Главният адвокат P. CRUZ VILLALÓN даде мнение по дело C‑516/13 Dimensione Direct Sales srl, Michele Labianca срещу Knoll International SpA. Делото касе следното:
Knoll International SpA е дружество по италианското право, което принадлежи към международната група Knoll, чието дружество майка Knoll Inc. е със седалище в Пенсилвания (Съединените щати). Групата Knoll
произвежда и търгува с мебели в целия свят, по-специално с мебели, които
са създадени от Marcel Breuer и Ludwig Mies van der Rohe и са защитени с
авторско право като произведения на приложните изкуства. Като
притежател на авторското право Knoll International има изключителните
права по използването на създадените от Marcel Breuer мебели, както и
разрешение да се ползва от авторските права на Knoll относно мебелите на
Ludwig Mies van der Rohe.
Dimensione Direct Sales srl,
първи жалбоподател в главното производство, е дружество с ограничена
отговорност по италианското право, чийто управител г‑н Labianca е
вторият жалбоподател в главното производство. Dimensione Direct Sales
разпространява в Европа дизайнерски мебели чрез пряка продажба и
предлага мебели на своя уебсайт www.dimensione-bauhaus.com, който е
достъпен по-специално на немски език. Освен това през 2005 г. и 2006 г.
същото дружество е рекламирало своите оферти в Германия в различни
всекидневници и списания, както и в рекламна листовка, в която се
посочва: „Придобивате вашите мебели в Италия, но плащате едва при
получаването или доставката от превозвач, упълномощен да приема плащания
(услуга, предоставяна при поискване)“.
Въз
основа на авторското право Knoll International сезира Landgericht
Hamburg (Германия) с искане, от една страна, да се забрани на
жалбоподателите в главното производство да предлагат в Германия мебели,
съответстващи на създадените от Marcel Breuer и Ludwig Mies van der
Rohe, тъй като те не са произведени нито от него, нито от Knoll. Освен
това Knoll International иска жалбоподателите в главното производство да
представят информация, да се установи задължението им да заплатят
обезщетение, както и да се публикува решението.
Landgericht Hamburg
уважава исканията на Knoll International, а решението му е потвърдено
при въззивно обжалване от Hanseatisches Oberlandesgericht (Германия).
Тогава жалбоподателите в главното производство упражняват правото си да
подадат ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция.
Преюдициалните въпроси и производството пред Съда
Тъй
като счита, че решаването на разглеждания от него спор налага Съдът да
се произнесе по тълкуването на разпоредбите на член 4, параграф 1 от
Директива 2001/29, Bundesgerichtshof (Германия) отправя до Съда следните
три преюдициални въпроса:
„1) Обхваща
ли правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива
2001/29/ЕО правото публично да се предлага за продажба оригинал или
копие от произведението?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Обхваща
ли правото публично да се предлага за продажба оригинал или копие от
произведението освен предложението за сключване на договор и рекламната
дейност?
3) Нарушено ли е правото на
разпространение, когато въз основа на офертата не се стигне до
придобиване на оригинала или на копия от произведението?“.
В
акта за преюдициално запитване Bundesgerichtshof излага съображенията,
поради които счита, че на трите въпроса следва да се даде положителен
отговор. Като напомня, че една от целите на Директива 2001/29 е да се
осигури високо равнище на защита на авторското право и подходящо
възнаграждение, той счита, че член 4, параграф 1 от нея трябва да се
тълкува по такъв начин, че да му се придаде широк обхват.
Според
Bundesgerichtshof изключителното право да разрешава или забранява
„всякаква форма“ на публично разпространяване „чрез продажба или по друг
начин“ на оригинала на произведение или на копия от него би трябвало да
обхваща офертата за продажба на възпроизведени екземпляри от
произведение, т.е. не само предложението за сключване на договор, но и
рекламната дейност, дори когато не е придобит оригиналът на произведение
или негов възпроизведен екземпляр. Така офертата би трябвало да се
разбира в икономически смисъл и да не се приравнява на правното понятие
„предложение за сключване на договор“, така че би трябвало рекламната
дейност, насърчаваща придобиването на възпроизведен екземпляр от
произведение, да представлява сама по себе си публична оферта, обхваната
от правото на разпространение по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 2001/29.
Запитващата юрисдикция счита, че решение Peek & Cloppenburg допуска това тълкуване на правото на разпространение. Макар Съдът да е
приел в посоченото решение, че понятието „публично разпространяване“
включва само действията, които предполагат прехвърляне на собствеността,
съображенията му в това отношение не могат да се тълкуват в смисъл, че
правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 не
обхваща нито едно подготвително действие спрямо прехвърлянето. Офертата
за продажба на оригинал или копие от произведение се свързва с
прехвърляне на собствеността върху този обект, доколкото това
прехвърляне се посочва в офертата.
Освен това запитващата юрисдикция напомня, че в своето решение Donner
Съдът е приел, че търговец, който насочва рекламата си към неограничен
кръг субекти, пребиваващи в определена държава членка, и създава или
предоставя на тяхно разположение специална система за доставка и
специален начин на разплащане, или позволява на трето лице да го прави,
като по този начин осигурява възможност на посочените субекти да се
доставят копия на произведения, защитени в същата държава членка с
авторско право, извършва в държавата членка, където става доставката,
„публично разпространяване“ по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 2001/29.
Мнение на Главния адвокат:
„Член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно
хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права
в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че правото на
разпространение по смисъла на тази разпоредба обхваща правото на
притежателя на авторското право върху оригинала или копията от защитено с
това право произведение да забрани на всяко лице публично да предлага
за продажба посочения оригинал или посочените копия без негово съгласие,
включително когато тази оферта не е довела до придобиване, доколкото
офертата е направена с явното намерение за сключване на договори за
продажба или извършване на всякакво друго действие, което предполага
прехвърляне на собствеността върху оригинала или копията“.
