Предисторията на делото е:
На 27 септември 2016 г. жалбоподателят, Fissler GmbH, подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз „vita“.
Стоките, за които се иска регистрация са:
– клас 7: „Кухненски роботи; резервни части и принадлежности за посочените стоки“,
– клас 11: „Готварски тенджери под налягане, електрически; резервни части и принадлежности за посочените стоки“;
– клас 21: „Домакински или кухненски принадлежности и съдове; кухненски принадлежности, не от благороден метал; готварски тенджери под налягане, неелектрически; резервни части и принадлежности за посочените стоки“.
С решение от 28 април 2017 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация на поисканата марка за всички разглеждани стоки с мотива, че заявената марка няма отличителен характер и е описателна по смисъла на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001).
На 20 юни 2017 г. жалбоподателят подава пред EUIPO жалба срещу решението на проверителя.
С решение от 28 март 2018 г. пети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. На първо място, що се отнася до съответните потребители, той приема, че посочените стоки са насочени преди всичко към широката публика, но отчасти и към специализираните потребители, например готвачи, и че степента на внимание варира от средна до висока. Той добавя, че понеже заявената марка е дума на шведски език, следва да е основана на шведскоговорещите потребители в Европейския съюз.
На второ място, що се отнася до описателния характер на заявената марка, апелативният състав, най-напред, отбелязва, че знакът „vita“ е определяемата форма и формата за множествено число на думата „vit“, която значи „бял“ на шведски. По-нататък, той приема, че за прилагането на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001 не е определящо дали белият цвят е обичаен за тези стоки, а е достатъчно те да могат да съществуват в бяло и знакът да може да бъде описателен за тях. След като подчертава, че без да е най-обичайният, белият цвят е поне достатъчно обичаен за „електронни и неелектронни“ тенджери (а именно електрически и неелектрически), както и за други домакински принадлежности, той приема, че това доказва, че средностатистическият потребител би свързал посочените стоки с белия цвят и следователно счита заявената марка за описателна. По-нататък, апелативният състав отбелязва, че някои кухненски принадлежности и домакински уреди често се наричат „бяла техника“ на английски („white goods“) и на шведски („vitvaror“). Като се основава на извадка от интернет страницата, която е достъпна на http://www.vitvara.n.nu/vad-ar-vitvaror, той прави извода, че някои от посочените стоки като например кухненските роботи или електрическите тенджери под налягане могат групово да се обозначат като „бяла техника“. Той уточнява, че дори това да не е възможно, защото като „бяла техника“ се обозначават преди всичко големите домакински електроуреди като перални и съдомиялни машини, това все пак ясно показвало, че белият цвят се свързва поначало с домакинските принадлежности. Накрая, той заключава, че заявената марка има чисто описателен характер.
На трето място, що се отнася до липсата на отличителен характер на заявената марка, апелативният състав приема, че заявената марка се схваща от съответните потребители като обикновено обективно послание в смисъл, че посочените стоки са налични в бяло. От това той прави извода, че посочената марка е просто описателна и вследствие на това е лишена от отличителен характер. Според него всеки производител на кухненски роботи и кухненски принадлежности може да произведе тези стоки в бяло и следователно тази марка не е в състояние да отличи стоките на жалбоподателя от тези на други предприятия. Впрочем апелативният състав отхвърля довода на жалбоподателя относно други марки, регистрирани и съставени само от цветове.
Общият съд на Европейския съюз отвеня решението на EUIPO със следните доводи:
В настоящия случай се налага констатацията, че белият цвят не представлява „присъща“ и „свойствена за естеството“ на посочените стоки (като например кухненските роботи, електрическите тенджери и домакинските принадлежности) характерна особеност, а чисто случаен и несъществен аспект, който може да е налице само за част от тях според случая и при всички положения, без да има пряка и непосредствена връзка с тяхното естество. В действителност такива стоки са налични в множество цветове, сред които присъства, без никакво предимство, белият цвят. Самият апелативен състав признава това, тъй като на интернет страницата, която той споменава в точка 23 от обжалваното решение, се посочва, че „в наши дни съществуват [домакински] принадлежности във всички цветове“.
Сам по себе си фактът, че посочените стоки са налични в бяло, като белият цвят е повече или по-малко обичаен и присъства сред други цветове, не се оспорва, но е неотносим, при положение че не е „разумно“ по смисъла на припомнената в точка 43 по-горе съдебна практика да се прецени, че само поради този факт белият цвят действително ще бъде разпознат от съответните потребители като описание на една присъща и свойствена за естеството на тези стоки характеристика.
Вследствие на това никое от двете съображения, изтъкнати от апелативния състав, не е достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно пряка и конкретна връзка по смисъла на припомнената в точка 28 по-горе съдебна практика, между думата „vita“ на шведски език и посочените стоки. Апелативният състав не е доказал, че съответните потребители, когато са изправени пред заявената марка, я възприемат незабавно и без други размисли като описание на тези стоки или на някоя от техните присъщи и свойствени за естеството им характеристики.
Освен това, доколкото апелативният състав извежда липсата на отличителен характер на заявената марка от схващането ѝ като просто обективно съобщение, че посочените стоки са налични в бяло, следва да се приеме, че съответните шведскоговорещи потребители няма да възприемат в заявената марка описание на присъща на посочените стоки характеристика и няма да могат да я свържат пряко с тези стоки. Напротив, думата „vita“ ще изисква определено тълкувателно усилие от страна на шведските и финландските потребители. Те няма да разберат заявената марка като просто обективно послание, че посочените стоки са на разположение в бяло, а по-скоро като указание за техния произход. Това е така, още повече че тази марка ще се поставя върху стоки с какъвто и да е цвят, а не само бели.
Следователно изтъкнатото в случая основание за отказ не би могло да попречи заявената марка да бъде в съзнанието на съответните потребители годна да установи търговския произход на разглежданите стоки и да ги отличава от тези на други предприятия.
