ЕС и Китай подписаха споразумение относно защитата на географските означения

Европейският съюз и Китай подписаха дългоочакваното споразумение за защита на географски означения. 

Първочаланият проект за това споразумение стартира с признаването на 10 географски означения от двете страни.

Настоящото споразумение касае нови 100 европейски означения, които ще получат защита в Китай, както и 100 китайски в ЕС.

Споразумението обхваща текстове касаещи обхвата за закрила, правото на използване, връзката с търговските марки и др.

Въпреки това обаче някои въпроси остават нерешени. Например прилагането на правата върху географските означения за сега остава базирано на общите норми прилагини в съответинте държави. Друг спорен момент е кога едно географско означение може да бъде отменено на база генеричност.

Източник: Marquess Class 46.

Русия разреши регистрацията на географски означения

Считано от 27.07.2020 Русия въвежда възможността за регистрация на пълния спектър от географски означения. До момента това беше възможно само за наименованията за произход, чиято защита обаче има завишени изисквания относно качеството и връзката със съответното географско място.

С приемането на поправките в законодателството, ще бъде възможно и регистрацията на географски означение и указания, чиято закрила има по-малко изисквания към заявителите.

Повече информация може да откриете тук.

Източник: CMS Russia for Lexology.

Европейският съюз се присъедини към Лисабонската спогодба

WIPO съобщава за присъединяването на Европейския съюз към Лисабонската спогодба за международна регистрация на наименования за произход. Спогодбата влиза в сила считано от 26.02.2020.

Тази спогодба позволява регистрация на географски означения в различни старни членки на базата на една заявка. С присъединяването на ЕС към нея, всеки притежател на европейско наименования за произход ще може да кандидатства за международно такова използвайки механизмите на WIPO.

За повече информация тук.

Северна Корея се присъедини към Лисабонската спогодба

WIPO съобщава за присъединяването на Северна Корея към Лисабонското споразумение за международна защита на географски означения.

Както е известно чрез това споразумение заявители на географски означения могат да ги регистрират на територията на няколко държави членки подавайки само една заявка.

Повече информация може да откриете тук.

Балсамико създаде конфликт между компании от Италия и Германия

Главният адвокат на Европейския съд G. HOGAN излезе със становище по дело C‑432/18 Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena срещу BALEMA GmbH.

Делото касае слесното:

BALEMA GmbH произвежда продукти на основата на оцет и ги продава в района на Баден (Германия). От повече от 25 години дружеството разпространява продукти с наименованието „Balsamico“ и „Deutscher balsamico“. Етикетите на продуктите носят надписа „Theo der Essigbrauer, Holzfassreifung, Deutscher Balsamico traditionell, naturtrüb aus badischen Weinen“ [Theo — производителят на оцет, отлежаване в дървена бъчва, традиционно германско balsamico, естествена мътност, произведено от вино от Баден] или „1. Deutsches Essig-Brauhaus, Premium, 1868, Balsamico, Rezeptur No 3“ [първи германски завод за оцет, премиум, 1868 г., balsamic, рецепта № 3]

Не се спори, че продуктите на BALEMA, обозначени като „Balsamico“, не са обхванати от регистрацията „Aceto Balsamico di Modena (ЗГУ)“ съгласно член 1 и приложение I към Регламент № 583/2009, тъй като не отговарят на спецификациите на продукта, съдържащи се в приложение II към същия регламент.

Consorzio Tutela Aceto Balsamico di Modena е консорциум на производителите на продукти с наименованието „Aceto Balsamico di Modena“. Според този консорциум използването на наименованието „Balsamico“ от BALEMA нарушава защитеното географско указание „Aceto Balsamico di Modena“. Поради това Consorzio отправя към BALEMA предупреждение за преустановяване на нарушението. От своя страна BALEMA предявява пред германските съдилища отрицателен установителен иск срещу Consorzio, с който иска да се установи, че не е налице нарушение при използване на търговска марка. Искът е отхвърлен.

В производството по обжалване BALEMA иска да се установи, че не е задължено да се въздържа от използването на наименованието „Balsamico“ за произведени в Германия продукти на основата на оцет. Жалбата по същество е уважена, като съдът постановява, че използването на наименованието „Balsamico“ по отношение на оцет не нарушава член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012. Според този съд защитата на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“, предоставена с Регламент № 583/2009, се отнася до цялото наименование, а не до негеографските понятия от съставното наименование, дори да се използват съвместно.

Решението е обжалвано пред запитващата юрисдикция.

Запитващата юрисдикция счита, че ревизионната жалба би била уважена, ако използваните от BALEMA наименования „Balsamico“ и „Deutscher Balsamico“ нарушават член 13, параграф 1, буква а) или б) от Регламент № 1151/2012. Според нея за такъв извод е необходимо защитата на цялото наименование „Aceto Balsamico di Modena“, предоставена съгласно член 1 от Регламент № 583/2009, да обхваща и използваните отделни негеографски понятия от съставното наименование („Aceto“, „Balsamico“, „Aceto Balsamico“).

Федералният върховен съд отбелязва, че от член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 и от практиката на Съда несъмнено е видно, че съгласно член 13, параграф 1, буква а) или б) от посочения регламент защитеното географско указание, което се състои от няколко понятия, може да бъде защитено не само срещу използването на съставното указание, но и срещу използването на отделни понятия от това указание. Член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1151/2012 урежда специфичния случай, в който защитеното географско указание съдържа в себе си името на продукт, което се счита за родово. Тази разпоредба предвижда, че използването на това родово име не е в противоречие с член 13, параграф 1, първа алинея, буква а) или буква б) от посочения регламент. Федераленият върховен съд посочва и обстоятелството, че регламентът на Комисията за вписване на наименованието може да ограничи обхвата на закрилата на защитено географско указание, което се състои от няколко понятия, така че да не обхваща използването на отделни понятия от това указание. В това отношение фактът, че заявител може да декларира, че не търси защита за всички елементи на дадено наименование, показва, че закрилата, предоставена от неговата регистрация, може да бъде ограничена.

Според Федералният върховен съд изводът за ограничаване на обхвата на защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“ по отношение на отделните негеографски понятия се подкрепя и от съображения 3, 5 и 10 от Регламент № 583/2009. Запитващата юрисдикция също така счита, че противно на становището, изложено в ревизионната жалба, предположението, че защитата е предоставена на наименованието „Aceto Balsamico di Modena“ като цяло, не е довело до несъответствие с регистрацията на защитеното наименование за произход „Aceto balsamico tradizionale di Modena“ и „Aceto balsamico tradizionale di Reggio Emilia“. За разлика от Регламент № 583/2009, позоваванията на ограничения обхват на защитата в Регламент № 813/2000, което би могло да се обясни с обстоятелството, че в предшестващата процедура по регистрация не са направени възражения от държавите членки съгласно член 7 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета(8) (понастоящем членове 51 и 52 от Регламент № 1151/2012), не изключва ограничаване на защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството и да отправи към Съда следния преюдициален въпрос:

„Обхваща ли закрилата на общото наименование „Aceto Balsamico di Modena“ използването на отделни негеографски понятия от съставното наименование („Aceto“, „Balsamico“, „Aceto Balsamico“)?“.

Мнението на Генералният адвокат:

„Защитата на съставното наименование „Aceto Balsamico di Modena“ съгласно Регламент (ЕО) № 583/2009 от 3 юли 2009 г. не обхваща използването на отделни обичайни думи или негеографски понятия, по-специално „Aceto“, „Balsamico“ и „Aceto Balsamico“.

Предстой решение и на Европейския съд по въпроса.

Кратки IP новини

1. Босна и Херцеговина започва да използва хармонизираната база данни за стоки и услуги TMclass. За повече информация тук. 

2. Географските означения след Brexit. За повече информация тук. 

3. Пазарна реализация на интелектуална собственост. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

Дали Дон Кихот се свързва с испанско сирене?

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑614/17 Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego срещу Industrial Quesera Cuquerella SL. Делото касае следното:

Фондация Queso Manchego отговаря за управлението и закрилата на Защитено наименование за произход (ЗНП) „queso manchego“. В това си качество тя предявява иск срещу ответниците в главното производство пред първоинстанционната испанска юрисдикция, с която иска да се установи, че етикетите, използвани от IQC за идентифициране и предлагане на пазара на сирената „Adarga de Oro“, „Super Rocinante“ и „Rocinante“, които не са обхванати от ЗНП „queso manchego“, както и използването на термините „Quesos Rocinante“ предполага нарушение на ЗНП „queso manchego“, доколкото тези етикети и термини представляват незаконосъобразно пресъздаване на посоченото ЗНП по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006.

Първоинстанционната испанска юрисдикция отхвърля иска с мотива, че използваните от IQC знаци и означения при предлагането на сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, нямат никакво визуално или фонетично сходство със ЗНП „queso manchego“ или „Mancha“ и че използването на знаци като наименованието „Rocinante“ или образа на литературния герой дон Кихот де ла Манча пресъздава областта Ла Манча (Испания), а не сиренето, обхванато от ЗНП „queso manchego“.

Фондация Queso Manchego подава жалба срещу това решение пред Audiencia Provincial de Albacete (Областен съд Албасете, Испания), който с решение от 28 октомври 2014 г. потвърждава решението, постановено в първоинстанционното производство. Посочената юрисдикция приема, че използването по отношение на предлаганите на пазара от IQC сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, на пейзажи от Ла Манча и типични изображения за Ла Манча на етикетите на тези сирена навежда потребителя на мисълта за района Ла Манча, а не непременно за сиренето, обхванато от ЗНП „queso manchego“.

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания).

В преюдициалното си запитване Tribunal Supremo (Върховен съд) излага редица съображения от фактическо естество.

На първо място, запитващата юрисдикция посочва, че думата „manchego“, използвана в производството на ЗНП „queso manchego“, е прилагателното, което на испански език определя лицата и стоките, произхождащи от района Ла Манча. На следващо място, тя отбелязва, че ЗНП „queso manchego“ обхваща сирената, произведени в района на Ла Манча от овче мляко при спазване на традиционни условия на производство, обработка и период на зреене, съдържащи се в спецификацията на това ЗНП.

Освен това запитващата юрисдикция уточнява, че основната част от действието на романа на Мигел де Сервантес, Дон Кихот де ла Манча, се развива в района Ла Манча. Всъщност този герой е описан от запитващата юрисдикция като притежаващ определени физически характеристики и облекло, сходни с тези на персонажа от фигуративното изображение, поставено на етикета на сиренето „Adarga de Oro“. В това отношение думата „adarga (малък кожен щит“) е архаизъм и се използва в романа за обозначаване на използвания от Дон Кихот де ла Манча щит. Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че едно от наименованията, използвани от IQC за някои от сирената ѝ, съответства на наименованието на коня на Дон Кихот — Росинант („Rocinante“). Вятърните мелници, срещу които се бори Дон Кихот, са характерен елемент от пейзажа на Ла Манча. На някои от етикетите на произвежданите от IQC сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, и на някои изображения, качени на интернет сайта на IQC, съдържащи елементи на реклама на необхванатите от посоченото ЗНП сирена има пейзажи с вятърни мелници и овце.

При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1) Трябва ли забранено с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 пресъздаване на [ЗНП] да се извърши непременно чрез използване на наименования, които имат графична, фонетична или концептуална прилика със [ЗНП], или може да се извърши чрез използване на фигуративни знаци, които пресъздават [ЗНП]?

2)  Може ли при [ЗНП] от географско естество (член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 510/2006), когато става въпрос за същите или сходни продукти, използването на символи, които пресъздават района, с който е свързано [ЗНП], да се счита за пресъздаване на самото [ЗНП] съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, което е недопустимо дори ако този, който използва тези символи, е производител, установен в района, с който е свързано [ЗНП], но чиито продукти не са обхванати от това [ЗНП], тъй като не отговарят на изискванията, несвързани с географския произход, които са предвидени в спецификацията?

3) Трябва ли понятието за средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националният съд следва да вземе предвид, за да се установи дали е налице пресъздаване по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, да се разбира в смисъл, че се отнася до европейския потребител, или може да се отнася само до потребителя от държавата членка, в която се произвежда продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано ЗНП и в която най-много се консумира продуктът?“.

Решението на съда:

1)  Член 13, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни трябва да се тълкува в смисъл, че пресъздаването на регистрирано наименование може да се осъществи чрез използване на фигуративни знаци.

2)  Член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на фигуративни знаци, пресъздаващи географския район, с който е свързано наименованието за произход, посочено в член 2, параграф 1, буква а) от този регламент, може да представлява пресъздаване на този регион, включително когато посочените фигуративни знаци се използват от производител, установен в този район, но чиито продукти, сходни или сравними със защитените с това наименование за произход, не са обхванати от него.

3)  Понятието за среден потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националната юрисдикция следва да вземе предвид, за да установи наличието на пресъздаване по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, следва да се разбира като отнасящо се до европейските потребители, включително потребителите от държавата членка, в която е произведен продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано това наименование и в която предимно се консумира продуктът.

Ирланското уиски вече е защитено, като европейско географско означение

Европейската комисия оповести официално регистрацията на "Ирландско уиски", като европейско географско означение. В обхвата на защитата попадат и различните разновидности на това уиски, като malt Irish whiskey, pot still Irish whiskey, grain Irish whiskey and blended Irish whiskey.

Исторически ирландското уиски е известно още от 6 век, като през 19в. неговото производство нараства значително, а през 20в. то става популярно по целия свят.

В бъдеще този вид уиски ще може да бъде произвеждано единствено на територията на Ирландия при спазване на строги производствени изисквания.

Получаването на защита, като географско означение е стратегическа стъпка за Асоциацията на производителите на уиски в страната, тъй като тя получава законово средство да атакуват всеки нарушител на нейните права. Освен това защитата на това географско означение ще бъде включвана, като изискване за сключване на търговски споразумения между ЕС и трети страни, което е изключително важно за Асоциацията имайки предвид глобалният характер на техните продажби.

Албания се присъедини към Лисабонското споразумение

WIPO съобщава за присъединяването на Албания към Лисабонското споразумение за международна регистрация на наименования за произход. Споразумението влиза в сила за страната считано от 08.05.2019, дата след която Албания ще може да бъде посочвана в заявки за такива означения.

За повече информация тук. 

Търговските преговори между Автралия и ЕС се сблъскаха с проблема за географските означения

Както е известно към настоящия момент Европейският съюз и Австралия са в преговори за сключване на търговско споразумение по аналогия с тези сключени с Канада и Япония.

В тази връзка на поредните преговори между страните в Камбера, европейският комисар по земеделие и развитие на селските райони Phil Hogan изказа своите опасения за евентуален провел на преговорите.

Причината за това е спорът за признаване защитата на европейските географски означение на територията на Австралия.

Проблемът в това отношение е че от десетилетия местни производители използват найменования, като Prosecco и Feta за маркетирането на своите продукти свободно.

Едно от изискванията на Европейският съюз за сключване на подобни сделки, обаче, е признаването на валидността на европейските географските означения, което цели защита интересите на европейските производители на традиционни продукти.

При подобни ситуации обикновенно се стига до компромис, като се дава гратисен период на местните производители след който те трябва да преустановят използавнето на означенията, или евентуално да ги видоизменят добавяйки произведено в съответната страна.

Източник: The Sydney Morning Herald.

Уиски и шотландско-немски конфликт относно географски означения

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑44/17 Scotch Whisky Association срещу Michael Klotz. Делото касае следното:

Scotch Whisky Association е учредена съгласно шотландското право организация, която има за цел по-специално да гарантира защитата на търговията с шотландско уиски както в Шотландия, така и в чужбина.

Г‑н Klotz предлага на пазара чрез интернет сайт уиски, наречено „Glen Buchenbach“, което се произвежда от дестилерия Waldhorn, намираща се в Берглен, долината на Бухенбах, в Швабия (Германия).

Етикетът върху бутилките на уискито, което е предмет на спора, съдържа, наред със стилизирано изображение на ловен рог (Waldhorn на немски език), следната информация, а именно „Waldhornbrennerei“ (дестилерия Waldhorn), „Glen Buchenbach“, „Swabian Single Malt Whisky“ (едномалцово уиски от Швабия), „500 ml, 40 % vol“, „Deutsches Erzeugnis“ (германски продукт) и „Hergestellt in den Berglen“ (произведен в Берглен).

Scotch Whisky Association сезира Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург, Германия) с иск, целящ да се преустанови по-конкретно предлагането на пазара на това уиски, което не е „scotch whisky“, под наименованието „Glen Buchenbach“ с мотива, че използването на това наименование противоречи по-специално на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008, защитаващ географските указания, регистрирани в приложение III към този регламент, сред които е „Scotch Whisky“.

Според Scotch Whisky Association тези разпоредби предвиждат, че географското указание, регистрирано за спиртна напитка, е защитено не само срещу употребата на подобно указание, но и срещу всяко споменаване на географския произход на това указание. Наименованието „Glen“ поради неговата твърде широка употреба в Шотландия вместо думата „valley“, и по-конкретно като елемент на марката в името на шотландските уискита, обаче предизвиквало в съзнанието на съответните потребители асоциация с Шотландия и Scotch Whisky, независимо от добавянето на друга информация върху етикета, с която се уточнява германският произход на разглеждания продукт. Г‑н Klotz прави искане за отхвърлянето на иска.

Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург) сочи, че уважаването на този иск зависи от тълкуването, което следва да се даде на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008. Поради това той решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Изисква ли „непряката търговска употреба“ на регистрирано географско указание за спиртна напитка съгласно член 16, буква a) от Регламент […] 110/2008 регистрираното географско указание да се използва по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „непряка търговска употреба“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на непряката търговска употреба на регистрирано географско указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?

2) Изисква ли „пресъздаването“ на регистрирано географско указание съгласно член 16, буква б) от Регламент […] № 110/2008 да е налице фонетично и/или визуално сходство между регистрираното географско указание и спорния елемент от знака, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „пресъздаване“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на неправомерното пресъздаване чрез спорния елемент от знака дори когато към него е добавено указание за действителния произход на продукта?

3) При проверката дали е налице „всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ съгласно член 16, буква в) от Регламент […] № 110/2008, има ли значение в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на заблуждаващото указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?“.

Решението на съда:

1) Член 16, буква а) от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „непряка търговска употреба“ на регистрирано географско указание, трябва спорният елемент да е използван по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин. При това положение не е достатъчно този елемент да може да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с посоченото указание или с прилежащия му географски район.

2) Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да установи наличието на „пресъздаване“ на защитено географско указание, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали онова, което средният европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, пряко си представя, когато срещне спорното наименование, е ползващата се от защитеното географско указание стока. В рамките на тази преценка тази юрисдикция трябва, при липсата, първо, на фонетично и/или визуално сродство на това спорно наименование със защитеното географско указание и второ, на частично включване на това указание в посоченото наименование, да отчете евентуално концептуалната близост между посоченото наименование и указание.

Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „пресъздаване“ на регистрирано географско указание, не следва да се взема предвид контекстът, в който се вписва спорният елемент, и по-конкретно фактът, че към този елемент е добавено уточнение относно действителния произход на съответния продукт.

3) Член 16, буква в) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“, забранено с тази разпоредба, не следва да се отчита контекстът, в който е използван спорният елемент.

Image: jarmoluk / 1443 images, Pixabay.

Споразумения между ЕС и Сингапур

Европейската комисия публикува основните елементи от споразуменията за търговия и инвестиции със Сингапур. Според информацията договореното в областта на интелектуалната собственост е:

"Споразуменията за търговия и инвестиции между ЕС и Сингапур ще изведат отношенията между двете страни на ново равнище и ще предоставят повече възможности на техните предприятия за растеж и създаване на нови работни места.

7) Защита на правата върху интелектуална собственост

Както ЕС, така и Сингапур вече разполагат с модерни системи за защита на правата на интелектуална собственост и за правоприлагането в тази област. Търговското споразумение затвърждава тази основа, като в него се определят основните правила за правоприлагането (различно от наказателното правоприлагане), включително по границите.

Митническите органи ще оказват съдействие на притежателите на права върху интелектуална собственост при задържането на фалшифицирани стоки, защитени с търговска марка или географско указание, пиратско съдържание, защитено с авторски права, и регистрирани промишлени дизайни.

Що се отнася до авторското право, споразумението предвижда справедливо заплащане както за изпълнителите, така и за продуцентите на музикални записи, излъчвани по радиото, телевизията или на общественодостъпни места (например магазини, ресторанти, барове), което ще подобри настоящото положение в Сингапур.

Сингапур се съгласи да засили действащия режим за географските указания, като създаде национална система за тяхното регистриране. Благодарение на споразумението, след като бъдат регистрирани в Сингапур, около 190 географски указания за вина, спиртни напитки и някои селскостопански продукти ще се ползват от същата степен на защита, която имат и в ЕС, например вино (Bordeaux), шунка (Parma), шампанско (Champagne) и бира (Bayerisches Bier). По-добрата защитеност на тези продукти ще подобри също така осведомеността на потребителите в Сингапур за автентичните и висококачествени продукти от ЕС, защитени с географски указания."

Повече информация може да откриете тук.

Камбоджа се присъедини към Лисабонската спогодба

WIPO информира за присъединяването на Камбоджа към Лисабонската спогодба за международна регистрация на географски означения. Според информацията Камбоджа ще събира индивидуални такси за заявки на географски означения.

Повече информация тук.

Обхват на защитата на географски означения в Европа - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑44/17, The Scotch Whisky Association, The Registered Office срещу Michael Klotz.

Делото касае следното:

The Scotch Whisky Association, The Registered Office (наричана по-нататък „TSWA“) е учредена съгласно шотландското право организация, която има за цел по-специално да гарантира защитата на търговията с шотландско уиски както в Шотландия, така и в чужбина.

Г‑н Michael Klotz предлага на пазара чрез интернет сайт уиски, наречено „Glen Buchenbach“, което се произвежда от дестилерия Waldhorn в Берглен, долината на Бухенбах, в Швабия (провинция Баден-Вюртемберг, Германия).

Етикетът върху бутилките на уискито, което е предмет на спора, наред с пълния адрес на германския производител и стилизирано изображение на ловен рог („Waldhorn“ на немски език), съдържа следната информация: „Waldhornbrennerei [дестилерия Waldhorn], Glen Buchenbach, Swabian Single Malt Whisky [едномалцово уиски от Швабия], 500 ml, 40 % vol, Deutsches Erzeugnis [германски продукт], Hergestellt in den Berglen [произведен в Берглен]“.

TSWA сезира Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) с иск г‑н Klotz да бъде осъден да преустанови използването на наименованието „Glen Buchenbach“ за разглежданото уиски с мотива, че то противоречи по-специално на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008(5), защитаващ географските указания, регистрирани в приложение III към този регламент, сред които е и указанието „Scotch Whisky“. По-специално TSWA изтъква, от една страна, че тези разпоредби обхващат не само употребата на самото указание, но и всичко, което навежда на мисълта за защитения географски произход, и от друга страна, че наименованието „Glen“ предизвиква у съответните потребители асоциация с Шотландия и „Scotch Whisky“, независимо че е добавена и друга информация относно германския произход на продукта. Според г‑н Klotz искът трябва да бъде отхвърлен.

В този контекст с решение от 19 януари 2017 г., постъпило в Съда на 27 януари 2017 г., Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Изисква ли „непряката търговска употреба“ на регистрирано географско указание за спиртна напитка съгласно член 16, буква a) от Регламент № 110/2008 регистрираното географско указание да се използва по идентичен или фонетично и/или оптично сходен начин[(6)], или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „непряка търговска употреба“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на непряката търговска употреба на регистрирано географско указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?

2) Изисква ли „пресъздаването“ на регистрирано географско указание съгласно член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 да е налице фонетично и/или оптично сходство между регистрираното географско указание и спорния елемент от знака, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „пресъздаване“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на неправомерното пресъздаване чрез спорния елемент от знака дори когато към него е добавено указание за действителния произход на продукта?

3) При проверката дали е налице „всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ съгласно член 16, буква в) от Регламент № 110/2008, има ли значение в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на заблуждаващото указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?“.

Решението на съда:

„1)  Член 16, буква а) от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че забранената от тази разпоредба „непряка […] употреба“ на регистрирано географско указание изисква спорното наименование да е идентично на съответното указание или фонетично и/или визуално сходно с него. Следователно не е достатъчно това наименование да може да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с указанието или с прилежащия му географски район.

2) Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че забраненото от тази разпоредба „пресъздаване“ на регистрирано географско указание не изисква непременно да е налице фонетично и визуално сродство между спорното наименование и съответното указание, но че въпреки това не е достатъчно наименованието да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация със защитеното указание или с прилежащия му географски район. При липса на подобно сродство следва евентуално да се вземе предвид съществуващата концептуална близост между съответното указание и спорното наименование, при условие че тази близост може да накара потребителя да си представи продукта със защитеното указание.

За да се установи наличието на забранено от член 16, буква б) „пресъздаване“, не трябва да се взема предвид допълнителната информация, която е в близост до спорния знак в описанието, представянето или етикетирането на съответния продукт, и по-специално информацията относно неговия действителен произход.

3) Член 16, буква в) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на забранено от тази разпоредба „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“, не трябва да се взема предвид допълнителната информация, която е в близост до спорния знак в описанието, представянето или етикетирането на съответния продукт, и по-специално информацията относно неговия действителен произход“.

Използване на „Champagne“ в наименования на храни - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд

Главният адвокат на Европейския съд M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA излезе със становище относно дело C‑393/16 Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne срещу Aldi Süd Dienstleistungs-GmbH & Co.OHG. Делото касае следното:

В края на 2012 г. Aldi Süd — дружество дистрибутор на храни и други потребителски стоки в супермаркети — пуска за продажба произведен от Galana NV(10) продукт с название „Champagner Sorbet“, чийто състав включва 12 % шампанско. Опаковката на този продукт изглежда по следния начин:

CIVC предявява пред Landgericht München иск срещу Aldi Süd за преустановяване на употребата на ЗНП „Champagne“ с предлагания от него замразен продукт, тъй като я счита за нарушение на това ЗНП.

Осъдителният иск, който се основава на член 118м от Регламент № 1234/2007, е уважен от първоинстанционния съд, но е отхвърлен от Oberlandesgericht München (Върховния областен съд Мюнхен, Германия) във въззивното производство.

CIVC обжалва решението на въззивната инстанция пред запитващата юрисдикция. Последната е склонна да приеме, че употреба на ЗНП „Champagne“ за замразен продукт попада в приложното поле на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007, тъй като терминът „шампанско“ се използва с търговска цел за обозначаването на десерт, който не съответства на спецификациите на вината, обхванати от ЗНП „Champagne“.

Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че репутацията на ЗНП „Champagne“ може да оказва положително въздействие в израза „Champagner Sorbet“. Въпреки това тя изпитва съмнение дали е налице възползване от ЗНП по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007, като се има предвид, че този израз съответства на навиците на потребителите при обозначаването на десерта със съдържание на вино от областта Champagne, чието количество е достатъчно, за да придаде на този десерт отличителност. Следователно би могло да се приеме, че не е налице използване на репутацията на ЗНП, ако — както е приела въззивната инстанция — съществува законен интерес от употребата на защитеното наименование.

Предвид възможността искът на CIVC да бъде основан на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007, запитващата юрисдикция изпитва също и съмнението дали използването на ЗНП може да съставлява злоупотреба, имитация или позоваване с неправомерен характер. Същата отбелязва, че за целта това използване трябва да бъде неправомерно, поради което, при наличието на законен интерес, който го обосновава, ЗНП нямало да бъде нарушено.

На последно място, във връзка с довода на CICV, че Aldi Süd използва указанието „Champagner Sorbet“ по начин, който въвежда в заблуждение по смисъла на член 118м, параграф 2, буква в) от Регламент № 1234/2007, запитващата юрисдикция иска да се установи дали в приложното поле на посочената разпоредба попадат единствено случаите, когато заблуждаващото указание създава у потребителите погрешна представа относно географския произход на продукта, или същата обхваща заблуждаващите указания относно основните свойства на продукта.

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) поставя на Съда следните въпроси:

„1) Трябва ли член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби са приложими и в случаите на употреба на защитеното наименование за произход като част от наименованието на храна, която не съответства на спецификациите на продукта, но в която е добавена съставка, съответстаща на тези спецификации?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Трябва ли член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че употребата на защитено наименование за произход като част от наименованието на храна, която не съответства на спецификациите на продукта, но в която е добавена съставка, съответстваща на тези спецификации, представлява експлоатиране на репутацията на наименованието за произход, когато наименованието на храната съответства на обичайното наименование, използвано от съответните потребители, и съставката е добавена в достатъчно количество, за да придава отличителност на продукта?

3) Трябва ли член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че употребата на защитено наименование за произход при описаните във втория преюдициален въпрос обстоятелства представлява злоупотреба, имитация или позоваване?

4) Трябва ли член 118м, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че са приложими само по отношение на неверни или въвеждащи в заблуждение указания, които могат да създадат невярна представа у съответните потребители относно географския произход на даден продукт?“.

Становище на Главния адвокат:

„1) Член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти е приложим, когато в случай като разглеждания в главното производство ЗНП „Champagne“ се употребява за обозначаване на хранителен продукт, предлаган на пазара под названието „Champagner Sorbet“.

2) Член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали хранителният продукт „Champagner Sorbet“, съдържащ 12 % вино от Champagne, се възползва неправомерно от репутацията на ЗНП „Champagne“, запитващата юрисдикция трябва да провери дали е налице законен интерес, който обосновава употребата на посоченото ЗНП при търговското представяне на този продукт.

Фактори от значение за преценката за наличие на такова неправомерно използване са обстоятелството, че съставката, защитена със ЗНП „Champagne“ и добавена в хранителния продукт, придава отличителност на последния, както и елементите от опаковката и етикетирането, каращи потребителя да свързва този продукт със ЗНП „Champagne“.

3) Член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че за преценката дали продуктът „Champagner Sorbet“ се позовава на ЗНП „Champagne“ по смисъла на посочената разпоредба, запитващата юрисдикция трябва да провери дали предвид неговото обозначаване и търговско представяне у средния европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, се създава представа, че този продукт притежава качествата и престижа, присъщи на защитеното наименование.

4) Член 118м, параграф 2, буква в) от Регламент № 1234/2007 не се прилага само за неверните или въвеждащите в заблуждение указания, които могат да създадат невярна представа у съответните потребители относно географския произход на даден продукт“.

Suedtirol не може да бъде търговска марка в ЕС

Общият съд потвърди решение на EUIPO с което се заличава регистрацията на европейска марка Suedtirol за класове:

- Клас 35: "Управление на бизнес, бизнес администрация, офис функции";
- Клас 39: "Опаковане и съхраняване на стоки";
- Клас 42: "Научни и технологически услуги и изследователски и проектантски услуги, свързани с тях; аналитични услуги и промишлени изследвания; Проектиране и разработване на компютърен хардуер и софтуер; правни услуги ".

Марката е регистрирана от Internet Consulting GmbH през 2002, а през 2012 Provincia Autonoma di Bolzano-Alto Adige подава искане за заличаване на марката поради конфрикт с географско означение South Tyrol.

Съдът потвърждава решението за заличаване на марката поради следните доводи:

• Думата Südtirol е широко използвана в немския език за провенция Южен Тирол, което е призната автономна територия от италианската конституция.
• Заявените услуги нямат характеристики, които да могат да ги разграничат от географското означение.
• Много фирми опериращи на територията на Южен Тирол използват в името си това определение.
• Тази област е известна с качествените си продукти и предлагани услуги.

Поради това съдът счита, че Suedtirol е било регистрирано в противоречие с член 7 (1) c) of the EUTMR и трябва да бъде достъпно за използване от всеки.

Източник: Marques Class 46.

Кипър загуби битка за марка за сирене

Европейският съд излезе с решение по свързани дела Cases T-292/14 and T-293/14. Те касаят опит на Кипър да регистрира две европейски марки ‘Halloumi’ и ‘Xaλλoymi’ за клас 29 - млечни продукти. 

Според OHIM марките са описателни, посочват определени характеристики на продуктите, тъй като ‘Halloumi’ е типично сирене произвеждано от поколения в Кипър.

Европейският съд потвърждава това решение.

В момента Кипър опитва да регистрира и европейско географско означение ‘Halloumi’.

Повече информация може да откриете тук.

За географските означение от Expo Milano

Marques Class 46 съобщава за публикуваните презентации от проведения на 01.10.2015г. семинар "A common control culture for geographical indications: a multi-level and multidisciplinary approach, best practice, public and private enforcement and the help of science"състоял се по време на Expo Milano. Достъп до материалите може да откриете тук.

Scotch whisky регистрирано като географско означение в Африка - Scotch whisky is a registered geographical indication in Africa

WIPR съобщава новината за регистрацията на шотландското Scotch whisky, като географско означение на територията на 17 държави в Африка, членки на OAPI.

По този начин защитата на тази напитка ще получи много по-високо ниво на защита от имитация в Африка.

Повече информация може да откриете тук.

English version

WIPR reports about the registration of the Scotland's Scotch whisky as geographical indication in 17 African countries members of OAPI.

By that way, the protection of Scotch whisky in Africa increased significantly which will help in the fight against fake products.

More information here.

WIPO Magazine 3/2015

WIPO публикува брой 3 от 2015 на своето списание WIPO Magazine. В броя може да откриете:

- Модернизация на системата за международна регистрация на географски означения;

- Lenovo - Развитие на успешен бизнес чрез иновации;

- Лицензирането на важен патент е като купуването на кола;

- Оценяване на африканското творчество: интервю с Dorothy Ghettuba;

-  Културата по смесване и аматьорско творчество: авторско правна дилема;

- Sonic Pi - креативност с компютърто програмиране;

English version

WIPO issued journal 3/2015 from  its WIPO Magazine. In this issue you can find:

- Negotiators Modernize International System for Registering GIs
 - Lenovo: Driving Business Success Through Innovation
 - How Licensing Standard-Essential Patents Is Like Buying a Car
 - Protecting Intellectual Property in the Cloud
 - Valuing Africa’s Creativity: An Interview With Kenyan TV Entrepreneur Dorothy Ghettuba
 - Remix Culture and Amateur Creativity: A Copyright Dilemma
 - Sonic Pi: Getting Creative With Computer Programming