Притежателят на марка PHILADELPHIA се противопостави успешно срещу марка VEGANDELPHIA

Използването на марка, която асоциира с друга общоизвестна такава винаги крие особен риск от проблеми. Това показва и казусът между Intercontinental Great Brands LLC и Costa & Casimiro, Lda.

Португалската компания Costa & Casimiro регистрира следната комбинирана европейска марка за клас 29 - Крем за мазане на основата на бадеми; Приготвени плодови продукти; Зеленчукови мазнини за хранителни цели; Растителни масла за хранителни цели; Смесени растителни масла за кулинарна употреба; Зеленчукови екстракти за храни; Зеленчукови пастети; Бадеми, обработени; Бадемово масло:

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от американската компания Intercontinental Great Brands на основание по-ранни словни марки PHILADELPHIA в ЕС, Испания и Португалия, всички за клас 29 за - месо, риба, птици и дивеч; месни екстракти; Консервирани, сушени и варени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри, плодови сосове; яйца, мляко и млечни продукти, сирене, крема сирене; хранителни масла и мазнини.

В допълнение, компанията е претендирала репутация на своите марки на основание член 8(5) EUTMR, като според нея марката на заявителя черпи от вече наличната репутация, като по този начин се облагодетелства.

EUIPO приема че стоките са идентични и сходни. По отношение на знаците, ведомството приема, че те са сходни визуално и фотетично до средна степен. Марките не са сходни в концептуално отношение.

Първата част от заявената марка VEGAN е описателна за посочените стоки от клас 29. Втората част DELPHIA асоциира визуално и фонетично с по-ранната марка, която означава град в САЩ, като това име не е описателно за стоките от клас 29.

Доводите на заявителя, че DELPHIA е име на човек не са приети от ведомството, тъй като макар да съществуват такива производни имена, те не са разпространени на територията на ЕС и повечето потребители не биха разпознали думата, като лично име.

Intercontinental Great Brands доказва успешно, че използва марките си на територията на ЕС и че те са известни, като се цитират и конкретни пазарни дялове в отделни страни, подкрепени с информация за рекламни дейности.

EUIPO приема марката с доказана репутация, като в същото време приема, че заявената марка може да извлича предимства от асоциацията си с по-ранните марки. Макар и на второ място в заявената марка думата DELPHIA има пряка асоциация с марки PHILADELPHIA , като цялостно заявената марка може да се възприеме, като веган вариант на по-ранните марки с репутация.

С оглед на това, EUIPO потвърждава искането за  заличаване в неговата цялост.

Източник: Alicante News.

Дания загуби спор за произвеждано на нейна територия сирене Фета с цел износ

Европейкият съд излезе с тълкувателно решение по дело  C‑159/20 Европейска комисия срещу Кралство Дания.

Казусът касае въпросът дали има нарушаване на права върху регистрирано европейско географско означение, ако обозначената продукция е единствено за целите на износ от територията на ЕС. Предосторията на спора е следната:

Гръцките власти уведомяват Комисията, че предприятия със седалище в Дания изнасят сирене в трети държави под наименованията „Feta“ „датско Feta“ и „датско сирене Feta“, въпреки че този продукт не е в съответствие с продуктовата спецификация на ЗНП „Feta“.

Въпреки исканията на гръцките власти датските власти отказват да преустановят тази практика, като приемат, че тя не противоречи на правото на Съюза, тъй като според тях Регламент № 1151/2012 се прилага само за продукти, продавани на територията на Съюза, и следователно не забранява на датските предприятия да използват наименованието „Feta“, за да обозначат датското сирене, изнасяно в трети държави, в които това наименование не е защитено.

На 26 януари 2018 г. Комисията изпраща на Кралство Дания официално уведомително писмо, в което посочва, че като не е предотвратила или спряла нарушението, състоящо се в посочената практика, тази държава членка не е изпълнила задълженията си по правото на Съюза, и по-специално по член 13 от Регламент № 1151/2012, и е нарушила член 4, параграф 3 ДЕС.

След като Кралство Дания отговаря, че не споделя гледната точка на Комисията, на 25 януари 2019 г. тя издава мотивирано становище, в което иска от тази държава членка да преустанови това несъобразяване с правото на Съюза и посоченото нарушение.

Кралство Дания отговаря на мотивираното становище с писмо от 22 март 2019 г., в което поддържа позицията си.

При тези обстоятелства Комисията решава да предяви настоящия иск.

С решения на председателя на Съда от 8 и 18 септември 2020 г. Република Гърция и Република Кипър са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

Според решението на Европейския съд:

В съображение 18 от Регламент № 11512012 се посочва, че конкретните цели на защитата на ЗНП и ЗГУ са да се осигурят справедливи приходи за земеделските стопани и производители съобразно качествата и характеристиките на даден продукт или начина му на производство и да се предостави ясна информация за продукти със специфични характеристики, свързани с географския произход, като с това ще се даде възможност на потребителите да правят по-информиран избор при покупка.

Освен това от практиката на Съда следва, че целта на системата за защита на ЗНП и на ЗГУ е основно да гарантира на потребителите, че селскостопанските продукти, ползващи се с регистрирано наименование, имат определени специфични характеристики поради своя произход от определен географски район и следователно предоставят гаранция за качество поради своя географски произход с цел да се позволи на селскостопанските оператори, които са положили действителни усилия за подобряване на качеството, да получат в замяна на това по-високи приходи и да се попречи на трети лица неправомерно да извличат полза от репутацията, свързана с качеството на тези продукти (решения от 17 декември 2020 г., Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier, C‑490/19, EU:C:2020:1043, т. 35 и цитираната съдебна практика и по аналогия от 9 септември 2021 г., Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne, C‑783/19, EU:C:2021:713, т. 49).

Тъй като Кралство Дания изтъква, че от тези цели следва, че Регламент № 1151/2012 е насочен към въвеждане на система за защита на ЗНП и ЗГУ за продукти, пуснати в обращение на вътрешния пазар, защото посочените потребители са тези в Съюза, следва да се отбележи, че този регламент несъмнено се отнася за тези потребители, а не за потребители в трети държави. Всъщност посоченият регламент, приет на основание член 118 ДФЕС, се отнася до функционирането на вътрешния пазар и както отбелязва тази държава членка, е насочен към целостта на вътрешния пазар и информирането на потребителя в Съюза.

Следва също да се отбележи, че целта за информиране на потребителите и целта за гарантиране на справедливи приходи на производителите съобразно с качествата на техните продукти са свързани помежду си, тъй като информирането на потребителите е насочено по-специално, както е видно от съдебната практика към това да се позволи на селскостопанските оператори, които са положили действителни усилия за подобряване на качеството, да получат в замяна на това по-високи приходи.

Въпреки това, както следва от съображение 18 и от член 4, буква а) от Регламент № 1151/2012, целта да се гарантират справедливи приходи на производителите съобразно с качествата на техните продукти, сама по себе си представлява цел, преследвана от този регламент. Това се отнася и за целта да се гарантира зачитането на правата върху интелектуална собственост, закрепено в член 1, буква в) от този регламент.

Очевидно е обаче, че използването на ЗНП „Feta“ за обозначаване на продукти, произведени на територията на Съюза, които не отговарят на продуктовата спецификация на това ЗНП, засяга посочените две цели, дори тези продукти да са предназначени за износ в трети държави.

Накрая, на четвърто място, що се отнася до спазването на принципа на правна сигурност, следва да се констатира, че несъмнено в Регламент № 1151/2012 не е посочено изрично, че той се прилага и за продуктите, произведени в Съюза за целите на износа в трети държави. Въпреки това, с оглед по-специално на общия и недвусмислен характер на членове 13, 36 и 37 от Регламент № 1151/2012, които не предвиждат изключение спрямо такива продукти, и на факта, че упоменатите в точка 59 от настоящото решение цели са ясно посочени в членове 1 и 4 от този регламент, член 13, параграф 3 от него изглежда ясен и недвусмислен, доколкото задължава държавите членки да вземат подходящи административни и съдебни мерки за предотвратяване или спиране на използването на ЗНП или на ЗГУ за обозначаване на произведени на тяхна територия продукти, които не отговарят на приложимата продуктова спецификация, включително когато тези продукти са предназначени за износ в трети държави.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Като не е предотвратило или спряло използването от датските млекопроизводители на защитеното наименование за произход (ЗНП) „Feta“ за обозначаване на сирене, което не съответства на продуктовата спецификация на това ЗНП, Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

Дания с проблеми относно географско означение за сирене Фета

Генералният адвокат на Европейския съд Т. ĆAPETA излезе със становище по Дело C‑159/20 Европейска комисия срещу Кралство Дания.

Делото касае следната предистория:

Делото касае защитата на географското означение „Feta“ и неговото правоприлагане на територията на Дания.

По настоящото дело Европейската комисия предявява иск, че Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13 от Регламент № 1151/2012(3), като не е предотвратило или спряло използването на наименованието „Feta“ върху сирене, произвеждано в Дания и предназначено за износ в трети държави. Комисията твърди също, че Кралство Дания не е изпълнило задълженията си за лоялно сътрудничество, произтичащи от член 4, параграф 3 ДЕС сам по себе си или във връзка с член 1, параграф 1 и член 4 от Регламент № 1151/2012.

„Feta“ е вид сирене, което традиционно се произвежда от овче или овче и козе мляко в някои части на Гърция. От значение за настоящото дело е, че от 2002 г. наименованието „Feta“ е регистрирано като защитено наименование за произход (ЗНП) съгласно правото на Съюза(5).

Съгласно Регламент № 1151/2012 регистрацията на наименованието „Feta“ като ЗНП означава, че то може да се използва само за сирене, което е с произход от посочения географски район в Гърция и отговаря на продуктовата спецификация в Регламент № 1829/2002.

Член 13, параграф 3 от Регламент № 1151/2012 задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или спиране на неправомерното използване на регистрирани ЗНП на тяхна територия. Комисията, подкрепена от Република Гърция и Република Кипър, твърди, че Кралство Дания е нарушило това задължение, като не е предотвратило или спряло използването на наименованието „Feta“ за сирене, което е произведено в Дания и е предназначено за износ в трети държави.

Кралство Дания не отрича, че не предотвратява и не спира производителите на негова територия да използват наименованието „Feta“, ако техните продукти са предназначени за износ в трети държави. То обаче счита, че Регламент № 1151/2012 се прилага само за продукти, продавани в Съюза, и не обхваща износа за трети държави. Следователно според него използването на наименованието „Feta“ за сирене, произведено в Дания, но предназначено само за износ за пазарите на трети държави, където наименованието „Feta“ не е защитено въз основа на международно споразумение, не представлява нарушение на Регламент № 1151/2012. Ето защо фактът, че не се предотвратява или спира използването на наименованието „Feta“ за изнасяно сирене, не съставлявал нарушение на задължението по член 13, параграф 3 от Регламент № 1151/2012, тъй като от тази разпоредба не произтичало такова задължение.

По същество основният спор между страните по настоящото дело е за това дали приложимото право на Съюза забранява използването на наименованието „Feta“ за изнасяни за трети държави продукти, които не са произведени в съответствие с продуктовата спецификация на „Feta“ като регистрирано ЗНП.

Следва да бъде ясно, че спорът не се отнася до компетентността на Съюза. Кралство Дания не твърди, че Съюзът не е компетентен да приема законодателни актове, с които да забрани използването на наименованието „Feta“ за изнасяни продукти. То само твърди, че съгласно действащото законодателство законодателят на Съюза не е избрал да забрани такова използване.

Следователно по настоящото дело Съдът трябва да тълкува приложното поле на Регламент № 1151/2012. Предпоставка за това е да се разбере какви са основната причина и цел на закрилата на географските означения, и по-точно на ЗНП, така както са предвидени от законодателя на Съюза. По това дело се повдигат и някои важни въпроси относно принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС, в контекста на исковете за установяване на неизпълнение на задължения, предявени срещу държавите членки.

Становището на Генералния адвокат:

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда:

1)  да обяви, че като не е предотвратило или спряло използването от датски производители на регистрираното наименование „Feta“ за сирене, предназначено за износ в трети държави, Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 13 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни,

2) да отхвърли иска в останалата му част,

3) да осъди Европейската комисия и Кралство Дания да понесат направените от тях съдебни разноски и

4)  да осъди Република Гърция и Република Кипър да понесат направените от тях съдебни разноски.

Има ли връзка между сиренето и ресторантите?

Фондацията за защита на кипърското сирене Halloumi спечели интересно дело пред Общият съд на Европейския съюз.

Делото касая заявена европейска марка GRILLOUMI от шведската компания Fontana Food AB в клас 43.

Фондацията подава опозиция срещу тази марка на основание по-ранна колективна европейска марка HALLOUMI в клас 29.

EUIPO отхвърля опозицията. Макар ведомството да приема връзка между стоките от клас 29 и услугите от клас 43, според него такава не е доказана по отношение на сирене конкретно. Решението е обжалвано.

Общият съд отменя решението. Според съдебната практика едни стоки и услуги са допълващи се на други ако те са незаменими или важни при използването им.

Съдът приема, че сиренето може да се сервира в ресторанти и барове, както като част от други ястия, така и самостоятелно. 

С оглед на това стоката сирене се приема за допълваща се на услугите от слак 43 - услуги за предоставяне на храна и напитки; кафенета; ресторанти.

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB

Вкусът не може да бъде обект на авторско право - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑310/17 Levola Hengelo BV срещу Smilde Foods BV. Делото касае въпроса дали вкусът на хранителен продукт може да бъде обект на авторскоправна защита. Делото има следната предостория:

Heksenkaas, или Heks’nkaas, е сирене за намазване със сметана и билки и е създадено през 2007 г. от нидерландски търговец на зеленчуци и пресни продукти. По силата на сключен през 2011 г. договор и срещу възнаграждение, зависещо по размер от оборота от продажбите, създателят на този продукт преотстъпва на Levola свързаните с него права върху интелектуалната собственост.

На 10 юли 2012 г. е предоставен патент за метода на производство на Heksenkaas.

От м. януари 2014 г. Smilde произвежда продукт с наименование Witte Wievenkaas за верига от супермаркети в Нидерландия.

Тъй като счита, че производството и продажбата на Witte Wievenkaas накърняват авторското му право върху „вкуса“ на Heksenkaas, Levola предявява иск срещу Smilde пред Районен съд Гелдерланд, Нидерландия.

След като посочва, че според него авторско право върху даден вкус се отнася до „цялостното усещане на вкусовите рецептори при консумацията на хранителен продукт, включително възприятието в устата от допира с него“ Levola иска от Rechtbank Районен съд, Гелдерланд да постанови, от една страна, че вкусът на Heksenkaas е собствено интелектуално творение на автора на вкуса и че следователно се ползва с авторскоправна закрила като произведение по смисъла на член 1 от Закона за авторското право, а от друга страна, че вкусът на продукта, произвеждан от Smilde, представлява възпроизвеждане на това произведение. Levola също така иска този съд да задължи Smilde да преустанови за в бъдеще всяко нарушение на авторското му право, като по-специално да прекрати производството, покупката, продажбата или друга търговска дейност с продукта с наименование Witte Wievenkaas.

С решение от 10 юни 2015 г. Районен съд Гелдерланд приема, че и без да е необходимо да отговаря на въпроса дали вкусът на Heksenkaas може да получи авторскоправна закрила, при всички положения претенциите на Levola трябва да бъдат отхвърлени, тъй като то не е посочило въз основа на кои елементи или коя комбинация от елементи на вкуса на продукта Heksenkaas следва да се приеме наличието на негов собствен, оригинален характер и индивидуални белези.

Levola обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

Според нея по същество поставеният централен въпрос по главното дело е дали вкусът на хранителен продукт може да се ползва с авторскоправна закрила. Тази юрисдикция добавя, че страните по главното дело застъпват диаметрално противоположни позиции по този въпрос.

Според Levola вкусът на хранителен продукт може да се окачестви като литературно, научно или художествено произведение, ползващо се с авторскоправна закрила. Levola се позовава по-специално на решение от 16 юни 2006 г. на Върховния съд на Нидерландия, Lancôme (NL:HR:2006:AU8940), в което този съд принципно приема за възможно признаването на авторско право върху аромата на парфюм.

Обратно, според Smilde системата за закрила на авторското право се отнася само за визуални и звукови произведения и тя не включва закрила на вкусове. Освен това нетрайният характер на хранителните продукти и субективният характер на вкусовото възприятие изключвали класифицирането на вкуса на хранителен продукт като закриляно с авторско право произведение. Също така изключителните авторски права върху произведение, предмет на интелектуална собственост, и ограниченията, на които са подложени тези права, практически били неприложими към вкусовете.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Касационен съд, Франция категорично отхвърля възможността за предоставяне на авторскоправна закрила на аромат, по-специално в свое решение от 10 декември 2013 г. (FR:CCASS:2013:CO01205). Поради това била различна практиката на върховните национални съдилища в Европейския съюз, що се отнася до въпрос, сходен с поставения в разглежданото главно дело — за авторскоправната закрила на аромат.

При тези условия Апелативен съд, Арнем-Люварден, Нидерландия решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) а) Допуска ли правото на Съюза авторскоправна закрила на вкус на хранителен продукт като собствено интелектуално творение на неговия автор? По-конкретно:

б)  Допустима ли е авторскоправната закрила предвид обстоятелството, че макар понятието „литературни и художествени произведения“ по член 2, параграф 1 от Бернската конвенция, страни по която са всички държави — членки на Съюза, да включва безспорно „всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, посочените в същата разпоредба примери се отнасят само до визуалните и/или звуковите произведения, които могат да бъдат възприемани визуално и/или звуково?

в)  Допускат ли (евентуалната) нетрайност на даден хранителен продукт и/или субективният характер на вкусовото възприятие вкусът на този хранителен продукт да се счита за закриляно от авторското право произведение?

г) Допуска ли системата от изключителни права и ограничения в членове 2—5 от Директива [2001/29] авторскоправна закрила на вкуса на хранителен продукт?

2) При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а):

а) Кои изисквания трябва да са изпълнени, за да може вкусът на даден хранителен продукт да бъде закрилян с авторско право?

б) Отнася ли се авторскоправната закрила на вкуса единствено за вкуса сам по себе си или (също) и за рецептата за съответния продукт?

в) Какви обстоятелства трябва да докаже страната, която в производството (за установяване на нарушение) твърди, че е създала закрилян с авторско право вкус на хранителен продукт? Достатъчно ли е тази страна да представи хранителния продукт в производството пред националния съд, за да може той сам да прецени чрез помирисване и вкусване дали вкусът на хранителния продукт отговаря на изискванията за авторскоправна закрила? Или пък ищецът трябва (също) да опише творческите решения във връзка със създаването на вкуса и/или на рецептата, които позволяват вкусът да се счита за собствено интелектуално творение на автора?

г) Как разглеждащият производство за установяване на нарушение национален съд следва да определи дали вкусът на хранителния продукт на ответника е толкова сходен с вкуса на хранителния продукт на ищеца, че нарушава авторското му право? […] [отбелязване относно постановяването на съдебното решение; подписи; отбелязване във връзка с удостоверяването]“.

Решеието на съда:

Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество следва да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, вкусът на даден хранителен продукт да се ползва с авторскоправна закрила на основание на тази директива и от друга страна, дадено национално законодателство да се тълкува в смисъл, че предоставя авторскоправна закрила на такъв вкус.

Турско усукано сирене не може да бъде търговска марка в ЕС

Общият съд на Европейският съд излезе с решение по дело T‑572/19,  Muratbey Gida Sanayi ve Ticaret AŞ срещу EUIPO, с което отказва регистрацията на следната заявена в клас 29 европейска марка:

Първоначално марката е отказата от EUIPO с довада за липса на отличителност. Турският заявител твърди, че тази форма на сирене е уникална, оригинална и представена за първи път от него, за което има получена награда от международно изложение.

Според съда, новостта и оригиналността не са критерии за оценка на отличетелността на един знак. Получената награда може да е фактор за придобита отличителност само ако е резултат от потребителско признание.

Съдът счита, че подобен тип продукти се произвеждат и от други фирми, поради което присъщата отличителност на марката не е достатъчна за да може тя да бъде регистрирана.

Източник WIPR.

До каква степен може да защитиш едно традиционно сирене чрез търговска марка?

Генералният адвокат на Европейския съд J. KOKOTT се произнесе по дело C‑766/18 P, Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi срещу EUIPO. Делото касае следния казус:

На 9 юли 2014 г. ЕМ ДЖЕЙ ДЕРИЗ ЕООД подава до EUIPO заявка за регистрацията на следната цветна фигуративна марка, която е изобразена по-долу:

Стоките и услугите, за които е подадена заявката, спадат към класове 29, 30 и 43, и обхващат определени хранителни стоки, включително сирене, и определени ресторантьорски услуги.

Фондацията е притежател на колективната словна марка „HALLOUMI“, която на 14 юли 2000 г. е регистрирана от EUIPO под № 1082965 за услугите от клас 29 с описанието „сирене“. На 12 ноември 2014 г. тя подава възражение срещу заявката, като се основава по-специално на вероятността от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката.

Отделът по споровете отхвърля възражението и подадената срещу това решение жалба също е отхвърлена. С обжалваното решение от 25 септември 2018 г., Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/EUIPO — ЕМ ДЖЕЙ ДЕРИЗ (BBQLOUMI) (T‑328/17, непубликувано, EU:T:2018:594), накрая Общият съд отхвърля и жалбата срещу решението на апелативния състав.

Тези решения се основават по същество на съображението, че марката „HALLOUMI“ съответства на описанието на известно кипърско сирене, поради което има само слаб отличителен характер. Следователно предвид разликите спрямо заявената марка инстанциите на EUIPO и Общият съд не установяват вероятност от объркване.

Според становището на Генералния адвокат, Европейският съд трябва да отхвърли жалбата на Фондацията поради следните съображения:

Следователно в съдебното заседание EUIPO правилно посочва, че предимството на член 66, параграф 2 от Регламента относно марката има сходни последици като регистрацията на описателна марка съгласно вече посоченото решение Formula One Licensing/СХВП(35). На такава марка се придава необходимата минимална степен на отличителен характер, за да се оправдае регистрацията ѝ, но не непременно засилен отличителен характер.

Общият съд не е установил нещо по-различно, когато в точка 71 от обжалваното решение признава на марката „HALLOUMI“ само минимална степен на отличителен характер и по този начин отхвърля вероятност от объркване.

Това е така, тъй като в точки 50—53 и 70 от обжалваното решение той изрично е установил, че марката „HALLOUMI“ не се възприема като указание за (индивидуален или колективен) търговски произход, а като означение на специално сирене(36). Описанието на определен продукт обаче не се ползва с предимство въз основа на член 66, параграф 2 от Регламента относно марката дори ако е възможно обществеността да го свърже с определен географски произход(37). Освен това, преценката на възприемането на дадена марка е от фактическо естество и следователно не подлежи на контрол от страна на Съда в рамките на производството по обжалване.

Преследваната от Фондацията цел да укрепи марката „HALLOUMI“, не може да бъде постигната обаче чрез автоматично предоставяне на по-силен отличителен характер. Това е така, тъй като този отличителен характер би останал фиктивен: по този начин обществеността все още не би възприела географското указание като означение на колективния търговски произход на продукта.

Да се приеме, че основната функция на колективна географска марка, попадаща в обхвата на член 66, параграф 2 от Регламента относно марката, е да служи за указване на географския произход на стоки или услуги, предлагани с такава марка, а не за указване на техния търговски произход, би означавало тази основна функция да се пренебрегне(40).

Следователно отличителният характер на колективна географска марка също се преценява според обстоятелството доколко същата обозначава колективния търговски произход на съответната стока или услуга.

Както вече посочих, според установените от Общия съд фактически обстоятелства обаче марката „HALLOUMI“ дава основание за подобно обозначаване най-много в незначителна степен. Следователно съображенията на Общия съд относно отличителния характер на марката „HALLOUMI“ и вероятността от объркване, и по-специално относно точки 41 и 71 от обжалваното решение, в които Общият съд придава на марката „HALLOUMI“ само минимална степен на отличителен характер, която не е достатъчна, за да обоснове вероятност от объркване със спорната марка, не са опорочени от грешка при прилагане на правото.

Това извод не се опровергава и от факта, че значително се ограничава практическото действие на член 66, параграф 2 от Регламента относно марката и защитата на колективни географски марки. Това е така, тъй като за притежателите на колективна географска марка остава минимална защита, която им позволява да възпрепятстват регистрацията на идентични марки за същите продукти. В същото време те могат да повлияят на възприемането на марката, ако я използват по начин, по който тя придобива отличителен характер(41).

И накрая, няма нужда и от по-широка защита, тъй като схемите за защитени наименования за произход и защитени географски указания(42) могат да осигурят достатъчна, независима от марката защита. Спрямо колективните географски марки тези схеми имат допълнителното предимство, че съгласно член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 защитените наименования за произход и защитените географски указания могат да се използват от всеки оператор, предлагащ на пазара продукт, който отговаря на съответната спецификация. За целта не е необходимо членство в сдружение, каквото е предвидено в член 67, параграф 2 от Регламента относно марката. Впрочем EUIPO правилно подчертава, че би било противоречиво, ако въз основа на правото относно марките сдруженията на производителите получават еквивалентна или дори по-голяма защита за географски указания отколкото в системата на защитените наименования за произход.

Дали Дон Кихот се свързва с испанско сирене?

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑614/17 Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego срещу Industrial Quesera Cuquerella SL. Делото касае следното:

Фондация Queso Manchego отговаря за управлението и закрилата на Защитено наименование за произход (ЗНП) „queso manchego“. В това си качество тя предявява иск срещу ответниците в главното производство пред първоинстанционната испанска юрисдикция, с която иска да се установи, че етикетите, използвани от IQC за идентифициране и предлагане на пазара на сирената „Adarga de Oro“, „Super Rocinante“ и „Rocinante“, които не са обхванати от ЗНП „queso manchego“, както и използването на термините „Quesos Rocinante“ предполага нарушение на ЗНП „queso manchego“, доколкото тези етикети и термини представляват незаконосъобразно пресъздаване на посоченото ЗНП по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006.

Първоинстанционната испанска юрисдикция отхвърля иска с мотива, че използваните от IQC знаци и означения при предлагането на сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, нямат никакво визуално или фонетично сходство със ЗНП „queso manchego“ или „Mancha“ и че използването на знаци като наименованието „Rocinante“ или образа на литературния герой дон Кихот де ла Манча пресъздава областта Ла Манча (Испания), а не сиренето, обхванато от ЗНП „queso manchego“.

Фондация Queso Manchego подава жалба срещу това решение пред Audiencia Provincial de Albacete (Областен съд Албасете, Испания), който с решение от 28 октомври 2014 г. потвърждава решението, постановено в първоинстанционното производство. Посочената юрисдикция приема, че използването по отношение на предлаганите на пазара от IQC сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, на пейзажи от Ла Манча и типични изображения за Ла Манча на етикетите на тези сирена навежда потребителя на мисълта за района Ла Манча, а не непременно за сиренето, обхванато от ЗНП „queso manchego“.

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания).

В преюдициалното си запитване Tribunal Supremo (Върховен съд) излага редица съображения от фактическо естество.

На първо място, запитващата юрисдикция посочва, че думата „manchego“, използвана в производството на ЗНП „queso manchego“, е прилагателното, което на испански език определя лицата и стоките, произхождащи от района Ла Манча. На следващо място, тя отбелязва, че ЗНП „queso manchego“ обхваща сирената, произведени в района на Ла Манча от овче мляко при спазване на традиционни условия на производство, обработка и период на зреене, съдържащи се в спецификацията на това ЗНП.

Освен това запитващата юрисдикция уточнява, че основната част от действието на романа на Мигел де Сервантес, Дон Кихот де ла Манча, се развива в района Ла Манча. Всъщност този герой е описан от запитващата юрисдикция като притежаващ определени физически характеристики и облекло, сходни с тези на персонажа от фигуративното изображение, поставено на етикета на сиренето „Adarga de Oro“. В това отношение думата „adarga (малък кожен щит“) е архаизъм и се използва в романа за обозначаване на използвания от Дон Кихот де ла Манча щит. Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че едно от наименованията, използвани от IQC за някои от сирената ѝ, съответства на наименованието на коня на Дон Кихот — Росинант („Rocinante“). Вятърните мелници, срещу които се бори Дон Кихот, са характерен елемент от пейзажа на Ла Манча. На някои от етикетите на произвежданите от IQC сирена, необхванати от ЗНП „queso manchego“, и на някои изображения, качени на интернет сайта на IQC, съдържащи елементи на реклама на необхванатите от посоченото ЗНП сирена има пейзажи с вятърни мелници и овце.

При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1) Трябва ли забранено с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 пресъздаване на [ЗНП] да се извърши непременно чрез използване на наименования, които имат графична, фонетична или концептуална прилика със [ЗНП], или може да се извърши чрез използване на фигуративни знаци, които пресъздават [ЗНП]?

2)  Може ли при [ЗНП] от географско естество (член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 510/2006), когато става въпрос за същите или сходни продукти, използването на символи, които пресъздават района, с който е свързано [ЗНП], да се счита за пресъздаване на самото [ЗНП] съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, което е недопустимо дори ако този, който използва тези символи, е производител, установен в района, с който е свързано [ЗНП], но чиито продукти не са обхванати от това [ЗНП], тъй като не отговарят на изискванията, несвързани с географския произход, които са предвидени в спецификацията?

3) Трябва ли понятието за средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националният съд следва да вземе предвид, за да се установи дали е налице пресъздаване по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, да се разбира в смисъл, че се отнася до европейския потребител, или може да се отнася само до потребителя от държавата членка, в която се произвежда продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано ЗНП и в която най-много се консумира продуктът?“.

Решението на съда:

1)  Член 13, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни трябва да се тълкува в смисъл, че пресъздаването на регистрирано наименование може да се осъществи чрез използване на фигуративни знаци.

2)  Член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на фигуративни знаци, пресъздаващи географския район, с който е свързано наименованието за произход, посочено в член 2, параграф 1, буква а) от този регламент, може да представлява пресъздаване на този регион, включително когато посочените фигуративни знаци се използват от производител, установен в този район, но чиито продукти, сходни или сравними със защитените с това наименование за произход, не са обхванати от него.

3)  Понятието за среден потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националната юрисдикция следва да вземе предвид, за да установи наличието на пресъздаване по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, следва да се разбира като отнасящо се до европейските потребители, включително потребителите от държавата членка, в която е произведен продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано това наименование и в която предимно се консумира продуктът.

Успехът на GRANA PADANO на европейска сцена - The success of GRANA PADANO on the European stage

OHIM излезе с решение за заличаване на европейска марка CUORE DI FORMAGGIO GRANA ITALIANA  регистрирана за класове 29 - сирене и клас 21 - прибори за готвене и инструменти, ръчни, сирене маши, сирене рендета.

Марката е заличена поради искане от страна на The Consorzio per la tutela del formagggio Grana Padano, притежател на по-ранни европейски марки GRANA и GRANA PADANO за клас 29 - сирене. По отношение на тези марки са представени доказателства за тяхната репутация, както и наличие на регистрирано географско означение GRANA PADANO.

Според решението на OHIM по-късната марка съдържа част от по-ранните марки, както и асоциира с регистрираното географско означение за продукта сирене. По отношение на стоките от клас 21 OHIM приеме, че марката може да се възползва по нелоялен начин от репутацията на по-ранните марки.

информация на Marques Class 46.

English version

OHIM took a decision for invalidation of CTM CUORE DI FORMAGGIO GRANA ITALIANA registered for Class 29 - cheese and Class 21 - cooking utensils and tools, watches, cheese curlers, cheese graters.

The mark was invalidated in view of request by The Consorzio per la tutela del formagggio Grana Padano, owner of earlier trademarks GRANA and GRANA PADANO for Class 29 - cheese. Evidences for existing reputation in respect of the marks were been submitted. Furthermore the Consorzio indicate the existence of a registered Protected Designation of Origin (“PDO”) for GRANA PADANO for cheese.

According to the OHIM's decision the later mark contains parts from the earlier marks as well as provides association with the PDO. With regard to Class 21 OHIM concluded that the mark would take unfair advantage of the repute of the earlier GRANA PADANO marks. 

information Marques Class 46.

Parmigiano Reggiano seek protection in Colombia - Parmigiano Reggiano търси защита в Колумбия

Асоциацията на производителите на италианското сирене Пармезан предприе действия по защитата му, като географско означение в Колумбия.
Причината за това се крие в огромния брой нарушения при използване на Parmigiano Reggiano за млечни продукти в страната.
Искането на защита е основано на The Andean common intellectual property regime, който обхваща освен Колумбия и Еквадор, Боливия и Перу.
В Перу Parmigiano Reggiano вече е регистрирано географско означение на основата на Лисабонското споразумение.
Освен горното Parmigiano Reggiano ще може да потърси защита и чрез Споразумението за свободна търговия между ЕС и Колумбия подписано през 2010. Към това споразумение е приложен и лист с географски означения, които са защитими на взаимна основа. Между тях е и Parmigiano Reggiano.
информация на Marques Class 46.

English version

The Association of Parmesan producers acted on its protection as a geographical indication in Colombia.
The reason for this lies in the huge number of violations in the use of Parmigiano Reggiano for products in the country.
The request for this protection is based on The Andean common intellectual property regime, which covers except Colombia and Ecuador, Bolivia and Peru.
In Peru Parmigiano Reggiano is already registered geographical indication on the basis of the Lisbon Agreement.
Besides the above Parmigiano Reggiano will be able to seek protection through the Free Trade Agreement between EU and Colombia signed in 2010. To this Agreement is attached a shortlist of geographical indications which are protected on a reciprocal basis. Among them is Parmigiano Reggiano.
information Marques Class 46.