Комбинацията бира, бургери и барбекю не може да бъде регистрирана, като търговска марка

Не всички знаци могат да бъдат регистрирани, като търговски марки. Законодателствата по света изключват от защита означения, които са описателни или слабо отличителни. Причината е че те не могат да укажат производствен или търговски източник в съзнанието на потребителите.

Доказателство за тези ограничения е скорошен казус от Унгария, където е заявена словна марка “BEER, BURGER, BARBECUE FESTIVAL” в класове 32, 41 и 43.

Патентното ведомство на страната отказва регистрация, а съдът потвърждава това решение при обжалването.

Причината е че посочения слоган съдържа думи, които са описателни във връзка със стоките и услугите посочени в заявката на марката.

Предоставените доказателства за придобита отличителност са отхвърлени, като недостатъчни и нерелевантни.

Съдът също така припомня изискването на закона и практиката на Европейския съд, че комбинацията от неотличителни и описателни елементи сама по себе си не води до отличителност на цялата марка, като цяло.

Казусът е показателен за това, че при желание за използване на подобни марки, заявителят трябва да е подготвен добре с доказателства предварително за да има евентуален шанс да получи успешна регистрация.

Източник: Danubia Patent and Law Office LLC - Sándor Vida

Обезщетения при налагане на привремени мерки - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑688/17 Bayer Pharma AG срещу Richter Gedeon Vegyészeti Gyár Nyrt., Exeltis Magyarország Gyógyszerkereskedelmi Kft., което накратко касае налагането на привремени мерки и евентуалните обезщетения ако тези мерки не са основателни.

Предисторията на делото е следната:

На 8 август 2000 г. Bayer подава до Национална служба за интелектуална собственост, Унгария (наричана по-нататък „Службата“) заявка за патент за фармацевтичен продукт, съдържащ противозачатъчна активна съставка. Службата публикува тази заявка на 28 октомври 2002 г.

Първо Richter, през ноември 2009 г. и през август 2010 г., а след това и Exeltis, през октомври 2010 г., започват да предлагат на пазара в Унгария фармацевтични противозачатъчни продукти (наричани по-нататък „разглежданите продукти“).

На 4 октомври 2010 г. Службата издава патент на Bayer.

На 8 ноември 2010 г. Richter подава до Службата искане за констатиране на липса на нарушение, с което да се установи, че разглежданите продукти не нарушават патента на Bayer.

На 9 ноември 2010 г. Bayer иска от запитващата юрисдикция, Градски съд Будапеща, Унгария, да наложи временни мерки, с които да се забрани на Richter и Exeltis да предлагат разглежданите продукти на пазара. Тези молби са отхвърлени с мотива, че не е доказана правдоподобността на нарушението.

На 8 декември 2010 г. Richter и Exeltis подават до Службата искане за обявяване на патента на Bayer за недействителен.

На 25 май 2011 г. Bayer подава нови молби за временни мерки до запитващата юрисдикция, която с разпореждания за принудително изпълнение от 11 юли 2011 г., влезли в сила на 8 август 2011 г., забранява на Richter и Exeltis да предлагат на пазара разглежданите продукти, като същевременно им налага задължението за предоставяне на гаранции.

На 11 август 2011 г. Bayer предявява пред запитващата юрисдикция искове срещу Richter и Exeltis за установяване на нарушение. Производствата по тези искове са спрени до произнасянето на окончателно решение в рамките на производството за обявяване на патента на Bayer за недействителен.

Сезиран с жалби от Richter и Exeltis срещу разпорежданията от 11 юли 2011 г., Регионален апелативен съд Будапеща, Унгария отменя тези разпореждания, съответно на 29 септември и на 4 октомври 2011 г., поради процесуални нарушения и връща делото на запитващата юрисдикция.

С определения от 23 януари и 30 януари 2012 г. последната отхвърля молбите на Bayer за постановяване на временни мерки. Приемайки, че Richter и Exeltis са навлезли на пазара в нарушение на патента, запитващата юрисдикция постановява същевременно, че с оглед по-специално на развитието на производството за обявяване на недействителност на патента на Bayer и за оттегляне на равностоен европейски патент, постановяването на такива мерки не може да се счита за пропорционално. С решение от 3 май 2012 г. Регионален апелативен съд Будапеща потвърждава тези две определения.

С решение от 14 юни 2012 г. Службата частично уважава искането за обявяване на патента на Bayer за недействителен, подадено от Richter и Exeltis. Вследствие на ново искане, подадено от същите, Службата оттегля своето решение от 14 юни 2012 г. и с решение от 13 септември 2012 г. обявява за недействителен този патент в неговата цялост.

С определение от 9 септември 2014 г. запитващата юрисдикция отменя решението на Службата от 13 септември 2012 г. Освен това тя изменя решението на същата от 14 юни 2012 г. и обявява за недействителен патента на Bayer в неговата цялост.

С определение от 20 септември 2016 г. Регионален апелативен съд Будапеща потвърждава това определение.

На 3 март 2017 г. запитващата юрисдикция слага край на производството за установяване на нарушение между Bayer и Exeltis вследствие на оттеглянето на искането от Bayer.

С решение от 30 юни 2017 г. тя отхвърля окончателно иска за установяване на нарушение, предявен от Bayer срещу Richter, поради окончателното обявяване на патента на Bayer за недействителен.

Richter — с насрещен иск, предявен на 22 февруари 2012 г. — и Exeltis с иск, предявен на 6 юли 2017 г., са поискали Bayer да бъде осъдено да заплати обезщетение за вредите, които те твърдят, че са претърпели вследствие на временните мерки, посочени в точка 21 от настоящото решение.

Пред запитващата юрисдикция Bayer иска посочените искания да бъдат отхвърлени, като изтъква, че Richter и Exeltis сами са причинили вредите, които твърдят, че са претърпели, като неправомерно и умишлено са пуснали на пазара разглежданите продукти. Следователно съгласно член 340, параграф 1 от Гражданския кодекс те нямат право да искат обезщетение за тези вреди.

В този контекст запитващата юрисдикция преценява по същество, че при липсата в унгарското право на разпоредба, която конкретно урежда положенията, визирани в член 9, параграф 7 от Директива 2004/48, общите правила на Гражданския кодекс относно отговорността и поправянето на вредите трябва да се тълкуват в светлината на тази разпоредба. Тя има съмнения обаче, на първо място, относно обхвата на правилото, съдържащо се в член 9, параграф 7 от тази директива, и се пита в частност дали тази разпоредба се ограничава само до това да гарантира на ответника правото на обезщетение, или определя и съдържанието на това право. На второ място, тя се пита дали член 9, параграф 7 от посочената директива съставлява пречка за това националният съд, прилагайки разпоредба на гражданското право на държава членка, да определи каква е била ролята на ответника в настъпването на вредата.

При тези обстоятелства Градски съд Будапеща решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли изразът „да предостави подходящо обезщетение“, съдържащ се в член 9, параграф 7 от Директива [2004/48], да се тълкува в смисъл, че държавите членки следва да установят материалноправните разпоредби относно отговорността на страните, размера на обезщетението и начина на обезщетяване, по силата на които съдилищата на държавите членки да разпореждат ищците да обезщетяват ответниците за вреди в резултат от мерки, които впоследствие съдът е отменил или които са престанали да бъдат приложими поради действие или бездействие на ищеца, или в случаите, в които съдът впоследствие е установил, че не е било налице нарушение или опасност от нарушение на право на интелектуална собственост?

2)  В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 9, параграф 7 от […] Директива [2004/48] правна уредба на държава членка, съгласно която спрямо посоченото в тази разпоредба от Директивата обезщетение следва да се прилагат общите разпоредби на държавата членка относно гражданската отговорност и обезщетяването на вреди, които предвиждат, че съдът не може да задължи ищеца да поправи вредите, причинени от временна мярка, оказала се впоследствие необоснована поради недействителност на патента, които са настъпили в резултат на това, че ответникът не е действал по очаквания в съответната ситуация начин, или за чието възникване той е отговорен по същата причина, при условие че при подаване на молбата за постановяване на временна мярка ищецът е действал по очаквания в съответната ситуация начин?“.

Решението на съда:

Член 9, параграф 7 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, и по-конкретно понятието „подходящо обезщетение“, съдържащо се в тази разпоредба, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че не следва да се обезщетява лице за вредите, които то е претърпяло вследствие на факта, че не е действало, както като цяло може да се очаква от всяко лице с цел да избегне или намали своята вреда, и които при обстоятелства като тези по делото в главното производство мотивират съда да не осъжда лицето, поискало постановяването на временни мерки, да поправи вредите, причинени от тези мерки, въпреки че патентът, въз основа на който са били поискани и постановени такива, впоследствие е бил обявен за недействителен, при условие че тази правна уредба позволява на съда надлежно да вземе предвид всички обективни обстоятелства по делото, включително поведението на страните, за целите по-специално на проверката дали заявителят не е извършил злоупотреба с посочените мерки.

Общоизвестност при марки на Общността - Well-known status in case of Community trademarks

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело Case C‑125/14 Iron & Smith Kft срещу Unilever NV. Делото касае следното:

От акта за преюдициалното запитване е видно, че въз основа на по-ранната си словна марка на Общността „IMPULSE“ Unilever NV е направило възражение срещу заявление на Iron & Smith Kft. за регистрация на цветния фигуративен знак „be impulsive“ като унгарска марка. Szellemi Tulajdon Nemzeti Hivatal (унгарската Служба за интелектуална собственост, наричана по-нататък „унгарската служба“) приема, че Unilever е продало и рекламирало големи количества от стоките, обозначени от неговата словна марка на Общността „IMPULSE“ в Обединеното кралство и Италия, като тази марка има част от пазара съответно от 5 % в Обединеното кралство и 0,2 % в Италия. Въз основа на тази констатация за частите от пазара — която не се отнася до Унгария — унгарската служба приема, че репутацията на марката на Общността е доказана в съществена част от Европейския съюз. Тя също установява, че не може да се изключи наличието на риск по-късната марка да извлече несправедливо облагодетелстване.

Тъй като следователно унгарската служба отказва да регистрира неговата марка, Iron & Smith иска от Fővárosi Törvényszék (Столичния съд, наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“) да отмени решението за отказ на заявлението за регистрация. Тъй като има съмнения относно правилното тълкуване на член 4, параграф 3 от Директивата, запитващата юрисдикция отправя следните преюдициални въпроси:

1) Може ли да бъде достатъчно за доказването на репутацията на марка на Общността съгласно член 4, параграф 3 от [Директивата] посочената марка да има репутация в една държава членка, включително в случай че заявката за регистрация на национална марка, срещу която е направено възражение въз основа на тази репутация, е подадена в държава, различна от посочената държава членка?

2) Може ли в рамките на териториалните критерии, използвани при разглеждането на репутацията на марка на Общността, да се прилагат изведените в практиката на [Съда] принципи относно реалното използване на марката на Общността?

3) Ако притежателят на по-ранна марка на Общността докаже репутацията й в държави, обхващащи съществена част от територията на Европейския съюз, които са различни от държавата членка, в която е подадена заявката за регистрация на национална марка, може ли въпреки това от него да се изисква да представи и достатъчно доказателства по отношение на посочената държава членка?

4) При отрицателен отговор на [въпрос 3], може ли предвид особеностите на вътрешния пазар да се стигне до положение, при което интензивно използвана в съществена част от Европейския съюз марка да е непозната на съответните местни потребители и поради това спрямо тях да не е изпълнено другото необходимо условие за отказ на регистрация съгласно предвиденото в член 4, параграф 3 от Директивата, а именно да не е налице опасност от увреждане на репутацията или на отличителния характер или от несправедливо облагодетелстване от тях? Ако това е така, кои обстоятелства трябва да докаже притежателят на марката на Общността, за да бъде изпълнено посоченото условие?“.

Iron & Smith, Unilever, правителствата на Унгария, Дания, Франция, Италия и Обединеното кралство, както и Комисията са представили писмени становища в настоящото производство. С изключение на правителството на Италия всички страни са изразили устно становищата си по време на съдебното заседание на 4 февруари 2015 г.

Решението на съда:

1) За целите на член 4, параграф 3 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките е възможно — в зависимост от конкретната марка, която се описва като ползваща се с репутация, и респективно от съответните потребители — да е достатъчно марката на Общността да се ползва с репутация в една държава членка, която не е необходимо да бъде държавата, в която се прави позоваване на тази разпоредба. В това отношение за целите на преценката дали е налице репутация по смисъла на член 4, параграф 3 не са релевантни принципите, установени от съдебната практика, относно изискването да се докаже реално използване на марката.

2) Ако по-ранната марка на Общността не се ползва с репутация в държавата членка, в която се прави позоваване на член 4, параграф 3 от Директивата, за да се докаже, че без основание се извлича несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката на Общността или че те се увреждат, за целите на посочената разпоредба е необходимо да се докаже, че значим за търговията дял от съответните потребители в тази държава членка ще направи връзка с по-ранната марка. В това отношение силата на по-ранната марка представлява съществен фактор за целите на доказването на подобна връзка.

English version

The European Court ruled in Case C-125/14 Iron & Smith Kft v Unilever NV. The case concerns the following:

It transpires from the order for reference that, on the basis of its earlier Community word mark IMPULSE, Unilever NV opposed an application by Iron & Smith Kft. for registration of the colour figurative sign ‘be impulsive’ as a Hungarian trade mark. The Hungarian Intellectual Property Office (Szellemi Tulajdon Nemzeti Hivatal; ‘the Hungarian Office’) made a finding that Unilever had sold large quantities of and publicised the goods designated by its Community word mark IMPULSE in the United Kingdom and Italy, with that mark enjoying a 5% market share in the United Kingdom and a 0.2% market share in Italy. On the basis of that market share finding — which did not relate to Hungary — the Hungarian Office found that the reputation of the Community mark had been proved in a substantial part of the European Union. (3) It also found that a risk of the later mark taking unfair advantage could not be ruled out.

Given that the Hungarian Office thus refused registration of its trade mark, Iron & Smith applied to the Fővárosi Törvényszék (Budapest Municipal Court; or ‘the referring court’) for annulment of the decision refusing the application for registration. Entertaining doubts as to the correct interpretation of Article 4(3) of the Directive, the referring court has now requested a preliminary ruling on the following questions:

(1) Is it sufficient, for the purposes of proving that a Community trade mark has a reputation within the meaning of Article 4(3) of [the Directive] …, for that mark to have a reputation in one Member State, including where the national trade mark application which has been opposed on the basis of such a reputation has been lodged in a country other than that Member State?

(2) May the principles laid down by [the Court] regarding the genuine use of a Community trade mark be applied in the context of the territorial criteria used when examining the reputation of such a mark?

(3) If the proprietor of an earlier Community trade mark has proved that that mark has a reputation in countries other than the Member State in which the national trade mark application has been lodged — which cover a substantial part of the territory of the European Union — may he also be required, notwithstanding that fact, to adduce conclusive proof in relation to that Member State?

(4)  If the answer to [Question 3] is no, bearing in mind the specific features of the internal market, may a mark used intensively in a substantial part of the European Union be unknown to the relevant national consumer and therefore the other condition for the ground precluding registration in accordance with Article 4(3) of the Directive not be met, since there is no likelihood of detriment to, or unfair advantage being taken of, a mark’s repute or distinctive character? If so, what facts must the Community trade mark proprietor prove in order for that second condition to be met?’

Written observations in the present proceedings have been submitted by Iron & Smith, Unilever, the Hungarian, Danish, French, Italian and UK Governments, as well as by the Commission. With the exception of the Italian Government, all those parties presented oral argument at the hearing held on 4 February 2015.

The Court's decision 

1)  For the purposes of Article 4(3) of Directive 2008/95/EC of the European Parliament and of the Council of 22 October 2008 to approximate the laws of the Member States relating to trade marks, it may — depending on the specific mark which is described as enjoying a reputation and, accordingly, on the public concerned — be sufficient that a Community trade mark enjoys a reputation in one Member State, which does not need to be the State in which that provision is relied upon. In that regard, for the purposes of determining whether a reputation exists within the meaning of Article 4(3), the principles laid down in case-law in respect of the requirement to show genuine use of a trade mark are not relevant.

(2)      Where the earlier Community trade mark does not enjoy a reputation in the Member State in which Article 4(3) of the Directive is relied upon, in order to prove that, without due cause, unfair advantage is taken of, or detriment is caused to, the distinctive character or repute of the Community trade mark for the purposes of that provision, it is necessary to show that a commercially pertinent proportion of the relevant public in that Member State will make a link with the earlier trade mark. In that regard, the strength of the earlier mark constitutes an important factor for the purposes of proving such association.

Унгария се присъедини към DesignView - Hungary joins DesignView

Патентното ведомство на Унгария се присъедини към общата база данни за дизайни DesignView. По този начин бяха добавени нови 13 000 дизайна от Унгария, като общият брой на достъпни дизайни за търсене в DesignView стана 3,6 милиона.

Източник OHIM.

English version

The Hungary Patent Office joined the DesignView database and by this way new 13 000 Hungarian designs were added to it. The total number of searchable designs through DesignView become 3,6 milion.

Source OHIM.