Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑572/13, Hewlett-Packard Belgium SPRL срещу Reprobel SCRL. Делото касае следното:
Hewlett-Packard
Belgium внася в Белгия репрографски апарати за професионално и домашно
ползване, и по-специално „многофункционални“ апарати, чиято основна
функция е отпечатване на документи със скорост, различаваща се в
зависимост от качеството на печат.
Reprobel
е организацията за колективно управление на авторските права, на която е
възложено събирането и разпределянето на сумите, съответстващи на
справедливото обезщетение на основание на изключението за репрографски
цели.
На
16 август 2004 г. Reprobel уведомява Hewlett-Packard, че вследствие
извършваната от последното продажба на „многофункционални“ принтери по
принцип следва да се заплати такса в размер на 49,20 EUR за всеки
отделен принтер.
Тъй
като срещите, организирани между Hewlett-Packard и Reprobel, и
разменените между тях писма не водят до постигането на съгласие относно
ставката, приложима за тези „многофункционални“ принтери, на 8 март
2010 г. Hewlett-Packard сезира Tribunal de première instance de
Bruxelles с иск срещу Reprobel. От една страна, дружеството иска
посочената юрисдикция да постанови, че не е било дължимо никакво
възнаграждение за принтерите, пуснати от него в продажба, или при
условията на евентуалност, че платените от него възнаграждения
съответстват на справедливите обезщетения, дължими в приложение на
белгийската правна уредба, тълкувана в светлината на Директива 2001/29.
От друга страна, то иска Reprobel да бъде осъдена — като за неизпълнение
ѝ бъде наложена периодична имуществена санкция от 10 милиона евро — в
рамките на годината да извърши проучване в съответствие с член 26 от
Кралския указ, относно, по-специално броя принтери, предмет на спора, и
действителното им използване като апарати за копиране на закриляни
произведения, което да сравни това използване с действителното
използване на какъвто и да е друг апарат за възпроизвеждане на закриляни
произведения.
На
11 март 2010 г., Reprobel сезира същия съд с искане да осъди
Hewlett-Packard да ѝ плати предварително сумата от 1 евро за
възнагражденията, които смята, че това дружество дължи по силата на
Кралския указ.
Тribunal de première instance de Bruxelles съединява двете производства.
С
решение от 16 ноември 2012 г. Тribunal de première instance de
Bruxelles приема, че член 59, първа алинея и член 61, трета алинея от
LDA съответстват на правото на Съюза.
Hewlett-Packard и Reprobel обжалват това решение пред запитващата юрисдикция.
Сour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва
ли понятието „справедливо обезщетение“ в член 5, параграф 2, букви а) и
б) от Директива 2001/29 да се тълкува по различен начин в зависимост от
това дали възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител,
извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг
процес, който има подобни резултати, е направено от какъвто и да е
потребител, или е направено от физическо лице за лично ползване и за
цели, които нямат пряко или косвено търговски характер? При утвърдителен
отговор, на какви критерии трябва да се основава тази разлика в
тълкуването?
2) Трябва ли член
5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува в
смисъл, че позволява на държавите членки да определят справедливото
обезщетение, полагащо се на притежателите на права под формата:
a) на
фиксирано възнаграждение, плащано от производителя, вносителя или
приобретателя в Общността на апарати, позволяващи копирането на
закриляни произведения, при пускането на тези апарати в обращение на
територията на страната, размерът на което се изчислява единствено в
зависимост от скоростта, с която копирната машина може да изготвя
определен брой копия в минута, без да е налице друга връзка с евентуално
претърпяната от притежателите на права вреда, и
б) на
пропорционално възнаграждение, определяно единствено от произведението
на единичната цена и броя на изготвяните копия, като посоченото
пропорционално възнаграждение варира в зависимост от това дали
задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това
възнаграждение, чиято тежест се понася от физическите или юридическите
лица, които изготвят копия на произведения, или евентуално, вместо тях,
от лицата, които възмездно или безвъзмездно предоставят апарат за
възпроизвеждане на разположение на други лица.
При
отрицателен отговор на този въпрос, кои са релевантните и съгласувани
критерии, които държавите членки трябва да приложат, за да може
обезщетението да се счита за справедливо и между засегнатите лица да се
установи справедлив баланс в съответствие с правото на Съюза?
3) Трябва
ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува
в смисъл, че позволява на държавите членки да предоставят половината от
справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, на
издателите на произведения, създадени от авторите, без издателите да
имат каквото и да било задължение да дадат, макар и непряко, възможност
на авторите да се ползват от част от обезщетението, от което са лишени?
4) Трябва
ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува
в смисъл, че позволява на държавите членки да въвеждат недиференцирана
система за събирането на справедливото обезщетение, полагащо се на
притежателите на права, под формата на предварително фиксирана
компенсация и на сума за изготвено копие, която имплицитно, но със
сигурност и отчасти обхваща копирането на нотни листове и непозволеното
възпроизвеждане на произведения?“
Решението на съда:
1) Член 5,
параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на
Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на
авторското право и сродните му права в информационното общество и член
5, параграф 2, буква б) от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че що се
отнася до съдържащото се там понятие „справедливо обезщетение“ следва да
се установи разлика в зависимост от това дали възпроизвеждането върху
хартия или друг подобен носител чрез каквато и да е фотографска техника
или всеки друг друг процес, който има подобни резултати, е извършено от
какъвто и да е потребител или от физическо лице за лично ползване и за
цели, които нямат пряко или косвено търговски характер.
2) Член
5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2,
буква б) от нея не допускат национално законодателство като приложимото в
главното производство, което разрешава на държавата членка да
предостави част от справедливото обезщетение, полагащо се на
притежателите на права, на издателите на произведения, създадени от
авторите, без задължение за тези издатели да дадат, макар и непряко,
възможност на авторите да се ползват от част от обезщетението, от което
са лишени.
3) Член 5, параграф
2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от нея
по принцип не допускат национално законодателство като приложимото в
главното производство, което въвежда недиференцирана система за събиране
на справедливото обезщетение, която обхваща и възпроизвеждането на
нотни листове, и освен това не допускат такова законодателство, което
въвежда недиференцирана система за събиране на справедливото
обезщетение, която обхваща и непозволеното възпроизвеждане, извършено от
незаконни източници.
4) Член 5,
параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква
б) от нея не допускат национално законодателство като приложимото в
главното производство, което, за да финансира полагащото се на
притежателите на права справедливо обезщетение, въвежда система, която
комбинира две форми на възнаграждение, а именно, от една страна,
фиксирано възнаграждение, плащано преди възпроизвеждането, от
производителя, вносителя или приобретателя в Общността на апарати,
позволяващи възпроизвеждането на закриляни произведения, при пускането
на тези апарати в обращение на националната територия, и от друга
страна, плащано след това възпроизвеждане пропорционално възнаграждение,
което се определя единствено от единична цена, умножена по броя на
направените копия, и е в тежест на физическите или юридическите лица,
които изготвят тези копия, при положение, че:
– плащаното
предварително фиксирано възнаграждение се изчислява единствено в
зависимост от скоростта, с която съответният апарат може да
възпроизвежда;
– събираното
впоследствие пропорционално възнаграждение варира в зависимост от това
дали задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това
възнаграждение;
– като
цяло комбинираната система на възнаграждение не е снабдена с механизми,
по-специално за възстановяване, които позволяват за различните
категории ползватели допълнително да се прилагат критерият за
действително претърпяната вреда и критерият за предварително
определената вреда
