Ролята на описанието при регистрация на позиционни марки по стария ред предвиден в Регламент 207/2009 - това е въпросът на който Общият съд на Европейския съюз отговори в дело T‑487/21 Neoperl AG срещу EUIPO.
Делото има следната предистория:
През 2016 година Neoperl заявява следната позиционна марка в ЕС за клас 11 - санитарни елементи за вставяне, по-специално регулатори на струя и образуватели на струя:
В допълнение марката е съпътствана от следното описание:
„Марката е сензорна позиционна марка. Закрилата се иска за структура, разположена в единия край на цилиндрична санитарна вставка, предназначена за изтичане на вода, насочена навън и излизаща извън нееластична основа, като тази структура е съставена от кръгли, концентрични и еластични пластини от няколко милиметра височина върху цялата повърхност на накрайника, като еластичните пластини могат да бъдат деформирани чрез натискане на основата с пръст, успоредно на основата. За останалата част от контура на вставката, посочена с пунктир в изображението, не е поискана закрила“.
EUIPO отказва регистрация на знака, като приема че позиционна марка с подобно описание не е допустима за регистрация спрямо действащия тогава Регламент. В допълнение ведомството приема марката за неотличителна.
Решението е обжалвано.
Според Регламент № 207/2009 даден знак може да представлява марка на Европейския съюз, ако отговаря на посочените в тази разпоредба условия, сред които и това да може да бъде изобразена по графичен начин. Тъй като графичното изображение има за цел по-специално да дефинира самата марка, за да се определи точният предмет на закрилата, предоставена от регистрираната марка на притежателя ѝ, то трябва да е ясно, точно, пълно, лесно достъпно, разбираемо, трайно и обективно.
Общият съд приема, че EUIPO е постановило отказът си извън приложното поле на закона.
В настоящия случай апелативният състав не е проверил дали заявеният за регистрация знак може да представлява марка, тъй като е приел, че подобна проверка е ирелевантна с оглед на неговия извод, че посоченият знак няма отличителен характер. Така, противно на това, което следва от съображенията свързани с правилата за разглеждане на заявките за регистрация с оглед на абсолютните основания за отказ, посочени в член 7, параграф 1 от Регламент № 207/2009, апелативният състав е извършил проверка на отличителния характер на посочения знак, без да провери предварително дали той може да представлява марка.
В същото време обаче Общият съд приема, че заявеният знак не може да бъде марка.
Така, що се отнася до въпроса дали заявеният за регистрация знак отговаря на условията за регистрация, посочени в член 4 от Регламент № 207/2009, е важно да се отбележи, че несъмнено структурата на този знак, предвидена в края на цилиндрична санитарна вставка, доколкото е съставена от кръгови и концентрични пластини от няколко милиметра височина по цялата повърхност на накрайника, може да бъде изобразена графично, както следва от изображението му. Не стоят така нещата обаче, както признава EUIPO по отношение на сензорното възприятие, което тази структура създава за еластичността на пластините, които могат да се деформират чрез натискане на основата с пръст, успоредно на основата. Както обаче бе припомнено даден знак може да представлява марка на Европейския съюз, ако отговаря на посочените в тази разпоредба условия, сред които условието да може да бъде графично изобразен, като освен това графично изображение на марка трябва да бъде ясно, точно, само по себе си пълно, лесно достъпно, разбираемо, трайно и обективно.
Безспорно, правило 3, параграф 3 от Регламент № 2868/95 предвижда, че заявката за регистрация „може да съдържа описание на марката“. Ето защо, както по същество поддържа жалбоподателят, при положение че заявката за регистрация съдържа описание, то трябва да бъде разгледано заедно с графичното изображение. Съгласно съдебната практика обаче, когато заявката е придружена от словесно описание на знака, това описание трябва да спомогне за уточняване на предмета и обхвата на закрилата, поискана съгласно правото на марките, и такова описание не може да противоречи на графичното изображение на марката, нито да породи съмнения относно предмета и обхвата на това графично изображение.
В конкретния случай обаче сензорното възприятие, създадено от заявения за регистрация знак, не следва точно и изцяло от графичното изображение на самия знак, а най-много от приложеното към него описание. Следователно това описание не уточнява графичното изображение на посочения знак по смисъла на съдебната практика, а напротив, може да породи съмнения относно предмета и обхвата на това графично изображение, доколкото то се опитва да разшири предмета на исканата закрила, както по същество изтъква EUIPO.
От гореизложеното следва, че знакът, чиято регистрация се иска, не отговаря на условията, посочени в член 4 от Регламент № 207/2009, и следователно е в разрез с абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква а) от този регламент.