Футболни мачове и интелектуална собственост - решения на Върховния съд на Испания

Върховният съд на Испания се произнесе наскоро по две съдебни дела касаещи предаване на спортни състезания и връзката им с правата на интелектуална собственост.

В първото дело, испанската футболна федерация La Liga съди две медии Atresmedia S.A. и Mediaset S.A. за това, че използват кадри и снимков материал от излъчвани футболни мачове в страната, за които има подписани ексклузивни договори за предаване с друга компания.

Според съда медиите имат право на достъп но подобни спортни мероприятия, тъй като те са от обществен интерес. Те имат и право да правят снимки и да излъчват кратки видео записи от мачовете с информативна цел, като това не се счита за нарушаване на правата за излъчване на фотболните срещи.

Според второто решение на Върховния съд, предаването на футболни мачове в барове не представлява престъпление срещу права на интелектуална собственост, в частност авторско право, тъй като футболната игра, като такава не попада в определението на литературни, научни или художествени произведения. Според съда фотболният мач не представлява изпълнение на такива произведения. Поради това подобно излъчване трябва да бъде обхванато от потенциално нарушаване на пазарни или потребителски права съобразно испанското законодателство.

Източник: EUIPO.

Когато продуктите не са от Ирландия марката може да бъде недобросъвестно заявена

Общият съд на Европейския съюз се произнесе по дело  T-306/20 - Hijos de Moisés Rodriguez Gonzàlez SA срещу EUIPO, Ireland and Ornua Co-operative Ltd. Делото има следната предистория:

През 2013 г. испанската компания Hijos de Moisés Rodriguez Gonzàlez SA подава заявка за следната европейска марка:

На 3 януари 2014 г. заявената марка е регистрирана за следните стоки, които спадат към клас 29: „Месо, риба, птици и дивеч; месни екстракти; консервирани, замразени, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти; яйца; мляко и млечни произведения; хранителни масла и мазнини“.

На 7 януари 2015 г. Ирландия и встъпилата страна, Ornua Co-operative (чието наименование преди това е било Irish Dairy Board Co-operative Ltd), подават искане за обявяване на спорната марка за недействителна за всички стоки по-горе.

В искането за обявяване на недействителност се твърди, че марката има заблуждаващ характер съгласно разпоредбите на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква а) и член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент 2017/1001) и че регистрацията ѝ е поискана недобросъвестно по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от същия регламент (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001).

С решение от 15 юни 2016 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност в неговата цялост. Той приема, че член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 не е приложим, доколкото заблуждаващият характер на спорната марка трябва да се установи към датата на заявката ѝ. В конкретния случай всяко евентуално въвеждане в заблуждение произтичало от използването на тази марка след изтичането на срока на търговското споразумение, сключено между жалбоподателя и встъпилата страна, което е било в сила от 1967 г. до 2011 г. Такова положение обаче било изрично посочено в основанието за отмяна, предвидено в член 51, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 58, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001). Отделът по отмяна отхвърля и довода, повдигнат на основание член 52, параграф 1, буква б) от този регламент, като приема, че от факта, че заявлението за спорната марка е било подадено след прекратяване на търговското отношение с встъпилата страна, не може да се направи извод, че то е било подадено недобросъвестно.

На 12 август 2016 г. Ирландия и встъпилата страна подават жалба до EUIPO срещу решението на отдела по отмяна.

С решение от 6 декември 2017 г. президиумът на апелативните състави връща делото за разглеждане от разширения апелативен състав.

В обжалваното решение разширеният апелативен състав на EUIPO приема, че към датата на подаване на заявката за регистрация спорната марка е била използвана по заблуждаващ начин. Той констатира също, че регистрацията ѝ е била заявена недобросъвестно. Поради това той отменя решението на отдела по отмяна и обявява спорната марка за недействителна.

Според Борда, заявената марка ще подтикне потребителите да мислят, че продуктите идват от Ирландия, което в действителност не е така.

Това решение е обжалвано пред Общия съд.

Съдът отменя първата част от решението на Апелативния борд, тъй като заблуждаването относно географски произход трябва да бъде разгледано към момента на заявяване на марката. Въпреси това отхвърля жалбата, тъй като приема марката, като недобросъвестно заявена.

Причината е че страните по производството са имали дългогодишни отношения, като испанската компания е внасяла ирландско масло с марката. Едва след края на търговските отношения, компанията е заявила своя европейска марка, която се възползва от асоциациите свързани с внасяните през годините ирландски продукти. По този начин заявителя може да заблуди потребителите, че предлаганите под марката стоки отново са от Ирландия, което може да не отговаря на истината.

Според решението:

В случая, на първо място, що се отнася до заблуждаващото използване на спорната марка, страните не оспорват, че в продължение на десетилетия жалбоподателят е продавал в рамките на договорното си правоотношение с встъпилата страна масло с ирландски произход с тази марка, че след прекратяването на посоченото правоотношение той е продължил да продава хранителни продукти с посочената марка, както и че значителна част от тях, включително млечни продукти и колбаси, не са били с ирландски произход. Във всеки случай жалбоподателят не твърди, че всички стоки, които продава със спорната марка, са с произход от Ирландия.

С други думи, жалбоподателят е продавал стоки със спорната марка, въпреки че значителна част от тях не са били с ирландски произход и следователно не са съответствали на възприемането, което са имали за тях съответните потребители.

Всъщност, след като жалбоподателят разширява обхвата на използване на спорната марка по отношение на стоки, различни от масло с произход от Ирландия, испаноговорещите потребители, които представляват съответните потребители, е можело да бъдат въведени в заблуждение относно географския произход на тези стоки, тъй като са свикнали в продължение на десетилетия с поставянето на спорната марка върху масло с произход от Ирландия. Подобно поведение е индиция за недобросъвестност, доколкото показва, че към момента на подаване на заявката за спорната марка жалбоподателят неоснователно е искал да прехвърли предимството, извлечено от асоциирането с Ирландия, към стоки, които нямат такъв географски произход, по-специално след прекратяването на търговското му отношение с встъпилата страна, която му е доставяла ирландско масло.

Дали защитата на Шампанското като географско означение важи и за услуги?

Генералният адвокат на Европейския съд  Giovanni Pitruzzella  излезе със становище по дело C‑783/19 Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne срещу GB. 

Накратко делоко касае въпорсът за обхвата на защитата на географското означение Champagne и дали то важи само за пенливи вина или и за свързани услуги. Предисторията е следната:

Жалбоподателят в главното производство CIVC е полупублична организация с юридическа правосубектност, призната от френското право и натоварена със защитата на интересите на производителите на шампанско. CIVC предявява иск пред Търговски съд, Барселона, Испания за осъждането на GB, ответника в главното производство, да преустанови използването, включително в социалните мрежи (Instagram и Facebook), на знака „CHAMPANILLO“, да изтегли от пазара и интернет всяка табела и рекламен или търговски документ, в които фигурира посоченият знак, както и да заличи домейна „champanillo.es“. GB се конституира като страна в съдебното производство и посочва, че знакът „CHAMPANILLO“ се използва като търговско наименование на заведения за обществено хранене („бар за тапас“, разположени в автономна област Каталуня), без вероятност от объркване с продуктите, обхванати от наименованието „Champagne“, и без извличане на ползи от репутацията на това наименование.

Търговският съд, Барселона отхвърля всички искания на CIVC. Той приема, че използването на знака „CHAMPANILLO“ не представлява пресъздаване в нарушение на ЗНП „Champagne“, тъй като с него не се обозначава алкохолна напитка, а заведения за обществено хранене — в които не се предлага шампанско — и следователно продукти, различни от тези със ЗНП, предназначени за различни потребители. В мотивите на това решение Търговски съд, Барселона се позовава на насоките, дадени от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) в решение от 2016 г., в което се изключва възможността използването на термина „CHAMPÌN“ за продажбата на плодова безалкохолна газирана напитка, предназначена за консумация по време на детски тържества, да нарушава ЗНП „Champagne“, като се има предвид разликата между съответните продукти и потребителите, за които са предназначени, въпреки фонетичното сходство между двата знака.

CIVC обжалва решението на Търговски съд, Барселона пред Апелативен съд на провинция Барселона, Испания. Последният посочва: i) че GB се е опитал на два пъти да регистрира знака „CHAMPANILLO“ като марка в испанската Служба за патенти и марки и че тези искания са били отхвърлени с решения от 8 февруари 2011 г. и 14 април 2015 г. след направено възражение от страна на CIVC; ii) че GB използва като графичен материал за рекламиране на своите заведения изображението на две чаши, съдържащи пенлива напитка; iii) че CIVC е представил документи, удостоверяващи, че до 2015 г. GB е предлагал в заведенията си пенливо вино(6) с наименование „Champanillo“ и че продажбите са били спрени едва след намесата на CIVC.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че както член 13 от Регламент № 510/2006(7), така и член 103 от Регламент № 1308/2013 предоставят правна закрила на ЗНП по отношение на продукти, с изключение единствено на член 103, параграф 2, буква б), в който се споменават и услуги. Тя посочва, че изпитва съмнения относно обхвата и правилното тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза относно правната закрила на ЗНП, когато знакът, който е в конфликт с такова наименование, се използва в търговията за обозначаване не на продукти, а на услуги.

В този контекст Апелативен съд на провинция Барселона спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Позволява ли обхватът на правната закрила на дадено наименование за произход то да се ползва с правна закрила не само срещу сходни продукти, но и срещу услуги, които могат да са свързани с прякото или непрякото разпространение на тези продукти?

2) Налага ли рискът от нарушение чрез пресъздаване, към който се отнасят посочените членове от общностните регламенти, преди всичко да се извърши анализ на наименованието, за да се установи влиянието му върху средния потребител, или, за да се анализира този риск от нарушение чрез пресъздаване, трябва да се установи преди това, че става въпрос за едни и същи продукти, за сходни продукти или за съставни продукти, чиито съставни части съдържат продукт със защитено наименование за произход?

3) Трябва ли рискът от нарушение чрез пресъздаване да се определи с обективни параметри, когато има пълно или много голямо съвпадение в наименованията, или трябва да се степенува според пресъздаващите и пресъздаваните продукти и услуги, за да се направи извод, че рискът от пресъздаване е незначителен или ирелевантен?

4) Представлява ли правната закрила, предвидена в съответната правна уредба в случай на риск от пресъздаване или извличане на ползи, специфична правна закрила, отнасяща се до особеностите на тези продукти, или тази закрила трябва непременно да се обвърже с правилата относно нелоялната конкуренция?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази разпоредба могат да попаднат и действията, свързани със злоупотреба, имитация или пресъздаване на ЗНП, които се отнасят до услуги.

За да се определи дали е налице пресъздаване на защитено наименование за произход по смисъла на член 103, параграф 2 от Регламент № 1308/2013, не е необходимо предварително да се установява, че продуктът, който се ползва от това наименование, и продуктът или услугата, обозначени със спорния знак, са идентични или сходни или че последният продукт включва в съставните си части продукта, който се ползва от защитеното наименование за произход. Подобна идентичност или сходство или липсата на такава обаче представлява елемент, който националната юрисдикция трябва да вземе предвид заедно с всички други релевантни обстоятелства, за да прецени дали е налице пресъздаване по смисъла на горепосочената разпоредба.

Правната закрила срещу предвиденото в член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 пресъздаване не се ограничава само до случаите, в които практиката, която води до пресъздаване, представлява акт на нелоялна конкуренция по смисъла на релевантните разпоредби на приложимото национално право“.

Върховният съд на Испания потвърди, че борбата с бикове не може да бъде обект на авторски права

Eleonora Rosati публикува интересна статия за IPKat в която излага казус относно възможността за защита чрез авторско право на борби с бикове.

Казусът касае опит на известния матадор Miguel Ángel Perera Díaz да регистрира във ведомството за авторско право на Испания видео запис на своя битка от 2014 година и описание към нея.

Регистрацията е отказана на основание, че битка с бикове не може да бъде обект на авторски права. Решението е обжалвано и потвърдено от съда, след което е обжалвано и пред Върховния съд.

Според съда, битка с бикове на арена не може да бъде обект на авторски права, както и други спортни състезания, като футбол, баскетбол и тн. Причината е че тези активности изискват спазването на определени правила от участниците. Тези правила ограничават възможността за творчество и полагането на интелектуални усилия за създаване на оригинално произведение. Такава е и практиката на Европейски съд (FAPL).

Въпреки това Върховният съд приема, че има определена артистичност от страна на матадорите по време на действиято им на арената. Облягайки се на решението по Cofemel, съдът приема, че авторската защита възниква при наличие на творба и оригиналност.

По отношение на творба, съдът цитира дело  Levola Hengelo, според което:

"....за да има „произведение“, както е посочено в Директива 2001/29, предметът, защитен с авторско право, трябва да бъде изразен по начин, който го прави идентифицируем с достатъчна точност и обективност, въпреки че този израз не е непременно в постоянна форма".

Оригиналността от своя страна изразява персоналността на автора. Там където имаме ограничения и правила, обаче, които ограничават творчеството, оригиналността може да не бъде налична.

Съдът приема, че борбата с бикове  може да бъде оригинална, тъй като изисква свободни и творчески ходове от страна на матадорите.  Но от друга страна тя не може да бъде произведение сама по себе си, защото не може да бъде идентифицирана с достатъчна точност и обективност.

В тази връзка борбата с бикове не може да бъде и произведение на хореографията, тъй като не може да се възпроизведе винаги едно към едно.

Източник: IPKat.

Възнаграждения за звукозаписи - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело по дело C‑147/19 Atresmedia Corporación de Medios de Comunicación S.A. срещу Asociación de Gestión de Derechos Intelectuales (AGEDI), Artistas Intérpretes o Ejecutantes, Sociedad de Gestión de España (AIE).

Делото касае заплащане на възнаграждения за звукозаписи и има следната предистория:

На 29 юли 2010 г. AGEDI и AIE предявяват пред търговски съд Мадрид, Испания иск срещу дружество Atresmedia, за да бъде то осъдено да им плати обезщетение за действия по публично съобщаване на публикувани с търговска цел звукозаписи или възпроизвеждания на такива звукозаписи, осъществени между 1 юни 2003 г. и 31 декември 2009 г. по управляваните от Atresmedia телевизионни канали, както и за неразрешеното възпроизвеждане на звукозаписи във връзка с тези действия по публично съобщаване.

Тъй като Търговски съд Мадрид обявява иска за неоснователен, AGEDI и AIE обжалват решението на този съд пред Окръжен съд Мадрид, Испания, който отменя това решение и изцяло уважава искането им.

Atresmedia подава касационна жалба срещу решението на Окръжен съд Мадрид пред запитващата юрисдикция.

Тази юрисдикция отбелязва, че жалбата се отнася изключително до въпроса дали публичното съобщаване на аудио-визуални произведения, извършено от Atresmedia по телевизионните му канали, дава право на еднократното справедливо възнаграждение, предвидено в испанското право в член 108, параграф 4 и член 116, параграф 2 от LPI, които в правото на Съюза съответстват на член 8, параграф 2 от Директива 92/100 и на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115. По-специално тази юрисдикция отбелязва, че трябва да прецени дали от момента, в който публикуван с търговска цел звукозапис или възпроизвеждане на този звукозапис е бил(о) включен(о) или „синхронизиран(о)“ в аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение, артистите изпълнители и съответните продуценти на звукозаписи могат да изискват такова еднократно справедливо възнаграждение.

Същата юрисдикция добавя, че тъй като AGEDI и AIE искат от Atresmedia обезщетение за публичното съобщаване на аудио-визуални произведения, осъществено между 1 юни 2003 г. и 31 декември 2009 г., към спора по главното производство ratione temporis са приложими както Директива 92/100, така и Директива 2006/115.

При това положение Върховен съд, Испания решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1)  Обхваща ли понятието „възпроизвеждане на [публикуван с търговска цел] звукозапис“ в член 8, параграф 2 от Директиви 92/100 и 2006/115, възпроизвеждането на публикуван с търговска цел звукозапис в аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение?

2)  При утвърдителен отговор на предходния въпрос, дължи ли се заплащане на еднократното справедливо възнаграждение, предвидено в член 8, параграф 2 от тези директиви, от страна на субект, който извършва телевизионно радиоразпръскване и който за всякакъв вид публично съобщаване използва аудио-визуален запис, съдържащ кинематографично или аудио-визуално произведение, в което е възпроизведен публикуван с търговска цел звукозапис?“.

Решението на съда:

Член 8, параграф 2 от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, [сродни на] авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкуват в смисъл, че ползвателят не е длъжен да заплати визираното в тези разпоредби еднократно справедливо възнаграждение, когато публично съобщава аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение, в което е бил включен звукозапис или възпроизвеждане на този звукозапис.

Не всеки може да използва ирландски имена за своите продукти - решение на EUIPO

Главният Апелативен борд на EUIPO излезе с интересно решение относно недобросъвестно заявени и заблуждаващи марки.

Казусът касае следната регистрирана от испанската компания Hijos de Moisés Rodríguez González S.A европейска марка за клас 29 (месо, риба, птици и дивеч, месни екстракти, консервирани, замразени, сушени и варени плодове и зеленчуци, желета, конфитюри, компоти, яйца, мляко и млечни продукти, хранителни масла и мазнини):

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от страна на ирланското Министерство за трудови отношения и Млечния борд в Ирлания на основание недобросъвестно заявяване на марка и въвеждане в заблуда на потребителите.

Според искането заблудата се изразява в това, че потребителите могат да предположат, че продуктите обозначени с марката идват от Ирлания поради името на марката LA IRLANDESA. Този ефект се засилва и от използавния цвят и графични елементи, които асоциират със страната.

Недобросъвестният елемент се изразява в това, че притежателят на марката е имал търговски отношения в миналото с Млечния борд на Ирландия, както и че е опитвал да регистрира и други сходни марки, които са използвани и за продукти които нямат произход от Ирландия.

Макар EUIPO първоначално да отхвърля искането за заличаване, Главният Апелативен борд го потвърждава изцяло.

Източник: IPKat.

Аргументи и опозиции - становище на Генералния адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд М. BOBEK излезе със становище по дело C‑702/18P  Primart Marek Łukasiewicz срещу EUIPO. Делото касае следното:

На 27 януари 2015 г.  „Primart“ подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз за следният фигуративен знак:

Стоките, за които е заявена регистрация, спадат към клас 30  „Захар, натурални подсладители, сладкарски покрития и пълнежи, пчелни продукти; кафе, чай, какао и техни заместители; лед, сладоледи, замразени кисели млека и сорбета; сол, подправки, ароматизатори и смеси от подправки; печива, сладкарски изделия, шоколад и десерти; обработени зърнени храни, нишестета и стоки от тях, смеси за тестени изделия и кваси; крекери [тънки, сухи бисквити]“.

На 29 април 2015 г. Bolton Cile España, SA подава възражение срещу регистрацията на заявената марка по отношение на всички посочени в предходната точка стоки. Възражението се основава по-специално на испанската марка „PRIMA“, регистрирана на 22 септември 1973 г. под номер 2 578 815 и подновена на 9 април 2013 г., обозначаваща стоки от клас 30, които отговарят на следното описание: „Сосове и смеси от подправки; кафе; чай; какао; захар; ориз; тапиока; саго, заместители на кафе; брашно и зърнени продукти; хляб; бисквити; торти; сладкиши и сладкарски изделия; заледени продукти за ядене; мед; меласа; мая, бакпулвер, сол; горчица; черен пипер; оцет; лед“. В подкрепа на възражението е изтъкнато основанието по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

На 2 септември 2016 г. отделът по споровете отхвърля възражението изцяло. След подадена от Bolton Cile España жалба, с решение от 22 юни 2017 г.(6) четвърти апелативен състав на EUIPO обаче отменя решението на отдела по споровете, уважава възражението, отказва регистрацията на заявената марка и осъжда Primart да заплати разноските, направени в производствата по възражение и обжалване.

Що се отнася до по-ранната испанска марка, апелативният състав приема, че територията, която е от значение за анализа на вероятността от объркване, е Испания и че съответните потребители са широкият кръг потребители в тази държава членка. След като сравнява знаците, апелативният състав стига до извода, че е налице вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители. В този контекст той отбелязва, че за съответния испански потребител думата „prima“ означава „братовчедка“ или „премиално плащане“. За разлика от това заявената марка нямала смислово значение. Апелативният състав също посочва, че степента на присъщ отличителен характер на по-ранната национална марка е средна. Според него испанският потребител няма да разбере думата „prima“ в смисъл, означаващ ценното качество на нещо, какъвто е случаят на други езици на Европейския съюз (например немски или нидерландски).

Обжалваното съдебно решение и производството пред Съда

На 24 август 2017 г. Primart подава жалба пред Общия съд за отмяна на спорното решение.

На 12 септември 2018 г. Общият съд отхвърля жалбата, като потвърждава изводите на апелативния състав относно наличието на вероятност от объркване между двата знака. В този контекст Общият съд приема доводите на Primart относно твърдения слаб отличителен характер на по-ранната марка за недопустими съгласно член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, тъй като не са били представени пред апелативния състав.

В жалбата си пред Съда, подадена на 9 ноември 2018 г., Primart иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, както и спорното решение на четвърти апелативен състав на EUIPO, да осъди EUIPO и Bolton Cile España да заплатят разноските, направени в производствата пред апелативния състав и пред Общия съд, и да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Съда.

Становището на Генералния адвокат:

По мое мнение член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 не може да се тълкува в смисъл, че задължава апелативния състав да не извършва проверка на правни или фактически обстоятелства, които, макар да не са изрично изтъкнати от някоя от страните, са неразривно свързани с изтъкнатите от страните обстоятелства.

Например, след като даден въпрос е бил представен пред апелативния състав, от него не може да се очаква да не взема предвид разпоредбите от Регламент № 207/2009, които, макар да не са посочени от страните, са приложими по отношение на случая. По същия начин правните съображения, които апелативният състав трябва да следва, за да отговори на даден въпрос, поставен от страните, може да го задължат да премине чрез различни стъпки. Фактът, че страните може да не са обсъждали една или няколко от тези стъпки, не означава, че апелативният състав не може да ги засегне.

В този контекст съдилищата на Съюза потвърждават, че има редица въпроси, които, макар да не са били обсъждани в доводите на страните, представени в рамките на производство по възражение, все пак следва да бъдат разгледани от EUIPO и следователно могат да бъдат изтъкнати, дори и за първи път, пред Общия съд.

Такъв може да е по-специално случаят с въпросите относно отличителния характер на по-ранната марка, въз основа на които се твърди, че заявената марка води до вероятност от объркване.

Тази констатация не води до нарушение на член 188 от Процедурния правилник на Общия съд(34), както твърди Bolton Cile España. Представените от Primart доводи относно присъщия отличителен характер на по-ранната марка са свързани с въпрос, който е бил разгледан от апелативния състав, и следователно могат да бъдат надлежно представени пред Общия съд. В спорното решение апелативният състав приема, че по-ранната марка има среден отличителен характер предвид значението на думата „prima“ и начина, по който тази дума ще бъде разбрана от съответните потребители (точки 22 и 27 от спорното решение)(35).

В заключение, основанието за обжалване на Primart, изведено от нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, е основателно.

Глоба от 250 000 евро за нарушаване на GDPR от испанското футболно първенство La Liga

Организаторът на испанското футболно първенство La Liga беше глобен с 250 000 евроза нарушаване на изискванията за поверителност на информацията според GDPR.

Причината за санкцията е опитът на La Liga да събира данни за барове и заведения, които потенциално излъчват мачове от първенството без да плащат необходимите лицензионни такси.

За целта, според информацията, La Liga използвала мобилното си приложение, като включвала микрофоните на телефоните на които приложението било активно с цел да подслушва по време на мачовете дали съответните заведения излъчват мачове или не.

Според испанската комисия за защита на лични данни това е напълно незаконно и в разрез с GDPR правилата.

Коментарът на La Liga е че сакнкцията е несправедлива и неотразява реалната ситуация във връзка с използване на въпросното мобилно приложение.

Източник: TBO.

Дали Дон Кихот се свързва с испанско сирене?

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑614/17 Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego срещу Industrial Quesera Cuquerella SL. Делото касае следното:

Фондация Queso Manchego отговаря за управлението и закрилата на Защитено наименование за произход (ЗНП) „queso manchego“. В това си качество тя предявява иск срещу ответниците в главното производство пред първоинстанционната испанска юрисдикция, с която иска да се установи, че етикетите, използвани от IQC за идентифициране и предлагане на пазара на сирената „Adarga de Oro“, „Super Rocinante“ и „Rocinante“, които не са обхванати от ЗНП „queso manchego“, както и използването на термините „Quesos Rocinante“ предполага нарушение на ЗНП „queso manchego“, доколкото тези етикети и термини представляват незаконосъобразно пресъздаване на посоченото ЗНП по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006.

Първоинстанционната испанска юрисдикция отхвърля иска с мотива, че използваните от IQC знаци и означения при предлагането на сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, нямат никакво визуално или фонетично сходство със ЗНП „queso manchego“ или „Mancha“ и че използването на знаци като наименованието „Rocinante“ или образа на литературния герой дон Кихот де ла Манча пресъздава областта Ла Манча (Испания), а не сиренето, обхванато от ЗНП „queso manchego“.

Фондация Queso Manchego подава жалба срещу това решение пред Audiencia Provincial de Albacete (Областен съд Албасете, Испания), който с решение от 28 октомври 2014 г. потвърждава решението, постановено в първоинстанционното производство. Посочената юрисдикция приема, че използването по отношение на предлаганите на пазара от IQC сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, на пейзажи от Ла Манча и типични изображения за Ла Манча на етикетите на тези сирена навежда потребителя на мисълта за района Ла Манча, а не непременно за сиренето, обхванато от ЗНП „queso manchego“.

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания).

В преюдициалното си запитване Tribunal Supremo (Върховен съд) излага редица съображения от фактическо естество.

На първо място, запитващата юрисдикция посочва, че думата „manchego“, използвана в производството на ЗНП „queso manchego“, е прилагателното, което на испански език определя лицата и стоките, произхождащи от района Ла Манча. На следващо място, тя отбелязва, че ЗНП „queso manchego“ обхваща сирената, произведени в района на Ла Манча от овче мляко при спазване на традиционни условия на производство, обработка и период на зреене, съдържащи се в спецификацията на това ЗНП.

Освен това запитващата юрисдикция уточнява, че основната част от действието на романа на Мигел де Сервантес, Дон Кихот де ла Манча, се развива в района Ла Манча. Всъщност този герой е описан от запитващата юрисдикция като притежаващ определени физически характеристики и облекло, сходни с тези на персонажа от фигуративното изображение, поставено на етикета на сиренето „Adarga de Oro“. В това отношение думата „adarga (малък кожен щит“) е архаизъм и се използва в романа за обозначаване на използвания от Дон Кихот де ла Манча щит. Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че едно от наименованията, използвани от IQC за някои от сирената ѝ, съответства на наименованието на коня на Дон Кихот — Росинант („Rocinante“). Вятърните мелници, срещу които се бори Дон Кихот, са характерен елемент от пейзажа на Ла Манча. На някои от етикетите на произвежданите от IQC сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, и на някои изображения, качени на интернет сайта на IQC, съдържащи елементи на реклама на необхванатите от посоченото ЗНП сирена има пейзажи с вятърни мелници и овце.

При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1) Трябва ли забранено с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 пресъздаване на [ЗНП] да се извърши непременно чрез използване на наименования, които имат графична, фонетична или концептуална прилика със [ЗНП], или може да се извърши чрез използване на фигуративни знаци, които пресъздават [ЗНП]?

2)  Може ли при [ЗНП] от географско естество (член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 510/2006), когато става въпрос за същите или сходни продукти, използването на символи, които пресъздават района, с който е свързано [ЗНП], да се счита за пресъздаване на самото [ЗНП] съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, което е недопустимо дори ако този, който използва тези символи, е производител, установен в района, с който е свързано [ЗНП], но чиито продукти не са обхванати от това [ЗНП], тъй като не отговарят на изискванията, несвързани с географския произход, които са предвидени в спецификацията?

3) Трябва ли понятието за средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националният съд следва да вземе предвид, за да се установи дали е налице пресъздаване по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, да се разбира в смисъл, че се отнася до европейския потребител, или може да се отнася само до потребителя от държавата членка, в която се произвежда продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано ЗНП и в която най-много се консумира продуктът?“.

Решението на съда:

1)  Член 13, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни трябва да се тълкува в смисъл, че пресъздаването на регистрирано наименование може да се осъществи чрез използване на фигуративни знаци.

2)  Член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на фигуративни знаци, пресъздаващи географския район, с който е свързано наименованието за произход, посочено в член 2, параграф 1, буква а) от този регламент, може да представлява пресъздаване на този регион, включително когато посочените фигуративни знаци се използват от производител, установен в този район, но чиито продукти, сходни или сравними със защитените с това наименование за произход, не са обхванати от него.

3)  Понятието за среден потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националната юрисдикция следва да вземе предвид, за да установи наличието на пресъздаване по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, следва да се разбира като отнасящо се до европейските потребители, включително потребителите от държавата членка, в която е произведен продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано това наименование и в която предимно се консумира продуктът.

The Polo/Lauren Company спечели казус в ЕС относно своя емблематична марка

Апелативният борд на EUIPO публикува интересно решение по дело R 1272/2018-5 STYLE & TASTE, S.L. срещу The Polo/Lauren Company L.P. относно доказване на по-ранни права в производства пред ведомството.

Казусът касае следната регистрирана през 2005 година европейска марка за класове 9, 20, 24 и 25:

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване на база следните по-ранни регистрирани промишлени дизайни в Испания:

EUIPO отхвърля искането поради факта, че заявителят му не е доказал надлежно наличието на по-ранните дизайни. Не са били предоставини преводи на свидетелствата, нито аргументация относно приложимостта на националното законодателство във връзка с казуса.

Решението е обжалвано.

Апелативният борд го потвърждава. В подобни процедури искателят е задължен да докаже наличието на своите права на база на които иска заличаване на търговската марка. В допълнение се оказва, че срокът на закрила на въпросните промишлени дизайни е бил изтекъл поради липса на навременното им подновяване.

Този случай е нагледен пример за необходимостта от добра подготовка и изпълнение в случай на активиране на процедури пред патентните ведомства по света.

Източник: IPKat.

Heineken Италия загуби съдебно дело относно марка за бира

Heineken Италия загуби съдебно дело Case T‑378/17 пред Общия съд на Европейския съюз, което касае нейн опит да регистрира следната европейска марка за класове 32 и 33:

Срещу тази заявка е подадена опозиция от испанската компания La Zaragozana, SA на основание по-ранна испанска словна марка CERVISIA AMBAR за клас 32 - бира.

Първоначално EUIPO потвърждава опозицията поради сходството между словните части на знаците и сходството и идентичността на стоките.

Апелативният борд на EUIPO обаче отхвърля опозицията с довода, че наличното сходство между словните елементи не е достатъчно с оглед разликите във визуално отношение, още повече, че словната част в заявената марка се чете по-трудно.

Съдът отменя това решение, като приема, че Апелативния състав е допуснал грешка в преценката си.

Според съда словната част в заявената марка може да бъде прочетена, което води до обръкващо сходство с по-ранната марка. Освен това визуалните елементи в подобно сравнение не могат да имат по-висока тежест за оценката от словните такива.

Източник: WIPR.

Битка за вино на европейската сцена

Общият съд на ЕС излезе с решение по дело T‑102/17, Cantina e oleificio sociale di San Marzano v EUIPO. 

Делото касае опит на италианската компания за вино Cantina e oleificio sociale di San Marzano да регистрира следната европейска марка в клас 33:

Срещу тази марка е подадена опозиция от испанската компания  Miguel Torres на основание по-ранна марка Sangre de Toro, регистрирарна за вино.

Първоначално EUIPO отхвърля опозицията по впоследствие Апелативният борд я потвърждава.

Решението е обжалвано от заявителя, който твърди, че стоките в двете марки са различни с оглед на разликите в географските региони в които се произвеждат вината, дистрибуцията им и тн.

Съдът отхвърля тези доводи, като счита марките за сходни при наличие на идентичност на стоките.

EUIPO загуби дело за марка свързана с козе мляко

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑765/16, Grupo Ganaderos de Fuerteventura, SL, établie à Puerto del Rosario срещу EUIPO.

Делото касае опит на испанската компания Grupo Ganaderos да регистрира следната европейска марка за хранителни продукти, включително млечни и месни:

В превод марката означава: "The tofio, вкусът на Канарските острови".

EUIPO постановява отказ за част от стоките с довода, че думата tofio е оисателно за съд за събиране на козе мляко, използван от местното население на Канарските острови.

Решението е обжалвано, като според заявителя tofio е остарял термин за такъв съд, който отдавна не се използва от населението. Освен това голямата част от жителите на Испания не са запознати с този термин.

Съдът отменя решението на EUIPO, като приема, че ведомството не е доказало, че потребителите в Испания са наясно с наименованието tofio и неговото предназначение.

Източник: WIPR.

Казусът Schweppes - становище на Генералният адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд P. MENGOZZI излезе със становище по дело C‑291/16 Schweppes SA срещу Red Paralela SL, Red Paralela BCN SL. Делото касае следното:

Произходът на марката „SCHWEPPES“ води началото си от 1783 г., когато Jacob Schweppe изобретява първия промишлен процес за карбонизация на водата, довел до появата на напитката, позната тогава под името „Schweppes’s Soda Water“, и основава в Женева (Швейцария) дружеството J. Schweppe & Co. През годините марката „SCHWEPPES“ придобива известност на пазара на тоник напитките в целия свят.

В Европа знакът „Schweppes“ е регистриран като поредица от национални словни и фигуративни марки, идентични или практически идентични, във всички държави от ЕИП.

В продължение на години Cadbury Schweppes е единствен притежател на различните регистрации на марката. През 1999 г. Cadbury Schweppes прехвърля на групата The Coca-Cola Company (наричана по-нататък „Coca-Cola“) правата за марките „SCHWEPPES“ в тринадесет държави от ЕИП, като остава титуляр на тези права в осемнадесет други държави(3). През 2009 г. Cadbury Schweppes, понастоящем Orangina Schweppes Group (наричано по-нататък „групата Orangina Schweppes“), е придобито от японската група Suntory.

Регистрираните в Испания марки „SCHWEPPES“ са притежавани от Schweppes International Ltd, английското дъщерно дружество на Orangina Schweppes Holding BV, което е начело на групата Orangina. Schweppes, испанското дъщерно дружество на Orangina Schweppes Holding, притежава изключителен лиценз за използването на тези марки в Испания.

На 29 май 2014 г. Schweppes предявява срещу дружествата Red Paralela иск за нарушение на права върху марка поради вноса и предлагането на пазара в Испания на бутилки тоник, обозначени с марката „SCHWEPPES“, с произход от Обединеното кралство. Според Schweppes тези действия са незаконосъобразни, тъй като посочените бутилки тоник са произведени и пуснати на пазара не от него или с неговото съгласие, а от Coca-Cola, която няма никаква връзка с групата Orangina Schweppes. В този контекст Schweppes поддържа, че с оглед на идентичността на разглежданите знаци и продукти потребителят не е в състояние да различи търговския произход на тези бутилки.

Срещу този иск за нарушение на права върху марка дружествата Red Paralela се позовават в своя защита на изчерпването на правото на марка, което по отношение на обозначените с марката „SCHWEPPES“ продукти с произход от държави — членки на Европейския съюз, в които Coca-Cola е притежател на тази марка, произтичало от мълчаливо съгласие. Освен това дружествата Red Paralela твърдят, че между Coca-Cola и Schweppes International безспорно съществуват правни и икономически връзки при съвместното използване на знака „Schweppes“ като универсална марка.

Съгласно констатациите на запитващата юрисдикция релевантните за настоящото дело факти са следните:

– въпреки че е притежател на паралелните марки само в една част от държавите от ЕИП, Schweppes International поддържа цялостен облик на марката „SCHWEPPES“,

– Coca-Cola, която е притежател на паралелните марки, регистрирани в останалите държави от ЕИП, допринася за поддържането на цялостния облик на тази марка,

–  този цялостен облик води до объркване на съответните испански потребители по отношение на търговския произход на продуктите, обозначени с марката „SCHWEPPES“,

– Schweppes International отговаря за европейския уебсайт, посветен специално на марката „SCHWEPPES“ (www.schweppes.eu), който съдържа не само обща информация за продуктите с тази марка, но и връзки към различни местни уебсайтове, и по-специално към уебсайта в Обединеното кралство, който се управлява от Coca-Cola,

– Schweppes International, което не притежава права върху марката „SCHWEPPES“ в Обединеното кралство (където марката е притежание на Coca-Cola), посочва на своя уебсайт британския произход на марката,

– Schweppes International и Schweppes използват изображението на продуктите от Обединеното кралство в рекламата си,

– в Обединеното кралство Schweppes International рекламира и предоставя на клиентите информация за обозначените с марката „SCHWEPPES“ продукти в социалните мрежи,

– представянето на продуктите с марката „SCHWEPPES“, които се предлагат на пазара от Schweppes International, е до голяма степен сходно — и дори в някои държави членки, като Кралство Дания и Кралство Нидерландия, идентично — на това на продуктите с произход от Обединеното кралство, обозначени със същата марка,

– Schweppes International, чието седалище е в Обединеното кралство, и Coca-Cola мирно съществуват на територията на Обединеното кралство,

– след прехвърлянето през 1999 г. на част от паралелните марки на Coca-Cola двамата притежатели на марките „SCHWEPPES“ в ЕИП са поискали паралелно на съответните си територии регистрацията на нови идентични или сходни марки „SCHWEPPES“ за същите продукти (като например марката „SCHWEPPES ZERO“),

–  въпреки че Schweppes International е притежател на паралелните марки в Нидерландия, използването на марката в тази държава (т.е. производството, бутилирането и предлагането на продукта на пазара) се осъществява от Coca-Cola като лицензополучател,

– Schweppes International не възразява продукти с обозначение за произход от Обединеното кралство да бъдат предлагани онлайн в редица държави от ЕИП, в които то е притежател на правата върху марката „SCHWEPPES“, като Германия и Франция. Впрочем обозначени с тази марка продукти се продават на цялата територия на ЕИП чрез уебпортали, без оглед на произхода,

– Coca-Cola не се противопоставя, въз основа на правата си върху марката, на заявката за регистрация от Schweppes International на промишлен дизайн на Съюза, който съдържа словния елемент „Schweppes“.

При тези условия Juzgado de lo Mercantil n° 8 de Barcelona (Търговски съд № 8 на Барселона, Испания) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят на марка в една или повече държави членки да възпрепятства паралелния внос или предлагането на пазара на продукти с идентична или почти идентична марка, притежавана от трето лице, с произход от друга държава членка, когато този притежател е допринесъл за цялостния облик на марката, свързващ я с държавата членка, от която произхождат продуктите, чийто внос иска да възпрепятства?

2) Съвместима ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 продажба на продукт с марка, която се ползва с всеобща известност в ЕС, за която регистрираните притежатели поддържат цялостен облик на територията на ЕИП, създаващ погрешна представа у средния потребител относно търговския произход на продукта?

3) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят на национални търговски марки, идентични или сходни с регистрираните в различни държави членки, да се противопостави на вноса в държава членка, за която е притежател на правата върху марката, на продукти, обозначени с идентична или сходна на неговата марка, с произход от държава членка, в която същият не е притежател на марката, когато поне в една държава членка, в която е притежател на марката, търпи — изрично или мълчаливо — вноса на същите продукти?

4) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят А на марката Х, регистрирана в една държава членка, да се противопостави на вноса на продукти, обозначени с тази марка, ако тези продукти са с произход от друга държава членка, в която е регистрирана марка Y, идентична на марката Х, от друг притежател Б, който я предлага на пазара, и:

–  двамата притежатели A и Б поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и не стриктно по отношение на съвместното използване на марката Х,

– двамата притежатели A и Б поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка, или

–   двамата притежатели А и Б поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и не стриктно по отношение на съвместното използване на марката Х, и освен това поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка?“.

Мнението на Генералния адвокат:

„Член 36 ДФЕС и член 7, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките не допускат лицензополучателят на притежател на национална марка да се позовава на изключителното право, което последният има съгласно законодателството на държавата членка, в която е регистрирана марката, за да се противопостави на вноса и/или на предлагането на пазара в тази държава на обозначени с идентична марка продукти с произход от друга държава членка, в която марката — преди това притежание на групата, към която принадлежат както притежателят на марката в държавата на вноса, така и неговият лицензополучател — принадлежи на трето лице, придобило правата върху нея чрез прехвърляне, когато с оглед на икономическите връзки, съществуващи между притежателя на марката в държавата на вноса и притежателя на марката в държавата на износа, е видно, че тези марки са под единен контрол и че притежателят на марката в държавата на вноса има възможност да определя пряко или косвено продуктите, върху които се поставя марката в държавата на износа, както и да контролира тяхното качество“.

Данъчните атакуват Кристиано Роналдо във връзка с приходи от мърчандайзинг права

Данъчните власти на Испания атакуваха Кристияно Роналдо за неплатени данъци върху 14,7 милиона евро приходи реализирани от футболиста за периода 2011-2014 години.

Според обвинението футболистът е използвал офшорна фирма за да избегне плащане на данъци върху тези свои постъпления.

В случая приходите са получени във връзка с предоставяне на различни мърчандайзинг права свързани с името и образа на Кристияно Роналдо. Тези мърчандайзинг и рекламни кампании са основани на репутацията и известността на футболистта и са доста атрактивни за различните рекламодатели.

Практиката сочи, че в немалко от случайте спортистите реализират по-големи приходи от лицензиране на такива права отколкото от спортната си дейност.

Източник: WIPR.

Барселона загуби съдебно дело за марка KULE

Европейският съд излезе с решение по дело Case T‑614/14 Fútbol Club Barcelona в European Union Intellectual Property Office (EUIPO). Делото касае опит за регистрация на европейска марка KULE за класове 14, 18, 25.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от страна на Fútbol Club Barcelona на основание по ранна общоизвестна марка CULE за класове 14, 18, 25.

EUIPO отхвърля опозицията поради факта, че Fútbol Club Barcelona не успяват да докажат реално използване на марката. Думата CULE се използва за идентифициране на феновете на футболния клуб, поради което предоставените доказателства касаят извадки от сайтове и речници, които споменават CULE във връзка с футболен клуб Барселона. От тази гледна точка клубът твърди, че марката е използвана и за съответните стоки от посочените класове.

Ведомството отхвърля доказателствата и посочените доводи. Няма предоставени доказателства, както за реалното използване на марката във връзка с конкретните стоки, така и за нейната общоизвестност. Предоставените материали са косвени, като част от тях излизат от релевантния период за доказване.

Европейският съд потвърждава това решение. 

Източник: Marques Class 46.

Компенсационно авторско възнаграждение финансирано от държавния бюджет - мнение на Генералния адвокат

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе с становище по дело C‑470/14  Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA)  Derechos de Autor de Medios Audiovisuales (DAMA)  Visual Entidad de Gestión de Artistas Plásticos (VEGAP)  срещу  Administración del Estado.

Делото касае следното:

Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA), Derechos de Autor de Medios Audiovisuales (DAMA) и Visual Entidad de Gestión de Artistas Plásticos (VEGAP) са испански дружества за колективно управление на права върху интелектуалната собственост. На 7 февруари 2013 г. те подават жалба срещу Кралски указ 1657/2012 пред Tribunal Supremo (Върховния съд). Впоследствие и други дружества за колективно управление на права върху интелектуалната собственост са допуснати да встъпят в делото.

Държавната администрация [Administración del Estado], ответник в главното производство, се подкрепя от Asociación Multisectorial de Empresas de la Electrónica, las Tecnologías de la Información y la Comunicación, de las Telecomunicaciones y de los contenidos Digitales (AMETIC), което е сдружение на предприятия в сектора на информационните технологии.

В подкрепа на исканията си жалбоподателите в главното производство по-специално твърдят, че Кралски указ 1657/2012 в два аспекта е несъвместим с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, така както е тълкуван в практиката на Съда. На първо място, те поддържат по същество, че тази разпоредба изисква справедливото обезщетение, предоставяно на притежателите на права поради изключението „копиране за лично ползване“, поне като краен резултат да бъде за сметка на лицата, причинили вредата вследствие на изключението от изключителното им право на възпроизвеждане, докато механизмът, въведен с десетата допълнителна разпоредба на Кралския указ-закон 20/2011 и с Кралски указ 1657/2012, поставя това обезщетение в тежест на държавния бюджет и следователно — на всички данъкоплатци. На второ място, при условията на евентуалност и по същество те твърдят, че испанското право не гарантира справедливост на обезщетението, тъй като член 3 от Кралски указ 1657/2012 предвижда, че за годишните средства, отпуснати за финансирането му, предварително се установява максимална стойност, докато действително причинената на притежателите на права вреда от копирането за лично ползване може да се определи само впоследствие.

При тези условия Tribunal Supremo (Върховният съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1) Съвместима ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 схема за справедливо обезщетяване при копиране за лично ползване, при която въпросното обезщетение се изчислява въз основа на оценка на действително причинената вреда, но е за сметка на общия държавен бюджет, поради което не е възможно да се гарантира, че разходите за това обезщетение се понасят от лицата, ползващи копията за лични цели?

2)  При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 това, че общата сума, предназначена от общия държавен бюджет за справедливото обезщетяване при копиране за лично ползване, макар да се изчислява въз основа на действително причинената вреда, трябва да се вмества в установените за съответната календарна година бюджетни лимити?“.

Становището на Главния адвокат:

1) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че допуска споменатото в него справедливо обезщетение да бъде финансирано от общия държавен бюджет.

2) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска размерът на споменатото в него справедливо обезщетение да се определя в предварително установените за съответната календарна година бюджетни лимити, без за тази цел да се взема предвид оценката на претърпяната от притежателите на правата вреда“

Компенсационни авторски възнаграждения и държавния бюджет - мнение на Генералния адвокат

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело Дело C‑470/14  Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA)  Derechos de Autor de Medios Audiovisuales (DAMA)  Visual Entidad de Gestión de Artistas Plásticos (VEGAP)  срещу  Administración del Estado. Делото касаe следното:

Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA), Derechos de Autor de Medios Audiovisuales (DAMA) и Visual Entidad de Gestión de Artistas Plásticos (VEGAP) са испански дружества за колективно управление на права върху интелектуалната собственост. На 7 февруари 2013 г. те подават жалба срещу Кралски указ 1657/2012 пред Tribunal Supremo (Върховния съд). Впоследствие и други дружества за колективно управление на права върху интелектуалната собственост са допуснати да встъпят в делото.

Държавната администрация [Administración del Estado], ответник в главното производство, се подкрепя от Asociación Multisectorial de Empresas de la Electrónica, las Tecnologías de la Información y la Comunicación, de las Telecomunicaciones y de los contenidos Digitales (AMETIC), което е сдружение на предприятия в сектора на информационните технологии.

В подкрепа на исканията си жалбоподателите в главното производство по-специално твърдят, че Кралски указ 1657/2012 в два аспекта е несъвместим с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, така както е тълкуван в практиката на Съда. На първо място, те поддържат по същество, че тази разпоредба изисква справедливото обезщетение, предоставяно на притежателите на права поради изключението „копиране за лично ползване“, поне като краен резултат да бъде за сметка на лицата, причинили вредата вследствие на изключението от изключителното им право на възпроизвеждане, докато механизмът, въведен с десетата допълнителна разпоредба на Кралския указ-закон 20/2011 и с Кралски указ 1657/2012, поставя това обезщетение в тежест на държавния бюджет и следователно — на всички данъкоплатци. На второ място, при условията на евентуалност и по същество те твърдят, че испанското право не гарантира справедливост на обезщетението, тъй като член 3 от Кралски указ 1657/2012 предвижда, че за годишните средства, отпуснати за финансирането му, предварително се установява максимална стойност, докато действително причинената на притежателите на права вреда от копирането за лично ползване може да се определи само впоследствие.

При тези условия Tribunal Supremo (Върховният съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Съвместима ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 схема за справедливо обезщетяване при копиране за лично ползване, при която въпросното обезщетение се изчислява въз основа на оценка на действително причинената вреда, но е за сметка на общия държавен бюджет, поради което не е възможно да се гарантира, че разходите за това обезщетение се понасят от лицата, ползващи копията за лични цели?

2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 това, че общата сума, предназначена от общия държавен бюджет за справедливото обезщетяване при копиране за лично ползване, макар да се изчислява въз основа на действително причинената вреда, трябва да се вмества в установените за съответната календарна година бюджетни лимити?“.

Мнението на Генералния адвокат:

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Tribunal Supremo (Върховния съд) преюдициални въпроси по следния начин:

„1) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че допуска споменатото в него справедливо обезщетение да бъде финансирано от общия държавен бюджет.

2) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска размерът на споменатото в него справедливо обезщетение да се определя в предварително установените за съответната календарна година бюджетни лимити, без за тази цел да се взема предвид оценката на претърпяната от притежателите на правата вреда“

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. Съдът на Европейския съюз отхвърли възраженията на Испания срещу единния патент. За повече информация тук. 

2.  VOLVO v REVOLVO. За повече информация тук. 
 

3. INTA 2015: Практиците в областта на търговските марки трябва да предефинират своята роля в брандинга. За повече информация тук.  

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук  

English version

1. The Court of Justice rejected the objections of Spain against the Unitary patent. For more information here.

2. VOLVO v REVOLVO. For more information here.
  
3. INTA 2015: Practitioners in the field of trademarks should redefine its role in branding. For more information here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.   

Премахване на лични данни от интернет търсачките - Removing personal information from search engines

Европейският съд излезе с решение по дело C‑131/12. То касае следното:

На 5 март 2010 г. г‑н Costeja González, испански гражданин с местожителство в Испания, подава жалба пред AEPD срещу La Vanguardia Ediciones SL, която издава всекидневник с голям тираж по-конкретно в Каталония (Испания) (наричано по-нататък „La Vanguardia“), както и срещу Google Spain и Google Inc. Жалбата се основава на обстоятелството, че когато потребител на интернет въведе името на г‑н Costeja González в интернет търсачката на групата Google (наричана по-нататък „Google Search“), получава връзка към две страници на всекидневника на La Vanguardia съответно от 19 януари и 9 март 1998 г., съдържащи обява, в която е посочено името на г‑н Costeja González във връзка с продажба на недвижимо имущество на търг по повод на възбрана, наложена за събиране на вземания в областта на социалното осигуряване.

В жалбата си г‑н Costeja González иска, от една страна, да са разпореди на La Vanguardia да премахне посочените страници или да измени съдържанието им, за да не се появяват повече личните му данни в тях, или да използва някои от предоставените от интернет търсачките средства за защита на тези данни. От друга страна, той иска да се разпореди на Google Spain или на Google Inc. да заличи или да скрие тези лични данни, така че те да не се появяват повече в резултатите от търсенето и да не се съдържат във връзките към La Vanguardia. Г‑н Costeja González поддържа, че в контекста на наложената му възбрана той е изпълнил изцяло задълженията си още преди няколко години и че посочването ѝ било вече напълно ирелевантно.

С решение от 30 юли 2010 г. AEPD отхвърля жалбата в частта ѝ, отнасяща се до La Vanguardia, като приема, че публикуването от страна на последното на разглежданата информация е правно обосновано, тъй като е извършено по разпореждане на Министерството на труда и социалните въпроси с цел да се оповести в най-широка степен публичният търг и да се привлекат възможно най-голям брой участници в него.

Жалбата обаче е уважена в частта ѝ срещу Google Spain и Google Inc. AEPD приема в това отношение, че спрямо лицата, които управляват интернет търсачки, се прилага законодателството в областта на защитата на данните, тъй като те извършват обработка на данни, за които носят отговорност, и действат като посредници в информационното общество. AEPD смята, че има правомощието да разпореди да се изтегли информация и да се забрани достъпът до някои данни от лицата, които управляват интернет търсачки, когато счете, че местонахождението или разпространяването на тези данни може да засегне основното право на защита на данните или достойнството на лицата в широк смисъл, което обхващало и самото желание на заинтересованото лице тези данни да бъдат известни на трети лица. AEPD приема, че това задължение може да се носи пряко от лицата, които управляват интернет търсачки, без да е необходимо да се заличават данните или информацията от интернет сайта, в който се съдържат, по-специално когато запазването на тази информация на същия сайт е обосновано по силата на законова разпоредба.

Google Spain и Google Inc. подават пред Audiencia Nacional отделни жалби срещу посоченото решение и същата юрисдикция съединява образуваните по жалбите дела.

В акта за преюдициално запитване тази юрисдикция отбелязва, че с посочените жалби се повдига въпросът какви задължения носят лицата, които управляват интернет търсачки, във връзка със защитата на личните данни на заинтересованите лица, които не желаят определена информация, която е публикувана в уебсайтове на трети лица и съдържа техни лични данни, позволяващи информацията да се свърже с тези лица, да бъде качена, индексирана и предоставена свободно на разположение на потребителите на интернет. Отговорът на този въпрос зависел от начина, по който трябва да се тълкува Директива 95/46 в контекста на тези технологии, които са се появили след публикуването ѝ.

При тези обстоятелства Audiencia Nacional решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) С оглед на териториалното приложение на [Директива 95/46], а и на испанското законодателство в областта на защитата на личните данни:

а) Трябва ли да се счита, че съществува „[обект]“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от [Директива 95/46] при наличието на една или повече от следните хипотези:

–   когато предприятието, предоставящо услугите на търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество, чиято дейност по рекламиране и продажба на рекламните пространства, предлагани от търсачката, е насочена към жителите на тази държава,

или

–   когато дружеството майка посочва дъщерно дружество, намиращо се в тази държава членка, като свой представител и администратор на две конкретни файлови системи, които са свързани с данни на клиенти, сключили договор за реклама със същото предприятие,

или

–   когато клонът или дъщерното дружество, установен(о) в държава членка, препраща на дружеството майка със седалище извън територията на Европейския съюз заявленията и исканията, които му отправят както засегнатите лица, така и органите, натоварени да осигурят зачитането на правото на защита на личните данни, дори когато това сътрудничество се осъществява на доброволна основа?

б) Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че е налице „оборудване, намиращо се на територията на дадената държава членка“,

–   когато подобна търсачка използва „паяци“ или роботи за намиране и индексиране на информацията, съдържаща се на уебстраници, съхранявани на сървъри в тази държава членка,

или

–  когато използва името на домейна на държава членка и насочва търсенето и резултатите в зависимост от езика на тази държава членка?

в)  Може ли да се счита, че временното съхраняване на индексираната от търсачките в интернет информация представлява оборудване по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от [Директива 95/46]? При утвърдителен отговор на този въпрос, може ли да се приеме, че този критерий за привръзка се прилага, когато предприятието отказва да разкрие мястото, където съхранява тези данни, изтъквайки съображения, свързани с конкуренцията?

г) Независимо от отговорите на предходните въпроси, и по-конкретно в случай че Съдът приеме, че не са приложими предвидените в член 4 от [Директива 95/46] критерии за привръзка:

Трябва ли да се приложи [Директива 95/46] с оглед на член 8 от [Хартата] в държавата членка, където се намира центърът на тежестта на конфликта и е възможна по-ефикасна защита на правата на гражданите на [Съюза]?

2)      Що се отнася до дейността на търсачките като доставчик на съдържание във връзка с [Директива 95/46]:

a)      Трябва ли да се счита, че дейността на [Google Search] в качеството му на доставчик на съдържание като търсачка в интернет, изразяваща се в намиране на публикувана или включена в мрежата от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред, представлява дейността, обхваната от понятието за „обработване на лични данни“, посочено в член 2, буква б) от [Директива 95/46], когато тази информация съдържа лични данни на трети лица?

б) При утвърдителен отговор на предходния въпрос и отново във връзка с гореописаната дейност:

Трябва ли член 2, буква г) от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че предприятието, което управлява търсачката [Google Search], е „администратор“ на личните данни, съдържащи се на уебстраниците, които тази търсачка индексира?

в) При утвърдителен отговор на предходния въпрос:

Може ли [AEPD, която] защитава правата по член 12, буква б) и член 14, [първа алинея,] буква а) от [Директива 95/46], да изисква пряко от [Google Search] да изтегли от своите каталози публикувана от трети лица информация, без да се обърне предварително или едновременно с това към притежателя на уебстраницата, на която е поместена тази информация?

г)  При утвърдителен отговор на този последен въпрос:

Изключва ли се задължението на търсачките за защита на тези права, ако информацията, съдържаща лични данни, е била публикувана законосъобразно от трети лица и е запазена на уебстраницата, от която произхожда?

3)  Относно обхвата на правото на заличаване и/или правото на възражение [срещу обработването на лични данни] във връзка с „derecho al olvido“ (правото на забрава) възниква следният въпрос:

Трябва ли да се счита, че правата на изтриване и блокиране на данните, предвидени в член 12, буква б), и правото на възражение, предвидено в член 14, [първа алинея,] буква а) от [Директива 95/46], предполагат, че заинтересованото лице може да се обърне към търсачките, за да забрани индексирането на отнасяща се до него информация, публикувана на уебстраници на трети лица, изтъквайки своето желание тя да не бъде видяна от потребителите на интернет, ако счита, че тя може да му навреди, или желае тя да бъде забравена, макар и въпросната информация да е била публикувана правомерно от трети лица?“.

Решението на съда:

1)  Член 2, букви б) и г) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, дейността на интернет търсачка, изразяваща се в намиране на публикувана или въведена в интернет от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“ по смисъла на посочения член 2, буква б), когато тази информация съдържа лични данни, и от друга страна, лицето, което управлява интернет търсачката, трябва да се счита за „администратор“ по смисъла на същия член 2, буква г).

2)  Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато лицето, което управлява интернет търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката, и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка.

3) Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да зачита правата, предвидени в тези разпоредби и доколкото действително са изпълнени предвидените в тях условия, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното, също и в хипотезата, в която това име или тази информация не са заличени предварително или едновременно от тези уебстраници, при това дори когато евентуално самото им публикуване на посочените страници е законосъобразно.

4) Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че при преценката на условията за прилагане на тези разпоредби следва по-специално да се провери дали съответното лице има право въпросната информация, отнасяща се до него, да не се свързва повече с името му към настоящия момент посредством списък на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, без обаче констатацията за наличие на такова право да предполага, че включването на въпросната информация в този списък причинява вреда на лицето. Тъй като с оглед на основните си права по членове 7 и 8 от Хартата съответното лице може да поиска въпросната информация да не се предоставя повече на разположение на широката общественост посредством включването ѝ в подобен списък на резултатите, тези права имат по принцип предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на тази общественост да има достъп до посочената информация при търсене, отнасящо се до името на въпросното лице. Такъв не би бил случаят обаче, ако по конкретни причини, като ролята на посоченото лице в обществения живот, е видно, че вмешателството в неговите основни права е обосновано поради приоритетния интерес на посочената общественост да има вследствие на това включване достъп до въпросната информация.

English version

The European Court has ruled in Case C-131/12. It concerns the following:

On 5 March 2010, Mr Costeja González, a Spanish national resident in Spain, lodged with the AEPD a complaint against La Vanguardia Ediciones SL, which publishes a daily newspaper with a large circulation, in particular in Catalonia (Spain) (‘La Vanguardia’), and against Google Spain and Google Inc. The complaint was based on the fact that, when an internet user entered Mr Costeja González’s name in the search engine of the Google group (‘Google Search’), he would obtain links to two pages of La Vanguardia’s newspaper, of 19 January and 9 March 1998 respectively, on which an announcement mentioning Mr Costeja González’s name appeared for a real-estate auction connected with attachment proceedings for the recovery of social security debts.

By that complaint, Mr Costeja González requested, first, that La Vanguardia be required either to remove or alter those pages so that the personal data relating to him no longer appeared or to use certain tools made available by search engines in order to protect the data. Second, he requested that Google Spain or Google Inc. be required to remove or conceal the personal data relating to him so that they ceased to be included in the search results and no longer appeared in the links to La Vanguardia. Mr Costeja González stated in this context that the attachment proceedings concerning him had been fully resolved for a number of years and that reference to them was now entirely irrelevant.

By decision of 30 July 2010, the AEPD rejected the complaint in so far as it related to La Vanguardia, taking the view that the publication by it of the information in question was legally justified as it took place upon order of the Ministry of Labour and Social Affairs and was intended to give maximum publicity to the auction in order to secure as many bidders as possible.

On the other hand, the complaint was upheld in so far as it was directed against Google Spain and Google Inc. The AEPD considered in this regard that operators of search engines are subject to data protection legislation given that they carry out data processing for which they are responsible and act as intermediaries in the information society. The AEPD took the view that it has the power to require the withdrawal of data and the prohibition of access to certain data by the operators of search engines when it considers that the locating and dissemination of the data are liable to compromise the fundamental right to data protection and the dignity of persons in the broad sense, and this would also encompass the mere wish of the person concerned that such data not be known to third parties. The AEPD considered that that obligation may be owed directly by operators of search engines, without it being necessary to erase the data or information from the website where they appear, including when retention of the information on that site is justified by a statutory provision.

Google Spain and Google Inc. brought separate actions against that decision before the Audiencia Nacional (National High Court). The Audiencia Nacional joined the actions.

 That court states in the order for reference that the actions raise the question of what obligations are owed by operators of search engines to protect personal data of persons concerned who do not wish that certain information, which is published on third parties’ websites and contains personal data relating to them that enable that information to be linked to them, be located, indexed and made available to internet users indefinitely. The answer to that question depends on the way in which Directive 95/46 must be interpreted in the context of these technologies, which appeared after the directive’s publication.

In those circumstances, the Audiencia Nacional decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:

1. With regard to the territorial application of Directive [95/46] and, consequently, of the Spanish data protection legislation:

(a)  must it be considered that an “establishment”, within the meaning of Article 4(1)(a) of Directive 95/46, exists when any one or more of the following circumstances arise:

–   when the undertaking providing the search engine sets up in a Member State an office or subsidiary for the purpose of promoting and selling advertising space on the search engine, which orientates its activity towards the inhabitants of that State,

or

–   when the parent company designates a subsidiary located in that Member State as its representative and controller for two specific filing systems which relate to the data of customers who have contracted for advertising with that undertaking,

or

–   when the office or subsidiary established in a Member State forwards to the parent company, located outside the European Union, requests and requirements addressed to it both by data subjects and by the authorities with responsibility for ensuring observation of the right to data protection, even where such collaboration is engaged in voluntarily?

(b)  Must Article 4(1)(c) of Directive 95/46 be interpreted as meaning that there is “use of equipment … situated on the territory of the said Member State”:

–   when a search engine uses crawlers or robots to locate and index information contained in web pages located on servers in that Member State,

or

–   when it uses a domain name pertaining to a Member State and arranges for searches and the results thereof to be based on the language of that Member State?

(c)  Is it possible to regard as a use of equipment, in the terms of Article 4(1)(c) of Directive 95/46, the temporary storage of the information indexed by internet search engines? If the answer to that question is affirmative, can it be considered that that connecting factor is present when the undertaking refuses to disclose the place where it stores those indexes, invoking reasons of competition?

(d)  Regardless of the answers to the foregoing questions and particularly in the event that the Court … considers that the connecting factors referred to in Article 4 of [Directive 95/46] are not present:

must Directive 95/46 … be applied, in the light of Article 8 of the [Charter], in the Member State where the centre of gravity of the conflict is located and more effective protection of the rights of … Union citizens is possible?

2.  As regards the activity of search engines as providers of content in relation to Directive 95/46 …:

(a)  in relation to the activity of [Google Search], as a provider of content, consisting in locating information published or included on the net by third parties, indexing it automatically, storing it temporarily and finally making it available to internet users according to a particular order of preference, when that information contains personal data of third parties: must an activity like the one described be interpreted as falling within the concept of “processing of … data” used in Article 2(b) of Directive 95/46?

(b)  If the answer to the foregoing question is affirmative, and once again in relation to an activity like the one described:

must Article 2(d) of Directive 95/46 be interpreted as meaning that the undertaking managing [Google Search] is to be regarded as the “controller” of the personal data contained in the web pages that it indexes?

(c) In the event that the answer to the foregoing question is affirmative:

may the [AEPD], protecting the rights embodied in [Article] 12(b) and [subparagraph (a) of the first paragraph of Article 14] of Directive 95/46, directly impose on [Google Search] a requirement that it withdraw from its indexes an item of information published by third parties, without addressing itself in advance or simultaneously to the owner of the web page on which that information is located?

(d)  In the event that the answer to the foregoing question is affirmative:

would the obligation of search engines to protect those rights be excluded when the information that contains the personal data has been lawfully published by third parties and is kept on the web page from which it originates?

3. Regarding the scope of the right of erasure and/or the right to object, in relation to the “derecho al olvido” (the “right to be forgotten”), the following question is asked:

must it be considered that the rights to erasure and blocking of data, provided for in Article 12(b), and the right to object, provided for by [subparagraph (a) of the first paragraph of Article 14] of Directive 95/46, extend to enabling the data subject to address himself to search engines in order to prevent indexing of the information relating to him personally, published on third parties’ web pages, invoking his wish that such information should not be known to internet users when he considers that it might be prejudicial to him or he wishes it to be consigned to oblivion, even though the information in question has been lawfully published by third parties?’

The Court's decision:

1.  Article 2(b) and (d) of Directive 95/46/EC of the European Parliament and of the Council of 24 October 1995 on the protection of individuals with regard to the processing of personal data and on the free movement of such data are to be interpreted as meaning that, first, the activity of a search engine consisting in finding information published or placed on the internet by third parties, indexing it automatically, storing it temporarily and, finally, making it available to internet users according to a particular order of preference must be classified as ‘processing of personal data’ within the meaning of Article 2(b) when that information contains personal data and, second, the operator of the search engine must be regarded as the ‘controller’ in respect of that processing, within the meaning of Article 2(d).

2. Article 4(1)(a) of Directive 95/46 is to be interpreted as meaning that processing of personal data is carried out in the context of the activities of an establishment of the controller on the territory of a Member State, within the meaning of that provision, when the operator of a search engine sets up in a Member State a branch or subsidiary which is intended to promote and sell advertising space offered by that engine and which orientates its activity towards the inhabitants of that Member State.

3. Article 12(b) and subparagraph (a) of the first paragraph of Article 14 of Directive 95/46 are to be interpreted as meaning that, in order to comply with the rights laid down in those provisions and in so far as the conditions laid down by those provisions are in fact satisfied, the operator of a search engine is obliged to remove from the list of results displayed following a search made on the basis of a person’s name links to web pages, published by third parties and containing information relating to that person, also in a case where that name or information is not erased beforehand or simultaneously from those web pages, and even, as the case may be, when its publication in itself on those pages is lawful.

4. Article 12(b) and subparagraph (a) of the first paragraph of Article 14 of Directive 95/46 are to be interpreted as meaning that, when appraising the conditions for the application of those provisions, it should inter alia be examined whether the data subject has a right that the information in question relating to him personally should, at this point in time, no longer be linked to his name by a list of results displayed following a search made on the basis of his name, without it being necessary in order to find such a right that the inclusion of the information in question in that list causes prejudice to the data subject. As the data subject may, in the light of his fundamental rights under Articles 7 and 8 of the Charter, request that the information in question no longer be made available to the general public on account of its inclusion in such a list of results, those rights override, as a rule, not only the economic interest of the operator of the search engine but also the interest of the general public in having access to that information upon a search relating to the data subject’s name. However, that would not be the case if it appeared, for particular reasons, such as the role played by the data subject in public life, that the interference with his fundamental rights is justified by the preponderant interest of the general public in having, on account of its inclusion in the list of results, access to the information in question.