Facebook загуби дело в ЕС относно премахване на незаконно съдържание

Европейският съд излезе с решение по дело Case C‑18/18, Eva Glawischnig-Piesczek v Facebook Ireland Limited, което касае следната предостория:

 Г‑жа Glawischnig-Piesczek е депутат в Националения съвет на Австрия, председател на парламентарната група на „die Grünen“ (Зелените) и федерален говорител на тази политическа партия.

Facebook Ireland е оператор на световна социалномедийна платформа за ползвателите, които се намират извън Съединените американски щати и Канада.

На 3 април 2016 г. ползвател на Facebook Service споделя на личната си страница статия от австрийското онлайн информационно списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“, вследствие от което на тази страница се генерира умалено изображение на оригиналния сайт, съдържащо заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на г‑жа Glawischnig-Piesczek. Освен това въпросният ползвател публикува коментар към статията, съдържащ думи и изрази, за които запитващата юрисдикция констатира, че накърняват честта на жалбоподателката в главното производство, обиждат я и я оклеветяват. Публикацията е била достъпна за всеки ползвател на Facebook Service.

С писмо от 7 юли 2016 г. г‑жа Glawischnig-Piesczek отправя искане до Facebook Ireland в частност да заличи този коментар.

Тъй като Facebook Ireland не премахва коментара, г‑жа Glawischnig-Piesczek предявява иск пред Търговски съд Виена, Австрия, който с определение за допускане на временни мерки от 7 декември 2016 г. задължава Facebook Ireland да преустанови — незабавно и до окончателното приключване на производството по иска за преустановяване на нарушението — публичното показване и/или разпространяване на снимки на жалбоподателката в главното производство, когато в придружаващото ги съобщение се съдържат дословно същите и/или смислово равностойни твърдения като тези в коментара, описан в точка 12 от настоящото решение.

Facebook Ireland блокира в Австрия достъпа до първоначално публикуваното съдържание.

Сезиран с въззивна жалба Висш областен съд Виена, Австрия потвърждава първоинстанционното определение, що се отнася до идентичните твърдения. За сметка на това той постановява, че преустановяване на разпространяването на твърдения със смислово равностойно съдържание се дължи само по отношение на твърденията, за които Facebook Ireland е получило сведения от жалбоподателката в главното производство, от трети лица или по друг начин.

Търговски съд Виена и Висш областен съд Виена основават актовете си на член 78 от Закона за авторското право и член 1330 от Гражданския кодекс, като се мотивират в частност с това, че публикуваният коментар съдържа изявления, които прекомерно накърняват честта на г‑жа Glawischnig-Piesczek и освен това ѝ приписват престъпни деяния, без да са представени никакви доказателства за това.

Всяка от страните в главното производство подава ревизионна жалба до Върховен съд, Австрия.

Доколкото следва да се произнесе дали разпореждането за преустановяване на нарушение, издавано по отношение на доставчик на хостинг услуги, който управлява социална мрежа с множество ползватели, може да се отнася включително до онези текстуално идентични и/или смислово равностойни изявления, за които доставчикът няма сведения Върховеният съд отбелязва, че съгласно неговата практика подобно задължение трябва да се смята за пропорционално, когато доставчикът вече разполага със сведения за поне едно посегателство срещу интересите на съответното лице вследствие от публикация на даден ползвател и с това е потвърден рискът от извършването на други нарушения.

Тъй като обаче преценява, че отнесеният до него спор повдига въпроси за тълкуването на правото на Съюза Върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

–   в целия свят,

–  в съответната държава членка,

–  на съответния ползвател в целия свят,

–  на съответния ползвател в съответната държава членка?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?

3) Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?“.

Решението на съда:

Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), и конкретно член 15, параграф 1 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съдилищата на държава членка да могат:

–  да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е дословно идентично на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, независимо по чия молба се съхранява тя,

–  да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е смислово равностойно на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, при условие че действията по контрол и търсене на информацията, за която е издадено това разпореждане, са така ограничени, че да се отнасят само до информация, която предава съобщение с по същество непроменено съдържание в сравнение с онова, по повод на което е направена констатацията за незаконност, и която включва указаните в разпореждането данни, и при условие че разликите във формулировката на това смислово равностойно съдържание в сравнение с формулировката на информацията, обявена преди това за незаконна, не биха могли да принудят доставчика на хостинг услугите да преценява самостоятелно това съдържание, и

– да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва посочената в разпореждането информация или да блокира достъпа до нея в целия свят в рамките на релевантното международно право.

Ново - Електронно заявяване на марки в Австрия

EUIPO съобщава новината за въвеждането от страна на Австрийското патентно ведомство на електронно заявяване на търговски марки в страната. Това ще улесни значително процесът по регистрация на нови марки в Австрия.

Съд в Австрия определи Youtube за отговорен за нарушаване на авторски права в Австрия

Съд във Виена постанови решение с което признава You Tube за отговорен относно нарушаване на авторски права върху произведения качвани на платформата. Делото касае обвинения от страна на телевизионната компания Puls4 за неразрешено качване на нейно съдържание от потребители в платформата.

Отбранителната позиция на You Tube в случая се основава на Директива 2000/31/EC за електронната търговия, според която:

Чл.14   Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна на получателя на услугата, държавите-членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за информацията, съхранена по молба на получателя на услугата, при условие че:

a)	доставчикът няма сведения за незаконна дейност или информация, а във връзка с искове за щети, не е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация; или

б)	доставчикът, при получаването на такива сведения или запознаването с такива факти, действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до информацията.

Тази възможност обаче е приложима само за доставчици на съдържание. Съдът във Виена обаче не приема, че You Tube отговаря на определението за такъв доставчик, предоставено  от практиката на Европейския съд, според която:

". , , вместо да се ограничава само до предоставянето на тази услуга неутрално чрез техническа и автоматична обработка на данните, предоставени от нейните клиенти, изпълнява активна роля от такова естество, че да й даде знания или да контролира тези данни. "(Съд на ЕО в L'Oreal ./.eBay).

Според съда във Виена You Tube обработва качваната информация, събира данни за нея и нейните потребители и я промотира. Поради това съдът приема, че You Tube не отговаря на определението за неутрален доставчик на съдържание.

Най-вероятно решението ще бъде обжалвано но така или иначе то е показателно за по-рестриктивният позход на съдилищата в Европа към подобен тип платформи.

Източник: Morrison & Foerster LLP - John F. Delaney, Christiane Stuetzle and Christoph Wagner, for Lexology.

Image: freephotocc, Pyxaby.

Парфюми и изчерпване на права в Австрия

Върховният съд в Австрия излезе с решение по дело за изчерпване на права върху търговски марки.

Казусът касае обвинение от страна на Davidoff към дистрибутор в Австрия продаващ парфюми с марки Davidoff - словна и комбинирана, без да е част от дистрибуционния канал на компанията. Според Davidoff, фирмата използва марките на своя сайт и по този начин може да въведе в заблуждение потребителите, че е част от търговския канал на Davidoff.

Според съдът обаче заблуда не може да има, тъй като въпросното използване има само информационна цел и е в съгласие с законодателството касаещо изчерпване на права върху марката в Европейското икономическо пространство, а именно:

Марка на ЕС не дава право на притежателя да забрани използването ѝ за стоки, които са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство под тази марка от притежателя или с негово съгласие.

Повече информация тук.

Източник: Taylor Wessing, Lexology.

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по делото Pinckney - The European Court rules in the Pinckney's case

Европейският съд излезе с решение по дело C‑170/12. Делото касае следното:

Г‑н Pinckney, който живее в Тулуза (Франция), твърди, че е автор, композитор и изпълнител на дванадесет песни, записани на винилов диск от групата Aubrey Small.

След като установява, че посочените песни са били възпроизведени без неговото разрешение на компакт диск (CD), щампован от Mediatech в Австрия и впоследствие продаван от британските дружества Crusoe или Elegy чрез различни уебсайтове, достъпни от домашния му адрес в Тулуза, г‑н Pinckney предявява иск срещу Mediatech на 12 октомври 2006 г. пред Тribunal de grande instance, Тулуза, за да бъде обезщетен за вредите, които е претърпял от нарушаването на авторското му право.

Mediatech повдига възражение за липса на компетентност на френските юрисдикции. С определение от 14 февруари 2008 г. съдията, отговарящ за подготовката на делото за разглеждане в Tribunal de grande instance, Тулуза, отхвърля това възражение, с мотива че само по себе си обстоятелството, че г‑н Pinckney е можел да закупи въпросните дискове от домашния си адрес във Франция от уебсайт, достъпен за потребителите във Франция, е достатъчно за установяването на съществена връзка между фактите и твърдените вреди, която обосновава компетентността на сезирания съд.

Mediatech обжалва това решение като твърди, че посочените CD са били щамповани в Австрия, където е седалището му, по заявка на британско дружество, което ги продава през уебсайт. Поради това Mediatech счита, че компетентни са само било юрисдикциите по седалището на ответника, което се намира в Австрия, било тези по мястото на настъпване на вредата, тоест тези по мястото на извършване на твърдяното нарушение, а именно Обединеното кралство.

С решение от 21 януари 2009 г. Cour d’appel, Тулуза, обявява, че Тribunal de grande instance, Тулуза, не разполага с компетентност, поради това че седалището на ответника се намира в Австрия, а мястото на настъпване на вредата не може да е Франция, и постановява, че не необходимо да се разглежда съответната отговорност на Mediatech и на дружествата Crusoe или Elegy, тъй като не се твърди, че последните се явяват съучастници в действията на Mediatech.

Г‑н Pinckney подава касационна жалба срещу това решение, като се позовава на нарушение на член 5, точка 3 от Регламента. Той твърди, че са налице основания за обявяване на френския съд за компетентен и че жалбата му е била отхвърлена неправилно.

При тези обстоятелства Cour de cassation решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)  Трябва ли член 5, точка 3 от [Регламента] да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на имуществените авторски права чрез поместване на съдържание онлайн в уебсайт,

–  лицето, което счита, че е увредено, може да предяви иск за отговорност пред юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпно или е било достъпно поместеното онлайн в уебсайта съдържание, за да получи обезщетение само за вредата, причинена на територията на държавата членка на сезираната юрисдикция,

или

– освен това е необходимо това съдържание или да е било предназначено за потребителите, които се намират на територията на тази държава членка, или трябва да е налице и друг свързващ фактор?

2)  Трябва ли на първия въпрос да се отговори по същия начин, когато твърдяното нарушение на имуществените авторски права е резултат не от поместването онлайн в уебсайт на съдържание, което не е на материален носител, а както е в случая, от предлагането онлайн на материален носител, възпроизвеждащ това съдържание?“.

Решението на съда:

Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на имуществените авторски права, гарантирани от държавата членка на сезираната юрисдикция, последната е компетентна да разгледа иск за обезщетение, предявен от автора на произведение срещу установено в друга държава членка дружество, което е възпроизвело произведението в тази друга държава членка на материален носител, продаван впоследствие от дружества, установени в трета държава членка, чрез уебсайт, достъпен и в района на сезираната юрисдикция. Последната има компетентност само по отношение на вреда, причинена на територията на държавата членка, към която тя принадлежи.

English version

The European Court has ruled in Case C-170/12. The case concerns the following:

 

Mr Pinckney, who lives in Toulouse (France), claims to be the author, composer and performer of 12 songs recorded by the group Aubrey Small on a vinyl record.

When he discovered that those songs had been reproduced without his authority on a compact disc (CD) pressed in Austria by Mediatech, then marketed by United Kingdom companies Crusoe or Elegy through various internet sites accessible from his residence in Toulouse, Mr Pinckney brought an action, on 12 October 2006, against Mediatech before the Tribunal de grande instance de Toulouse (Regional Court, Toulouse) seeking compensation for damage sustained on account of the infringement of his copyrights.

Mediatech challenged the jurisdiction of the French courts. By order of 14 February 2008, the judge preparing the case for trial at the Tribunal de grande instance de Toulouse dismissed that plea of lack of jurisdiction on the ground that the very fact that Mr Pinckney had been able to purchase the records concerned at his residence in France from an internet site accessible to the French public was sufficient to establish a substantial connection between the facts and the alleged damage, justifying the jurisdiction of the court seised.

Mediatech appealed against that judgment, arguing that the CDs had been pressed in Austria, where its headquarters is situated, at the request of a United Kingdom company which marketed them through an internet site. Thus, it claimed, the only courts having jurisdiction are the courts of the place of the defendant’s domicile, which is in Austria, or the courts of the place where the damage was caused, that is the place where the alleged infringement was committed, in the United Kingdom.

By a judgment of 21 January 2009, the Cour d’appel de Toulouse (Court of Appeal, Toulouse) held that the Tribunal de grande instance de Toulouse lacked jurisdiction on the ground that the defendant is domiciled in Austria and the place where the damage occurred cannot be situated in France, and that there was no need to examine the liability of Mediatech and Crusoe or Elegy in the absence of any allegation of collusion between them and Mediatech.

Mr Pinckney brought an appeal in cassation against that judgment, relying on Article 5(3) of the Regulation. He argued that the French courts have jurisdiction and that his action was wrongly rejected.

In those circumstances the Court of cassation decided to stay its proceedings and to refer the following questions to the Court of Justice for a preliminary ruling:

1.      Is Article 5(3) of … [the Regulation] to be interpreted as meaning that, in the event of an alleged infringement of copyright committed by means of content placed online on a website,

–      the person who considers that his rights have been infringed has the option of bringing an action to establish liability before the courts of each Member State in the territory of which content placed online is or has been accessible, in order to obtain compensation solely in respect of the damage suffered on the territory of the Member State before which the action is brought,

or

–      does that content also have to be, or to have been, directed at the public located in the territory of that Member State, or must some other clear connecting factor be present?

2.      Is the answer to Question 1 the same if the alleged infringement of copyright results, not from the placing of dematerialised content online, but, as in the present case, from the online sale of a material carrier medium which reproduces that content?’

The Court's decision is:

Article 5(3) of Council Regulation (EC) No 44/2001 of 22 December 2000 on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters must be interpreted as meaning that, in the event of alleged infringement of copyrights protected by the Member State of the court seised, the latter has jurisdiction to hear an action to establish liability brought by the author of a work against a company established in another Member State and which has, in the latter State, reproduced that work on a material support which is subsequently sold by companies established in a third Member State through an internet site also accessible with the jurisdiction of the court seised. That court has jurisdiction only to determine the damage caused in the Member State within which it is situated.

Възнаграждение при свободно използване на произведения на авторско право - Fair compensation for copyright exceptions

Европейският съд излезе с решение по дело C‑521/11. Делото касае следното:

Austro-Mechana е организация за колективно управление на права, която упражнява правата на авторите и на носителите на сродни права да им бъде изплащано възнаграждение за информационни носители съгласно предвидено в член 42b, параграф 1 от UrhG.

Amazon е международна група, която продава стоки чрез интернет, сред които упоменати в посочената разпоредба информационни носители.

Считано от май 2006 г., в изпълнение на поръчки по интернет от установени в Австрия клиенти, които сключват договори във връзка с това първоначално с Amazon.com International Sales Inc., със седалище в Съединените щати, а впоследствие с Аmazon EU Sàrl, със седалище в Люксембург, Amazon пуска в обращение в Австрия ивформационни носители по смисъла на член 42b, параграф от UrhG.

Austro-Mechana предявява иск срещу дружествата от групата Amazon пред Handelsgericht Wien, като иска те да му изплатят солидарно справедливо възнаграждение по смисъла на член 42b, параграф 1 от UrhG за пуснатите в обращение в Австрия информационни носители в периода 2002—2004 г.

Размерът на предявеното от Austro-Mechana възнаграждение за пуснатите през първата половина на 2004 г. информационни носители възлиза на 1 856 275 EUR. За останалия период, обхванат от предявената претенция за плащане, Austro-Mechana иска дружествата от групата Amazon да бъдат задължени със съдебно разпореждане да му предоставят данни от счетоводството си, които да му позволят да определи претенцията си по размер.

С постановеното решение Handelsgericht Wien се произнася частично по предявените искания, като уважава искането относно издаването на съдебно разпореждане и не се произнася по претенцията за плащане.

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато:

а)      притежателите на права по смисъла на член 2 от посочената директива имат право на справедливо възнаграждение, което следва да се предяви единствено чрез посредничеството на организация за колективно управление на авторски права по отношение на лицата, пуснали за първи път в обращение възмездно и с търговска цел на територията на страната информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане на произведенията на притежателите на права,

б)      това право не зависи от обстоятелството дали пускането на информационните носители в обращение се извършва чрез доставката им на други търговци [или] на физически или на юридически лица за използването им с търговска цел или на физически лица за лично ползване,

в)      като обаче лицето, което въз основа на разрешение от притежателя на съответното право ползва информационния носител за възпроизвеждане или го реекспортира преди продажбата му на крайния ползвател, има право на възстановяване на платеното възнаграждение от организацията за колективно управление на авторски права?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

а)      Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато посоченото в първия въпрос по буква a) право съществува само при пускане в обращение на информационните носители чрез доставката им на физически лица, които ги използват за възпроизвеждане за лични цели?

б)      При утвърдителен отговор на втория въпрос по буква a):

Следва ли до доказване на противното да се приема, че пуснатите в обращение чрез доставката им на физически лица информационни носители се използват за възпроизвеждане за лични цели?

3)      При утвърдителен отговор на първия въпрос или на втория въпрос по буква a):

От член 5 от Директива 2001/29 или от други разпоредби на правото на Съюза следва ли, че правото на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено чрез дадена организация за колективно управление на авторски права, не съществува, ако организацията за колективно управление на авторски права е задължена по закон да не изплаща половината от получените постъпления на притежателите на права, а следва да предоставя тези средства на социални и културни институции?

4)      При утвърдителен отговор на първия въпрос или на втория въпрос по буква a):

Допуска ли член 5 от Директива 2001/29 или друга разпоредба от правото на Съюза съществуването на право на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено от дадена организация за колективно управление на авторски права, ако в друга държава членка — макар и най-вероятно на противоречащо с правото на Съюза основание — вече е изплатено справедливо възнаграждение за пускането в обращение на информационните носители?“.

Решение на Съда:

1)      Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съществуването на уредба в държава членка, съгласно която без разграничение се прилага такса за копиране за лично ползване при първото пускане в обращение възмездно и с търговска цел на нейната територия на информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане, като същевременно тази уредба предвижда право на възстановяване на платените такси, при положение че крайното ползване на тези носители не попада в някоя от хипотезите от посочената разпоредба, когато практическите трудности обосновават подобна схема на финансиране на справедливото обезщетение — а запитващата юрисдикция е задължена да провери дали последното е така, като вземе предвид конкретните обстоятелства на всяка национална схема и наложените от тази директива граници, — както и при условие че това право на възстановяване е ефективно и не затруднява прекомерно връщането на платените такси.

2)      Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 следва да се тълкува в смисъл, че в рамките на схема за финансиране на предвиденото в тази разпоредба справедливо обезщетение чрез такса за копиране за лично ползване, чието заплащане се дължи от лицата, пуснали възмездно и с търговска цел за първи път в обращение на територията на съответната държава членка информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане, посочената разпоредба допуска тази държава членка да установи оборима презумпция за личното ползване на такива носители, в случай че са пуснати в обращение сред физически лица, когато практическите трудности във връзка с определянето на личните цели при ползването на разглежданите носители обосновават установяването на такава презумпция и доколкото вследствие на предвидената презумпция таксата за копиране за лично ползване не се налага в случаи, в които крайното ползване на тези носители очевидно не попада в хипотезите по същата разпоредба.

3)      Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 следва да бъде тълкуван в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба право на справедливо обезщетение или таксата за копиране за лично ползване, с която се финансира това обезщетение, не може да се изключва вследствие на обстоятелството, че половината от получените приходи от посоченото обезщетение или от тази такса не се изплащат пряко на притежателите на правото на същото обезщетение, а на социални и културни институции в полза на притежателите на това обезщетение, доколкото тези социални и културни институции действително осъществяват дейност в полза на притежателите на правото и при положение че условията за функционирането на посочените институции не са дискриминационни, а това обстоятелство следва да бъде установено от запитващата юрисдикция.

4)      Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 следва да се тълкува в смисъл, че ако дадена държава членка е въвела задължението при пускането в обращение възмездно и с търговска цел на информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане, да се начислява такса за копиране за лично ползване, която е предназначена за финансирането на предвиденото в тази разпоредба справедливо възнаграждение, това задължение не може да бъде изключено вследствие на обстоятелството, че подобна такса вече е била платена в друга държава членка.

English version

The European Court ruled in Case C-521/11. The case concerns the following:

Austro-Mechana is a copyright collecting society which exercises rights of authors and holders of related rights to receive payment of the remuneration for recording media under Paragraph 42b(1) of the UhrG.

Amazon is an international group which sells products via the internet, including recording media within the meaning of the above provision.

In response to orders placed via the internet by customers in Austria who concluded contracts for that purpose, initially with Amazon.com International Sales Inc., established in the United States, and subsequently with Amazon EU Sàrl, established in Luxembourg, from May 2006 onwards Amazon placed recording media on the market in Austria within the meaning of Paragraph 42b(1) of the UhrG.

Austro-Mechana brought an action against Amazon before the Handelsgericht Wien for the payment on the basis of joint and several liability of equitable remuneration within the meaning of Paragraph 42b(1) of the UhrG for recording media placed on the market in Austria from 2002 to 2004.

The amount claimed by Austro-Mechana for recording media placed on the market in the first half of 2004 was EUR 1 856 275. For the remainder of the period to which its claim for payment relates, Austro-Mechana sought an order requiring Amazon to provide the accounting data necessary for it to quantify its claim.

In its interim judgment, the Handelsgericht Wien granted the application for an order to produce accounts and reserved its decision on the claim for payment. As that judgment was upheld on appeal, Amazon brought the matter before the Oberster Gerichtshof as the court of final resort.

It is against that background that the Oberster Gerichtshof decided to stay the proceedings before it and to refer the following questions to the Court for a preliminary ruling:

1.      Can a legislative scheme be regarded as establishing “fair compensation” for the purposes of Article 5(2)(b) of Directive 2001/29, where

(a)      the persons entitled under Article 2 of Directive 2001/29 have a right to equitable remuneration, exercisable only through a collecting society, against persons who, acting on a commercial basis and for remuneration, are first to place on the domestic market recording media capable of reproducing the works of the rightholders,

(b)      this right applies irrespective of whether the media are marketed to intermediaries, to natural or legal persons for use other than for private purposes or to natural persons for use for private purposes, and

(c)      the person who uses the media for reproduction with the authorisation of the rightholder or who prior to its sale to the final consumer re-exports the media has an enforceable right against the collecting society to obtain reimbursement of the remuneration?

2.      If Question 1 is answered in the negative:

(a)      Does a scheme establish “fair compensation” for the purposes of Article 5(2)(b) of Directive 2001/29 if the right specified in Question 1(a) applies only where recording media are marketed to natural persons who use the recording media to make reproductions for private purposes?

(b)               If Question 2(a) is answered in the affirmative:

Where recording media are marketed to natural persons must it be assumed until the contrary is proven that they will use such media with a view to making reproductions for private purposes?

3.      If Question 1 or 2(a) is answered in the affirmative:

Does it follow from Article 5 of Directive 2001/29 or other provisions of EU law that the right to be exercised by a collecting society to payment of fair compensation does not apply if, in relation to half of the funds received, the collecting society is required by law not to pay these to the persons entitled to compensation but to distribute them to social and cultural institutions?

4.      If Question 1 or 2(a) is answered in the affirmative:

Does Article 5(2)(b) of Directive 2001/29 or other provision of EU law preclude the right to be exercised by a collecting society to payment of fair compensation if in another Member State – possibly on a basis not in conformity with EU law – equitable remuneration for putting the media on the market has already been paid?’ 

The Court decision:

1.      Article 5(2)(b) of Directive 2001/29/EC of the European Parliament and of the Council of 22 May 2001 on the harmonisation of certain aspects of copyright and related rights in the information society must be interpreted as meaning that it does not preclude legislation of a Member State which indiscriminately applies a private copying levy on the first placing on the market in its territory, for commercial purposes and for consideration, of recording media suitable for reproduction, while at the same time providing for a right to reimbursement of the levies paid in the event that the final use of those media does not meet the criteria set out in that provision, where, having regard to the particular circumstances of each national system and the limits imposed by that directive, which it is for the national court to verify, practical difficulties justify such a system of financing fair compensation and the right to reimbursement is effective and does not make repayment of the levies paid excessively difficult.

2.      Article 5(2)(b) of Directive 2001/29 must be interpreted as meaning that, in the context of a system of financing of fair compensation under that provision by means of a private copying levy to be borne by persons who first place recording media suitable for reproduction on the market in the territory of the Member State concerned for commercial purposes and for consideration, that provision does not preclude the establishment by that Member State of a rebuttable presumption of private use of such media where they are marketed to natural persons, where the practical difficulties of determining whether the purpose of the use of the media in question is private justify the establishment of such a presumption and provided that the presumption established does not result in the imposition of the private copying levy in cases where the final use of those media clearly does not fall within the case referred to in that provision.

3.      Article 5(2)(b) of Directive 2001/29 must be interpreted as meaning that the right to fair compensation under that provision or the private copying levy intended to finance that compensation cannot be excluded by reason of the fact that half of the funds received by way of such compensation or levy is paid, not directly to those entitled to such compensation, but to social and cultural institutions set up for the benefit of those entitled, provided that those social and cultural establishments actually benefit those entitled and the detailed arrangements for the operation of such establishments are not discriminatory, which it is for the national court to verify

4.      Article 5(2)(b) of Directive 2001/29 must be interpreted as meaning that the obligation undertaken by a Member State to pay, on the placing on the market, for commercial purposes and for consideration, of recording media suitable for reproduction, a private copying levy intended to finance the fair compensation under that provision may not be excluded by reason of the fact that a comparable levy has already been paid in another Member State.

Мениджмънт на патентно портфолио с IPscore - Patent portfolio management with IPscore

Европейското патентно ведомство организира курс Мениджмънт на патентно портфолио с IPscore. Обучението ще се проведе на 28 и 29 септември 2011 година във Виена, Австрия.
Таксата за участие е 500 евро, за студенти 150 евро.
Повече информация може да откриете тук.
English version

The European Patent Office organized a course Patent portfolio management with IPscore. This training will be held on 28 and 29 September 2011 in Vienna, Austria.
The participation fee is 500 euros, 150 euros for students.
More information can be found here.