното производство, което разрешава на държавата членка да предостави част от справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, на издателите на произведения, създадени от авторите, без задължение за тези издатели да дадат, макар и непряко, възможност на авторите да се ползват от част от обезщетението, от което са лишени.

3) Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от нея по принцип не допускат национално законодателство като приложимото в главното производство, което въвежда недиференцирана система за събиране на справедливото обезщетение, която обхваща и възпроизвеждането на нотни листове, и освен това не допускат такова законодателство, което въвежда недиференцирана система за събиране на справедливото обезщетение, която обхваща и непозволеното възпроизвеждане, извършено от незаконни източници.

4) Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от нея не допускат национално законодателство като приложимото в главното производство, което, за да финансира полагащото се на притежателите на права справедливо обезщетение, въвежда система, която комбинира две форми на възнаграждение, а именно, от една страна, фиксирано възнаграждение, плащано преди възпроизвеждането, от производителя, вносителя или приобретателя в Общността на апарати, позволяващи възпроизвеждането на закриляни произведения, при пускането на тези апарати в обращение на националната територия, и от друга страна, плащано след това възпроизвеждане пропорционално възнаграждение, което се определя единствено от единична цена, умножена по броя на направените копия, и е в тежест на физическите или юридическите лица, които изготвят тези копия, при положение, че:

–  плащаното предварително фиксирано възнаграждение се изчислява единствено в зависимост от скоростта, с която съответният апарат може да възпроизвежда;

–  събираното впоследствие пропорционално възнаграждение варира в зависимост от това дали задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това възнаграждение;

–  като цяло комбинираната система на възнаграждение не е снабдена с механизми, по-специално за възстановяване, които позволяват за различните категории ползватели допълнително да се прилагат критерият за действително претърпяната вреда и критерият за предварително определената вреда

MARS защити дизайнът и марката си за храни за животни в Белгия - MARS protect its design and mark for pet foods in Belgium

Търговският съд на Брюксел излезе с решение по съдебно дело относно нарушаване на Х - образна форма на храна на животни предлагана от MARS.

Компанията атакува друга белгийска фирма, която предлага храни за животни в същата форма.

Според съда марката на MARS е отличителна. Освен това съдът приема за валиден и дизайн за същата форма притежаван от компанията.

Обвинената компания твърди, че дизайна на продукта е невалиден, тъй като изпълнява техническа функция, която се изразява в невъзможността на пръчките да се търкалят при консумация от животните.  Това е отхвърлено от съда.

Според решението на съда дизайна на формата на храната е валиден поради факта, че в случая има голяма свобода относно оформянето на храни за животни.

Повече информация може да откриете тук.

Източник Marques Class 46.

English version

The Commercial court in Brussels ruled in case on infringement of "X"-shaped chew food sticks for dogs, offered by MARS.

The company accused another Belgium competitor for infringement of its X stick mark and design.

According to the Court the MARS' X trademark is distinctive. Moreover the Court accepts that the MARS' X stick design is valid too.

Accused company asserted that the design is not valid because perform technical function by preventing the sticks from rolling away.

The Court ruled that this designs is absolutely valid because there was a high degree of freedom when designing chew sticks and that the parties’ designs did not produce a different overall impression on the ‘informed user’. 

More information here.

Source: Marques Class 46.

Пародия, комикси и авторско право - решение на Европейският съд - Parody, comics and copyright - a decision of the European Court

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C-201/13 Johan Deckmyn and Vrijheidsfonds VZW v Helena Vandersteen and Others. Делото касае следното:

Г‑н Deckmyn е член на Vlaams Belang, а предметът на дейност на Vrijheidsfonds съгласно устава му е финансова и материална подкрепа на тази политическа партия без каквато и да било стопанска цел.

По време на новогодишния прием на град Гент (Белгия), организиран на 9 януари 2011 г., г‑н Deckmyn разпространява календари за 2011 г., на които е указано, че той е отговорен издател. На заглавната страница на тези календари е отпечатано спорното изображение в главното производство.

Изображението приличало на представеното на корицата на албума с комикси Suske en Wiske, озаглавен „De Wilde Weldoener“ („Дивият благодетел“), създаден през 1961 г. от г‑н Vandersteen, чието издание на френски език е със заглавието „La tombe hindoue“ („Хиндуистката гробница“). Последното изображение представлява един от главните герои на албума, облечен в бяла туника и хвърлящ монети на хората, които се опитват да ги съберат. В спорното изображение в главното производство героят е заменен с кмета на град Гент, а хората, които събират парите, са заменени със забулени цветнокожи персонажи.

Като приема, че спорното изображение в главното производство и публичното му разпространяване нарушават съответното авторско право, Vandersteen и др. предявяват иск срещу г‑н Deckmyn и Vrijheidsfonds пред Rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Първоинстанционен съд на Брюксел), който осъжда ответниците да преустановят всякакво използване на изображението под страх от имуществена санкция.

Пред запитващата юрисдикция, сезирана с жалба срещу постановеното на първа инстанция решение, г‑н Deckmyn и Vrijheidsfonds по-специално посочват, че спорното изображение в главното производство представлява политическа карикатура, която попада в понятието „пародия“, допустима съгласно член 22, параграф 1, точка 6° от Закона от 30 юни 1994 г. за авторското право и сродните права.

Vandersteen и др. оспорват това тълкуване, тъй като според тях пародията трябва да отговаря на определени условия, които не са налице в случая, а именно да има критична функция, да представлява пример за оригиналност, да има хумористичен дух, да има за цел осмиване на оригиналното произведение и да не заимства от оригиналното произведение повече фигуративни елементи, отколкото са строго необходими за осъществяване на пародията. В този контекст те твърдят също, че спорното изображение в главното производство отправя дискриминационно послание, тъй като фигурите, които в оригиналното произведение събират хвърлените монети, са заменени със забулени цветнокожи персонажи.

При тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1) Автономно понятие на правото на Европейския съюз ли е понятието „пародия“?

2) При утвърдителен отговор, трябва ли дадена пародия да отговаря на следните условия, или да притежава следните характеристики:

–  да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност);

–  да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение,

– да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение, или до друг въпрос или друго лице,

–  да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия?

3) Трябва ли дадено произведение да отговаря на допълнителни условия или да притежава допълнителни характеристики, за да може да бъде определено като пародия?“.

Решението на съда:

1) Член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „пародия“, съдържащо се в тази разпоредба, е автономно понятие на правото на Съюза.

2) Член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че основните характеристики на пародията, от една страна, са посочване на съществуващо произведение, като обаче тя показва съществени различия спрямо него, и от друга страна, е проява на хумор или осмиване. Понятието „пародия“ по смисъла на тази разпоредба не е обусловено от изискванията пародията да притежава собствени оригинални характеристики — освен да показва съществени различия спрямо пародираното оригинално произведение — да може да бъде отнесена с основание към лице, различно от автора на оригиналното произведение, да е насочена към самото оригинално произведение или да съдържа позоваване на източника на пародираното произведение.

При това положение прилагането в конкретна ситуация на изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 трябва да зачита справедливия баланс между, от една страна, правата и интересите на лицата, посочени в членове 2 и 3 от Директивата, и от друга страна, свободата на изразяване на ползвателите на закриляно произведение, ползващи се от изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к).

Запитващата юрисдикция трябва да прецени, като вземе предвид всички обстоятелства по главното производство, дали прилагането на изключението за пародията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29, ако се допусне, че спорното изображение в главното производство отговаря на основните характеристики на пародията, съответства на този справедлив баланс.

English version

The European Court issued an interpretative judgment in Case C-201/13 Johan Deckmyn and Vrijheidsfonds VZW v Helena Vandersteen and Others. The case concerns the following:

Mr Deckmyn is a member of the Vlaams Belang political party, while the object of the Vrijheidsfonds, according to its articles of association, is to support that political party financially and materially, to the exclusion of any profit motive.

At the reception held on 9 January 2011 by the City of Ghent (Belgium) to celebrate the New Year, Mr Deckmyn handed out calendars for 2011 in which he is named as the editor. On the cover page of those calendars appeared the drawing at issue.

The drawing at issue resembled that appearing on the cover of the Suske en Wiske comic book entitled ‘De Wilde Weldoener’ (which may roughly be translated as ‘The Compulsive Benefactor’), which was completed in 1961 by Mr Vandersteen. That drawing is a representation of one of the comic book’s main characters wearing a white tunic and throwing coins to people who are trying to pick them up. In the drawing at issue, that character was replaced by the Mayor of the City of Ghent and the people picking up the coins were replaced by people wearing veils and people of colour.

Taking the view that the drawing at issue and its communication to the public constituted an infringement of their respective copyrights, Vandersteen and Others brought an action against Mr Deckmyn and the Vrijheidsfonds before the rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Court of First Instance, Brussels), which ordered the defendants to cease all use of the drawing, failing which they would have to pay a periodic penalty.

Before the referring court hearing the appeal against the decision at first instance, Mr Deckmyn and the Vrijheidsfonds submitted, in particular, that the drawing at issue is a political cartoon which falls within the scope of parody accepted under point (6) of Article 22(1) of the Law of 30 June 1994 on copyright and related rights.

Vandersteen and Others dispute that interpretation, since, according to them, parody must meet certain criteria, which are not fulfilled in this case, namely: to fulfil a critical purpose; itself show originality; display humorous traits; seek to ridicule the original work; and not borrow a greater number of formal elements from the original work than is strictly necessary in order to produce the parody. In those circumstances, they also allege that the drawing at issue conveyed a discriminatory message, since the characters who, in the original work, pick up the scattered coins, were replaced in the drawing at issue by people wearing veils and people of colour.

In those circumstances, the hof van beroep te Brussel (Court of Appeal, Brussels) decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:

1. Is the concept of “parody” an autonomous concept of EU law?  

2. If so, must a parody satisfy the following conditions or conform to the following characteristics:

–  display an original character of its own (originality);

–  display that character in such a manner that the parody cannot reasonably be ascribed to the author of the original work;

– seek to be humorous or to mock, regardless of whether any criticism thereby expressed applies to the original work or to something or someone else;

–  mention the source of the parodied work?

3. Must a work satisfy any other conditions or conform to other characteristics in order to be capable of being labelled as a parody?’ 

The Court's decision:

1.Article 5(3)(k) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society, must be interpreted as meaning that the concept of ‘parody’ appearing in that provision is an autonomous concept of EU law.

2.Article 5(3)(k) of Directive 2001/29 must be interpreted as meaning that the essential characteristics of parody, are, first, to evoke an existing work, while being noticeably different from it, and secondly, to constitute an expression of humour or mockery. The concept of ‘parody’, within the meaning of that provision, is not subject to the conditions that the parody should display an original character of its own, other than that of displaying noticeable differences with respect to the original parodied work; that it could reasonably be attributed to a person other than the author of the original work itself; that it should relate to the original work itself or mention the source of the parodied work.

However, the application, in a particular case, of the exception for parody, within the meaning of Article 5(3)(k) of Directive 2001/29, must strike a fair balance between, on the one hand, the interests and rights of persons referred to in Articles 2 and 3 of that directive, and, on the other, the freedom of expression of the user of a protected work who is relying on the exception for parody, within the meaning of Article 5(3)(k).

It is for the national court to determine, in the light of all the circumstances of the case in the main proceedings, whether the application of the exception for parody, within the meaning of Article 5(3)(k) of Directive 2001/29, on the assumption that the drawing at issue fulfils the essential requirements of parody, preserves that fair balance.

Патентни тролове в Европа, малко вероятно според Европейската комисия - Patent trolls in Europe, it is unlikely according to the European Commission

IP Kat публикува интересна статия касаеща въпросът с патентните тролове и европейската патентна политика.
Белгийският депутат Marc Tarabella, член на Европейският парламент, отправя въпроси към Европейската комисия, касаещи потенциалната опасност от активизирането на патентни тролове ( организации придобиващи патенти с цел водене на съдебни дела, без реално да използват патентите) в Европа с оглед на създаването на Обединен патентен съд.
Основното му питане е дали Европейската комисия е подготвена за подобно негативно развитие на патентната система в Европа и дали има вече опасения за бъдещи злоупотреби със законодателството.
Според отговорът на Комисар Barnier, Европейската комисия не счита, че настоящата патентна система в ЕС предполага едно такова негативно развитие.
Пълният текст на статията може да откриете тук.

English version

IP Kat has posted an interesting article regarding the issue of patent trolls and European patent system.The Belgian MP Marc Tarabella, Member of European Parliament as well, asked the European Commission regarding the potential danger of the resurgence of patent trolls ( organizations acquiring patents for the purpose of litigation without substantial use of patents ) in Europe with a view to setting up a Unified Patent Court.His main question is whether the European Commission is prepared for such a negative development of the patent system in Europe and whether there is already concerns about misuse of the law .According to the answer of Commissioner Barnier, the European Commission does not consider that the current patent system in the EU implies such a negative development .The full text of the article can be found here .

Италия е на път да въведе законодателство закрилящо съдържанието свързано с новини - Italy is about to introduce legislation protecting the news content

Италия е на път на въведе законодателство относно защитата на съдържание касаещо новинарски емисии, публикации и тн.

Според IP Kat италианското правителство вече е одобрило план, наречен Destinazione Italia,    според който ще бъде въведено нова право закрилящо съдържанието касаещо новини. Това право прилича леко на нов вид сродно на авторското право и представлява следният следният текст, който не е окончателен:

"Where rights are expressly reserved, reproduction, communication to the public and, in any case, use, including partial (use), in any way or medium, including indexing or aggregation in any way - whether (analogue or) digital - of press content, including medium and editorial context, which is published in print, online, TV- or radio-broadcast or made available to the public by other means, is allowed only following agreement between the relevant rights holder(s), or relevant representatives of rightsholders authorised to do so, and the user(s), or relevant representatives of users authorised to do so. Lacking agreement over terms of use, including economic use, such terms are defined by AGCOM upon request of interested parties."

Предстой да видим дали Италия ще въведе това законодателство по подобие на Франция, Германия и Белгия.

информация на IP Kat.

English version

Italy is about to introduce legislation on the protection of news content.According to the IP Kat Italian government has approved a plan called Destinazione Italia, under which will be introduced a new law protecting the news content. This may look like a slightly new form of related copyright right and represents the following text that is not final:"Where rights are expressly reserved, reproduction, communication to the public and, in any case, use, including partial (use), in any way or medium, including indexing or aggregation in any way - whether (analogue or) digital - of press content, including medium and editorial context, which is published in print, online, TV-or radio-broadcast or made available to the public by other means, is allowed only following agreement between the relevant rights holder (s), or relevant representatives of rightsholders authorised to do so, and the user (s), or relevant representatives of users authorised to do so. Lacking agreement over terms of use, including economic use, such terms are defined by AGCOM upon request of interested parties. "We will see weather Italy will introduce this legislation as this has already happened in France , Germany and Belgium.information on IP Kat.
information IP Kat.

Кралство Белгия се присъедини към Сингапурското споразумение за защита на търговски марки - Belgium joined the Singapore agreement trademarks protection

WIPO информира за присъединяването на Белгия към Сингапурското споразумение за защита на търговски марки.

Повече информация може да откриете тук.

English version

WIPO has announced the accession of Belgium to Singapore agreement for trademark protection.
More information can be found here.

Белгия се присъедини към Женевския акт на Хагската спогодба - Belgium joined the Geneva Act of the Hague Agreement.

WIPO съобщи за присъединяването на Кралство Белгия към Женевския акт на Хагската спогодба, който до момента не беше ратифициран от страната.
За повече информация тук.

English version

WIPO has announced about the accession of the Kingdom of Belgium to the Geneva Act of the Hague Agreement, which has not been ratified by the country until now.
For more information here.

Споразумения за въздържане от опозиция при търговски марки - Agreements to restraining from opposition against trademarks

Интересно дело приключи наскоро в Швейцария. То касае спор между производителят на часовници SWATCH и белгийската компания TKS.

Двете компании подписват споразумение според което SWATCH се съгласяват с регистрацията на марка ICE - WATCH заявена от TKS, както и да не подават, при определени условия, бъдещи опозиции срещу тази марка.

След време отношенията между двете компании се влошават и SWATCH подават опозиции срещу няколко марки Ice-Watch на TKS. Според SWATCH причината е в нарушаване на клаузите на споразумението от страна на белгийската компания.

Съдът отхвърля опозициите на SWATCH. Те обжалват с довода, че подобни ангажименти за неподаване на опозиция са в разрез със законодателството касаещо търговските марки.

Върховният съд на Швейцария излезе с решение по спора с което отхвърля жалбата на SWATCH като неоснователна. Поетите ангажименти от SWATCH били договорни и не били в разрез със законодателството в Швейцария.

информация Marques Class 46.

English version

An interesting law case has been completed recently in Switzerland. It was concerned a dispute between the manufacturer of watches SWATCH and Belgian company TKS.
The two companies signed an agreement whereby SWATCH agree to the registration of a mark ICE - WATCH owned by TKS, and agreed, under certain conditions, not to oppose against this trademark in the future.
Over time relations between the two companies deteriorated and SWATCH filed oppositions against several trademarks of Ice-Watch owned by TKS. According SWATCH the  reason for that was a valuation of the terms of the coexisting agreement by the Belgian company.
The Court rejected the opposition of SWATCH. They appealed, arguing that such commitments for restraining from opposition were at variance with the laws concerning trademarks. 

The Supreme Court of Switzerland ruled in the dispute and dismissed the SWATCH arguments as unfounded. The commitments in the coexisting agreement made by SWATCH were contractual and were not in conflict with the law in Switzerland.
information Marques Class 46.

Белгиец беше осъден да заплати 65 651 евро за нарушаване на авторски права - Belgian was ordered to pay € 65,651 for copyright infringement

Съдът в Белгия осъди белгийски гражданин да заплати 65 651 за незаконно споделяне на музика в интернет, както и 5 500 евро глоба.
Съдебното дело е започнато от белгийското дружество за колективно управление на авторски права SABAM, което открило че албум на британската музикална група Kaiser Chiefs се разпространява по интернет преди още да бъде официално представен.
Това е поредния случай на осъден гражданин за нарушаване на авторски права. Подобни случаи има и в САЩ.
Ключовото в тези казуси е не ползването на произведенията за лични цели, а тяхното качване в интернет пространството без необходимото разрешение.

English version

The court in Belgium ordered Belgian citizen to pay 65,651 for illegally sharing of music online and € 5,500 fine.
The case was initiated by the Belgian collecting society SABAM which found that the album of British band Kaiser Chiefs had been spread on the internet before it was officially presented.
This is another case of a citizen which was convicted of copyright infringement. Similar cases exist in the U.S..
The key in these cases is not the use of works for private purposes but their uploading on the Internet without proper authorization.