Европейският съд излезе с решение по дело № C‑345/13, Karen Millen Fashions Ltd срещу Dunnes Stores, Dunnes Stores (Limerick) Ltd. Делото касае следното:
Dunnes е голяма група за търговия на дребно със значителна тежест в Ирландия, което продава и дамско облекло.
През
2005 г. KMF разработва дизайна и пуска в продажба в Ирландия раирана
риза във варианти в синьо и в сиво-кафяво с черна трикотажна блуза над
нея (наричани по-нататък „облеклата на KMF“).
Представители
на Dunnes купуват мостри от облеклата на KMF от един от обектите на
това дружество в Ирландия. Впоследствие Dunnes организира производството
на тези облекла, като поръчва копирането им извън Ирландия, и в края на
2006 г. пуска в продажба копираните облекла в ирландските си магазини.
На
2 януари 2007 г. KMF подава жалба пред High Court с твърдението, че
притежава нерегистриран промишлен дизайн на Общността за посочените
облекла, и по-специално иска да се наложи забрана на Dunnes да използва
този дизайн, а също така иска да получи обезщетение.
High Court уважава жалбата.
Dunnes обжалва решението на High Court пред Supreme Court.
Supreme
Court посочва, че Dunnes не оспорва копирането на облеклата на KMF, и
приема, че нерегистрираният промишлен дизайн на Общността, за чийто
притежател се обявява KMF, е нов.
От
акта за преюдициално запитване обаче е видно, че Dunnes оспорва
притежаването от KMF на нерегистриран промишлен дизайн на Общността за
всяко от неговите облекла на основание, че от една страна, те не са
оригинални по смисъла на Регламент № 6/2002, и от друга страна, този
регламент налагал на KMF да докаже всъщност, че тези облекла са
оригинални.
При това положение Supreme Court решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) С
оглед на оригиналността на промишлен дизайн, за който се твърди, че
подлежи на закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността по
смисъла на Регламент [№ 6/2002], следва ли общото впечатление, което той
създава у информирания потребител по смисъла на член 6 от този
регламент, да се разглежда с оглед на това дали то се различава от
общото впечатление, което се създава у такъв потребител от:
a) всеки отделен промишлен дизайн, който преди това е бил публично разгласен, или
б) съчетание на известни дизайнерски елементи от няколко такива по-ранни промишлени дизайни?
2) Съдът,
произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, задължен ли е да
счита нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен по
смисъла на член 85, параграф 2 от Регламент [№ 6/2002], когато
притежателят на промишления дизайн само посочва с какво неговият
промишлен дизайн на Общността е оригинален, или пък притежателят на
промишления дизайн е задължен да докаже, че промишленият дизайн се
отличава с оригиналност в съответствие с член 6 от този регламент?“.
Решението на съда:
1) Член 6 от
Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно
промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че за да
се приеме наличието на оригиналност на даден дизайн, общото впечатление,
което той създава у информирания потребител, следва да бъде различно от
общото впечатление, което се създава у такъв потребител не от
съчетанието на изолирани елементи от множество по-ранни промишлени
дизайни, а от един или повече по-ранни дизайни, взети поотделно.
2) Член 85,
параграф 2 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за
да може съд, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, да приеме
нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен,
притежателят на този дизайн не е длъжен да докаже, че той се отличава с
оригиналност по смисъла на член 6 от Регламента, а само трябва да посочи
с какво този промишлен дизайн е оригинален, тоест да посочи елемента
или елементите от промишления дизайн, които според него му придават
оригиналност.
English version
The European Court ruled in Case № C-345/13, Karen Millen Fashions Ltd v Dunnes Stores, Dunnes Stores (Limerick) Ltd. The case concerns the following:
KMF
is a company incorporated under the law of England and Wales which
carries on the business of producing and selling women’s clothing.
Dunnes is a substantial retailing group in Ireland which, among other things, sells women’s clothing.
In
2005 KMF designed and placed on sale in Ireland a striped shirt (in a
blue and a stone brown version) and a black knit top (‘the KMF
garments’).
Examples
of the KMF garments were purchased by representatives of Dunnes from
one of KMF’s Irish outlets. Dunnes subsequently had copies of the
garments manufactured outside Ireland and put them on sale in its Irish
stores in late 2006.
Asserting
itself to be the holder of unregistered Community designs relating to
the garments, on 2 January 2007, KMF commenced proceedings in the High
Court in which it claimed, inter alia, injunctions restraining Dunnes
from using the designs, and damages.
The High Court upheld that action.
Dunnes brought an appeal against the judgment of the High Court before the Supreme Court.
That
court states that Dunnes does not dispute that it copied the KMF
garments and acknowledges that the unregistered Community designs of
which KMF claims to be the holder are new designs.
However,
it is clear from the order for reference that Dunnes disputes that KMF
is the holder of an unregistered Community design for each of the KMF
garments on the grounds, first, that the garments do not have individual
character within the meaning of Regulation No 6/2002 and, secondly,
that that regulation requires KMF to prove, as a matter of fact, that
the garments have individual character.
It
was in those circumstances that the Supreme Court decided to stay the
proceedings and to refer two questions to the Court for a preliminary
ruling:
‘1. In consideration of
the individual character of a design which is claimed to be entitled to
be protected as an unregistered Community design for the purposes of
[Regulation No 6/2002], is the overall impression it produces on the
informed user, within the meaning of Article 6 of that Regulation, to be
considered by reference to whether it differs from the overall
impression produced on such a user by:
(a) any individual design which has previously been made available to the public, or
(b) any combination of known design features from more than one such earlier design?
2. Is
a Community design court obliged to treat an unregistered Community
design as valid for the purposes of Article 85(2) of [Regulation
No 6/2002] where the right holder merely indicates what constitutes the
individual character of the design or is the right holder obliged to
prove that the design has individual character in accordance with
Article 6 of that Regulation?’
The Court's decision:
1. Article 6
of Council Regulation (EC) No 6/2002 of 12 December 2001 on Community
designs is to be interpreted as meaning that, in order for a design to
be considered to have individual character, the overall impression which
that design produces on the informed user must be different from that
produced on such a user not by a combination of features taken in
isolation and drawn from a number of earlier designs, but by one or more
earlier designs, taken individually.
2. Article 85(2)
of Regulation No 6/2002 must be interpreted as meaning that, in order
for a Community design court to treat an unregistered Community design
as valid, the right holder of that design is not required to prove that
it has individual character within the meaning of Article 6 of that
regulation, but need only indicate what constitutes the individual
character of that design, that is to say, indicates what, in his view,
are the element or elements of the design concerned which give it its
individual characte
