Европейският съд излезе с решение по дело C‑355/21 Perfumesco.pl sp. z o.o. sp.k. срещу Procter & Gamble International Operations SA, което фокусира нашето внимание върху въпроса дали законно произведени стоки обозначени с марка но внесени на територията на ЕС нерегламентирано подлежат на унищожаване по аналогия с фалшиви стоки. Предисторията на казусът е следната:
Procter & Gamble е производител на парфюмерийни изделия. По силата на договор за лицензия, предоставена му от HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „HUGO BOSS TMM“), то има изключително право да използва словната марка на Европейския съюз „HUGO BOSS“ (наричана по-нататък „марката „HUGO BOSS“) и да предявява и поддържа от свое име искове за нарушения на правата върху нея. Тази марка е регистрирана за следните стоки от клас 3:
„Пулверизатори за парфюми; парфюмерия, дезодоранти за тяло; сапуни; продукти за тяло и козметични продукти“.
За да могат клиентите да изпробват продуктите, обозначени с марката „HUGO BOSS“, HUGO BOSS TMM безплатно предоставя на разположение на оторизираните от него продавачи и дистрибутори мостри от продуктите за изпитване или „тестери“ единствено с цел представяне и реклама на козметичните продукти, във флакони, идентични с тези за продажба, върху които е поставена марката „HUGO BOSS“. Външната им опаковка е ярка, едноцветна, с видима информация, че мострите не са предназначени за продажба, като е посочено например: „not for sale“ (не е за продажба), „demonstration“ (мостра) или „tester“ (тестер). Мострите не са пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство (ЕИП) от или със съгласието на HUGO BOSS TMM.
От януари 2012 г. Perfumesco.pl извършва икономическа дейност, свързана с продажбата на едро на парфюмерийни продукти чрез интернет магазин. Дружеството редовно изпраща ценови листи на интернет продавачите на козметични продукти, като предлага за продажба, наред с другото, и мостри на парфюмерийни продукти, обозначени с марката „HUGO BOSS“, на които има надпис „Tester“, посочвайки, че тези мостри не се различават по аромат от нормалния продукт. Според запитващата юрисдикция Perfumesco.pl нито премахва, нито закрива баркодовете върху външната опаковка на продуктите с тази марка, и доверявайки се на съдоговорителите си за редовния произход на закупуваните продукти, не следи за произхода им и не проверява дали евентуално баркодовете им не са премахнати.
На 28 юли 2016 г. в изпълнение на определение за допускане на обезпечение съдебен изпълнител в Полша изземва парфюми, тоалетна и парфюмна вода с опаковки с марката „HUGO BOSS“, представляващи тестери, непредназначени за продажба, указващи — по твърдения на Procter & Gamble — отреждането им от производителя за пускане на пазара извън ЕИП, като от опаковките им са премахнати или заличени бар кодовете.
Procter & Gamble предявява иск пред Окръжен съд Варшава, Полша, който с решение от 26 юни 2017 г. по-специално задължава Perfumesco.pl да унищожи определени парфюми, тоалетна и парфюмна вода, чиито опаковки са обозначени с марката „HUGO BOSS“, и в частност тестери, които не са пуснати на пазара на ЕИП от или със съгласието на HUGO BOSS TMM.
С решение от 20 септември 2018 г. Апелативен съд Варшава, Полша отхвърля жалбата на Perfumesco.pl. Този съд по-специално приема, че съгласно член 102, параграф 2 от Регламент № 207/2009 съдът за марките на Европейския съюз може да налага мерки в съответствие с приложимото право, които счита за уместни при обстоятелствата в конкретния случай, и че тази разпоредба допуска прилагането на член 286 от Закона за индустриалната собственост. Споменатият апелативен съд установява, че Окръжен съд Варшава не е допуснал грешка при прилагането на последния посочен член.
Най-напред, този апелативен съд приема, че видно от текста му, член 286 от Закона за индустриалната собственост се прилага само ако продуктите са незаконно произведени или обозначени и че разглежданият случай не е такъв. Всъщност Procter & Gamble не твърдяло, че иззетите парфюми не са оригинални продукти, а че HUGO BOSS TMM не е дало съгласие за пускането им на пазара в ЕИП и че Perfumesco.pl не е доказало наличието на такова съгласие.
По-нататък, той приема, че споменатият член 286 транспонира в полското право член 10, параграф 1 от Директива 2004/48 и в съответствие с него следва да се тълкува в смисъл, че всяка стока, която накърнява право на индустриална собственост, трябва да се счита за незаконно произведена по смисъла на този член 286.
Накрая, той отбелязва, че иззетите парфюми имат маскиращи стикери, които не позволяват да се установи географският район, за който са предназначени, и че маскиращите кодове са поставени върху отстранените кодове за сигурност. Той уточнява, че макар да няма доказателства, че кодовете са свалени от Perfumesco.pl, като търговец в тази област то е трябвало да знае, че продуктите са пуснати на пазара въпреки съмнителния им произход. Той отбелязва също и че тестерите били пуснати в продажба от Perfumesco.pl, което би следвало да е напълно наясно с липсата на съгласие на HUGO BOSS TMM за пускането им на пазара в ЕИП.
Perfumesco.pl. подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция — Върховен съд, Полша, като се позовава по-специално на нарушение на член 286 от Закона за индустриална собственост. В това отношение Procter & Gamble твърди, че притежателят на марката „HUGO BOSS“ не е дал съгласие за пускането на пазара на конфискуваните стоки на територията на ЕИП, без обаче да оспорва оригиналния произход на тези стоки.
Според запитващата юрисдикция съдилищата, които са разгледали спора в главното производство по същество, са обърнали внимание на текста на член 10, параграф 1 от Директива 2004/48 и са приложили съответстващо с правото на Съюза тълкуване на член 286 от Закона за индустриалната собственост. Запитващата юрисдикция отбелязва, че според тези съдилища член 10, параграф 1 от Директива 2004/48 се отнася до стоки, за които е установено, че нарушават правото върху интелектуална собственост, и че следователно унищожаването на такива стоки може да се разпореди, дори и ако те не са — както изисква съответният текст в националното законодателство — незаконно „произведени или обозначени“.
Според запитващата юрисдикция, от една страна, буквалното тълкуване на член 286 от Закона за индустриалната собственост се подкрепя — включително и в правната доктрина — от редица доводи, сред които по-специално такива, свързани с приетото през 2007 г. изменение на този член вследствие на прилагането на Директива 2004/48. От друга страна, с оглед на задължението за тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза, тълкуването на член 286 следва да се основава на член 10, параграф 1 от тази директива.
При тези обстоятелства Върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Следва ли член 10 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на национална разпоредба, съгласно която защитна мярка, състояща се в унищожаване на стоки, се отнася само до незаконно произведени или незаконно обозначени стоки и не може да се прилага за стоки, неправомерно пуснати на пазара на територията на [ЕИП], за които не може да се установи, че са били незаконно произведени или незаконно обозначени?“.
Решението на Европейския съд:
Член 10 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че: не допуска тълкуване на национална разпоредба, съгласно което защитна мярка, състояща се в унищожаване на стоки, не би могла да се приложи по отношение на стоки, произведени и обозначени с марка на Европейския съюз със съгласието на притежателя на тази марка, но пуснати на пазара на Европейското икономическо пространство без негово съгласие.
