Martin Hendry (Virtuoso Legal ) публикува интересна и поучителна статия за Lexilogy, която обобщава вариантите, които един предприемач има при вземане на решение за регистрация на търговска марка.
Първата опция е съответният собственик на фирма да заяви сам своята търговска марка. Примерът разглежда собственик на компания за ВиК услуги, който иска да развие франчайз мрежа. С цел да спести пари, той избира марката и я заявява сам, без да ползва професионални услуги и без да прави предварително проучване и анализ дали неговата марка има шанс за регистрация. Междувременно той инвестира в рекламни материали и брандиране.
Резултатът е подадена опозиция срещу неговата марка от страна на друга компания с по-ранни права и финансови загуби в последвалата процедура пред Патентното ведомство.
Втората опция е избор на търговска марка и търсене на професионална помощ от представител по индустриална собственост, който прави предварително проучване и анализ дали посочената марка може да бъде регистрирана успешно и какви са рисковете за обратното.
В този случай заявителят прави по-голями разходи при заявяването но спестява значителни средства в последствие. Не трябва да се забравя, че ако избраната марка е идентична или сходна на вече регистрирана такава това може да доведе и до съдебни дела, които в определени случаи могат да доведат и до фалит на бизнеса.
А каква е вероятността да има идентична или сходна марка?
Отговорът е немалка. Само TMView базата данни на EUIPO съдържа над 48 милионна марки.
Изводът от статията не прокламира единствено търсенето на професионални услуги но и изграждането на предварителна стратегия, която всеки бизнес трябва да следва относно защитата на неговата интелектуална собственост. Именно такава стратегия увеличава шансовете за успех на съответната защита.
