Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑614/17 Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego срещу Industrial Quesera Cuquerella SL. Делото касае следното:
Фондация Queso Manchego отговаря за управлението и закрилата на Защитено наименование за произход (ЗНП) „queso manchego“. В това си качество тя предявява иск срещу ответниците в главното производство пред първоинстанционната испанска юрисдикция, с която иска да се установи, че етикетите, използвани от IQC за идентифициране и предлагане на пазара на сирената „Adarga de Oro“, „Super Rocinante“ и „Rocinante“, които не са обхванати от ЗНП „queso manchego“, както и използването на термините „Quesos Rocinante“ предполага нарушение на ЗНП „queso manchego“, доколкото тези етикети и термини представляват незаконосъобразно пресъздаване на посоченото ЗНП по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006.
Първоинстанционната испанска юрисдикция отхвърля иска с мотива, че използваните от IQC знаци и означения при предлагането на сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, нямат никакво визуално или фонетично сходство със ЗНП „queso manchego“ или „Mancha“ и че използването на знаци като наименованието „Rocinante“ или образа на литературния герой дон Кихот де ла Манча пресъздава областта Ла Манча (Испания), а не сиренето, обхванато от ЗНП „queso manchego“.
Фондация Queso Manchego подава жалба срещу това решение пред Audiencia Provincial de Albacete (Областен съд Албасете, Испания), който с решение от 28 октомври 2014 г. потвърждава решението, постановено в първоинстанционното производство. Посочената юрисдикция приема, че използването по отношение на предлаганите на пазара от IQC сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, на пейзажи от Ла Манча и типични изображения за Ла Манча на етикетите на тези сирена навежда потребителя на мисълта за района Ла Манча, а не непременно за сиренето, обхванато от ЗНП „queso manchego“.
Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания).
В преюдициалното си запитване Tribunal Supremo (Върховен съд) излага редица съображения от фактическо естество.
На първо място, запитващата юрисдикция посочва, че думата „manchego“, използвана в производството на ЗНП „queso manchego“, е прилагателното, което на испански език определя лицата и стоките, произхождащи от района Ла Манча. На следващо място, тя отбелязва, че ЗНП „queso manchego“ обхваща сирената, произведени в района на Ла Манча от овче мляко при спазване на традиционни условия на производство, обработка и период на зреене, съдържащи се в спецификацията на това ЗНП.
Освен това запитващата юрисдикция уточнява, че основната част от действието на романа на Мигел де Сервантес, Дон Кихот де ла Манча, се развива в района Ла Манча. Всъщност този герой е описан от запитващата юрисдикция като притежаващ определени физически характеристики и облекло, сходни с тези на персонажа от фигуративното изображение, поставено на етикета на сиренето „Adarga de Oro“. В това отношение думата „adarga (малък кожен щит“) е архаизъм и се използва в романа за обозначаване на използвания от Дон Кихот де ла Манча щит. Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че едно от наименованията, използвани от IQC за някои от сирената ѝ, съответства на наименованието на коня на Дон Кихот — Росинант („Rocinante“). Вятърните мелници, срещу които се бори Дон Кихот, са характерен елемент от пейзажа на Ла Манча. На някои от етикетите на произвежданите от IQC сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, и на някои изображения, качени на интернет сайта на IQC, съдържащи елементи на реклама на необхванатите от посоченото ЗНП сирена има пейзажи с вятърни мелници и овце.
При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
1) Трябва ли забранено с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 пресъздаване на [ЗНП] да се извърши непременно чрез използване на наименования, които имат графична, фонетична или концептуална прилика със [ЗНП], или може да се извърши чрез използване на фигуративни знаци, които пресъздават [ЗНП]?
2) Може ли при [ЗНП] от географско естество (член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 510/2006), когато става въпрос за същите или сходни продукти, използването на символи, които пресъздават района, с който е свързано [ЗНП], да се счита за пресъздаване на самото [ЗНП] съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, което е недопустимо дори ако този, който използва тези символи, е производител, установен в района, с който е свързано [ЗНП], но чиито продукти не са обхванати от това [ЗНП], тъй като не отговарят на изискванията, несвързани с географския произход, които са предвидени в спецификацията?
3) Трябва ли понятието за средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националният съд следва да вземе предвид, за да се установи дали е налице пресъздаване по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, да се разбира в смисъл, че се отнася до европейския потребител, или може да се отнася само до потребителя от държавата членка, в която се произвежда продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано ЗНП и в която най-много се консумира продуктът?“.
Решението на съда:
1) Член 13, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни трябва да се тълкува в смисъл, че пресъздаването на регистрирано наименование може да се осъществи чрез използване на фигуративни знаци.
2) Член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на фигуративни знаци, пресъздаващи географския район, с който е свързано наименованието за произход, посочено в член 2, параграф 1, буква а) от този регламент, може да представлява пресъздаване на този регион, включително когато посочените фигуративни знаци се използват от производител, установен в този район, но чиито продукти, сходни или сравними със защитените с това наименование за произход, не са обхванати от него.
3) Понятието за среден потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националната юрисдикция следва да вземе предвид, за да установи наличието на пресъздаване по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, следва да се разбира като отнасящо се до европейските потребители, включително потребителите от държавата членка, в която е произведен продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано това наименование и в която предимно се консумира продуктът.
