Право да бъдеш забравен - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд по дело срещу Google

Генералният адвокат на Европейския съд G. PITRUZZELLA излезе с позиция по Дело C‑460/20 TU,RE срещу Google LLC. Казусът има следната предостория:

TU заема отговорна длъжност или притежава дялове в различни дружества, които предлагат финансови услуги. RE е била партньорка в личния живот на TU и до май 2015 г. — прокурист на едно от тези дружества. На 27 април, 4 юни и 16 юни 2015 г. на уебсайта www.g[…]net (наричан по-нататък „g-net“) са публикувани три статии, които разглеждат по критичен начин и изразяват съмнения относно сериозността на инвестиционния модел на някои от тези дружества. Статията от 4 юни 2015 г. е придружена от четири снимки — три на TU и една на RE, на които ищците са представени да управляват луксозни автомобили, в хеликоптер и пред чартърен самолет. Заедно със статиите тези изображения могат да внушат, че ищците се наслаждават на лукс, финансиран от трети лица. Съгласно правната информация на този уебсайт („Impressum“) негов оператор е G-LLC. Според собствената му информация целта на G-LLC е „да допринася трайно за предотвратяване на измами в икономиката и обществото чрез активно разясняване и постоянна прозрачност“. Бизнес моделът на G-LLC обаче се критикува в различни публикации, по-специално с обвинението, че въпросното дружество се опитва да изнудва предприятия, като първо публикува негативни съобщения и след това предлага срещу заплащане на така наречената такса за защита да ги изтрие. При въвеждане на собствени и фамилни имена на ищците в интернет търсачката на Google — както самостоятелно, така и във връзка с определени имена на дружества — Google показва в списък на резултати от търсенето статиите от 4 и 16 юни 2015 г., а при въвеждане на определени имена на дружества показва статията от 27 април 2015 г. Тези резултати съдържат хипервръзка към въпросните статии. Освен това Google показва снимките на ищците, съдържащи се в статията от 4 юни 2015 г., под формата на миниатюрни изображения („thumbnails“) в прегледа на резултатите при търсени с негова помощ изображения.

 Ищците искат от ответника, от една страна, да премахне от резултатите при търсене въпросните статии, които според тях съдържат определен брой погрешни твърдения и клеветнически мнения, основани на неверни факти, и от друга страна, да отстрани миниатюрните изображения от списъка с резултати от търсенето. Те твърдят, че са станали жертви на изнудване от страна на G-LLC. Ответникът отказва да изпълни това искане, като препраща към професионалния контекст, в който се вписват спорните статии и изображения, и като се позовава на незнанието си относно твърдението, че съдържащата се в тях информация е невярна. Искът е отхвърлен в производствата пред първите две съдебни инстанции.

При това положение Федераленият върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот [член 7 от Хартата] и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при извършваното в рамките на разглеждането на искането му за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато връзката, чието премахване се иска, води до съдържание, което включва фактически твърдения и основани на фактически твърдения субективни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и чиято законосъобразност зависи от въпроса за истинността на съдържащите се в него фактически твърдения, е от решаващо значение да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в достатъчна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да предостави поне предварително разяснение на въпроса за истинността на съдържанието, показано от администратора на интернет търсачката?

2) Трябва ли при искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име търси снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името, и който в прегледа на резултатите от търсенето показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения („thumbnails“), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива [95/46] и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, дори ако при показване на миниатюрното изображение чрез интернет търсачката действително се препраща към уебсайта на третото лице, но той не е конкретно назован и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?“.

Становище на Генералния адвокат:

„1)  Член 17, параграф 3, буква а) от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на претегляне на противостоящи основни права по членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато поради твърдяна неистинност на информацията в съдържанието, което се включва в резултатите от търсене, се разглежда искане, подадено до лицето, което управлява интернет търсачка, за премахване на резултати при търсене, решението не може да се определя от обстоятелството дали субектът на данни може да получи достатъчна правна защита в отношенията си с доставчика на съдържание, например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки. Субектът на данни следва да подкрепи своето искане с доказателства prima facie за неистинност на съдържанието, чието премахване от резултатите от търсенето е поискал, стига по-специално предвид естеството на разглежданата информация това да не е очевидно невъзможно или прекалено трудно. Лицето, което управлява интернет търсачка, следва според конкретните си възможности да извърши проверка относно твърдяната неточност на обработваните данни, включително като се свърже, когато е възможно, с издателя на уебсайта, включен в резултатите от търсенето. Ако обстоятелствата по случая изискват, за да се избегне непоправима вреда за субекта на данни, лицето, което управлява интернет търсачка, може временно да преустанови показването на определени резултати от търсене или пък да отбележи във връзка с определени резултати от търсене, че истинността на някои данни, посочени в съдържанието, към което препраща съответната хипервръзка, се оспорва.

2)  Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46, както и член 17, параграф 3, буква а) от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че за целите на претеглянето на противостоящи основни права по членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, което трябва да се извърши в рамките на разглеждането на искане за премахване от резултатите при търсене, подадено до лицето, което управлява интернет търсачка, с което е поискано премахване от резултатите от търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, на снимки, показани под формата на миниатюрни изображения, представящи това лице, не трябва да се взема предвид контекстът на публикацията в интернет, в която първоначално се появяват посочените снимки“.

Google с важна победа относно правото да бъдеш забравен

Европейският съд излезе с решение по дело C‑507/17 Google LLC, правоприемник на Google Inc. срещу Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL). Делото касае следното:

С решение от 21 май 2015 г. председателят на CNIL приканва Google, когато изпълнява искане на физическо лице за заличаване на хипервръзки към уебстраници от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, да приложи това заличаване за всички разширения на имена на домейни от своята интернет търсачка.

Google отказва да изпълни тази покана, а само заличава въпросните връзки единствено в резултатите, показвани в отговор на търсения, извършвани от имената на домейни, съответстващи на вариантите на търсачката му в държавите членки.

Освен това CNIL счита за недостатъчно допълнителното предложение, наречено „геоблокиране“, което Google направило след изтичането на срока на поканата за изпълнение и което се състои в премахване на възможността за достъп до спорните резултати, които се показват след търсене по името на субекта на данните от IP адреса (адрес по интернет протокола), за който се смята, че се намира в държавата по пребиваване на този субект, при това независимо в кой вариант на търсачката е търсил интернет потребителят.

След като установява, че Google не е изпълнило в определения срок тази покана, с решение от 10 март 2016 г. CNIL му налага оповестена публично санкция в размер на 100 000 EUR.

С жалба, подадена пред Conseil d’État (Франция), Google иска отмяната на това решение.

Conseil d’État посочва, че обработването на лични данни, извършвано от управляваната от Google интернет търсачка, попада в приложното поле на Закона от 6 януари 1978 г. с оглед дейностите по рекламиране и продажба на рекламни пространства, които във Франция осъществява неговото дъщерно дружество Google France.

Освен това Conseil d’État отбелязва, че управляваната от Google интернет търсачка има разклонения под различни имена на домейни посредством географски разширения, с цел да пригоди показваните резултати с оглед на особеностите, по-специално езикови, на различните държави, в които това дружество извършва дейността си. Когато търсенето се извършва от „google.com“, Google по принцип автоматично го пренасочва към името на домейна, съответстващ на държавата, от която се счита — чрез идентифицирането на IP адреса на интернет потребителя — че е извършено. Все пак, независимо от местонахождението му, интернет потребителят може да продължи да търси в останалите имена на домейни на интернет търсачката. Освен това, при все че резултатите може да се различават в зависимост от името на домейна, от който се извършва търсенето в търсачката, безспорно е, че показваните в отговор на търсене хипервръзки се извличат от общи бази данни и са резултат от обща работа по индексиране.

Conseil d’État счита, че като се има предвид, от една страна, че всички имена на домейни на интернет търсачката на Google са достъпни от територията на Франция и от друга, че са налице портали, свързващи различните имена на домейни — което се илюстрира по-специално с автоматичното пренасочване и с наличието на идентификатори, и по-конкретно „cookies“ („бисквитки“) в други разширения на търсачката, различни от това, на което те първоначално са били разположени — тази търсачка, която впрочем е била декларирана само веднъж пред CNIL, трябва да се разглежда като извършваща единно обработване на лични данни за целите на прилагането на Закона от 6 януари 1978 г. Следователно обработването на лични данни от управляваната от Google интернет търсачка се извършва в рамките на едно от неговите образувания, Google France, установено на територията на Франция, и поради това за него се прилага Законът от 6 януари 1978 г.

Пред Conseil d’État Google поддържа, че спорната санкция се основава на неправилно тълкуване на разпоредбите на Закона от 6 януари 1978 г., които транспонират член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46, на основание на които в решение Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317) Съдът признава „право на премахване от резултатите при търсене“. Според Google това право не означава непременно, че спорните хипервръзки трябва да бъдат заличени, без ограничение на географски принцип, за всички имена на домейни на интернет търсачката му. Освен това, възприемайки подобно тълкуване, CNIL нарушила принципите на взаимно зачитане и ненамеса, признати в международното публично право, и накърнила непропорционално свободата на изразяване на мнение, свободата на информация, свободата на разпространяване на информация и свободата на печата, гарантирани по-специално с член 11 от Хартата.

След като констатира, че тези доводи повдигат редица сериозни затруднения при тълкуването на Директива 95/46, Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в неговото решение от 13 май 2014 г., [Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317),] на основание на разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, [първа алинея,] буква а) от Директива [95/46], да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице, дори ако търсенето се извършва извън териториалния обхват на Директива [95/46]?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи единствено спорните хипервръзки от показаните резултати при търсене, извършено по името на подалото искането лице, в името на домейна, съответстващ на държавата, в която се счита, че е направено искането, или по-общо, в имената на домейни на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави членки […]?

3) Освен това, в допълнение към посоченото в[ъв втория въпрос] задължение, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно, чрез така наречената техника „геоблокиране“, да заличи спорните резултати от търсенията, извършени по името на лицето с „право на премахване от резултатите при търсене“ от IP адрес, за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава това правоимащо лице, или дори по-общо, от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива [95/46], при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител?“.

Решението на съда:

Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, както и член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в приложение на тези разпоредби изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, управляващото интернет търсачка лице е длъжно да извърши премахването не във всички версии на своята търсачка, а във версиите ѝ, съответстващи на всички държави членки, включително, ако е необходимо, като използва мерки, които отговарят на законовите изисквания и същевременно дават действително възможност да бъдат възпрени или поне сериозно разколебани интернет потребителите, които извършват търсене въз основа на името на субекта на данни от една от държавите членки, да осъществяват достъп до хипервръзките, предмет на искането, чрез списъка на резултатите,  който се показва след това търсене.

BitTorrent платформите под атака - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑610/15 Stichting Brein  срещу  Ziggo BV,  XS4ALL Internet BV. Делото касае следното:

Stichting Brein е нидерландска фондация, която защитава интересите на носителите на авторски права.

Ziggo и XS4ALL са доставчици на достъп до интернет. Значителна част от техните абонати ползват платформата за онлайн споделяне TPB, индексатор на BitTorrent файлове. BitTorrent е протокол, чрез който потребителите (наричани „равноправни устройства“ или „peers“) могат да споделят файлове. Съществената характеристика на BitTorrent се състои в това, че файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, което облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“, който не се предлага от платформата за онлайн споделяне TPB. Този BitTorrent клиент представлява софтуер, който позволява създаването на торент файлове.

Потребителите (наричани „seeders“ [сийдъри]), които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители (наричани „leechers“ [лийчъри]), трябва да създадат торент файл чрез своя BitTorrent клиент. Торент файловете препращат към централен сървър (наричан „tracker“ [тракер]), който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се качват (upload) от сийдърите (на платформа за онлайн споделяне, каквато е TPB, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни (download) на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент.

Често пъти вместо торенти се използват магнитни линкове. Тези линкове идентифицират съдържанието на торента и препращат към него чрез цифров отпечатък.

Голямото мнозинство от предлаганите на платформата за онлайн споделяне TPB торент файлове препращат към произведения, които са обект на закрила от авторски права, без да е дадено разрешение от носителите на авторското право на администраторите и на потребителите на тази платформа за извършване на действията по споделянето.

Главното искане на Stichting Brein в производството пред националната юрисдикция е да разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират имената на домейни и интернет адресите на платформата за онлайн споделяне TPB с цел да се предотврати възможността за ползване на услугите на тези доставчици на достъп до интернет за нарушаване на авторското и сродните му права на носителите на правата, чиито интереси защитава Stichting Brein.

Първоинстанционният съд уважава исканията на Stichting Brein. Във въззивното производство те обаче са отхвърлени.

Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) посочва, че по настоящото дело е установено, че посредством платформата за онлайн споделяне TPB закриляните произведения се предоставят на публично разположение без разрешението на носителите на правата. Установено е също така, че абонатите на Ziggo и на XS4ALL чрез тази платформа предоставят достъп до закриляните произведения без разрешението на носителите на правата и по този начин нарушават авторското и сродните му права на тези носители.

Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) изтъква обаче, че практиката на Съда не дава възможност да се отговори категорично на въпроса дали платформата за онлайн споделяне TPB извършва публично разгласяване на произведенията по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, по-специално:

– чрез създаването и поддържането на система, в която потребителите на интернет се свързват помежду си, за да споделят на фрагменти произведения, намиращи се на собствените им компютри,

–  чрез администрирането на интернет сайт, от който потребителите могат да качват онлайн торент файлове, препращащи към фрагменти от тези произведения, и

–  чрез индексирането на торент файлове, качени онлайн на този интернет сайт и чрез класирането им по начин, по който фрагментите от тези произведения могат да бъдат намирани и потребителите могат да свалят тези произведения (в тяхната цялост) на своите компютри.

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на администратора на уебсайт, ако на този уебсайт не са налице защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се в компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите по начин, по който последните могат да проследяват, да качват онлайн, както и да свалят закриляните произведения?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос:

Дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

Решението на съда:

Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).