Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑490/19 Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier срещу Société Fromagère du Livradois SAS.
Делото касае въпросът дали защитата на географски означения обхваща освен наименованията им и външният вид на продуктите обозначавани с тях. Казусът има следната предистория:
По силата на Декрета от 22 декември 2000 г. Société Fromagère du Livradois, което произвежда сиренето „Morbier“ от 1979 г., получава разрешение да използва наименованието „Morbier“ без обозначението КНП до 11 юли 2007 г., когато го заменя с наименованието „Montboissié du Haut Livradois“. Освен това на 5 октомври 2001 г. Société Fromagère du Livradois подава заявка в Съединените щати за американската марка „Morbier du Haut Livradois“, която през 2008 г. подновява за десет години, а на 5 ноември 2004 г. — за френската марка „Montboissier“.
На 22 август 2013 г. синдикалната организация подава пред Окръжен съд Париж, Франция иск срещу Société Fromagère du Livradois с твърдения за нарушение на защитеното наименование и за извършване на действия на нелоялна и паразитна конкуренция чрез производството и продажбата на сирене, което възпроизвежда визуалния външен вид на обхванатия от ЗНП продукт „Morbier“, с цел да създаде объркване със същия и да извлече полза от популярността на свързваното с него изображение, без да спазва продуктовата спецификация на наименованието за произход, като иска дружеството да бъде осъдено да преустанови всяко пряко или непряко търговско използване на ЗНП „Morbier“ за стоки, които не са включени в него, всякаква злоупотреба, имитация или пресъздаване на ЗНП „Morbier“, всяко друго фалшиво или заблуждаващо означение по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на продукта по начин, който би могъл да създаде погрешна представа за произхода на продукта, всяка друга практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта, и по-специално всяко използване на черна ивица, разделяща сиренето на две части, и да поправи претърпяната от нея вреда.
Тези искания са отхвърлени с решение от 14 април 2016 г., потвърдено от Апелативен съд Париж, Франция с решение от 16 юни 2017 г. Последният приема, че продажбата на сирене, което има една или повече характеристики, които се съдържат в продуктовата спецификация на сиренето „Morbier“, и следователно го наподобява, не представлява нарушение.
В това решение, след като посочва, че правната уредба на ЗНП има за цел да защитава не външния вид на продукта или неговите характеристики, описани в продуктовата спецификация, а неговото наименование, поради което не забранява производството на продукт по методи, които са идентични с определените стандарти за географското указание, и след като приема, че при липсата на изключително право възпроизвеждането на външния вид на даден продукт е свързано със свободата на търговията и промишлеността, Апелативен съд Париж приема, че посочените от синдикалната организация характеристики, по-специално синята хоризонтална ивица, са свързани с исторически традиции и с традиционни техники, които присъстват и в други сирена, различни от „Morbier“, и са били използвани от Société Fromagère du Livradois още преди получаването на ЗНП „Morbier“, както и че не са резултат от инвестиции, направени от синдикалната организация или от нейните членове. Той приема, че доколкото правото да се използва растителен въглен, е предоставено само за сирене със това ЗНП, а за да се съобрази с американското законодателство, Société Fromagère du Livradois е трябвало да го замени с гроздов полифенол, двете сирена не може да се считат за сходни по тази характеристика. Като отбелязва, че Société Fromagère du Livradois е изтъкнало други различия между сиренето „Montboissié“ и сиренето „Morbier“, свързани по-специално с употребата на пастьоризирано мляко в първото и на сурово мляко във второто, той приема, че двете сирена са различни и че синдикалната организация се е опитала да разшири защитата на ЗНП „Morbier“ поради незаконосъобразен търговски интерес в противоречие с принципа на свободна конкуренция.
Синдикалната организация подава касационна жалба срещу това решение на Апелативен съд Париж пред запитващата юрисдикция, Касационен съд, Франция. В подкрепа на жалбата си тя поддържа най-напред, че наименованието за произход се ползва със защита срещу всяка практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта, и че като е приел, че е забранено само използването на ЗНП, Апелативен съд Париж е нарушил член 13 от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012. По-нататък, синдикалната организация поддържа, че отбелязвайки единствено че посочените от нея характеристики са свързани с исторически традиции и не се дължат на инвестиции, направени от нея и нейните членове, от една страна, и че сиренето „Montboissié“, което Société Fromagère du Livradois предлага на пазара от 2007 г., се различава от сиренето „Morbier“, от друга страна, без да изследва, въпреки отправеното искане, дали практиките на Société Fromagère du Livradois, по-конкретно копирането на характерната „пепелява ивица“ на сиренето „Morbier“, не могат да заблудят потребителя относно истинския произход на продукта, Апелативният съд е постановил незаконосъобразно решение с оглед на посочените текстове.
От своя страна Société fromagère du Livramage поддържа, че ЗНП закриля продуктите с произход от определен географски район, които единствени могат да се ползват от защитеното наименование, но не забранява на други производители да произвеждат и предлагат на пазара сходни продукти, стига те да не оставят впечатлението, че биха извлекли полза от разглежданото наименование. По националното право било забранено всяко използване на знак, съставляващ ЗНП, за обозначаване на сходни продукти, които не се ползват от такава защита, тъй като не произхождат от определен район или тъй като произхождат от този район, без да притежават необходимите характеристики, но не било забранено предлагането на пазара на сходни продукти, ако това предлагане не е придружено от практика, която може да доведе до объркване по-специално чрез злоупотреба или пресъздаване на това ЗНП. Société fromagère du Livramage изтъква също че „практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта“ по смисъла на член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012, трябва задължително да се отнася до „произхода“ на продукта и че следователно трябва да става въпрос за практика, в резултат от която потребителите да останат с впечатлението, че продуктът се ползва от съответното ЗНП. Société fromagère du Livramage счита, че тази „практика“ не може да се изразява само във външния вид на самия продукта, без каквото и да било отбелязване върху неговата опаковка, в което да се споменава защитеният произход.
Запитващата юрисдикция посочва, че жалбата, с която е сезирана, поставя пред нея неразглеждания досега въпрос дали член 13, параграф 1 от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява само използването от трето лице на регистрираното наименование, или трябва да се тълкува в смисъл, че забранява и всяко представяне на продукта, което би могло да заблуди потребителя относно действителния му произход, дори регистрираното наименование да не е било използвано от трето лице. Като отбелязва по-специално, че Съдът никога не се е произнасял по този въпрос, запитващата юрисдикция счита, че има съмнение относно тълкуването на съдържащия се в този член израз „друга практика“, която представлява особена форма на нарушение на защитено наименование, ако би могла да заблуди потребителя относно истинския произход на продукта.
Поради това според запитващата юрисдикция възниква въпросът дали възпроизвеждането на физическите характеристики на продукт, защитен със ЗНП, може да представлява практика, която би могла да заблуди потребителя относно истинския произход на продукта и която е забранена по силата на член 13, параграф 1 от посочените регламенти. Този въпрос се свежда до това да се определи дали представянето на продукт, защитен с наименование за произход, и по-специално възпроизвеждането на характерната му форма или външен вид, може да представлява нарушение на това наименование, въпреки че неговото наименование не е било възпроизведено.
При тези обстоятелства Касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 13, параграф 1 съответно от Регламент № 510/2006 и от Регламент № 1151/2012 да се тълкува в смисъл, че забранява само използването от трето лице на регистрираното наименование, или трябва да се тълкува в смисъл, че забранява представянето на продукт под закрилата на наименование за произход, и по-конкретно възпроизвеждането на характерната му форма или външен вид, което би могло да подведе потребителя относно истинския произход на продукта дори когато регистрираното наименование не е било използвано?“.
Решението на съда:
Член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни и от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни трябва да се тълкува в смисъл, че не забранява само използването от трето лице на регистрирано наименование.
Член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява възпроизвеждането на формата или на външния вид на продукт, обхванат от регистрирано наименование, когато това възпроизвеждане може да накара потребителя да вярва, че въпросният продукт е обхванат от това регистрирано наименование. Следва да се прецени дали това възпроизвеждане може да заблуди европейския потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, като се вземат предвид всички релевантни фактори в конкретния случай.
