Защитата и използването на търговска марка понякога крие редица капани, които не винаги се вземат на сериозно в началото. Класичеки пример в това отношение е регистрацията на по-слабо отличителни елементи, които дори в един момент да са възможни за защита то в друг се оказва, че тази защита е лимитирана.
Пример в това отношение е казус Case T-755/20 загубен от Нинсан пред Общия съд на Европейския съюз.
Спорът касае опит на VDL Groep да регистрира европейска марка VDL E-POWER във връзка с стоки в класове 7, 9 и 12, включително „батерии за превозни средства; Зарядни станции за електрически превозни средства; превозни средства; и електрически превозни средства”.
Срещу тази заявка е подадена опозиция от Нинсан на основание следните по-ранни комбинирани марки във Великобритания и Франция за класове 9 и 12 „батерии за сухопътни превозни средства и електрически превозни средства и техните части и принадлежности”:
Първоначално EUIPO потвърждава опозицията изцяло но в последствие решението е отменено от Апелативния Борд и обжалвано пред Общия съд.
Съдът потвърждава позицията на Борда и отхвърля жалбата.
Прието е че потребителите в случая обръщат повишено внимание във връзка с избора на посочените в марките стоки.
E-POWER представлява израз, който може да се разбере от потребителите за отнасящ се до автомобили задвижвани от електричество. Поради степента му на отличителност е по-ниска.
В същото време елемента VDL в заявената марка има нормална степен на присъща отличителност.
Имайки предвид по-слабата отличетелност на e-power VDL създава нужната степен на различие между марките осочено в светлината на завишено внимание от страна на потребителите.
Доводът на Нинсан, че VDL съвпада с фирменото наименование на притежателя на марката и не няма нужната степен на отличителност е отхвърлен от съда, като несъстоятелен.
