Общият съд на Европейският съюз излезе с решение по дело T‑561/20 Sony Interactive Entertainment Europe Ltd срещу Vieta Audio, SA.
Делото касае интересният въпрос за доказване реално използване на марка с репутация.
Sony е притежател на словна европейска марка VITA за клас 9 - носители на данни, съдържащи програми “и„ аудио и/или носители на изображения (не от хартия) “.
Срещу тази марка е подадено искане за отмяна поради неизползване. Sony предоставят доказателства, че използват марката във връзка с устройства за видео игри PlayStation Vita.
Ключовият момент в спора е дали конзола за видео игри може да се определи, като носител на данни, съдържащи програми “ и „ аудио и/или носители на изображения.
Според EUIPO и Общият съд, при доказване за какви стоки е използвана една марка е важно да се обърне внимание как потребителите оценяват целта и предназначението на съответния продукт.
В случая, от предоставените доказателства, марката е рекламирана и оценявана от потребителите, като конзола за видео игри.
Въпреки че конзолите за видео игри технически могат да се определят като носители на данни, съдържащи програми “ и „ аудио и/или носители на изображения, то в случая не това е било тяхното основно и първостепенно предназначение. Тоест те не са били използвани единствено за съхранение на данни, а като устройства за игри, които се класифицират в клас 28.
Изтъкнатата репутация на марката придобита през годините не може да бъде основание за отхвърляне на отмяната, дори и марки с репутация трябва да се използват за стоките за които са регистрирани, такива каквито са посочени в заявката.
Източник: Kluwer Trademark Blog
