Tesla заведе съдебно дело срещу производител на бира TESILIA в Китай

 Най-известният производител на електрически автомобили в света TESLA заведе съдебно дело в Китай срещу местната компания Sino Drinks Food Company за нарушаване на права върху словна марка TESLA и следната фигуративна марка:

Sino Drinks Food Company предлага бира и ликьор с марка TESILA и сходен графичен елемент.

Най-вероятно основанията за делото ще бъдат наличие на марка с репутация в комбинация с недобросъвестна търговска практика.

Източник: Alice Liang, The Drinks Business.

Звук от отваряне на кен не може да бъде регистриран, като марка в ЕС

Общият съд на Европейския съд се произнесе по дело T‑668/19 Ardagh Metal Beverage Holdings GmbH & Co. KG срещу EUIPO, което касае отличителност на звукова марка.

Това е може би първото дело което разглежда въпроса за оценката на присъщата отличителност на заявени звукови марки.

Казусът касае заявена звукова марка от Ardagh Metal Beverage Holdings в следните класове 6, 29, 30, 32, 33.

Марката представлява звук на отваряне на метален кен с газирана напитка. Може да чуете марката тук.

EUIPO отказва регистрацията й на абсолютни основания - липса на присъща отличителност.  Според ведомството този звук е прекалено обикновен и част от ежедневието, тоест не притежава отличителен характер.

Освен това той не може да представлява оснавание за покупка, тъй като потребителите могат да го разпознаят едва след това но не и преди покупката.

Решението е обжалвано.

Съдът приема, че довода на EUIPO за присъщата липса на отличителност на знака на база аналогия с трийзмерни марки е неправилен. Словна или звукова марка могат да представляват знак, който да не зависи от външния вид на продукта, поради което референцията с изикванията за защита на трийзмерни марки е неправилна.

Съдът отхвърля и разбирането на EUIPO, че марката не може да индикира търговски произход поради факта, че потребителите могат да я разпознаят след покупката. Фактът че звукът се възприема само при консумация на продукта не означава, че потребителят не го възприема като търговски индикатор и в момента на покупка, което най-вероятно се случва, като мотивация за покупката.

В същото време обаче Съдът приема, че заявеният знак не може да бъде търговска марка поради факта, че сам по себе си той не се отличава значително от типичният звук при отваряне на кенчета с напитки. 

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB

Дали защитата на Шампанското като географско означение важи и за услуги?

Генералният адвокат на Европейския съд  Giovanni Pitruzzella  излезе със становище по дело C‑783/19 Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne срещу GB. 

Накратко делоко касае въпорсът за обхвата на защитата на географското означение Champagne и дали то важи само за пенливи вина или и за свързани услуги. Предисторията е следната:

Жалбоподателят в главното производство CIVC е полупублична организация с юридическа правосубектност, призната от френското право и натоварена със защитата на интересите на производителите на шампанско. CIVC предявява иск пред Търговски съд, Барселона, Испания за осъждането на GB, ответника в главното производство, да преустанови използването, включително в социалните мрежи (Instagram и Facebook), на знака „CHAMPANILLO“, да изтегли от пазара и интернет всяка табела и рекламен или търговски документ, в които фигурира посоченият знак, както и да заличи домейна „champanillo.es“. GB се конституира като страна в съдебното производство и посочва, че знакът „CHAMPANILLO“ се използва като търговско наименование на заведения за обществено хранене („бар за тапас“, разположени в автономна област Каталуня), без вероятност от объркване с продуктите, обхванати от наименованието „Champagne“, и без извличане на ползи от репутацията на това наименование.

Търговският съд, Барселона отхвърля всички искания на CIVC. Той приема, че използването на знака „CHAMPANILLO“ не представлява пресъздаване в нарушение на ЗНП „Champagne“, тъй като с него не се обозначава алкохолна напитка, а заведения за обществено хранене — в които не се предлага шампанско — и следователно продукти, различни от тези със ЗНП, предназначени за различни потребители. В мотивите на това решение Търговски съд, Барселона се позовава на насоките, дадени от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) в решение от 2016 г., в което се изключва възможността използването на термина „CHAMPÌN“ за продажбата на плодова безалкохолна газирана напитка, предназначена за консумация по време на детски тържества, да нарушава ЗНП „Champagne“, като се има предвид разликата между съответните продукти и потребителите, за които са предназначени, въпреки фонетичното сходство между двата знака.

CIVC обжалва решението на Търговски съд, Барселона пред Апелативен съд на провинция Барселона, Испания. Последният посочва: i) че GB се е опитал на два пъти да регистрира знака „CHAMPANILLO“ като марка в испанската Служба за патенти и марки и че тези искания са били отхвърлени с решения от 8 февруари 2011 г. и 14 април 2015 г. след направено възражение от страна на CIVC; ii) че GB използва като графичен материал за рекламиране на своите заведения изображението на две чаши, съдържащи пенлива напитка; iii) че CIVC е представил документи, удостоверяващи, че до 2015 г. GB е предлагал в заведенията си пенливо вино(6) с наименование „Champanillo“ и че продажбите са били спрени едва след намесата на CIVC.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че както член 13 от Регламент № 510/2006(7), така и член 103 от Регламент № 1308/2013 предоставят правна закрила на ЗНП по отношение на продукти, с изключение единствено на член 103, параграф 2, буква б), в който се споменават и услуги. Тя посочва, че изпитва съмнения относно обхвата и правилното тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза относно правната закрила на ЗНП, когато знакът, който е в конфликт с такова наименование, се използва в търговията за обозначаване не на продукти, а на услуги.

В този контекст Апелативен съд на провинция Барселона спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Позволява ли обхватът на правната закрила на дадено наименование за произход то да се ползва с правна закрила не само срещу сходни продукти, но и срещу услуги, които могат да са свързани с прякото или непрякото разпространение на тези продукти?

2) Налага ли рискът от нарушение чрез пресъздаване, към който се отнасят посочените членове от общностните регламенти, преди всичко да се извърши анализ на наименованието, за да се установи влиянието му върху средния потребител, или, за да се анализира този риск от нарушение чрез пресъздаване, трябва да се установи преди това, че става въпрос за едни и същи продукти, за сходни продукти или за съставни продукти, чиито съставни части съдържат продукт със защитено наименование за произход?

3) Трябва ли рискът от нарушение чрез пресъздаване да се определи с обективни параметри, когато има пълно или много голямо съвпадение в наименованията, или трябва да се степенува според пресъздаващите и пресъздаваните продукти и услуги, за да се направи извод, че рискът от пресъздаване е незначителен или ирелевантен?

4) Представлява ли правната закрила, предвидена в съответната правна уредба в случай на риск от пресъздаване или извличане на ползи, специфична правна закрила, отнасяща се до особеностите на тези продукти, или тази закрила трябва непременно да се обвърже с правилата относно нелоялната конкуренция?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази разпоредба могат да попаднат и действията, свързани със злоупотреба, имитация или пресъздаване на ЗНП, които се отнасят до услуги.

За да се определи дали е налице пресъздаване на защитено наименование за произход по смисъла на член 103, параграф 2 от Регламент № 1308/2013, не е необходимо предварително да се установява, че продуктът, който се ползва от това наименование, и продуктът или услугата, обозначени със спорния знак, са идентични или сходни или че последният продукт включва в съставните си части продукта, който се ползва от защитеното наименование за произход. Подобна идентичност или сходство или липсата на такава обаче представлява елемент, който националната юрисдикция трябва да вземе предвид заедно с всички други релевантни обстоятелства, за да прецени дали е налице пресъздаване по смисъла на горепосочената разпоредба.

Правната закрила срещу предвиденото в член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 пресъздаване не се ограничава само до случаите, в които практиката, която води до пресъздаване, представлява акт на нелоялна конкуренция по смисъла на релевантните разпоредби на приложимото национално право“.

Еленът на GLENFIDDICH победи в спор за търговски марки в Япония

Производителят на световно известното шотландско уиски William Grant & Sons спечели важен казус свързан с търговски марки в Япония.

Немската компания Badischer Winzerkeller AG  заявява следната международна марка с посочване на Япония, за клас 33 - Вина и пенливи вина; всички горепосочени стоки, произведени в Германия:

Начин на използване:

Срещу тази заявка е подадена опозиция от William Grant & Sons на база по-ранна марка GLENFIDDICH в клас 33 - уиски:

Начин на използване:

Патентното ведомство на страната  потвърждава опозицията и отказва регистрация на заявената марка. Според ведомството макар значите да се различават в словните им части, графичният стилизиран образ на елемн е почти идентичен в двете марки, което може да подведе потребителите по отношение на произхода на предлаганите стоки. Всичко това идва на фона на факта, че GLENFIDDICH е едно от най-популярните и награждавани уиските в света, като отличителните му елементи са изключително познати сред потребителите.

Източник: Masaki MIKAMI, Marks IP Law Firm.

HENNESSY загуби опозиция за марката си в Япония

SOCIETE JAS HENNESSY ET COMPAGNIE загуби опозиция срещу заявена в Япония национална марка INESSY в класове 30 и 33.

Срещу тази марка компанията цитира фамилия от по-ранни марки HENNESSY в клас 33.

Според HENNESSY заявената марка е объркващо сходна на притежанатите от тях поради наличието на суфикса NESSY. 

Компанията цитира и своята дългогодишна история и традиции в производството и продажбата на коняк по цял свят включително и в Япония.

Патентното ведомство на страната обаче отхвърля опозицията. От визуална грледна точка марките са различни. Заявената марка започва с буквата I, докато по-ранните марки започват с префикса HEN.

Фонетично марките също са различни за потребителите в Япония, тъй като се произнасят по различен начин.

Концептуално знаците нямат конкретно значение.

Взимайки под внимание всички фактори нужни за сравнение на марките, Патентното ведомство стига до заключението, че заявената марка не е в състояние да причини объркване сред потребителите в страната.

Източник: Masaki MIKAMI (Marks IP)

Притежател на марка може да води съдебни дела за обезщетение дори след нейната отмяна - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑622/18 AR срещу Cooper International Spirits LLC, St Dalfour SAS, Établissements Gabriel Boudier SA. Делото касае следното:

Жалбоподателят в главното производство търгува с алкохол и спиртни напитки.

На 5 декември 2005 г. той подава заявка за регистрация на полуфигуративна марка „SAINT GERMAIN“ пред Национален институт за индустриална собственост, Франция.

Тази марка е регистрирана на 12 май 2006 г. под номер 3 395 502 за стоки и услуги от класове 30, 32 и 33, които стоки и услуги съответстват по-специално на алкохолни напитки (с изключение на бира), сайдер, дижестиви, вина и спиртни напитки, както и алкохолни екстракти или есенции.

След като научава, че Cooper International Spirits предлага на пазара ликьор от бъз с наименованието „St-Germain“, произвеждан от St Dalfour и от Etablissements Gabriel Boudier, на 8 юни 2012 г. жалбоподателя в главното производство предявява иск срещу тези три дружества пред Окръжен съд Париж, Франция за нарушение на правата върху марка чрез възпроизвеждане, или, при условията на евентуалност, чрез имитация.19      В друго, успоредно развило се съдебно производство, с решение от 28 февруари 2013 г. Окръжен съд Нантер, Франция, постановява частичната отмяна на марката „SAINT GERMAIN“ на жалбоподателя в главното производство, считано от 13 май 2011 г. Това решение е потвърдено с решение на Апелативен съд Версай, Франция от 11 февруари 2014 г., което е влязло в сила.

Пред Окръжен съд Париж жалбоподателя в главното производство поддържа исканията си във връзка с установяването на нарушение за периода преди отмяната на марката, а именно от 8 юни 2009 г. до 13 май 2011 г.

Тези искания са отхвърлени изцяло с решение на Окръжен съд Париж от 16 януари 2015 г., с мотива че откакто е заявена, въпросната марка изобщо не е била използвана.

Това решение е потвърдено с решение на Апелативен съд Париж, Франция от 13 септември 2016 г.

За да мотивира това решение, Апелативен съд Париж, Франция отбелязва по-специално че доказателствата, на които се позовава жалбоподателят в главното производство, не са достатъчни, за да се установи, че марката „SAINT GERMAIN“ е била реално използвана.

Въз основа на това Апелативен съд Париж, Франция заключава, че жалбоподателят в главното производство няма основание да твърди, че е засегната функцията да гарантира произход на марката, нито да се позовава на нарушение на изключителното право на използване, което марката му предоставя, и още по-малко на засягане на свързаната с инвестициите функция на марката, доколкото при липсата на каквото и да е използване на тази марка, използването от конкурент на идентичен на марката знак не може да възпрепятства съществено нейното използване.

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение, с мотива че Апелативен съд Париж, Франция е нарушил членове L 713-3 и L 714-5 от Кодекса за интелектуална собственост.

В подкрепа на това основание той изтъква, че всичките му искания във връзка с установяването на нарушение са отхвърлени неправилно, с мотива че не е доказал реалното използване на марката „SAINT GERMAIN“, въпреки че нито правото на Съюза, нито Кодексът за интелектуална собственост предвиждат, че в петгодишния период след регистрацията на марка притежателят ѝ трябва да докаже използването на тази марка, за да се ползва от защитата на правото относно марките. Впрочем в областта на нарушението на права върху марка вероятността от объркване в съзнанието на потребителите се преценявала абстрактно с оглед на предмета на регистрацията, а не по отношение на конкретно състояние на пазара.

Напротив, ответниците в главното производство твърдят, че дадена марка изпълнява основната си функция само когато притежателят ѝ я използва действително за обозначаване на търговския произход на стоките или услугите, посочени в регистрацията, и че когато марката не се използва в съответствие с нейната основна функция, притежателят не би могъл да се оплаква от каквото и да е нарушение или от каквато и да е вероятност от засягане на тази функция.

Най-напред Касационен съд, Франция посочва, че касационното основание, с което е сезиран, не критикува факта, че Сour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) е разгледал нарушението с оглед не на възпроизвеждането на марката, а на нейната имитация, което предполага наличието на вероятност от объркване в съзнанието на потребителите. Той подчертава, че съгласно националното право преценката за наличието на такава вероятност е суверенно правомощие на съдилищата, които разглеждат спора по същество, като от своя страна Cour de cassation (Касационен съд) е компетентен само да преценява редовността на обжалваното съдебно решение с оглед на приложимото право.

Касационен съд посочва, че що се отнася до нарушенията чрез имитация, Съдът е приел, че използването на знак, идентичен или подобен на марката, който поражда вероятност от объркване у потребителите, засяга или може да засегне основната функция на марката и че макар функцията на марката за указване на произход не е единствената нейна функция, която заслужава защита срещу посегателства от трети лица (решение от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit, C‑323/09, EU:C:2011:604, т. 39), защитата срещу нарушения чрез възпроизвеждане е абсолютна и се отнася не само до нарушенията на основната функция на марката, но и до други нейни функции, по-специално функциите, свързани с комуникацията, инвестициите или рекламата, и е по-широка от защитата, предвидена в случаите на нарушения чрез имитация, за чието прилагане е необходимо да бъде доказано наличието на вероятност от объркване и следователно засягане на основната функция на марката (решение от 18 юни 2009 г., L’Oréal и др., C‑487/07, EU:C:2009:378, т. 58 и 59).

Касационен съд посочва също че Съдът е уточнил, че винаги се предполага, че една марка изпълнява функцията си за указване на произход, докато другите си функции тя изпълнява само доколкото нейният притежател я използва по този начин, в частност за целите на рекламата или инвестициите (решение от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit, C‑323/09, EU:C:2011:604, т. 40).

Той добавя, че в светлината на тази съдебна практика изглежда, че когато става въпрос, както в случая, да се преценява нарушение чрез имитация, трябва да се установи единствено дали има засягане на основната функция на марката поради вероятността от объркване.

В това отношение Касационен съд посочва, че в решение от 21 декември 2016 г., Länsförsäkringar (C‑654/15, EU:C:2016:998), Съдът е приел, че що се отнася до започването на реалното използване на марката член 15, параграф 1 и член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, осигуряват на притежателя ѝ гратисен период, през който той може да се позовава на предоставените му с нея изключителни права, съгласно член 9, параграф 1 от този регламент, за всички стоки и услуги, без да е необходимо да доказва такова използване. Това предполага, че през този период обхватът на правото, предоставено на притежателя на марката, трябва да се преценява с оглед на стоките и услугите, посочени в регистрацията на марката, а не в зависимост от използването на тази марка, което притежателят е могъл да прилага през този период.

Касационен съд обаче подчертава, че делото в главното производство се различава от това, по което е постановено решение от 21 декември 2016 г., Länsförsäkringar (C‑654/15, EU:C:2016:998), тъй като в случая правото на притежателя на марката е било отменено поради неизползване на тази марка през петгодишния период след регистрацията на посочената марка.

При това положение възниква въпросът дали притежателят на марка, който никога не я е използвал и чиито права върху нея са отменени след изтичането на петгодишния период, предвиден в член 10, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/95, може да твърди, че тъй като трето лице е използвало идентичен или сходен знак в петгодишния период след регистрацията на неговата марка, е била засегната нейната основна функция, и вследствие на това да поиска обезщетение за вреди.

При тези обстоятелства Касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 5, параграф 1, буква б) и членове 10 и 12 от Директива [2008/95] да се тълкуват в смисъл, че притежател на марка, който никога не я е използвал и която е била отменена след изтичане на петгодишния период след публикуването на нейната регистрация, може да получи обезщетение за вреди поради нарушение на правото върху марката, като се позове на засягане на нейната основна функция, причинено от това, че преди датата, на която отмяната е породила действие, трето лице е използвало сходен с [тази] марка знак, за да обозначи стоки или услуги, идентични или сходни с тези, за които тя е регистрирана?“.

Решението на съда:

Член 5, параграф 1, буква б), член 10, параграф 1, първа алинея и член 12, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките във връзка със съображение 6 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че оставят на държавите членки възможност да позволят на притежателя на марка, чиито права върху нея са отменени при изтичането на петгодишния период, считано от регистрацията ѝ, поради това че не е използвал реално тази марка в съответната държава членка за стоките или услугите, за които е била регистрирана, да запази правото си да иска обезщетение за вреди, претърпени поради това че преди датата, на която отмяната е породила действие, трето лице е използвало сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги, който може да бъде объркан с неговата марка.

Фонетика, алкохол и решение на Европейския съд

През пролетта на 2018 година Общият съд на Европейския съд излезе с интересно решение по дело T-15/17, което касае заявена европейска марка YAMAS за алкохолни напитки и по-ранна марка LLAMA за същите стоки.

EUIPO потвърждава опозицията с довода, че макар марките да са с ниско визуално сходство и да са напълно различни от концептуална гледна точка то идентичността на стоките в комбинация с високата степен на фонетично сходство само за потребителите в Испания, може да доведе до възможност за объркване на потребителите.

Причината за този извод се крие в естеството на алкохолните напитки, които според ведомството се поръчват устно в различни понякога шумни заведения, като ресторанти, и дискотеки. В част от тези случаи потребителите дори не виждат опаковката на продукта,  а само го назовават. Поради тази причина фонетичното сходство в случая само за испански потребители има преимуществено значение при оценката за наличие на объркващо сходство между марките.

Съдът потвърждава това решение.

Уиски и шотландско-немски конфликт относно географски означения

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑44/17 Scotch Whisky Association срещу Michael Klotz. Делото касае следното:

Scotch Whisky Association е учредена съгласно шотландското право организация, която има за цел по-специално да гарантира защитата на търговията с шотландско уиски както в Шотландия, така и в чужбина.

Г‑н Klotz предлага на пазара чрез интернет сайт уиски, наречено „Glen Buchenbach“, което се произвежда от дестилерия Waldhorn, намираща се в Берглен, долината на Бухенбах, в Швабия (Германия).

Етикетът върху бутилките на уискито, което е предмет на спора, съдържа, наред със стилизирано изображение на ловен рог (Waldhorn на немски език), следната информация, а именно „Waldhornbrennerei“ (дестилерия Waldhorn), „Glen Buchenbach“, „Swabian Single Malt Whisky“ (едномалцово уиски от Швабия), „500 ml, 40 % vol“, „Deutsches Erzeugnis“ (германски продукт) и „Hergestellt in den Berglen“ (произведен в Берглен).

Scotch Whisky Association сезира Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург, Германия) с иск, целящ да се преустанови по-конкретно предлагането на пазара на това уиски, което не е „scotch whisky“, под наименованието „Glen Buchenbach“ с мотива, че използването на това наименование противоречи по-специално на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008, защитаващ географските указания, регистрирани в приложение III към този регламент, сред които е „Scotch Whisky“.

Според Scotch Whisky Association тези разпоредби предвиждат, че географското указание, регистрирано за спиртна напитка, е защитено не само срещу употребата на подобно указание, но и срещу всяко споменаване на географския произход на това указание. Наименованието „Glen“ поради неговата твърде широка употреба в Шотландия вместо думата „valley“, и по-конкретно като елемент на марката в името на шотландските уискита, обаче предизвиквало в съзнанието на съответните потребители асоциация с Шотландия и Scotch Whisky, независимо от добавянето на друга информация върху етикета, с която се уточнява германският произход на разглеждания продукт. Г‑н Klotz прави искане за отхвърлянето на иска.

Landgericht Hamburg (Областен съд, Хамбург) сочи, че уважаването на този иск зависи от тълкуването, което следва да се даде на член 16, букви а)—в) от Регламент № 110/2008. Поради това той решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Изисква ли „непряката търговска употреба“ на регистрирано географско указание за спиртна напитка съгласно член 16, буква a) от Регламент […] 110/2008 регистрираното географско указание да се използва по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „непряка търговска употреба“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на непряката търговска употреба на регистрирано географско указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?

2) Изисква ли „пресъздаването“ на регистрирано географско указание съгласно член 16, буква б) от Регламент […] № 110/2008 да е налице фонетично и/или визуално сходство между регистрираното географско указание и спорния елемент от знака, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?

Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „пресъздаване“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на неправомерното пресъздаване чрез спорния елемент от знака дори когато към него е добавено указание за действителния произход на продукта?

3) При проверката дали е налице „всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ съгласно член 16, буква в) от Регламент […] № 110/2008, има ли значение в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на заблуждаващото указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?“.

Решението на съда:

1) Член 16, буква а) от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „непряка търговска употреба“ на регистрирано географско указание, трябва спорният елемент да е използван по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин. При това положение не е достатъчно този елемент да може да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с посоченото указание или с прилежащия му географски район.

2) Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да установи наличието на „пресъздаване“ на защитено географско указание, запитващата юрисдикция трябва да прецени дали онова, което средният европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, пряко си представя, когато срещне спорното наименование, е ползващата се от защитеното географско указание стока. В рамките на тази преценка тази юрисдикция трябва, при липсата, първо, на фонетично и/или визуално сродство на това спорно наименование със защитеното географско указание и второ, на частично включване на това указание в посоченото наименование, да отчете евентуално концептуалната близост между посоченото наименование и указание.

Член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „пресъздаване“ на регистрирано географско указание, не следва да се взема предвид контекстът, в който се вписва спорният елемент, и по-конкретно фактът, че към този елемент е добавено уточнение относно действителния произход на съответния продукт.

3) Член 16, буква в) от Регламент № 110/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на „невярно или въвеждащо в заблуждение указание“, забранено с тази разпоредба, не следва да се отчита контекстът, в който е използван спорният елемент.

Image: jarmoluk / 1443 images, Pixabay.

Доказване на общоизвестна марка в Швейцария

Интересен казус от Швейцария относно доказване на известна марка. 

Havana Club Holding подава опозиция срещу заявена марка CANA CLUB за алкохолни напитки.

Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията с довода, че отличителната способност на марка Havana Club е ниска и не съществува опасност от объркване със заявената марка.

Решението е обжалвано от Havana Club Holding на база предоставените доказателства за придобита известност на марката в Швейцария.

Съдът обаче отхвърля тези доказателства, които представляват online изследване между потребители относно разпознаваемостта на марката. Според съда изследването е некоректно, тъй като изключва потребители над 55 години.  Освен това въпросите в проучването касаят само продукта ром, а не алкохолни напитки, като цяло. В допълнение въпросите били зададени по начин по който да подскажат, че Havana Club е търговска марка. 47% от анкетираните заявили, че разпознават логото на марката за ром но не било ясно кое точно лого се има предвид.

Изводът от предоставянето на подобни доказателства е че те трябва да бъдат внимателно преценени, така че да имат доказателствена сила в подобни производства.

Източник: Maqrues Class 46.

Geographical indications from Croatia will be recognized by the EU? - Географски означения от Хърватска ще бъдат признати от ЕС?

Както знаем към днешна дата Република Хърватска и Европейския съюз водят преговори за присъединяването на страната към Общността.
Една част от процедурата по присъединяване е свързана и с интелектуалната собственост, по специално тук става дума за географските означения.
Списък от 30 географски означения за вино и спиртни напитки от Хърватска са били подадени към Европейската комисия за съгласуване и одобрение. Целта е след това те да бъдат признати на територията на ЕС.
Списъкът може да бъде открит тук.
ЕК се обръща към всяка трета страна членка на ЕС или към отделно заинтересовано лице, за възражение срещу признаването на тези географски означения. Възражението трябва да бъде обосновано и подкрепено с ясно посочени твърдения и претенции.
Европейската комисия предоставя срок от 2 месеца за подаване на възражения, които могат да бъдат пращани на този адрес - AGRI-B2@ec.europa.eu
Разглеждайки списъкът с посочени означения за вина и спиртни напитки, две от тях правят впечатление тъй като имат лека прилика с географско наименование в България- Dalmatinska zagora ( за думата Загора) и Zagorje – Međimurje ( също за думата Загора).
информация Marques Class 46.

English version

As we know the Republic of Croatia and the European Union negotiate for accession of the country to the Community.
One part of the accession procedure is associated with intellectual property, particularly here it refer to geographical indications.
A list of 30 geographical indications for wine and spirits from Croatia have been submitted to the European Commission for coordination and approval. The aim is after that they can be recognized within the EU.
The list can be found here.
The Commission invites any third Member State or a single interested party to object to the recognition of these geographical indications if there are any reasons for that. The objection must be justified and supported by clearly stated assertions and claims.
The European Commission provides a period of two months to lodge objections that can be sent to this address - AGRI-B2@ec.europa.eu
Looking down the list of indications for wines and spirits, two of them made an impression because they have a slight resemblance to the geographical name in Bulgaria - Dalmatinska zagora (about the word Zagora) and Zagorje - Međimurje (also about the word Zagorje).
information Marques Class 46.

CHIVAS losses dispute concerning a mark contains the word CHIVALRY - CHIVAS загуби спор относно марка съдържаща думата CHIVALRY

Chivas Holdings Limited подава заявка за следната европейска марка CHIVAS LIVE WITH CHIVALRY за клас 33.
The Glencairn Scotch whisky Company Limited подава опозиция срещу тази марка на основата на две свой марки, регистрирани също за клас 33.


OHIM излиза с решение, че поради идентичността на стоките и сходството на марките поради наличието и в трите на водещия елемент CHIVALRY, опозицията трябва да бъде уважена.
Chivas обжалват това решение.
Според решението на Апелативния борд на OHIM опозицията трябва да бъде потвърдена.
При сравнение на посочените марки основният ясно открояващ се елемент е думата CHIVALRY, която има собствен смисъл.
Марката на Chivas представлява рекламен слоган поради, което потребителите биха възприели тази марка, като рекламираща продуктите на The Glencairn Scotch whisky Company.
Макар да се приема, че при сравнение на марки водеща е първата им част, то това не винаги е така. В конкретния случай ясно открояващият и доминиращ елемент в марките е CHIVALRY.
Въпреки наличието на думата CHIVAS в заявената марка, която има други регистрации, поради наличието на елемента CHIVALRY потребителите биха помислили, че между двете компании има връзка.
информация на Marques Class 46.

English version

Chivas Holdings Limited filed an application for the following European trademark- CHIVAS LIVE WITH CHIVALRY for class 33.
The Glencairn Scotch whisky Company Limited filed opposition against this mark on its two marks also registered in Class 33.

OHIM issued a decision that because of the identity of the goods and the similarity of the marks with a view of the element CHIVALRY, the opposition must be upheld.
Chivas appealed that decision.
According to the decision of the Appeal Board opposition should to be confirmed.
The comparison of these marks clearly distinguished main element - the word CHIVALRY which has its own meaning.
The mark of Chivas represent an advertising slogan because of which consumers would perceive it as promoting the products of The Glencairn Scotch whisky Company.
In the case at issue, the dominant element of the earlier trademark is the word CHIVALRY and, even if located at the end of the trademark, CHILVARLY is also the element which will be remembered within the global image of the opposed trademark.
Even if “Chivas” would be recognized as being a trademark in the contested sign (in respect to alcoholic beverages, and in particular in respect of whiskies and malts, the relevant consumer tends to be particularly brand conscious and brand loyal), consumers acquainted with the earlier trademark, would think that there is an economic link between the undertakings producing the two signs”.
information Marques Class 46.