Фейсбук заяви марка META но дали ще успее да я регистрира успешно

Наскоро Фейсбук обяви, че компанията майка стояща зад услугите на Фейсбук, Уотсъп, Инстаграм, Окюлъс ще се казва META.

Извън корпоративната и маркетингова страна на въпроса е интересно как стоят нещата и от гледна точка на защита на търговски марки.

Въпреки че фирмените наименования се регистрират по търговския закон, повечето от компаниите предпочитат да имат и аналогични регистрирани марки.

Така е и в случая на Фейсбук, които са заявили марка META № 97097363 в САЩ за класове 9, 28, 35, 38, 41, 42, 45.

Въпросът е дали такава марка може да се защити успешно в случай, че има вече регистрирани такива марки.

Бързо проучване в TMView показва наличие на 2 988 вече заявени или регистрирани по-ранни марки в множество държави по света, включително и САЩ, за същия обхват класове.

Прави впечатление, че има налична заявка за марка META № 97097845, заявена в САЩ от NFT Technology Inc за клас 9 - софтуер, на същата дата на която е заявена и марката на Фейсбук.

Интересно е дали Фейсбук са направили предварително проучване и анализ на възможностите си да регистрират такава марка. С оглед сходството на знаците и стоките е логично да се предположи, че бъдещи опити на компанията на регистрира марка META ще срещнат множество опозиции по цял свят.

С една дума макар обявената Мета вселена да бъде ново голямо място за бизнес и комуникация, то IP свелената може да се окаже доста по-тясна за Фейсбук.

Но дали е възможно Facebook да бъдат принудени да не използват META?

Това зависи от редица фактори. Ако използват знака само като фирмено наименование може би няма да бъде сериозен проблем. Но ако започнат да предлагат стоки и услуги под марка това може да влезе колизия с вече регистрирани марки. Естествено налице е и опцията за извън съдебни споразумения.

Дали рискът е оправдан предстой да видим. Факт обаче че избор на марка, която да се използва на международно ниво е изключително труден и изисква сериозна подготовка и анализ.

Nike се приготвя за Мета Вселената с марки за виртуални дрехи и обувки

Както е известно тази година Фейсбук обяви началото на своя нов проект посветен на създаването на Мета Вселена, виртуално пространство, което ще копира реалния живот. Идеята е сходна на тази от романа Ready Player One на американския автор Ernest Cline.

През годините и други компании са проявявали интерес към създаването на подобно виртуално пространство но Фейсбук е първата, която започва реално да го изгражда.

Макар да сме далече от завършването на Мета Вселената, някои компании започнаха да се приготвят за бъдещето. Американската компания за спортна екипировка NIKE заяви наскоро серия от марки в САЩ за виртуални дрехи и други различни аксесоари.

Предположонието е че в бъдеще всеки който иска да използва Мета Вселената ще има собствен личен аватар, който ще бъде негово копие но във виртуалния свят. В тази връзка ще бъде възможно този аватар да купува виртуални стоки, включително и за да покаже социален статус, както е в реалния живот.

Тези виртуални стоки могат да бъдат уникални и да се продават включително на база блокчейн технология. Поради това притежаването на виртуални стоки с определена марка може да се превърне в сериозен бизнес. 

Интересното е че Nike са посочили в заявките си за марки: Виртуални стоки с възможност за изтегляне, а именно компютърни програми, включващи обувки, дрехи, шапки, очила, чанти, спортни чанти, раници, спортно оборудване, изкуство, играчки и аксесоари за използване онлайн и в онлайн виртуални светове - в клас 9.

Към момента Ницката класификация за стоки и услуги при регистрация на марки не включва виртуални дрехи, виртуални обувки и тн. Може би това е причината Nike да ги определя, като компютърни програми. Много е вероятно в бъдеще Ницката класификация да претърпи редица промени свърани с новите видове стоки и услуги, които биха били предлагани в Мета Вселената.

Фотограф, видео и авторскоправни проблеми с вграждане на съдържание от Инстаграм

Известният фотограф Paul Nicklen спечели съдебнно дело за нарушаване на авторски права в САЩ.

Казусът касае потресаващо видео на изнемощели от глад полярни мечки, което фотографът е направил и качил във фейсбук и инстаграм. 

Без да поиска разрешение от Paul Nicklen или от National Geographic Sinclair Broadcasting Group решават да използват видео клипът, като го качат на своя сайт чрез линк за вграждане от Instagram, в допълнение използват кадър от видеото за негова корица.

Paul Nicklen завежда съдебно дело за нарушени авторски права върху видеото. Sinclair Broadcasting Group контрират, че нарушение няма тъй като видеото не е качено на техния сайт, а е вградено но реално се намира на сърварите на Instagram. 

Според законодателството в САЩ, така нареченото „сървърно правило“ гласи, че онлайн показването или изпълнението на защитено с авторски права съдържание, осъществено чрез „вградени“ или „рамкиращи“ хипервръзки, не задейства изключителните права за публично показване или изпълнение, освен ако използващият линка не притежава и копие на основната работа. 

Съдът в Ню Йорк обаче отхвърля доводът на Sinclair Broadcasting Group. Според съда законът е технологично неутрален. Не е важно как е показано едно произведение, а дали е показано. В случая основният проблем е че Sinclair Broadcasting Group са използвали кадър от видеото, който е изрязан и използван, като корица при неговото представяне на техния сайт. По този начин потребителите на сайта са видели част от съдържанието на видеото още преди да го пуснат и направят връзка със сървъра на Instagram.

За да се предпазят от подобни проблеми, Youtube и Vimeo вече предоставят опция на създателите на съдържание сами да решат дали качваните от тях произведения могат да бъдат използвани за вграждане в други сайтове. Към момента обаче, Facebook и Instagram не са направили това, което може да е повод и за съдебни дела срещу тях в бъдеще.

Източник: PetaPixel.

Facebook загуби дело в ЕС относно премахване на незаконно съдържание

Европейският съд излезе с решение по дело Case C‑18/18, Eva Glawischnig-Piesczek v Facebook Ireland Limited, което касае следната предостория:

 Г‑жа Glawischnig-Piesczek е депутат в Националения съвет на Австрия, председател на парламентарната група на „die Grünen“ (Зелените) и федерален говорител на тази политическа партия.

Facebook Ireland е оператор на световна социалномедийна платформа за ползвателите, които се намират извън Съединените американски щати и Канада.

На 3 април 2016 г. ползвател на Facebook Service споделя на личната си страница статия от австрийското онлайн информационно списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“, вследствие от което на тази страница се генерира умалено изображение на оригиналния сайт, съдържащо заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на г‑жа Glawischnig-Piesczek. Освен това въпросният ползвател публикува коментар към статията, съдържащ думи и изрази, за които запитващата юрисдикция констатира, че накърняват честта на жалбоподателката в главното производство, обиждат я и я оклеветяват. Публикацията е била достъпна за всеки ползвател на Facebook Service.

С писмо от 7 юли 2016 г. г‑жа Glawischnig-Piesczek отправя искане до Facebook Ireland в частност да заличи този коментар.

Тъй като Facebook Ireland не премахва коментара, г‑жа Glawischnig-Piesczek предявява иск пред Търговски съд Виена, Австрия, който с определение за допускане на временни мерки от 7 декември 2016 г. задължава Facebook Ireland да преустанови — незабавно и до окончателното приключване на производството по иска за преустановяване на нарушението — публичното показване и/или разпространяване на снимки на жалбоподателката в главното производство, когато в придружаващото ги съобщение се съдържат дословно същите и/или смислово равностойни твърдения като тези в коментара, описан в точка 12 от настоящото решение.

Facebook Ireland блокира в Австрия достъпа до първоначално публикуваното съдържание.

Сезиран с въззивна жалба Висш областен съд Виена, Австрия потвърждава първоинстанционното определение, що се отнася до идентичните твърдения. За сметка на това той постановява, че преустановяване на разпространяването на твърдения със смислово равностойно съдържание се дължи само по отношение на твърденията, за които Facebook Ireland е получило сведения от жалбоподателката в главното производство, от трети лица или по друг начин.

Търговски съд Виена и Висш областен съд Виена основават актовете си на член 78 от Закона за авторското право и член 1330 от Гражданския кодекс, като се мотивират в частност с това, че публикуваният коментар съдържа изявления, които прекомерно накърняват честта на г‑жа Glawischnig-Piesczek и освен това ѝ приписват престъпни деяния, без да са представени никакви доказателства за това.

Всяка от страните в главното производство подава ревизионна жалба до Върховен съд, Австрия.

Доколкото следва да се произнесе дали разпореждането за преустановяване на нарушение, издавано по отношение на доставчик на хостинг услуги, който управлява социална мрежа с множество ползватели, може да се отнася включително до онези текстуално идентични и/или смислово равностойни изявления, за които доставчикът няма сведения Върховеният съд отбелязва, че съгласно неговата практика подобно задължение трябва да се смята за пропорционално, когато доставчикът вече разполага със сведения за поне едно посегателство срещу интересите на съответното лице вследствие от публикация на даден ползвател и с това е потвърден рискът от извършването на други нарушения.

Тъй като обаче преценява, че отнесеният до него спор повдига въпроси за тълкуването на правото на Съюза Върховен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

–   в целия свят,

–  в съответната държава членка,

–  на съответния ползвател в целия свят,

–  на съответния ползвател в съответната държава членка?

2) При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?

3) Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?“.

Решението на съда:

Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), и конкретно член 15, параграф 1 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съдилищата на държава членка да могат:

–  да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е дословно идентично на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, независимо по чия молба се съхранява тя,

–  да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е смислово равностойно на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, при условие че действията по контрол и търсене на информацията, за която е издадено това разпореждане, са така ограничени, че да се отнасят само до информация, която предава съобщение с по същество непроменено съдържание в сравнение с онова, по повод на което е направена констатацията за незаконност, и която включва указаните в разпореждането данни, и при условие че разликите във формулировката на това смислово равностойно съдържание в сравнение с формулировката на информацията, обявена преди това за незаконна, не биха могли да принудят доставчика на хостинг услугите да преценява самостоятелно това съдържание, и

– да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва посочената в разпореждането информация или да блокира достъпа до нея в целия свят в рамките на релевантното международно право.

Отговорност на сайтовете при събиране на лични данни - решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C-40/17 Fashion ID GmbH & Co. KG/Verbraucherzentrale NRW eV. Делото касае следното:

Fashion ID, германско предприятие за онлайн продажба на модни дрехи, интегрира в уебсайта си фейсбук бутона „харесва ми“. Изглежда, че поради този факт, когато дадено лице посети уебсайта на Fashion ID, негови лични данни се предават на Facebook Ireland. Става ясно, че това се случва без знанието на посетителя и без значение дали същият е член на социалната мрежа Фейсбук и дали е натиснал фейсбук бутона „харесва ми“. 

Verbraucherzentrale NRW, действащо в обществена полза германско сдружение за защита на интересите на потребителите, упреква Fashion ID, че е предало на Facebook Ireland лични данни на посетителите на уебсайта му, без тяхното съгласие, от една страна, и в нарушение

на задълженията за предоставяне на информация, предвидени в разпоредбите за защита на личните данни, от друга страна.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) иска от Съда да тълкува няколко разпоредби от старата Директива за защита на

данните от 1995 г.1 (която остава приложима към това дело, но считано от 25 май 2018 г. е заменена с Общия регламент за защита на данните от 2016 г.2 ). В постановеното днес решение 

Съдът уточнява най-напред, че старата Директива за защита на данните допуска сдруженията за защита на интересите на потребителите да бъдат оправомощавани да предявяват искове срещу предполагаемите извършители на посегателства срещу защитата на личните данни. 

Съдът отбелязва, че понастоящем новият Общ регламент за защита на данните изрично предвижда подобна възможност. По-нататък Съдът констатира, че Fashion ID изглежда не може да отговаря като администратор за обработването на лични данни, което Facebook Ireland извършва, след като данните са му предадени. Всъщност на пръв поглед е изключено Fashion ID да определя целите на тези операции и средствата за тях.

Fashion ID обаче може да отговаря като администратор съвместно с Facebook Ireland за операциите по събиране на въпросните данни и по тяхното разкриване чрез предаването им на Facebook Ireland, тъй като може да се приеме (освен ако при проверките, които Oberlandesgericht Düsseldorf следва да извърши, не се установи нещо различно), че Fashion ID и Facebook Ireland определят съвместно целите на тези операции и средствата за тях. 

Изглежда това, че Fashion ID е интегрирало в уебсайта си фейсбук бутона „харесва ми“, му позволява да оптимизира рекламата на своите стоки, правейки ги по-видими в социалната мрежа Фейсбук, когато посетител на уебсайта натисне този бутон. За да се възползва от посоченото търговско предимство, Fashion ID е интегрирало такъв бутон на своя уебсайт и с това изглежда се е съгласило, поне мълчаливо, лични данни на посетителите на сайта му да бъдат събирани и разкривани чрез предаване. Така тези операции по обработване явно се извършват в икономически интерес както на Fashion ID, така и на Facebook Ireland, което като насрещна престация за предоставеното на Fashion ID предимство получава и съответно може да разполага с тези данни за свои собствени търговски цели.

Съдът подчертава, че оператор на уебсайт като Fashion ID, който като (съвместен) администратор отговаря за някои операции по обработване на данни на посетителите на

сайта му, например за събирането на данни и предаването им на Facebook Ireland, трябва да предостави, в момента на събиране на данните, определена информация на тези посетители, като например за самоличността си и за целите на обработването. 

Съдът внася още уточнения във връзка с два от шестте предвидени в Директивата случаи на законно обработване на лични данни. Така, що се отнася до случая, в който съответното физическо лице е дало съгласието си, Съдът приема, че оператор на уебсайт като Fashion ID трябва да получи това съгласие предварително (само) за операциите, за които отговаря като (съвместен) администратор, а именно за събирането и предаването на данните. 

Що се отнася до случаите, в които обработването на данни е необходимо за реализацията на законни интереси, Съдът приема, че всеки от администраторите, а именно операторът на уебсайт и доставчикът на социална приставка, трябва със събирането и предаването на лични данни да преследват законни интереси, за да имат право да извършват тези операции.

Източник: Прессъобщение, Съд на Европейския съюз.

Какво става когато кликнеш върху палецът?

Генералният адвокат на Европейския съд М. BOBEK излезе съ становище по дело C‑40/17 Fashion ID GmbH & Co.KG срещу Verbraucherzentrale NRW e.V. встъпили страни: Facebook Ireland Limited, Landesbeauftragte für Datenschutz und Informationsfreiheit Nordrhein-Westfalen.

Делото касае следният казус:

Fashion ID (наричано по-нататък „ответникът“) е онлайн търговец, който продава модни артикули на своя уебсайт. Ответникът е интегрирал софтуерната приставка „харесва ми“, предоставена от Facebook Ireland Limited (наричано по-нататък „Facebook Ireland“)(4), в уебсайта си. В резултат на това така нареченият бутон „харесва ми“ на Facebook се появява на уебсайта на ответника.

По-нататък, в акта за преюдициално запитване се обяснява как функционира (невидимата) част на софтуерната приставка: когато посетител влезе в уебсайта на ответника, на който е поставен бутонът „харесва ми“ на Facebook, неговият браузър автоматично изпраща на Facebook Ireland информация за IP адреса му и стринга на браузъра му. Предаването на тази информация се осъществява, без да е необходимо натискане на бутона „харесва ми“ на Facebook. От акта за преюдициално запитване също така следва, че при посещение на уебсайта на ответника Facebook Ireland поставя на устройството на ползвателя различни видове т.нар. „бисквитки“ („cookies“) (бисквитка от сесията, datr-бисквитка и fr-бисквитка).

Verbraucherzentrale NRW (наричано по-нататък „жалбоподателят“) — сдружение за защита на потребителите — предявява съдебен иск срещу ответника пред Landgericht (областен съд, Германия). Ищецът иска ответникът да бъде осъден да преустанови интегрирането на софтуерната приставка за споделяне в социална мрежа „харесва ми“ на Facebook, поради това че ответникът:

– „не е информирал предварително, изрично и ясно потребителите на интернет сайта — до момента, в който доставчикът на софтуерната приставка започва да осъществява достъп до IP адреса на потребителя и до стринга на неговия браузър с цел събиране и използване на разкритите по този начин данни, и/или

–   не e получил предварително съгласието на потребителите на интернет сайта за достъп до IP адреса и до изпращания от браузъра стринг чрез доставчика на софтуерната приставка и за използването на данните, всеки път преди да бъде осъществен съответния достъп, и/или

–  не е информирал предварително потребителите, дали съгласието си по смисъла на второто искане в исковата молба, че могат да оттеглят това съгласие по всяко време с действие за в бъдеще, и/или

–        не е декларирал следното: „[а]ко сте потребител на социална мрежа и не желаете социалната мрежа да събира данни за Вас чрез нашия уебсайт и да ги свързва с Вашите потребителски данни, съхранявани от социалната мрежа, трябва да излезете от тази социална мрежа, преди да посетите нашия уебсайт“.

Ищецът твърди, че Facebook Inc. или Facebook Ireland съхраняват IP адреса и стринга на браузъра и ги свързват с определен потребител (член или не). В отговор ответникът заявява, че не е знаел за това. Facebook Ireland твърди, че IP адресът се преобразува в генеричен IP адрес и се съхранява само в тази форма, както и че не се извършва съпоставяне на IP адреса и на стринга на браузърите с потребителски профили.

Landgericht (Областният съд) се произнася в полза на ищеца по първите три основания. Ответникът обжалва решението. Ищецът подава насрещна въззивна жалба по отношение на четвъртото основание.

В този фактически и правен контекст Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„(1)  Допускат ли разпоредбите на членове 22, 23 и 24 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) национална правна уредба, която наред с правомощията за намеса, с които разполагат органите за защита на данните, и със средствата за правна защита на разположение на заинтересованите лица, предоставя на сдружения с нестопанска цел за защита на интересите на потребителите правомощието да предприемат правни действия срещу нарушителя в случай на нарушения?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

(2)  В случай като настоящия, в който лице интегрира в своя уебсайт програмен код, чрез който браузърът на потребителя изисква данни с определено съдържание от трето лице, като за целта предава лични данни на третото лице, следва ли лицето, интегрирало посочения програмен код, да се счита за „администратор“ по смисъла член 2, буква г) от [Директива 95/46], когато това лице няма възможност да влияе върху тази операция по обработване на данни?

(3) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли член 2, буква г) от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че урежда изчерпателно отговорността на администратора и нейните основания така, че не допуска ангажирането на гражданската отговорност на трето лице, което, макар да не е „администратор“, създава предпоставките за започване на операцията по обработване на данни, без да има възможност да влияе върху тази операция?

(4)  Чии „законни интереси“ трябва да бъдат взети предвид в положение като разглежданото в случая, когато следва да се извърши претегляне съгласно член 7, буква е) от [Директива 95/46]? Интересът от интегрирането на съдържание на трети лица или интересът на третото лице?

(5) Пред кого трябва да бъде изразено съгласието, което следва да бъде дадено съгласно член 7, буква а) и член 2, буква з) от [Директива 95/46] в положение като разглежданото в случая?

(6) В положение като настоящото длъжен ли е операторът на уебсайт, интегрирал в него предоставени от трето лице данни с определено съдържание, с което се създават предпоставки за обработване на лични данни, да предоставя информация в съответствие с член 10 от [Директива 95/46]?“.

Мнението на Генералният адвокат:

„–  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни допуска национална правна уредба, която предоставя на сдружения с нестопанска цел за защита на потребителите процесуална легитимация да предприемат производства срещу предполагаемия нарушител на законодателството в областта на защитата на данните, за да се защитят интересите на потребителите.

–  Лице, което е интегрирало в своя уебсайт софтуерна приставка на трето лице, чрез която се осъществява събирането и предаването на личните данни на ползвателя (като софтуерната приставка е предоставена от третото лице), следва да се счита за администратор по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46. Въпреки това (съвместната) отговорност на този администратор се ограничава до операциите, за които той реално е участвал в съвместно вземане на решения относно средствата и целите на обработването на личните данни.

– За целите на преценката на възможността да се обработват лични данни при спазване на условията, определени в член 7, буква е) от Директива 95/46, законните интереси и на двамата съвместни администратори трябва да бъдат взети предвид и претеглени спрямо правата на субектите на данни.

–  Съгласието на субекта на данни, получено в съответствие с член 7, буква а) от Директива 95/46, трябва да бъде предоставено на оператор на уебсайт, който е интегрирал съдържанието на трето лице. Член 10 от Директива 95/46 трябва се тълкува в смисъл, че задължението за предоставяне на информация съгласно тази разпоредба се прилага и по отношение на този оператор на уебсайт. Съгласието на субекта на данни по член 7, буква а) от Директива 95/46 трябва да бъде дадено и информацията по смисъла на член 10 от същата директива трябва да бъде предоставена преди събирането и предаването на данните. Въпреки това обхватът на тези задължения трябва да съответства на съвместната отговорност на този оператор за събирането и предаването на личните данни“.

Кога и къде Facebook трябва да премахва обидни и клеветнически коментари?

Генералният адвокат на Европейския съд M. SZPUNAR излезе със становище по дело C‑18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited. Делото касае следното:

Г‑жа Eva Glawischnig-Piesczek е била депутат в Nationalrat (Национален съвет, Австрия), председател на парламентарната група Die Grünen („Зелените“) и федерален говорител на тази група.

Facebook Ireland Limited е дружество, регистрирано в Ирландия, със седалище в Дъблин, и е дъщерно дружество на американското Facebook Inc. Facebook Ireland поддържа платформа на социална мрежа с адрес www.facebook.com за потребителите извън САЩ и Канада. Тази платформа позволява на потребителите да създават страници с профили и да публикуват коментари.

На 3 април 2016 г. ползвател на посочената платформа споделя на личната си страница статия на австрийското онлайн новинарско списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“. Вследствие на тази публикация на посочената платформа е генерирано умалено изображение на уебсайта, от който произхожда публикацията, съдържащо заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на жалбоподателката. Във връзка с посочената публикация този потребител освен това публикува унизителен придружаващ коментар по адрес на жалбоподателката, като я упреква, че е „мръсна предателка на народа“, „корумпирана глупачка“ и член на „фашистка партия“. Публикуваното от този ползвател съдържание е било достъпно за всеки ползвател на разглежданата платформа.

С писмо от 7 юли 2016 г. жалбоподателката иска от Facebook Ireland да заличи този коментар.

Тъй като Facebook Ireland не премахва разглеждания коментар, жалбоподателката подава пред Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена, Австрия), молба за допускане на обезпечение, с което Facebook Ireland да бъде задължен да преустанови публикуването и/или разпространението на нейни снимки, когато в придружаващия текст се разпространяват същите и/или „подобни по смисъл“ твърдения, а именно че жалбоподателката е „мръсна предателка на народа“ и/или „корумпирана глупачка“ и/или член на „фашистка партия“.

На 7 декември 2016 г. Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена) постановява исканото определение за допускане на обезпечение.

Впоследствие Facebook Ireland блокира достъпа до първоначално публикуваното съдържание.

Сезиран с въззивна жалба, Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена, Австрия) потвърждава определението на първата инстанция, що се отнася до същите твърдения. Същевременно той отхвърля искането на Facebook Ireland за ограничаване на определението за допускане на обезпечение до Република Австрия. Посоченият съд обаче приема, че задължението за преустановяване на разпространението на подобни по смисъл твърдения се отнася само за тези твърдения, за които Facebook Ireland е узнало от жалбоподателката в главното производство, от трети лица или по друг начин.

Съдилищата на първа и на втора инстанция основават решенията си на член 78 от UrhG и на член 1330 от ABGB, като приемат по-специално че публикуваният коментар съдържа изявления, които накърняват прекомерно честта на жалбоподателката и ѝ приписват престъпни деяния, без да са представени каквито и да било доказателства в това отношение. Освен това според тези съдилища, когато става въпрос за изявления по отношение на политическа личност, направени без връзка с политически дебат или дебат от обществен интерес, всяко позоваване на свободата на изразяване на мнение също би било недопустимо.

Двете страни в главното производство подават жалби пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), който приема, че въпросните изявления имат за цел да накърнят честта на жалбоподателката, да я обидят и да я оклеветят.

Запитващата юрисдикция следва да се произнесе дали заповедта за преустановяване на нарушение, издадена срещу доставчик на хостинг услуги, който управлява социална мрежа с голям брой ползватели, може да се разшири по отношение на същите и/или подобни по смисъл изявления в целия свят, за които той не знае.

В това отношение Oberster Gerichtshof (Върховен съд) посочва, че съгласно собствената му практика такова задължение трябва да се счита за пропорционално, когато доставчикът вече е узнал поне за едно накърняване на интересите на съответното лице вследствие на публикация на получател на услугата и по този начин е установена опасност от извършване на други нарушения.

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) с акт за преюдициално запитване от 25 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 10 януари 2018 г., решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от по-нататък посочените задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

а) в целия свят?

б) в съответната държава членка?

в) относно съответния ползвател в целия свят?

г) относно съответния ползвател в съответната държава членка?

2. При положителен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за идентична по смисъл информация?

3. Отнася ли се това и за идентична по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?“.

Становището на Главния адвокат:

„1) Член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен да търси и да идентифицира информацията, която е идентична на тази, която издалата това разпореждане юрисдикция е квалифицирала като незаконна, сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация. С такова разпореждане доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да търси и да идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил незаконната информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация, трябва да гарантира, че последиците от разпореждането ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.

2) Що се отнася до териториалния обхват на задължението за премахване на съдържание, наложено на доставчик на хостинг услуги с разпореждане, следва да се приеме, че той не е уреден нито от член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, нито от която и да било друга разпоредба от тази директива, и следователно тази разпоредба допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне в целия свят информация, разпространявана чрез платформа на социална мрежа. Освен това посоченият териториален обхват не се урежда и от правото на Съюза, доколкото в конкретния случай искането на жалбоподателката не се основава на него.

3) Член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне информация, подобна на квалифицираната като незаконна, при положение че задължението за премахване на съдържание не предполага общ контрол на съхраняваната информация и следва от узнаването вследствие на уведомяване от съответното лице, от трети лица или от друг източник“.

Instagram в стратегическа атака

Американската компания за гласова поща Kirusa започна съдебно дело срещу Instagram в САЩ, чиято цел е да установи липса на нарушение на права върху търговска марка.

Казусът касае опит на Instagram да заличи и спре използването на марка Instavoice регистрирана от Kirusa на основание по-ранни общоизвестни марки Instagram.

Според Kirusa марките не са сходни, тъй като префиксът Insta има неотличителен характер, означава нещо незабавно и бързо. 

Компанията счита, че е регистрирала марката си добросъвестно, тъй като не е директен конкурент на Instagram и не застрашава бизнес моделът й.

Kirusa иска от съда да постанови и преустановяване на блокиранвето на нейни профили и приложения във Facebook, която е компания майка на Instagram.

Този казус е част от по-голям подход на Instagram да спре използването на представки и наставки с думите Insta и Gram, като търговски марки, за което компанията е подала над 200 опозиции срещу подобни знаци.

Източник: WIPR.