Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑186/18 José Cánovas Pardo SL срещу Club de Variedades Vegetales Protegidas. Делото има следната предистория:
След подадена на 22 август 1995 г. заявка от Nadorcott Protection SARL до Службата на Общността за сортовете растения (CPVO), на 4 октомври 2004 г. тази служба му предоставя правна закрила на Общността на сортовете растения във връзка със сорта мандаринови дървета Nadorcott. Срещу това решение пред отделението по жалбите на CPVO е подадена жалба, която спира изпълнението му и която на 8 ноември 2005 г. е отхвърлена с решение, публикувано в официалния бюлетин на CPVO от 15 февруари 2006 г.
От 2006 г. Pardo стопанисва насаждения с 4457 мандаринови дървета от сорта Nadorcott.
На 30 октомври 2007 г. Geslive, на което е поверено управлението на правата върху сорта Nadorcott, отправя до Pardo уведомително писмо, с което иска от него да прекрати използването на този сорт растения, тъй като няма съответната лицензия.
На 30 март 2011 г. CVVP, на което от 13 декември 2008 г. е прехвърлено управлението на тези права, изпраща на Pardo ново писмо, в което иска от него, ако все още стопанисва 5000 мандаринови дървета от сорта Nadorcott, да прекрати това.
След като през ноември 2011 г. сезира Търговски съд, Испания с искане за предварително разследване, за да се установи нарушението на изключителните права върху сорта Nadorcott, CVVP предявява два иска срещу Pardo, а именно, от една страна, иск за „временна закрила“ във връзка с действията, предприети от това дружество, преди да бъде предоставена правната закрила, тоест преди 15 февруари 2006 г., и от друга страна, иск за нарушение поради действията, извършени след тази дата. По-специално CVVP иска да се установи нарушението на изключителните права върху сорта Nadorcott от 15 февруари 2006 г. до прекратяването на нарушението. CVVP иска също Pardo да бъде осъдено да прекрати това неправомерно използване, да отстрани и евентуално да унищожи всеки растителен материал от този сорт, който притежава, както и да му заплати възнаграждение, което да го обезщети за това използване.
Като счита, че са изтекли повече от три години между датата, на която титулярят на свързаната със сорта Nadorcott правна закрила е идентифицирал Pardo като предполагаем ползвател на този сорт —а именно не по-късно от 30 октомври 2007 г., датата, на която Geslive изпраща на Pardo уведомителното писмо — и предявяването от CVVP на исковете през ноември 2011 г., посоченият първоинстанционен съд отхвърля иска с мотива, че съгласно член 96 от Регламент № 2100/94 искът за нарушение е погасен по давност.
областен съд на Мурсия, Испания, пред който CVVP обжалва това решение, констатира, че Pardo не оспорва стопанисването на дървета от сорта Nadorcott, нито че липсва съгласие от титуляря на този сорт. Този съд решава, че с дейността си дружеството извършва нарушение и че ако производството на тези дървета продължава, ще продължава и нарушението. Освен това той приема, че член 96 от Регламент № 2100/94 трябва да се тълкува в смисъл, че исковете относно съставляващи нарушение действия, извършени по-малко от три години преди предявяването на исковете от CVVP, не са погасени по давност, докато исковете относно действията, извършени повече от три години преди това събитие, са погасени по давност.
Поради това Pardo е осъдено да заплати 31 199 EUR за нарушения и подходящо възнаграждение за действията, извършени без съгласието на титуляря на закрила на Общността през периода на временна закрила. Освен това му е разпоредено да прекрати всички съставляващи нарушение действия.
Pardo сезира запитващата юрисдикция, Върховен съд, Испания, с касационна жалба срещу това решение на областен съд на Мурсия, като оспорва възприетото от последния тълкуване на член 96 от Регламент № 2100/94.
Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно националната съдебна практика относно интелектуалната собственост следва да се прави разлика между еднократно нарушение и нарушение с продължен характер. В последния случай давностните срокове се удължават, докато продължава деянието, което осъществява състава на нарушението. Тази юрисдикция иска да установи дали такава съдебна практика може да се приложи към правилата за давност, установени в член 96 от Регламент № 2100/94, и по-конкретно дали всички искове относно нарушения са погасени по давност, при положение че титулярят на правна закрила на Общността е предявил иска си повече от три години, след като е узнал за нарушенията и за самоличността на извършителя им, или са погасени по давност само исковете относно действия, съставляващи нарушения, извършени повече от три години преди предявяването на иска.
При тези обстоятелства Върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Може ли член 96 от Регламент [№ 2100/94] да се тълкува в смисъл, че след като за растителния сорт е предоставена закрила на Общността, предвидените в членове 94 и 95 от този регламент, искове се погасяват по давност винаги с изтичането на тригодишния срок от момента, в който титулярят е узнал за действието и за самоличността на извършителя на нарушението, въпреки че нарушението продължава до момента на предявяването на иска?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли да се приеме, че съгласно член 96 от този регламент давността се прилага само спрямо конкретните нарушения, извършени извън тригодишния срок, но не и спрямо тези, които са извършени в последните три години?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: може ли искът за прекратяване на нарушение и искът за обезщетение за вреди да бъдат уважени само по отношение на извършените през последните три години нарушения?“.
Решението на съда:
1) Член 96 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в тази разпоредба тригодишен давностен срок за исковете по членове 94 и 95 от този регламент започва да тече на датата, на която, от една страна, окончателно са предоставени права на закрила на Общността на сортовете растения и от друга страна, титулярят на правна закрила на Общността е узнал за наличието на действието, с което са нарушени правата му върху защитен растителен сорт, и за самоличността на извършителя на това действие, независимо дали същото продължава и на коя дата е прекратено.
2) Член 96 от Регламент № 2100/94 трябва да се тълкува в смисъл, че са погасени по давност само исковете по членове 94 и 95 от този регламент, които са свързани със съвкупност от действия, съставляващи нарушение на правата върху защитен растителен сорт, и са предявени повече от три години след като, от една страна, окончателно са предоставени права на закрила на Общността на сортовете растения и след като, от друга страна, титулярят е узнал за наличието на всяко едно отделно действие, част от тази съвкупност, и за самоличността на извършителя му.
