Европейският съд излезе с решение по дело C‑507/17 Google LLC, правоприемник на Google Inc. срещу Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL). Делото касае следното:
С решение от 21 май 2015 г. председателят на CNIL приканва Google, когато изпълнява искане на физическо лице за заличаване на хипервръзки към уебстраници от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, да приложи това заличаване за всички разширения на имена на домейни от своята интернет търсачка.
Google отказва да изпълни тази покана, а само заличава въпросните връзки единствено в резултатите, показвани в отговор на търсения, извършвани от имената на домейни, съответстващи на вариантите на търсачката му в държавите членки.
Освен това CNIL счита за недостатъчно допълнителното предложение, наречено „геоблокиране“, което Google направило след изтичането на срока на поканата за изпълнение и което се състои в премахване на възможността за достъп до спорните резултати, които се показват след търсене по името на субекта на данните от IP адреса (адрес по интернет протокола), за който се смята, че се намира в държавата по пребиваване на този субект, при това независимо в кой вариант на търсачката е търсил интернет потребителят.
След като установява, че Google не е изпълнило в определения срок тази покана, с решение от 10 март 2016 г. CNIL му налага оповестена публично санкция в размер на 100 000 EUR.
С жалба, подадена пред Conseil d’État (Франция), Google иска отмяната на това решение.
Conseil d’État посочва, че обработването на лични данни, извършвано от управляваната от Google интернет търсачка, попада в приложното поле на Закона от 6 януари 1978 г. с оглед дейностите по рекламиране и продажба на рекламни пространства, които във Франция осъществява неговото дъщерно дружество Google France.
Освен това Conseil d’État отбелязва, че управляваната от Google интернет търсачка има разклонения под различни имена на домейни посредством географски разширения, с цел да пригоди показваните резултати с оглед на особеностите, по-специално езикови, на различните държави, в които това дружество извършва дейността си. Когато търсенето се извършва от „google.com“, Google по принцип автоматично го пренасочва към името на домейна, съответстващ на държавата, от която се счита — чрез идентифицирането на IP адреса на интернет потребителя — че е извършено. Все пак, независимо от местонахождението му, интернет потребителят може да продължи да търси в останалите имена на домейни на интернет търсачката. Освен това, при все че резултатите може да се различават в зависимост от името на домейна, от който се извършва търсенето в търсачката, безспорно е, че показваните в отговор на търсене хипервръзки се извличат от общи бази данни и са резултат от обща работа по индексиране.
Conseil d’État счита, че като се има предвид, от една страна, че всички имена на домейни на интернет търсачката на Google са достъпни от територията на Франция и от друга, че са налице портали, свързващи различните имена на домейни — което се илюстрира по-специално с автоматичното пренасочване и с наличието на идентификатори, и по-конкретно „cookies“ („бисквитки“) в други разширения на търсачката, различни от това, на което те първоначално са били разположени — тази търсачка, която впрочем е била декларирана само веднъж пред CNIL, трябва да се разглежда като извършваща единно обработване на лични данни за целите на прилагането на Закона от 6 януари 1978 г. Следователно обработването на лични данни от управляваната от Google интернет търсачка се извършва в рамките на едно от неговите образувания, Google France, установено на територията на Франция, и поради това за него се прилага Законът от 6 януари 1978 г.
Пред Conseil d’État Google поддържа, че спорната санкция се основава на неправилно тълкуване на разпоредбите на Закона от 6 януари 1978 г., които транспонират член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46, на основание на които в решение Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317) Съдът признава „право на премахване от резултатите при търсене“. Според Google това право не означава непременно, че спорните хипервръзки трябва да бъдат заличени, без ограничение на географски принцип, за всички имена на домейни на интернет търсачката му. Освен това, възприемайки подобно тълкуване, CNIL нарушила принципите на взаимно зачитане и ненамеса, признати в международното публично право, и накърнила непропорционално свободата на изразяване на мнение, свободата на информация, свободата на разпространяване на информация и свободата на печата, гарантирани по-специално с член 11 от Хартата.
След като констатира, че тези доводи повдигат редица сериозни затруднения при тълкуването на Директива 95/46, Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в неговото решение от 13 май 2014 г., [Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317),] на основание на разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, [първа алинея,] буква а) от Директива [95/46], да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице, дори ако търсенето се извършва извън териториалния обхват на Директива [95/46]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи единствено спорните хипервръзки от показаните резултати при търсене, извършено по името на подалото искането лице, в името на домейна, съответстващ на държавата, в която се счита, че е направено искането, или по-общо, в имената на домейни на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави членки […]?
3) Освен това, в допълнение към посоченото в[ъв втория въпрос] задължение, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно, чрез така наречената техника „геоблокиране“, да заличи спорните резултати от търсенията, извършени по името на лицето с „право на премахване от резултатите при търсене“ от IP адрес, за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава това правоимащо лице, или дори по-общо, от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива [95/46], при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител?“.
Решението на съда:
Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, както и член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в приложение на тези разпоредби изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, управляващото интернет търсачка лице е длъжно да извърши премахването не във всички версии на своята търсачка, а във версиите ѝ, съответстващи на всички държави членки, включително, ако е необходимо, като използва мерки, които отговарят на законовите изисквания и същевременно дават действително възможност да бъдат възпрени или поне сериозно разколебани интернет потребителите, които извършват търсене въз основа на името на субекта на данни от една от държавите членки, да осъществяват достъп до хипервръзките, предмет на искането, чрез списъка на резултатите, който се показва след това търсене.
