Компетентност пред запитваща юрисдикция при патентни дела - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по патентно дело C‑399/21 IRnova AB срещу FLIR Systems AB. Делото има следната предистория:

IRnova и FLIR Systems, които осъществяват дейност в сектора на инфрачервената технология, са дружества със седалище в Швеция. В миналото те са поддържали търговски отношения.

На 13 декември 2019 г. IRnova предявява пред Съд по патентни и търговски дела иск за установяване по-специално на това, че притежава законно право върху изобретенията, които са предмет на международни заявки за патент, допълнени впоследствие със заявки за европейски, американски и китайски патент, подадени от FLIR през 2015 г. и 2016 г., както и с американски патенти, издадени на FLIR въз основа на последните заявки.

В подкрепа на иска си IRnova твърди по същество, че изобретенията са дело на един от неговите служители, поради което той трябва да се счита за техен изобретател или поне за съизобретател. Поради това IRnova поддържа, че в качеството си на работодател и следователно на носител на правата на изобретателя то трябва да се счита за притежател на изобретенията. Въпреки това, без да е придобило изобретенията или да има право да ги придобие на друго основание, FLIR е подало от свое име посочените в предходната точка заявки.

Съд по патентни и търговски дела приема, че е компетентен да разгледа иска на IRnova относно изобретенията, които са предмет на заявките за европейски патенти. Той обаче приема, че не е компетентен да разгледа иска относно твърдяното право върху изобретенията, които са предмет на подадените от FLIR заявки за китайски и американски патенти, както и на издадените на FLIR американски патенти, тъй като по същество искът за установяване на изобретателя на последните изобретения има връзка с регистрацията и действителността на патентите. Поради тази връзка разглежданият спор попадал в приложното поле на член 24, точка 4 от Регламент „Брюксел Ia“ и шведските съдилища не били компетентни да го разгледат.

IRnova обжалва това решение за липса на компетентност пред запитващата юрисдикция, Апелативен съд Стокхолм, Швеция.

Според тази юрисдикция спорът, с който е сезирана, попада в приложното поле на Регламент „Брюксел Ia“, тъй като има за предмет да се установи съществуването на законно право върху изобретение и следователно има граждански и търговски характер. Посочената юрисдикция обаче иска да се установи дали шведските съдилища са компетентни да разглеждат спорове за установяване на съществуването на право върху изобретение, произтичащо от твърдяното качество на изобретател или съизобретател. Според нея член 24, точка 4 от този регламент предвижда, че съдилищата на държавата членка, в която е поискана или извършена регистрацията, имат изключителна компетентност „по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти“. Тази изключителна компетентност се обосновавала с обстоятелството, от една страна, че тези съдилища са в най-добра позиция да разглеждат случаите, в които е налице спор относно действителността на патента или съществуването на заявката или регистрацията, и от друга страна, че издаването на патенти предполага участието на националните административни органи, което показвало, че издаването на патент е израз на упражняване на националния суверенитет. Въпреки че съгласно практиката на Съда спор, който се отнася само до установяването на това кой е притежател на право върху патент, не попада в обхвата на посочената изключителна компетентност, тази съдебна практика не съдържала преки указания относно приложимостта в случая на посочения член 24, точка 4.

В случая според запитващата юрисдикция може да се приеме, че спорът, с който е сезирана, има връзка с регистрацията или действителността на патента по смисъла на тази разпоредба. Всъщност според тази юрисдикция, за да се идентифицира притежателят на правото върху изобретенията, които са предмет на разглежданите заявки или патенти, следва да се установи кой е техният изобретател. Такава проверка изисквала да се извърши тълкуване на патентните претенции и да се анализира приносът на различните предполагаеми изобретатели към изобретенията. Така за установяването на притежателя на правото върху изобретение можело да се окаже необходимо извършването на преценка от гледна точка на материалното патентно право относно това от кой принос към развойната дейност произтича новостта или изобретателската стъпка и да повдигне въпроси относно обхвата на закрила съгласно патентното право на държавата по регистрация. Освен това фактът, че заявителят на патент няма право на заявяване, бил основание за недействителност.

При тези обстоятелства Апелативен съд Стокхолм решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Попада ли в изключителната компетентност по смисъла на член 24, параграф 4 от Регламент [„Брюксел Ia“] иск за установяване, въз основа на качеството на изобретател или съизобретател, на законни права върху изобретение, което е предмет на национални заявки за патенти и на патенти, издадени в трета държава?“.

Решението на съда:

Член 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

трябва да се тълкува в смисъл, че:

не се прилага към спор за установяване в рамките на иск, основан на твърдяното качество на изобретател или на съизобретател, на това дали дадено лице е притежател на правото върху изобретения, които са предмет на подадени патентни заявки и издадени патенти в трети държави.

Единният Европейски Съд отваря врати

Комитетът по подготовката за въвеждането на Единният Патентен съд на ЕС обяви, че съдът ще отвори врати на 01.04.2023г. Считано от тази дата съдът ще започне да получава и разглежда съдебни дела свързани с патентна защита.

Както е известно Единният патентен съд е нов наднационален съд, създаден въз основа на Споразумението за единния патентен съд, подписано от 25 държави членки на Европейския съюз,включително и България. Съдът ще се състои от Първоинстанционен съд, Апелативен съд и Регистър.

Целта на съда е да действа на европейски ниво, като по този начин се улесни и ускори защитата на правоприлагането на патенти в ЕС, което от своя страна да повиши конкурентноспособността на Съюза по отношение защита на нови технологии и привличане на инвеститори основаващи се на иновации.

Времени мерки при защита на патенти - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело По дело C‑44/21 Phoenix Contact GmbH & Co. KG срещу HARTING Deutschland GmbH & Co. KG, Harting Electric GmbH & Co. KG. Делото касае следната предистория:

На 5 март 2013 г. Phoenix Contact подава заявка за патент за щепсел със защитен предпазител на проводника. В рамките на процедурата, предшестваща издаването на този патент, Harting Electric представя становище относно патентоспособността на посочения продукт.

На 26 ноември 2020 г. заявеният патент е издаден на Phoenix Contact, по-специално за Германия.

На 14 декември 2020 г. Phoenix Contact подава искане пред запитващата юрисдикция за постановяване на временни мерки с цел да се забрани на HARTING Deutschland и на Harting Electric да нарушават разглеждания патент.

Съобщението за издаването на този патент е публикувано в Европейския патентен бюлетин на 23 декември 2020 г.

На 15 януари 2021 г. Harting Electric подава възражение срещу посочения патент пред Европейското патентно ведомство (ЕПВ).

Запитващата юрисдикция отбелязва, че е стигнала до предварителния извод, че разглежданият патент е действителен и че е предмет на нарушение. Тя счита, че действителността на този патент не е застрашена.

Тази юрисдикция обаче уточнява, че е възпрепятствана да постанови временна мярка поради обвързващата съдебна практика на Върховен областен съд Мюнхен, Германия, съгласно която, за да може да постанови определение за постановяване на временни мерки относно нарушението на патент, не е достатъчно съответният патент да е бил издаден от издалия го орган, в случая ЕПВ, след подробна проверка на неговата патентоспособност и въпросът за действителността на този патент да е бил предмет и на съдебен контрол в рамките на молбата за постановяване на временни мерки.

Така съгласно тази съдебна практика, за да бъдат постановени временни мерки, съответният патент трябвало освен това да бъде предмет на решение на ЕПВ в рамките на производство по възражение или по обжалване, или на решение на Федерален патентен съд, Германия в рамките на производство за обявяване на недействителност, с което се потвърждава, че патентът предоставя закрила на разглеждания продукт.

Тъй като счита, че посочената съдебна практика е несъвместима с правото на Съюза, и по-специално с член 9, параграф 1 от Директива 2004/48, запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съвместима ли е с член 9, параграф 1 от Директива [2004/48] практиката на върховни областни съдилища, Германия, компетентни да се произнасят като последна инстанция в производството за постановяване на временни мерки, съгласно която исканията за постановяване на временни мерки за нарушение на патент трябва по принцип да се отхвърлят, когато действителността на [съответния] патент не е била потвърдена със съдебен акт, постановен в първоинстанционно производство по възражение или за обявяване на недействителност?“.

Решение на Европейския съд:

Член 9, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, съгласно която исканията за постановяване на временни мерки за нарушение на патент трябва по принцип да се отхвърлят, когато действителността на разглеждания патент не е била потвърдена най-малкото със съдебен акт, постановен в първоинстанционно производство по възражение или за обявяване на недействителност.

Разходи по възнаграждения за представители по индустрилна собственост - становище на Генералния адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA излезе със становище по дело Дело C‑531/20 NovaText GmbH срещу Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg.

Делото касае следната предостиярия:

Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg (наричан по-нататък „Университетът“) предявява пред Областен съд Манхайм, Германия иск срещу NovaText GmbH за преустановяване на нарушението спрямо марките на ЕС, които е регистрирал, и за признаване на правата му във връзка с тези марки.

В исковата молба процесуалният представител на Университета посочва, че по случая е оказал съдействие представител по индустриална собственост.

На основание член 278, параграф 6 от Граждански процесуален кодекс правният спор е разрешен с писмена спогодба. На 23 май 2017 г. първоинстанционният съд постановява определение за съдебната спогодба.

На същата дата първоинстанционният съд определя цената на иска на 50 000 EUR и осъжда NovaText да заплати съдебните разноски по делото. Подадената от NovaText частна жалба срещу това определение не е уважена.

С определение от 8 декември 2017 г. първоинстанционният съд присъжда на Университета подлежащи на възстановяване от NovaText съдебни разноски в размер на 10 528,95 EUR. От тази сума 4867,70 EUR са за оказаното от представителя по индустриална собственост съдействие в производството пред първоинстанционния съд и 325,46 EUR — за работата на този представител във връзка с обжалването на определението относно съдебните разноски(7).

NovaText подава въззивна жалба до Висш областен съд Карлсруе, Германия)за отмяна на определението относно съдебните разноски в частта, в която са му възложени в тежест разходите, свързани със съдействието на представителя по индустриална собственост.

Въззивният съд отхвърля жалбата на NovaText по следните съображения:

–  тъй като се касае за спор в областта на марките и другите отличителни знаци, член 140, параграф 3 от MarkenG не допуска да се проверява дали за целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на представител по индустриална собственост, или дали неговите услуги са имали „добавена стойност“ спрямо тези на упълномощения от Университета адвокат.

–   за целите на проверката необходимо ли е по делото съдействието на представител по индустриална собственост, член 140, параграф 3 от MarkenG не може да се тълкува в съответствие с член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48.

–     с този член не се нарушава и общият принцип на равенство, закрепен в член 3, параграф 1 от германската конституция.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба до Федерален върховен съд. След като излага преобладаващото тълкуване на член 140, параграф 3 от MarkenG(8), посоченият съд извежда от решение United Video Properties евентуалната несъвместимост на тази разпоредба с член 3, параграф 1 и член 14 във връзка със съображение 17 от Директива 2004/48.

Според него автоматичното налагане на задължение на загубилата делото страна да възстанови разходите за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебното производство, без да се вземе предвид необходимостта от това съдействие, поражда три проблема:

–  на първо място, възстановяването на разходите във връзка с действията на представителя по индустриална собственост, чието съдействие по делото не е необходимо за целите на търсената съдебна защита, би могло да представлява ненужно оскъпяване в нарушение на член 3, параграф 1 от Директива 2004/48,

–   на второ място, възстановяването на такива разходи би могло да не е пропорционално по смисъла на член 14 от Директива 2004/48, ако действията на представителя по индустриална собственост не са в пряка и тясна връзка с иска, целящ да се гарантира спазването на правото върху марка,

–   на трето място, член 14 от Директива 2004/48 изисква произнасящият се по съдебните разноски съд да отчете специфичните особености на случая (решение United Video Properties, т. 23). Възстановяването на разноските за представителя по индустриална собственост, независимо от това дали съдействието му по делото е било необходимо или не за целите на търсената съдебна защита, не отчита в достатъчна степен специфичните особености на конкретния случай.

В този контекст Федерален върховен съд отправя до Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали с оглед на целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Членове 3 и 14 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали за целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост“.

Интересът към интелектуалната собственост расте въпреки пандемията и икономическите затруднения

WIPO публикува доклад относно активността свързана с обекти на интелектуална собственост през 2020г. по света.

Въпреки пандемията и свързаните с нея икономически затруднения, данните показват ръст при активностите свързани със защита на интелектуална собственост.

Според данните, заявките за търговски марки в световен план са се увеличили с 13,7%, при патентите увеличението е 1,6%, при промишлените дизайни 2%. Ръстът при сортовете растения е 5,1%.

Заявки за патенти по държави:

Тенденция относно заявяване на патенти 1883 - 2020:

Тенденция относно заявки за марки 2006 - 2020:

Страни с най-много заявки за търговски марки 1883 - 2020:

Тенденция относно заявки за промишлени дизайни 2006 - 2020:

Държави с най-много заявки за промишлени дизайни:

Източник: WIPO.

Кратки IP новини

1. Бизнес технологичен форум  – Лицензиране. За повече информация тук. 

2. Създаване на висококачествено патентно портфолио в САЩ и Европа - Част 3. За повече информация тук.      

3.  Чия собственост е интелектуалната собственост? На изкуствения интелект или на създателя на изкуствения интелект? За повече информация тук.   

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

Sonos спечели съдебно дело срещу Google за нарушаване на патентовани технологии

Американският производител на озвучителна техника и гласови асистенти Sonos спечели патентно дело срещу Google.

Казусът касае обвинение от страна на Sonos, че Google използва защитени технологии за W-Lan свързаност и аудио възпроизвеждане по притежавани от компанията патенти в САЩ за:

- Патент № 9,195,258 „Система и метод за синхронизиране на операции между множество независимо синхронизирани устройства за обработка на цифрови данни“) 

- Патент № 10,209, 953 („Устройство за възпроизвеждане със синхронизация на множество устройства“)

- Патент № 9,219,959 („Многоканално сдвояване в медийна система ”)

- Патент № 8 588 949 („ Метод и апарат за регулиране на нивата на силата на звука в многозонова система ”)

- Патент № 10 439 896 („ Свързване към устройство за възпроизвеждане ”)

Технологиите в посочените патенти са използвани в различни устройства на Google, като смарт телефоните Pixel, гласовите асистенти на компанията и др.

Както е известно двете компании се партнираха при създаването на озвучителните гласови асистенти на Sonos и интегрирарнето на услугите на Google в тях. Според обвинението след това Google е използвала получената информация за развитие на собствените си продукти.

На база това решение US International Trade Commission може да забрани вносът на устройства на Google в САЩ, което може да е сериозен проблем за компанията, имайки предвид факта, че повечето от тях се произвеждат в Азия.

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB

Daren Tang е новият изпълнителен директор на WIPO

Daren Tang встъпи в длъжност, като новият директор на Световната организация за интелектуална собственост с мандат от 6 години. Г-н Tang е бивш директор на Патентното ведомство на Сингапур. 

Той заменя досегашният директор на WIPO Франсис Гъри след горещи дебати между страните членки в светлината на търговското и политическо напрежение по оста САЩ-Китай.

Повече информация може да откриете тук.

Обезщетения при налагане на привремени мерки - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑688/17 Bayer Pharma AG срещу Richter Gedeon Vegyészeti Gyár Nyrt., Exeltis Magyarország Gyógyszerkereskedelmi Kft., което накратко касае налагането на привремени мерки и евентуалните обезщетения ако тези мерки не са основателни.

Предисторията на делото е следната:

На 8 август 2000 г. Bayer подава до Национална служба за интелектуална собственост, Унгария (наричана по-нататък „Службата“) заявка за патент за фармацевтичен продукт, съдържащ противозачатъчна активна съставка. Службата публикува тази заявка на 28 октомври 2002 г.

Първо Richter, през ноември 2009 г. и през август 2010 г., а след това и Exeltis, през октомври 2010 г., започват да предлагат на пазара в Унгария фармацевтични противозачатъчни продукти (наричани по-нататък „разглежданите продукти“).

На 4 октомври 2010 г. Службата издава патент на Bayer.

На 8 ноември 2010 г. Richter подава до Службата искане за констатиране на липса на нарушение, с което да се установи, че разглежданите продукти не нарушават патента на Bayer.

На 9 ноември 2010 г. Bayer иска от запитващата юрисдикция, Градски съд Будапеща, Унгария, да наложи временни мерки, с които да се забрани на Richter и Exeltis да предлагат разглежданите продукти на пазара. Тези молби са отхвърлени с мотива, че не е доказана правдоподобността на нарушението.

На 8 декември 2010 г. Richter и Exeltis подават до Службата искане за обявяване на патента на Bayer за недействителен.

На 25 май 2011 г. Bayer подава нови молби за временни мерки до запитващата юрисдикция, която с разпореждания за принудително изпълнение от 11 юли 2011 г., влезли в сила на 8 август 2011 г., забранява на Richter и Exeltis да предлагат на пазара разглежданите продукти, като същевременно им налага задължението за предоставяне на гаранции.

На 11 август 2011 г. Bayer предявява пред запитващата юрисдикция искове срещу Richter и Exeltis за установяване на нарушение. Производствата по тези искове са спрени до произнасянето на окончателно решение в рамките на производството за обявяване на патента на Bayer за недействителен.

Сезиран с жалби от Richter и Exeltis срещу разпорежданията от 11 юли 2011 г., Регионален апелативен съд Будапеща, Унгария отменя тези разпореждания, съответно на 29 септември и на 4 октомври 2011 г., поради процесуални нарушения и връща делото на запитващата юрисдикция.

С определения от 23 януари и 30 януари 2012 г. последната отхвърля молбите на Bayer за постановяване на временни мерки. Приемайки, че Richter и Exeltis са навлезли на пазара в нарушение на патента, запитващата юрисдикция постановява същевременно, че с оглед по-специално на развитието на производството за обявяване на недействителност на патента на Bayer и за оттегляне на равностоен европейски патент, постановяването на такива мерки не може да се счита за пропорционално. С решение от 3 май 2012 г. Регионален апелативен съд Будапеща потвърждава тези две определения.

С решение от 14 юни 2012 г. Службата частично уважава искането за обявяване на патента на Bayer за недействителен, подадено от Richter и Exeltis. Вследствие на ново искане, подадено от същите, Службата оттегля своето решение от 14 юни 2012 г. и с решение от 13 септември 2012 г. обявява за недействителен този патент в неговата цялост.

С определение от 9 септември 2014 г. запитващата юрисдикция отменя решението на Службата от 13 септември 2012 г. Освен това тя изменя решението на същата от 14 юни 2012 г. и обявява за недействителен патента на Bayer в неговата цялост.

С определение от 20 септември 2016 г. Регионален апелативен съд Будапеща потвърждава това определение.

На 3 март 2017 г. запитващата юрисдикция слага край на производството за установяване на нарушение между Bayer и Exeltis вследствие на оттеглянето на искането от Bayer.

С решение от 30 юни 2017 г. тя отхвърля окончателно иска за установяване на нарушение, предявен от Bayer срещу Richter, поради окончателното обявяване на патента на Bayer за недействителен.

Richter — с насрещен иск, предявен на 22 февруари 2012 г. — и Exeltis с иск, предявен на 6 юли 2017 г., са поискали Bayer да бъде осъдено да заплати обезщетение за вредите, които те твърдят, че са претърпели вследствие на временните мерки, посочени в точка 21 от настоящото решение.

Пред запитващата юрисдикция Bayer иска посочените искания да бъдат отхвърлени, като изтъква, че Richter и Exeltis сами са причинили вредите, които твърдят, че са претърпели, като неправомерно и умишлено са пуснали на пазара разглежданите продукти. Следователно съгласно член 340, параграф 1 от Гражданския кодекс те нямат право да искат обезщетение за тези вреди.

В този контекст запитващата юрисдикция преценява по същество, че при липсата в унгарското право на разпоредба, която конкретно урежда положенията, визирани в член 9, параграф 7 от Директива 2004/48, общите правила на Гражданския кодекс относно отговорността и поправянето на вредите трябва да се тълкуват в светлината на тази разпоредба. Тя има съмнения обаче, на първо място, относно обхвата на правилото, съдържащо се в член 9, параграф 7 от тази директива, и се пита в частност дали тази разпоредба се ограничава само до това да гарантира на ответника правото на обезщетение, или определя и съдържанието на това право. На второ място, тя се пита дали член 9, параграф 7 от посочената директива съставлява пречка за това националният съд, прилагайки разпоредба на гражданското право на държава членка, да определи каква е била ролята на ответника в настъпването на вредата.

При тези обстоятелства Градски съд Будапеща решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли изразът „да предостави подходящо обезщетение“, съдържащ се в член 9, параграф 7 от Директива [2004/48], да се тълкува в смисъл, че държавите членки следва да установят материалноправните разпоредби относно отговорността на страните, размера на обезщетението и начина на обезщетяване, по силата на които съдилищата на държавите членки да разпореждат ищците да обезщетяват ответниците за вреди в резултат от мерки, които впоследствие съдът е отменил или които са престанали да бъдат приложими поради действие или бездействие на ищеца, или в случаите, в които съдът впоследствие е установил, че не е било налице нарушение или опасност от нарушение на право на интелектуална собственост?

2)  В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 9, параграф 7 от […] Директива [2004/48] правна уредба на държава членка, съгласно която спрямо посоченото в тази разпоредба от Директивата обезщетение следва да се прилагат общите разпоредби на държавата членка относно гражданската отговорност и обезщетяването на вреди, които предвиждат, че съдът не може да задължи ищеца да поправи вредите, причинени от временна мярка, оказала се впоследствие необоснована поради недействителност на патента, които са настъпили в резултат на това, че ответникът не е действал по очаквания в съответната ситуация начин, или за чието възникване той е отговорен по същата причина, при условие че при подаване на молбата за постановяване на временна мярка ищецът е действал по очаквания в съответната ситуация начин?“.

Решението на съда:

Член 9, параграф 7 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, и по-конкретно понятието „подходящо обезщетение“, съдържащо се в тази разпоредба, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че не следва да се обезщетява лице за вредите, които то е претърпяло вследствие на факта, че не е действало, както като цяло може да се очаква от всяко лице с цел да избегне или намали своята вреда, и които при обстоятелства като тези по делото в главното производство мотивират съда да не осъжда лицето, поискало постановяването на временни мерки, да поправи вредите, причинени от тези мерки, въпреки че патентът, въз основа на който са били поискани и постановени такива, впоследствие е бил обявен за недействителен, при условие че тази правна уредба позволява на съда надлежно да вземе предвид всички обективни обстоятелства по делото, включително поведението на страните, за целите по-специално на проверката дали заявителят не е извършил злоупотреба с посочените мерки.

Кратки IP новини

1. Защита на екстериори на търговски обекти.  За повече информация тук. 

2.  Патентна защита на лекарствени средства. За повече информация тук. 

3. Защитете своята интелектуална собственост. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук

Какво може да откриете в новият брой на WIPO Magazine?

WIPO публикува новият брой на своето списание, в който може да откриете следното:

- GII 2019: Създаване на здравословен живот - бъдещето на медицинските иновации;

- Ограничаване на културното присвояване в модната индустрия с интелектуална собственост;

- Най-голямата авторскоправна реформа в Сингапур за 30 години;

- Суровата реалност в живота на музиканта: интервю с Миранда Мълхолланд;

- С Teqball светът е извит;

- Пет години след Алис: пет урока, извлечени от обработката на софтуерни патенти в съдебни спорове;

- История на интелектуалната собственост в 50 обекта;

Повече информация може да откриете тук.

Кратки IP новини

1. WIPO Academy стана на 20 години. За повече информация тук. 

2.Ръководсдтво за управление на интелектуалната собственост. За повече информация тук. 

3. Хей, DJ! Лицензирал ли си музиката, която пускаш? За повече информация тук.  

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

Кратки IP новини

1. Свободни позиции за инженери и учени. За повече информация тук. 

2. iPad, Mi Pad, Your Pad? За повече информация тук. 

3. Olympic games well covered by Intellectual Property. За повече информация тук. 

Кратки IP новини

1. Онлайн курс за предварителния изпит за европейски патентни представители. За повече информация тук. 

2. Марки и онлайн платформи: защита на вашите продукти. За повече информация тук.

3. Brexit: възможност или заплаха за арт индустрията? За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

Кратки IP новини

1.  Fact Sheet: Домейн имена и кибернастаняване. За повече информация тук.

2. EUIPO обявява второто издание на DesignEuropa Awards. За повече информация тук. 

3.   Ръководство за вземане на решения при подаване на международни патентни заявки при повече от един изобретател. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

Кратки IP новини

1.   Реформите относно марка на ЕС влизат в сила - вече могат да бъдат регистрирани звукови, холограмни и мултимедийни марки, както и марка на движение,. За повече информация тук.  

2.  Brand Finance Nation Brands 2017. За повече информация тук. 

3.   От барман до изобретател: Как да превърнете своята работа в пасивен доход. За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

Кратки IP новини

1.  Interbrand: Best Global Brands 2017. За повече информация тук. 

2. Microsoft v Motorola. За повече информация тук. 

3.  Leibniz: Biscuits vs. the University of Hannover. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

Кратки IP новини

1.Търговските тайни – ефективен инструмент за конкурентоспособност. За повече информация тук. 

2. Making American intellectual property great again. За повече информация тук.

3. Нова визия за научните изследвания и иновациите в ЕС. За повече информация  тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук. 

Мишел Лий няма да бъде повече директор на Американското патентно ведомство

USPTO съобщи новината, че директорът на ведомството Мишел Лий ще освободи поста си. Това идва като лека изненада имайки предвид факта, че слухове през последните месеци упорито твърдяха, че те ще запази позицията си. В подкрепа на това беше и позицията на редица технологични компании, които застанаха зад нея, с оглед на нейния опит в сектора.

Източник WIPR.

Кратки IP новини

1. Създаване на уважение към интелектуалната собственост. За повече информация тук. 

2. Визуализирано търсене на търговски марки в TMview: EUIPO, INPI and UKIPO. За повече информация тук.      

3.  Върховният съд на САЩ затяга правилата за патентни дела за справяне с патентните троловел За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.