Главният адвокат на Европейския съд M. Szpunar излезе със становище по много интересното дело Case C‑163/16 - Christian Louboutin, Christian Louboutin SAS v Van Haren Schoenen BV.
Генералният адвокат вече излезе с мнение по това дело през 2017 но изненадващо Съда прецени, че делото трябва да се разглежда в по-голям съдебен състав поради, което върна процедурата и прикани страните към нови становища.
Накратко делото касае:
Г‑н Louboutin е дизайнер, който създава по-конкретно дамски обувки на висок ток. Особеното на тези обувки е, че външната част на подметката системно е покрита с червен цвят.
На 28 декември 2009 г. Louboutin подава заявка за марка, която на 6 януари 2010 г. е регистрирана за стоки от клас 25, а именно „обувки (освен ортопедични обувки)“, като марка на Бенелюкс № 0874489 (наричана по-нататък „спорната марка“). На 10 април 2013 г. е направено изменение на регистрацията, изразяващо се в ограничаване на обхванатите стоки до „обувки на висок ток (освен ортопедични обувки)“.
Тази марка е описана като състояща се: „от цвета „червен (Pantone 18 1663TP)“, покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“. Тя е възпроизведена по-долу:
Van Haren управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия. През 2012 г. Van Haren продава дамски обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.
Louboutin сезира Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия) с искане да се констатира нарушение от Van Haren на правата върху марка, като това му искане е уважено.
Van Haren подава възражение срещу това неприсъствено съдебно решение на основание член 2.1, параграф 2 от Конвенцията на Бенелюкс, като изтъква недействителността на спорната марка.
В акта за преюдициално запитване Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага) уточнява, че защитната стратегия на Van Haren се състои в твърдението, че в действителност спорната марка представлява двуизмерна марка, в случая червеният цвят, който, нанесен върху подметките на обувките, съответства на формата на посочените обувки и им придава значителна стойност.
Запитващата юрисдикция счита, че разглежданата марка не представлява просто двуизмерна марка, доколкото тя е неразделно свързана с подметката на обувката. Тя отбелязва, че ако се установи, че спорната марка съответства на един от елементите на стоката, от това следва, че не е очевидно дали понятието за „форма“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 се ограничава само до триизмерните характеристики на стоката, като контурите, размера или обема на стоката, с изключение на цветовете.
В това отношение запитващата юрисдикция счита, че ако се приеме, че понятието „форма“ не включва цветовете на стоката, посочените в член 3, параграф 1, буква д) основания за отказ няма да се прилагат, така че дадено лице би могло да получи постоянна защита за марки, включващи цвят, който е свързан с функционалността на стоките, например светлоотразителни защитни облекла или покрити с изолираща опаковка бутилки.
Новото становището на Главния адвокат е:
„Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че той може да се прилага по отношение на знак, който се състои от формата на стоката и с който се търси защита на определен цвят. Понятието за „форма, която придава значителна стойност“ на стоката, по смисъла на тази разпоредба се отнася изключително до вътрешноприсъщата стойност на формата и не позволява да бъде взета предвид репутацията на марката или на нейния притежател“.
