Генаралният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело C‑472/21 Monz Handelsgesellschaft International mbH & Co. KG срещу Büchel GmbH & Co. Fahrzeugtechnik KG.
Казусът касае интерпретация относно дали съставна част от комплексно изделие може да представлява самостоятелен дизайн и в каква степен тя трябва да бъде видима. Казусът има следната предостория:
Monz Handelsgesellschaft International mbH & Co. KG (наричано по-нататък „Monz“), притежава дизайн № 40 2011 004 383-0001, регистриран в немското ведомство за патенти и марки за изделията „седалки за велосипеди или мотоциклети“, считано от 3 ноември 2011 г. Индустриалният дизайн е регистриран със следното единствено изображение, показващо долната страна на седалка:
.png)
На 27 юли 2016 г. Büchel GmbH & Co. Fahrzeugtechnik KG (наричано по-нататък „Büchel“), подава искане до DPMA за обявяване на оспорвания дизайн за недействителен, като изтъква, че той не изпълнявал изискванията за получаване на защитата, а именно за нововъведение и индивидуален характер. То поддържа, че съгласно член 4 от DesignG този дизайн се изключвал от защитата, защото като съставна част от сложен продукт „велосипед“ или „мотоциклет“ не бил видим при нормална употреба.
С решение от 10 август 2018 г. DPMA отхвърля искането за обявяване на недействителност, като приема, че няма основание за изключване на оспорвания дизайн от защитата съгласно член 4 от DesignG. Според него, макар дизайнът, поискан за „седалки за велосипед [или] мотоциклет“, безспорно да е „съставна част от сложен продукт“, последната все пак остава видима при нормална употреба на този сложен продукт. DPMA счита, че в нормалната употреба се включва и „несвързано с поддръжката, сервизното обслужване или поправките разглобяване и повторно сглобяване на седалката“, още повече че член 1, точка 4 от DesignG съдържа „изчерпателен списък на необичайните употреби по смисъла на член 4 от DesignG, който е замислен като изключение и съответно подлежи на стриктно тълкуване“(5). Според DPMA от тази разпоредба следва, че „всяка употреба от крайния потребител, която не е мярка по поддръжка, сервизно обслужване или поправка […], представлява нормална употреба“.
След подадена от Büchel жалба по административен ред срещу това решение Федерален патентен съд, Германия постановява, с решение от 27 февруари 2020 г., че оспорваният дизайн е недействителен, тъй като не изпълнява изискванията за нововъведение и индивидуален характер. Според този съд на защита на дизайна съгласно член 4 от DesignG по принцип подлежат само съставните части, които остават „видими в качеството си на компоненти на сложния продукт след монтирането/присъединяването им към него“. Обратно, перспектива, която възниква само поради или при отделянето на съставната част от сложен продукт, не може да е основание за видимост, водеща до недопускане на изключването на защитата съгласно член 4 от DesignG. За нормална употреба по смисъла на член 1, точка 4 от DesignG посоченият съд приема само карането на велосипед, както и качването и слизането от него. Според него при тези употреби долната страна на седалката не е видима нито за крайния потребител, нито за трето лице. Monz подава жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция.
При тези обстоятелства Федерален върховен съд, Германия решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) „Видима“ ли е по смисъла на член 3, параграф 3 от [Директива 98/71] съставна част, съдържаща индустриален дизайн, ако е обективно възможно да се разпознае дизайнът, когато съставната част е вече в монтирано състояние, или видимостта се преценява в зависимост от определени условия на употреба или в зависимост от определена перспектива на даден наблюдател?
2) Ако на въпрос 1 следва да се отговори в смисъл, че видимостта е решаващ фактор при определени условия на употреба или определена перспектива на даден наблюдател:
а) При преценката на „нормалната употреба“ на съставна част от крайния потребител по смисъла на член 3, параграфи 3 и 4 от [Директива 98/71] от значение ли е целта на употребата, предвидена от производителя на съставната част или на сложния продукт, или е релевантна обичайната употреба на сложния продукт от крайния потребител?
б) Какви са критериите, които позволяват да се прецени дали употребата на съставна част от крайния потребител е „нормална“ по смисъла на член 3, параграфи 3 и 4 от [Директива 98/71]?“.
Становище на Генералния адвокат:
Член 3, параграф 3 от Директива 98/71/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни следва да се тълкува в смисъл, че:
- за да може индустриален дизайн, прилаган или съдържащ се в продукт, който съставлява съставна част от сложен продукт, да подлежи на защита по силата тази директива, разглежданата съставна част трябва да е видима при нормална употреба на този сложен продукт.
2) Член 3, параграф 4 от Директива 98/71 следва да се тълкува в смисъл, че:
- понятието „нормална употреба“ обхваща всички ситуации, които могат разумно да възникнат при употребата на сложен продукт от крайния потребител“.
