Показват се публикациите с етикет стоки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет стоки. Показване на всички публикации

понеделник, 3 април 2023 г.

METAVERSE не може да бъде търговска марка за физически храни и напитки в ЕС


Мета вселената стана изключително популярна тема през последните няколко години. Като резултат все повече компании започнаха да регистрират марки свързани с виртуални стоки. Част от тези компании обаче опитват да монополизират и думата Metaverse за тези стоки.

Това е примера и с полската компания Oshee Polska, която заявява следните две словни европейски марки:


  • METAVERSE FOOD за класове 5, 29, 30 и 32;
  • METAVERSE DRINK за клас 32. 

EUIPO отказва регистрация на знаците на абсолютни основания, липса на отличителност. Oshee Polska оспорва с довода, че марките са неотличителни но за виртуални стоки, докато в случая те са заявени за реални физически стоки.

Апелативният борд отхвърля жалбата. Според него компаниите по света са започнали да използват виртуалното пространство наречено мета вселена по аналогия с реалния свят, включително и да промотират и продават физически стоки, които могат да бъдат видяни и поръчани от аватарите на потребителите в мета вселената. Тази практика е сходна на обикновенните онлайн продажби на стоки и услуги.

Поради това марките продължават да бъдат неотличителни.

В същото време обаче, както посочва и заявителя има редица вече регистрирани марки съдържащи елемента Metaverse за физически стоки.

Причината най-вероятно се крие в това, че практиката при тези марки е нова и неконсистента, което създава подобни противоречащи си ситуации.

Източник: IPKat.


сряда, 16 ноември 2022 г.

Новото издание на Ницката класификация ще обхване и крипто стоки и услуги


WIPO анонсира въвеждането на 12 издание на Ницката класификация за целите на регистрация на търговски марки. Новата версия на класификацията ще влезе в сила от 01.01.2023.

Част от промените в класификацията касаят и развитието на блокчейн технологиите и NFT. Според информация от IPKat са направени следните добавки и изменения, касаещи тази технология:


В клас 9:

  • Добавяне на стоки: „дигитални файлове за изтегляне, удостоверени с незаменими токени [NFT]“, „рутери за компютърни мрежи“, „преносими скенери за документи“, „калъфи за смартфони, включващи клавиатура“.
  • Промени и уточнения: „компютърен софтуер с възможност за изтегляне за управление на транзакции с криптовалута, използващ блокчейн технология“ на „компютърен софтуер с възможност за изтегляне за управление на транзакции с крипто активи с помощта на блокчейн технология“.
В клас 42:

  • Промени и уточнения: „консултации в областта на информационните технологии [ИТ]“ на „услуги за поддръжка на информационните технологии [ИТ] [отстраняване на неизправности в софтуера]“.
  • Промени и уточнения: „копаене на криптовалута / криптовалута“ на „копаене на криптоактиви / криптовалута“.
  • Добавяне на услуги: „археологически разкопки”.


понеделник, 31 октомври 2022 г.

Procter & Gamble спечели важно тълкувателно решение пред Европейския съд относно марка HUGO BOSS


Европейският съд излезе с решение по дело C‑355/21 Perfumesco.pl sp. z o.o. sp.k. срещу Procter & Gamble International Operations SA, което фокусира нашето внимание върху въпроса дали законно произведени стоки обозначени с марка но внесени на територията на ЕС нерегламентирано подлежат на унищожаване по аналогия с фалшиви стоки. Предисторията на казусът е следната:

Procter & Gamble е производител на парфюмерийни изделия. По силата на договор за лицензия, предоставена му от HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „HUGO BOSS TMM“), то има изключително право да използва словната марка на Европейския съюз „HUGO BOSS“ (наричана по-нататък „марката „HUGO BOSS“) и да предявява и поддържа от свое име искове за нарушения на правата върху нея. Тази марка е регистрирана за следните стоки от клас 3:

„Пулверизатори за парфюми; парфюмерия, дезодоранти за тяло; сапуни; продукти за тяло и козметични продукти“.

За да могат клиентите да изпробват продуктите, обозначени с марката „HUGO BOSS“, HUGO BOSS TMM безплатно предоставя на разположение на оторизираните от него продавачи и дистрибутори мостри от продуктите за изпитване или „тестери“ единствено с цел представяне и реклама на козметичните продукти, във флакони, идентични с тези за продажба, върху които е поставена марката „HUGO BOSS“. Външната им опаковка е ярка, едноцветна, с видима информация, че мострите не са предназначени за продажба, като е посочено например: „not for sale“ (не е за продажба), „demonstration“ (мостра) или „tester“ (тестер). Мострите не са пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство (ЕИП) от или със съгласието на HUGO BOSS TMM.

От януари 2012 г. Perfumesco.pl извършва икономическа дейност, свързана с продажбата на едро на парфюмерийни продукти чрез интернет магазин. Дружеството редовно изпраща ценови листи на интернет продавачите на козметични продукти, като предлага за продажба, наред с другото, и мостри на парфюмерийни продукти, обозначени с марката „HUGO BOSS“, на които има надпис „Tester“, посочвайки, че тези мостри не се различават по аромат от нормалния продукт. Според запитващата юрисдикция Perfumesco.pl нито премахва, нито закрива баркодовете върху външната опаковка на продуктите с тази марка, и доверявайки се на съдоговорителите си за редовния произход на закупуваните продукти, не следи за произхода им и не проверява дали евентуално баркодовете им не са премахнати.

На 28 юли 2016 г. в изпълнение на определение за допускане на обезпечение съдебен изпълнител в Полша изземва парфюми, тоалетна и парфюмна вода с опаковки с марката „HUGO BOSS“, представляващи тестери, непредназначени за продажба, указващи — по твърдения на Procter & Gamble — отреждането им от производителя за пускане на пазара извън ЕИП, като от опаковките им са премахнати или заличени бар кодовете.

Procter & Gamble предявява иск пред Окръжен съд Варшава, Полша, който с решение от 26 юни 2017 г. по-специално задължава Perfumesco.pl да унищожи определени парфюми, тоалетна и парфюмна вода, чиито опаковки са обозначени с марката „HUGO BOSS“, и в частност тестери, които не са пуснати на пазара на ЕИП от или със съгласието на HUGO BOSS TMM.

С решение от 20 септември 2018 г. Апелативен съд Варшава, Полша отхвърля жалбата на Perfumesco.pl. Този съд по-специално приема, че съгласно член 102, параграф 2 от Регламент № 207/2009 съдът за марките на Европейския съюз може да налага мерки в съответствие с приложимото право, които счита за уместни при обстоятелствата в конкретния случай, и че тази разпоредба допуска прилагането на член 286 от Закона за индустриалната собственост. Споменатият апелативен съд установява, че Окръжен съд Варшава не е допуснал грешка при прилагането на последния посочен член.

Най-напред, този апелативен съд приема, че видно от текста му, член 286 от Закона за индустриалната собственост се прилага само ако продуктите са незаконно произведени или обозначени и че разглежданият случай не е такъв. Всъщност Procter & Gamble не твърдяло, че иззетите парфюми не са оригинални продукти, а че HUGO BOSS TMM не е дало съгласие за пускането им на пазара в ЕИП и че Perfumesco.pl не е доказало наличието на такова съгласие.

По-нататък, той приема, че споменатият член 286 транспонира в полското право член 10, параграф 1 от Директива 2004/48 и в съответствие с него следва да се тълкува в смисъл, че всяка стока, която накърнява право на индустриална собственост, трябва да се счита за незаконно произведена по смисъла на този член 286.

Накрая, той отбелязва, че иззетите парфюми имат маскиращи стикери, които не позволяват да се установи географският район, за който са предназначени, и че маскиращите кодове са поставени върху отстранените кодове за сигурност. Той уточнява, че макар да няма доказателства, че кодовете са свалени от Perfumesco.pl, като търговец в тази област то е трябвало да знае, че продуктите са пуснати на пазара въпреки съмнителния им произход. Той отбелязва също и че тестерите били пуснати в продажба от Perfumesco.pl, което би следвало да е напълно наясно с липсата на съгласие на HUGO BOSS TMM за пускането им на пазара в ЕИП.

Perfumesco.pl. подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция — Върховен съд, Полша, като се позовава по-специално на нарушение на член 286 от Закона за индустриална собственост. В това отношение Procter & Gamble твърди, че притежателят на марката „HUGO BOSS“ не е дал съгласие за пускането на пазара на конфискуваните стоки на територията на ЕИП, без обаче да оспорва оригиналния произход на тези стоки.

Според запитващата юрисдикция съдилищата, които са разгледали спора в главното производство по същество, са обърнали внимание на текста на член 10, параграф 1 от Директива 2004/48 и са приложили съответстващо с правото на Съюза тълкуване на член 286 от Закона за индустриалната собственост. Запитващата юрисдикция отбелязва, че според тези съдилища член 10, параграф 1 от Директива 2004/48 се отнася до стоки, за които е установено, че нарушават правото върху интелектуална собственост, и че следователно унищожаването на такива стоки може да се разпореди, дори и ако те не са — както изисква съответният текст в националното законодателство — незаконно „произведени или обозначени“.

Според запитващата юрисдикция, от една страна, буквалното тълкуване на член 286 от Закона за индустриалната собственост се подкрепя — включително и в правната доктрина — от редица доводи, сред които по-специално такива, свързани с приетото през 2007 г. изменение на този член вследствие на прилагането на Директива 2004/48. От друга страна, с оглед на задължението за тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза, тълкуването на член 286 следва да се основава на член 10, параграф 1 от тази директива.

При тези обстоятелства Върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 10 от Директива [2004/48] да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на национална разпоредба, съгласно която защитна мярка, състояща се в унищожаване на стоки, се отнася само до незаконно произведени или незаконно обозначени стоки и не може да се прилага за стоки, неправомерно пуснати на пазара на територията на [ЕИП], за които не може да се установи, че са били незаконно произведени или незаконно обозначени?“.

Решението на Европейския съд:

Член 10 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че: не допуска тълкуване на национална разпоредба, съгласно което защитна мярка, състояща се в унищожаване на стоки, не би могла да се приложи по отношение на стоки, произведени и обозначени с марка на Европейския съюз със съгласието на притежателя на тази марка, но пуснати на пазара на Европейското икономическо пространство без негово съгласие.

сряда, 9 март 2022 г.

McDonald's заяви марки за виртуални храни и напитки


Темата за Мета вселената стана изключително актуална в последните месеци и най-вече след обявената амбиция на Facebook да работи усилено за нейното изграждане.

Според Wikipedia: Метавселената е мрежа от 3D виртуални светове, фокусирани върху социалната връзка. Във футуризма и научната фантастика терминът често се описва като хипотетична итерация на Интернет като единен, универсален виртуален свят, който се улеснява от използването на устройства за виртуална и разширена реалност.

В тази връзка все повече компании започват да предприемат действия относно защита на тяхната интелектуална собственост в това ново виртуално пространство. Преди време този блог писа за заявените от Nike марки за виртуално облекло и обувки.

Сега друга компания McDonald's е заявила 10 нови марки за McDonald’s и McCafe в САЩ и 3 Европейски марки, касаещи следните класове:

  • 9 - Виртуални храни и напитки. Мултимедийни файлове за изтегляне, съдържащи произведения на изкуството, текст, аудио и видео файлове и незаменими токени.
  • 35 - Онлайн услуги за търговия на дребно с виртуални стоки.
  • 41 - Развлекателни услуги, а именно предоставяне на онлайн реални и виртуални концерти и други виртуални събития.
  • 43 - Управление на виртуален ресторант с реални и виртуални стоки, управление на виртуален ресторант онлайн с доставка до дома.
Целта на подобни заявки е да предоставят защита на търговските марки във виртуалното пространство за виртуални стоки и услуги, които ще бъдат търгувани на база блокчейн технология. Всеки потребител ще може да купува за своя аватар различки дигитални стоки, като обувки, облекло, храна и тн.

понеделник, 29 ноември 2021 г.

Дали светът ще се изчерпа от свободни имена за търговски марки?


James Nurton публикува интересна статия за IPWatchdog фокусираща нашето внимание върху проблемът с пренасищането от регистрирани търговски марки в САЩ и ЕС.

Според проучване на професор Barton Beebe от NYU School of Law, 75% от ежедневните думи в английския език са регистрирани, като търговски марки в САЩ, както и 55% от най-разпространените фамилни имена.

По отношение на Европейския съюз ситуацията е дори още по-притиснителна. Според професор Beebe 77% от най-използваните думи в английския са регистрирани, като марки в различни класове стоки и услуги.

В някои класове, като например клас 25 - дрехи, обувки и тн., процентът на заетите думи достига до 80.

Тази тенденция е приблизително същата и при други езици, като френски, испански, италиански.

Според авторът пренасищането с регистрирани търговски марки може да се окаже сериозно предизвикателство през този век. Проблемът е в това че поради липса на свободни думи за регистрация конфликтите между притежателите на търговски марки ще се увеличат значително, а с това и потенциалните рискове за брандиране на нови продукти и услуги.

Решенията на проблема могат да бъдат различни. Например патентните ведомства да проверяват за сходство и идентичност на знаците на етап заявка (на ниво ЕС това не се прави от EUIPO). Изискването за посочване на стоки и услуги да стане още по-сегментирано, така че закрилата да касае по-малък обхват от такива стоки или услуги. Изискванията за реално използване на марки да бъдат увеличени, като ролята на патентните ведомство при служебна отмяна на такива марки да бъде засилена.

В допълнение бих добавил още две подхода. Първият е свързан с въвеждането на повече неологизми, като търговски марки. Това са знаци, които нямат конкретно значение, тоест те не са съществуващи думи от речника на отделните езици. Тук ролята на бранд билдинг агенциите е изключително важна.

Другият е чрез използвате на нови технологии, като блокчейна например. Харектерно за тази технология е нейната уникалност. Веднъж създаден записът в блокчейн не може да бъде променян във времето. Това го прави напълно уникален, което кореспондира и с характера на всяка търговска марка, да бъде уникален идентификатор за търговски произход.

Тук не говориме за търговска марка, записана в блокчейн с цел доказване на използване или собственост. Въпросът е по-скоро дали уникален блокчейн код би могъл да бъде търговска марка сам по себе си, която да се разпознава от потребителите на база технологично решение, като скенер и тн.

Темата е изключително интересна и предполага сериозно развитие в бъдеще. Към момента е сигурно едно, поради развитието на интернет и маркетинга, като цяло все повече и повече търговски марки се въвеждат на пазара, което прави все по-трудно регистрацията на тези марки.

Бъдещето ще покаже дали новите технологии или съществуващите процедурни решения могат да помогнат за разрешаване на този проблем.

сряда, 3 ноември 2021 г.

Кога формата на червило е възможно да бъде регистрирана, като търговска марка?

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T‑488/20 Guerlain срещу EUIPO.

Казусът касае заявена европейска трийзмерна марка - следната опаковка за червило за устни:

EUIPO отказва регистрация на този знак на абсолютни основания - че марката не се отклонява в достатъчна степен от стандартното и обичайното за сектора. Решението е потвърдено от Апелативния борд.

При обжалването пред Общия съд обаче то е отменено. Според съда формата на червилото, която е заявена, като марка се различава в достатъчна степен от стандартната форма за такъв продукт.

Общият съд констатира, че разглежданата форма е необичайна за червило и се различава от всяка друга съществуваща на пазара форма. Всъщност той отбелязва най-напред, че тази форма напомня на формата на корпус на кораб или на кошница. Тази форма обаче значително се различава от изображенията, разгледани от апелативния състав, които в по-голямата си част представляват червила с цилиндрична и паралелепипедна форма. 



По-нататък, присъствието на малката овална форма с релеф е необикновено и допринася за необичайния външен вид на заявената марка. Накрая, обстоятелството, че изобразеното от тази марка червило не може да се поставя вертикално, подсилва необичайния визуален ефект на формата му.

Поради това Общият съд приема, че съответните потребители ще бъдат изненадани от тази лесно запомняща се форма и ще я възприемат като значително различаваща се от стандартното и обичайното в сектора на червилата, годна да укаже произхода на съответните стоки. Следователно заявената марка има отличителен характер, който ѝ позволява да бъде регистрирана.

понеделник, 1 ноември 2021 г.

Представлява ли софтуерът продаван и свалян от интернет стока?


Европейският съд излезе с важно тълкувателно решение по дело C‑410/19 The Software Incubator Ltd срещу Computer Associates (UK) Ltd, което разглежда въпроса дали софтуер продаван и свалян от интернет представлява стока или не. Казусът има следната предостария:

Computer Associates е дружество, което търгува с приложен софтуер за автоматизиране на услугата по пускане и управление на приложения в центъра за данни (наричан по-нататък „разглежданият софтуер“). Целта му е да координира и автоматично да извършва пускането и актуализацията на други софтуерни приложения в различните оперативни среди в големи организации като банки и застрахователни дружества, така че приложенията, които са в основата на дейността, да са напълно интегрирани със софтуерната оперативна среда.

Computer Associates издава по електронен път на своите клиенти лицензии за използване на разглеждания софтуер на конкретна територия за разрешен брой крайни потребители.

Лицензията за този софтуер се издава, при условие че клиентът спазва по-специално следните задължения: да не осъществява достъп до част от софтуера, която няма разрешение да използва; да не извършва декомпилация и да не променя софтуера, както и да не го отдава под наем, преотстъпва, прехвърля или сублицензира.

От предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че лицензията за използване на разглеждания софтуер може да бъде издадена за неограничено време или за определен срок. При прекратяване на договора поради съществено неизпълнение или несъстоятелност на другата страна, клиентът трябва да върне софтуера на Computer Associates, да го изтрие или да го унищожи. На практика обаче повечето лицензии са неограничени във времето. В това отношение Computer Associates запазва всички права, а именно по-специално авторските права, правата на собственост, патентните права, правата върху търговски марки и всички други вещни права, свързани със софтуера.

На 25 март 2013 г. Computer Associates сключва споразумение с The Software Incubator. Съгласно клауза 2.1 от споразумението последното дружество действа от името на Computer Associates, за да се свързва с евентуални клиенти в Обединеното кралство и Ирландия с оглед на „рекламата, [на] маркетинга и [на] продажбата на [разглеждания софтуер]“. Съгласно посоченото споразумение задълженията на The Software Incubator се свеждат до рекламирането и предлагането на този софтуер на пазара. The Software Incubator няма правото да прехвърля собствеността върху него.

С писмо от 9 октомври 2013 г. Computer Associates прекратява сключеното с The Software Incubator споразумение.

The Software Incubator предявява срещу Computer Associates иск за обезщетение на основание на националната правна уредба, транспонираща Директива 86/653, пред High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение, Обединено кралство). Computer Associates оспорва квалификацията на отношенията му със Software Incubator като договор за търговско представителство с твърдението, че доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път заедно с издаването на неограничена във времето лицензия за използване на софтуера не представлява „продажба на стоки“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата.

С решение от 1 юли 2016 г. High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение) уважава иска на The Software Incubator и присъжда на това дружество обезщетение в размер на 475 000 GBP (британски лири) (около 531 000 EUR). В този контекст посоченият съд постановява, че „продажбата на стоки“ по смисъла на Регламент 1993/3053 се отнася до самостоятелна дефиниция, която трябва да включва доставката на софтуер.

Computer Associates обжалва това решение пред Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединеното кралство). С решение от 19 март 2018 г. тази юрисдикция постановява, че софтуерът, доставен на клиент по електронен път, не представлява „стока“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, както е тълкуван от Съда. Тя стига до извода, че Software Incubator няма качеството на „търговски представител“ по смисъла на тази разпоредба и отхвърля иска му за обезщетение.

The Software Incubator обжалва това решение пред Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство).

Тази юрисдикция иска от Съда тълкуване на член 1, параграф 2 от Директива 86/653, което ѝ е необходимо, за да определи дали понятието „търговски представител“, който има пълномощия да договаря „продажбата на стоки“, се прилага при доставката на компютърен софтуер на клиента по електронен път, чието използване се урежда с лицензия, издадена за неограничено време.

При тези условия Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Когато копие от компютърен софтуер се доставя на клиентите на даден принципал по електронен път, а не на материален носител, представлява ли то „стока“ по смисъла на този термин, който фигурира в дефиницията за търговски представител в член 1, параграф 2 от Директива 86/653?


2) Когато компютърен софтуер се доставя на клиентите на даден принципал, като на клиента се издава неограничена във времето лицензия да използва копие от компютърния софтуер, представлява ли това „продажба на стоки“ по смисъла на този термин, който фигурира в дефиницията за търговски представител в член 1, параграф 2 от Директива 86/653?“.

Решението на съда:

Понятието „продажба на стоки“, посочено в член 1, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, трябва да се тълкува в смисъл, че може да обхваща доставката на компютърен софтуер на клиент по електронен път срещу заплащане на цена, когато заедно с тази доставка се издава неограничена във времето лицензия за използване на софтуера.

сряда, 17 февруари 2021 г.

Amazon спечели съдебно дело относно марка BEVERLY HILLS POLO CLUB

Amazon спечели интересно съдебно дело във Великобритания. Lifestyle Equities обвинява Amazon за нарушаване на права върху търговска марка BEVERLY HILLS POLO CLUB поради факта, че продуктите обозначени с тази марка и продавани в САЩ през amazon.com, както и техните цени са видими за потребители във Великобритания и ЕС, като цяло.

Както е известно всеки притажател на търговска марка има правото да забрани паралелен внос на стоки с неговата марка в други страни, които не са одобрени от него. Причината за това е възможността притежателят на марката да определя сам дистрибуционната си и ценова политика на различните пазари.

В случая продукти брандирани с марка BEVERLY HILLS POLO CLUB са законно продавани в amazon.com по четири основни начина:

  • Amazon Exports-Retail - потребителите купуват продуктите си от amazon.com, като те се доставят  и в Европа;
  • FBA Export - отделни търговци продават продуктите през amazon.com,  Amazon отговаря за логистиката и складирането;
  • MFN Export - отделни търговци продават продуктите, като сами отговорят за логистиката и складирането;
  • Amazon Global Store - потребители използващи регионални сайтове, като amazon.co.uk могат да имат достъп до продуктите листвани на amazon.com;

Според съда във Великобритания не е налице нарушаване на права върху марка в случая.

При две от представените опции FBA Export и MFN Export отговорността се носи от отделните търговци опериращи през Amazon. 

В останалите опции отново няма нарушение. Причината е във факта, че Lifestyle Equities още през 2018г. е поискала от Amazon да не продава продукти с марката през amazon.com на европейски потребители. Компанията се е съобразила с това е и въвела нужните технически ограничения на сайта, макар и отделни продажби да са били направени.

В преценката си съда е приел, че Amazon не е имал намерение да продава продукти с марката в ЕС дори и цените на тези продукти да са били видими за потребителите в Европа.

В допълнение според Общите условия на Amazon при покупка на продукт от amazon.com продажбата се счита за направена в САЩ, като поръчващият влиза в ролята на вносител за съответната държава за където е предназначена стоката.

Източник: RPC - Samuel Coppard and Matt Davies for Lexology.


понеделник, 15 юни 2020 г.

Внимание - складиране на стоки от физически лица може да представлява използване на търговска марка в ЕС

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑772/18, със следната предистория и въпроси:

 На 4 април 2011 г. В, физическо лице с местожителство във Финландия, получава от Китай партида от 150 сачмени лагера с обща маса 710 kg, използвани като резервни части в трансмисионни механизми, генератори и двигатели, както и в строителството на мостове и трамвайни линии. Върху тези лагери е поставен знак, съответстващ на международната словна марка „INA“, чийто притежател е A по-специално за стоките „лагери“.

След митническото оформяне на името на B, на 12 април 2011 г. той взема партидата от митническия склад на летище Хелзинки-Вантаа (Финландия), където тя е складирана, и я отнася в жилището си.

Няколко седмици по-късно лагерите са предадени на трето лице, за да бъдат изнесени в Русия.

Като възнаграждение за тази услуга В получава стек цигари и бутилка коняк.

В рамките на наказателно производство срещу B, образувано пред Първоинстанционен съд Хелзинки, Финландия за нарушение на марка, към което се присъединява А по отношение на гражданскоправните аспекти, тази юрисдикция оправдава B с мотива, че не може да се установи той да е извършил умишлено престъпление. Посочената юрисдикция обаче забранява на B да продължава или да повтаря извършването на такива действия и го осъжда да поправи и обезщети претърпените от A вреди.

B обжалва присъдата си пред Апелативен съд Хелзинки, Финландия.

Като се позовава на решение от 16 юли 2015 г., TOP Logistics и др. (C‑379/14, EU:C:2015:497), тази юрисдикция приема, от една страна, че дейността на B е в известна степен е равностойна на дейност по складиране и транзитно преминаване, и че заинтересованото лице не е имало за цел да извлече от нея каквото и да било икономическо предимство, и от друга страна, че полученото във връзка с това възнаграждение не се основава на икономическо използване на стоки в рамките на търговска дейност, а представлява само насрещна престация за складирането на стоки за сметка на трето лице.

Предвид тези обстоятелства Апелативен съд Хелзинки приема, че B не е използвал в търговската дейност знак, сходен с разглежданата в главното производство регистрирана марка, и поради това приема, че предявеното от A искане за поправяне и обезщетяване на вреди е неоснователно.

A обжалва това решение пред Върховен съд, Финландия.

Върховеният съд посочва, че от практиката на Съда не става ясно дали размерът на икономическото предимство, което частно лице получава поради твърдяното нарушение на марка, е релевантно обстоятелство, за да се определи дали е налице използване на марка в търговската дейност.

Освен това, макар да е очевидно, че член 5 от Директива 2008/95 се прилага, когато лицето използва марката в рамките на собствената си икономическа дейност, в това отношение съществувало съмнение, когато посоченото лице я използва за трето лице

Върховеният съд посочва, че в решение от 16 юли 2015 г., TOP Logistics и др. (C‑379/14, EU:C:2015:497), е било постановено, че собственикът на данъчен и митнически склад, който само складира за сметка на трето лице стоки, носещи идентичен или сходен с марка знак, не използва този знак. Запитващата юрисдикция си задава въпроса дали такава съдебна практика може да се приложи по аналогия към дело като разглежданото в главното производство, в което срещу бутилка коняк и стек цигари едно лице е внесло стоки за сметка на трето лице и ги е запазило и складирало, преди да бъдат вдигнати, за да бъдат реекспортирани в трета държава.

Накрая Върховеният съд си задава въпроса дали е възможно да се приеме, че е налице внос на стоки по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Директива 2008/95, ако едно лице съобщи адреса си на препродавач на стоки, приеме тези стоки, без те да са били изпратени по негово искане, и не предприеме друго активно поведение.

В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че в решение от 18 октомври 2005 г., Class International (C‑405/03, EU:C:2005:616), Съдът е постановил, че пускането на пазара на стоки е обусловено от пускането им в свободно обращение по смисъла на член 29 ДФЕС, което означава, че изискуемите мита и такси с равностоен ефект са били събрани в тази държава членка. Тя изтъква, че съществува несигурност по въпроса дали може да се приеме, че е налице внос, когато съответното лице се задоволява да приеме изпратените на адреса му стоки, без те да са били изпратени по негово искане, и когато няма друго активно участие на това лице в изпращането на стоките в страната.

С оглед на всички тези обстоятелства Върховеният съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) От значение ли е размерът на изгодата, реализирана от частно лице в резултат на твърдяно нарушение на марка, за преценката дали поведението на това лице представлява използване на марката в търговската дейност по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива [2008/95], или е само чисто използване за лични цели? Необходимо ли е да са изпълнени други критерии освен реализирането на икономически изгоди от въпросната засягаща марката сделка, за да е налице използване в търговската дейност в случая, когато частно лице използва марката?

2) Ако се изхожда от предпоставката, че икономическата изгода има известно значение, както и че поради незначителния размер на икономическата изгода, реализирана от дадено лице, и поради неизпълнението на евентуални други критерии за наличието на използване в търговската дейност не може да се приеме, че това лице е използвало дадена марка в собствената си икономическа дейност, изпълнено ли е условието за използване в търговската дейност по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива [2008/95] в случая, когато частното лице е използвало марката за сметка на трето лице в контекста на икономическата дейност на това трето лице, макар че частното лице не е наето на работа от последното в качеството на работник?

3) Лице, съхраняващо стоки, използва ли дадена марка за стоки по смисъла на член 5, параграф 1 и параграф 3, буква б) от Директива [2008/95], когато изпратени в държава членка и пуснати в свободно обращение в тази държава стоки, които са обозначени с марка, са били приети и съхранявани от лице, което ги е държало за сметка на дружество, което препродава стоките, и това лице не извършва внос и складиране на стоки и също така няма разрешение за стопанисване на митнически или данъчен склад?

4) Може ли да се приеме, че дадено лице внася обозначени с марка стоки по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Директива [2008/95], когато стоките не са били внесени по негово искане, но то е съобщило адреса си на препродавача на стоките и е приело за сметка на препродавача пуснатите в свободно обращение в държавата членка стоки, държало ги е в продължение на няколко седмици и ги е предало за превоз до трета страна извън [Европейския съюз] с цел препродажба в тази страна?“.

Решението на съда:

Член 5, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките във връзка с член 5, параграф 3, букви б) и в) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което не извършва търговска дейност по занятие и приема, пуска в свободно обращение в държава членка и съхранява стоки, които явно не са предназначени за лична употреба и които са изпратени на адреса му от трета страна и върху които е поставена марка без съгласието на нейния притежател, трябва да се разглежда като използващ марката в търговската дейност по смисъла на първата от тези разпоредби.

сряда, 5 февруари 2020 г.

Недобросъвестност, стоки и услуги и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с важно тълкувателно решение по дело Case C‑371/18, Sky plc, Sky v
SkyKick. Делото касае няколко ключови въпроси относно регистрацията на търговски марки на територията на ЕС. Въпросите към съда са (неофициален превод):

(1) Може ли марка на ЕС или национална търговска марка, регистрирана в държава-членка, да бъде обявена изцяло или частично за невалидна, поради факта, че липсва яснота и прецизност относно термините на посочените в заявката стоки и услуги, за да да се даде възможност на компетентните органи и трети страни да определят само въз основа на тези термини степента на защитата, предоставена от марката?

(2) Ако отговорът на въпрос (1) е „да“, дали термин като „компютърен софтуер“ е твърде общ и обхваща стоки, които са твърде променливи, за да бъдат съвместими с функцията на марката като указание за произход, за да бъде терминът достатъчно ясен и точен, с цел компетентните органи и трети страни да определят само въз основа на този термин степента на защитата, предоставена от марката?

(3) Може ли да представлява недобросъвестност заявяването за регистрация на марка без намерение тя да бъде използвана във връзка с посочените стоки или услуги?

(4) Ако отговорът на въпрос (3) е „да“, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използвате марката във връзка с други от посочените стоки или услуги?

(5) Съвместим ли е раздел 32, параграф 3 от Закона за търговските марки на Обединеното кралство от 1994 г. с [Директива 2015/2436]? “

Решението на съда:

1. Членове 7 и 51 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1891/2006 на Съвета от 18 декември 2006 г., и член 3 от Първа директива на Съвета 89/104 / ЕИО от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките трябва да се тълкува означавайки, че марка на Общността или национална марка не може да бъде обявена изцяло или частично недействителна на основание, че термините използвани за обозначават стоките и услугите, за които тази марка е регистрирана, нямат яснота и прецизност.

2. Член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, изменен с Регламент № 1891/2006, и член 3, параграф 2, буква г) от Първа директива 89/104 трябва да се тълкуват така, че дадена марка, заявена без намерение да се използва във връзка със стоките и услугите, обхванати от регистрацията, представлява недобросъвестност по смисъла на тези разпоредби, ако заявителят е имал намерение или да уврежда, по начин несъответстващ на честните практики, интересите на трети страни или да получа, без дори да са цели конкретна трета страна, изключително право за цели, различни от тези, които попадат във функцията на марката. Когато липсата на намерение за използване на марката в съответствие с основните й функции се отнася само за определени стоки или услуги, посочени в заявката, тази заявка представлява недобросъвестност само доколкото се отнася до тези конкретни стоки или услуги.

3. Първа директива 89/104 трябва да се тълкува като не забланяваща разпоредба от националното законодателство, според която заявителят за регистрация на марка трябва да заяви, че марката се използва по отношение на стоките и услугите, по отношение на които е искана регистрацията или че има добросъвестно намерение тя да бъде използвана, доколкото нарушението на такова задължение само по себе си не представлява основание за недействителност на марката.

понеделник, 21 октомври 2019 г.

Генералният адвокат на Европейския съд излезе с важно становище по делото SKY

Генаралният адвокат на Европейския съд Е. ТАНЧЕВ излезе със становище по дело C‑371/18 Sky plc, Sky International AG, Sky UK Limited срещу SkyKick UK Limited, SkyKick Inc. Делото касае следното:

Sky притежава фамилия от регистрирани марки SKY в класове класове 3, 4, 7, 9, 11, 12, 16, 17, 18, 25, 28 и 35—45.

Sky предявяват иск срещу SkyKick за нарушение на посочените марки. В подкрепа на твърденията си за нарушение Sky посочват регистрацията на марките за следните стоки и услуги (въпреки че не всички марки са регистрирани за всички тези стоки и услуги): i) компютърен софтуер (клас 9); ii) компютърен софтуер, доставен чрез интернет (клас 9); iii) компютърен софтуер и телекомуникационна апаратура за осъществяване на връзки с бази данни и интернет (клас 9); iv) съхраняване на данни (клас 9); v) телекомуникационни услуги (клас 38); vi) услуги, свързани с електронна поща (клас 38); vii) обслужване на интернет портал (клас 38) и viii) компютърни услуги за достъп и извличане на информация/данни през компютър или компютърни мрежи (клас 38).

Sky използват в значителна степен марката „SKY“ за редица стоки и услуги, и по-специално за стоки и услуги, свързани с основните сфери от тяхната стопанска дейност, а именно i) телевизионно излъчване, ii) предоставяне на телефонни услуги и iii) предоставянето на широколентови услуги. SkyKick признават, че към ноември 2014 г. „SKY“ е известно на домакинствата в Обединеното кралство и Ирландия наименование в посочените области. Sky обаче не предлагат стоки или услуги, свързани с миграция или бекъп на електронна поща в „облака“, нито има данни, че възнамеряват да предоставят такива стоки или услуги в близко бъдеще.

SkyKick твърдят, че всяка една от марките трябва да се обяви за (частично) недействителна, тъй като е регистрирана за стоки и услуги, които не са посочени достатъчно ясно и точно.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че това твърдение повдига два въпроса. Първият е дали това основание за недействителност може да се изтъкне срещу регистрирана марка.

Решение от 19 юни 2012 г., Chartered Institute of Patent Attorneys (C‑307/10, EU:C:2012:361), постановява (а понастоящем в член 33, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001(4) се предвижда такова изискване), че заявителят на марка трябва да посочи достатъчно ясно и точно стоките и услугите, за които се иска защита на марката, за да се позволи на компетентните органи и икономическите оператори да определят само въз основа на това обхвата на търсената защита. Ако заявителят не го направи, компетентната служба следва да остави заявката без разглеждане, ако описанието на стоките и услугите не бъде изменено така, че да бъде достатъчно ясно и точно.

Според запитващата юрисдикция от това не следва непременно, че ако заявителят не е изпълнил посоченото изискване, а по време на разглеждане на заявката службата е пропуснала да изиска от последния да отстрани липсата на достатъчно яснота или точност, след регистрация е възможно марката да бъде обявена за недействителна на това основание. Основанията за недействителност, изброени в Регламента, не съдържат изрично изискване описанието на стоки и услуги в заявката да регистрация на марка на Съюза да бъде ясно и точно. Положението по същество е идентично при националните марки.

Вторият въпрос, който запитващата юрисдикция повдига, е дали, ако това основание за недействителност може да се приложи, е възможно да се оспори спецификацията на някоя от марките.

Запитващата юрисдикция счита, че регистрацията на марка за „компютърен софтуер“ е твърде широка, необоснована и в разрез с обществения интерес. Тя обаче посочва също, че от това не следва непременно, че понятието е недостатъчно ясно и точно. Всъщност на пръв поглед значението на последното е относително ясно и точно. Поради това самото понятие е достатъчно ясно и точно, което позволява да се прецени дали стоките на SkyKick попадат в неговия обхват. От друга страна, запитващата юрисдикция се затруднява да установи защо мотивите на службите за марките, които са част от Европейската мрежа за марки и дизайни (TMDN), изложени в Общото съобщение от 20 ноември 2013 г.,по отношение на „машините“ от клас 7, не са приложими и за „компютърния софтуер“(5).

Освен това, запитващата юрисдикция поставя въпроса дали действителността на спорните марки може да се засегне от недобросъвестността на заявителя в момента на подаване на заявката за регистрация на марката.

SkyKick твърдят в главното производство, че марките са регистрирани недобросъвестно, тъй като Sky не възнамерявали да използват тези марки за всички стоки и услуги, посочени в съответните описания. SkyKick приемат, че Sky са имали намерение да използват марките за някои от посочените стоки и услуги. Все пак основното твърдение на SkyKick е, че марките са изцяло недействителни. При условията на евентуалност SkyKick твърдят, че марките са недействителни, доколкото описанията обхващат стоки и услуги, за които Sky не са имали намерение да използват марките.

Запитващата юрисдикция сочи, че в сравнение с практиката на съдилищата на Европейския съюз съдилищата в Обединеното кралство се съсредоточават в по-голяма степен върху изискването относно намерението за използване заради ролята, изпълнявана от член 32, параграф 3 от United Kingdom Trade Marks Act 1994 (Закон за марките от 1994 г., Обединено кралство, наричан по-нататък „Законът за марките от 1994 г.“) в системата на марките на Обединеното кралство(6).

Запитващата юрисдикция обаче се пита дали тази разпоредба е съвместима с правото на Съюза. Ако се приеме, че е съвместима, запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно обхвата на изискваното намерение за използване на марката.

С оглед на това High Court of Justice (England and Wales), Chancery Division (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Може ли марка на ЕС или регистрирана в държава членка национална марка да бъде обявена за изцяло или частично недействителна, тъй като някои или всички понятия, използвани в описанието на стоките и услугите, не са достатъчно ясни и точни, за да могат компетентните органи и трети лица само въз основа на тези понятия да определят обхвата на предоставената с марката защита?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се смята, че понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща [ли] стоки, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, за да може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита?

3) Може ли да е налице недобросъвестност, ако марката е заявена само за регистрация, без намерение тя да бъде използвана за посочените стоки или услуги?

4)  При утвърдителен отговор на третия въпрос, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използва марката за други от посочените стоки или услуги?

5) Съвместим ли е член 32, параграф 3 от UK Trade Marks Act 1994 (Законът за марките от 1994 г., Обединено кралство) с [Директива (ЕС) 2015/2436(7)] и предшестващите я актове?“.

Мнението на Генералния адвокат:

„1)  Регистрирана марка на Съюза или регистрирана национална марка не може да се обяви за изцяло или частично недействителна единствено на основание, че някои или всички понятия в описанието на стоките и услугите не са достатъчно ясни и точни. Липсата на яснота и точност в описанието на стоките и услугите обаче може да се вземе предвид при преценка на обхвата на защитата, която да се предостави на тази регистрация.

2) Изискванията за яснота и точност обаче могат да имат връзка с режима на недействителност на марките, които противоречат на обществения ред съгласно член 3, параграф 1, буква е) от Първа Директива 89/104 и член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 40/94, тъй като регистрацията на марка за „компютърен софтуер“ е необоснована и в разрез с обществения интерес. Понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща стоки и услуги, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, поради което не може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита.

3)  При определени обстоятелства е възможно да се счита, че е налице елемент на недобросъвестност, ако се подаде заявка за регистрация на марка без намерение за използването ѝ във връзка с посочените стоки или услуги, по-конкретно когато единствената цел на заявителя е да попречи на трето лице да навлезе на пазара, включително когато са налице доказателства за съставляваща злоупотреба стратегия при подаването на заявки, което запитващата юрисдикция следва да прецени.

4) С оглед на член 13 от Директива 89/104 и член 51, параграф 13 от Регламент № 40/94, когато съществува основание за недействителност само за една част от стоките или услугите, за които марката е била регистрирана, недействителността на марката може да бъде обявена само за съответните стоки или услуги.

5)  Член 32, параграф 3 от United Kingdom Trade Marks Act 1994 (Закон за марките от 1994 г., Обединено кралство) не е несъвместим с Директива 89/104, стига да не е единственото основание за установяване на недобросъвестност“.

понеделник, 7 януари 2019 г.

Съхраняваш стоки обект на авторско право без разрешението на автора - нарушаваш закона - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑572/17 Imran Syed, което касае следното:

Г‑н Syed има магазин на дребно в Стокхолм (Швеция), в който продава дрехи и аксесоари, носещи свързани с рок музиката знаци. Освен бройките, които е изложил за продажба в магазина си, г‑н Syed държи такива стоки и в прилежащия към същия магазин склад, както и в още един склад, намиращ се в Bandhagen (Швеция) — предградие на община Стокхолм. Безспорно установен факт е, че магазинът на г‑н Syed редовно се зарежда със стоки от тези складове.

Установено е, че продажбата на голяма част от тези стоки нарушава марки и авторски права. Срещу г‑н Syed е образувано наказателно производство пред Tingsrätt (Първоинстанционен съд, Швеция) за нарушение на марки и на Закон (1960:729). Според Åklagaren (прокурор, Швеция) г‑н Syed нарушил авторските права на встъпилите в производството граждански ищци, тъй като в нарушение на закона публично разпространявал дрехи и знамена, носещи защитени с авторски права знаци. Поради това Åklagaren счита, че всички носещи такива знаци стоки в магазина и в складовете се предлагат за продажба, тоест че публично се разпространяват в нарушение на Закон (1960:729).

Tingsrätt (Първоинстанционен съд) осъжда г‑н Syed за нарушение на марки по отношение на всички открити стоки. Той го осъжда за нарушение на Закон (1960:729) както по отношение на намерените в магазина стоки, носещи защитен от авторско право знак, така и по отношение на тези от държаните в двата разглеждани склада стоки, които са идентични на тях. Tingsrätt (Първоинстанционен съд) осъжда г‑н Syed по отношение на последните стоки, тъй като приема, че понятието „предлагане за продажба“ на стоки в нарушение на авторското право на встъпилите в делото граждански ищци обхваща не само стоките, които към съответния момент се намират в магазина на г‑н Syed, но и държаните в складовете идентични на тях стоки. За останалите стоки в тези складове съдът обаче приема, че не могат да се разглеждат като предлагани за продажба. За всички посочени нарушения Tingsrätt (Първоинстанционен съд) налага на г‑н Syed наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение и глоба с фиксиран дневен размер за период от 80 дни.

Присъдата е обжалвана пред Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Свеа, патентно и търговско отделение, Швеция), който постановява, че г‑н Syed е нарушил Закон (1960:729) единствено по отношение на стоките в магазина, но не и на тези в складовете. Посоченият съд приема, че г‑н Syed държи на склад тези стоки с цел продажба. При все това обаче не счита, че те са обект на предлагане за продажба или публично разпространение. Освен това извършваните със стоките в складовете дейности не представляват според апелативния съд опит или приготовление за нарушение на Закон (1960:729). Наложеното на г‑н Syed наказание е намалено до лишаване от свобода с отложено изпълнение и глоба с фиксиран дневен размер за период от 60 дни.

Решението е обжалвано пред Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) — запитваща юрисдикция по настоящото дело, като Riksåklagaren (Кралски прокурор) иска г‑н Syed да бъде осъден за нарушение на Закон (1960:729) по отношение на същите стоки, за които е осъден от Tingsrätt (Първоинстанционен съд). Освен това той иска от Högsta domstolen (Върховен съд) да отправи до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29.

Пред запитващата юрисдикция г‑н Syed твърди, че съгласно практиката на Съда нарушението на правото на разпространение на носител на авторско право чрез предлагане за продажба изисква активно поведение, насочено към неограничен брой лица, с цел извършването на конкретна продажба. Закупуването и държането на склад на стоки не можели да се разглеждат като такова активно поведение. Тълкуване в обратен смисъл водело до разширяване на приложното поле на наказателната отговорност, което противоречало на принципа на законност.

Запитващата юрисдикция констатира, че нито Закон (1960:729), нито Директива 2001/29 забранява изрично държането на склад с цел предлагане за продажба на стоки, носещи защитен от авторско право знак. В допълнение тя посочва, че видно от решение от 13 декември 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca (С‑516/13, EU:C:2015:315), нарушението на правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 може да се изразява и в действия или актове, които предхождат изпълнението на договор за продажба. Възниквал обаче въпросът дали по отношение на стоки, носещи защитен знак, които дадено лице държи на склад, може да се счита, че е налице предлагане за продажба, когато същото това лице продава идентични стоки в магазина си на дребно.

При тези обстоятелства Högsta Domstolen (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Когато в магазин незаконно се предлагат за продажба стоки със защитен знак, може ли да се приеме, че е налице нарушение на изключителното право на автора на този знак по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 за разпространението му и по отношение на стоки със същия знак, които се съхраняват в склад на предлагащото стоките за продажба лице?

2) Има ли значение дали стоките се съхраняват в складово помещение, което е свързано с магазина, или в такова, което се намира на друго място?“.

Решение на съда:

Член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че държането на склад от търговец на стоки, носещи знак, който е защитен от авторско право на територията на държавата членка по мястото на складиране, може да представлява нарушение на изключителното право на разпространение, както е определено в разпоредбата на този член, когато без разрешението на носителя на авторското право търговецът предлага за продажба в магазин стоки, идентични на тези, които държи на склад, при условие че държаните на склад стоки действително са предназначени за продажба на територията на държавата членка, в която знакът е защитен. Разстоянието между мястото на складиране и мястото на продажба само по себе си не би могло да има решаващо значение за определяне дали държаните на склад стоки са предназначени за продажба на територията на тази държава членка.

петък, 30 ноември 2018 г.

Кратки IP новини

1. Мексико стартира използването на TM Class.За повече информация тук.

2. Новият доклад на CISAC за 2018 г. За повече информация тук.  

3.  Как да получите за своята проява знака на ЕГКН 2018? През 2018 г. в цяла Европа ще се състоят прояви, посветени на европейското културно наследство. Използването на знака на ЕГКН е вашата възможност да допринесете за това целогодишно честване! За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.   

петък, 26 февруари 2016 г.

Уточняване на списъците със стоките и услугите - информация от WIPO

WIPO публикува уведомление и разяснения относно изискванията на член 28(8) European Union Trade Mark Regulation (EUTMR) при посочване на ЕС в международни марки.
Както е известно притежателите на регистрирани марки преди 22.06.2012 имат възможност до 24.09.2016г. да нанесът уточнения в списъкът от стоки и услуги за които марките им са регистрирани. Тази процедура е следствие от решението на Европейския съд по делото IP Translator, за по голяма конкретизация на стоките и услугите, за които важат европейските марки.
WIPO разяснява процедурата за нанасяне на въпросните уточнения в списъците от стоки и услуги.
Повече информация тук.

понеделник, 1 юни 2015 г.

За великолепните марки в Европа - For the splendid trademarks in Europe

Европейският съд излезе с решение по дело T-203/14. То касае опит за регистрация на следната европейска марка за класове:
- Клас 18: "Раници; чанти портфейл; спортни чанти; портфейли; чанти; портмонета; мъкна чанти; чадъри; портфейли тип куфарче; тоалетни чанти се продават празни; козметични чанти се продават празни; бръснене комплект чанти, които се продават празни; куфарчета за документи; куфарчета; чанти; торби; багаж; облекло чанти за пътуване; billfolds; вратовръзка случаи; ключови дела; пелена торби; раменни колани; калъфки за електронни устройства
25: "Колани"


OHIM отказва регистрацията на абсолютни основания, член 7(1)(b) и (c) от Регламент No 207/2009. Марката означава блестящ, великолепен, разкошен на английски език, поради което е описателна за посочените стоки. OHIM подчертава, че посочените стоки допринасят още повече за възприемане на марката, като неотличителна, тъй като използването на тези стоки може да доведе до оценки за външния вид.
Макар марката да е представена в шрифт и графика, те не са достатъчни за да създадат нужната отличителност на знака. Заявителят не е привел доказателства за придобита вторична отличителност.
Съдът потвърждава това решение.

English version

The European Court ruled in Case T-203/14. It concerns an attempt for registration of the following Community trademark for Classes:
Class 18: ‘Backpacks; book bags; sports bags; wallets; handbags; purses; tote bags; umbrellas; brief-case type portfolios; toiletry bags sold empty; cosmetic bags sold empty; shaving kit bags, sold empty; attaché cases; briefcases; satchels; duffel bags; luggage; garment bags for travel; billfolds; tie cases; key cases; diaper bags; shoulder belts; covers for electronic devices’ and  
Class 25: ‘Belts’ 

OHIM issued a refusal for this mark based on absolute grounds, Article 7(1)(b) and (c) of Regulation No 207/2009. The mark means ‘grand’, ‘spectacular’, ‘superb’ or ‘gorgeous’ in English because of which it's descriptive regarding the specified goods. OHIM underlined that these goods emphasize further the lack of distinctiveness of the sign because their use can evoke  comments and opinions such as splendid and so on.
Despite the fact that the mark has specific font and figurative element, it is not enough to create distinctive character. The applicant had not proved secondary distinctiveness.
The Court upheld this decision.

вторник, 7 август 2012 г.

Хърватска се присъедини към EuroClass версия 2 - Croatia joins EuroClass version 2

OHIM анонсира за присъединяването на Хърватска към версия 2 на  EuroClass, база данни за улесняване класифицирането на стоките и услугите при заявка на търговски марки.
Държавите които участват в базата данни вече са 27.
Повече информация може да откриете тук.

English version

OHIM has announced the accession of Croatia to version 2 of EuroClass, a database which facilitates the classification of goods and services regarding applications of trademarks. 
Member States participating in the database are now 27. 
More information can be found here.

понеделник, 6 август 2012 г.

Спорове за стоки и услуги касаещи търговски марки в Аржентина - Disputes about goods and services related to trademarks in Argentina

IP Tango съобщава важна информация за всеки, който има интерес да регистрира търговска марка в Аржентина. Патентното ведомство на страната е въвело някои корекции в своята практика касаещи следното:

1. Ако експерта във Ведомството не приема цялостно посочените стоки или услуги в заявката за марка и отговорът на заявителя не удовлетвори изискванията на експерта, заявката за марка се отказва.

2. Ако експерта не приема само част от посочените стоки или услуги и отговорът на заявителя на удовлетвори неговите изисквания, регистрацията на марката ще продължи но спорните стоки или услуги ще бъдат изключени от заявката.

Естествено всяко решение на експертизата може да бъде обжалвано.
Предишната практика на Ведомството беше да отказва заявките за марки в тяхната цялост и във втория случай.

English version

IP Tango reported important information for everyone who is interested to register a trademark in Argentina. The Patent Office in the country has had some adjustments to it's practice regarding the following:

1. If the examiner objects to the entire description of goods or services contained in a trade mark application and the applicant’s response does not meet the examiner’s criterion, the application will be rejected.
2. If the examiner’s objections relate only to some goods or services of an application and the applicant’s response to the objection does not satisfy the examiner’s criterion, the application will continue -- but the goods or services to which objection has been made are now excluded ex officio.


Of course, any decision of the expert can be appealed.

The previous practice of the Office was to refuse trademark applications in their entirety including in the second case.

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Customs Union between Russia, Belarus and Kazakhstan - Митнически съюз между Русия, Беларус и Казахстан


В края на миналата година Русия, Беларус и Казахстан подписаха Споразумение за унифицирани принципи на регулация относно защитата на интелектуалната собственост. Това споразумение е част от така нареченият Митнически съюз между тези три държави, който по аналогия с ЕС дава възможност за свободно движение на стоки в страните членки.
Споразумението ще влезе в сила от 1 януари 2012 година.
Според член 13 от него използването на марка по отношение на стоки законно реализирани от притежателя на марката или от друго лице с негово съгласие на територията на която и да е от страните членки няма да представлява нарушаване на права върху тази марка.
С една дума този член въвежда така нареченият принцип на регионално изчерпване на права върху търговски марки, като е например ситуацията с марката на Общността.
Реално по този начин паралелният внос на стоки с една и също марка в страните членки, а именно Русия, Беларус и Казахстан, няма да бъде спиран на основа на права върху търговска марка.
Информация Marques Class 46.
Връзка
English version

At the end of last year Russia, Belarus and Kazakhstan signed an Agreement refer to uniform principles of regulation concerning the protection of intellectual property. This agreement is part of the so-called Customs Union between these three countries which by analogy with the European Union allows free movement of goods in member states.
The Agreement will enter into force on January 1, 2012.
According to Article 13 thereof, the use of a mark for goods lawfully realized by the proprietor or other person with his consent in the territory of either Party shall not constitute an infringement of that mark.
In short, this article introduces the so-called principle of regional exhaustion of trademark rights as for example the situation of the Community trade mark is.
Actually thereby parallel imports of goods by one mark in member countries, namely Russia, Belarus and Kazakhstan will no longer be prohibited on grounds of trademark rights.
Information Marques Class 46.


понеделник, 9 май 2011 г.

A Memorandum for combating counterfeit goods on the Internet - Меморандум за борба с фалшиви стоки в интернет


Marques Class 46 съобщава новината за подписването на Меморандум относно предотвратяването на разпространението на фалшиви продукти в интернет пространството.
Този Меморандум е подписан от различни компании, като Adidas, Nike, Procter & Gamble, Unilever, Amazon, e-Bay и др.
Целта му е да създаде основа за общи действия против разпространението на фалшиви продукти в интернет.
Основните средства за целта са повишаване на информираността за наличието на фалшиви продукти, премахването им от интернет сайтовете, информиране на притежателите на права за наличието на фалшификати и тн.
Срокът на този меморандум е 1 година. След това ще се направи анализ на постигнатите резултати за което ще помогне и Европейската комисия и ще бъде предложено удължаването на срока.
Меморандумът може да бъде открит тук.
Повече информация може да откриете тук.

English version

Marques Class 46 reported the news of the signing of a Memorandum which refer to preventing the spread of counterfeit products on the web.
This Memorandum was signed by various companies such as Adidas, Nike, Procter & Gamble, Unilever, Amazon, e-Bay and others.
Its purpose is to create a basis for common action against distribution of counterfeit products on the Internet.
The main resources for this purpose are raising awareness of the existence of counterfeit products, removing them from websites, information holders in the presence of counterfeits and so on.
The term of this memorandum is one year. The results will be analyzed with the help and the European Commission and will be offered the extension.
The memorandum can be found here.
More information can be found here.