Понякога в практиката създаването и регистрацията на търговски марки създава конфликтни ситуации между специалистите по интелектуална собственост и маркетинг експертите.
Причината за това е желанието на последните, понякога, не винаги, марката да има значение, което да говори на потребителите за съответните стоки или услуги.
Макар това да звучи добре от маркетинг гледна точка то може да създаде серия от проблеми при защитата на марката в последствие.
Един пример за това е скорошно решение на Общия съд на Европейския съюз по дело Case T‑48/20, Sahaj Marg Spirituality Foundation срещу EUIPO.
Казусът касае международна марка HEARTFULNESS, с посочване на ЕС, за следните услуги:
- Клас 16: ‘Печатни материали; учебни и учебни материали “;
- Клас 41: ‘Образование; осигуряване на обучение и културни дейности “;
- Клас 45: „Консултантски услуги в областта на духовността“
EUIPO отказва регистрация на марката на абсолютни основания - описателност и липса на отличителност.
Според ведомството потребителите биха възприели директно значението на думата техника за медитация наречена по същия начин. Решението е потвърдено и от Апелативния борд.
Заявителят обжалва, като твърди, че думата HEARTFULNESS е фантазийна, създадена от него с цел да опише конкретна техника за медитация. Целта е потребителите да свързват тази техника именно със заявителя.
Съдът потвърждава позицията на EUIPO и отхвърля жалбата. Фактът че един термин е ново създаден не означава директна възможност за неговата регистрация, като марка. Ако той описва конкретни стоки и услуги и служи, като генеричен термин за тях то неговата регистрация може да бъде отказана. В случая съдът счита, че това е именно така, като посочва и издадена книга със заглавие The Heartfulness Way, която също допринася за това заключение.
