GDPR в случаите на онлайн преподаване - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑34/21 Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium срещу Minister des Hessischen Kultusministeriums.

Делото има следната предостория свързана с обработка на лични данни и нужното за това съгласие:

Както е видно от представената на Съда преписка, с два акта, приети през 2020 г., министърът на образованието и културата на провинция Хесен, Германия установява правната и организационна уредба на училищното образование през периода на пандемията от COVID-19. Тази уредба създава по-специално възможността учениците, които не могат да присъстват в часовете, да участват пряко в учебните занятия чрез видеоконферентна връзка. За да се защитят правата на учениците в областта на защитата на личните данни, е установено, че свързването със системата на услугата за видеоконферентна връзка е допустимо само със съгласието на самите ученици или, ако те са непълнолетни, на техните родители. За сметка на това не е предвидено съгласието на съответните преподаватели за участието им в тази услуга.

Главният комитет на учителския състав към Министерството на образованието и културата на провинция Хесен подава жалба до Административен съд Висбаден, Германия, като се оплаква, че съгласието на съответните преподаватели не е предвидено като условие за прякото излъчване на учебните занятия чрез видеоконферентна връзка.

От своя страна министърът на образованието и културата на провинция Хесен изтъква, че обработването на лични данни, каквото представлява прякото излъчване на учебните занятия чрез видеоконферентна връзка, попада в приложното поле на член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG, така че то можело да се осъществи, без да се иска съгласието на съответния преподавател.

В това отношение Административен съд Висбаден посочва, че съобразно волята на законодателя на провинция Хесен член 23 от HDSIG и член 86 от HBG спадат към категорията „по-конкретни правила“, които държавите членки могат да предвидят съгласно член 88, параграф 1 от ОЗРД, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение. Посочената юрисдикция обаче изпитва съмнения относно съвместимостта на член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG и на член 86, параграф 4 от HBG с изискванията, установени в член 88, параграф 2 от ОРЗД.

Всъщност, на първо място, член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG и член 86, параграф 4 от HBG се основавали на „необходимостта“ като правно основание за обработването на данните на наетите лица. От една страна обаче, включването в закона на принципа на „необходимост“ не представлявало правило, с което се конкретизират изискванията, съдържащи се в член 88, параграф 2 от ОРЗД, тъй като необходимото обработване на данни в контекста на трудово или служебно правоотношение вече било уредено от член 6, параграф 1, първа алинея, буква б) от ОРЗД.

От друга страна, член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG се прилагал освен към същинското договорно правоотношение към всяко обработване на данни на наети лица. От член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от ОРЗД обаче следвало, че в случай на обработване на лични данни, което надхвърля строго необходимото в контекста на трудовия договор, трябва да се прави претегляне на свободите и основните права на субектите на данни, в случая наетите лица и държавните служители, с легитимния интерес на администратора, в случая работодателя. Доколкото член 23, параграф 1, първо изречение от HDSIG не предвиждал такова претегляне, тази разпоредба не можела да се счита за специална отраслова норма след влизането в сила на ОРЗД.

На второ място Административен съд Висбаден счита, че само указването в член 23, параграф 5 HDSIG, че администраторът е длъжен да спазва залегналите в член 5 от ОРЗД принципи, не удовлетворява изискванията на член 88, параграф 2 от същия регламент. Всъщност последната разпоредба изисквала да се приемат посочените в нея подходящи и конкретни нормативни разпоредби за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място и не била само правило, което прилагащият национална норма трябвало допълнително да спазва. Прилагащият нормата не бил адресатът на член 88, параграф 2 от ОРЗД.

При тези условия Административен съд Висбаден решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 88, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да представлява по-конкретно правило за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на член 88, параграф 1 от [ОРЗД], дадена правна разпоредба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 88, параграф 2 от [ОРЗД] за тези правила?

2) Може ли национална правна норма, дори когато очевидно не отговаря на изискванията по член 88, параграф 2 от [ОРЗД], все пак да продължи да бъде приложима?“.

Решението на съда:

1) Член 88 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че:

национална правна уредба не може да представлява „по-конкретно правило“ по смисъла на параграф 1 от този член, в случай че не отговоря на условията, поставени в параграф 2 от посочения член.

2) Член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че:

национални разпоредби, приети, за да се гарантира защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение, трябва да се оставят без приложение, когато тези разпоредби не зачитат условията и пределите, предвидени в посочения член 88, параграфи 1 и 2, освен ако въпросните разпоредби представляват правно основание, посочено в член 6, параграф 3 от Регламента, което отговаря на предвидените в него изисквания.

Разходи по възнаграждения за представители по индустрилна собственост - становище на Генералния адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA излезе със становище по дело Дело C‑531/20 NovaText GmbH срещу Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg.

Делото касае следната предостиярия:

Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg (наричан по-нататък „Университетът“) предявява пред Областен съд Манхайм, Германия иск срещу NovaText GmbH за преустановяване на нарушението спрямо марките на ЕС, които е регистрирал, и за признаване на правата му във връзка с тези марки.

В исковата молба процесуалният представител на Университета посочва, че по случая е оказал съдействие представител по индустриална собственост.

На основание член 278, параграф 6 от Граждански процесуален кодекс правният спор е разрешен с писмена спогодба. На 23 май 2017 г. първоинстанционният съд постановява определение за съдебната спогодба.

На същата дата първоинстанционният съд определя цената на иска на 50 000 EUR и осъжда NovaText да заплати съдебните разноски по делото. Подадената от NovaText частна жалба срещу това определение не е уважена.

С определение от 8 декември 2017 г. първоинстанционният съд присъжда на Университета подлежащи на възстановяване от NovaText съдебни разноски в размер на 10 528,95 EUR. От тази сума 4867,70 EUR са за оказаното от представителя по индустриална собственост съдействие в производството пред първоинстанционния съд и 325,46 EUR — за работата на този представител във връзка с обжалването на определението относно съдебните разноски(7).

NovaText подава въззивна жалба до Висш областен съд Карлсруе, Германия)за отмяна на определението относно съдебните разноски в частта, в която са му възложени в тежест разходите, свързани със съдействието на представителя по индустриална собственост.

Въззивният съд отхвърля жалбата на NovaText по следните съображения:

–  тъй като се касае за спор в областта на марките и другите отличителни знаци, член 140, параграф 3 от MarkenG не допуска да се проверява дали за целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на представител по индустриална собственост, или дали неговите услуги са имали „добавена стойност“ спрямо тези на упълномощения от Университета адвокат.

–   за целите на проверката необходимо ли е по делото съдействието на представител по индустриална собственост, член 140, параграф 3 от MarkenG не може да се тълкува в съответствие с член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48.

–     с този член не се нарушава и общият принцип на равенство, закрепен в член 3, параграф 1 от германската конституция.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба до Федерален върховен съд. След като излага преобладаващото тълкуване на член 140, параграф 3 от MarkenG(8), посоченият съд извежда от решение United Video Properties евентуалната несъвместимост на тази разпоредба с член 3, параграф 1 и член 14 във връзка със съображение 17 от Директива 2004/48.

Според него автоматичното налагане на задължение на загубилата делото страна да възстанови разходите за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебното производство, без да се вземе предвид необходимостта от това съдействие, поражда три проблема:

–  на първо място, възстановяването на разходите във връзка с действията на представителя по индустриална собственост, чието съдействие по делото не е необходимо за целите на търсената съдебна защита, би могло да представлява ненужно оскъпяване в нарушение на член 3, параграф 1 от Директива 2004/48,

–   на второ място, възстановяването на такива разходи би могло да не е пропорционално по смисъла на член 14 от Директива 2004/48, ако действията на представителя по индустриална собственост не са в пряка и тясна връзка с иска, целящ да се гарантира спазването на правото върху марка,

–   на трето място, член 14 от Директива 2004/48 изисква произнасящият се по съдебните разноски съд да отчете специфичните особености на случая (решение United Video Properties, т. 23). Възстановяването на разноските за представителя по индустриална собственост, независимо от това дали съдействието му по делото е било необходимо или не за целите на търсената съдебна защита, не отчита в достатъчна степен специфичните особености на конкретния случай.

В този контекст Федерален върховен съд отправя до Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали с оглед на целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Членове 3 и 14 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказано от страна на представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали за целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост“.

Известните австралийски ботуши UGG - генеричен термин или търговска марка в САЩ

Dennis Crouch, авторът на блога Patentlyo информира за интересен спор относно защита на търговски марки в САЩ.

Казусът касае наименованието UGG, което се използва в Австралия за обозначаване на ботуши произведени от овча кожа. То е описателно и е възникнало в резултат от цитат на сърфиста Shane Stedman, който нарича тези ботуши грозни ugg = ugly.

Терминът се използва от различни австралийски компании за обозначаване на този вид ботуши в страната.

Проблемът визниква когато една от тези компании внася количество от продукта в САЩ, където има регистрирана марка UGG от компанията Deckers Outdoor Corp за същия клас стоки.

Тя завежда съдебно дело за нарушаване на правата върху нейната марка и го печели.

В момента решението е обжалвано от австралийската компания вносител пред Върховния съд на САЩ, като са поставени следните въпроси:

1. Дали термин, който е родов в англоговорящата чужда държава, от която произхожда, е недопостим за защита, като търговска марка в Съединените щати?
2. Дали и ако е така, как се прилага принципът за релевантна публика при определяне на една марка, като станала генерична, когато съответния термин е бил генеричен преди регистрацията й?

Казусът е показателен за проблемите, които могат да възникнат при защита на търговски марки по света. Трябва да се има предвид, че дори един термин да е генеричен в една страна това не го прави обезателно такъв в друга, освен ако не се докаже, че потребителите биха го възприели, като такъв. Това от своя страна може да крие определени рискове пред регистрацията на такива марки.

Използване дори на външния вид на продукт защитен с географско означение може да бъде забранено

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑490/19 Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier срещу Société Fromagère du Livradois SAS.

Делото касае въпросът дали защитата на географски означения обхваща освен наименованията им и външният вид на продуктите обозначавани с тях. Казусът има следната предистория:

По силата на Декрета от 22 декември 2000 г. Société Fromagère du Livradois, което произвежда сиренето „Morbier“ от 1979 г., получава разрешение да използва наименованието „Morbier“ без обозначението КНП до 11 юли 2007 г., когато го заменя с наименованието „Montboissié du Haut Livradois“. Освен това на 5 октомври 2001 г. Société Fromagère du Livradois подава заявка в Съединените щати за американската марка „Morbier du Haut Livradois“, която през 2008 г. подновява за десет години, а на 5 ноември 2004 г. — за френската марка „Montboissier“.

На 22 август 2013 г. синдикалната организация подава пред Окръжен съд Париж, Франция иск срещу Société Fromagère du Livradois с твърдения за нарушение на защитеното наименование и за извършване на действия на нелоялна и паразитна конкуренция чрез производството и продажбата на сирене, което възпроизвежда визуалния външен вид на обхванатия от ЗНП продукт „Morbier“, с цел да създаде объркване със същия и да извлече полза от популярността на свързваното с него изображение, без да спазва продуктовата спецификация на наименованието за произход, като иска дружеството да бъде осъдено да преустанови всяко пряко или непряко търговско използване на ЗНП „Morbier“ за стоки, които не са включени в него, всякаква злоупотреба, имитация или пресъздаване на ЗНП „Morbier“, всяко друго фалшиво или заблуждаващо означение по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на продукта по начин, който би могъл да създаде погрешна представа за произхода на продукта, всяка друга практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта, и по-специално всяко използване на черна ивица, разделяща сиренето на две части, и да поправи претърпяната от нея вреда.

Тези искания са отхвърлени с решение от 14 април 2016 г., потвърдено от Апелативен съд Париж, Франция с решение от 16 юни 2017 г. Последният приема, че продажбата на сирене, което има една или повече характеристики, които се съдържат в продуктовата спецификация на сиренето „Morbier“, и следователно го наподобява, не представлява нарушение.

В това решение, след като посочва, че правната уредба на ЗНП има за цел да защитава не външния вид на продукта или неговите характеристики, описани в продуктовата спецификация, а неговото наименование, поради което не забранява производството на продукт по методи, които са идентични с определените стандарти за географското указание, и след като приема, че при липсата на изключително право възпроизвеждането на външния вид на даден продукт е свързано със свободата на търговията и промишлеността, Апелативен съд Париж приема, че посочените от синдикалната организация характеристики, по-специално синята хоризонтална ивица, са свързани с исторически традиции и с традиционни техники, които присъстват и в други сирена, различни от „Morbier“, и са били използвани от Société Fromagère du Livradois още преди получаването на ЗНП „Morbier“, както и че не са резултат от инвестиции, направени от синдикалната организация или от нейните членове. Той приема, че доколкото правото да се използва растителен въглен, е предоставено само за сирене със това ЗНП, а за да се съобрази с американското законодателство, Société Fromagère du Livradois е трябвало да го замени с гроздов полифенол, двете сирена не може да се считат за сходни по тази характеристика. Като отбелязва, че Société Fromagère du Livradois е изтъкнало други различия между сиренето „Montboissié“ и сиренето „Morbier“, свързани по-специално с употребата на пастьоризирано мляко в първото и на сурово мляко във второто, той приема, че двете сирена са различни и че синдикалната организация се е опитала да разшири защитата на ЗНП „Morbier“ поради незаконосъобразен търговски интерес в противоречие с принципа на свободна конкуренция.

Синдикалната организация подава касационна жалба срещу това решение на Апелативен съд Париж пред запитващата юрисдикция, Касационен съд, Франция. В подкрепа на жалбата си тя поддържа най-напред, че наименованието за произход се ползва със защита срещу всяка практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта, и че като е приел, че е забранено само използването на ЗНП, Апелативен съд Париж е нарушил член 13 от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012. По-нататък, синдикалната организация поддържа, че отбелязвайки единствено че посочените от нея характеристики са свързани с исторически традиции и не се дължат на инвестиции, направени от нея и нейните членове, от една страна, и че сиренето „Montboissié“, което Société Fromagère du Livradois предлага на пазара от 2007 г., се различава от сиренето „Morbier“, от друга страна, без да изследва, въпреки отправеното искане, дали практиките на Société Fromagère du Livradois, по-конкретно копирането на характерната „пепелява ивица“ на сиренето „Morbier“, не могат да заблудят потребителя относно истинския произход на продукта, Апелативният съд е постановил незаконосъобразно решение с оглед на посочените текстове.

От своя страна Société fromagère du Livramage поддържа, че ЗНП закриля продуктите с произход от определен географски район, които единствени могат да се ползват от защитеното наименование, но не забранява на други производители да произвеждат и предлагат на пазара сходни продукти, стига те да не оставят впечатлението, че биха извлекли полза от разглежданото наименование. По националното право било забранено всяко използване на знак, съставляващ ЗНП, за обозначаване на сходни продукти, които не се ползват от такава защита, тъй като не произхождат от определен район или тъй като произхождат от този район, без да притежават необходимите характеристики, но не било забранено предлагането на пазара на сходни продукти, ако това предлагане не е придружено от практика, която може да доведе до объркване по-специално чрез злоупотреба или пресъздаване на това ЗНП. Société fromagère du Livramage изтъква също че „практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта“ по смисъла на член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012, трябва задължително да се отнася до „произхода“ на продукта и че следователно трябва да става въпрос за практика, в резултат от която потребителите да останат с впечатлението, че продуктът се ползва от съответното ЗНП. Société fromagère du Livramage счита, че тази „практика“ не може да се изразява само във външния вид на самия продукта, без каквото и да било отбелязване върху неговата опаковка, в което да се споменава  защитеният произход.

Запитващата юрисдикция посочва, че жалбата, с която е сезирана, поставя пред нея неразглеждания досега въпрос дали член 13, параграф 1 от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява само използването от трето лице на регистрираното наименование, или трябва да се тълкува в смисъл, че забранява и всяко представяне на продукта, което би могло да заблуди потребителя относно действителния му произход, дори регистрираното наименование да не е било използвано от трето лице. Като отбелязва по-специално, че Съдът никога не се е произнасял по този въпрос, запитващата юрисдикция счита, че има съмнение относно тълкуването на съдържащия се в този член израз „друга практика“, която представлява особена форма на нарушение на защитено наименование, ако  би могла да заблуди потребителя относно истинския произход на продукта.

Поради това според запитващата юрисдикция възниква въпросът дали възпроизвеждането на физическите характеристики на продукт, защитен със ЗНП, може да представлява практика, която би могла да заблуди потребителя относно истинския произход на продукта и която е забранена по силата на член 13, параграф 1 от посочените регламенти. Този въпрос се свежда до това да се определи дали представянето на продукт, защитен с наименование за произход, и по-специално възпроизвеждането на характерната му форма или външен вид, може да представлява нарушение на това наименование, въпреки че неговото  наименование не е било възпроизведено.

При тези обстоятелства Касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 13, параграф 1 съответно от Регламент № 510/2006 и от Регламент № 1151/2012 да се тълкува в смисъл, че забранява само използването от трето лице на регистрираното наименование, или трябва да се тълкува в смисъл, че забранява представянето на продукт под закрилата на наименование за произход, и по-конкретно възпроизвеждането на характерната му форма или външен вид, което би могло да подведе потребителя относно истинския произход на продукта дори когато регистрираното наименование не е било използвано?“.

Решението на съда:

Член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни и от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни трябва да се тълкува в смисъл, че не забранява само използването от трето лице на регистрирано наименование.

Член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява възпроизвеждането на формата или на външния вид на продукт, обхванат от регистрирано наименование, когато това възпроизвеждане може да накара потребителя да вярва, че въпросният продукт е обхванат от това регистрирано наименование. Следва да се прецени дали това възпроизвеждане може да заблуди европейския потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, като се вземат предвид всички релевантни фактори в конкретния случай.

И все пак слоган за мляко може да бъде търговска марка в ЕС

Европейският съд излезе с решение по дело T‑253/20, Oatly AB срещу EUIPO. Този блог вече писа за казуса касаещ опит за регистрация на европейска марка  "IT’S LIKE MILK BUT MADE FOR HUMANS” за класове: 18, 25, 29, 30, 32.

EUIPO отказва регистрацията на абсолютни основания - липса на отличителност. Според EUIPO този слоган има директен рекламен и хвалебствен характер, поради което не може да бъде знак разпознаван, като търговски източник от потребителите. Частта IT’S LIKE MILK говори, че продукта е заместител на млякото, докато BUT MADE FOR HUMANS акцентира, че той е за консумация от хора.

Решението е обжалвано.

Общият съд на Европейския съюз го отменя определяйки, че решението на Апелативния борд на EUIPO погрешно.

Според съда значението на марката може да се тълкува не само, като продукт заместител на млякото за човешка консумация но и като идея, че млякото не е подходящо за такава консумация.

Това създава двойно значение, което изисква полагане на усилия от страна на потребителите за да могат да открият реалния смисъл на марката.

С оглед на това марката притежава минимална  степен на присъща отличителност, което е достатъчно да за получи регистрация.

Както вече споменахме в миналата статия по въпроса, регистрацията на сугестевни марки може да бъде доста сложна. Видно макар EUIPO да отказва марката, съдът открива различен аргумент, който и дава шанс за регистрация. 

Препоръчително е преди подаване на заявка, съответният заявител да анализира внимателно шансовете си и да определи дали има потенциални опции при които марката може да бъде регистрирана, съответно до каква степен те биха били приемливи за съда.

Източник: WIPR.

Нови такси за регистрация на търговски марки в САЩ

Патентното ведомство на САЩ оповести промени в таксите, които събира във връзка с регистрация на търговски марки. Част от новите такси валидни от 02.01.2021, са както следва:

- електронно заявяване на марка, увеличение на таксата от 275 на 350 долара;

- подаване на Декларация за продължаващо използване на марката, увеличение от 125 на 225 долара;

- продължаване на срокът за подаване на опозиция, увеличение на таксата от 100 на 200 долара;

- такса за подаване на опозиция, увеличение от 400 на 600 долара;

- и др.

За повече информация относно тези такси тук.

В допълнение на това WIPO съобщава за нови такси за международни марки с посочване на САЩ. Те ще бъдат валидни от 18.02.2021 и са както следва:

Нова база данни за географски означения от цял свят

Marques Class 46 съобщава новината за нова база данни за търсене на географски означения предоставена от EUIPO.

GIView е база от налични над 5000 географски означения от цял свят. Те могат да бъдат търсени, както по тяхното наименование, така и по страна. Резултатите могат да бъдат видяни, като лист или като карта на света с отбелязване на държавите, където географските означения за защитени.

Повече информация може да откриете във видеото по-долу.

Защо да наблюдавате защитата на вашата търговска марка?

Този въпрос може да звучи леко странно. Какво означава да наблюдаваш една търговска марка след като тя вече е регистрирана?

За да може да получи закрила всяка марка трябва да бъде регистрирана в Патентно ведомство. Разбира се има случаи в които дори нерегистрирани марки се ползват от определена степен на закрила но общото правило изисква регистрация. По този начин притежателят на марката може да се възползва максимално от нейната закрила.

Много хора обаче вярват, че след момента на регистрация работата по защитата на марката приключва. Това е погрешно разбиране.

Дори след като една марка е регистрирана, нейното наблюдение и обслужване трябва да продължи за да може тя да бъде активна от една страна, а от друга всеки нарушител да бъде спиран навреме.

Най-общо са необходими две основни неща в тази насока:

1. Извършването на търсене на търговски марки на регулярна база. 

Обикновенно търсенето на марки се прилага преди подаването на заявка за марка, като целта е да се открият евентуални пречки за нейната регистрация, като например по-ранни сходни или идентични марки.

Но освен на този раннен етап е желателно подобни търсения да бъдат извършвани и след това. Целта е да бъдат откривани нови заявки за сходни марки срещу които да се подават опозиции. По този начин стойността на марката ще бъде запазена във времето и няма да се допусне объркване на потребителите между сходни марки налични на пазара за сходни стоки.

2. Втората основна дейност е поддръжката на база данни с информация за вашите марки. 

Това е ключово тъй като ви позволява да реагирате при нужда по-лесно. Имайте предвид, че всяка марка се регистрира за определен период от време, обикновенно 10 години. След това регистрацията й трябва да бъде подновена, това означава, че всеки собственик на марки трябва да следи тези срокове за да не загуби закрилата им. Освен това е наложително да се спазват редица други процедурни изисквания на Патентно ведомство, както и да се следят данните за предоставени лицензии и начини на използване на марките.

Авторскоправна регистрация на постове в блогове и социални мрежи в САЩ

Ведомството за авторско право на САЩ оповести нова форма за регистрация на авторски произведения в страната.

Съобразявайки се с настоящата динамична среда при създаване на нови произведения, особено от страна на блогъри и автори на кратки статии и постове в социалните мрежи, ведомството въведе нова форма за регистрация на произведения. За да могат да бъдат регистрирани обаче, тези произведения макар и кратки трябва да отговорят на изискванията в закона.

Както е известно в САЩ всеки автор има възможност да регистрира своето произведение. Това не е задължително но предоставя редица предимства при водене на съдебни дела за нарушаване на авторски права.

За повече информация тук.

Ferrari загуби 3D марка за известен свой модел автомобили

Ferrari загуби спор относно следната си регистрирана трийзмерна европейска марка за най-скъпата кола в света Ferrari 250 GTO:

Марката е регистрирана за класове 12, 25, 28.

Преди 2 години този рядък модел от 1962г. беше продаден на аукцион за над 48 милиона долара.

Казусът с марката, която представлява визията на този автомобил, касае искане от страна на италианската компания Ares Design за отмяна й поради неизползване за период от 5 години.

Въпросната марка е регистрирана през 2008 година, макар че самият автомобил е бил произвеждан преди 40 години.

Ferrari предоставят доказателства за използване на марката но само за детски играчки в клас 28.

За останалите класове компанията изтъква, че макар автомобилът да не се произвежда вече, бройки от него продължават да са налице и се продават на различни аукционни.

Според EUIPO има реално използване на марката само за клас 28 - детски играчки. За класове 12 и 25 такова използване не е доказано, тъй като притежателят на марката не я е използвал за обозначаване на продукция предлагана от него на пазара.

С това защитата на този дизайн на автомобил престава да съществува освен ако Ferrari не докажат в бъдеще, че той е обект на авторско право, каквито опити има в други подобни казуси.

През 2019 година Ferrari заявяват нова международна словна марка 250 GTO, с което очевидно целят да защитят поне името на известния модел.

Казусът с трийзмерна марка за парфюм на Dior ще бъде ползван, като инструкция за съдилищата в Китай

Върховният съд на Китай включи казусът с трийзмерната марка на Dior в своите инструкции към съдилищата в страната, като прецедентна практика, която да се следва.

Както е известно, Dior опитват да регистриран следната трийзмерна марка в Китай през 2015, представляваща бутилка на парфюм:

Патентното ведомство на страната отказва регистрацията на основание липса на отличителност. Предоставените доказателства за придобита отличителност на марката считано от 1999 година насам са отхвърлени, като незадоволителни. Това решение е потвърдено и от съда при обжалването.

През 2018 година обаче Върховният съд на страната анилура предходните решение, като приема, че марката има придобита отличителност сред потребителите в страната с оглед уникалната си форма и популярност.

Това решение на съда сега ще бъде използвано, като отправна точка за съдилищата в Китай при бъдещи подобни казуси, като целта е да се преодолеят различните тълкувания на закона във връзка с защитата на трийзмерните марки.

Source: The FashionLaw.

WIPO PROOF - дигитално доказателство за съществуването на вашата интелектуална собственост

WIPO информира за началото на своята нова електронна услуга наречена WIPO PROOF. Услугата представлява електронен сертификат, че към определена дата определено произведение е съществувало.

Услугата не доказва авторство или нещо различно от това, че съответния продукт е съществувал към съответната дата във времето.

Ползата от подобна услуга е в случаите на доказване на приоритетна дата относно казуси с различни продукти на интелектуалната собственост, като дизайни, авторски произведения и др.

Следните категории от произведения могат да използват тази услуга:

- Търговски тайним

- Промишлени дизайни;

- Различни творчески произведения;

- Софтуерен код;

- Проучвания;

- Данни;

- Дигитално подписани документи и др.

За всеки обект за който се иска времеви сертификат, са създава тоукън съхраняван на сървари на WIPO. Копие от самото произведение или документ не се съхранява на тези сървари, а на локацията на заявителя.

Повече информация може да откриете тук.

IP адресът не е адреса на потребител нарушаващ авторски права в интернет - становище на Главният адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд H. SAUGMANDSGAARD ØE излезе с тълкувателно становище относно дело C‑264/19 Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC. Делото касае следното:

Constantin Film Verleih е установено в Германия дружество за разпространение на филми.

YouTube, установено в Съединените щати дружество, притежавано от Google, поддържа едноименната интернет платформа.

Constantin Film Verleih притежава в Германия изключителните права да използва кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“.

Между юни 2013 г. и септември 2014 г. тези две произведения са качени онлайн на платформата „YouTube“ без съгласието на Constantin Film Verleih. На 29 юни 2013 г. филмът „Parker“ е качен в цялост и на немски език под потребителското име „Ν1“. До блокирането му на 14 август 2013 г. той е гледан над 45 000 пъти. През септември 2013 г. е качен в цялост и на немски език филмът „Scary movie 5“ под потребителското име „Ν2“. До блокирането му на 29 октомври 2013 г. филмът е гледан над 6000 пъти. На 10 септември 2014 г. е качено друго копие на второто произведение под потребителското име „Ν3“. До блокирането му на 21 септември 2014 г. то е гледано над 4700 пъти.

Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google определен набор от данни за всеки от потребителите, качили тези произведения.

Запитващата юрисдикция установява, че са изпълнени условията за право на информация. Следователно обхватът на спора по главното производство е сведен до съдържанието на информацията, която YouTube и/или Google трябва да предоставят на Constantin Film Verleih. Спорът по-специално е относно следните данни:

–   електронния адрес на потребителя,

–   телефонния номер на потребителя,

–   IP адреса, използван от потребителя за качване на спорните файлове с точния момент на това качване, и

–   IP адреса, последно използван от потребителя за достъп до неговия потребителски профил в Google/YouTube, с точния момент на този достъп.

17. Като се произнася като първа инстанция Областен съд Франкфурт на Майн, Германия отхвърля искането на Constantin Film Verleih за предоставяне на тези данни.

По жалба на ищеца Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия осъжда YouTube и Google да предоставят електронните адреси на съответните потребители, като отхвърля искането на Constantin Film Verleih в останалата му част.

С ревизионната жалба, подадена пред Федерален върховен съд, Германия, Constantin Film Verleih иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят цялата посочена по-горе информация, включително телефонните номера и IP адресите на потребителите. Със своя ревизионна жалба YouTube и Google молят искът на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлен изцяло, включително що се отнася до електронните адреси на потребителите.

Като констатира, че решението, което следва да се постанови по двете ревизионни производства, зависи от тълкуването на понятието „адреси“, предвидено в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48, Федерален върховен съд решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1.  Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от [тази директива], и:

a)  електронните адреси на ползвателите на услугите; и/или

б)  телефонните номера на ползвателите на услугите; и/или

в)  IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?

2.   При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):

Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от [посочената] директива, и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.

Становище на Главният адвокат:

„Член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на потребител, качил онлайн файлове в нарушение на право върху интелектуална собственост, предвиденото в тази разпоредба понятие „имена и адреси“ не включва електронния адрес, телефонния номер, IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния достъп до профила на потребителя.

Следователно тази разпоредба не задължава държавите членки да предвиждат възможност компетентните съдебни органи да постановят предоставянето на тази информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост“.

Greta Thunberg заяви имената си, като търговска марка в ЕС

Наскоро стана известно, че популярната и широко обсъждана активистка срещу климатичните промени Greta Thunberg е заявила няколко търговски марки свързани с нейната дейност.
Към момента са налични следните заявени европейски марки в класове 35, 36, 41, 42:

- GRETA THUNBERG

- FRIFAYS FOR FUTURE

- 

Greta Thunberg се аргументира за необходимостта от регистрация на неините имена, като защитени марки с това, че те се използват от всеки включително и по заблуждаващ и измамен начин.

Практиката на популярни лица да регистрират имената си, като търговски марки е широко разпространена. Тя им позволява да предприемат действия срещу бъдещи нарушители, като по този начин опитват да запазят генерираната стойност и репутация свързани с имената им.

Един от тънките моменти и до каква степен обаче подобни регистрации биха били ефективни за всички стоки и услуги посочени в заявките.

След изминаване на период от 5 години, всяко заинтересовано лице ще има право да атакува регистрациите на марките на база неизползване във връзка с посочените в техните заявки стоки и услуги. Тук ключовят въпрос е до каква степен името Greta Thunberg ще бъде използвано и възприемано, като знак за търговски произход на стоки и услуги и на какви.

Наскоро известният графити артист Banksy също имаше проблеми относно доказване реалното използване на неговата марка.

Всичко това идва да покаже, че регистрацията на една марка е само действие но за да бъде оправдано то трябва да бъде подкрепено с ясна стратегия относно развитието и налагането на една търговска марка на пазара.

Обобщение на IP годината от WIPO - 2019

Самоа се присъедини към Хагската система за защита на дизайни

WIPO съобщава за присъединяването на Самоа към Хагската система за международна регистрация на промишлени дизайни. По този начин страната става 72 член на системата.

Хагското споразумение влиза в сила за страната считано от 02.01.2020.

Както е известно Хагската система позволява улеснено заявяване на дизайни в различни страни членки чрез подаване на една заявка и заплащане на една такса.

Кои са IP супергероите?

Dennemeyer & Associates публикува интересна статия за Lexology, която разглежда по забавен начин опазването на интелектуалната собственост и ролята на различните специалисти в това отношение, наречени IP супергерои. Техните роли са:

"Shadow Hunter" - преследване на нарушители;

"The Visionary" -  проучване на патенти;

"Doctor Inventor" - патентен инжинер;

"The Lawman" - изграждане на патентни стратегии;

"Major Trail" - водене на съдебни дела;

"Captain Europe" - заявяване на патенти;

The Sidekick" - помагане в процеса на заявяване и поддържане на патента;

"The Wonder" - регистрация на търговски марки;

"The Alliance" - консултация и подготовка;

Към тези роли ние бихме добавили и:

"New Stars" - мениджъри нематериални активи управлявани със стратегическа бизнес цел;

Канада подписа Договорът за патентно право

WIPO съобщава за присъединяването на Канада към Договорът за патентно право. Договорът ще влезе в сила за страната считано от 30.10.2019.

Продуктът ми е по-добър от продуктът ти - рекламни войни в Ирландия

Върховният съд на Ирландия излезе с решение по дело между международната верига магазини Aldi и местната такава Dunnes Stores.

Казусът започва през 2013 година, когато ирландката верига стартира рекламна кампания в която сравнява продукти продавани в нейните магазини с такива продавани в обектите на Aldi.

Пример за това сравнение е следната реклама със стикер „Dunnes богато и кремообразно кисело мляко, 4 x 125g“ с цена от € 1.99 ($ 2.21) и друг стикер, показващ, че продуктът е на същата цена в магазина на Aldi в Дъблин. В допълнение веригата използва стикери, като По-ниска цена, и По-добра стойност.

Aldi завеждат съдебно дело претендирайки, че въпросните реклами на Dunnes подвеждат потребителите, тъй като сравняваните продукти са с различни характеристики.

Върховният съд приема, че за по-голямата част от продуктите извършеното сравнение е коректно. Сравнителната реклама е разрешена в ЕС и Ирландия стига да бъде коректна и да не заблуждава потребителите.

За два от продуктите обаче, съдът приема, че сравнението е подвеждащо тъй като техните характеристики се различават. Единият продукт е тоалетна хартия, която се различава в дължината на ролките, а другият е крем против бръчки, който се различава в слънцезащитният си фактор.

Източник: WIPR.

Имайте предвид следното ако искате за защитите марка в Канада

Законодателството за защита на търговски марки в Канада ще претърпи сериозна промяна тази година. В тази връзка всеки който има интерес от регистрация на търговска марка в страната трябва да има предвид следните най-съществени промени:

1. Периодът на защита на търговска марка се намалява от 15 на 10 години. 

2. Вече няма да бъде необходимо заявителят да доказва реално използване на марката си - както е известно до сега заявяването на марки в страната изискваше Декларация за използване на марката. По това системата за закрила на марки в Канада се различаваше значително от тази в Европа например. 

В бъдеще подобна декларация няма да бъде изисквана. Използването на марка обаче ще продължи да бъде важен елемент от нейната защита, тъй като то ще е определящо при искания за отмяна например.

3. Канада ще започне да използва Ницката класификация за стоки и услуги при заявяване на марки, аналогично на случващото се в Европа и САЩ.

При заявяването и подновяването на търговска марка ще бъде заплащана допълнителна такса за всеки клас над първият.

Източник: April L. Besl (Dinsmore & Shohl LLP), Lexology.