Главният адвокат на Европейския съд Cruz Villalon излезе със становище по дело C-201/13 Deckmyn, то касае следното:
Главното
производство има за предмет две съединени дела по въззивни жалби, в
които ищците в първоинстанционното производство твърдят, че са нарушени
авторските им права по отношение на комикса „Suske en Wiske“.
Посочените
ищци са наследници на г-н Willebrord Vandersteen — автор на албума с
комикси Suske и Wiske, както и две дружества, които са придобили права
върху този комикс.
Ответници
в първоинстанционното производство са г-н Johan Deckmyn — член на
политическа партия Vlaams Belang и Vrijheidsfonds — асоциация, чиято цел
е да предоставя финансова и материална помощ на тази политическа
партия, както и да отпечатва и разпространява публикации чрез всички
средства за комуникация.
По
време на новогодишния прием на град Гент по повод настъпването на 2011
г., г-н Johan Deckmyn разпространява календари, на които е указано, че
той е отговорен издател, на заглавната страница на които, наред с други
елементи, е изобразен без всякакво съмнение тогавашния кмет на същия
град, облечен в бяла туника, препасана с белгийския трикольор. Според
ищците, заглавната страница била с типичния оранжев цвят на обложките на
Suske и Wiske, като в долния край на рисунката се съдържал ръкописният
текст „Fré (авторът на рисунката), свободна интерпретация на
Vandersteen“.
Изображението на заглавната страница изглежда по следния начин:
Същата
рисунка (наричана по-нататък „спорната рисунка“) се появява и на
интернет страницата на Vlaams Belang, както и в изданието „De Strop“ на
същата партия, разпространявано в района на град Гент.
На
13 януари 2011 г., г-н Johan Deckmyn и Vrijheidsfonds са призовани пред
Rechtbank van Eerste Aanleg (първоинстанционния съд) на Брюксел. Ищците
твърдят, че са нарушени авторските им права по отношение на обложката
на един от броевете на Suske и Wiske, създаден от г-н Vandersteen през
1991 г., озаглавен „De Wilde Weldoener“ (нещо като „Дивият благодетел“),
възпроизведена по-долу:
Според
ищците, заглавната страница на разпространявания календар съвпада в
голяма степен с обложката на посочения брой от комикса, с изключение на
това, че на спорната рисунка благодетелят от Suske и Wiske се е
трансформирал в действителен политически персонаж, а хората от обложката
на комикса, които събират парите, раздавани от благодетеля, са облечени
с бурки или превърнати в представители на други раси.
В
рамките на проведено бързо производство, Rechtbank van Eerste Aanleg, с
решение от 17 февруари 2011 г. уважава предявения иск, приемайки, че
разпространението на календара без разрешение представлява нарушение на
авторските права, като осъжда ответниците да преустановят използването
на календарите и спорната обложка под каквато и да било форма, както и
да заплатят глоба в размер на 5000 EUR за всяко евентуално нарушение на
разпореждането за преустановяване, с максимален размер до 500 000 EUR на
ден, за всеки ден, през който разпореждането за преустановяване на
използването не е било спазено.
На
15 април 2011 г. ответниците подават въззивна жалба срещу това решение
пред Hof van beroep (Апелативен съд на Брюксел), като основните им
доводи са, че съдът не е бил компетентен да се произнесе, че
Vrijheidsfonds няма никаква връзка с делото и че никой от ответниците в
първоинстанционното производство няма отношение към интернет страницата
Vlaams Belang, че ищците нямат или не са доказали правата си, както и че
спорната рисунка представлява художествено произведение, създадено от
илюстратора Fré, а не от г-н Vandersteen, което произведение, в крайна
сметка, представлява пародия, имитация или карикатура по смисъла на член
22, параграф 1, точка 6 от Закона от 30 юни 1994 г. за авторското
право.
Въззиваемите,
от своя страна, молят въззивната жалба да бъде отхвърлена, като
едновременно с това подават насрещна въззивна жалба, с която искат да се
забрани на ответниците да използват по какъвто и да било начин рисунки с
персонажите от Suske и Wiske, върху какъвто и да е носител, носещ
обозначението „Vlaams Belang“. Същите твърдят, че цялостният облик на
оригиналното произведение, персонажите на Suske и Wiske, вида на
буквите, заглавието и специфичният цвят на обложката на албумите ясно се
разпознават на спорната рисунка. От друга страна, на въпросната
рисунка, персонажите, които събират раздаваните от благодетеля пари в
някои случаи са покрити с бурка, в други са изобразени като
представители на други раси, с което се отправя дискриминационно
послание. Поддържат, че някои от получателите на календара в първия
момент са придобили впечатлението, че става въпрос за подарък от
издателството на Suske и Wiske. Едва след отварянето на календара и
внимателното му разглеждане се установявало, че всъщност става въпрос за
представяне на политическа партия Vlaams Belang. По този начин
обществеността би могла да остане с впечатлението, че въззиваемите
одобряват кампанията на Vlaams Belang — една крайно дясна партия —което
изобщо не отговаря на действителността. С използването на оригиналното
произведение е нарушено неимущественото им право и правото им на
ползване. Рисунката няма за цел да осмее г-н Vandersteen, нито
персонажите от комикса, а кмета на гр. Гент и не отговаря на
изискванията за пародия — т.е. да има критична функция, да показва
оригиналност, да има хумористичен дух, както и целта да осмее
оригиналното произведение, да не предизвиква объркване с оригиналното
произведение и да не заимства от оригиналното произведение повече
фигуративни елементи, отколкото са строго необходими за осъществяване на
пародията.
Становището на Главния адвокат:
1) Понятието
„пародия“, съдържащо се в член 5, параграф 3, буква к) от Директива
2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година
относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните
му права в информационното общество е автономно понятие на правото на
Съюза.
2) „Пародия“ по смисъла на
член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29/ЕО е произведение с
осмиващо намерение, което съчетава елементи от ясно разпознаваемо,
предходно произведение, с елементи, които са в достатъчна степен
оригинални, за да не може въпросното произведение логично да бъде
объркано с оригиналното произведение.
3) При
тълкуване на понятието за пародия, гражданският съд трябва да се опира
на основните права, прокламирани в Хартата на основните права на
Европейския съюз, като извърши необходимото претегляне между тези права,
когато обстоятелствата по делото налагат това.
