Весели празници

 

Intellectual property planet ви пожелава приятно прекарване на предстоящите празници.

Весели празници!

Съвети от EUIPO при заявяване на европейски дизайни

EUIPO публикува кратки илюстративни съвети относно заявяване на европейски дизайни, какво трябва и какво не трябва да правят заявителите.

Статията разглежда въпросите за дизайните които могат да бъдат включени в една заявка, представяне на техните визии, определяне на класовете по Локарнската класификация, претендиране на приоритет и др.

Повече информация може да откриете тук.

Кратки IP новини

1. Ръководство "10 стъпки за намиране на специалист по ИС" За повече информация тук. 

2.  Harvard Business Review: Как стриймингът променя музиката (отново)

За повече информация тук.

3. Gillette и Edgewell постигнаха споразумение по дело за патентни нарушения

За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

Малайзия се присъедини към TM View

EUIPO съобщава новината за присъединяването на Малайзия към общата база данни за търговски марки TM View. По този начин участващите ведомства стават 56, като Малайзия добавя нови 750 000 търговски марки към базата.

Повече информация тук.

Използване на плеъри за достъп до съдържание в интернет - мнение на Генералния адвокат на ЕС

Генералният адвокат на Европейския съд M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA излезе със становище по дело C‑527/15  Stichting Brein  срещу  Jack Frederik Wullems, осъществяващ дейност под името „Filmspeler“. Делото касае следното:

Stichting Brein е фондация, която работи в областта на защитата на авторските и други сродни права. В нея членуват организации на производители и вносители на аудио-визуални носители, филмови продуценти, разпространители на филми, производители на мултимедийни продукти и издатели.

Г‑н Jack Frederik Wullems предлага на различни места в интернет (включително на своя сайт www.filmspeler.nl) няколко модела на мултимедиен плейър с търговското наименование „filmspeler“. Устройството функционира като свързващо звено между източника на образ и звук и телевизионния апарат. Разликите между моделите са от техническо естество, но начинът им на функциониране като цяло е един и същ: когато плейърът се свърже към интернет, от една страна, и към екран на потребителя (например телевизор), от друга, на екрана може поточно, чрез стрийминг, да се възпроизвежда образ и звук от интернет портал или уебсайт.

Хардуерът на филмовия плейър може да бъде закупен от различни доставчици. Г‑н Wullems инсталира на своите устройства софтуера с отворен код XBMC, позволяващ отварянето на файлове чрез потребителски интерфейс (user interface), който е структуриран на менюта и може лесно да се използва от всекиго. Освен това той инсталира добавки (add-ons), тоест отделни софтуерни файлове, разработени от трети лица и свободно достъпни в интернет, като ги интегрира в потребителския интерфейс на софтуера XBMC.

Тези добавки съдържат хипервръзки, които при кликване препращат към стрийминг уебсайтове на трети лица, на които е предоставен безплатен достъп до филми, телевизионни сериали и спортни предавания (на живо), със и без разрешението на притежателите на правата. Възпроизвеждането на цифровото съдържание стартира автоматично при кликване върху съответната хипервръзка.

Четиринадесет от посочените добавки препращат към филми, сериали и спортни предавания (на живо) без разрешението на притежателите на правото на възпроизвеждане. Други добавки пък препращат към стрийминг уебсайтове, на които цифровото съдържание е предоставено с разрешението на притежателите на правата.

Г‑н Wullems не оказва влияние върху разработването на добавките, нито ги променя, а и потребителите могат сами да ги инсталират на филмовия си плейър. Както на своя портал (www.filmspeler.nl), така и на сайтовете на трети лица, г‑н Wullems рекламира продуктите си със следните рекламни съобщения:

„Стига сте плащали за филми, сериали и спортни предавания, които можете пряко да следите без реклами и време за чакане (без такси за абонамент, без нужда от настройване). Netflix вече принадлежи на миналото!

Искате ли свободно да гледате филми, сериали и спортни предавания, без да се налага да плащате? Кой не би искал?

Никога вече няма да ви се наложи да ходите на кино благодарение на нашия оптимизиран софтуер XBMC. Безплатни HD филми и сериали, включително филми, наскоро прожектирани по кината — благодарение на XBMC“.

На 22 май 2014 г. Stichting Brein отправя покана до г‑н Wullems да преустанови продажбата на филмовия плейър. На 1 юли 2014 г. посочената фондация предявява иск пред запитващата юрисдикция да разпореди преустановяване на продажбата на устройството и предлагането на хипервръзки, осигуряващи на потребителите незаконен достъп до закриляни с авторско право произведения.

Фондацията мотивира иска си с това, че като продава плейъра „filmspeler“, г‑н Wullems „публично разгласява“ тези произведения в нарушение на членове 1 и 12 от Auteurswet (нидерландският Закон за авторското право), както и на членове 2, 6, 7а и 8 от Wet op de Naburige Rechten (Закон за сродните права).

Според Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия) изтъкнатите по делото разпоредби на националното право трябва да се тълкуват в светлината на член 3 от Директива 2001/29, която те транспонират в нидерландския правен ред. Доколкото страните в главното производство спорят дали продажбата на мултимедийния плейър на г‑н Wullems позволява да се достигне до „нова публика“ по смисъла на практиката на Съда, запитващата юрисдикция преценява, че нито решение Svensson и др., нито определение BestWater International предоставят достатъчно насоки за решаването на този спор. Ето защо според нея не е изяснен отвъд всяко разумно съмнение въпросът дали е налице публично разгласяване, когато произведението вече е било публикувано, но без разрешението на притежателя на авторското право.

На второ място, запитващата юрисдикция трябва да прецени довода на г‑н Wullems, че поточното гледане и слушане на закриляни с авторско право произведения от незаконен източник попада в обхвата на изключението по член 13, буква а) от нидерландския Закон за авторското право. Доколкото посочената разпоредба трябва да се тълкува в съответствие с член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, запитващата юрисдикция посочва, че Съдът все още не се е произнасял относно значението на изискването за „законно използване“, предвидено в член 5 от Директивата.

При тези обстоятелства Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)   Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато дадено лице продава продукт (медиен плейър), на който е инсталирало добавки, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения като филми, сериали и предавания на живо без съгласието на притежателите на правата?

2) От значение ли е за този въпрос:

–  дали до този момент закриляните с авторско право произведения изобщо не са били публикувани в интернет със съгласието на притежателите на правата или са били публикувани така само въз основа на абонамент,

–  дали добавките, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения без съгласието на притежателите на правата, са свободно достъпни и освен това могат да бъдат инсталирани на медийния плейър от самите потребители,

–  дали уебсайтовете — а заедно с тях и закриляните с авторско право произведения, предоставяни на разположение без съгласието на притежателите на правата — са публично достъпни и без медийния плейър?

3)  Трябва ли член 5 от Директивата […] да се тълкува в смисъл, че не е налице „законно използване“ по смисъла на параграф 1, буква б) от тази разпоредба, когато крайният потребител изготвя временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата?

4)  При отрицателен отговор на третия въпрос, изготвянето от крайния потребител на временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата, отговаря ли в този случай на критериите на „тристепенната проверка“ по член 5, параграф 5 от Директивата […]?“.

Мнението на Генералния адвокат:

„Продажбата на мултимедиен филмов плейър като разглеждания в главното производство, на който продавачът инсталира хипервръзки към уебсайтове, които предлагат свободен достъп до защитени с авторски права произведения като филми, сериали и преки предавания без разрешението на притежателите на правата,

–        представлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и

–        не попада в обхвата на изключението по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, тъй като не съставлява „законно използване“ по смисъла на буква б) от посочената разпоредба и при всички положения не отговаря на условията за прилагане на член 5, параграф 5 от Директивата“.

Европейски марки за слънчеви панели - не във всеки случай

Общият съд на ЕС излезе с решение по дела  T‑578/15 и Case T‑614/15, които накратко касаят опит на Azur Space Solar Power GmbH да регистрира следните европейски марки за класове: Клас 7: Електронни генератори, използващи слънчеви клетки и Клас 9: полупроводници, полупроводникови прибори, полупроводникови прибори за соларни клетки и соларни модули, слънчеви клетки, слънчеви клетки, изработени от III-V материал, слънчеви клетки, които имат множество забранени зони; соларни клетки модули, соларни клетки модули с масив от слънчеви клетки ":

и

EUIPO отказва регистрацията на марките на основание липса на отличителност, изображенията могат да се възприемат, като стандартна подредба на слънчеви панели.

Съдът потвърждава това решение. Така както са представени марките не включват елементи, които да бъдат отличителни, така че марките да се възприемат, като индикатор за търговски произход.

Източник: Marques Class 46.

 

Анди Уорхол, картини, марки и супи

Блогът Likelihood of Confusion публикува интересна статия дискутираща някои от произведенията на известният американски художник Анди Уорхол. В конкретният случай става дума за различни художествени произведения съдържащи изображения на марки, едни от най-известните например са картини съдържащи изображения на кутии на американската компания на хранителни продукти  Campbell's Soup.

Статията разисква въпросът до каква степен в такива случаи може да има претенции за нарушаване на права върху търговски марки, макар че тук конкретно Campbell's Soup са доволни от факта, че техните продукти добиват допълнителна популярност бидейки изложени в подобни произведения на един от най-известните американски артисти.

Като цяло практиката, поне в САЩ, за подобни случай показва, че включването на марки в художествени произведения не представлява нарушение. Ако обаче тези марки бъдат включени в обекти, като тениски и др. мърчандайзинг продукти, вече имаме хипотеза за нарушаване на права.

Повече информация може да откиете тук.

Търговска верига Iceland срещу държавата Исландия

Казусът между британската верига хранителни магазини Iceland и държавата Исландия придоби популярност в последните месеци.

Накратко казусът касае използването на марка Iceland от британската верига, за която марка има редица регистрации важащи на територията на целия ЕС. Веригата използва марката в продължение на близо 50 години. 

Проблемът възниква когато веригата започва да подава опозиции срещу заявки на компании от Исландия, които заявяват марки съдържащи името на държавата. Казусът ескалира когато търговската верига подава опозиция дори и срещу марка заявена от правителството на Исландия, което в отговор започва процедура по заличаване на марките на веригата.

Последната информация по казуса е че търговската верига изпраща делегация в Исландия, която да преговаря за споразумение.

Този казус е особено интересен, тъй като показва сериозен недостатък при избор на търговска марка под която да се развива един бизнес. Капанът в случая е че избирайки Iceland за име на магазините си, британската компания естествено регистрира съответните марки. Когато се появят сходни на тях заявки, тя е призвана да подаде опозиция в противен случай на пазара в ЕС и Великобритания би могло да се появят магазини със същото име. В този случай обаче поради факта, че марката е идентична на името на държавата, прилагането на правата върху марките се сблъсква с географското наименование на държавата, чиито граждани и компании имат правото да използват това име за търговските си интереси.

Източник: WIPR.