Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело По дело C‑44/21 Phoenix Contact GmbH & Co. KG срещу HARTING Deutschland GmbH & Co. KG, Harting Electric GmbH & Co. KG. Делото касае следната предистория:
На 5 март 2013 г. Phoenix Contact подава заявка за патент за щепсел със защитен предпазител на проводника. В рамките на процедурата, предшестваща издаването на този патент, Harting Electric представя становище относно патентоспособността на посочения продукт.
На 26 ноември 2020 г. заявеният патент е издаден на Phoenix Contact, по-специално за Германия.
На 14 декември 2020 г. Phoenix Contact подава искане пред запитващата юрисдикция за постановяване на временни мерки с цел да се забрани на HARTING Deutschland и на Harting Electric да нарушават разглеждания патент.
Съобщението за издаването на този патент е публикувано в Европейския патентен бюлетин на 23 декември 2020 г.
На 15 януари 2021 г. Harting Electric подава възражение срещу посочения патент пред Европейското патентно ведомство (ЕПВ).
Запитващата юрисдикция отбелязва, че е стигнала до предварителния извод, че разглежданият патент е действителен и че е предмет на нарушение. Тя счита, че действителността на този патент не е застрашена.
Тази юрисдикция обаче уточнява, че е възпрепятствана да постанови временна мярка поради обвързващата съдебна практика на Върховен областен съд Мюнхен, Германия, съгласно която, за да може да постанови определение за постановяване на временни мерки относно нарушението на патент, не е достатъчно съответният патент да е бил издаден от издалия го орган, в случая ЕПВ, след подробна проверка на неговата патентоспособност и въпросът за действителността на този патент да е бил предмет и на съдебен контрол в рамките на молбата за постановяване на временни мерки.
Така съгласно тази съдебна практика, за да бъдат постановени временни мерки, съответният патент трябвало освен това да бъде предмет на решение на ЕПВ в рамките на производство по възражение или по обжалване, или на решение на Федерален патентен съд, Германия в рамките на производство за обявяване на недействителност, с което се потвърждава, че патентът предоставя закрила на разглеждания продукт.
Тъй като счита, че посочената съдебна практика е несъвместима с правото на Съюза, и по-специално с член 9, параграф 1 от Директива 2004/48, запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Съвместима ли е с член 9, параграф 1 от Директива [2004/48] практиката на върховни областни съдилища, Германия, компетентни да се произнасят като последна инстанция в производството за постановяване на временни мерки, съгласно която исканията за постановяване на временни мерки за нарушение на патент трябва по принцип да се отхвърлят, когато действителността на [съответния] патент не е била потвърдена със съдебен акт, постановен в първоинстанционно производство по възражение или за обявяване на недействителност?“.
Решение на Европейския съд:
Член 9, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, съгласно която исканията за постановяване на временни мерки за нарушение на патент трябва по принцип да се отхвърлят, когато действителността на разглеждания патент не е била потвърдена най-малкото със съдебен акт, постановен в първоинстанционно производство по възражение или за обявяване на недействителност.
