понеделник, 18 юни 2018 г.

Уиски и шотландско-немски конфликт относно географски означения

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑44/17 Scotch Whisky Association срещу Michael Klotz. Делото касае следното:

Scotch Whisky Association е учредена съгласно шотландското право организация, която има за цел по-специално да гарантира защитата на търговията с шотландско уиски както в Шотландия, така и в чужбина.

Г‑н Klotz предлага на пазара чрез интернет сайт уиски, наречено „Glen Buchenbach“, което се произвежда от дестилерия Waldhorn, намираща се в Берглен, долината на Бухенбах, в Швабия (Германия).

Етикетът върху бутилките на уискито, което е предмет на спора, съдържа, наред със стилизирано изображение на ловен рог (Waldhorn на немски език), следната информация, а именно „Waldhornbrennerei“ (дестилерия Waldhorn), „Glen Buchenbach“, „Swabian Single Malt Whisky“ (едномалцово уиски от Швабия), „500 ml, 40 % vol“, „Deutsches Erzeugnis“ (германски продукт) и „Hergestellt in den Berglen“ (произведен в Берглен).

Scotch Whisky Association сезира Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург, Германия) с иск, целящ да се преустанови по-конкретно предлагането на пазара на това уиски, което не е „scotch whisky“, под наименованието „Glen Buchenbach“ с мотива, че използването на това наименование противоречи по-специално на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008, защитаващ географските указания, регистрирани в приложение III към този регламент, сред които е „Scotch Whisky“.

Според Scotch Whisky Association тези разпоредби предвиждат, че географското указание, регистрирано за спиртна напитка, е защитено не само срещу употребата на подобно указание, но и срещу всяко споменаване на географския произход на това указание. Наименованието „Glen“ поради неговата твърде широка употреба в Шотландия вместо думата „valley“, и по-конкретно като елемент на марката в името на шотландските уискита, обаче предизвиквало в съзнанието на съответните потребители асоциация с Шотландия и Scotch Whisky, независимо от добавянето на друга информация върху етикета, с която се уточнява германският произход на разглеждания продукт. Г‑н Klotz прави искане за отхвърлянето на иска.

Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург) сочи, че уважаването на този иск зависи от тълкуването, което следва да се даде на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008. Поради това той решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Изисква ли „непряката търговска употреба“ на регистрирано географско указание за спиртна напитка съгласно член 16, буква a) от Регламент […] 110/2008 регистрираното географско указание да се използва по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „непряка търговска употреба“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на непряката търговска употреба на регистрирано географско указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?

2) Изисква ли „пресъздаването“ на регистрирано географско указание съгласно член 16, буква б) от Регламент […] № 110/2008 да е налице фонетично и/или визуално сходство между регистрираното географско указание и спорния елемент от знака, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „пресъздаване“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на неправомерното пресъздаване чрез спорния елемент от знака дори когато към него е добавено указание за действителния произход на продукта?

3) При проверката дали е налице „всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ съгласно член 16, буква в) от Регламент […] № 110/2008, има ли значение в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на заблуждаващото указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?“.

Решението на съда:

1) Член 16, буква а) от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „непряка търговска употреба“ на регистрирано географско указание, трябва спорният елемент да е използван по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин. При това положение не е достатъчно този елемент да може да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с посоченото указание или с прилежащия му географски район.

2) Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да установи наличието на „пресъздаване“ на защитено географско указание, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали онова, което средният европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, пряко си представя, когато срещне спорното наименование, е ползващата се от защитеното географско указание стока. В рамките на тази преценка тази юрисдикция трябва, при липсата, първо, на фонетично и/или визуално сродство на това спорно наименование със защитеното географско указание и второ, на частично включване на това указание в посоченото наименование, да отчете евентуално концептуалната близост между посоченото наименование и указание.

Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „пресъздаване“ на регистрирано географско указание, не следва да се взема предвид контекстът, в който се вписва спорният елемент, и по-конкретно фактът, че към този елемент е добавено уточнение относно действителния произход на съответния продукт.

3) Член 16, буква в) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“, забранено с тази разпоредба, не следва да се отчита контекстът, в който е използван спорният елемент.

Image: jarmoluk / 1443 images, Pixabay.