Показват се публикациите с етикет картини. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет картини. Показване на всички публикации

сряда, 31 май 2023 г.

Картини, репродукции и доказване на авторство - решение на Европейския съд


Европейският съд излезе с решение по дело C‑628/21 TB срещу Castorama Polska sp. z o.o., „Knor“ sp. z o.o. Делото има следната предистория:

TB е физическо лице, което в своите интернет магазини продава декоративни стоки. В рамките на дейността си то продава машинно произведени репродукции на картините, обозначени като A, B и C. Всяка от тези картини представлява несложна графика, съставена от ограничен брой цветове, геометрични фигури и кратки изречения. В това отношение картините A, B и C съдържат съответно следните изречения: „Mój dom moje zasady“ („В моя дом аз определям правилата“), „Nie ma ludzi idealnych a jednak jestem“ („Не съществуват съвършени хора, но все пак аз съм един от тях“) и „W naszym domu rano słychać tupot małych stopek Zawsze pachnie pysznym ciastem. Mamy dużo obowiązków, mnóstwo zabawy i miłości“ („При нас сутрин се чува шумът от малки крачета. Винаги се носи аромат на вкусен сладкиш. Имаме много задължения, удоволствие и любов“). TB се представя като създател на тези картини, които според нея представляват „произведения“ по смисъла на законодателството в областта на авторското право.

Репродукции на въпросните картини се продават от Castorama Polska и Knor (наричани по-нататък „разглежданите в главното производство репродукции“). Точни копия на картините A и B се продават в интернет магазина и във физическите магазини на Castorama Polska, на което ги доставя Knor. Castorama Polska продава и картини, доставени от Knor, които съдържат идентичен текст като този на картина C, но с някои разлики в графичното изображение и в шрифта. Нито разглежданите в главното производство репродукции, нито самите картини, които са предмет на репродукциите, посочват автора или произхода на съответния продукт. Освен това TB не е дала съгласието си нито за репродукциите, нито за продажбата им от Castorama Polska и от Knor.

На 13 октомври 2020 г. TB отправя покана до Castorama Polska да преустанови нарушаването на имуществените и неимуществените авторски права върху „произведенията“, създадени от нея.

На 15 декември 2020 г. TB сезира запитващата юрисдикция на основание член 479113 от Гражданския процесуален кодекс с искане на Castorama Polska и Knor да бъде разпоредено да предоставят информация за разглежданите в главното производство репродукции, по-специално за разпространителските мрежи и количеството на получените или поръчаните от тях стоки, както и пълния списък на техните доставчици, датата на пускане в продажба на тези стоки във физическия магазин и в интернет магазините на Castorama Polska, както и количеството и приходите от продажбата на посочените стоки, с разбивка на продажбите във физическия магазин и онлайн продажбите.

TB посочва, че е притежател на имуществени и неимуществени авторски права върху картините, предмет на разглежданите в главното производство репродукции, и че тази информация е необходима, за да се предяви иск за нарушение на тези авторски права, а при условията на евентуалност — иск за обезщетение за нелоялна конкуренция.

Castorama Polska иска от запитващата юрисдикция да отхвърли искането за предоставяне на информация, а при условията на евентуалност — да постанови съдебно решение с възможно най-малък обхват, като изтъква, че последното трябва да бъде строго ограничено до „произведения“ по смисъла на законодателството в областта на авторското право, оспорвайки самата възможност картините, предмет на разглежданите в главното производство репродукции, да могат да бъдат квалифицирани като „произведения“ по смисъла на това законодателство. Дружеството се позовава и на защитата на търговската тайна и освен това изтъква, че ТВ не е доказала, че притежава имуществени авторски права върху тези репродукции. Според Castorama Polska духовните произведения, посочени в искането на TB, не са оригинални, освен ако последната не докаже, че условието те да са нови, е изпълнено. Уважаването на това искане щяло да доведе до предоставянето на авторскоправна закрила на „идеи“ и „концепции“, тъй като картините, предмет на въпросните репродукции, били част от модерната тенденция на т.нар. „опростени мотивационни графики“ с „банални текстове“. Освен това Castorama Polska смята, че всички графични елементи на тези картини са банални и повторяеми и по никакъв начин не се отличават с нищо оригинално, както по отношение на композицията им, цветовете им и използваните шрифтове спрямо останалите картини, предлагани на пазара.

От акта за преюдициално запитване става ясно, че представените от TB доказателства се състоят единствено, от една страна, в разпечатки на страници от нейния уебсайт, на които са представени стоки за продажба в нейните интернет магазини, както и във фактури, издадени след 2014 г., и от друга страна, в разпечатки на страници на уебсайтовете на Castorama Polska и фактури за продажбата на картини в неговия интернет магазин.

За да разгледа искането на TB в рамките на спора по главното производство, запитващата юрисдикция поставя въпроса как следва да се тълкува член 8, параграф 1 от Директива 2004/48, по-специално въпроса дали в рамките на производство по искане за предоставяне на информация, образувано на основание на тази разпоредба, обстоятелството, че заинтересованото лице е притежател на правата върху интелектуална собственост, на които се позовава в подкрепа на искането си, трябва да бъде напълно установено от него или просто „вероятно“.

При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4, параграф 1 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че се отнася до мярка за защита на права върху интелектуална собственост, чието прилагане може да се иска само когато в същото или в друго производство е установено, че поискалото мярката лице притежава право върху интелектуална собственост?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

2) Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4, параграф 1 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че е достатъчно да се докаже вероятността мярката да се отнася до съществуващо право върху интелектуална собственост, а не се изисква пълно доказване на този факт, в частност в случай че искането за предоставяне на информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост?“.

Решението на съда:

Член 8, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост

трябва да се тълкува в смисъл, че:

във връзка с производството за нарушаване на право върху интелектуална собственост на основание на тази разпоредба заявилият искане за предоставяне на информация на основание член 8 трябва да предостави всички основателни налични доказателства, позволяващи на сезираната с това искане юрисдикция да се увери със сигурност, че заявителят е притежател на това право, като представи подходящи доказателства с оглед на естеството на въпросното право и на евентуално приложимите специфични формалности.

понеделник, 28 ноември 2022 г.

Доказване притежание на права на интелектуална собственост в случай на нарушение в ЕС


Генералният адвокат на Европейския съд A. RANTOS излезе със становище по дело C-628/21 TB, Castorama Polska Sp. z o.o., „Knor“ Sp. z o.o.

Делото касае кой и в каква степен може да изисква предварителна информация на нарушаване на права на интелектуална собственост на територията на ЕС. Предосторията е следната:

TB е физическо лице, което чрез своите интернет магазини продава декоративни стоки. В рамките на своята икономическа дейност тя продава машинно произведени от нея репродукции на картини, представляващи несложна графика в ограничен брой цветове и геометрични фигури и кратки текстове. В това отношение картините A, B и C (наричани по-нататък „разглежданите репродукции“), съдържат съответно следните изречения: „Mój dom moje zasady“ („В моя дом аз определям правилата“); „Nie ma ludzi idealnych a jednak jestem“ („Не съществуват съвършени хора, но все пак аз съм един от тях“) и „W naszym domu rano słychać tupot małych stopek Zawsze pachnie pysznym ciastem. Mamy dużo obowiązków, mnóstwo zabawy i miłości“ („При нас сутрин се чува шумът от малки крачета. Винаги се носи аромат на вкусен сладкиш. Имаме много задължения, удоволствие и любов“). TB се представя като автор на картините, чиито репродукции произвежда, които според нея са произведения по смисъла на авторското право.

Точни копия на картини А и В, доставяни от „Knor“ Sp. z o.o. (наричано по-нататък „Knor“), се продават без съгласието на TB във физическите магазини и в интернет магазина на Castorama Polska Sp. z o.o. (наричано по-нататък „Castorama“). Що се отнася до тези картини, нито на репродукциите на ТВ, нито на тези, които предлага Castorama, е поставено означение относно авторството или произхода им. Castorama продава и картини, доставяни от Knor, които съдържат идентичен текст като този на картина C, но с някои разлики в графичното изображение и шрифта. На 13 октомври 2020 г. TB отправя покана до Castorama да преустанови нарушенията на имуществените и неимуществените авторски права върху нейните творчески произведения, които това дружество продава без съгласието ѝ.

На 15 декември 2020 г., ТВ подава искане до Окръжен съд Варшава, запитващата юрисдикция, на основание член 479113 от Гражданския процесуален кодекс. В рамките на това производство тя иска от Castorama и от Knor да ѝ предоставят свързана с разглежданите репродукции информация за разпространителските мрежи, както и за количеството получени или поръчани стоки, пълен списък на доставчиците, данни за пускането на стоките в продажба във физическите магазини и в интернет магазина на Castorama и за техните количества, получената от продажбата на стоките цена, с разбивка на продажбите във физическите магазини и по интернет. TB се позовава на имуществените и неимуществените си права върху разглежданите репродукции и посочва, че исканата информация е необходима, за да предяви иск за нарушение на авторските ѝ права и евентуално на иск за обезщетение поради нелоялна конкуренция.

Castorama моли това искане за информация да бъде отхвърлено, а при условията на евентуалност — да се издаде разпореждане с възможно най-малък обхват, ограничен единствено до произведенията по смисъла на авторското право, като оспорва самата възможност разглежданите картини да имат качеството „произведения“. То се позовава и на защитата на търговската тайна и освен това изтъква, че ТВ не е доказала, че притежава имуществени авторски права върху тези репродукции. Според Castorama интелектуалните произведения, до които се отнася искането на ТВ, не са оригинални и тя не е доказала, че е изпълнено изискването за новост. Уважаването на това искане щяло да доведе до предоставянето на авторскоправна закрила на идеи и концепции, тъй като разглежданите репродукции били част от модерната тенденция на т.нар. опростени мотивационни графики с банални текстове. Освен това Castorama счита, че всички графични елементи на разглежданите репродукции са банални и повторяеми и не се отличават с нищо оригинално в областта на композицията, цветовете, използваните шрифтове, от останалите предлагани на пазара графики.

В отговор на тези доводи ТВ не представя доказателствени искания, за да докаже съществуването на право върху интелектуална собственост върху разглежданите репродукции, позовавайки се на необходимост от специализирани познания (чрез експертиза от вещо лице) в областта на графиката и дизайна. Доказателствата, които тя представя в искането си от 15 декември 2020 г., представляват разпечатки от страници на продавани изделия в нейните интернет магазини и фактури за продажби, считано от 2014 г., както и разпечатки, извлечени от страниците на уебсайтовете на Castorama, и фактури за закупуване на картини от интернет магазина му.

При разглеждането на искането на TB запитващата юрисдикция си поставя въпрос относно тълкуването, което следва да се даде на член 8, параграф 1 от Директива 2004/48, по-специално относно това дали е необходимо да се докаже правното естество на стоката, за която се отнася искането за предоставяне на информация, или само да докаже неговата вероятност, като се има предвид, че членове 6 и 7 от тази директива използват различни формулировки и че член 4 от посочената директива се отнася до „притежателите на права върху интелектуална собственост“. Съмненията на тази юрисдикция се отнасят и до възможността за прилагане на различна степен на доказване с оглед на статута на разглежданите репродукции, а именно дали става въпрос за произведения, а оттам и до процесуалната легитимация на TB.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че член 479113 от Гражданския процесуален кодекс транспонира член 8 от Директива 2004/48 и че член 47989 от този кодекс при определянето на обхвата на делата за интелектуална собственост посочва в своя параграф 2 делата, отнасящи се до „предотвратяването и борбата с нелоялната конкуренция“. Като се позовава на съображение 13 от въпросната директива(5), тази юрисдикция подчертава, че за целите на настоящото дело, макар полската съдебна практика все още да не дава еднозначен отговор на този въпрос, тя възприема тълкуването, че националното право е разширило за вътрешни цели прилагането на посочената директива по отношение на актовете на нелоялна конкуренция, състоящи се в създаването на точни копия на продуктите, дори те да не са предмет на изключителни права като правата, каквито би имал притежателят на авторско право. Предвид тези обстоятелства, що се отнася до частта от искането, свързано с картините А и В, няма проблем с тълкуването на правото на Съюза, тъй като ТВ е представила доказателство, че Castorama продава продукти, които са точни копия на нейните картини.

Произнасянето по искането във връзка с картина C обаче налага тълкуване на правото на Съюза, тъй като продаваната от Castorama репродукция не представлява точно копие на тази картина, а именно възпроизведен е текстът и е запазено разположението му на страницата, но са използвани различни графични елементи и различни по вид шрифтове. Според полската съдебна практика, която съвпада с тази на Съда(6), сезираната юрисдикция трябва да изследва творческите характеристики на дадено произведение. В това отношение според запитващата юрисдикция, когато по делото е налице сложна фактическа обстановка, така че не е достатъчен само опитът на съдията, ще е необходимо експертно заключение по този въпрос, като по правило тежестта на доказване и тежестта да се поиска назначаването на експертиза се носи от ищеца.

Полските юристи застъпват две противоположни становища относно тълкуването на член 479113 от Гражданския процесуален кодекс, като приемат или че е необходимо заявителят да докаже по несъмнен начин, че е притежател на разглежданото право върху интелектуална собственост, или че е необходимо той да докаже не нарушаването на защитаваните права, а само вероятността от такова нарушаване, тъй като искането за информация по член 8, параграф 1 от Директивата може да се насочи не само срещу нарушителя, но и срещу трето лице.

Запитващата юрисдикция посочва, че според нея член 8, параграф 1 от Директива 2004/48, във връзка с член 4 от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до мярка за защита на права върху интелектуална собственост, която се прилага само ако е установено притежанието на правото върху интелектуална собственост и не е достатъчно да се докаже само вероятността мярката да се отнася до съществуващо право върху интелектуална собственост, тъй като е необходимо да се представи доказателство за това обстоятелство, по-специално в хипотезата, при която искането за предоставяне на информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост.

При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4 […]от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че се отнася до мярка за защита на права върху интелектуална собственост, чието прилагане може да се иска само когато в същото или в друго производство е установено, че поискалото мярката лице притежава право върху интелектуална собственост?

–        При отрицателен отговор на [първия преюдициален въпрос]:

2)   Трябва ли член 8, параграф 1 във връзка с член 4 […] от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че е достатъчно да се докаже вероятността мярката да се отнася до съществуващо право върху интелектуална собственост, а не се изисква пълно доказване на този факт, в частност в случай че искането за предоставяне на информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Член 8, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост

трябва да се тълкува в смисъл, че:

във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост заявителят трябва да докаже чрез представянето на достатъчно доказателства вероятността да е притежател на разглежданото право върху интелектуална собственост, без от него да се изисква пълно доказване на това обстоятелство, по-специално, когато искането за предоставяне на информация предхожда предявяването на искания за обезщетение във връзка с нарушението на права върху интелектуална собственост. Националната юрисдикция трябва също да прецени основателността на това искане като отчете надлежно всички обективни обстоятелства по делото, включително поведението на страните, за да се увери по-специално, че заявителят не злоупотребява с него“.

понеделник, 20 декември 2021 г.

MONET DESIGN не може да бъде търговска марка в Япония поради асоциация с CLAUDE MONET

Интересен казус от Япония за конфликт между марки на основата на име и репутация на известна личност.
Казусът касае заявка за следната комбинирана марка съдържаща словна част MONET DESIGN за класове 16, 20, 25, 27, 35, 41, 42, и 45:

Срещу тази заявка е подадена опозиция от френската организация ACADEMIE DES BEAUX-ARTS притежател на словна международна марка “CLAUDE MONET”.

Основанието е чл. 4(1)(vii)  от Закона за търговските марки в Япония, който забранява регистрацията на всяка марка, която може да причини вреда на обществения интерес и да наруши реда на лоялна конкуренция. В това число попада е регистрацията на имена на известни исторически личности.
 
Според Патентното ведомство на страната потребителите биха направили директна връзка между думата MONET и името на известния френски художник.
Организацията притежател на марката управлява активно наследството на художника, което представлява съществена културна ценност за цяла Франция.
С оглед на това ведомството потвърждава опозицията. 

петък, 13 декември 2019 г.

Картина трансформирана в часовници - казус от Дания

Съдът в Дания се произнесе по дело касаещо авторски права върху произведение използвано за създаване на други произведения.
Казусът касае художникът Tal R, който е автор на следната картина:

Картината е закупена за 90 000 долара от Dann Thorleifsson и Arne Solmunde Leivsgarð, основатели на компанията за часовници Letho.
След това Letho обявява кампания в която участниците ще могат да получат часовници, чиито дисплеи са създадени на база части от въпросната картина.
Според автора на картината, обаче, това представлява използването й по нов начин, което изисква отстъпване на съответинте авторски права.
За Letho това е действие по унищожаване на картината, което според датското законодателство не се приеме за нарушаване на авторските права на автора, след осъществяване на продажбата на произведението.
Според съда този начин на използване на произведението изисква предварително съгласие от автора, тъй като това е нов начин на разпространение на произведението, което се използва за създаване на ново такова.
Източник: WIPR.

сряда, 7 декември 2016 г.

Анди Уорхол, картини, марки и супи

Блогът Likelihood of Confusion публикува интересна статия дискутираща някои от произведенията на известният американски художник Анди Уорхол. В конкретният случай става дума за различни художествени произведения съдържащи изображения на марки, едни от най-известните например са картини съдържащи изображения на кутии на американската компания на хранителни продукти  Campbell's Soup.
Статията разисква въпросът до каква степен в такива случаи може да има претенции за нарушаване на права върху търговски марки, макар че тук конкретно Campbell's Soup са доволни от факта, че техните продукти добиват допълнителна популярност бидейки изложени в подобни произведения на един от най-известните американски артисти.
Като цяло практиката, поне в САЩ, за подобни случай показва, че включването на марки в художествени произведения не представлява нарушение. Ако обаче тези марки бъдат включени в обекти, като тениски и др. мърчандайзинг продукти, вече имаме хипотеза за нарушаване на права.
Повече информация може да откиете тук.

вторник, 27 януари 2015 г.

Изчерпване на авторски права и продажба в интернет - Exhaustion of copyrights and sales on Internet

Европейският съд излезе с решение по дело C‑419/13 Art & Allposters International BV срещу Stichting Pictoright. Делото касае следното:

Pictoright е нидерландска организация за колективно управление на авторски права, която защитава интересите на членуващите в нея титуляри на авторски права. Въз основа на споразумения с чуждестранни организации със същия предмет на дейност Pictoright защитава в Нидерландия също интересите на чуждестранни художници и на техните наследници. На Pictoright е възложено да управлява авторските права от името на титулярите, по-специално като издава лицензи и като противодейства срещу нарушенията на тези права.
Чрез уебсайта си Allposters търгува с постери и други художествени репродукции на известни художници, авторските права върху които се управляват от Pictoright. Allposters предлага на своите клиенти по-специално репродукции под формата на постери, рамкирани постери и постери върху дърво или върху платно за рисуване. За да се изработи последният продукт, първо върху хартиен постер, възпроизвеждащ избраната творба, се нанася слой от синтетичен материал (ламинат). След това чрез определен химичен процес изображението върху постера се пренася от постера върху платното за рисуване. Накрая това платно се поставя в дървена рамка. След завършване на тази операция изображението на творбата изчезва от хартиения носител. Allposters квалифицира този процес и неговия резултат като „пренасяне върху платно“.
Pictoright възразява срещу продажбата на пренесените изображения върху платно, възпроизвеждащи закриляни с авторски права произведения, без съгласието на неговите клиенти, титуляри на авторските права, и като заплашва Allposters с предприемането на съдебни действия, иска тази дейност да бъде преустановена.
Тъй като Allposters отказва да се съобрази с това искане, Pictoright предявява иск срещу него пред Rechtbank Roermond (Районен съд Рурмонд), като претендира преустановяване на всяко пряко или косвено нарушаване на авторските и неимуществените права на техните титуляри.
С решение от 22 септември 2010 г. Rechtbank Roermond отхвърля този иск. Поради това Pictoright обжалва това решение пред Gerechtshof te ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбос), който отменя посоченото съдебно решение с решение от 3 януари 2012 г. и уважава голяма част от исканията на Pictoright.
Според последния съд продажбата на постер или на платно, върху които е възпроизведено художествено произведение, представлява публикуване по смисъла на нидерландското право. В действителност от решението на Hoge Raad der Nederlanden от 19 януари 1979 г. по дело (NJ 1979/412, Poortvliet) следвало, че е налице ново публикуване по смисъла на член 12 от Закона за авторското право, ако копие, пуснатото на пазара от титуляря на правото, се разпространява публично под друга форма, доколкото в резултат на това лицето, което търгува с тази нова форма на това копие, разполага с нови възможности да го използва (наричана по-нататък „съдебната практика по делото Poortvliet“). Тъй като установява, че хартиените постери, продавани със съгласието на титулярите на авторските права, претърпявали съществено изменение, вследствие на което на Allposters се предлагали нови възможности да използва съответните копия, доколкото това изменение позволявало на Allposters да ги продава на практика на по-високи цени и да се насочи към различна целева група, Gerechtshof te ‘s-Hertogenbosch приема, че търгуването с пренесените върху платно изображения съставлява публикуване, което е забранено съгласно националното право, и отхвърля доводите на Allposters, изведени от изчерпването на правото на разпространение.
Allposters подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция. То оспорва по-специално относимостта на съдебната практика по делото Poortvliet, както и начина, по който се тълкуват понятията за изчерпване и за публикуване, които според него били хармонизирани в рамките на Съюза. Според Allposters при разпространението на дадено произведение, инкорпорирано в даден материален обект, независимо дали той е пуснат в продажба от титуляря на авторското право или с негово съгласие, е налице изчерпване на правото на разпространение по смисъла на член 4, параграф 2, от Директива 2001/29. Евентуалното последващо изменение на този обект не би имало никакви последици върху изчерпването на правото на разпространение. Pictoright посочва обаче, че тъй като правото на преработка все още не е хармонизирано в рамките на уредбата на авторските права в правото на Съюза, съдебната практика по делото Poortvliet остава валидна или най-малкото в съответствие с правото на Съюза.
При тези условия Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Урежда ли член 4 от Директива 2001/29 въпроса дали притежаваното от титуляря на авторските права право на разпространение на репродукция на закриляно с авторски права произведение, което е било продадено и доставено в ЕИП от титуляря на правата или с негово съгласие, може бъде упражнено, ако впоследствие тази репродукция е претърпяла изменение по отношение на формата и отново е била пусната в продажба в изменената ѝ форма?
2) a) При положителен отговор на първия въпрос, в този случай обстоятелството, че е налице изменение по смисъла на първия въпрос, от значение ли е за отговора на въпроса дали се препятства или прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?
б) При положителен отговор на буква а) от втория въпрос, какви критерии трябва да се заложат в този случай, за да може да се твърди, че е налице изменение на формата на репродукцията, което изменение не препятства или не прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?
в) Тези критерии допускат ли съществуването на установения в нидерландското национално право критерий, според който не може да се твърди, че е налице изчерпване само поради обстоятелството, че препродаващото лице е изменило форма на репродукциите и ги е разпространило публично под тази форма (Решение на Hoge Raad от 19 януари 1979 г. по дело Poortvliet, NJ 1979/412)?“.

Решение на съда:

Член 4, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество следва да се тълкува в смисъл, че правилото за изчерпване на правото на разпространение не намира приложение в случай, в който дадена репродукция на защитено произведение е била предлагана на пазара на Съюза със съгласието на титуляря на авторското право, след което е бил подменен нейният носител, като тази репродукция е пренесена от хартиен постер върху платно и отново е пусната на пазара в новата ѝ форма.

English version

The European Court ruled in Case C-419/13 Art & Allposters International BV against Stichting Pictoright. The case concerns the following:

Pictoright is a Netherlands copyright collecting society which looks after the interests of copyright owners affiliated to it. It also safeguards, in the Netherlands, the interests of foreign artists and their heirs on the basis of agreements concluded with foreign entities with the same purpose. Pictoright is mandated to exploit copyright on behalf of the rightholders in particular by licensing and by taking action against infringements of that copyright.
Allposters, through its websites, markets posters and other reproductions depicting the works of famous painters, which are covered by the copyright exploited by Pictoright. Among other products, Allposters offers its clients reproductions in the form of posters, framed posters, posters on wood and images on canvases. In order to produce an image on canvas, a synthetic coating (laminate) is first applied to a paper poster depicting the chosen work. Next, the image on the poster is transferred from the paper to a canvas by means of a chemical process. Finally, that canvas is stretched over a wooden frame. The image of the work disappears from the paper backing during the process. Allposters refers to both it and its result as ‘canvas transfer’.
Pictoright opposed the sale of canvas transfers reproducing works protected by copyright without the consent of its clients, the holders of that copyright, calling on Allposters to cease that activity and threatening legal proceedings.
As Allposters refused to respond to that request, Pictoright brought an action against it before the Rechtbank Roermond (Roermond District Court) seeking that it be ordered to cease all infringement, direct or indirect, of the rightholders’ copyright and moral rights.
By decision of 22 September 2010, the Rechtbank Roermond dismissed that action. Pictoright then appealed against that decision before the Gerechtshof te ’s-Hertogenbosch (Regional Court of Appeal, ’s-Hertogenbosch) which, by judgment of 3 January 2012, annulled the decision and upheld most of Pictoright’s claims.
In the latter court’s view, the sale of a poster or canvas which reproduces an artistic work constitutes a publication within the meaning of Netherlands law. It followed from the judgment of the Hoge Raad der Nederlanden of 19 January 1979 (NJ 1979/412, Poortvliet) that there is a new publication, within the meaning of Article 12 of the Law on copyright, where the copy of a work placed on the market by the rightholder is distributed to the public under another form, to the extent that whoever markets that new form of that copy has new opportunities for exploitation (‘the Poortvliet doctrine’). Taking the view that the paper poster, marketed with the copyright holder’s consent, underwent a major alteration offering Allposters new opportunities for exploitation, in so far as that alteration allows it to charge higher prices and to target a different group, the Gerechtshof te ’s-Hertogenbosch found that the marketing of canvas transfers constituted a publication which was prohibited under national law and rejected Allposters’ argument that the distribution right had been exhausted.
Allposters brought an appeal in cassation before the referring court. It challenges inter alia the relevance of the Poortvliet doctrine and the interpretation given to the concepts of ‘exhaustion’ and ‘publication’, which, it submits, are harmonised within the European Union. Allposters considers that there is exhaustion of the distribution right, within the meaning of Article 4(2) of Directive 2001/29, upon distribution of a work incorporated into a tangible object if it has been offered for sale by the copyright holder or with his consent. Any subsequent alteration to that object has no impact on exhaustion of the distribution right. Pictoright maintains, on the other hand, that, in the absence of harmonisation of the adaptation right in EU law in the field of copyright, the Poortvliet doctrine remains valid or is at least in compliance with EU law.
In those circumstances, the Hoge Raad der Nederlanden decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:
(1) Does Article 4 of Directive 2001/29 govern the answer to the question whether the distribution right of the copyright holder may be exercised with regard to the reproduction of a copyright-protected work which has been sold and delivered within the [EEA] by or with the consent of the rightholder in the case where that reproduction had subsequently undergone an alteration in respect of its form and is again brought into circulation in that form?
(2) (a)   If the answer to Question 1 is in the affirmative, does the fact that there has been an alteration as referred to in Question 1 have any bearing on the answer to the question whether exhaustion within the terms of Article 4(2) of [Directive 2001/29] is hindered or interrupted?
(b) If the answer to Question 2(a) is in the affirmative, what criteria should then be applied in order to determine whether an alteration exists in respect of the form of the reproduction which hinders or interrupts exhaustion within the terms of Article 4(2) of [Directive 2001/29]?
(c) Do those criteria leave room for the criterion developed in Netherlands national law to the effect that there is no longer any question of exhaustion on the sole ground that the reseller has given the reproductions a different form and has disseminated them among the public in that form (judgment of the Hoge Raad of 19 January 1979 in Poortvliet, NJ 1979/412)?’

The Court decision:

Article 4(2) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be interpreted as meaning that the rule of exhaustion of the distribution right set out in Article 4(2) of Directive 2001/29 does not apply in a situation where a reproduction of a protected work, after having been marketed in the European Union with the copyright holder’s consent, has undergone an alteration of its medium, such as the transfer of that reproduction from a paper poster onto a canvas, and is placed on the market again in its new form.

петък, 3 октомври 2014 г.

Репродукции и авторско право - решение на Европейския съд

Главният адвокат на Европейския съд Villalon Cruz излезе със становище по дело C-419/13 Art & Allposters International BV. Делото касае следното:

Stichting Pictoright (наричано по-нататък „Pictoright“) е нидерландско дружество за колективно управление на авторски права, което защитава по-специално интересите на наследниците на известни художници (наричани по-нататък „титуляри на правата“).
Art & Allposters International BV (наричано по-нататък „Allposters“) разпространява в интернет постери и други репродукции на творбите на тези художници.
Лицата, които желаят да поръчат художествена репродукция от Allposters, могат да избират между постер, рамкиран постер, постер върху дървена основа или постер върху ленено платно. В последния случай се процедира по следния начин: върху хартиен постер се нанася полимерен слой, с помощта на химически процес се прехвърля изображението от хартия върху ленено платно и платното се поставя в дървена рамка. Този процес и неговият резултат се наричат „canvas transfer“ („пренасяне върху ленено платно“).
Тъй като Allposters не се съобразява с искането на Pictoright да спре да продава без негово съгласие репродукции на произведенията на неговите клиенти, направени посредством описания процес, Pictoright завежда дело срещу Allposters пред Rechtbank Roermond (Първоинстанционен съд, Рьормунд) с искане за преустановяване на всяко пряко или косвено нарушаване на авторските права и на неимуществените права на титулярите.
Искането е отхвърлено с решение от 22 септември 2010 г., обжалвано от Pictoright пред Gerechtshof te’s-Hertogenbosch (Апелативен съд, Хертогенбош), който уважава жалбата с решение от 3 януари 2012 г. Апелативният съд се основава на практика на Hoge Raad, установена с решение от 19 януари 1979 г., съгласно която е налице ново публикуване по смисъла на член 12 от Aw, ако пуснатото в продажба от титуляря на правото копие се разпространява публично под друга форма, като така се създава нова възможност за използване от страна на лицето, което продава тази нова форма на първоначално пуснатото в продажба копие (т.нар. доктрина Poortvliet). С оглед на тази доктрина Апелативният съд заключава, че тъй като пренасянето върху ленено платно предполага дълбоко изменение на постерите, от които се пренася изображението, то продажбата на репродукции върху ленено платно изисква съгласието на титулярите на правата.
Allposters подава касационна жалба до Hoge Raad, поддържайки в своя защита, че доктрината Poortvliet е била приложена неправилно, тъй като понятията от авторското право за изчерпване и публикуване междувременно са били хармонизирани на европейско равнище. Според него изчерпване по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 във връзка с разпространението на произведение, инкорпорирано в даден обект, настъпва, когато въпросното копие е пуснато в продажба от титуляря на правото или с негово съгласие. Евентуално по-късно изменение на копието или на обекта нямало последици по отношение на изчерпването.
От своя страна Pictoright поддържа, че правото на преработка не е било хармонизирано и затова доктрината Poortvliet продължава да бъде приложима. При всички положения Pictoright счита, че посочената доктрина — и по-специално виждането, че (съществено) изменение на обекта изключва изчерпването — безпроблемно се вписва в правото на Съюза.
При тези обстоятелства Hoge Raad отправя настоящото преюдициално запитване.
Текстът на отправените на 24 юли 2013 г. преюдициални въпроси е следният:
„1) Урежда ли член 4 от Директивата относно авторското право въпроса дали притежаваното от титуляря на авторските права право на разпространение на репродукция на закриляно с авторски права произведение, което е било продадено и доставено в Европейското икономическо пространство от титуляря на правата или с негово съгласие, може бъде упражнено, ако впоследствие тази репродукция е претърпяла изменение по отношение на формата и отново е била пусната в продажба в изменената си форма?
2) a) При положителен отговор на първия въпрос, обстоятелството, че е налице изменение по смисъла на първия въпрос, от значение ли е за отговора на въпроса дали се препятства или прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директивата относно авторското право?
б) При положителен отговор на буква а) от втория въпрос, какви критерии трябва да се заложат, за да може да се твърди, че е налице изменение на формата на репродукцията, което изменение препятства или прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директивата относно авторското право?
в) Тези критерии допускат ли съществуването на установения в нидерландското национално право критерий, съгласно който няма изчерпване поради единствената причина, че препродаващото лице е изменило формата на репродукциите и ги е разпространило публично под тази форма (Решение на Hoge Raad от 19 януари 1979 г. по дело Poortvliet?“.

 Мнение на Главния адвокат:

Предвид изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените въпроси по следния начин:
1.Член 4 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество урежда въпроса дали притежаваното от титуляря на авторските права право на разпространение на репродукция на закриляно с авторски права произведение, което е било продадено и доставено в Европейското икономическо пространство от титуляря на правата или с негово съгласие, може бъде упражнено, ако впоследствие тази репродукция е претърпяла изменение по отношение на формата и отново е била пусната в продажба в изменената си форма.
2) a) Обстоятелството, че е налице изменение по смисъла на първия въпрос, е от значение за отговора на въпроса дали се препятства или прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директивата относно авторското право.
б) В случай като този по главното производство изменението, състоящо се в използването на материален носител от същото естество като този на оригиналното произведение, изключва изчерпването на правото на разпространение по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29.
в) Националната юрисдикция следва да прецени дали горното оставя поле за прилагане на критерия, въведен от съдебната практика във вътрешното право на Нидерландия“.