Новото издание на Ницката класификация ще обхване и крипто стоки и услуги

WIPO анонсира въвеждането на 12 издание на Ницката класификация за целите на регистрация на търговски марки. Новата версия на класификацията ще влезе в сила от 01.01.2023.

Част от промените в класификацията касаят и развитието на блокчейн технологиите и NFT. Според информация от IPKat са направени следните добавки и изменения, касаещи тази технология:

В клас 9:

• Добавяне на стоки: „дигитални файлове за изтегляне, удостоверени с незаменими токени [NFT]“, „рутери за компютърни мрежи“, „преносими скенери за документи“, „калъфи за смартфони, включващи клавиатура“.
• Промени и уточнения: „компютърен софтуер с възможност за изтегляне за управление на транзакции с криптовалута, използващ блокчейн технология“ на „компютърен софтуер с възможност за изтегляне за управление на транзакции с крипто активи с помощта на блокчейн технология“.

В клас 42:

• Промени и уточнения: „консултации в областта на информационните технологии [ИТ]“ на „услуги за поддръжка на информационните технологии [ИТ] [отстраняване на неизправности в софтуера]“.
• Промени и уточнения: „копаене на криптовалута / криптовалута“ на „копаене на криптоактиви / криптовалута“.
• Добавяне на услуги: „археологически разкопки”.

Дали светът ще се изчерпа от свободни имена за търговски марки?

James Nurton публикува интересна статия за IPWatchdog фокусираща нашето внимание върху проблемът с пренасищането от регистрирани търговски марки в САЩ и ЕС.

Според проучване на професор Barton Beebe от NYU School of Law, 75% от ежедневните думи в английския език са регистрирани, като търговски марки в САЩ, както и 55% от най-разпространените фамилни имена.

По отношение на Европейския съюз ситуацията е дори още по-притиснителна. Според професор Beebe 77% от най-използваните думи в английския са регистрирани, като марки в различни класове стоки и услуги.

В някои класове, като например клас 25 - дрехи, обувки и тн., процентът на заетите думи достига до 80.

Тази тенденция е приблизително същата и при други езици, като френски, испански, италиански.

Според авторът пренасищането с регистрирани търговски марки може да се окаже сериозно предизвикателство през този век. Проблемът е в това че поради липса на свободни думи за регистрация конфликтите между притежателите на търговски марки ще се увеличат значително, а с това и потенциалните рискове за брандиране на нови продукти и услуги.

Решенията на проблема могат да бъдат различни. Например патентните ведомства да проверяват за сходство и идентичност на знаците на етап заявка (на ниво ЕС това не се прави от EUIPO). Изискването за посочване на стоки и услуги да стане още по-сегментирано, така че закрилата да касае по-малък обхват от такива стоки или услуги. Изискванията за реално използване на марки да бъдат увеличени, като ролята на патентните ведомство при служебна отмяна на такива марки да бъде засилена.

В допълнение бих добавил още две подхода. Първият е свързан с въвеждането на повече неологизми, като търговски марки. Това са знаци, които нямат конкретно значение, тоест те не са съществуващи думи от речника на отделните езици. Тук ролята на бранд билдинг агенциите е изключително важна.

Другият е чрез използвате на нови технологии, като блокчейна например. Харектерно за тази технология е нейната уникалност. Веднъж създаден записът в блокчейн не може да бъде променян във времето. Това го прави напълно уникален, което кореспондира и с характера на всяка търговска марка, да бъде уникален идентификатор за търговски произход.

Тук не говориме за търговска марка, записана в блокчейн с цел доказване на използване или собственост. Въпросът е по-скоро дали уникален блокчейн код би могъл да бъде търговска марка сам по себе си, която да се разпознава от потребителите на база технологично решение, като скенер и тн.

Темата е изключително интересна и предполага сериозно развитие в бъдеще. Към момента е сигурно едно, поради развитието на интернет и маркетинга, като цяло все повече и повече търговски марки се въвеждат на пазара, което прави все по-трудно регистрацията на тези марки.

Бъдещето ще покаже дали новите технологии или съществуващите процедурни решения могат да помогнат за разрешаване на този проблем.

Някои онлайн услуги на WIPO няма да бъдат достъпни

WIPO съобщава, че някои от онлайн услугите предоставяни от организацията ще бъдат недостъпни в периода 09 - 11.07.2021. Причината е регулярна техническа поддръжка свързана със софтуера на WIPO.

Конкрентно услугите, които няма да бъдат достъпни са:

• Subsequent designation
• Limitation
• Renewal
• Management of Representative

Дали защитата на Шампанското като географско означение важи и за услуги?

Генералният адвокат на Европейския съд  Giovanni Pitruzzella  излезе със становище по дело C‑783/19 Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne срещу GB. 

Накратко делоко касае въпорсът за обхвата на защитата на географското означение Champagne и дали то важи само за пенливи вина или и за свързани услуги. Предисторията е следната:

Жалбоподателят в главното производство CIVC е полупублична организация с юридическа правосубектност, призната от френското право и натоварена със защитата на интересите на производителите на шампанско. CIVC предявява иск пред Търговски съд, Барселона, Испания за осъждането на GB, ответника в главното производство, да преустанови използването, включително в социалните мрежи (Instagram и Facebook), на знака „CHAMPANILLO“, да изтегли от пазара и интернет всяка табела и рекламен или търговски документ, в които фигурира посоченият знак, както и да заличи домейна „champanillo.es“. GB се конституира като страна в съдебното производство и посочва, че знакът „CHAMPANILLO“ се използва като търговско наименование на заведения за обществено хранене („бар за тапас“, разположени в автономна област Каталуня), без вероятност от объркване с продуктите, обхванати от наименованието „Champagne“, и без извличане на ползи от репутацията на това наименование.

Търговският съд, Барселона отхвърля всички искания на CIVC. Той приема, че използването на знака „CHAMPANILLO“ не представлява пресъздаване в нарушение на ЗНП „Champagne“, тъй като с него не се обозначава алкохолна напитка, а заведения за обществено хранене — в които не се предлага шампанско — и следователно продукти, различни от тези със ЗНП, предназначени за различни потребители. В мотивите на това решение Търговски съд, Барселона се позовава на насоките, дадени от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) в решение от 2016 г., в което се изключва възможността използването на термина „CHAMPÌN“ за продажбата на плодова безалкохолна газирана напитка, предназначена за консумация по време на детски тържества, да нарушава ЗНП „Champagne“, като се има предвид разликата между съответните продукти и потребителите, за които са предназначени, въпреки фонетичното сходство между двата знака.

CIVC обжалва решението на Търговски съд, Барселона пред Апелативен съд на провинция Барселона, Испания. Последният посочва: i) че GB се е опитал на два пъти да регистрира знака „CHAMPANILLO“ като марка в испанската Служба за патенти и марки и че тези искания са били отхвърлени с решения от 8 февруари 2011 г. и 14 април 2015 г. след направено възражение от страна на CIVC; ii) че GB използва като графичен материал за рекламиране на своите заведения изображението на две чаши, съдържащи пенлива напитка; iii) че CIVC е представил документи, удостоверяващи, че до 2015 г. GB е предлагал в заведенията си пенливо вино(6) с наименование „Champanillo“ и че продажбите са били спрени едва след намесата на CIVC.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че както член 13 от Регламент № 510/2006(7), така и член 103 от Регламент № 1308/2013 предоставят правна закрила на ЗНП по отношение на продукти, с изключение единствено на член 103, параграф 2, буква б), в който се споменават и услуги. Тя посочва, че изпитва съмнения относно обхвата и правилното тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза относно правната закрила на ЗНП, когато знакът, който е в конфликт с такова наименование, се използва в търговията за обозначаване не на продукти, а на услуги.

В този контекст Апелативен съд на провинция Барселона спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Позволява ли обхватът на правната закрила на дадено наименование за произход то да се ползва с правна закрила не само срещу сходни продукти, но и срещу услуги, които могат да са свързани с прякото или непрякото разпространение на тези продукти?

2) Налага ли рискът от нарушение чрез пресъздаване, към който се отнасят посочените членове от общностните регламенти, преди всичко да се извърши анализ на наименованието, за да се установи влиянието му върху средния потребител, или, за да се анализира този риск от нарушение чрез пресъздаване, трябва да се установи преди това, че става въпрос за едни и същи продукти, за сходни продукти или за съставни продукти, чиито съставни части съдържат продукт със защитено наименование за произход?

3) Трябва ли рискът от нарушение чрез пресъздаване да се определи с обективни параметри, когато има пълно или много голямо съвпадение в наименованията, или трябва да се степенува според пресъздаващите и пресъздаваните продукти и услуги, за да се направи извод, че рискът от пресъздаване е незначителен или ирелевантен?

4) Представлява ли правната закрила, предвидена в съответната правна уредба в случай на риск от пресъздаване или извличане на ползи, специфична правна закрила, отнасяща се до особеностите на тези продукти, или тази закрила трябва непременно да се обвърже с правилата относно нелоялната конкуренция?“.

Становището на Генералния адвокат:

„Член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази разпоредба могат да попаднат и действията, свързани със злоупотреба, имитация или пресъздаване на ЗНП, които се отнасят до услуги.

За да се определи дали е налице пресъздаване на защитено наименование за произход по смисъла на член 103, параграф 2 от Регламент № 1308/2013, не е необходимо предварително да се установява, че продуктът, който се ползва от това наименование, и продуктът или услугата, обозначени със спорния знак, са идентични или сходни или че последният продукт включва в съставните си части продукта, който се ползва от защитеното наименование за произход. Подобна идентичност или сходство или липсата на такава обаче представлява елемент, който националната юрисдикция трябва да вземе предвид заедно с всички други релевантни обстоятелства, за да прецени дали е налице пресъздаване по смисъла на горепосочената разпоредба.

Правната закрила срещу предвиденото в член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 пресъздаване не се ограничава само до случаите, в които практиката, която води до пресъздаване, представлява акт на нелоялна конкуренция по смисъла на релевантните разпоредби на приложимото национално право“.

Нови електронни услуги предоставяни от патентното ведомство на Бенелюкс

EUIPO съобщава за някои подобрения в онлайн услугите предоставяни от Патентното ведомство на Бенелюкс.

Ведомството стартира предлагането на нови електронни услуги, като смяна на представител по индустриална собственост, трансфер на права върху търговски марка и дизайн. Тези услуги ще допълнят съществуващите такива относно онлайн заявяване на марки и дизайни, смяна на име и адрес, подновяване на регистрацията на търговски марки и дизайни и др.

Подобренията са в следствие на The European Cooperation Projects изпълняван от EUIPO във взаймодействие с националните патентни ведомства в ЕС.

За повече информация тук.

Недобросъвестност, стоки и услуги и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с важно тълкувателно решение по дело Case C‑371/18, Sky plc, Sky v

SkyKick. Делото касае няколко ключови въпроси относно регистрацията на търговски марки на територията на ЕС. Въпросите към съда са (неофициален превод):

(1) Може ли марка на ЕС или национална търговска марка, регистрирана в държава-членка, да бъде обявена изцяло или частично за невалидна, поради факта, че липсва яснота и прецизност относно термините на посочените в заявката стоки и услуги, за да да се даде възможност на компетентните органи и трети страни да определят само въз основа на тези термини степента на защитата, предоставена от марката?

(2) Ако отговорът на въпрос (1) е „да“, дали термин като „компютърен софтуер“ е твърде общ и обхваща стоки, които са твърде променливи, за да бъдат съвместими с функцията на марката като указание за произход, за да бъде терминът достатъчно ясен и точен, с цел компетентните органи и трети страни да определят само въз основа на този термин степента на защитата, предоставена от марката?

(3) Може ли да представлява недобросъвестност заявяването за регистрация на марка без намерение тя да бъде използвана във връзка с посочените стоки или услуги?

(4) Ако отговорът на въпрос (3) е „да“, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използвате марката във връзка с други от посочените стоки или услуги?

(5) Съвместим ли е раздел 32, параграф 3 от Закона за търговските марки на Обединеното кралство от 1994 г. с [Директива 2015/2436]? “

Решението на съда:

1. Членове 7 и 51 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1891/2006 на Съвета от 18 декември 2006 г., и член 3 от Първа директива на Съвета 89/104 / ЕИО от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките трябва да се тълкува означавайки, че марка на Общността или национална марка не може да бъде обявена изцяло или частично недействителна на основание, че термините използвани за обозначават стоките и услугите, за които тази марка е регистрирана, нямат яснота и прецизност.

2. Член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, изменен с Регламент № 1891/2006, и член 3, параграф 2, буква г) от Първа директива 89/104 трябва да се тълкуват така, че дадена марка, заявена без намерение да се използва във връзка със стоките и услугите, обхванати от регистрацията, представлява недобросъвестност по смисъла на тези разпоредби, ако заявителят е имал намерение или да уврежда, по начин несъответстващ на честните практики, интересите на трети страни или да получа, без дори да са цели конкретна трета страна, изключително право за цели, различни от тези, които попадат във функцията на марката. Когато липсата на намерение за използване на марката в съответствие с основните й функции се отнася само за определени стоки или услуги, посочени в заявката, тази заявка представлява недобросъвестност само доколкото се отнася до тези конкретни стоки или услуги.

3. Първа директива 89/104 трябва да се тълкува като не забланяваща разпоредба от националното законодателство, според която заявителят за регистрация на марка трябва да заяви, че марката се използва по отношение на стоките и услугите, по отношение на които е искана регистрацията или че има добросъвестно намерение тя да бъде използвана, доколкото нарушението на такова задължение само по себе си не представлява основание за недействителност на марката.

Уточняване на списъците със стоките и услугите - информация от WIPO

WIPO публикува уведомление и разяснения относно изискванията на член 28(8) European Union Trade Mark Regulation (EUTMR) при посочване на ЕС в международни марки.

Както е известно притежателите на регистрирани марки преди 22.06.2012 имат възможност до 24.09.2016г. да нанесът уточнения в списъкът от стоки и услуги за които марките им са регистрирани. Тази процедура е следствие от решението на Европейския съд по делото IP Translator, за по голяма конкретизация на стоките и услугите, за които важат европейските марки.

WIPO разяснява процедурата за нанасяне на въпросните уточнения в списъците от стоки и услуги.

Повече информация тук.

Нови услуги от Патентно ведомство на Р.България - New services from the patent office of Republic of Bulgaria

Новина от Патентно ведомство на Р.България:

Считано от днес, 15 септември 2015 г., Патентното ведомство въвежда в експлоатация допълнителни възможности в портала за електронни услуги  https://portal.bpo.bg/.

Най-важното нововъведение е възможността за електронно подписване на по-рано заявена услуга, изискваща квалифициран електронен подпис. Повече информация можете да намерите в документа „Кое е новото във версия 2.1 на Портала“ , както и в обновеното Ръководство за потребителя, достъпно на заглавната страница на портала.

Електронните услуги са разработени  съвместно с Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (марки и дизайни) (OHIM) в рамките на Фонда за сътрудничество.

English version

News from the Bulgarian Patent Office:

As of today, September 15, 2015, the Patent Office introduce additional opportunities for using of the electronic service portal  https://portal.bpo.bg/.

The most important innovation is the ability for digitally sign previously requested service requiring a qualified electronic signature. More information can be found in the document "What's new in version 2.1 of the Portal", as well as updated User's Guide, available on the home page of the portal.

Electronic services have been developed jointly with the Office for Harmonization in the Internal Market (Trade Marks and Designs) (OHIM) within the framework of the Cooperation Fund.

Нови електронни IP услуги в Бразилия - New IP е-services in Brazil

IP Tango съобщава за нови електронни услуги представени от Патентното ведомство на Бразилия. Те представляват online сустеми за търсене на марки, дизайни, патенти и комютърни програми.

Повече информация може да откриете тук.

English version

IP Tango reports about new online services launched by the Patent office of Brazil. These services are e-systems for search of trademarks, designs, patents and computer programs. More information could be found here.

Важно уточнение при подаване на заявки за търговски марки в България

Важна новина от Патентно ведомство на Р.България относно посочването на стоки и услуги в заявки за търговски марки.

От 20.02.2014 г., Патентното ведомство на Република България ще започне прилагането на новата практика съгласно Общото съобщение от 20.11.2013 г., в което е посочено, че 11 термина от заглавията (хедингите) на класовете на Международната класификация на стоките и услугите (Ницска класификация) са определени за недостатъчно ясни и точни, за да могат еднозначно да определят обхвата на закрила на марката. Тази практика няма да засяга заявки, подадени преди 20.02.2014 г.

Заявителите трябва да имат предвид, че ако в заявката си посочат някои от тези 11 термина, при извършване на формална експертиза, те ще получат указание за допълнителното уточняване и прецизиране, съгласно списъка на стоките и услугите от хармонизираната база – ТМ Class http://oami.europa.eu/ec2 Това няма да се отнася до случаите, в които заявителят е посочил заглавието на класа и е декларирал желанието си да получи закрила за всички стоки или услуги от азбучния списък от съответния клас.
Във връзка с новата практика, когато заявителят е декларирал желанието си  да получи закрила за всички стоки или услуги от азбучния списък, заглавията на класовете няма да фигурират в списъка на стоките и/или услугите, за които марката ще получи закрила (каквато е досегашната практика). Патентното ведомство ще включва служебно в заявката само стоките и/или услугите от азбучния списък на съответния клас.
В тази връзка уведомяваме заявителите, че  Патентното ведомство  публикува трета Обща комуникация за единната нова практика относно приемливостта на класификационните термини. Публикуваният документ съдържа указания, които ще бъдат в помощ при определяне на термини за достатъчно ясни и точни с цел еднозначно определяне обхвата на закрила на марката.
Едновременно с третата Обща комуникация публикуваме и актуализираните версии на Общото съобщение относно въвеждането на IP Translator, в което е отразена промяната в практиката на Финландия, както и на Общо съобщение за единната практика относно общите термини от заглавията на класовете, в което са посочени и датите, от които ведомствата на държавите членки и OHIM ще прилагат новата практика по отношение на приемливостта на общите термини от заглавията на класовете.
информация на Патентно ведомство.

Хърватска се присъедини към EuroClass версия 2 - Croatia joins EuroClass version 2

OHIM анонсира за присъединяването на Хърватска към версия 2 на  EuroClass, база данни за улесняване класифицирането на стоките и услугите при заявка на търговски марки.

Държавите които участват в базата данни вече са 27.

Повече информация може да откриете тук.

English version

OHIM has announced the accession of Croatia to version 2 of EuroClass, a database which facilitates the classification of goods and services regarding applications of trademarks. 

Member States participating in the database are now 27. 

More information can be found here.

Спорове за стоки и услуги касаещи търговски марки в Аржентина - Disputes about goods and services related to trademarks in Argentina

IP Tango съобщава важна информация за всеки, който има интерес да регистрира търговска марка в Аржентина. Патентното ведомство на страната е въвело някои корекции в своята практика касаещи следното:

1. Ако експерта във Ведомството не приема цялостно посочените стоки или услуги в заявката за марка и отговорът на заявителя не удовлетвори изискванията на експерта, заявката за марка се отказва.

2. Ако експерта не приема само част от посочените стоки или услуги и отговорът на заявителя на удовлетвори неговите изисквания, регистрацията на марката ще продължи но спорните стоки или услуги ще бъдат изключени от заявката.

Естествено всяко решение на експертизата може да бъде обжалвано.

Предишната практика на Ведомството беше да отказва заявките за марки в тяхната цялост и във втория случай.

English version

IP Tango reported important information for everyone who is interested to register a trademark in Argentina. The Patent Office in the country has had some adjustments to it's practice regarding the following:

1. If the examiner objects to the entire description of goods or services contained in a trade mark application and the applicant’s response does not meet the examiner’s criterion, the application will be rejected.
2. If the examiner’s objections relate only to some goods or services of an application and the applicant’s response to the objection does not satisfy the examiner’s criterion, the application will continue -- but the goods or services to which objection has been made are now excluded ex officio.

Of course, any decision of the expert can be appealed.

The previous practice of the Office was to refuse trademark applications in their entirety including in the second case.