Когато репутацията на Google е от значение - решение на Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело Case T‑ 569/21, Zoubier Harbaoui срещу Google LLC.

Казусът касае заявена от Г-н Zoubier Harbaoui европейска марка GOOGLE CAR за стоките от клас 12 :

Превозни и транспортни средства; Части и принадлежности за превозни средства; Въздушни и космически превозни средства; Сухопътни превозни средства и транспортни средства; Водни превозни средства; Апарати и инсталации за кабелен транспорт; Превозни средства с въздушна възглавница; Кабини за въжени транспортни инсталации; Дроновете; Инсталации за кабелен транспорт; Транспортни инсталации [ски лифтове]; Транспортни инсталации (Въздушни -) за транспортиране на хора; Товарни превозвачи за превозни средства; Ски лифтове; Въздушни транспортьори; Седалкови лифтове; Превозни средства'

Срещу тази марка е подадена опозиция от Google Inc. на основание по-ранна европейска марка GOOGLE за класове 9, 35, 38 и 42. Претендирана е и марка с репутация.

Опозицията е потвърдена от EUIPO, включително и от Апелативния борд. Решението е обжалвано пред Общият съд.

Съдът потвърждава позицията на EUIPO и отхвърля жалбата на заявителя на по-късната марка. 

Общият съд приема, че репутацията на по-ранната марка е доказана надлежно. От тази гледна точка разликите между стоките от клас 12 и тези посочени в марката на Google не са в състояние да преодолеят възможността за потребителско объркване. 

Секторите на информационните технологии и автомобилите са силно застъпени в наши дни поради масовото използване на първите в съвремените автомобили (много превозни средства предлагат свързване с Google Auto например). Поради това целевите потребители на тези стоки и услуги са едни и същи.

Марката на Google има изключително силна репутация на глобално ниво, което предполага ако тази марка се използва за автомобили, потребителите да направят връзка именно с Google, като компания.

В допълнение заявената и по-ранната марка са силно сходни, елемента CAR е неотличителен за стоките от клас 12, което прави Google водещият отличителен елемент.

Право да бъдеш забравен - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд по дело срещу Google

Генералният адвокат на Европейския съд G. PITRUZZELLA излезе с позиция по Дело C‑460/20 TU,RE срещу Google LLC. Казусът има следната предостория:

TU заема отговорна длъжност или притежава дялове в различни дружества, които предлагат финансови услуги. RE е била партньорка в личния живот на TU и до май 2015 г. — прокурист на едно от тези дружества. На 27 април, 4 юни и 16 юни 2015 г. на уебсайта www.g[…]net (наричан по-нататък „g-net“) са публикувани три статии, които разглеждат по критичен начин и изразяват съмнения относно сериозността на инвестиционния модел на някои от тези дружества. Статията от 4 юни 2015 г. е придружена от четири снимки — три на TU и една на RE, на които ищците са представени да управляват луксозни автомобили, в хеликоптер и пред чартърен самолет. Заедно със статиите тези изображения могат да внушат, че ищците се наслаждават на лукс, финансиран от трети лица. Съгласно правната информация на този уебсайт („Impressum“) негов оператор е G-LLC. Според собствената му информация целта на G-LLC е „да допринася трайно за предотвратяване на измами в икономиката и обществото чрез активно разясняване и постоянна прозрачност“. Бизнес моделът на G-LLC обаче се критикува в различни публикации, по-специално с обвинението, че въпросното дружество се опитва да изнудва предприятия, като първо публикува негативни съобщения и след това предлага срещу заплащане на така наречената такса за защита да ги изтрие. При въвеждане на собствени и фамилни имена на ищците в интернет търсачката на Google — както самостоятелно, така и във връзка с определени имена на дружества — Google показва в списък на резултати от търсенето статиите от 4 и 16 юни 2015 г., а при въвеждане на определени имена на дружества показва статията от 27 април 2015 г. Тези резултати съдържат хипервръзка към въпросните статии. Освен това Google показва снимките на ищците, съдържащи се в статията от 4 юни 2015 г., под формата на миниатюрни изображения („thumbnails“) в прегледа на резултатите при търсени с негова помощ изображения.

 Ищците искат от ответника, от една страна, да премахне от резултатите при търсене въпросните статии, които според тях съдържат определен брой погрешни твърдения и клеветнически мнения, основани на неверни факти, и от друга страна, да отстрани миниатюрните изображения от списъка с резултати от търсенето. Те твърдят, че са станали жертви на изнудване от страна на G-LLC. Ответникът отказва да изпълни това искане, като препраща към професионалния контекст, в който се вписват спорните статии и изображения, и като се позовава на незнанието си относно твърдението, че съдържащата се в тях информация е невярна. Искът е отхвърлен в производствата пред първите две съдебни инстанции.

При това положение Федераленият върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот [член 7 от Хартата] и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при извършваното в рамките на разглеждането на искането му за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато връзката, чието премахване се иска, води до съдържание, което включва фактически твърдения и основани на фактически твърдения субективни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и чиято законосъобразност зависи от въпроса за истинността на съдържащите се в него фактически твърдения, е от решаващо значение да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в достатъчна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да предостави поне предварително разяснение на въпроса за истинността на съдържанието, показано от администратора на интернет търсачката?

2) Трябва ли при искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име търси снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името, и който в прегледа на резултатите от търсенето показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения („thumbnails“), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива [95/46] и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, дори ако при показване на миниатюрното изображение чрез интернет търсачката действително се препраща към уебсайта на третото лице, но той не е конкретно назован и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?“.

Становище на Генералния адвокат:

„1)  Член 17, параграф 3, буква а) от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на претегляне на противостоящи основни права по членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато поради твърдяна неистинност на информацията в съдържанието, което се включва в резултатите от търсене, се разглежда искане, подадено до лицето, което управлява интернет търсачка, за премахване на резултати при търсене, решението не може да се определя от обстоятелството дали субектът на данни може да получи достатъчна правна защита в отношенията си с доставчика на съдържание, например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки. Субектът на данни следва да подкрепи своето искане с доказателства prima facie за неистинност на съдържанието, чието премахване от резултатите от търсенето е поискал, стига по-специално предвид естеството на разглежданата информация това да не е очевидно невъзможно или прекалено трудно. Лицето, което управлява интернет търсачка, следва според конкретните си възможности да извърши проверка относно твърдяната неточност на обработваните данни, включително като се свърже, когато е възможно, с издателя на уебсайта, включен в резултатите от търсенето. Ако обстоятелствата по случая изискват, за да се избегне непоправима вреда за субекта на данни, лицето, което управлява интернет търсачка, може временно да преустанови показването на определени резултати от търсене или пък да отбележи във връзка с определени резултати от търсене, че истинността на някои данни, посочени в съдържанието, към което препраща съответната хипервръзка, се оспорва.

2)  Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46, както и член 17, параграф 3, буква а) от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че за целите на претеглянето на противостоящи основни права по членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, което трябва да се извърши в рамките на разглеждането на искане за премахване от резултатите при търсене, подадено до лицето, което управлява интернет търсачка, с което е поискано премахване от резултатите от търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, на снимки, показани под формата на миниатюрни изображения, представящи това лице, не трябва да се взема предвид контекстът на публикацията в интернет, в която първоначално се появяват посочените снимки“.

Sonos спечели съдебно дело срещу Google за нарушаване на патентовани технологии

Американският производител на озвучителна техника и гласови асистенти Sonos спечели патентно дело срещу Google.

Казусът касае обвинение от страна на Sonos, че Google използва защитени технологии за W-Lan свързаност и аудио възпроизвеждане по притежавани от компанията патенти в САЩ за:

- Патент № 9,195,258 „Система и метод за синхронизиране на операции между множество независимо синхронизирани устройства за обработка на цифрови данни“) 

- Патент № 10,209, 953 („Устройство за възпроизвеждане със синхронизация на множество устройства“)

- Патент № 9,219,959 („Многоканално сдвояване в медийна система ”)

- Патент № 8 588 949 („ Метод и апарат за регулиране на нивата на силата на звука в многозонова система ”)

- Патент № 10 439 896 („ Свързване към устройство за възпроизвеждане ”)

Технологиите в посочените патенти са използвани в различни устройства на Google, като смарт телефоните Pixel, гласовите асистенти на компанията и др.

Както е известно двете компании се партнираха при създаването на озвучителните гласови асистенти на Sonos и интегрирарнето на услугите на Google в тях. Според обвинението след това Google е използвала получената информация за развитие на собствените си продукти.

На база това решение US International Trade Commission може да забрани вносът на устройства на Google в САЩ, което може да е сериозен проблем за компанията, имайки предвид факта, че повечето от тях се произвеждат в Азия.

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB

Google спечели казус относно "Street View" в Япония

Патентното ведомство на Япония се произнесе по казус касаещ заявена марка “STREET VIEW MODEL (SVM)”, изписана на японски, за клас 41: Предоставяне на онлайн видео и снимки, които не могат да бъдат изтеглени.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от Google на база по-ранно регистрирана известна марка STREET VIEW за класове 9 и 42.

Патентното ведомство приема по-ранната марка за доказано известна в страната. При сравнението на знаците, макар STREET VIEW да не е толкова отличителна фраза, ведомството приема, че те са сходни. Това се дължи както на придобитата отличителност и репутация на по-ранната марка, така и на сходството на бизнесите. Това може да причини объркване сред потребителите, които могат да допуснат връзка между притежателите на марките, която не съществува.

Източник: Masaki MIKAMI, Marks IP Law Firm.

Google загуби спор срещу търговска марка NYAN TUBER в Япония

Google загуби казус по отношение опит за заличаване на японска марка “NYAN TUBER”, изписана на японски в Katakana, за услуги свързани с домашни любимци в класове 35 и 42:

Според Google тази регистрирана марка напомня на You Tuber, термин станал популярен по цял свят за човек, който има видео канал в платформата Youtube.

От своя страна японската компания пиртежател на марката заявява, че използването на Tuber е широко разпространена практика от хора, които качват съдържание на платформата и не може да бъде търговска марка притежание на Youtube.

В случая първата част от марката NYAN означава звукът издаван от котките (Мяу) на японски. Тоест потребителите ще свържат името с канал за котки в Youtube.

Според патентното ведомство на страната You Tuber е генеричен термин използван масово от потребителите на Youtube, поради което не може да представлява търговска марка сам по себе си.

Довод за това е и факта, че Google не притежава регистрирана марка за You Tuber.

Дори обаче и да се приеме, че този термин може да бъде марка то той не е объркващо сходен на NYAN TUBER поради съществените разлики между думите YOU  и NYAN.

Източник: Masaki MIKAMI - Marks IP Law Firm.

IP адресът не е адреса на потребител нарушаващ авторски права в интернет - становище на Главният адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд H. SAUGMANDSGAARD ØE излезе с тълкувателно становище относно дело C‑264/19 Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC. Делото касае следното:

Constantin Film Verleih е установено в Германия дружество за разпространение на филми.

YouTube, установено в Съединените щати дружество, притежавано от Google, поддържа едноименната интернет платформа.

Constantin Film Verleih притежава в Германия изключителните права да използва кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“.

Между юни 2013 г. и септември 2014 г. тези две произведения са качени онлайн на платформата „YouTube“ без съгласието на Constantin Film Verleih. На 29 юни 2013 г. филмът „Parker“ е качен в цялост и на немски език под потребителското име „Ν1“. До блокирането му на 14 август 2013 г. той е гледан над 45 000 пъти. През септември 2013 г. е качен в цялост и на немски език филмът „Scary movie 5“ под потребителското име „Ν2“. До блокирането му на 29 октомври 2013 г. филмът е гледан над 6000 пъти. На 10 септември 2014 г. е качено друго копие на второто произведение под потребителското име „Ν3“. До блокирането му на 21 септември 2014 г. то е гледано над 4700 пъти.

Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google определен набор от данни за всеки от потребителите, качили тези произведения.

Запитващата юрисдикция установява, че са изпълнени условията за право на информация. Следователно обхватът на спора по главното производство е сведен до съдържанието на информацията, която YouTube и/или Google трябва да предоставят на Constantin Film Verleih. Спорът по-специално е относно следните данни:

–   електронния адрес на потребителя,

–   телефонния номер на потребителя,

–   IP адреса, използван от потребителя за качване на спорните файлове с точния момент на това качване, и

–   IP адреса, последно използван от потребителя за достъп до неговия потребителски профил в Google/YouTube, с точния момент на този достъп.

17. Като се произнася като първа инстанция Областен съд Франкфурт на Майн, Германия отхвърля искането на Constantin Film Verleih за предоставяне на тези данни.

По жалба на ищеца Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия осъжда YouTube и Google да предоставят електронните адреси на съответните потребители, като отхвърля искането на Constantin Film Verleih в останалата му част.

С ревизионната жалба, подадена пред Федерален върховен съд, Германия, Constantin Film Verleih иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят цялата посочена по-горе информация, включително телефонните номера и IP адресите на потребителите. Със своя ревизионна жалба YouTube и Google молят искът на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлен изцяло, включително що се отнася до електронните адреси на потребителите.

Като констатира, че решението, което следва да се постанови по двете ревизионни производства, зависи от тълкуването на понятието „адреси“, предвидено в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48, Федерален върховен съд решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1.  Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от [тази директива], и:

a)  електронните адреси на ползвателите на услугите; и/или

б)  телефонните номера на ползвателите на услугите; и/или

в)  IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?

2.   При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):

Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от [посочената] директива, и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.

Становище на Главният адвокат:

„Член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на потребител, качил онлайн файлове в нарушение на право върху интелектуална собственост, предвиденото в тази разпоредба понятие „имена и адреси“ не включва електронния адрес, телефонния номер, IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния достъп до профила на потребителя.

Следователно тази разпоредба не задължава държавите членки да предвиждат възможност компетентните съдебни органи да постановят предоставянето на тази информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост“.

Нови видове търговски марки на хоризонта

Както е известно скорошните промени в европейското законодателство премахнаха нуждата от графично представяне на един знак при неговото заявяване, като търговска марка.

По този начин се предостави възможност за заявяване на различни видове търговски марки, базирани на новите технологии.

Естествено както и до сега тези нови означения трябва да отговарят на общите изисквания за регистрация на марки.

Така или иначе обаче новите опции за регистрация на марки предоставят и нови възможности за закрила на обекти, които до момента не отговаряха на основното изискване за графично представяне. Примери в това отношение са следните търговски марки:

- динамична марка във Великобритания от Toshiba - тук и

- европейска холограмна марка от Google - тук.

Най-вероятно в бъдеще ще бъдем свидетели и на още по-интересни означения в качеството им на запазени търговски марки.

Google с важна победа относно правото да бъдеш забравен

Европейският съд излезе с решение по дело C‑507/17 Google LLC, правоприемник на Google Inc. срещу Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL). Делото касае следното:

С решение от 21 май 2015 г. председателят на CNIL приканва Google, когато изпълнява искане на физическо лице за заличаване на хипервръзки към уебстраници от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, да приложи това заличаване за всички разширения на имена на домейни от своята интернет търсачка.

Google отказва да изпълни тази покана, а само заличава въпросните връзки единствено в резултатите, показвани в отговор на търсения, извършвани от имената на домейни, съответстващи на вариантите на търсачката му в държавите членки.

Освен това CNIL счита за недостатъчно допълнителното предложение, наречено „геоблокиране“, което Google направило след изтичането на срока на поканата за изпълнение и което се състои в премахване на възможността за достъп до спорните резултати, които се показват след търсене по името на субекта на данните от IP адреса (адрес по интернет протокола), за който се смята, че се намира в държавата по пребиваване на този субект, при това независимо в кой вариант на търсачката е търсил интернет потребителят.

След като установява, че Google не е изпълнило в определения срок тази покана, с решение от 10 март 2016 г. CNIL му налага оповестена публично санкция в размер на 100 000 EUR.

С жалба, подадена пред Conseil d’État (Франция), Google иска отмяната на това решение.

Conseil d’État посочва, че обработването на лични данни, извършвано от управляваната от Google интернет търсачка, попада в приложното поле на Закона от 6 януари 1978 г. с оглед дейностите по рекламиране и продажба на рекламни пространства, които във Франция осъществява неговото дъщерно дружество Google France.

Освен това Conseil d’État отбелязва, че управляваната от Google интернет търсачка има разклонения под различни имена на домейни посредством географски разширения, с цел да пригоди показваните резултати с оглед на особеностите, по-специално езикови, на различните държави, в които това дружество извършва дейността си. Когато търсенето се извършва от „google.com“, Google по принцип автоматично го пренасочва към името на домейна, съответстващ на държавата, от която се счита — чрез идентифицирането на IP адреса на интернет потребителя — че е извършено. Все пак, независимо от местонахождението му, интернет потребителят може да продължи да търси в останалите имена на домейни на интернет търсачката. Освен това, при все че резултатите може да се различават в зависимост от името на домейна, от който се извършва търсенето в търсачката, безспорно е, че показваните в отговор на търсене хипервръзки се извличат от общи бази данни и са резултат от обща работа по индексиране.

Conseil d’État счита, че като се има предвид, от една страна, че всички имена на домейни на интернет търсачката на Google са достъпни от територията на Франция и от друга, че са налице портали, свързващи различните имена на домейни — което се илюстрира по-специално с автоматичното пренасочване и с наличието на идентификатори, и по-конкретно „cookies“ („бисквитки“) в други разширения на търсачката, различни от това, на което те първоначално са били разположени — тази търсачка, която впрочем е била декларирана само веднъж пред CNIL, трябва да се разглежда като извършваща единно обработване на лични данни за целите на прилагането на Закона от 6 януари 1978 г. Следователно обработването на лични данни от управляваната от Google интернет търсачка се извършва в рамките на едно от неговите образувания, Google France, установено на територията на Франция, и поради това за него се прилага Законът от 6 януари 1978 г.

Пред Conseil d’État Google поддържа, че спорната санкция се основава на неправилно тълкуване на разпоредбите на Закона от 6 януари 1978 г., които транспонират член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46, на основание на които в решение Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317) Съдът признава „право на премахване от резултатите при търсене“. Според Google това право не означава непременно, че спорните хипервръзки трябва да бъдат заличени, без ограничение на географски принцип, за всички имена на домейни на интернет търсачката му. Освен това, възприемайки подобно тълкуване, CNIL нарушила принципите на взаимно зачитане и ненамеса, признати в международното публично право, и накърнила непропорционално свободата на изразяване на мнение, свободата на информация, свободата на разпространяване на информация и свободата на печата, гарантирани по-специално с член 11 от Хартата.

След като констатира, че тези доводи повдигат редица сериозни затруднения при тълкуването на Директива 95/46, Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в неговото решение от 13 май 2014 г., [Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317),] на основание на разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, [първа алинея,] буква а) от Директива [95/46], да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице, дори ако търсенето се извършва извън териториалния обхват на Директива [95/46]?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи единствено спорните хипервръзки от показаните резултати при търсене, извършено по името на подалото искането лице, в името на домейна, съответстващ на държавата, в която се счита, че е направено искането, или по-общо, в имената на домейни на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави членки […]?

3) Освен това, в допълнение към посоченото в[ъв втория въпрос] задължение, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно, чрез така наречената техника „геоблокиране“, да заличи спорните резултати от търсенията, извършени по името на лицето с „право на премахване от резултатите при търсене“ от IP адрес, за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава това правоимащо лице, или дори по-общо, от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива [95/46], при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител?“.

Решението на съда:

Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, както и член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в приложение на тези разпоредби изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, управляващото интернет търсачка лице е длъжно да извърши премахването не във всички версии на своята търсачка, а във версиите ѝ, съответстващи на всички държави членки, включително, ако е необходимо, като използва мерки, които отговарят на законовите изисквания и същевременно дават действително възможност да бъдат възпрени или поне сериозно разколебани интернет потребителите, които извършват търсене въз основа на името на субекта на данни от една от държавите членки, да осъществяват достъп до хипервръзките, предмет на искането, чрез списъка на резултатите,  който се показва след това търсене.

Успех за Google относно права върху публикации в ЕС, поне за сега

Европейският съд излезе с решение по дело C‑299/17 VG Media Gesellschaft zur Verwertung der Urheber- und Leistungsschutzrechte von Medienunternehmen mbH срещу Google LLC.

Делото касае следното:

VG Media е признато в Германия дружество за колективно управление, което защитава авторското право и сродните му права на частни телевизионни канали и радиостанции, както и правата за цифрово публикуване на съдържание. В този контекст VG Media сключва с притежателите на права „договор за телевизионно и радиоразпространение и издателска дейност“, с който те му отстъпват за изключително управление своите права към съответния момент, както и правата, които ще им бъдат предоставени по време на изпълнение на договора, върху периодични издания, чиито производители са те.

Google управлява няколко търсачки в интернет, сред които по-специално едноименната търсачка, и автоматизиран информационен сайт (Google News). С въвеждането на ключова дума и активирането на функцията за търсене, в интернет търсачката Google се появява кратък текст или откъс от текст (Snippet) с миниатюрно изображение, чрез което потребителят може да прецени релевантността на посочения уебсайт предвид информационните си потребности. В информационния сайт Google News под формата на списание се поместват новини от ограничен брой източници на информация. Информацията в този сайт се събира с компютри посредством алгоритъм, който използва голям брой източници на информация. На този сайт Snippet се появява като кратко резюме на статията от съответния уебсайт, което често възпроизвежда нейните уводни изречения.

Освен това посредством своите онлайн услуги Google публикува срещу заплащане рекламните съобщения на трети лица на собствените си уебсайтове, както и на уебсайтовете на трети лица.

VG Media предявява пред запитващата юрисдикция иск за обезщетение срещу Google по същество, затова че използва, считано от 1 август 2013 г., откъси от текстове, от изображения и от анимирани изображения, които са на членове на VG Media, без обаче да плаща възнаграждение за показването на резултати от търсенията и на новини в резюме.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали членове 87f и 87 g от UrhG са приложими към спора по главното производство. Всъщност тя пита дали тези разпоредби, които произтичат от изменението от 1 август 2013 г. на UrhG, е трябвало да бъдат съобщени на Комисията в своя проектовариант, в съответствие с предвиденото в член 8, параграф 1, първа алинея от Директива 98/34. В това отношение запитващата юрисдикция припомня практиката на Съда, според която разпоредбите, приети в нарушение на предвиденото в тази разпоредба задължение за уведомяване, са неприложими и поради това не могат да бъдат противопоставени на частноправните субекти.

При тези обстоятелства Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли по смисъла на член 1, точки 2 и 5 от [Директива 98/34] правило, което не е специално насочено към услугите, определени в [тази точка 2],

и ако отговорът е отрицателен,

2) национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли технически регламент по смисъла на член 1, точка 11 от [Директива 98/34], и по-конкретно задължително правило, свързано с предоставянето на услуга?“.

Решение на съда:

Член 1, точка 11 от Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г., трябва да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която забранява само на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги, обработващи съдържание по аналогичен начин, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява „технически регламент“ по смисъла на тази разпоредба, чийто проект трябва да бъде предварително предоставен на Европейската комисия съгласно член 8, параграф 1, първа алинея от Директива 98/34, изменена с Директива 98/48.

Google премахна ‘view image’ бутонът и постигна сделка с Getty

Google анонсира премахването на ‘view image’ бутонът при търсенето на снимки в своята интернет търсачка.

Това решение е следствие от постигнато споразумение с един от най-големите разпространители на фотографски произведения в света Getty.

В резултат на сделката, Google осигурява достъп до съдържанието на Getty за всичките си предоставяни услуги. В същото време Getty постигна напредък относно отстояването правата на авторите на произведенията. 

Макар  ‘‘view image’ бутонът да не е достъпен вече, visit’ бутонът ще е на разположение на потребителите, който ще ги отвежда директно до източника на съответните произведения.

Повече информация тук.

Google не е генерична марка в САЩ

ARS Technica UK съобщава интересната новина за отказът на Върховният съд на САЩ да разгледа искане за заличаване регистрацията на марка Google на основание, че марката е станала генеричен термин.

Според искането подадено от физическо лице, думата google се използва масово от потребителите за описване на процеса на търсене на информация в интернет. Поради това, както е и според законодателството за търговски марки, тази марка е загубила отличителната си сила, поради което трябва да бъде заличена.

Според федералният съд, който се произнесе по казуса миналата година, макар думата google да се използва и като глагол описващ порцеса на търсене в интернет тя не е станала генеричен термин, тъй като тя касае също и различен вид продукти и услуги предлагани от компанията. Освен това за да се приеме, че марката е станала напълно описателна за определена стока или услуга реално не трябва да съществуват алтернативни термини чрез които са се описват тези стоки или услуги, което не е така в случая с google.

Повече информация тук.

Waymo съди Uber за търговски тайни

Waymo, дъщерна компания на Google, постигна частичен успех в съдебното си дело срещу Uber относно кражба на поверителна информация.

Казусът касае бивш служител на Waymo, компания която разработва технологии за самоуправляващи се автомобили, който напуска компанията копирайки 14 000 страници документация. След това същият служител основава своя собствена компания, която в последствие е закупена за 680 милиона долара от Uber.

Според Waymo, бившият им служител е присвоил търговски тайни и ноу-хау касаещо технологията, която в последствие се използва от Uber.

Съдът в САЩ уважи претенцията на Waymo към момента, налагайки времени мерки но оставайки възможността на Uber да остави програмата си за разработване на тази технология жива.

Кратки IP новини

1. Продай идеята си с или без патент. За повече информация тук. 

2.  Google Transparency Report – линкове, свалени от търсачката поради проблеми с авторски права (статистика). За повече информация тук. 

3.  Видео игрите и интелектуалната собственост: Сложната връзка между интерактивността и креативността. За повече информация тук.

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.

Google предлага да купи твоят патент - Google offers to buy your patent

Google обяви нестандартна нова кампания за изкупуване на патенти. Чрез платформата си Patent Purchase Promotion, Google предлага на всеки притежател на патент да го купи. Периодът на кампанията 08.05-22.05.2015.

Всеки желаящ трябва да посочи детайли за своя патент, както е цената за която иска да го продаде. До 26.06.2015 Google ще информира участниците дали приема или не техните оферти. Компанията няма да преговаря относно цената на патентите.

Тази кампания на Google е интересна и повдига редица въпроси. Първо каква е реалната причина за подобно изкупуване на патенти, окрупняване на патентното портфолио на компанията или желание за придобиване на нови технологии, а може би и двете. На второ място стой въпросът как Google ще използва закупените патенти, като ги лицензира, използва в съдебни дела или използва защитените с тях технологии.

Факт е че технологичната компания притежава сериозни парични резерви, които й позволяват подобни инициативи, въпросът е до каква степен те биха били успешни.
Повече информация може да откриете тук.

English version

Google announced its forthcoming campaign for purchasing patents through its platform called Patent Purchase Promotion. Google offers to every patent owner to buy his patents in the space of a couple of weeks between 08.05 and 22.05.2015.

Any one who wishes must give details about his patent as well as the price for the transaction. Google will inform every participant for its decision up to 26.06.2015. The company will not negotiate about the price.

This campaign is interesting and rise some questions. In the first place what is the real reason for all of that, may be Google wishes to strengthen its patent portfolio or to acquire new technologies or both. Secondly, how Google will use these new patents - for licensing, for the technologies themselves or for future law suites.

It's fact that the company has huge finance resources for such practices, although, the question here is can such business model be successful.

More information here.

Кратки IP новини от България и чужбина - Brief IP news from Bulgaria and abroad

1. Датчаните гласуваха с „да“ на референдум за присъединяване към Единния патентен съд.

За повече информация тук.

2. Гигантите във финансовия сектор също харесват патентите. За повече информация тук.

3. Европейският съд нарежда на Google да уважава потребителското право „да бъдеш забравен“. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук

English version

1. Danes voted 'yes' in a referendum on joining the Unified Patent Court. For more information here.

2. Giants in the financial sector also like patents. For more information here.
 

3. The European Court ordered Google to respect the user right "to be forgotten." For more information here.

Information from Intellectual Property Center at the UNWE. More information can be found here.  

Google спечели съдебно дело във Франция - Google won a lawsuit in France

Google спечели съдебно дело касаещо нарушаване на авторски и сродни права във Франция.

Делото е започнато от френската компания TF1, която обвинява Google за неразрешено използване на записи на спортни събития и филми в You Tube, чиито права се държат от нея. TF1 иска от съда обезщетение в размер на 141 милиона евро.

Според решението на съда Google не може да отговаря за съдържание качено в You Tube от потребители. Потребителите са били уведомявани да не качват съдържание на сайта за което не са получили предварително съгласие от носителите на права.

Google може да носи отговорност само в случай, че след сигнал от страна на правоносителите за наличното нарушение на права не премахне съдържанието от сайта.

Съдът присъжда съдебните разходи възлизащи на над 100 000 евро да бъдат платени от TF1.

информация Cnet.

English version

Google won a lawsuit concerning breach of copyright and related rights in France. 

The case was initiated by the French company TF1, which accused Google for unauthorized using of records of sporting events and movies, which were upload on You Tube. TF1 asked the court for compensation amounting to 141 million euros. 

According to the court decision  Google can not be responsible for the content uploaded on You Tube by individual users. Consumers were advised before the process of uploading  not to upload content on the site for which they hadn't received prior consent from holders. 

Google may be liable only in the case when copyrights holders signalize for valuation and Google doesn't remove the infringing content from the site.
The court awarded legal costs amounting to over € 100,000 to be paid by TF1.
information Cnet.

Viacom и Google може да си сътрудничат в бъдеще - Viacom and Google could cooperate in the future

The 1709 blog съобщава интересната новина на бъдещо сътрудничество между Google и Viacom.
Това е новина тъй като тези две компании до момента водеха помежду си едни от най-тежките и продължителни съдебни дела касаещи авторско право.
Viacom постоянно обвинява притежаваната от Google You tube за нарушаване на нейни авторски и сродни права чрез неспирното предлагане на достъп до различни нейни сериали и филми.
В момента обаче You Tube и свързаната с Viacom компания Paramount са се договорили за сътрудничество по общ проект. You Tube иска да създаде online платформа чрез която да се даде достъп до над 500 заглавия притежание на Paramount.
Освен с тази компания You tube има договорености и с още 5 основни филмови компании, както и с няколко по-малки студиа. Така общия брой на филмите които могат да бъдат гледани става над 9000. Цената на наема на един филм за 24 часа е около 3 долара в САЩ и Канада.
повече информация тук.

English version

The 1709 blog reports interesting news concerning future cooperation between Google and Viacom.
This is news because these two companies have been keeping constant litigation regarding copyrights.
Viacom accuses permanently You tube for violating of copyright and related rights by offering nonstop access to various series and movies owned by the company.
But now You Tube and related company to Viacom Paramount have agreed to cooperate on a new project. You Tube wants to create an online platform through which to provide access to over 500movies owned by Paramount.
Apart from this You tube has arrangements with another 5 major film companies, and several smaller studios. Thus the total number of films that can be viewed is 9000. Rental price for one movie for 24 hours is about $ 3 U.S. and Canada.
more information here.

Google does not infringe the copyright by using Google images - Google не нарушава авторското право относно финкцията си Google images

The German Federal Supreme Court излезе с решение по дело I ZR 140/10 of 19 October 2011- Vorschaubilder II. Делота касае предоставен достъп от Google до снимки на фотограф, чрез функцията за търсене Google Images, при която след написване на съответната дума излизат всички асоциирани снимки с нея.
Според съда Google не нарушава авторското право върху изображенията, тъй като те са качени от трети лица. Ако тези трети лица са нямали правото да използват изображенията, то авторите могат да имат претенции спрямо тях. Google Images дава достъп до хиляди изображения за които се прилага концепцията за получено разрешение за тяхното качване в интернет.
Google може да носи отговорност ако е знаел за това че изображенията нарушават авторски права и не е предприел нищо за преустановяване на достъпа до тях. Това е в синхрон и с решение на Европейския съд в тази насока.
информация на IP Kat.

English version

The German Federal Supreme Court ruled in Case I ZR 140/10 of 19 October 2011 - Vorschaubilder II. The case concerned the access to photos of the photographer by using the search function Google Images. By this after writing one word, it is shown all images associated with it.
According to the court Google does not infringe the copyright of the images as they are uploaded by third parties. If these third parties are not allowed to use images, the authors can take legal action against them. Google Images provides access to thousands of images for which it can be applied the concept of "implied consent".
Google may be liable if the company knew about the fact that these images infringe copyright and don't take any actions to stop access to them. This is in line with the European Court's decision in this regard.
information on the IP Kat.

Google buys new patents to protect Android - Google купува нови патенти за да защитава Android

Bloomberg съобщи новината, че Google са закупили 1030 патента от IBM, както и още 1023 патента през миналия месец. Не се споменава в каква точно технологична област са ситуирани тези патенти.
Според специалисти обаче целта на Google е чрез тях да подсили своята платформа Android, която е под натиск от съдебни дела заведени от конкурентите на компанията.
В момента Google са започнали да лицензират своите патенти на партьорите си, като например HTC, които са в няколко съдебни дела с Apple.
Целта на Google е да изгради стабилно защитно патентно портфолио, което да послужи, като защита за всички компании ползващи Android.

English version

Bloomberg reported the news that Google bought 1,030 patents from IBM and another 1,023 patents last month. It is not mentioned in what technological field exactly those patents are situated.
According to experts, however, the purpose of Google is to use them to enhance the protection of Android which is under pressure from lawsuits brought by competitors of the company.
Currently, Google started to license its patents to their partner, such as HTC, which is in several lawsuits with Apple now.
The Google's goal is to build a solid defensive patent portfolios which to serve as protection for all companies using Android.

Google bought Motorola Mobility for 12.5 billion dollars - Google купи Motorola Mobility за 12,5 милиарда долара

Новината на деня е че Google купи Motorola Mobility за 12,5 милиарда долара.
Какво означава това?
Значението на тази сделка е ясно- Google навлиза в света на мобилната комуникация с всичка сила.
До момента Motorola беше една от компаниите които твърдо залагаше на платформата Android за своите мобилни телефони. С тази сделка Google освен, че притежава Android ще започне и да произвежда мобилни телефони и други комуникационни средства.
По този начин компанията ще стане реален конкурент на Apple, Microsoft и Nokia на IT пазара по света.
Освен това чрез сделката Google придобива и патентното портфолио на Motorola, което наброява близо 17 000 патента.
Това е важна стъпка в стратегията на Google, като се има предвид, че преди месец компанията загуби сделката за патентното портфолио на Nortel купено от Apple и Microsoft.
С една дума глобалната конкурентна битка на IT пазара става все по-сложна и все по-ожесточена.
Въпросът сега е как ще реагират компании, като HTC и Samsung, които са партньори на Google в момента използвайки софтуера Android. Реално по този начин Google става техен конкурент на пазара на мобилните комуникации.
Друго интересно нещо в този случай е как изцяло виртуална компания, като Google се материализира в реалния пазар, чрез предлагане на реални материални продукти.
Това е пример за силана на интелектуалната собственост, като актив. Реално Google показва как нематериалните активи могат да бъдат изходна база за създаване на нови пазари и материализацията им под формата на продукти. Тоест тук имаме преход от виртуален към материален бизнес.

English version

The news of the day is that Google bought Motorola Mobility for 12.5 billion dollars.
What does this mean?
The importance of this transaction is clear - Google enters into the world of mobile communications with all force.
At this moment, Motorola has been one of the companies that bet on an Android platform for their mobile phones. With this acquisition Google, except that it has Android, will start producing mobile phones and other communication tools.
Thus the company will become a real competitor to Apple, Microsoft and Nokia on the IT market.
Furthermore, with this deal Google acquired the patent portfolio of Motorola, which consists of approximately 17,000 patents.
This is an important step in the strategy of Google given that a month ago the company lost the deal for the patent portfolio of Nortel bought by Apple and Microsoft.
In short, the global competitive battle on the IT market is becoming increasingly complex and increasingly fierce.
The question now is how companies like HTC and Samsung will react. They are partners of Google because they currently use Android. Actually by this way Google becomes their competitor on the market of mobile communications.
Another interesting thing in this case is how completely virtual company like Google is materializing in the real market by offering real tangible products.
This is an example of the strength of intellectual property as an asset. Google actually shows how intangible assets can be a starting point for creating new markets and their materialization in the form of products. So here we have a transition from virtual to physical business.