Показват се публикациите с етикет важно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет важно. Показване на всички публикации

сряда, 10 юли 2019 г.

Бразилия се присъедини към Мадридския протокол

WIPO съобщава новината за присъединяването на Бразилия към Мадридския протокол за международна регистрация на търговски марки. Протоколът влиза в сила за страната считано от 02.10.2019. След тази дата всеки заявител от страна част от Мадридската система може да подаде заявка за международна марка посочвайки и Бразилия. 
Това е изключително добра новина за всички компании, които развиват международен бизнес, тъй като улеснява значително процеса на заяваване и регистрация на марки в страната.

петък, 27 юли 2018 г.

Как да регистрирам марка - сам или да търся помощ?

Martin Hendry (Virtuoso Legal ) публикува интересна и поучителна статия за Lexilogy, която обобщава вариантите, които един предприемач има при вземане на решение за регистрация на търговска марка.
Първата опция е съответният собственик на фирма да заяви сам своята търговска марка. Примерът разглежда собственик на компания за ВиК услуги, който иска да развие франчайз мрежа. С цел да спести пари, той избира марката и я заявява сам, без да ползва професионални услуги и без да прави предварително проучване и анализ дали неговата марка има шанс за регистрация. Междувременно той инвестира в рекламни материали и брандиране.
Резултатът е подадена опозиция срещу неговата марка от страна на друга компания с по-ранни права и финансови загуби в последвалата процедура пред Патентното ведомство.
Втората опция е избор на търговска марка и търсене на професионална помощ от представител по индустриална собственост, който прави предварително проучване и анализ дали посочената марка може да бъде регистрирана успешно и какви са рисковете за обратното.
В този случай заявителят прави по-голями разходи при заявяването но спестява значителни средства в последствие. Не трябва да се забравя, че ако избраната марка е идентична или сходна на вече регистрирана такава това може да доведе и до съдебни дела, които в определени случаи могат да доведат и до фалит на бизнеса.
А каква е вероятността да има идентична или сходна марка?
Отговорът е немалка. Само TMView базата данни на EUIPO съдържа над 48 милионна марки.
Изводът от статията не прокламира единствено търсенето на професионални услуги но и изграждането на предварителна стратегия, която всеки бизнес трябва да следва относно защитата на неговата интелектуална собственост. Именно такава стратегия увеличава шансовете за успех на съответната защита.

понеделник, 16 юли 2018 г.

TMView разшири възможностите за търсене на образни марки

EUIPO съобщава за разширяване на функциите за търсене през общата база данни за търговски марки TMView.
С промените вече е възможно да бъдат търсени образни елементи на търговски марки в базите данни на Испания, България, Литва и Гърция.
По този начин се предоставя възможност за търсене на близо 7 милиона образни марки през TMView.
Друга опция предоставяна при търсене на образни марки е възможността за търсене само за част от визията на марката.
Повече информация може да откриете тук.



сряда, 23 март 2016 г.

Свободен wi-fi достъп и нарушаване на авторски права - важно становище

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR по дело C‑484/14  Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH. Делото касае следното:

Ищецът извършва търговска дейност, в рамките на която продава и отдава под наем осветителна и звукова техника за различни прояви.
Той е притежател на интернет връзка, която поддържа чрез Wi-Fi мрежа. Посредством тази връзка на 4 септември 2010 г. незаконно е било предложено за изтегляне музикално произведение.
Sony Music е продуцент на звукозаписи и притежател на правата върху това произведение. С писмо от 29 октомври 2010 г. Sony Music предупреждава г-н Mc Fadden да преустанови нарушението на неговите права.
Както е видно от акта за преюдициално запитване, г-н Mc Fadden изтъква в това отношение, че в рамките на своето предприятие той поддържа Wi-Fi мрежа, която е достъпна за всички потребители и върху която той не упражнява никакъв контрол. Той съзнателно не я е защитил с парола, за да предоставя на хората пряк публичен достъп до интернет. Г-н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.
Вследствие на предупредителното писмо за преустановяване на нарушението г-н Mc Fadden предявява пред запитващата юрисдикция отрицателен установителен иск („negative Feststellungsklage“). Sony Music предявява насрещен иск за преустановяване на нарушението и за обезщетение за вреди.
С неприсъствено решение от 16 януари 2014 г. запитващата юрисдикция отхвърля иска на г-н Mc Fadden и уважава насрещния иск като постановява съдебна забрана спрямо г-н Mc Fadden на основание на неговата пряка отговорност за разглежданото нарушение и го осъжда да заплати обезщетение за вреди, разходите по отправяне на предупреждението, както и съдебните разноски.
Г-н Mc Fadden обжалва това неприсъствено решение. Той поддържа по‑специално, че неговата отговорност е изключена по силата на разпоредбите от германското право, с които се транспонира член 12, параграф 1 от Директива 2000/31.
В производството по обжалване Sony Music иска да се потвърди неприсъственото решение и при условията на евентуалност, да се постанови съдебна забрана и г-н Mc Fadden да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди, както и разходите по отправяне на предупреждението на основание на косвената му отговорност (Störerhaftung).
Запитващата юрисдикция посочва, че на този стадий тя не счита, че г-н Mc Fadden е пряко отговорен, но предполага, че е възможно да се установи косвена отговорност (Störerhaftung), тъй като неговата Wi-Fi мрежа е незащитена.
В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че е склонна да приложи по аналогия решението на Bundesgerichtshof от 12 май 2010 г. Sommer unseres Lebens (I ZR 121/08) считайки, че макар това решение да се отнася за частни лица, на още по‑силно основание е приложимо в случай на лице, което извършва търговска дейност и поддържа публично достъпна Wi-Fi мрежа. Според запитващата юрисдикция обаче било изключено да се установи отговорност на това основание, ако фактите по спора по главното производство попадат в обхвата на член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, транспонирана в германското право с член 8, параграф 1 от Закона за електронните медии.

Мнението на Генералния адвокат:

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) преюдициални въпроси по следния начин:

1)  Член 2, букви a) и б) и член 12, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО Директива 2000/31/ЕО  трябва да се тълкуват в смисъл, че те се прилагат спрямо лице, което като допълнение към основната си стопанска дейност поддържа безплатна публично достъпна безжична локална мрежа с достъп до интернет.

2)  Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 не допуска осъждане на доставчик на услуги за обикновен пренос по каквито и да било искове, свързани с установяване на неговата гражданска отговорност. Този член следователно не допуска доставчикът на такива услуги да бъде осъден да заплати не само обезщетение за вреди, но и разходите за отправяне на предупреждение и съдебните разноски във връзка с нарушение на авторското право, извършено от трето лице във връзка с пренасяната информация.

3)  Член 12, параграфи 1 и 3 от Директива 2000/31 допуска постановяването на съдебна забрана, нарушаването на която се наказва с глоба.
Когато постановява такава забрана, националният съд е длъжен да се увери:

–   че разглежданите мерки са в съответствие с член 3 от Директива 2004/48/ЕО и по специално, че те са ефективни, пропорционални и възпиращи,

–    че те са предназначени да се преустанови или да се предотврати конкретно нарушение и не включват общо задължение за контрол в съответствие с член 12, параграф 3 и член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, и

–  че тези разпоредби, както и другите условия съгласно националното право, се прилагат при спазване на справедливо равновесие между приложимите основни права, по специално защитените от една страна, от членове 11 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и от друга страна, от член 17, параграф 2 от нея.

4)  Член 12, параграф 3 и член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, тълкувани предвид изискванията, произтичащи от защитата на приложимите основни права, по принцип допускат постановяването на забрана, която дава възможност на нейния адресат да избере конкретните мерки, които ще предприеме. Сезираният с искане за постановяване на забрана национален съд обаче трябва да се увери в съществуването на подходящи мерки, които са в съответствие с ограниченията, произтичащи от правото на Съюза.

Същите разпоредби не допускат съдебна забрана спрямо лице, което като допълнение към основната си стопанска дейност поддържа публично достъпна безжична локална мрежа с достъп до интернет, когато адресатът на забраната може да се съобрази с нея само ако:

–   изключи връзката с интернет, или

–   я защити с парола, или

– проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да провери дали съответното защитено от авторско право произведение не е отново незаконосъобразно пренесено.

четвъртък, 10 юли 2014 г.

Важни новини - промени в законодателството по търговски марки на Канада - Breaking news - important changes on Canadian trademark law

Патентното ведомство на Канада съобщава изключително важни новини за съществени промени в законодателството по търговски марки на страната.
Канада планира да подпише три важни международни споразумения касаещи търговските марки, а именно Мадридският протокол, Ницката класификация и споразумението от Сингапур.
Както е известно, единственият начин за регистрация на марки в Канада от чуждестранни лица е единствено по национален ред, тъй като до момента страната не беше част от мадридската система.
Все още не е известно със сигурност от кога ще влязат промените в законодателството.

English version

The Patent Office of Canada reports very important news for major changes in the law on trade marks in the country. Canada plans to sign three important international agreements relating to trade marks, namely the Madrid Protocol, the Nice classification and Singapore agreement.

As it is known, the only way for registration of trademarks in Canada by foreign entities is through national applications, as the country is not part of the Madrid system.  
It is still not known for sure when these changes will come into force. 

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Изисквания при регистрация на марки във Филипините - Requirements for registration of trade marks in the Philippines

WIPO публикува важна информация относно регистрацията на международни марки за територията на Филипините.
Всеки заявител на такава марка трябва да приложи към заявката и Декларация за реално използване на марката. Декларациите трябва да се подадат директно в Ведомството във Филипините.
Декларацията трябва да се предостави до 3 години след датата на регистрация на марката и при заплащане на такса.
Алтернативно притежателят на марката може да подаде декларация за неизползване на марката.
При липсата на такива декларации Ведомството е в правото си да прекрати действието на регистрацията на марката.
Повече информация може да се открие тук.

English version

WIPO has published an important information on the registration of international trademarks for the territory of the Philippines.
Each applicant for such a trademark must fill
a declarations of actual use of that  mark. Declarations must be submitted directly to the Office in the Philippines.
The declaration must be submitted within 3 years after the date of registration of the mark and upon payment of a fee.
Alternatively, the owner may file a declaration of non-use of the mark.
In the absence of such declarations the Office has the right to terminate the registration of the mark.
More information can be found here.

вторник, 29 март 2011 г.

Some changes in the Trademark Law in Bulgaria came into force - Промените в закон за търговските марки в България влязоха в сила


Промените в Закона за марките и географските означения влязоха в сила считано от 10.03.2011 година.
Промените в закона са радикални тъй като въвеждат нова система за регистрация на търговски марки в страната.
До момента в България важеше така наречената регистрационна система при която Патентно ведомство имаше пълният ангажимент да извърши цялостна експертиза дали една новозаявена марка може да бъде регистрирана или не. Причините поради които съответната марка можеше да получи отказ за регистрация бяха две- абсолютни основания ( според чл.11 от ЗМГО) и относителни основания ( чл.12 от ЗМГО- по ранни права на интелектуална собственост).
До момента Патентно ведомство извършваше експертиза дали заявената марка съответства на изискванията на закона, като в случай че марката не отговаря на абсолютните критерий или е идентична и сходна на по-ранна вече регистрирана марка, ведомството постановяваше отказ.
От 10 март 2011 година, Патентно ведомство ще извършва само експертиза на абсолютни основания но не и експертиза за наличие на по-ранни права на интелуктуална собственост ( регистрирани марки, промишлени дизайни и тн.).
В бъдеще всеки притежател на такива по-ранни права може да ги защите чрез новия механизъм в закона, така наречената опозиция. С една дума всеки трябва да защитава правата си сам, като прояви необходимата инициативност и наблюдателност.

Повече информация за опозиционната система може да откриете тук.
ЗМГО с новите промени може да откриете тук.
Проекта за нови такси относно регистрацията на марки може да откриете тук.

Направените промени в закона се базират на законодателството на ЕС в тази област. Реално системата за защита на марки в България копира тази на защита на марките на Общността.
Тази европейска система обаче изисква сериозна подготовка от страна на притежателите на права, извършване на аналитична и планова дейност относно управлението на интелектуалната собственост и тн.
Основният извод който може да се направи, е че в бъдеще компаниите в България ще трябва да заложат в своята схема на дейност направлението мениджмънт на интелектуалната собственост, както това са направили компаниите на Запад и в САЩ.
В противен случай нематериалните им активи- търговски марки, промишлени дизайни и тн., могат да загубят своята ценност и уникалност, като бъдат използвани от всеки пазарен участник.

English version

Some changes in the Bulgarian Law on Marks and Geographical Indications came into force with effect on 10.03.2011.
This changes are radical because they introduce a new system for trademark registration in the country.
So far Bulgaria has so-called a registration system under which the Patent Office had a full commitment to make a thorough examination of whether a new mark can be registered or not.
The reason for refusing a registration of one trademark were two - absolute grounds (according to Article 11 of the Trademark Law) and relative grounds (Article 12 of the Trademark Law- earlier intellectual property rights).
Until now, the Patent Office examined whether the applied mark is in conformity with the law and if the mark does not meet the absolute criterion or it is identical and similar to earlier already registered mark, the Office denied the registration.
Since March 10, 2011, the Patent Office will only make examination on absolute grounds but will not examine the existence of earlier rights (trade marks, designs and so on.).
In the future, the holders of those earlier rights can protect them through a new mechanism in the law so-called the opposition. In one word, everyone should protect their rights alone as he showed the necessary initiative and vigilance.

More information about the opposition system can be found here.
The
Trademark Law with this new changes can be found here.
A draft concerning new charges refer to the registration of marks can be found here.

Those changes in the law were based on EU legislation in this area. The new system of protection of trademarks in Bulgaria copy the system of Community trademarks.
This European system, however, requires serious preparation by rightholders, more analytical and planning work concerning the management of intellectual property and so on.

The main conclusion that can be drawn is that in future companies in Bulgaria will have to set in its scheme of work so called management of intellectual property like companies in West Europe and US.
Otherwise, their intangible assets as trademarks, designs and so on, may lose its value and uniqueness and can be used by any market participant.