Adidas загуби съдебно дело срещу Thom Browne за известния дизайн с три ивици

Adidas загуби съдебно дело срещу известния моден дизайнер Thom Browne в САЩ.

Казусът касае обвинение от страна на немската компания към дизайнера за неразрешено използване на популярния модел с три ивици характерен за дизайна на почти всички продукти на Adidas. Компанията притежава множество регистрирани търговски марки за този дизайн, който е въведен за първи път през 1952 година, след като е закупен от финландската компания Karhu срещу две бутилки уиски.

От своя страна Thom Browne използва модел с четири ивици. През 2007 година дизайнерът използва 3 ивици за своите стоки, като след възражение от Adidas той добавя още една ивица.

Спорът касае дали дизайнът с четири ивици не нарушава правата върху регистрираните марки на Adidas и дали въобще ивиците са четири, а не три но черни.

Според съда обаче Adidas не са успяли да докажат, че използвания от Thom Browne би объркал потребителите да мислят, че става дума за техния дизайн. Продуктите на двете компании не са директни конкуренти, тъй като тези на Thom Browne са само във високия ценови сегмент. В допълнение са приведени примери и за други компании използващи дизайни с линии за техните продукти.

Източник: The Guardian.

Lego се замеси в съдебно дело за дизайн на яке в САЩ

Авторското право е едно от основните права на интелектуална собственост, което обаче предполага сложни съдебни битки в случай на конфликт.

Един подобен казус са оформя около практиката на LEGO да използва персонажи и истории от филми и сериали при разработката на конструктори за деца.

В случая компанията използва визия на кожено яке, известно като “Concannon Jacket”, носено от Antoni Porowski в риалити шоуто Queer Eye на Netflix, за изработка на визия на играчка.

James Concannon  е артиста създал дизайна на якето, като той дава разрешение на Netflix за използването на този дизайн в реалити шоуто.

Според него, LEGO използват неправомерно сходна визия на това яке за своите играчки “Queer Eye – The Fab 5 Loft” базирани на образите от риалити шоуто на Netflix.

Според компанията обаче, те имат право да използват този дизайн, тъй като са получили лиценнзия от Netflix на база разрешението дадено от самия артист за използване на въпросното яке.

Предстой да научим, как ще се развие този казус.

Според законодателството в САЩ, дизайнът на дрехи, като цяло не е обект на авторско право с изключение на отделни елементи от тях, които могат да бъдат оригинални произведения.

С оглед на това в случая казусът ще се концентрира не върху дизайнът на якето, като цяло, а върху отделните негови елементи, които могат да са обект на права.

Източник: Source: SS Rana & Co - Ananyaa Banerjee and Nitika Sinha for Lexology.

Нарушаване на права върху дизайн на BMW и правоприлагане в ЕС - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело  C‑421/20 Acacia Srl срещу Bayerische Motoren Werke AG, което касае накратко определяне на територията за правоприлагане при нарушаване на права върху промишлен дизайн на Общността. 

Казусът има следната предистория:

Acacia е дружество, учредено по италианското право, което произвежда в Италия джанти за автомобили и ги разпространява в редица държави членки.

Тъй като смята, че разпространяването на определени джанти в Германия от страна на Acacia представлява нарушение на притежаван от него регистриран промишлен дизайн на Общността, BMW предявява иск за нарушение пред посочен от Федерална република Германия съд за промишлените дизайни на Общността. Този съд приема, че е компетентен съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002. В качеството си на ответник Acacia поддържа, че за спорните джанти се прилага член 110 от този регламент и поради това не е налице нарушение.

Посоченият съд постановява, че Acacia е извършило твърдените от BMW действия на нарушение, разпорежда преустановяване на нарушението и въз основа на член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007 прилага германското право по отношение на т.нар. „допълнителни“ искания на BMW — за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация и за предаване за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението. Въз основа на правилата, предвидени в това национално право, въпросните искания са уважени в основната им част.

Acacia подава въззивна жалба пред запитващата юрисдикция. То оспорва наличието на нарушение и освен това смята, че по отношение на допълнителните искания на BMW е приложимо италианското право.

Запитващата юрисдикция констатира, че в настоящия случай компетентността на посочените от Федерална република Германия съдилища за промишлените дизайни на Общността произтича от член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 и че Acacia е извършило твърдените от BMW действия на нарушение.

Тя обаче се съмнява кое национално право е приложимо по отношение на допълнителните искания на BMW. Тя отбелязва, че изходът на спора ще зависи в известна степен от този въпрос, тъй като нормите на германското право относно предоставянето на документи и счетоводна документация се различават от тези на италианското право.

Посочената юрисдикция смята, че член 8, параграф 2 от Регламент № 864/2007 съгласно тълкуването му от Съда в решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724) може би налага извод, че в случая е приложимо италианското право. В това отношение тя констатира, че вредоносният факт е настъпил в Италия, тъй като от територията на тази държава членка спорните продукти са доставяни в Германия.

Същевременно обсъжданите в главното производство продукти, предмет на нарушението, са продавани в Германия и за тази цел за тях са публикувани реклами в интернет, насочени към потребителите, които се намират на територията на тази държава членка.

При тези обстоятелства Висш областен съд Дюселдорф, Германия решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли при нарушение на промишлен дизайн на Общността националният съд по мястото на нарушението, сезиран с иска съгласно международната подсъдност по мястото на настъпване на фактите по член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002, да приложи националното право на държавата членка по своето седалище (lex fori) към произтичащите от нарушението допълнителни искания, които се отнасят до територията на тази държава членка?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли „мястото, където е извършено първоначалното действие на нарушението“ по смисъла на решение от 27 септември 2017 г., Nintendo (C‑24/16 и C‑25/16, EU:C:2017:724) за целите на определянето на приложимото право към произтичащите от нарушението допълнителни искания съгласно член 8, параграф 2 от Регламент [№ 864/2007] да се намира и в държавата членка, в която пребивават потребителите, към които е насочена рекламата в интернет, и в която стоките, нарушаващи промишления дизайн, се предлагат на пазара по смисъла на член 19 от Регламент № 6/2002, доколкото се оспорват само предлагането и пускането на пазара на съответните стоки в тази държава членка, и то включително когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са изготвени в друга държава членка?“.

Решение на съда:

Член 88, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността и член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкуват в смисъл, че съдилищата за промишлените дизайни на Общността, които са сезирани съгласно член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 с иск за нарушение, отнасящ се до действия на нарушение, които са извършени или има заплаха да бъдат извършени на територията на една отделна държава членка, трябва да разглеждат свързаните с този иск допълнителни искания за присъждане на обезщетение за вреди, за предоставяне на информация, документи и счетоводна документация и за предаване за унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, въз основа на правото на държавата членка, на територията на която са извършени или има заплаха да бъдат извършени действията, за които се твърди, че съставляват нарушение на защитавания промишлен дизайн на Общността, което в случаите на иск, предявен съгласно член 82, параграф 5, съвпада с правото на държавата членка, в която са разположени тези съдилища.

Ferrari FXX K дизайн елементи и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑123/20 Ferrari SpA срещу Mansory Design & Holding GmbH и WH. 

Казусът касае модел на Ферари FXX K, който е произведен в лимитирана серия и се различава визуално от друг модел 488 GTB само по някой допълнителни дизайн елементи от външния вид на колата.

Немската тунинг компания Mansory Design & Holding GmbH,WH започва да произвежда и подава тези тунинг елементи, така че собственици на Ферари 488 GTB да го направят да изглежда, като по-редкия модел FXX K.

Ферари завеждат съдебно дело за нарушаване на права върху нерегистриран европейски дизайн. Съдът в Германия отхвърля иска на Ферари, като приема, че претендираният нерегистриран дизайн несъществува.

Решението е обжалвано пред върховния съд на страната, който отправя запитване към Европейския съд да изясни дали публичното оповестяване на изображения на даден продукт, като публикуването на снимки на автомобил, може да доведе до публичното оповестяване на промишлен дизайн за част или компонент на този продукт, и — при утвърдителен отговор — доколко видимият външен вид на тази част или на този компонент трябва да е самостоятелен спрямо продукта, разглеждан като цяло, за да може да се провери дали този видим външен вид е оригинален.

Европейският съд постановява, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че публичното оповестяване на изображения на даден продукт, като публикуването на снимки на автомобил, води до публичното оповестяване на промишлен дизайн за част от този продукт или за компонент на посочения продукт като съставен продукт, стига при това оповестяване видимият външен вид на тази част или на този компонент да е ясно разпознаваем.

На първо място, Съдът отбелязва, че материалните предпоставки за възникване на закрилата на промишлен дизайн на Общността — независимо дали той е регистриран или не — а именно новост и оригиналност, са едни и същи както за продуктите, така и за частите на даден продукт. Щом тези материални условия са изпълнени, формалното условие за възникване на нерегистриран промишлен дизайн на Общността е публично оповестяване по смисъла на член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002(3). 

За да може публичното оповестяване на промишления дизайн на даден продукт, разглеждан като цяло, да доведе до оповестяване на промишления дизайн на част от този продукт, е задължително при това оповестяване видимият външен вид на тази част да е ясно разпознаваем. Това обаче не предполага задължение за авторите да оповестяват отделно всяка част от своите продукти, за която желаят да се ползват от закрила на нерегистриран промишлен дизайн на Общността.

На второ място, Съдът подчертава, че понятието „оригиналност“ по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002(4) урежда не връзките между промишления дизайн на даден продукт и промишлените дизайни на частите, които го съставят, а връзката между тези промишлени дизайни и други по-ранни дизайни. 

За да е възможно да се провери дали видимият външен вид на част от продукт или на компонент на съставен продукт отговаря на условието за оригиналност, е необходимо тази част или този компонент да представлява видима зона от продукта или от съставния продукт, ясно обособена чрез линии, контури, цветове, форми или особен строеж. Това предполага външният вид на тази част или на този компонент да е в състояние сам по себе си да създаде общо впечатление и да не може напълно да се изгуби в цялостния продукт.

Играчка Lego или истинско оръжие - това е въпросът

Всички знаем за играчки във формата на оръжия използвани от децата за игри. Но рядко може да се чуем за истинско оръжие, което прилича на играчка и което със сигурност не трябва да се използва от деца.

Такъв казус възникна наскоро в САЩ. Компанията Culper Precision  произвежда покрития за пистолети. В случая тя предлага моделът си Block 17, който наподобява визия на конструктор LEGO. Пистолетът под покритието е истински, самото то обаче наподобява играчка Lego.

Естествено датската компания изпраща официално писмо, с което иска прекратяване използването на този дизайн, като цитира реалната опастност дете да помисли, че това е играчка, което може да доведе до застрашаващи живота инциденти.

В случая Culper Precision не нарушават права върху регистрирана марка на Lego с тази визия но могаг да подведат потребителите относно характеристиките на продукта, което в случая може да се окаже изключително опасно.

В крайна сметка американската компания решава да прекрати използването на този дизайн, след като продава 20 броя от него. Ще бъде интересно дали LEGO ще заведат съдебно дело за нелоялна търговска практика.

Източник: EAGLEGATE - Nicole Murdoch

Графити артистът Futura съди The North Face за нарушаване на авторски права

Графити артистът Futura заведе съдебно дело за нарушаване на авторски права срещу компанията за дрехи The North Face.

Според артистът, чието истинско име е  Leonard McGurr, компанията е стартирала нова рекламна кампания в която използва лого, което е сходно на следния негов графичен дизайн:

Логото на използвано от The North Face е:

Според Leonard McGurr компанията не е искала разрешение за използване на ноговия графичен дизайн. Доказателство за това че дизайна на The North Face е базиран на неговия е и факта че марката използавна от компанията в рекламата Futurelight асоциира с неговия псевдоним Futura.

В съдебното дело заведено в САЩ, артиста изска преустановяване на това използване, както и обезщетение. 

Източник: WIPR.

Как да се защитят оригинални маски против Covid-19 от фалшиви еквиваленти?

В своя статия популярният блог за интелектуална собственост IPKat повдига въпросът за начините по които производителите на маски предпозващи в определена степен от Covid-19, могат да защитят сваята интелектуална собственост.

Както е известно редица известни модни компании, като Hermes, Versace и Louis Vuitton, започнаха да произвеждат маски за лице в разгара на пандемията, когато имаше сериозен недостик за тези продукти.

Тъй като са търсена стока с времето започнаха да се появяват и филшификати, особено на маски произвеждани под известни марки.

Въпросът който възникна е как производителите на тези продукти биха могли да защитят правата си.

Тук не става дума толкова за защита на печалбите от продажбата на тези стоки, а за предотвратяване разпространението на фалшиви продукти. Причината за това е че тези продукти обикновенно не отговарят на качеството на оригиналните, а в случая с предпазните маски това е особено важно, тъй като използването на нискокачествени материали може да намали значително предпадзната функция на продукта.

Начините по които производителите на маски могат за спрат разпространението на фалшиви техни еквиваленти са:

1. Търговски марки - ако фалшивият продукт носи същата търговска марка, която е използвана без разрешението на нейния собственик, той може да поиска от съда преустановяване на продажбите на тези продукти, изземването и унищожението им, както и обезщетение за претърпените вреди;

2. Промишлени дизайни - ако дизайнът на маската е нов и оригинален и е регистриран в Патентно ведомство той може да послужи за спиране разпространението на идентични продукти на пазара. В определени случаи това може да се стане дори и без регистрация на дизайна на база нерегистриран Европейски дизайн.

3. Авторско право - ако дизайнът на маските е оригинално художествено произведение той е обект на защита и от авторското право, макар правоприлагането в случая да не е толкова лесно и директно, както в предходните случаи.

4. Граничен контрол - на база притежавано право на интелектуална собственост (търговска марка, дизайн, авторско парво, патент), неговият притежател може да поиска от граничните власти на всяка държава да спрат вноса на продукция, която нарушава това право.

Всичките тези мерки са важни и могат да се използват от производители на маски и друго предпазно облекло, като по този начин ограничат разпростарнението на фалшиви и потенциално опасни продукти.

Ferrari загуби 3D марка за известен свой модел автомобили

Ferrari загуби спор относно следната си регистрирана трийзмерна европейска марка за най-скъпата кола в света Ferrari 250 GTO:

Марката е регистрирана за класове 12, 25, 28.

Преди 2 години този рядък модел от 1962г. беше продаден на аукцион за над 48 милиона долара.

Казусът с марката, която представлява визията на този автомобил, касае искане от страна на италианската компания Ares Design за отмяна й поради неизползване за период от 5 години.

Въпросната марка е регистрирана през 2008 година, макар че самият автомобил е бил произвеждан преди 40 години.

Ferrari предоставят доказателства за използване на марката но само за детски играчки в клас 28.

За останалите класове компанията изтъква, че макар автомобилът да не се произвежда вече, бройки от него продължават да са налице и се продават на различни аукционни.

Според EUIPO има реално използване на марката само за клас 28 - детски играчки. За класове 12 и 25 такова използване не е доказано, тъй като притежателят на марката не я е използвал за обозначаване на продукция предлагана от него на пазара.

С това защитата на този дизайн на автомобил престава да съществува освен ако Ferrari не докажат в бъдеще, че той е обект на авторско право, каквито опити има в други подобни казуси.

През 2019 година Ferrari заявяват нова международна словна марка 250 GTO, с което очевидно целят да защитят поне името на известния модел.

Кога храната е важна за защитата на един дизайн - решение на Общия съд на ЕС

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело Case T‑352/19, Gamma-A SIA срещу Zivju pārstrādes uzņēmumu serviss SIA.

Делото касае следният регистриран европейски дизайн в клас Class 9-3: опаковки за хранителни продукти:

Дизайнът представлява контейнер за храна с прозрачен капак.

Срещу този дизайн е подадено искане за заличаване на основание липса на новост и оригиналност, като довод за това е наличието на следния по-раннен дизайн на контейнер с прозрачен капак:

Първоначално EUIPO отказва да заличи европейския дизайн с довода, че двата дизайна се различават, тъй като в регистрираният такъв е видна поставената в него храна, която става част от визията му.

Решението е обжалвано и Апелативният борд го отменя.

Общият съд на ЕС потвърждава отмяната на решението. Факта че хранителните продукти са видими в състава на дизайна не ги прави част от закрилата му. Те могат да бъдат използвани единствено за илюстрация на реалния начин на използване на дизайна и по конкретно на факта, че капакът е прозрачен. Хранителните продукти обаче не могат да бъдат част от обхвата на защита и да бъдат използвани за оценка на сходството на дизайните.

Поради това съдът приема че регистрираният дизайн е идентичен на по-ранният такъв и потвърждава решението за неговото заличаване поради липса на новост и оригиналност.

източник: Alicante News.

Възможна ли e авторскоправна закрила на външния вид на велосипеди, която има и технически характер?

Генералният адвокат на Европейския съд  Campos Sánchez-Bordona  Case C‑833/18 SI, Brompton Bicycle Ltd. v Chedech / Get2Get. Делото касае:

През 1975 г. г‑н SI създава модел на сгъваем велосипед, който нарича Brompton.

През следващата година той основава дружеството Brompton Ltd. с цел да предлага на пазара сгъваемия си велосипед в сътрудничество с по-голямо предприятие, което да осигури производството и разпространението му. Тъй като не открива заинтересовано предприятие, той продължава да работи самостоятелно.

През 1981 г. г‑н SI получава първата поръчка за 30 велосипеда Brompton, които произвежда с малко по-различен видим външен вид от оригиналния.

Оттогава развива дейността на дружеството си, за да популяризира своя сгъваем велосипед, който от 1987 г. насам предлага на пазара в следната форма:

Brompton Ltd. притежава патент за механизма за сгъване на велосипеда (характеризиращ се с това, че приема три положения: разгънато, „стендбай“ и сгънато), който патент по-късно става обществено достояние.

Г‑н SI твърди също така, че притежава и имуществени права, произтичащи от авторското право върху видимия външен вид на велосипеда Brompton.

Дружество GET2GET от Корея, специализирано в производството на спортни стоки, произвежда и предлага на пазара сгъваем велосипед (Chedech) с видим външен вид, подобен на велосипеда Brompton, който също се сгъва в три положения:

Тъй като Brompton Ltd. и г‑н SI считат, че GET2GET нарушава авторските им права върху велосипеда Brompton, предявяват иск срещу него пред запитващата юрисдикция, от която в основни линии искат: а) да постанови, че велосипедите Chedech, независимо от отличителните знаци, поставени върху тях, нарушават авторското право на Brompton Ltd. и неимуществените права на г‑н SI върху велосипеда Brompton, и б) да разпореди преустановяването на действията, нарушаващи правата им и изтеглянето на продукта от пазара(8).

GET2GET твърди, че видимият външен вид на неговия велосипед е наложен от търсеното техническо решение и че е приел нарочно техниката на сгъване (за която преди това Brompton Ltd. е имало патент, който впоследствие е изтекъл), тъй като е най-функционалният метод. То изтъква, че това техническо ограничение определя видимия външен вид на велосипеда Chedech.

В отговор Brompton Ltd. и г‑н SI посочват, че на пазара има други велосипеди, сгъваеми в три положения, които имат различен видим външен вид от притежавания от тях велосипед, поради което те разполагат с авторско право върху него. Видимият му външен вид показва наличието на творчески решения и следователно — оригиналност.

В този контекст запитващата юрисдикция отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли правото на Съюза — и по-специално Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, която в членове 2—5 установява различните изключителни права, признати на титулярите на авторско право — да се тълкува в смисъл, че изключва от защитата, предоставена с авторското право, произведения, чиято форма е необходима за постигането на технически резултат?

2) За да се прецени дали една форма е необходима за постигането на технически резултат, трябва ли да се вземат предвид следните критерии:

–   наличието на други възможни форми, които позволяват постигането на същия технически резултат,

–  ефективността на формата за постигането на посочения резултат,

–  волята на предполагаемия нарушител да постигне този резултат,

–  наличието на по-ранен, понастоящем изтекъл, патент за процеса, който позволява постигането на търсения технически резултат?“.

Становището на Генералния адвокат:

„1)  Членове 2—5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество не предоставят закрила с авторско право на промишлено приложими създадени продукти, чиято форма е предопределена изключително от техническата им функция.

2) За да установи дали конкретните особености на формата на продукт са продиктувани изключително от техническата му функция, компетентният съд следва да отчете всички релевантни обективни обстоятелства за всеки конкретен случай, включително наличието на по-ранен патент или промишлен дизайн за същия продукт, ефективността на формата за получаване на техническия резултат и волята за постигането му.

3)  Когато техническата функция е единственият определящ за видимия външен вид фактор, наличието на други алтернативни форми е ирелевантно. Обратно, може да е релевантно обстоятелството, че избраната форма включва значителни нефункционални елементи, наложени от свободния избор на автора им“.

Сингапур се присъедини към Локарската спогодба

WIPO съобщава за присъединяването на Сингапур към Локарнската спогодба за класификация на промишлени дизайни във връзка с тяхната регистрация пред патентните ведомства.

Спогодбата влиза в сила за страната считано от 19.03.2020.

Ferrero защити известната си кутийка на Tic Tac за пореден път

Една от най-големите хранителни компании в света Ferrero спечели съдебно дело в Италия по отношение на 3D марката си за кутийката на бонбони Tic Tac.

Казусът касае използване на сходна опаковка от страна на чешки производител продаващ аналогичен продукт с марка BLIKI.

Според чешката компания марката на Ferrero нарушава изискванията на закона, тъй като изпълнява техническа функция и придава значителна стойност на стоката. В допълнение марка BLIKI създава необходимата разлика.

Съдът в Торино отхвърля тези доводи, приемайки двете кутии за изключително сходни. Доводът за наличие на различна словна марка е нерелевантен в случая, тъй като по-ранната марка е трийзмерна.

Според съда няма основание да се счита, че формата на кутийката на Ferrero изпълнява техническа стойност, както и че придава допълнителна стойност на продукта. Не са предоставени доказателства според които потребителите да купуват продукта именно поради добавената стойност на опаковката.

По-ранно през годината Ferrero спечели друго съдебно дело пред Европейския съд (BMB v Ferrero, C‑693/17 P), в което отново използва наличните си трийзмерни марки.

Тези казуси показват нагледно стратегическата сила на регистрираната търговска марка. За разлика от дизаните, чиято закрила продължава максимално 25 години, регистрацията на търговските марки може да се поддържа неограничено във времето.

Часовник може да бъде обект на авторско право в Швеция

Hans Eriksson и Petter Larsson (Westerberg & Partners Advokatbyrå Ab) публикуваха интересна статия за Lexology, която касае съдебно дело относно дизайн на часовници.

През 2016 година, търговец започва да внася в Швеция часовници с минималистичен дизайн., които приличат на тези предлагани от местния производител Daniel Wellington.

Следва съдебно дело за нарушаване на авторски права върху дизайна на часовниците, в което защитната теза на търговеца е че авторското право е неприложимо поради липса на оригиналност в продуктите на Daniel Wellington. За подкрепа на позицията си, търговецът прилага множество други сходни часовници продавани на пазара.

Пърноинстанционният съд отхвърля претенцията за нарушаване на авторски права.

При обжалването, обаче, съдът приема, че е налице нарушаване на тези права опирайки се на решения на Европейския съд по дела Levola Hengelo (C-310/17),  Infopaq (C-05/08) и Painer (C-145/10).

Според извършената експертиза при създаването на дизайна на часовниците на Daniel Wellington са положени конкретни творчески усилия, които са довели до създаване на оригинален краен продукт.

Според съда, макар отделни елементи от дизайна вече да съществуват на пазара, това не означава, че липсва оригиналност върху цялостният дизайн на продукта.

Поради това искът за нарушаване на авторски права е уважен. 

Друг интересен момент в това дело е определението на съда диспозитивът на решението да бъде публикуван от нарушителя освен в традиционните медии и в социалните мрежи също.

Авторско право върху дрехи в САЩ

Върховният съд на САЩ излезе с решение по дело STAR ATHLETICA, L.L.C. v. VARSITY BRANDS, INC. Делото касае обхвата на авторското парво върху дизайн елементи на дрехи. Както е известно в САЩ така наречените “useful article”, обекти с утилитарен характер, като дрехи, машини и др., не могат да бъдат защитени чрез авторското право.

С настоящото дело Върховния съд внася определини разяснения, кога авторко право може да бъде прилагано и към подобни обекти. 

В случая делото касае опит за защита чрез авторското право на дизайн на униформи на мажоретки. Според съда авторското право е приложимо дори и за дрехи ако съответните дизайн елементи могат да се възприемат и като самостоятелен обект на изкуство отделно от обекта върху който са приложени.

Според съда защитата тук е възможна, тъй като този дизайн може да бъде пренесен и върху друг носител, например платно на картина, и да изпълнява отново функцията си на художественото произведение.

Повече информация тук.

Проблем за европейска фигуративна марка на Адидас

EUIPO взе решение по искане за заличаване № R 1515/2016-2 на следната марка на Адидас за клас 25 "Облекло; обувки; шапки".

След регистрация на марката Shoe Branding Europe BVBA подава искане за заличаване на основание член 52 (1) (а) във връзка с член 7 (1) (б) от EUTMR, липса на отличителност на марката.

EUIPO излиза с решение за заличаване на марката, тъй като така представените три линии могат да остават незабелязани от потребителите и не могат да бъдат индикатор за търговски произход на посочените стоки. По начина си на представяне тези три линии могат да бъдат използвани за чисто декоративни цели.

Адидас представят 12 000 страници доказателствен материал с които искат да подкрепят твърдението си, че знакът е отличителен и се възприема, като марка от потребителите.

EUIPO отхвърля тези материали, считайки че те не показват по безспорен начин отличителността на марката.

Една от причините за това е например предоставените визии за реално използване на марката, които според EUIPO се различават от начина на представяне на марката. В случая при реалното използване EUIPO приема, че има само две черни линии.

Представените социологически изследвания са отхвърлени също, тъй като в тях се прави връзка между така представената марка с три линии и други марки Adidas без предоставяне на самостоятелно изследване касаещо единствено фигуративната марка.

Повече информация може да откриете тук.

Съвети от EUIPO при заявяване на европейски дизайни

EUIPO публикува кратки илюстративни съвети относно заявяване на европейски дизайни, какво трябва и какво не трябва да правят заявителите.

Статията разглежда въпросите за дизайните които могат да бъдат включени в една заявка, представяне на техните визии, определяне на класовете по Локарнската класификация, претендиране на приоритет и др.

Повече информация може да откриете тук.

Регистрация на визия на магазин, като марка - решение на Европейският съд - Registration of store's design as trademark - decision of the European court

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑421/13 Apple Inc. срещу Deutsches Patent- und Markenamt. Делото касае следното:

На 10 ноември 2010 г. Apple получава разрешение от United States Patent and Trademark Office (Ведомство за патентите и марките в Съединените американски щати) за регистрация на триизмерна марка, състояща се в представяне посредством многоцветна рисунка (по-специално в стоманеносиво и светлокафяво), на представителните си магазини („flagship stores“) за услуги от клас 35 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, приета по време на дипломатическата конференция в Ница на 15 юни 1957 г., ревизирана последно в Женева на 13 май 1977 г. и изменена на 28 септември 1979 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 1154, № I‑18200, стр. 89 [обн. ДВ бр. 64, 20 юли 2001 г.], наричана по-нататък „Ницската спогодба“), а именно за „услуги, предоставяни в рамките на търговията на дребно с компютри, компютърен софтуер, компютърни периферни устройства, мобилни телефони, битова електроника и аксесоари и свързаните с тях демонстрации на продукти“.

Посоченото представяне, описано от Apple като „отличителен дизайн и оформление на магазин за търговия на дребно“, е следното:

Впоследствие в приложение на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките от 14 април 1891 г., преразгледана и последно изменена на 28 септември 1979 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 828, № I‑11852, стр. 390), Apple разширява използването на тази марка в международен план. Това разширяване на използването е било прието от някои държави и отхвърлено от други.

На 24 януари 2013 г. DPMA отказва разширяването на използването на тази триизмерна международна марка (IR 1060321) на германска територия с мотива, че представянето на помещения, предназначени за продажбата на стоките на дадено предприятие, представлява само представяне на съществен аспект от търговската дейност на това предприятие. Разбира се, дори и да е възможно потребителят да приеме обзавеждането на такова помещение като указание за качеството и ценовия клас на стоките, той не би възприел такова обзавеждане като указание за техния произход. Освен това представеното търговско помещение в случая не се отличава в достатъчна степен от магазините на другите доставчици на електронни стоки.

Apple обжалва посоченото решение за отказ на DPMA пред Bundespatentgericht.

Според тази юрисдикция обзавеждането, представено чрез триизмерен знак, изобразен в точка 9 от настоящото решение, притежава особености, които го отличават от обичайното обзавеждане на търговски помещения в този икономически сектор.

Bundespatentgericht обаче приема, че спорът, с който е сезиран, повдига по-съществени въпроси в областта на правото на марките, поради което решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли член 2 от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че възможността за закрила на „опаковката [на стока]“ включва също и възможността за закрила на външния вид, в който се предоставя дадена услуга?

2) Следва ли член 2 и член 3, параграф 1 от Директива [2008/95] да се тълкуват в смисъл, че знак, представящ външния вид, в който се предоставя дадена услуга, може да бъде регистриран като марка?

3) Следва ли член 2 от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че изискването за графично представяне е изпълнено със самото представяне на рисунка, или е необходимо да се представи в допълнение и описание на външния вид или данни за абсолютните размери в дадени мерни единици или за относителните размери с данни за пропорциите?

4) Следва ли член 2 от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че обхватът на закрилата, предоставяна с марката за услуги в рамките на търговията на дребно с услуги, се разпростира и по отношение на произвежданите от самия търговец на дребно стоки?“.

Решението на съда:

Членове 2 и 3 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкуват в смисъл, че представянето само чрез рисунка на обзавеждането на търговско помещение за продажба на стоки, без да се посочват размерът и пропорциите, може да бъде регистрирано като марка за услуги, представляващи свързани с тези стоки услуги, но които не са неделима част от предлагането им за продажба, при условие че то може да отличи стоките или услугите, предлагани от лицето, подало заявката за регистрацията им, от тези на други предприятия и че не се прилага нито едно от основанията за отказ, посочени в тази директива.

English version

The European Court issued an interpretative judgment in Case C-421/13 Apple Inc. v Deutsches Patent-und Markenamt. The case concerns the following:

On 10 November 2010, Apple obtained from the United States Patent and Trademark Office the registration of a three-dimensional trade mark consisting of the representation, by a design in colour (in particular, metallic grey and light brown), of its flagship stores for services within the meaning of Class 35 of the Nice Agreement concerning the International Classification of Goods and Services for the Purpose of the Registration of Marks adopted during the diplomatic conference of Nice on 15 June 1957 and last revised at Geneva on 13 May 1977 and modified on 28 September 1979 (United Nations Treaty Series, Vol. 1154, No I‑18200, p. 89, the ‘Nice Agreement’), namely for ‘retail store services featuring computers, computer software, computer peripherals, mobile phones, consumer electronics and related accessories and demonstrations of products relating thereto’.

That representation, described by Apple as ‘the distinctive design and layout of a retail store’, is as follows:

Subsequently, Apple sought to extend this trade mark internationally under the Madrid Agreement concerning the International Registration of Marks of 14 April 1891, as revised and amended most recently on 28 September 1979 (United Nations Treaty Series, Vol. 828, No I‑11852, p. 390). That extension was accepted in some States and refused in others.

On 24 January 2013, the DPMA refused the extension of that three-dimensional international trade mark (IR 1060321) to German territory on the ground that the depiction of the space devoted to the sale of the undertaking’s products was nothing other than the representation of an essential aspect of that undertaking’s business. The DPMA considered that while it is true that consumers may perceive the layout of such a retail space as an indication of the quality and price bracket of the products, they would not see it as an indication of their commercial origin. Besides, it considered that the retail store depicted in the case before it was not sufficiently distinguishable from the stores of other providers of electronic products.

Apple appealed to the Bundespatentgericht against the DPMA’s refusal decision.

That court considers that the layout depicted by the three-dimensional trade mark, reproduced in paragraph 9 of this judgment, has features that distinguishes it from the usual layout of retail stores in that electronic sector.

Nevertheless, taking the view that the dispute before it raises more fundamental questions concerning trade mark law, the Bundespatentgericht decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice:

‘(1)  Is Article 2 of Directive [2008/95] to be interpreted as meaning that the possibility of protection for the ‘packaging of goods’ also extends to the presentation of the establishment in which a service is provided?

(2)  Are Articles 2 and 3(1) of Directive [2008/95] to be interpreted as meaning that a sign representing the presentation of the establishment in which a service is provided is capable of being registered as a trade mark?

(3) Is Article 2 of Directive [2008/95] to be interpreted as meaning that the requirement for graphic representability is satisfied by a representation by a design alone or with such additions as a description of the layout or indications of the absolute dimensions in metres or of relative dimensions with indications as to proportions?

(4)  Is Article 2 of Directive [2008/95] to be interpreted as meaning that the scale of the protection afforded by a trade mark for retail services also extends to the goods produced by the retailer itself?’

The Court's decision is:

Articles 2 and 3 of Directive 2008/95 of the European Parliament and of the Council of 22 October 2008 to approximate the laws of the Member States relating to trade marks must be interpreted as meaning that the representation, by a design alone, without indicating the size or the proportions, of the layout of a retail store, may be registered as a trade mark for services consisting in services relating to those goods but which do not form an integral part of the offer for sale thereof, provided that the sign is capable of distinguishing the services of the applicant for registration from those of other undertakings; and, that registration is not precluded by any of the grounds for refusal set out in that directive.

Европейският съд, бутилки за мляко и недобросъвестност - The European Court, milk bottles and bad faith

Европейският съд излезе с решение по дело C‑320/12  Malaysia Dairy Industries Pte. Ltd v Ankenævnet for Patenter og Varemærker преди около един месец.
Делото касае следното:

През 1965 г. Yakult регистрира в Япония като промишлен дизайн или модел пластмасова бутилка за млечна напитка, която впоследствие е регистрирана като марка в Япония и в редица други страни, сред които държави — членки на Европейския съюз.

От 1977 г. Malaysia Dairy произвежда и продава млечна напитка в пластмасова бутилка. След подаване през 1980 г. на заявка Malaysia Dairy регистрира по-конкретно в Малайзия своята пластмасова бутилка.

През 1993 г. Malaysia Dairy и Yakult сключват спогодба, установяваща взаимните им права и задължения във връзка с използването и регистрацията на техните бутилки в определени държави.

Вследствие на подадена през 1995 г. заявка за регистрация Malaysia Dairy регистрира в Дания своята пластмасова бутилка като триизмерна марка.

На 16 октомври 2000 г. Yakult възразява срещу тази регистрация, поради това че Malaysia Dairy е знаело или е трябвало да знае за съществуването в чужбина на по-ранни идентични марки на Yakult към момента на подаване на своята заявка за регистрация по смисъла на член 15, параграф 3, точка 3 от Закона за марките. С решение от 14 юни 2005 г. Patent- og Varemærkestyrelsen (датското Ведомство за патентите и марките) отхвърля претенцията на Yakult, посочвайки по-специално че тъй като Malaysia Dairy е имало регистрирана в Малайзия марка, която то е поискало да регистрира впоследствие в Дания, неговата недобросъвестност не може в случая да се докаже само с обстоятелството, че към момента на подаване на заявката то е знаело за притежаваната от Yakult чуждестранна марка.

Yakult обжалва решението пред комисията по жалбите, която с решение от 16 октомври 2006 г. отменя регистрацията на притежаваната от Malaysia Dairy марка. Комисията по жалбите приема по-конкретно че член 15, параграф 3, точка 3 от Закона за марките трябва да се тълкува в смисъл, че действителната или предполагаема осведоменост за използването в чужбина на дадена марка по смисъла на тази разпоредба е достатъчна да се заключи, че авторът на заявката за регистриране на марката (наричан по-нататък „заявителят“) е недобросъвестен, дори да се предположи, че преди това той е регистрирал тази марка в друга страна.

Malaysia Dairy обжалва решението на комисията по жалбите пред Sø- og Handelsretten (Морски и търговски съд), който с решение от 22 октомври 2009 г. потвърждава решението на комисията по жалбите, посочвайки по-специално че безспорно Malaysia Dairy е знаело за по-ранната марка на Yakult към момента на подаване на своята заявка за регистрация в Дания.

На 4 ноември 2009 г. Malaysia Dairy подава жалба пред Højesteret срещу това решение.

Според запитващата юрисдикция между страните в главното производство има разногласие по въпроса, от една страна, дали понятието за недобросъвестност по смисъла на член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува по един и същи начин в правото на Съюза, и от друга страна, дали е достатъчно, за да се заключи, че заявителят е недобросъвестен по смисъла на тази разпоредба, той да е знаел или да е трябвало да знае за чуждестранната марка.

Предвид тези обстоятелства Højesteret решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Представлява ли понятието за недобросъвестност по член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95[…] израз на правен стандарт, който може да се изпълва със съдържание в съответствие с националното право, или е понятие на правото на Съюза, което следва да се тълкува еднакво в целия Европейски съюз?

2) Ако понятието за недобросъвестност по член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95[…] е понятие на правото на Съюза, следва ли то да се разбира в смисъл, че би могло да е достатъчно заявителят да е знаел или да е трябвало да знае за чуждестранната марка в момента на подаване на заявката, или са налице допълнителни изисквания относно субективното отношение на заявителя, за да може да се откаже извършването на регистрация?

3) Може ли държава членка да избере да въведе специфична защита на чуждестранните марки, която по отношение на изискването за недобросъвестност се отличава от член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95[…], например чрез въвеждането на специално изискване заявителят да е знаел или да е трябвало да знае за чуждестранната марка?“.

Решението на съда е:

1) Член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „недобросъвестно“ по смисъла на тази разпоредба е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува по еднакъв начин в Европейския съюз.

2) Член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на недобросъвестност на автора на заявка за регистрация на марка по смисъла на тази разпоредба, трябва да се вземат предвид всички относими към конкретния случай фактори, които са налице към момента на подаване на заявката за регистрация. Обстоятелството, че авторът на заявката е знаел или е трябвало да знае при подаване на заявката за използването от трето лице в чужбина на марка, която може да се обърка с марката, чието регистриране е поискал, не е достатъчно само по себе си, за да докаже наличието по смисъла на тази разпоредба на недобросъвестност на автора на заявката.

3) Член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да въвеждат специфичен режим на защита на чуждестранните марки, който е различен от установения от тази разпоредба и се основава на обстоятелството, че авторът на заявката за регистрация на марка е знаел или е трябвало да знае за дадена чуждестранна марка.

English version

The European Court issued judgment in the Case C‑320/12  Malaysia Dairy Industries Pte. Ltd v Ankenævnet for Patenter og Varemærker about one month ago.
The case concerns the following:

In 1965, Yakult obtained, in Japan, the registration as a model or design of a plastic bottle for a milk drink, which was subsequently registered as a trade mark in Japan and a number of other countries, including Member States of the European Union.

Malaysia Dairy has since 1977 produced and marketed a milk drink in a plastic bottle. Following an application filed in 1980, Malaysia Dairy obtained the registration as a trade mark of its similar plastic bottle, inter alia in Malaysia.

In 1993, Malaysia Dairy and Yakult entered into a settlement agreement which laid down their rights and mutual obligations concerning the use and registration of their respective bottles in a number of countries.

Following an application for registration filed in 1995, Malaysia Dairy obtained the registration, in Denmark, of its plastic bottle as a three‑dimensional trade mark.

On 16 October 2000, Yakult opposed that registration, relying on the fact that Malaysia Dairy knew or should have known of the existence, abroad, of identical earlier marks of which Yakult is the proprietor at the time that its application for registration was filed for the purposes of Paragraph 15(3)(3) of the Law on trade marks. By decision of 14 June 2005, the Patent- og Varemærkestyrelsen (the Danish Patent and Trade Mark Office) rejected Yakult’s application, stating inter alia that, since Malaysia Dairy had a mark registered in Malaysia whose registration it subsequently applied for in Denmark, its bad faith could not in the present case be demonstrated by the mere fact that, at the time that it filed its application for registration, it knew of the foreign trade mark of which Yakult is the proprietor.

Yakult contested the decision of 14 June 2005 before the Appeal Board, which, on 16 October 2006, made a decision to cancel the registration of the trade mark of which Malaysia Dairy is the proprietor. The Appeal Board took the view, inter alia, that Article 15(3)(3) of the Law on trade marks must be interpreted as meaning that actual or presumed knowledge of a mark in use abroad for the purposes of that provision is sufficient to establish that the person filing the application for registration of a trade mark (‘the applicant’) is acting in bad faith, even if it can be assumed that the applicant had acquired at an earlier point in time a registration of the mark applied for in another country.

Malaysia Dairy brought an action against the decision of the Appeal Board before the Sø- og Handelsretten (Maritime and Commercial Court), which, by judgment of 22 October 2009, confirmed the decision of the Appeal Board, stating, inter alia, that it was not disputed that Malaysia Dairy knew of Yakult’s earlier mark at the time that it filed its application for registration in Denmark.

On 4 November 2009, Malaysia Dairy appealed against that judgment before the Højesteret (Supreme Court).

According to the referring court, the parties in the main proceedings disagree as to whether, first, the concept of ‘bad faith’ within the meaning of Article 4(4)(g) of Directive 2008/95 must be given a uniform interpretation in European Union law and, second, whether it is sufficient, in order to establish that the applicant was acting in bad faith within the meaning of that provision, that the applicant knew or should have known of the foreign mark.

In those circumstances, the Højesteret decided to stay the proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:

‘1.      Is the concept of bad faith in Article 4(4)(g) of Directive 2008/95 … an expression of a legal standard which may be filled out in accordance with national law, or is it a concept of European Union law which must be given a uniform interpretation throughout the European Union?

2.      If the concept of bad faith in Article 4(4)(g) of Directive 2008/95 is a concept of European Union law, must the concept be understood as meaning that it may suffice that the applicant knew or should have known of the foreign mark at the time of filing the application, or is there a further requirement concerning the applicant’s subjective position in order for registration to be denied?

3.      Can a Member State choose to introduce a specific protection of foreign marks which, in relation to the requirement of bad faith, differs from Article 4(4)(g) of Directive 2008/95, for example by laying down a special requirement that the applicant knew or should have known of the foreign mark?’

The Court's decision is:

1. Article 4(4)(g) of Directive 2008/95/EC of the European Parliament and of the Council of 22 October 2008 to approximate the laws of the Member States relating to trade marks must be interpreted as meaning that the concept of ‘bad faith’, within the meaning of that provision, is an autonomous concept of European Union law which must be given a uniform interpretation in the European Union.

2.Article 4(4)(g) of Directive 2008/95 must be interpreted as meaning that, in order to permit the conclusion that the person making the application for registration of a trade mark is acting in bad faith within the meaning of that provision, it is necessary to take into consideration all the relevant factors specific to the particular case which pertained at the time of filing the application for registration. The fact that the person making that application knows or should know that a third party is using a mark abroad at the time of filing his application which is liable to be confused with the mark whose registration has been applied for is not sufficient, in itself, to permit the conclusion that the person making that application is acting in bad faith within the meaning of that provision.

3. Article 4(4)(g) of Directive 2008/95 must be interpreted as meaning that it does not allow Member States to introduce a system of specific protection of foreign marks which differs from the system established by that provision and which is based on the fact that the person making the application for registration of a mark knew or should have known of a foreign mark.

BRAZUCA е името на топката за Световното първенство по футбол в Бразилия - BRAZUCA is the name of the ball for the World Cup in Brazil

FIFA и Федерацията по футбол на Бразилия обявиха името на топката за световното първенство през 2014. Топката ще се казва BRAZUCA.
Топката ще бъде изработена от немската компания Adidas, която още през април месец тази година е заявила марка на Общността BRAZUCA № 010828523  за клас 28.

English version

FIFA and The Brazil Football Federation announced the name of the new ball for the World Cup in 2014. The ball will be called BRAZUCA.
The ball will be made ​​by the German company Adidas, which back in April this year has filed application for Community trademark BRAZUCA № 010828523 in Class 28.

Регистриран и нерегистриран дизайн според европейското законодателство ( Registered and unregistered design according to European legislation)

Според законодателството на Европейският съюз един промишлен дизайн може да получи закрила, като регистриран дизайн или като нерегистриран.

Силата и продължителността на закрила при двата варианта е различна.
При нерегистрираният дизайн не е необходимо подаването на заявка и формалната му регистрация в OHIM. Този дизайн се закриля за период от 3 години от датата на първото използване на дизайна. Той закриля дизайнът срещу неговото непозволено копиране от страна на трето лице. За да се приложи закрилата обаче е необходимо същественото сходството между двата дизайна да бъде доказано, което не винаги е толкова лесно.
От друга страна при регистрираният дизайн на Общността се подава заявка в OHIM и след изпълняване на формалните изисквания, дизайнът получава закрила за максимален срок от 25 години. Тук доказване на копирането не е необходимо.
Повече информация за разликата между регистриран и нерегистриран дизайн може да откриете тук.

English version

According to the law of the European Union a design may receive protection as a registered or unregistered design.
The strength and duration of protection under both options is different.
In the unregistered design is not necessary filing and its formal registration in OHIM. This design is protected for a period of 3 years from the date of first use of the design. It's protects the design against it's unauthorized copying by third party. It should be demonstrated substantial similarity between the two designs, which is not always so easy.
On the other hand registered Community design is requested at the OHIM and after completion of the formal requirements, the design gets protection for a maximum period of 25 years. Here proof of copying is not necessary.
More information about the difference between registered and unregistered design can be found here.