Европейският съд излезе с решение по дело C‑264/19 Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC. То касае следната предистория:
Constantin Film Verleih притежава изключителните права да използва за Германия кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“.
През 2013 г. и 2014 г. тези произведения са качени на интернет сайта www.youtube.com — управлявана от YouTube платформа, в която потребителите могат да публикуват, да гледат и да споделят видеоматериали (наричана по-нататък „платформата YouTube“). Така там въпросните произведения са гледани десетки хиляди пъти.
Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google, дружеството майка на YouTube, да му предоставят набор от данни за всеки от качилите тези произведения потребители (наричани по-нататък „съответните потребители“).
В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че за да качат видеоматериали на платформата YouTube, потребителите трябва първо да регистрират в Google свой потребителски профил, за създаването на който от тях се изисква само да посочат име, адрес на електронна поща и дата на раждане. Тези данни обикновено не се проверяват и не се изисква пощенският адрес на потребителя. За да може обаче да публикува на платформата YouTube видеоматериали с продължителност над 15 минути, потребителят трябва да въведе номер на мобилен телефон, на който получава код за активиране, необходим за да осъществи това публикуване. Освен това съгласно общите условия за използване и за защита на съвместните за YouTube и Google данни, потребителите на платформата YouTube дават разрешение за съхраняването на регистрационните файлове на сървъра, в това число IP адреса, датата и часа на използване, както и отделните заявки, и за използването на тези данни в цялата група.
След като страните в спора по главното производство единодушно заявяват, че спорът в първоинстанционното дело относно имената и пощенските адреси на съответните потребители е официално уреден, Constantin Film Verleih, което получило само фиктивни потребителски имена, иска YouTube и Google да бъдат задължени да му предоставят допълнителна информация.
Тази допълнителна информация се отнася, от една страна, до адресите на електронната поща и номерата на мобилните телефони, както и до IP адресите, използвани от съответните потребители за качване на файловете, заедно с точния момент на това качване, с посочени дата и час, вкл. минути, секунди и часова зона, т.е. времето на качването, а от друга страна, до IP адреса, последно използван от тези потребители за достъп до техния профил в Google, за да получат достъп до платформата YouTube, също с точния момент на достъпа, с посочени дата и час, вкл. минути, секунди и часова зона, т.е. времето на достъпа.
Със своето решение от 3 май 2016 г. Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) отхвърля искането на Constantin Film Verleih. С решение от 22 август 2018 г., постановено по неговата жалба, Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) обаче уважава частично искането на Constantin Film Verleih и осъжда YouTube и Google да му предоставят адресите на електронната поща на съответните потребители; жалбата е отхвърлена в останалата ѝ част.
С ревизионната си жалба, подадена пред запитващата юрисдикция, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), Constantin Film Verleih продължава да иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят номерата на мобилните телефони, както и IP адресите на съответните потребители. От своя страна в ревизионната си жалба YouTube и Google молят искането на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлено изцяло, включително що се отнася до разкриването на адресите на електронната поща на съответните потребители.
Запитващата юрисдикция счита, че изходът от двете ревизионни обжалвания зависи от тълкуването на член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48, и в частност от отговора на въпроса дали поисканата от Constantin Film Verleih допълнителна информация попада в обхвата на понятието „адреси“ по смисъла на тази разпоредба.
При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от Директива [2004/48], и:
a) електронните адреси на ползвателите на услугите и/или
б) телефонните номера на ползвателите на услугите, и/или
в) IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):
Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48], и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.
Решението на съда:
Член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост, посоченото в този член понятие „адреси“ не включва неговия адрес на електронната поща, телефонния му номер или IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.
