LTE софтуер и дело между Huawei и ZTE - LTE software and law suit between Huawei and ZTE

Главният адвокат на Европейския съд излезе със заключение по дело C‑170/13 Huawei Technologies Co. Ltd  срещу  ZTE Corp.,  ZTE Deutschland GmbH. Делото косое следното:

ZTE предлага за продажба и търгува в Германия по-специално с базови станции, оборудвани с LTE софтуер (наричани по-нататък „спорните форми на изпълнение“). Според запитващата юрисдикция предлаганите и продаваните от ZTE спорни форми на изпълнение безспорно са адаптирани към LTE софтуера и функционират въз основа на LTE стандарта. Доколкото притежаваният от Huawei спорен патент е от съществено значение за LTE стандарта, ZTE автоматично използва този патент.

От акта за преюдициално запитване е видно, че в периода между ноември 2010 г. и края на март 2011 г. Huawei и ZTE обсъждат по-конкретно нарушението на патента и възможността за издаване на лицензия. Huawei „посочва справедлива от негова гледна точка сума за лицензионна такса“. ZTE „застъпва тезата за кръстосана лицензия“. От акта за преюдициално запитване се установява също, че на 30 януари 2013 г. ZTE прави предложение за сключване на лицензионен договор за кръстосани лицензии и предлага, но не плаща сумата за лицензионната такса, която следва да се заплати на Huawei (а именно 50 EUR). Освен това запитващата юрисдикция посочва, че „[с]траните не си разменят конкретни предложения за лицензионен договор“. На 28 април 2011 г. Huawei предявява пред запитващата юрисдикция иска, който е в основата на настоящото преюдициално производство.

Пред Европейското патентно ведомство (ЕПВ) ZTE се противопоставя на издаването на спорния патент с мотива, че той не е валиден. С решение от 25 януари 2013 г. ЕПВ потвърждава валидността на патента, като отхвърля искането на ZTE. Срещу това решение понастоящем има висяща жалба.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че използването на спорния патент от ZTE е незаконосъобразно. Според нея обаче, ако може да се приеме, че с предявяването на иска за преустановяване на нарушение Huawei е злоупотребил с „безспорно заеманото от него господстващо положение“(11), би могло да се повдигне възражение за принудителна лицензия и да се отхвърли искът за преустановяване на нарушение по-конкретно на основание член 102 ДФЕС.

Според запитващата юрисдикция два подхода позволяват да се определи моментът, от който притежателят на ПСЗС нарушава член 102 ДФЕС, злоупотребявайки със своето господстващо положение по отношение на нарушител на патент.

На първо място, както посочва запитващата юрисдикция, в решението си от 6 май 2009 г. Norme Orange Book (KZR 39/06, наричано по-нататък „решение Orange-Book-Standard“)(12) Bundesgerichtshof (Федералният върховен съд, Германия) е приел, че злоупотреба с господстващо положение от страна на патентопритежател, който предявява иск за преустановяване на нарушение, макар и ответникът да може да претендира да му бъде издадена лицензия за този патент, е налице единствено ако са изпълнени следните условия:

„От една страна, ответникът трябва безусловно да е предложил на ищеца да сключат лицензионен договор (като по-специално подобно предложение не трябва да съдържа клауза, ограничаваща лицензията само до случаите на нарушение на патентни права), като се има предвид, че ответникът трябва да е обвързан с предложението, което ищецът е длъжен да приеме, доколкото отказът му би могъл несправедливо да възпрепятства ответника или да наруши принципа на недопускане на дискриминация.

В случай че ответникът счита, че претендираният от ищеца размер на лицензионната такса е прекомерно висок, или когато ищецът откаже да определи размера му, предложението за сключване на лицензионен договор се счита за безусловно, ако то предвижда, че ищецът трябва да определи размера на лицензионната такса по справедливост.

От друга страна, когато ответникът вече използва патентования продукт преди ищецът да е приел предложението му, той трябва да изпълни задълженията си по бъдещия лицензионен договор с оглед на използването на патента. Това предполага по-специално, че ответникът трябва да изготви отчет за действията си по използването на патента съгласно условията на недискриминационен договор и да изпълнява произтичащите от него задължения за плащане.

В рамките на изпълнението на задължението за плащане ответникът не е длъжен да заплаща лицензионната такса непосредствено на ищеца. Всъщност той може да депозира сумата на лицензионната такса в Amtsgericht [районен съд]“.

На второ място, запитващата юрисдикция отбелязва, че в прессъобщение(13) относно изпратено до Samsung Electronics и др. изложение на възраженията (COMP/C‑3/39.939) в производство по иск за установяване на нарушение на патентни права на пазара на мобилни телефони, Европейската комисия най-напред поддържа, че предявяването на иск за преустановяване на нарушение е недопустимо по смисъла на член 102 ДФЕС, тъй като случаят се отнася до ПСЗС, че патентопритежателят е изразил пред организация по стандартизация готовността си да предостави лицензии при FRAND условия и че самият нарушител на патента има готовност да води преговори за подобна лицензия.

Както посочва запитващата юрисдикция обаче, в прессъобщението си Комисията не обяснява при какви условия може да се приеме, че нарушител на патент има готовност за водене на преговори. Комисията също не възприемала критериите, установени от Bundesgerichtshof в решението му „Orange-Book-Standard“.

Запитващата юрисдикция счита, че ако установените от Bundesgerichtshof критерии се приложат към настоящия случай, възражението на ZTE, основано на принудителна лицензия, не би могло да бъде основателно, така че искът за установяване на нарушение трябвало да бъде уважен. Тя смята, че в тази хипотеза Huawei не е било длъжно да приеме едно от писмените предложения на ZTE с оглед сключването на лицензионния договор и то по посочените от нея две причини.

На първо място, предложенията за сключване на лицензионен договор на ZTE трябвало да се приемат като недостатъчни, поради това че не ставало въпрос за „безусловни“ предложения по смисъла на практиката на Bundesgerichtshof, тъй като те били ограничени само до продуктите, при които се създават условия за нарушение на патентни права.

На второ място, независимо дали размерът на лицензионната такса е бил правилно определен, ZTE не заплатило изчислената от него лицензионна сума (а именно 50 EUR), тъй като няма никакви данни Amtsgericht да е разпоредил събирането на тази сума с оглед депозирането ѝ. Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че ZTE не е предоставило надлежен и изчерпателен отчет за предишни действия по използване на патента.

Запитващата юрисдикция обаче счита, че ако се приложи тезата, защитавана от Комисията в прессъобщението, предявеният от Huawei иск за преустановяване на нарушение трябвало да се отхвърли като съставляващ злоупотреба с господстващо положение. Тъй като Huawei основава своя иск на ПСЗС, ZTE е задължено да го използва, за да може да пусне на пазара спорните форми на изпълнение, адаптирани към LTE софтуера. Посочената юрисдикция напомня, че Huawei е декларирало пред ETSI готовността си да предостави лицензии на трети лица и отбелязва, че поне към релевантната дата (края на устните преговори) ZTE е имало „готовност за водене на преговори“ по смисъла на тезата на Комисията. Във всички случаи тази готовност за водене на преговори се проявявала в писмените предложения за сключване на лицензионен договор на ZTE (като тези предложения частично възпроизвеждали предложенията на Huawei). Запитващата юрисдикция счита, че в рамките на тезата на Комисията готовността за водене на преговори не се засяга от факта, че страните не могат да постигнат съгласие относно съдържанието на някои клаузи на лицензионния договор, нито по-специално относно размера на лицензионната такса, която следва да се плати.

В този контекст Landgericht Düsseldorf решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е злоупотреба с господстващото положение от страна на притежател на патент от съществено значение за стандарт, който е декларирал пред организация по стандартизация готовността си да предостави лицензия на трети лица при спазване на [FRAND] условия, в случаите, в които той предявява иск за преустановяване на нарушение спрямо нарушител на патент, макар и нарушителят на патента да е декларирал готовност да води преговори за подобна лицензия,

или

следва да се приеме, че е налице злоупотреба с господстващо положение едва когато нарушителят на патента е направил на притежателя на патент от съществено значение за стандарт безусловно и приемливо предложение за сключване на лицензионен договор, което патентопритежателят не може да отхвърли, без несправедливо да възпрепятства нарушителя на патента или без да наруши принципа за недопускане на дискриминация, и когато нарушителят на патента изпълни своите договорни задължения във връзка с вече извършени действия по използването преди предоставянето на лицензията?

2)  Доколкото е налице злоупотреба с господстващо положение като последица от готовността на нарушителя на патента да води преговори:

Поставя ли член 102 ДФЕС особени изисквания, свързани с качествени и времеви характеристики относно готовността за водене на преговори? Може ли да се приеме по-конкретно, че е налице готовност за водене на преговори, когато нарушителят на патента декларира само общо и (устно), че е готов да започне преговори, или същият трябва вече да е започнал преговори, в хода на които например да е посочил конкретни условия, въз основа на които е готов да сключи лицензионен договор?

3) Доколкото представянето на приемливо и безусловно предложение за сключване на лицензионен договор е предпоставка за злоупотребата с господстващо положение:

Поставя ли член 102 ДФЕС особени изисквания, свързани с качествени и времеви характеристики относно това предложение? Трябва ли предложението да включва всички разпоредби, които обикновено съдържат лицензионните договори в областта на техниката? Трябва ли по-специално предложението да бъде обусловено от това патентът от съществено значение за стандарт действително да се използва и/или да е валиден?

4) Доколкото изпълнението на задължения в тежест на нарушителя на патента, произтичащи от лицензията, която следва да се предостави, е предпоставка за злоупотребата с господстващо положение:

Поставя ли член 102 ДФЕС особени изисквания по отношение на тези действия по изпълнението? Длъжен ли е нарушителят на патента да отчете предишни действия по използване и/или да заплати лицензионни такси? Може ли задължение за плащане на лицензионни такси да бъде изпълнено, при необходимост, и чрез предоставяне на обезпечение?

5) Отнасят ли се условията, при които следва да се приеме, че е налице злоупотреба с господстващо положение от притежателя на патент от съществено значение за стандарт, и за предявяването на други претенции, произтичащи от нарушение на патентни права (предоставяне на счетоводни данни, изтегляне на стоки, обезщетение за вреди)?“.

Заключение на Главния адвокат:

1) Предявяването от притежателя на патент от съществено значение за стандарт, който е поел ангажимент към организация по стандартизация да предоставя лицензии на трети лица при FRAND условия (Fair, Reasonable and Non-Discriminatory), а именно при справедливи, разумни и недискриминационни условия, на искане за поправителни мерки или на иск за преустановяване на нарушение срещу нарушител на патент съответно съгласно членове 10 и 11 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, което може да доведе до изключването на продуктите и на услугите на нарушителя на патент от съществено значение за стандарт от пазарите, обхванати от стандарта, съставлява злоупотреба с неговото господстващо положение съгласно член 102 ДФЕС, ако е доказано, че притежателят на патент от съществено значение за стандарт не е изпълнил своя ангажимент, въпреки че нарушителят на патента обективно е изразил готовност, желание и притежава дееспособност да сключи такъв лицензионен договор.

2) Изпълнението на този ангажимент предполага, че преди да подаде искане за поправителни мерки или да предяви иск за преустановяване на нарушение, притежателят на патент от съществено значение за стандарт трябва да предупреди писмено и мотивирано предполагаемия нарушител, освен ако се установи, че последният е получил изчерпателна информация, за съответното нарушение с посочване на релевантния патент от съществено значение за стандарт и на начина, по който той е нарушен от нарушителя, като в противен случай би допуснал злоупотреба с господстващото си положение. Във всички случаи притежателят на патент от съществено значение за стандарт трябва да направи на предполагаемия нарушител на патента писмено предложение за сключване на лицензионен договор при FRAND условия, което трябва да включва всички условия, съдържащи се обикновено в лицензионните договори в съответния сектор на дейност, а именно точния размер на лицензионната такса и начина, по който тя се изчислява.

3) Нарушителят на патента трябва да отговори на предложението с дължимата грижа и почтеност. Ако не приеме предложението на притежателя на патент от съществено значение за стандарт, той трябва в кратък срок да направи на последния писмено и разумно насрещно предложение относно клаузите, с които не е съгласен. Подаването на искане за поправителни мерки или предявяването на иск за преустановяване на нарушение не съставлява злоупотреба с господстващо положение, когато действията на нарушителя на патента са само тактика и/или забавяне, и/или проява на непочтеност.

4) Когато преговорите не са започнали или не приключат успешно, действията на предполагаемия нарушител на патента не могат да се считат за забавяне или за проява на непочтеност, ако той поиска граждански или арбитражен съд да определи FRAND условията. В този случай е оправдано притежателят на патент от съществено значение за стандарт да поиска от нарушителя на патента да представи банкова гаранция за плащането на лицензионните такси или да депозира временно определена по размер сума в граждански или арбитражен съд за миналото и бъдещото използване на неговия патент.

5) Действията на нарушител на патент не могат да се считат за забавяне или за проява на непочтеност и когато по време на преговорите за издаване на лицензия при FRAND условия той си запазва правото да оспори пред граждански или арбитражен съд след издаването на подобна лицензия валидността на този патент, извършеното от него прилагане на патентния метод и същественото значение на патента за съответния стандарт.

6) Съдебно производство, образувано по инициатива на притежателя на патент от съществено значение за стандарт с искане за предоставяне на счетоводни данни, не съставлява злоупотреба с господстващо положение. Съответната юрисдикция трябва да следи за това мярката да е основателна и пропорционална.

7) Иск за обезщетение за вреди и пропуснати ползи за предишни действия по използване на патента, предявен от притежател на патент от съществено значение за стандарт и който има единствено за цел да обезщети същия за по-ранни нарушения на неговия патент, не съставлява злоупотреба с господстващо положение.

 

 English version

The General Advocate M. WATHELET issued an opinion in Case C-170/13 Huawei Technologies Co. Ltd v ZTE Corp., ZTE Deutschland GmbH. Case obliquely following:

Among the products developed and marketed by ZTE in Germany are base stations with LTE software (‘the disputed embodiments’). According to the referring court, the disputed embodiments developed and marketed by ZTE are unquestionably made for use with LTE software and operate on the basis of the LTE standard. Given that the patent at issue, owned by Huawei, is essential to the LTE standard, ZTE inevitably uses that patent.
It emerges from the order for reference that, between November 2010 and the end of March 2011, Huawei and ZTE engaged in discussions relating, inter alia, to the infringement of the patent and the possibility of concluding a licensing agreement. Huawei ‘named the amount which it considered to be a reasonable royalty’. ZTE ‘sought a cross-licensing agreement’. It also emerges from the order for reference that, on 30 January 2013, ZTE made an offer for a cross-licensing agreement and proposed, but did not pay, a royalty due to Huawei (in the amount of EUR 50). Furthermore, the referring court states that ‘[t]he parties did not exchange any specific offers in relation to a licensing agreement’. On 28 April 2011, Huawei brought before the referring court the action which has given rise to these preliminary ruling proceedings.
ZTE filed an opposition before the European Patent Office (EPO) against the grant of the patent at issue on the ground that the patent was not valid. By decision of 25 January 2013, the EPO confirmed the validity of the patent and rejected ZTE’s opposition. An appeal against that decision is currently pending.
The referring court states that ZTE’s use of the patent at issue is unlawful. However, it considers that the action for a prohibitory injunction could be dismissed on grounds of the compulsory nature of the licence — on the basis of Article 102 TFEU, in particular — if it could be found that, by pursuing its action for a prohibitory injunction, Huawei is abusing ‘the dominant position which it unquestionably holds’.     (12)
According to the referring court, there are two approaches to determining the point from which the SEP-holder infringes Article 102 TFEU by abusing its dominant position in relation to the infringer.
First, the referring court points out that the Bundesgerichtshof (Federal Court of Justice, Germany) found in its judgment of 6 May 2009 in Orange-Book-Standard (KZR 39/06, ‘Orange-Book-Standard’)     (13) that, where the owner of a patent seeks a prohibitory injunction against a defendant who has a claim to a licence for that patent, the patent owner abuses his dominant position only where the following conditions are met:
‘First, the defendant must have made the applicant an unconditional offer to conclude a licensing agreement (an offer which, specifically, must not contain a clause limiting the licence exclusively to the cases of infringement), it being understood that the defendant must consider itself bound by that offer and that the applicant is obliged to accept it, since its refusal of the offer would unfairly hamper the defendant or breach the principle of non-discrimination.
If the defendant considers the amount of royalty claimed by the applicant to be excessive, or if the applicant refuses to quantify the royalty, the offer of an agreement is regarded as unconditional if it provides that the applicant is to determine the amount of the royalty fairly.
Secondly, if the defendant is already making use of the subject-matter of the patent before the applicant accepts its offer, it must meet the obligations which, for use of the patent, will be incumbent on it under the future licensing agreement. That means, in particular, that the defendant must render an account for its acts of use in accordance with the terms of a non-discriminatory agreement and that it must meet the resulting payment obligations.
As regards the fulfilment of that payment obligation, the defendant is not required to pay the royalty directly to the applicant. The defendant is at liberty to deposit a security for payment of the royalty at an Amtsgericht (Local Court)’.
Secondly, the referring court points out that, in a press release     (14) regarding a Statement of Objections sent to Samsung Electronics and Others (COMP/C‑3/39.939) in the course of an infringement procedure relating to the mobile telephony market, the European Commission made a preliminary assessment to the effect that the bringing of an action for a prohibitory injunction was unlawful in the light of Article 102 TFEU, given that the case concerned an SEP, that the patent holder had indicated to a standardisation body that it was prepared to grant licences on FRAND terms and that the infringer was itself willing to negotiate such a licence.
However, as the referring court points out, the Commission does not explain, in its press release, in what circumstances an infringer may be regarded as being willing to negotiate. Nor does it echo the criteria set out by the Bundesgerichtshof in its judgment in Orange-Book-Standard.
According to the referring court, if the criteria established by the Bundesgerichtshof were applied in the present case, ZTE could not legitimately rely on the compulsory nature of the licence, with the result that the action for infringement would have to be upheld. The referring court takes the view that, on that assumption, Huawei was not obliged to accept one of the offers made in writing by ZTE with a view to the conclusion of a licensing agreement. The referring court gives two reasons for that view.
First, ZTE’s offers to conclude an agreement should be regarded as inadequate on account of the fact that they were not ‘unconditional’ offers within the meaning of the case-law of the Bundesgerichtshof, since they were limited exclusively to the products giving rise to the infringement.
Secondly, regardless of whether or not the amount of the royalty was correctly determined, ZTE did not pay the royalty which it had itself calculated (EUR 50), there being nothing to indicate that the Amtsgericht had ordered the collection of that sum for deposit as a security. Furthermore, the referring court points out that ZTE did not duly or exhaustively render an account for past acts of use.
On the other hand, the referring court considers that, if the approach argued for by the Commission in its press release were taken, the action for a prohibitory injunction brought by Huawei would have to be dismissed as an abuse. Since Huawei bases its action on an SEP, ZTE is obliged to use that SEP in order to be able to place on the market the disputed LTE-compliant embodiments. The referring court observes that Huawei declared to ETSI that it was willing to license its patent to third parties and points out that ZTE was — at least at the relevant time (the end of the oral negotiations) — ‘willing to negotiate’ within the meaning of the Commission’s position. That willingness to negotiate is apparent, in any event, from ZTE’s written offers to conclude an agreement (which incorporate, in part, Huawei’s proposals). The referring court considers that, in the context of the Commission’s argument, willingness to negotiate is not affected by the fact that the parties cannot agree on the content of certain clauses in the agreement or, in particular, on the amount of the royalty payable.
In those circumstances, the Landgericht Düsseldorf decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:
1)Does the proprietor of a standard-essential patent which informs a standardisation body that it is willing to grant any third party a licence on [FRAND] terms abuse its dominant market position if it brings an action for an injunction against a patent infringer even though the infringer has declared that it is willing to negotiate concerning such a licence?
    or
is an abuse of the dominant market position to be presumed only where the infringer has submitted to the proprietor of a standard-essential patent an acceptable, unconditional offer to conclude a licensing agreement which the patentee cannot refuse without unfairly impeding the infringer or breaching the prohibition of discrimination, and the infringer fulfils its contractual obligations for acts of use already performed in anticipation of the licence to be granted?
2) If abuse of a dominant market position is already to be presumed as a consequence of the infringer’s willingness to negotiate:
Does Article 102 TFEU lay down particular qualitative and/or time requirements in relation to the willingness to negotiate? In particular, can willingness to negotiate be presumed where the patent infringer has merely stated (orally) in a general way that it is prepared to enter into negotiations, or must the infringer already have entered into negotiations by, for example, submitting specific conditions upon which it is prepared to conclude a licensing agreement?
3) If the submission of an acceptable, unconditional offer to conclude a licensing agreement is a prerequisite for abuse of a dominant market position:

Does Article 102 TFEU lay down particular qualitative and/or time requirements in relation to that offer? Must the offer contain all the provisions which are normally included in licensing agreements in the field of technology in question? In particular, may the offer be made subject to the condition that the standard-essential patent is actually used and/or is shown to be valid?
4)  If the fulfilment of the infringer’s obligations arising from the licence that is to be granted is a prerequisite for the abuse of a dominant market position:
Does Article 102 TFEU lay down particular requirements with regard to those acts of fulfilment? Is the infringer particularly required to render an account for past acts of use and/or to pay royalties? May an obligation to pay royalties be discharged, if necessary, by depositing a security?
5) Do the conditions under which the abuse of a dominant position by the proprietor of a standard-essential patent is to be presumed apply also to an action on the ground of other claims (for rendering of accounts, recall of products, damages) arising from a patent infringement?’

The Advocate General opinion:

1) The fact that a holder of a standard-essential patent (SEP) which has given a commitment to a standardisation body to grant third parties a licence on FRAND (Fair, Reasonable and Non-Discriminatory) terms makes a request for corrective measures or brings an action for a prohibitory injunction against an infringer, in accordance with Article 10 and Article 11, respectively, of Directive 2004/48/EC of the European Parliament and of the Council of 29 April 2004 on the enforcement of intellectual property rights, which may lead to the exclusion from the markets covered by the standard of the products and services supplied by the infringer of an SEP, constitutes an abuse of its dominant position under Article 102 TFEU where it is shown that the SEP-holder has not honoured its commitment even though the infringer has shown itself to be objectively ready, willing and able to conclude such a licensing agreement.
2) Compliance with that commitment means that, prior to seeking corrective measures or bringing an action for a prohibitory injunction, the SEP-holder, if it is not to be deemed to be abusing its dominant position, must — unless it has been established that the alleged infringer is fully aware of the infringement — alert the alleged infringer to that fact in writing, giving reasons, and specifying the SEP concerned and the manner in which it has been infringed by the infringer. The SEP-holder must, in any event, present to the alleged infringer a written offer of a licence on FRAND terms which contains all the terms normally included in a licence in the sector in question, in particular the precise amount of the royalty and the way in which that amount is calculated.
3) The infringer must respond to that offer in a diligent and serious manner. If it does not accept the SEP-holder’s offer, it must promptly present to the latter, in writing, a reasonable counter-offer relating to the clauses with which it disagrees. The making of a request for corrective measures or the bringing of an action for a prohibitory injunction does not constitute an abuse of a dominant position if the infringer’s conduct is purely tactical and/or dilatory and/or not serious.
4) If negotiations are not commenced or are unsuccessful, the conduct of the alleged infringer cannot be regarded as dilatory or as not serious if it requests that FRAND terms be fixed either by a court or by an arbitration tribunal. In that event, it is legitimate for the SEP-holder to ask the infringer either to provide a bank guarantee for the payment of royalties or to deposit a provisional sum at the court or arbitration tribunal in respect of its past and future use of the patent.
5) Nor can an infringer’s conduct be regarded as dilatory or as not serious during the negotiations for a FRAND licence if it reserves the right, after concluding an agreement for such a licence, to challenge before a court or arbitration tribunal the validity of that patent, its supposed use of the teaching of the patent and the essential nature of the SEP in question.
6)  The fact that the SEP-holder takes legal action to secure the rendering of accounts does not constitute an abuse of a dominant position. It is for the national court in question to ensure that the measure is reasonable and proportionate.
7) The fact that the SEP-holder brings a claim for damages for past acts of use for the sole purpose of obtaining compensation for previous infringements of its patent does not constitute an abuse of a dominant position.