Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV, XS4ALL Internet BV. Делото касае следното:
Stichting Brein е нидерландска фондация, която защитава интересите на носителите на авторски права.
Ziggo и XS4ALL са доставчици на достъп до интернет. Значителна част от техните абонати ползват платформата за онлайн споделяне TPB, индексатор на BitTorrent файлове. BitTorrent е протокол, чрез който потребителите (наричани „равноправни устройства“ или „peers“) могат да споделят файлове. Съществената характеристика на BitTorrent се състои в това, че файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, което облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“, който не се предлага от платформата за онлайн споделяне TPB. Този BitTorrent клиент представлява софтуер, който позволява създаването на торент файлове.
Потребителите (наричани „seeders“ [сийдъри]), които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители (наричани „leechers“ [лийчъри]), трябва да създадат торент файл чрез своя BitTorrent клиент. Торент файловете препращат към централен сървър (наричан „tracker“ [тракер]), който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се качват (upload) от сийдърите (на платформа за онлайн споделяне, каквато е TPB, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни (download) на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент.
Често пъти вместо торенти се използват магнитни линкове. Тези линкове идентифицират съдържанието на торента и препращат към него чрез цифров отпечатък.
Голямото мнозинство от предлаганите на платформата за онлайн споделяне TPB торент файлове препращат към произведения, които са обект на закрила от авторски права, без да е дадено разрешение от носителите на авторското право на администраторите и на потребителите на тази платформа за извършване на действията по споделянето.
Главното искане на Stichting Brein в производството пред националната юрисдикция е да разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират имената на домейни и интернет адресите на платформата за онлайн споделяне TPB с цел да се предотврати възможността за ползване на услугите на тези доставчици на достъп до интернет за нарушаване на авторското и сродните му права на носителите на правата, чиито интереси защитава Stichting Brein.
Първоинстанционният съд уважава исканията на Stichting Brein. Във въззивното производство те обаче са отхвърлени.
Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) посочва, че по настоящото дело е установено, че посредством платформата за онлайн споделяне TPB закриляните произведения се предоставят на публично разположение без разрешението на носителите на правата. Установено е също така, че абонатите на Ziggo и на XS4ALL чрез тази платформа предоставят достъп до закриляните произведения без разрешението на носителите на правата и по този начин нарушават авторското и сродните му права на тези носители.
Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) изтъква обаче, че практиката на Съда не дава възможност да се отговори категорично на въпроса дали платформата за онлайн споделяне TPB извършва публично разгласяване на произведенията по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, по-специално:
– чрез създаването и поддържането на система, в която потребителите на интернет се свързват помежду си, за да споделят на фрагменти произведения, намиращи се на собствените им компютри,
– чрез администрирането на интернет сайт, от който потребителите могат да качват онлайн торент файлове, препращащи към фрагменти от тези произведения, и
– чрез индексирането на торент файлове, качени онлайн на този интернет сайт и чрез класирането им по начин, по който фрагментите от тези произведения могат да бъдат намирани и потребителите могат да свалят тези произведения (в тяхната цялост) на своите компютри.
При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на администратора на уебсайт, ако на този уебсайт не са налице защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се в компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите по начин, по който последните могат да проследяват, да качват онлайн, както и да свалят закриляните произведения?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.
Решението на съда:
Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).
