Генералният адвокат на Европейския съд Saugmandsgaard Øe се произнесе по съединени дела Съединени дела
C-682/18 и C-683/18. Те касаят следния казус:
Дело C-682/18
YouTube е интернет платформа, управлявана от едноименното дружество, чийто едноличен собственик и законен представител е Google. Тази платформа, която се състои от различни уебсайтове и приложения за интелигентни устройства, дава възможност на потребителите си да споделят видеоклипове в интернет.
За да се качи видеоклип в YouTube, е необходимо да се създаде профил — с потребителско име и парола — и да се приемат общите условия за ползване на тази платформа. Потребителят, който след като се е регистрирал по този начин, качва видеоклип онлайн, може да избере да го остави в „частен“ режим или да го публикува на платформата. Във втората хипотеза въпросният видеоклип може да се гледа поточно (streaming) на посочената платформа и да се споделя от всеки интернет потребител, както и да се коментира от другите регистрирани потребители. Освен това регистрираните потребители могат да създават „канали“, за да обединяват видеоклиповете си.
Качването и публикуването на видеоклип на същата тази платформа се извършва автоматично без предварителен преглед или контрол от страна на Google или YouTube. Така там се публикувало близо 35 часа видеосъдържание в минута(6), което представлява няколкостотин хиляди видеоклипа на ден.
YouTube разполага с вградена функция за търсене и извършва обработка на резултатите от това търсене, по-специално под формата на оценка на уместността на видеоклиповете в зависимост от района на потребителя. Резултатът от тази оценка се обобщава на началната страница в рубриките „актуални видеоклипове“, „промотирани видеоклипове“ и „набиращи популярност видеоклипове“. YouTube индексира наличните видеоклипове и канали в рубрики като „развлечение“, „музика“ или „филми и анимация“. Освен това, когато платформата се използва от регистриран потребител, той получава обзор на „препоръчани видеоклипове“, които зависят по-специално от по-рано гледаните от него видеоклипове.
С платформата YouTube реализира по-специално приходи от реклама. Така в крайните полета на началната страница на платформата са поставени рекламни банери на рекламодатели — трети лица. Освен това реклами се поместват и в някои видеоклипове, за което трябва да е сключен специален договор между съответните потребители и YouTube.
Съгласно общите условия за ползване на YouTube, за видеоклиповете, които качва, и до премахването им от платформата, всеки потребител му предоставя световна, неизключителна и безвъзмездна лицензия за използването, възпроизвеждането, разпространението, създаването на производни произведения, излагането и изпълнението във връзка с предоставянето на разположение на платформата и дейностите на YouTube, включително реклама.
Приемайки тези общи условия, потребителят потвърждава, че разполага с всички необходими права, споразумения, разрешения и лицензии за видеоклиповете, които качва онлайн. От друга страна, в „Правилата на общността“ YouTube призовава потребителите на платформата си да спазват авторските права. Освен това при всяко качване онлайн те биват информирани, че на платформата не може да се публикуват видеоклипове, който нарушават тези права.
YouTube е въвело различни технически устройства, за да преустановява и предотвратява нарушенията на своята платформа. Всяко лице може да го уведоми за наличието на незаконен видеоклип писмено, по факс, чрез електронно писмо или уебформуляр. Благодарение на създадения бутон за уведомяване може да се изпрати сигнал за неприлично съдържание или за такова, с което се нарушават права. Притежателите на права имат и възможност чрез специален способ за подаване на сигнали да поискат премахването от платформата на до десет конкретно посочени във възражението видеоклипове, като укажат техните интернет адреси (URL).
22. Освен това YouTube е въвело програма за проверка на съдържанието (Content Verification Program). Тази програма е достъпна за регистрирани за тази цел предприятия, но не и за обикновени частни лица. Посочената програма предлага на съответните притежатели на права различни инструменти, които им позволяват по-лесно да контролират използването на произведенията им на платформата. По-специално те могат да отбелязват директно в списък на видеоклипове онези, които според тях нарушават правата им. Когато видеоклип бъде блокиран заради подаване на такъв сигнал , потребителят, който го е качил онлайн, бива уведомен, че при повторно нарушение профилът му ще бъде блокиран. Освен това YouTube предоставя на разположение на участващите в посочената програма притежатели на права софтуер за разпознаване на съдържание — „Content ID“, разработен от Google и предназначен да открива автоматично видеоклиповете, използващи техни произведения. За целта, според обясненията на Google, притежателите на права трябвало да предоставят на YouTube референтни аудио- или видеофайлове за идентифициране на въпросните произведения. „Content ID“ използвал тези файлове, за да създава „цифрови отпечатъци“, които се съхранявали в база данни. „Content ID“ сканирал автоматично всеки качен в YouTube видеоклип и го сравнявал с тези „отпечатъци“. В този контекст този софтуер можел да разпознава видео- и аудиофайлове, включително мелодии, когато същите са възпроизведени или имитирани. При откриване на съответствие притежателите на съответните права получавали автоматично уведомление. Последните имали възможност да блокират въпросните видеоклипове. Като алтернатива, те можели да изберат да следят използването на тези видеоклипове в YouTube посредством статистическите данни за аудиторията. Освен това можели да изберат да печелят от посочените видеоклипове, като поместват в тях реклами, или да получават част от приходите от рекламите, поставени преди това по искане на качилите тези видеоклипове потребители.
На 6 и 7 ноември 2008 г. песни от албума „A Winter Symphony“ на изпълнителката Sarah Brightman, както и лични концертни записи от турнето ѝ „Symphony Tour“, свързани с неподвижни и подвижни изображения, са публикувани в YouTube от потребители на тази платформа.
С писмо от 7 ноември 2008 г. г-н Peterson, който се позовава на авторското право и на сродните му права върху въпросните заглавия и записи(7), се обръща към Google Germany GmbH и по същество иска от това дружество, както и от Google, да премахне спорните видеоклипове под заплаха от налагане на санкции. За тази цел г-н Peterson предоставя снимки на екран на тези видеоклипове. С помощта на тези снимки на екран YouTube установява ръчно интернет адресите (URL) на посочените видеоклипове и блокира достъпа до тях. Страните в главното производство обаче спорят относно обхвата на тези мерки за блокиране.
На 19 ноември 2008 г. звукозаписи от концертите на Sarah Brightman, свързани с неподвижни и подвижни изображения, отново стават достъпни в YouTube.
Поради това г-н Peterson предявява иск, по-специално срещу(8) Google и YouTube, пред Областен съд Хамбург, Германия. В този контекст г-н Peterson иска по същество в негова полза по съдебен ред да се издаде забрана за тези дружества да предоставят на публично разположение дванадесет звукозаписа или изпълнения от албум „A Winter Symphony“ и дванадесет произведения или изпълнения от концертите в рамките на турнето „Symphony Tour“ или, при условията на евентуалност, да се позволи на трети лица да го направят. Г-н Peterson иска да получи също информация относно въпросните действия, с които са нарушени права, и относно оборота или печалбата, които YouTube е реализирало благодарение на тези действия. Освен това той иска да се установи по съдебен ред, по-специално, задължението на това дружество да му заплати обезщетение за вреди от предоставянето на публично разположение на спорните видеоклипове. Накрая, при условията на евентуалност, г-н Peterson иска да получи информация за потребителите, които са качили тези видеоклипове онлайн.
С решение от 3 септември 2010 г. Областен съд Хамбург уважава иска по отношение на три музикални заглавия и го отхвърля в останалата му част. Г-н Peterson, YouTube и Google обжалват това решение.
С решение от 1 юли 2015 г. Висш областен съд Хамбург, Германия изменя частично решението, постановено в първоинстанционното производство. Този съд издава срещу YouTube и Google забрана, при чието неизпълнение са налага имуществена санкция, да дават възможност на трети лица да предоставят на публично разположение звукозаписи или изпълнения на седем от заглавията в албум „A Winter Symphony“. Освен това посоченият съд осъжда тези дружества да предоставят на г-н Peterson различни сведения за потребителите, качили спорните видеоклипове онлайн. Същият съд отхвърля иска на г-н Peterson в останалата му част.
Г-н Peterson подава жалба за преразглеждане пред Федерален върховен съд. При тези обстоятелства с решение от 13 септември 2018 г., постъпило в Съда на 6 ноември 2018 г., този съд спира производството и сезира Съда.
Дело C-683/18
Uploaded е управлявана от Cyando платформа за съхраняване на информация и споделяне на файлове — известна като Sharehoster или още като Cyberlocker. Тази платформа, която е достъпна посредством различни уебсайтове, предлага пространство за съхраняване, позволяващо на всеки да съхранява безплатно онлайн файлове с всякакво съдържание. За да се използва Uploaded, е необходимо да се създаде профил — с потребителско име и парола, като се предостави по-специално електронен адрес. Качването на файл онлайн се извършва автоматично и без предварителен преглед или контрол от страна на Cyando. При всяко качване на файл от потребител автоматично се генерира позволяваща изтеглянето му хипервръзка, или download-link, и се съобщава на потребителя. Uploaded не съдържа нито указател, нито функция за търсене на хостваните файлове. Потребителите обаче могат свободно да споделят тези линкове за изтегляне в интернет, например в блогове или форуми, а също и в „съвкупности от линкове“, тоест уебсайтове, които индексират тези връзки, предоставят информация относно файловете, към които препращат посочените линкове, и позволяват на интернет потребителите да търсят файловете, които желаят да изтеглят.
Файловете, съхранявани на платформата Uploaded, могат да бъдат теглени безплатно от всеки, който разполага с профил и със съответните линкове. Потребителите, ползващи обикновен безплатен достъп за платформата, обаче имат ограничени възможности за теглене (що се отнася по-специално до максималния обем данни, които могат да бъдат изтеглени, скоростта на изтегляне, броя едновременни изтегляния и т.н.). За сметка на това, потребителите могат да запишат платен абонамент, за да ползват доста по-голям дневен обем за изтегляне без ограничение в скоростта или броя едновременни изтегляния и без изчакване между изтеглянията. Освен това Cyando е въвело програма за „партньорство“, в рамките на която заплаща възнаграждение на някои от потребителите, качващи файлове в Uploaded, в зависимост от броя на изтеглянията на въпросните файлове.
В общите условия за ползване на Uploaded се предвижда, че тази платформа не може да се използва за нарушаване на авторското право. Установено е обаче, че посочената платформа на практика води до случаи на законно използване, както и — „до голяма степен“(9) — до използване, с което се нарушава авторското право и с което Cyando е запознато. В това отношение Cyando е уведомено, че на сървърите му има над 9 500 защитени произведения, качени без предварително разрешение на притежателите на права, за които са споделени линкове за изтегляне в около 800 известни му уебсайтове (съвкупности от линкове, блогове или форуми).
От акта за преюдициално запитване по дело C-683/18 е видно, че известен брой защитени произведения, изключителните права върху които се държат от Elsevier, са хоствани на платформата Uploaded и предоставени на публично разположение без разрешение на дружеството чрез съвкупности от линкове, блогове и други форуми. По-специално след проучвания, проведени в периода 11—13 декември 2013 г., това дружество уведомява Cyando с две писма, изпратени на 10 и 17 януари 2014 г., че файлове, съдържащи три от тези произведения, а именно „Gray’s Anatomy for Students“, „Atlas of Human Anatomy“ и „Campbell-Walsh Urology“, се съхраняват на сървърите му и могат да се разглеждат свободно посредством съвкупностите от линкове rehabgate.com, avaxhome.ws и bookarchive.ws.
На 17 юли 2014 г. Elsevier предявява иск срещу Cyando пред Областен съд Мюнхен, Германия. В този контекст Elsevier иска по-специално Cyando да бъде осъдено да преустанови нарушението, главно, в качеството на извършител на нарушенията на авторското право, отнасящи се до спорните произведения, при условията на евентуалност, като съучастник в извършването на тези нарушения, и при условията на евентуалност спрямо предходното — в качеството на „лице, което допринася за извършването на нарушението“. Elsevier иска също Cyando да бъде осъдено да му предостави някои сведения. Освен това първото дружество иска от този съд да установи задължението на второто дружество да му заплати обезщетение за вреди, произтичащи от същите тези нарушения.
С решение от 18 март 2016 г. Областен съд Мюнхен осъжда Cyando да преустанови участието си в нарушенията на авторското право, отнасящи се до трите произведения, посочени в писмата от 10 и 17 януари 2014 г., и уважава исканията, формулирани от Elsevier при условията на евентуалност. Посоченият съд отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
Elsevier и Cyando съответно обжалват това решение. С решение от 2 март 2017 г. Висш областен съд Мюнхен, Германия изменя решението, постановено в първоинстанционното производство. Този съд осъжда Cyando в качеството му на „лице, което допринася за извършването на нарушението“ да преустанови нарушението във връзка
Elsevier подава жалба за преразглеждане пред Федерален върховен съд. При тези обстоятелства с акт от 20 септември 2018 г., постъпил в Съда на 6 ноември 2018 г., този съд спира производството и сезира Съда.
Становище на Генералния адвокат:
1) Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува, в смисъл че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове и операторът на платформа за съхраняване и споделяне на файлове не извършват акт на „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато потребител на платформите им качва на тях защитено произведение.
2) Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) трябва да се тълкува, в смисъл че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове и операторът на платформа за съхраняване и споделяне на файлове по принцип могат да се ползват от предвиденото в тази разпоредба освобождаване за всяка отговорност, която може да произтече от файловете, които съхраняват по молба на потребителите на платформите си.
3) Член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2000/31 трябва да се тълкува, в смисъл че хипотезите, посочени в тази разпоредба, а именно тази, при която доставчик на услуги има „сведения за незаконна[та] дейност или информация“, и тази, при която такъв доставчик „е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация“, по принцип се отнасят до конкретна незаконна информация.
4) Член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува, в смисъл че не допуска притежателите на права да могат да искат налагането на съдебна забрана срещу доставчик, чиято услуга, състояща се в съхраняване на предоставена от потребител информация, се използва от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродните му права, само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение.
