Европейският съд излезе с решение по дело C‑564/16 P, EUIPO срещу PUMA. Делото касае опит на италианска компания да регистрира следната европейска марка в клас 7 - „Дървообработващи машини; машини за обработка на алуминий; машини за обработка на PVC“:
Срещу тази заявка Puma подава опозиция на основата на няколко по-ранни марки в класове:
- клас 18: „Чанти за носене през рамо и пътни чанти; пътнически чанти и куфари, по-специално за спортни уреди и облекло“;
- клас 25: „Облекла; боти, обувки и пантофи“;
- клас 28: „Игри и играчки; уреди за гимнастически упражнения; уреди за гимнастика и спортни уреди (невключени в други класове), включително и спортни топки“:
В допълнение компанията претендира и наличие на марка с репутация на територията на ЕС.
EUIPO отхвърля опозицията считайки, че няма достатъчно доказателсдтва за наличие на репутация. Причината за това е че Puma предоставя стари решения на EUIPO относно опозиции свързани с нейни марки, в които решения марките на компанията са били признавани за такива с репутация. Според ведомството тези решения не са обвързващи, тъй като всеки казус е сам за себе си.
При обжалването обаче Общият съд отхвърля това решение на EUIPO.
Европейският съд потвърждава решението на Общия съд, като определя че:
Освен това от посочената точка 30 от обжалваното съдебно решение следва също, че в тези три предходни решения компетентните инстанции на EUIPO са констатирали, че една от по-ранните марки е била приета, „въз основа на многобройни доказателства“, за ползваща се с „много добра репутация, поне във Франция“, и че за друга от тях също е било прието „с оглед на представените многобройни доказателства“, че е придобила „много добра репутация чрез използването си в Съюза“ и че се е ползвала „с подчертан отличителен характер, произтичащ от нейното „продължително и интензивно“ използване и от „много доброто ѝ познаване“. Общият съд също така установява, че някои от посочените решения описват много подробно доказателствата, които са позволили да се приеме наличието на репутация на по-ранните марки.
В този контекст трите предходни решения са представлявали, доколкото с тях е призната репутацията на по-ранните марки, важна индиция за това, че последните са можели да се приемат и в рамките на разглежданото производство по възражение за ползващи се с репутация по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, както вече бе посочено в точка 81 от настоящото решение.
Поради това, както бе постановено в точка 76 от настоящото съдебно решение, EUIPO е била длъжна да вземе предвид трите предходни решения, изтъкнати от Puma, и е трябвало да мотивира изрично решението си в конкретния случай, доколкото е преценила да приеме различен подход спрямо възприетия в посочените решения по отношение на репутацията на по-ранните марки.
