понеделник, 15 март 2021 г.

До каква степен споделянето на съдържание чрез линкове в интернет е законно - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑392/19 VG Bild-Kunst срещу Stiftung Preußischer Kulturbesitz, което има следната предистория:

SPK е операторът на Deutsche Digitale Bibliothek (наричана по-нататък „DDB“), дигитална библиотека за култура и знание, която свързва в мрежа германски културни и научни институции.

На уебсайта на DDB има връзки към дигитализирано съдържание, съхранявано на уебпорталите на участващите институции. Самата DDB, в качеството си на „дигитална витрина“, съхранява обаче само миниатюрни изображения (thumbnails), а именно версии на изображения в умален размер спрямо този на оригиналния обект. Когато потребителят кликне върху едно от тези миниатюрни изображения, той се пренасочва към страницата, отнасяща се до разглеждания обект на сайта на DDB, която съдържа увеличена версия на разглежданото миниатюрно изображение в резолюция 440×330 пиксела. При кликване върху това увеличено изображение или използване на функцията „лупа“, в прозорец за показване на наслагващо изображение на текущата страница (lightbox) се показва още по-увеличена версия на посоченото миниатюрно изображение с максимална резолюция 800×600 пиксела. Освен това бутонът „Показване на обекта на изходния сайт“ съдържа директна връзка към уебсайта на предоставящата разглеждания обект институция, било към началната ѝ страница, било към страницата, която се отнася до този обект.

VG Bild-Kunst поставя сключването на лицензионен договор със SPK за ползването на неговия каталог от произведения под формата на миниатюрни изображения в зависимост от включването на разпоредба, съгласно която лицензополучателят се задължава при използване на произведенията и закриляните обекти, които са предмет на договора, да прилага ефективни технически мерки срещу фрейминг от страна на трети лица по отношение на миниатюрните изображения на тези представени на уебсайта на DDB произведения или закриляни обекти.

Тъй като счита, че такова договорно условие не е разумно от гледна точка на приложимата правна уредба в областта на авторското право, SPK предявява иск пред Областен съд Берлин, Германия, с който цели да се установи, че VG Bild-Kunst е длъжно да предостави на SPK посочения лиценз, без последният да е обвързан с прилагането на такива технически мерки.

Областен съд Берлин отхвърля иска. Решението на този съд е отменено от Висш областен съд Берлин, Германия по жалба на SPK. С ревизионната си жалба VG Bild-Kunst иска отхвърлянето на иска на SPK.

Федерален върховен съд, Германия уточнява, от една страна, че съгласно член 34, параграф 1, първо изречение от VGG, с който се транспонира член 16 от Директива 2014/26, организациите за колективно управление са длъжни при поискване да предоставят на всяко лице при разумни условия лиценз за използване на правата, чието управление им е поверено.

От друга страна, съгласно съдебната практика на тази юрисдикция, установена в периода, през който се прилага националното законодателство, отменено с VGG — съдебна практика, която според запитващата юрисдикция не е загубила цялата си релевантност, дружествата за колективно управление на права по изключение могат да не изпълнят задължението си и да откажат да предоставят лиценз за използване на правата, чието управление им е поверено, ако този отказ не представлява злоупотреба с монополно положение и ако на искането за предоставяне на лиценз може да се противопоставят по-висши легитимни интереси. В това отношение, за да се определи дали е налице обективно обосновано изключение, следва да се претеглят интересите на заинтересованите лица, като се вземат предвид целта на закона и целта, стояща в основата на това принципно задължение на дружествата за колективно управление.

Изходът на производството по ревизионната жалба зависи от това дали, противно на постановеното от апелативния съд, вграждането чрез фрейминг на уебсайта на трето лице на произведение, което е предоставено на разположение на уебсайт като този на DDB със съгласието на носителя на правата, в случая VG Bild-Kunst, представлява публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато заобикаля мерки за защита срещу фрейминг, приети от носителя на правата или наложени от него на лицензополучателя. Ако това е така, правата на членовете на VG Bild-Kunst биха могли да бъдат засегнати и VG Bild-Kunst би могло с основание постави предоставянето на лиценз на SPK в зависимост от условието последното да поеме задължение в лицензионния договор да прилага такива защитни мерки.

Запитващата юрисдикция счита, че когато миниатюрни изображения са вградени чрез фрейминг на сайта на трето лице при заобикаляне на технически мерки за защита, приети или наложени от носителя на правата, подобно вграждане представлява разгласяване пред нова публика. Ако случаят не е такъв, правото на публично разгласяване на произведение в интернет би било фактически изчерпано, в противоречие с член 3, параграф 3 от Директива 2001/29, веднага щом до това произведение е предоставен свободен достъп на всички интернет потребители на уебсайт с разрешението на носителя на правата, без този носител да може да запази контрола върху икономическото използване на своето произведение и да си осигури подходящо участие в използването му за икономически цели.

Тъй като обаче има съмнения относно отговора, който следва да се даде на този въпрос предвид практиката на Съда във връзка с фрейминга (определение от 21 октомври 2014 г., BestWater International, C‑348/13, непубликувано, EU:C:2014:2315) и със свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), в контекста на цифровите технологии (решение от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 45), от която съдебна практика следва, че хипервръзките допринасят за доброто функциониране на интернет, както и за обмена на мнения и на информация Федерален върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли вграждането чрез фрейминг на уебсайт на трето лице на произведение, което се намира на разположение на свободно достъпен уебсайт със съгласие на носителя на правата, публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, ако това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или наложени от носителя на правата?“.

Решението на съда:

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на произведения, защитени с авторско право и предоставени на публично разположение на друг уебсайт при условията на свободен достъп с разрешението на носителя на авторското право, на уебсайт на трето лице чрез техниката на фрейминга представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане заобикаля мерките за защита срещу фрейминга, приети или наложени от този носител на права.