Може ли TACO TUESDAY да бъде търговска марка в САЩ?

Такото е едно от най-популярните мексикански ястия за бързо хранене. То представлява свита тортиля напълнена с месо, зеленчуци, сос и тн.

Ястието е известно по цял свят, включително и в САЩ, където компания подава заявка за търговска марка TACO TUESDAY но за бира, като твърди, че знакът има нужната степен на присъща отличителност.

Според USPTO обаче това не е така. Приложени са множество доказателства, че изразът TACO TUESDAY е използван широко от множество ресторанти за обозначаване на ден от седмицата, когато се предлага тако храна заедно с напитки, включително и бира.

Ведомството посочва, че сайта на заявителя на марката включително предлага меню състоящо се от Тако и Бира.

С оглед на това марката е приета за описателна и неотличителна поради което е постановен пълен отказ.

Източник: The TTABlog.

Притежателят на марка PHILADELPHIA се противопостави успешно срещу марка VEGANDELPHIA

Използването на марка, която асоциира с друга общоизвестна такава винаги крие особен риск от проблеми. Това показва и казусът между Intercontinental Great Brands LLC и Costa & Casimiro, Lda.

Португалската компания Costa & Casimiro регистрира следната комбинирана европейска марка за клас 29 - Крем за мазане на основата на бадеми; Приготвени плодови продукти; Зеленчукови мазнини за хранителни цели; Растителни масла за хранителни цели; Смесени растителни масла за кулинарна употреба; Зеленчукови екстракти за храни; Зеленчукови пастети; Бадеми, обработени; Бадемово масло:

Срещу тази марка е подадено искане за заличаване от американската компания Intercontinental Great Brands на основание по-ранни словни марки PHILADELPHIA в ЕС, Испания и Португалия, всички за клас 29 за - месо, риба, птици и дивеч; месни екстракти; Консервирани, сушени и варени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри, плодови сосове; яйца, мляко и млечни продукти, сирене, крема сирене; хранителни масла и мазнини.

В допълнение, компанията е претендирала репутация на своите марки на основание член 8(5) EUTMR, като според нея марката на заявителя черпи от вече наличната репутация, като по този начин се облагодетелства.

EUIPO приема че стоките са идентични и сходни. По отношение на знаците, ведомството приема, че те са сходни визуално и фотетично до средна степен. Марките не са сходни в концептуално отношение.

Първата част от заявената марка VEGAN е описателна за посочените стоки от клас 29. Втората част DELPHIA асоциира визуално и фонетично с по-ранната марка, която означава град в САЩ, като това име не е описателно за стоките от клас 29.

Доводите на заявителя, че DELPHIA е име на човек не са приети от ведомството, тъй като макар да съществуват такива производни имена, те не са разпространени на територията на ЕС и повечето потребители не биха разпознали думата, като лично име.

Intercontinental Great Brands доказва успешно, че използва марките си на територията на ЕС и че те са известни, като се цитират и конкретни пазарни дялове в отделни страни, подкрепени с информация за рекламни дейности.

EUIPO приема марката с доказана репутация, като в същото време приема, че заявената марка може да извлича предимства от асоциацията си с по-ранните марки. Макар и на второ място в заявената марка думата DELPHIA има пряка асоциация с марки PHILADELPHIA , като цялостно заявената марка може да се възприеме, като веган вариант на по-ранните марки с репутация.

С оглед на това, EUIPO потвърждава искането за  заличаване в неговата цялост.

Източник: Alicante News.

Lidl загуби съдебно дело относно известното шоколадово зайче на Lindt

Швейцарският федерален съд излезе с решение по дело между производителят на шоколадови изделия Lindt & Sprüngli и търговската верига Lidl.

Казусът касае следното продавано от Lild шоколадово зайче с марка Favorina:

Lindt & Sprüngli инициират съдебно дело срещу Lidl на основание нарушаване на права върху следната регистрирана трийзмерна марка:

Федералният съд в страната се произнася с което приема за доказано нарушаването на правата върху марката на Lindt & Sprüngli и отсъжда преустановяване на всякакво използване и рекламиране на спорните шоколадови зайчета от страна на Lidl.

Според съда предоставеното от Lindt & Sprüngli социологическо проучване доказва по безспорен начин, че потребителите свързват тази форма на продукта с Lindt & Sprüngli независимо от цвета на зайчето.

Според съда наличието на словна марка Favorina в използваните от Lidl продукти не е достатъчно условие за преодоляване възможността за объркване сред потребителите. Съдът приема че при избор на хранителни продукти, където вниманието на потребителте не е завишено, те могат да направят своя избор дори и без да прочетат марката, виждайки единствено разпознаваемата и известна форма на продукта.

Източник: Kluwer Trademark Blog

Aldi загуби дело за търговска марка пред Общия съд на Европейския съюз

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение по дело T-527/20 Aldi срещу EUIPO.

Регистрацията на търговски марки в Европа може да бъде предизвикателство. Това е така не само защото защитата може да бъде на национално и на общностно ниво но и поради разликите в езиково и културно отношение между отделните страни в ЕС.

Интересен пример за това е опитът на международната верига хранителни магазини Aldi да защитят следната европейска комбинирана марка за класове 29 и 30:

EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания - описателност, член 7(1)(c) от Регламент (EU) 2017/1001.

Според практиката за регистрация на европейски марки, те могат да бъдат отказани ако са описателни дори и само за част от потребителите в Съюза. 

В конкретния случай думата CUCINA има значение на кухня за италианците и е описателна за стоките от класове 29 и 30. 

Същата марка е регистрирана и общоизвестна в Германия но в случая е проблемна на европейско ниво.

Aldi твърдят, че думата не е описателна за характеристиките на стоките, а представлява само място на тяхното приготвяне. Освен това тя е комбинирана с графични елементи, които я правят отличителна.

Тези доводи са отхвърлени. Според EUIPO графичният елемент представлява капак на тенджера, което отново го свърза с хранителни продукти. Комбинацията от два неотличителни елемента не прави марката отличителна, като цяло.

Това решение е потвърдено от Общия съд на Европейския съюз.

Източник: Meyer-Dulheuer MD Legal Patentanwälte PartG mbB

KFC Япония спечели лютив казус за търговски марки

Интересен лютив казус за търговски марки намери своето решение в Япония наскоро. Kentucky Fried Chicken Japan подава заявка за следната словна марка RED HOT изписана на японски (на катакана):

Марката е заявена за различни стоки в класове 29 и 30, включително и за месни но с изключение на подправки, сосове.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от американската компания French’s Food Company LLC на основание следните две по-ранни марки в клас 30 - подправки, сосове:

Според компанията, нейната марка е номер едно в категорията си в САЩ, има репутация и в Япония, поради което съществува риск от объркване на потребителите във връзка със заявената марка.

Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията изцяло. Според ведомството стоката подправка, сосове не е сходна на останалите стоки от класове 29 и 30.

По отношение на предоставените доказателства за налична репутация, ведомството приема, че те не са достатъчни. Фактът че лютивите сосове на американската компания са популярни в някои ресторанти в страната не е достатъчен за да се приеме, че марката е широко известна на потребителите.

В допълнение елементът FRANK’S създава нужната степен на разграничение между марките.

Източник: Masaki MIKAMI, Marks IP Law Firm.

Използване дори на външния вид на продукт защитен с географско означение може да бъде забранено

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑490/19 Syndicat interprofessionnel de défense du fromage Morbier срещу Société Fromagère du Livradois SAS.

Делото касае въпросът дали защитата на географски означения обхваща освен наименованията им и външният вид на продуктите обозначавани с тях. Казусът има следната предистория:

По силата на Декрета от 22 декември 2000 г. Société Fromagère du Livradois, което произвежда сиренето „Morbier“ от 1979 г., получава разрешение да използва наименованието „Morbier“ без обозначението КНП до 11 юли 2007 г., когато го заменя с наименованието „Montboissié du Haut Livradois“. Освен това на 5 октомври 2001 г. Société Fromagère du Livradois подава заявка в Съединените щати за американската марка „Morbier du Haut Livradois“, която през 2008 г. подновява за десет години, а на 5 ноември 2004 г. — за френската марка „Montboissier“.

На 22 август 2013 г. синдикалната организация подава пред Окръжен съд Париж, Франция иск срещу Société Fromagère du Livradois с твърдения за нарушение на защитеното наименование и за извършване на действия на нелоялна и паразитна конкуренция чрез производството и продажбата на сирене, което възпроизвежда визуалния външен вид на обхванатия от ЗНП продукт „Morbier“, с цел да създаде объркване със същия и да извлече полза от популярността на свързваното с него изображение, без да спазва продуктовата спецификация на наименованието за произход, като иска дружеството да бъде осъдено да преустанови всяко пряко или непряко търговско използване на ЗНП „Morbier“ за стоки, които не са включени в него, всякаква злоупотреба, имитация или пресъздаване на ЗНП „Morbier“, всяко друго фалшиво или заблуждаващо означение по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на продукта по начин, който би могъл да създаде погрешна представа за произхода на продукта, всяка друга практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта, и по-специално всяко използване на черна ивица, разделяща сиренето на две части, и да поправи претърпяната от нея вреда.

Тези искания са отхвърлени с решение от 14 април 2016 г., потвърдено от Апелативен съд Париж, Франция с решение от 16 юни 2017 г. Последният приема, че продажбата на сирене, което има една или повече характеристики, които се съдържат в продуктовата спецификация на сиренето „Morbier“, и следователно го наподобява, не представлява нарушение.

В това решение, след като посочва, че правната уредба на ЗНП има за цел да защитава не външния вид на продукта или неговите характеристики, описани в продуктовата спецификация, а неговото наименование, поради което не забранява производството на продукт по методи, които са идентични с определените стандарти за географското указание, и след като приема, че при липсата на изключително право възпроизвеждането на външния вид на даден продукт е свързано със свободата на търговията и промишлеността, Апелативен съд Париж приема, че посочените от синдикалната организация характеристики, по-специално синята хоризонтална ивица, са свързани с исторически традиции и с традиционни техники, които присъстват и в други сирена, различни от „Morbier“, и са били използвани от Société Fromagère du Livradois още преди получаването на ЗНП „Morbier“, както и че не са резултат от инвестиции, направени от синдикалната организация или от нейните членове. Той приема, че доколкото правото да се използва растителен въглен, е предоставено само за сирене със това ЗНП, а за да се съобрази с американското законодателство, Société Fromagère du Livradois е трябвало да го замени с гроздов полифенол, двете сирена не може да се считат за сходни по тази характеристика. Като отбелязва, че Société Fromagère du Livradois е изтъкнало други различия между сиренето „Montboissié“ и сиренето „Morbier“, свързани по-специално с употребата на пастьоризирано мляко в първото и на сурово мляко във второто, той приема, че двете сирена са различни и че синдикалната организация се е опитала да разшири защитата на ЗНП „Morbier“ поради незаконосъобразен търговски интерес в противоречие с принципа на свободна конкуренция.

Синдикалната организация подава касационна жалба срещу това решение на Апелативен съд Париж пред запитващата юрисдикция, Касационен съд, Франция. В подкрепа на жалбата си тя поддържа най-напред, че наименованието за произход се ползва със защита срещу всяка практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта, и че като е приел, че е забранено само използването на ЗНП, Апелативен съд Париж е нарушил член 13 от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012. По-нататък, синдикалната организация поддържа, че отбелязвайки единствено че посочените от нея характеристики са свързани с исторически традиции и не се дължат на инвестиции, направени от нея и нейните членове, от една страна, и че сиренето „Montboissié“, което Société Fromagère du Livradois предлага на пазара от 2007 г., се различава от сиренето „Morbier“, от друга страна, без да изследва, въпреки отправеното искане, дали практиките на Société Fromagère du Livradois, по-конкретно копирането на характерната „пепелява ивица“ на сиренето „Morbier“, не могат да заблудят потребителя относно истинския произход на продукта, Апелативният съд е постановил незаконосъобразно решение с оглед на посочените текстове.

От своя страна Société fromagère du Livramage поддържа, че ЗНП закриля продуктите с произход от определен географски район, които единствени могат да се ползват от защитеното наименование, но не забранява на други производители да произвеждат и предлагат на пазара сходни продукти, стига те да не оставят впечатлението, че биха извлекли полза от разглежданото наименование. По националното право било забранено всяко използване на знак, съставляващ ЗНП, за обозначаване на сходни продукти, които не се ползват от такава защита, тъй като не произхождат от определен район или тъй като произхождат от този район, без да притежават необходимите характеристики, но не било забранено предлагането на пазара на сходни продукти, ако това предлагане не е придружено от практика, която може да доведе до объркване по-специално чрез злоупотреба или пресъздаване на това ЗНП. Société fromagère du Livramage изтъква също че „практика, която би могла да заблуди потребителя по отношение на истинския произход на продукта“ по смисъла на член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012, трябва задължително да се отнася до „произхода“ на продукта и че следователно трябва да става въпрос за практика, в резултат от която потребителите да останат с впечатлението, че продуктът се ползва от съответното ЗНП. Société fromagère du Livramage счита, че тази „практика“ не може да се изразява само във външния вид на самия продукта, без каквото и да било отбелязване върху неговата опаковка, в което да се споменава  защитеният произход.

Запитващата юрисдикция посочва, че жалбата, с която е сезирана, поставя пред нея неразглеждания досега въпрос дали член 13, параграф 1 от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява само използването от трето лице на регистрираното наименование, или трябва да се тълкува в смисъл, че забранява и всяко представяне на продукта, което би могло да заблуди потребителя относно действителния му произход, дори регистрираното наименование да не е било използвано от трето лице. Като отбелязва по-специално, че Съдът никога не се е произнасял по този въпрос, запитващата юрисдикция счита, че има съмнение относно тълкуването на съдържащия се в този член израз „друга практика“, която представлява особена форма на нарушение на защитено наименование, ако  би могла да заблуди потребителя относно истинския произход на продукта.

Поради това според запитващата юрисдикция възниква въпросът дали възпроизвеждането на физическите характеристики на продукт, защитен със ЗНП, може да представлява практика, която би могла да заблуди потребителя относно истинския произход на продукта и която е забранена по силата на член 13, параграф 1 от посочените регламенти. Този въпрос се свежда до това да се определи дали представянето на продукт, защитен с наименование за произход, и по-специално възпроизвеждането на характерната му форма или външен вид, може да представлява нарушение на това наименование, въпреки че неговото  наименование не е било възпроизведено.

При тези обстоятелства Касационен съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 13, параграф 1 съответно от Регламент № 510/2006 и от Регламент № 1151/2012 да се тълкува в смисъл, че забранява само използването от трето лице на регистрираното наименование, или трябва да се тълкува в смисъл, че забранява представянето на продукт под закрилата на наименование за произход, и по-конкретно възпроизвеждането на характерната му форма или външен вид, което би могло да подведе потребителя относно истинския произход на продукта дори когато регистрираното наименование не е било използвано?“.

Решението на съда:

Член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни и от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни трябва да се тълкува в смисъл, че не забранява само използването от трето лице на регистрирано наименование.

Член 13, параграф 1, буква г) от регламенти № 510/2006 и № 1151/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява възпроизвеждането на формата или на външния вид на продукт, обхванат от регистрирано наименование, когато това възпроизвеждане може да накара потребителя да вярва, че въпросният продукт е обхванат от това регистрирано наименование. Следва да се прецени дали това възпроизвеждане може да заблуди европейския потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, като се вземат предвид всички релевантни фактори в конкретния случай.

Вкусът не може да бъде обект на авторско право - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑310/17 Levola Hengelo BV срещу Smilde Foods BV. Делото касае въпроса дали вкусът на хранителен продукт може да бъде обект на авторскоправна защита. Делото има следната предостория:

Heksenkaas, или Heks’nkaas, е сирене за намазване със сметана и билки и е създадено през 2007 г. от нидерландски търговец на зеленчуци и пресни продукти. По силата на сключен през 2011 г. договор и срещу възнаграждение, зависещо по размер от оборота от продажбите, създателят на този продукт преотстъпва на Levola свързаните с него права върху интелектуалната собственост.

На 10 юли 2012 г. е предоставен патент за метода на производство на Heksenkaas.

От м. януари 2014 г. Smilde произвежда продукт с наименование Witte Wievenkaas за верига от супермаркети в Нидерландия.

Тъй като счита, че производството и продажбата на Witte Wievenkaas накърняват авторското му право върху „вкуса“ на Heksenkaas, Levola предявява иск срещу Smilde пред Районен съд Гелдерланд, Нидерландия.

След като посочва, че според него авторско право върху даден вкус се отнася до „цялостното усещане на вкусовите рецептори при консумацията на хранителен продукт, включително възприятието в устата от допира с него“ Levola иска от Rechtbank Районен съд, Гелдерланд да постанови, от една страна, че вкусът на Heksenkaas е собствено интелектуално творение на автора на вкуса и че следователно се ползва с авторскоправна закрила като произведение по смисъла на член 1 от Закона за авторското право, а от друга страна, че вкусът на продукта, произвеждан от Smilde, представлява възпроизвеждане на това произведение. Levola също така иска този съд да задължи Smilde да преустанови за в бъдеще всяко нарушение на авторското му право, като по-специално да прекрати производството, покупката, продажбата или друга търговска дейност с продукта с наименование Witte Wievenkaas.

С решение от 10 юни 2015 г. Районен съд Гелдерланд приема, че и без да е необходимо да отговаря на въпроса дали вкусът на Heksenkaas може да получи авторскоправна закрила, при всички положения претенциите на Levola трябва да бъдат отхвърлени, тъй като то не е посочило въз основа на кои елементи или коя комбинация от елементи на вкуса на продукта Heksenkaas следва да се приеме наличието на негов собствен, оригинален характер и индивидуални белези.

Levola обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

Според нея по същество поставеният централен въпрос по главното дело е дали вкусът на хранителен продукт може да се ползва с авторскоправна закрила. Тази юрисдикция добавя, че страните по главното дело застъпват диаметрално противоположни позиции по този въпрос.

Според Levola вкусът на хранителен продукт може да се окачестви като литературно, научно или художествено произведение, ползващо се с авторскоправна закрила. Levola се позовава по-специално на решение от 16 юни 2006 г. на Върховния съд на Нидерландия, Lancôme (NL:HR:2006:AU8940), в което този съд принципно приема за възможно признаването на авторско право върху аромата на парфюм.

Обратно, според Smilde системата за закрила на авторското право се отнася само за визуални и звукови произведения и тя не включва закрила на вкусове. Освен това нетрайният характер на хранителните продукти и субективният характер на вкусовото възприятие изключвали класифицирането на вкуса на хранителен продукт като закриляно с авторско право произведение. Също така изключителните авторски права върху произведение, предмет на интелектуална собственост, и ограниченията, на които са подложени тези права, практически били неприложими към вкусовете.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Касационен съд, Франция категорично отхвърля възможността за предоставяне на авторскоправна закрила на аромат, по-специално в свое решение от 10 декември 2013 г. (FR:CCASS:2013:CO01205). Поради това била различна практиката на върховните национални съдилища в Европейския съюз, що се отнася до въпрос, сходен с поставения в разглежданото главно дело — за авторскоправната закрила на аромат.

При тези условия Апелативен съд, Арнем-Люварден, Нидерландия решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) а) Допуска ли правото на Съюза авторскоправна закрила на вкус на хранителен продукт като собствено интелектуално творение на неговия автор? По-конкретно:

б)  Допустима ли е авторскоправната закрила предвид обстоятелството, че макар понятието „литературни и художествени произведения“ по член 2, параграф 1 от Бернската конвенция, страни по която са всички държави — членки на Съюза, да включва безспорно „всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, посочените в същата разпоредба примери се отнасят само до визуалните и/или звуковите произведения, които могат да бъдат възприемани визуално и/или звуково?

в)  Допускат ли (евентуалната) нетрайност на даден хранителен продукт и/или субективният характер на вкусовото възприятие вкусът на този хранителен продукт да се счита за закриляно от авторското право произведение?

г) Допуска ли системата от изключителни права и ограничения в членове 2—5 от Директива [2001/29] авторскоправна закрила на вкуса на хранителен продукт?

2) При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а):

а) Кои изисквания трябва да са изпълнени, за да може вкусът на даден хранителен продукт да бъде закрилян с авторско право?

б) Отнася ли се авторскоправната закрила на вкуса единствено за вкуса сам по себе си или (също) и за рецептата за съответния продукт?

в) Какви обстоятелства трябва да докаже страната, която в производството (за установяване на нарушение) твърди, че е създала закрилян с авторско право вкус на хранителен продукт? Достатъчно ли е тази страна да представи хранителния продукт в производството пред националния съд, за да може той сам да прецени чрез помирисване и вкусване дали вкусът на хранителния продукт отговаря на изискванията за авторскоправна закрила? Или пък ищецът трябва (също) да опише творческите решения във връзка със създаването на вкуса и/или на рецептата, които позволяват вкусът да се счита за собствено интелектуално творение на автора?

г) Как разглеждащият производство за установяване на нарушение национален съд следва да определи дали вкусът на хранителния продукт на ответника е толкова сходен с вкуса на хранителния продукт на ищеца, че нарушава авторското му право? […] [отбелязване относно постановяването на съдебното решение; подписи; отбелязване във връзка с удостоверяването]“.

Решеието на съда:

Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество следва да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, вкусът на даден хранителен продукт да се ползва с авторскоправна закрила на основание на тази директива и от друга страна, дадено национално законодателство да се тълкува в смисъл, че предоставя авторскоправна закрила на такъв вкус.

Не всеки слоган за мляко може да бъде търговска марка в ЕС

Шведската компания Oatly AB, която предлага продукти заместители на млякото, загуби спор с EUIPO по отношение на заявка за европейска марка "IT’S LIKE MILK BUT MADE FOR HUMANS" заявена за класове 18, 25, 29, 30, 32.

Марката е отказана на абсолютни основания - липса на отличителност. Според EUIPO този слоган има директен рекламен и хвалебствен характер, поради което не може да бъде знак разпознаван, като търговски източник от потребителите.

Oatly AB привеждат довода, че марката е сугестивна, изисква определена мисловна дейност от потребителите за да могат да разберат смисълът й, тоест че става дума за мляко но не в класическия му вариант от животински произход.

EUIPO отхърля този аргумент, като приема, че значението на марката е напълно описателно, тоест че става дума за заместител на млякото, което се разбира директно от потребителите.

Решението е в етап на обжалване пред Общия съд на ЕС.

Този казус е показателен за крехкия характер на сугестивните марки. В случая на Doublemint, марката е регистрирана макар да има конкретно значение на двойна мента, но реално потребителите трябва да се замислят какво означава това, тоест какво е единичното ниво на мента и има ли такъв измерител.

Източник: Marks & Clerk - Heather Williams for Lexology.

Търговска марка Lehman Brothers е все още активна въпреки фалита на известната банка

Интересен казус от САЩ показва как една търговска марка, която не се използва активно от години може все още да бъде защитена.

Конкретният случай касае небезизвестната инвестиционна банка Lehman Brothers, която беше в центъра на световната икономическа криза от 2008 година. След нейният фалит, марките Lehman Brothers са придобити от Barclays Capital, която ги лицензира обратно на   Lehman Brothers за целите на процедурата по ликвидация на компанията.

Друга компания Tiger Lily Ventures Ltd заявява през 2013 година марка Lehman Brothers за бира и спиртни напитки, както и барове и ресторанти. 

Защитата на марките на Barclays изтича и те заявяват нова марка по-късно през 2013 година, като подават опозиция срещу заявената марка на основание по-ранно използване на марка Lehman Brothers, налична репутация на марката и възможност за объркване на потребителите и асоцииране с притежателят на по-ранната марка. Както е известно в САЩ правата върху търговската марка са базирани на нейното реално използване на пазара.

Tiger Lily Ventures конткрират, че марките на Barclays са изоставени и не са използвани особено за посочените стоки.

Апелативният борд на американското патентно ведомство, обаче приема, че това не е така. Макар марките да не се използват за финансови услуги са налични различни ликвидационни дейности свързани с Lehman Brothers изискващи финансови операции и продажба на активи.

Поради тази причина не може да се приеме, че използването на марките е преустановено напълно.

Бордът приема заявената марка за идентична на по-ранните. По отношение на стоките и услугите, Бордът счита, че макар Lehman Brothers, като марка да е използвана за финансови услуги, често подобни големи компании използват брандовете си и за други стоки и ислуги, включително напитки, храни и други рекламни и мърчандайзинг активности.

Поради тази причина е много вероятно клиентите на Tiger Lily Ventures да направят връзка с инвестиционната банка  Lehman Brothers имайки предвид и нейната все още налична разпознаваемост и репутация на пазара.

Източник: Ira S. Sacks and Rachel B. Rudensky - Akerman LLP 

Спор относно марка “FIT KITCHEN” във Великобритания

Интересен спор относно търговски марки от Великобритания привлече вниманието ни.

Fit Kitchen Limited е компания предлагаща готови ястия предз своя интернет сайт на база предпочитания на потребителите.

Scratch Meals е друга компания, която предлага готови ястия но в магазинната мрежа. Компанията използва бранд “FIT KITCHEN” за обозначаване на продуктите си.

Fit Kitchen Limited завежда съдебно дело за нарушаване на права върху нейна регистрирана марка FIT KITCHEN.

Scratch Meals контрират, че въпросната марка трябва да бъде заличена, тъй като е била заявена недобросъвестно, шест дни след като Fit Kitchen Limited е прекратила дейността си, като компания.

Fit Kitchen Limited  доказват, че не са пуличили официалното решение за прекратяване на дейността си от търговския регистър поради технически проблеми, поради което марката е регистрирана коректно. Fit Kitchen Limited са подали веднага искане за възобновяване на дейността си.

Scratch Meals заявяват, че в случай на компания прекратила дейността си но направила заявка за марка, то тази заявка трябва да бъде притежание на Короната,  според законодателството във Великобритания.

Проблемът за компанията обаче е че тази претенция не е била включена в първоначалната аргументация по делото, поради което е отхвърлена от съда.

При това положение според съда е налице нарушаване на права върху търговска марка. Представените знаци са изентични за идентични и сходни стоки и услуги.

В допълнение Fit Kitchen Limited предоставят множество оплаквания от потребители, които са били объркани по отношение на двете марки.

Съдът приема и че е налице недобросъвестно използване на марката от страна на Scratch Meals, които се възпозват от репутацията на по-ранната марка.

Източник: Simon Bennett and Scott Steinberg - Fox Williams LLP for Lexology.

Дали INCREDIBLE BURGER е сходно на IMPOSSIBLE BURGER - проблеми за Nestle в ЕС

Съд в Хага, Холандия се изиска от швейцарската компания Nestle да преустанови използването на наименованието INCREDIBLE BURGER за свойте бургери със засместител на месо.

Причината е съдебно дело инициирано от американската стартъп компания Impossible Burger, която предлага подобен продукт с регистрирана европейска марка IMPOSSIBLE BURGER.

Nestle атакува тази марка с искане за заличаване на основата на липса на отличителност и описателност във връзка с посочените стоки.

Междувременно обаче американската компания завежда дело в Холандия и съдът приема, че INCREDIBLE BURGER е сходно във визуално, фонетично и макар отчасти и смислово отношение на активната марка IMPOSSIBLE BURGER.

Една от причините съдът да приеме, че Nestle опитва да имитира марката на американската компания е факта, че между двете компании са водени лицензионни преговори по отношение на марката IMPOSSIBLE BURGER, които обаче са били прекратени.

От швейцарската компания са решени да преименуват своя продукт на Sensational Burger в опит да се разграничат американският стартъп.

Източник: FoodNavigator.com

Uber спечели нов казус относно марките си във Великобритания

Uber спечели опозиция срещу заявена национална марка във Великобритания ‘ChefUber’ в клас 35 за различни услуги свързани с подбор на персонал в областта на кетъринга и храните.

Според американската компания заявената марка е сходна, както на самостоятелните марки UBER, регистрирани за същия клас, така и на марка UberEats, използвана за доставка на храна.

Според заявителят марките са различни поради наличието на думата Chef, която е разположена в началото на неговата марка.

Патентното ведомство на страната приема, че посочените услуги в клас 35 на двете марки са сходни и идентични. По отношение на знаците, ведомството приема, че те са сходни до степен да причинят потребителско объркване.

Причината за това е че макар Chef да е в началото на по-късната марка, тази дума е слабо отличителна и дори описателна.

В допълнение вемоството приема, че по-късната марка черпи от репутацията на марките на Uber, които са наложени в страната от дълги години.

Източник: WIPR.

Kellogg загуби опозиция срещу пивоварна във Великобритания

Kellogg Company загуби опозиция във Великобритания във връзка със заявена от местната пивоварна Fuller марка FRUIT LOOP за клас 32 - Бира, безалкохолни бири.

Kellogg подава опозиция на базата на по-ранна марка с репутация Froot Loops в клас 30 - Кафе, чай, какао, захар, ориз, тапиока, саго, изкуствено кафе; брашно и приготвени препарати

от зърнени храни, хляб, сладкиши и незамразени сладкарски изделия; пчелен мед; дрожди; сол, горчица; оцет, сосове (подправки); подправки.

Според компанията новозаявената марка ще се възползва от установената репутация на по-ранната марка макар тя да се използва са произведения от зърнени храни.

Патентното ведомство на страната отхвърля опозицията.  Според ведомството марките са сходни в ниска степен за несходни продукти.

Клучовият момент в производството е претендираната репутация на по-ранната марка. Според ведомството тя не е доказана, тъй като предоставените материали не показват значително присъствие на марката на пазара във Великобритания за продължителен период от време, така че потребителите да са запознати в значителна степен с бранда.

Източник: WIPR.

McDonald’s загуби спор относно марката си Big Mac в Европа

McDonald’s загуби спор с ирландската верига за бързо хранене  Supermac’s, която атакува нейна европейска марка ‘Big Mac’ с искане за отмяна поради липса на реално използване в продължение на 5 последователни години.

Според европейското законодателство, ако притежател на марка не я използва в рамките на този период, тя може да бъде отменена.

В случая McDonald привеждат доказателства под формата на декларации за реализирани продажби под марката, брошури и извадки от сайта на компанията и wikipedia.

EUIPO обаче счита това за недостатъчно за да се покаже реално използване на марката на пазара. Приложените декларации са подписани от служители на компанията и имат по-малка тежест при оценката на използването. По отношение на брошурите не е предоставена информация как са били разпространявани и дали са достигнали до потребителите.

Извадката от сайта не показва реални продажби или посещения от потребители, а тази от wikipedia не може да се счете за обективна поради възможността за свободна редакция на съдържанието.

Много е вероятно McDonald да обжалват решението пред Апелативния борд на ведомството.

Този казус е показателен за необходимостта от внимателно планиране на доказателствения материал в подобни случаи, така че той по обиктивен начин да покаже реалното използване на съответната марка.

Източник: WIPR.

PepsiCo спечели хрускав спор пред Европейския съд

PepsiCo спечели съдебно дело T‑82/17 пред Общия съд на Европейския съюз, относно искане за отмяна на регистрирана от страна на немската компания Intersnack Group GmbH европейска марка ‘Exxtra Deep’ за класове 29, 30, 31.

Според PepsiCo марката е описателна и неотличителна за стоките в посочените класове, поради което не може да бъде регистрирана.

EUIPO се съгласява частично с тези твърдения, като приема, че марката е описателна относно продукт Чипс, тъй като думата deep се използва за описание на формата на извивките на продукта. За останалите продукти, включително за консервирани, сушени и обработени плодове и зеленчуци, марката не е счетена за описателна.

PepsiCo обжалва.

Според Общия съд, EUIPO е допуснало грешка при оценката на обхвата на стоките за които може да се приложи описателността. Съдът приема, че чипс може да бъде произведен и от други продукти освен от картофи, и по точно:

Първо, както е изрично посочено в описанието на стоките от клас 29, указани в спорната марка, стоките за хрускане (а именно чипсът) са направени на базата на картофи, за които не може да се оспори, че са зеленчук, както твърди по-специално определението на Oxford English Dictionary, представено от жалбоподателя пред EUIPO, според което зеленчукът е „всеки жив организъм, който не е животно; по-специално принадлежащ към растителното царство“ Този факт не е оспорен от встъпилата страна.

Второ, чипсът може да бъде произведен от зеленчуци, различни от картофите, или от плодове, както подчертава жалбоподателят.

Трето, не е изключено чипсът от зеленчуци или плодове да се счита за сушени или обработени зеленчуци или плодове. Както посочва жалбоподателят, чипсът може да бъде пържен или сушен или обработен.

Четвърто, както правилно посочва жалбоподателят, плодовете и зеленчуците, спадащи към клас 29, са „консервирани, сушени или обработени“. Не става въпрос за пресни плодове, които спадат към клас 31. Именно от консервирани, сушени или обработени зеленчуци и плодове е произведен чипсът или в по-широк смисъл — „стоки[те] за хрускане на базата на картофи, получени чрез пресоване или под формата на топки, а ако не — произведени или подготвени по всякакъв друг начин“.

Така поради изтъкнатите от жалбоподателя мотиви, които EUIPO не оспорва, следва да се приеме, че „стоки[те] за хрускане на базата на картофи, получени чрез пресоване или под формата на топки, а ако не — произведени или подготвени по всякакъв друг начин“, спадащи към клас 29, са обхванати от категорията на „консервирани[те], сушени[те] и обработени[те] плодове и зеленчуци“, включени в същия клас.

"Cooking Chef Gourmet" не може да бъде търговска марка според Европейския съд

Общият съд на Европейския съюз излезе с решение, с което потвърди позицията на EUIPO да откаже регистрация на словна марка ‘Cooking Chef Gourmet’ за класове 7 и 11(домакински уреди за готвене) , заявена от  италианската компания De’Longhi.

Отказът е безиран на абсолютни основания - липса на отличителност и описателност във връзка с посочените стоки.

Според ведомството марката има хвалебствен характер за потребителите (както обикновенни такива, така и специализирани в ресторантьорската индустрия) използващи английски език.

Съдът потвърждава това решение. Доводите на De’Longhi, че въпросната марка има придобита отличителност на база по-ранна известна марка  Chef, използвана от 50-те години на 20в. насам, са отхвърлени. Причината е че не са приведени доказателства за това пред EUIPO, освен това заявената марка се различава значително от по-ранната известна марка.

Източник:WIPR.

Кратки IP новини

1.  Burger wars: Burgerista vs Burgista. За повече информация тук. 

2. Лятно училище по интелектуална собственост, 30.07.2018 - 10.08.2018 г., Бон, Германия. За повече информация тук. 

3.  EPO reports growing demand; Europe's attractiveness as leading tech market confirmed. За повече информация тук. 

Информация на Центъра по Интелектуална собственост към УНСС. Повече информация може да откриете тук.  

“BON GOÛT" може да бъде търговска марка в Япония

Masaki MIKAMI публикува интересно решение на Патентното ведомство на Япония относно регистрабилността на марка “BON GOÛT" на територията на страната.

Марката е заявена за стоките от клас 30 кифли и хлябове, сладкарски изделия, хамбургери, пица, подправки, юфка, макаронени изделия, кафе, чай и клас 43 ресторантьорско обслужване, отдаване под наем на апарати за готвене и микровълнови фурни.

Първоначално ведомството отказва марката на абсолютни основания. Думата означава Добър вкус на френски и е неотличителна за посочените стоки.

Апелативният борд на ведомството обаче отменя това решение, като стига до заключението, че марката има фантазиен характер, тъй като средният потребител в Япония не е запознат с френския език и няма да разбере значението на думата.

Битка с бисквитите и възглавниците в Милано

Eleonora Rosati публикува интересна новина за IP Kat относно съдебно дело в Милано. 

Италианската компания Barilla е притижател на серия от европейски марки Pan di Stelle,Galletti, Abbracci, Rigoli, Mooncake, Crostatina, Batticuori, Ringo, and Gocciole използвани за различни десерти и бисквити. 

Друга компания влиза в контакт с Barilla с предложение да използва тези марки и формата на продуктите за производството на декоративни възглавници.

Сделката не се осъществява но въпреки това компанията започва производството на такива стоки, използвайки сходни имена на регистрираните марки, като: Pandistelloso, Gallettoso, Rigoloso.

Barilla завежда съдебно дело и го печели. Според съда компанията нарушител е използвала сходни на регистрираните марки, като по този начин е нарушила правата на Barilla, която използва марките от години и е изградила тяхната репутация сред потребителите.

Аргументът на ответника, че използването на марките не е в същите класове за които те са регистрирани, поради което не е налице нарушение на права е отхвърлено от съда, според който марките са общоизвестни.

Копирайки техните имена и формите на продуктите, налагани от години от ищеца, ответника се е опитал да се възползва по нелоялен път от изградената им репутация.