сряда, 5 февруари 2020 г.

Недобросъвестност, стоки и услуги и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с важно тълкувателно решение по дело Case C‑371/18, Sky plc, Sky v
SkyKick. Делото касае няколко ключови въпроси относно регистрацията на търговски марки на територията на ЕС. Въпросите към съда са (неофициален превод):

(1) Може ли марка на ЕС или национална търговска марка, регистрирана в държава-членка, да бъде обявена изцяло или частично за невалидна, поради факта, че липсва яснота и прецизност относно термините на посочените в заявката стоки и услуги, за да да се даде възможност на компетентните органи и трети страни да определят само въз основа на тези термини степента на защитата, предоставена от марката?

(2) Ако отговорът на въпрос (1) е „да“, дали термин като „компютърен софтуер“ е твърде общ и обхваща стоки, които са твърде променливи, за да бъдат съвместими с функцията на марката като указание за произход, за да бъде терминът достатъчно ясен и точен, с цел компетентните органи и трети страни да определят само въз основа на този термин степента на защитата, предоставена от марката?

(3) Може ли да представлява недобросъвестност заявяването за регистрация на марка без намерение тя да бъде използвана във връзка с посочените стоки или услуги?

(4) Ако отговорът на въпрос (3) е „да“, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използвате марката във връзка с други от посочените стоки или услуги?

(5) Съвместим ли е раздел 32, параграф 3 от Закона за търговските марки на Обединеното кралство от 1994 г. с [Директива 2015/2436]? “

Решението на съда:

1. Членове 7 и 51 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1891/2006 на Съвета от 18 декември 2006 г., и член 3 от Първа директива на Съвета 89/104 / ЕИО от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките трябва да се тълкува означавайки, че марка на Общността или национална марка не може да бъде обявена изцяло или частично недействителна на основание, че термините използвани за обозначават стоките и услугите, за които тази марка е регистрирана, нямат яснота и прецизност.

2. Член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, изменен с Регламент № 1891/2006, и член 3, параграф 2, буква г) от Първа директива 89/104 трябва да се тълкуват така, че дадена марка, заявена без намерение да се използва във връзка със стоките и услугите, обхванати от регистрацията, представлява недобросъвестност по смисъла на тези разпоредби, ако заявителят е имал намерение или да уврежда, по начин несъответстващ на честните практики, интересите на трети страни или да получа, без дори да са цели конкретна трета страна, изключително право за цели, различни от тези, които попадат във функцията на марката. Когато липсата на намерение за използване на марката в съответствие с основните й функции се отнася само за определени стоки или услуги, посочени в заявката, тази заявка представлява недобросъвестност само доколкото се отнася до тези конкретни стоки или услуги.

3. Първа директива 89/104 трябва да се тълкува като не забланяваща разпоредба от националното законодателство, според която заявителят за регистрация на марка трябва да заяви, че марката се използва по отношение на стоките и услугите, по отношение на които е искана регистрацията или че има добросъвестно намерение тя да бъде използвана, доколкото нарушението на такова задължение само по себе си не представлява основание за недействителност на марката.