CHANEL загуби опозиция в Япония във връзка със своята известна марка COCO

Интересен казус от Япония касещ опозиция срещу търговска марка. 

Японската компания 196+ Inc. подава заявка за марка за “COCOMIST” в клас 3 - cosmetics, perfumery, fragrances, incense, toiletry preparations.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от световно известната компания CHANEL SARL на основание по-ранна марка “COCO”за същите стоки. В допълнение е претендирана придобита репутация на марката в страната.

Според френската компания освен, че COCO е известна марка в Япония, тя съвпада и с небезизвестният прякор на основателката на бранда Gabrielle COCO CHANEL.

С оглед на факта, че COCO е първа част от заявената марка, а добавката MIST не може да създаде отличителност във връзка с посочените стоки, компанията счита, че е налице опастност от объркване в потребителското съзнание във връзка с двете марки.

Патентното ведомство на Япония обаче отхвърля опозицията. Според ведомството при сравняване на марките те трябва да бъдат взети в тяхната цялост. Погледнато по този начин заявената марка няма конкретен смисъл и се различава в достатъчна степен от по-ранната марка, макар и тя да е с доказана репутация на пазара.

Източник: Masaki MIKAMI, Marks IP Law Firm.

Ariana Grande загуби спор за търговска марка в Япония

Компанията GrandAri Inc., която управлява търговските марки на нашумялата поп изпълнителка Ариана Гранде, загуби спор за търговска марка в Япония.

Arianna Co. Ltd. подава заявка за словна марка ARIANNA за клас 3 - козметика, сапуни и детергенти и клас 10 медицински апарати.

Срещу тази заявка е подадена опозиция от GrandAri Inc на база на по-ранна международна марка ARIANA GRANDE за клас 3 - парфюм; парфюмна вода; ароматизирани препарати за грижа за тялото, а именно лосиони за тяло, ексфолианти за тяло.

Според компанията заявената марка е объркващо сходна на по-ранната такава. Причина за това е почти идентичната част ARIANNA заявена за сходни стоки от клас 3, която трябва да се приеме за доминиращ елемент в състава на по-ранната марка. Често в реклами на продукти с марка ARIANA GRANDE те са цитирани само като ARIANA. В допълнение се изтъква придобитата репутация на ARIANA GRANDE в Япония базирана на популярността на самата поп изпълнителка.

Патентното ведомство отхвърля опозицията. Макар че репутацията на певицата е приета за доказана, според ведомството марките не са объркващо сходни. По-ранната марка трябва да се разглежда в нейната цялост ARIANA GRANDE, тъй като е използвана за мърчандайзинг продуктите именно по този начин.

Няма достатъчно доказателства на база на които да се приеме, че само елемента ARIANA се възприема, като самостоятелен търговски източник.

Случаят е показателен за необходимостта от внимателна стратегия при регистрация на имена на известни личности, като търговски марки.Освен пълното име на съответната знаменитост е хубаво да се потърси защита и на кратко име или псевдоним, които са използвани често във връзка с тази личност или продаваните от нея продукти.

Източник: Masaki MIKAMI - Marks IP Law Firm.

Amazon спечели дело срещу Coty и избегна санкции след решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с важно тълкувателно решение по дело C‑567/18 Coty Germany GmbH  срещу  Amazon. Делото касае следната предистория:

Coty, дистрибутор на парфюми, притежава лицензия за марката на ЕС „DAVIDOFF“, която е регистрирана под номер 876 874 (наричана по-нататък „разглежданата марка“) и е защитена за „парфюми, етерични масла и козметични продукти“.

На интернет сайта „amazon.de“ Amazon Services Europe предлага в „Amazon-Marketplace“ възможността трети лица продавачи да публикуват предложения за продажба на стоките им. При продажба договорите относно тези стоки се сключват между третите лица продавачи и купувачите. Третите лица продавачи освен това могат да участват в програмата „изпращане с Amazon“, при която стоките се държат на склад от дружества от групата на Amazon, сред които е Amazon FC Graben, което стопанисва склад. Стоките се изпращат чрез външни доставчици.

На 8 май 2014 г. купувач, тестващ стоки на Coty, поръчва през интернет сайта „amazon.de“ един флакон парфюм „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, който се предлага от трето лице, продавач (наричано по-нататък „продавачът“), и се изпраща от групата Amazon в рамките на тази програма. След като Coty изпраща до продавача предупреждение за предявяване на иск, по съображение че предоставените от разглежданата марка права не били погасени по отношение на стоките, поверени от продавача на Amazon FC Graben в рамките на посочената програма, защото стоките не били пуснати на пазара на Съюза под тази марка от притежателя или с негово съгласие, продавачът издава декларация за въздържане от действие, скрепена със санкция при неизпълнение.

С писмо от 2 юни 2014 г. Coty изисква от Amazon Services Europe да му предаде всички флакони парфюм, които носят разглежданата марка и са съхранявани за сметка на продавача. Amazon Services Europe изпраща на Coty пакет с 30 флакона парфюм. След като друго дружество от групата на Amazon уведомява Coty, че 11 от изпратените 30 бройки са от склада на друг продавач, Coty изисква от Amazon Services Europe да му посочи името и адреса на този друг продавач, защото 29 от 30-те флакона са стоки, за които правата, предоставени от разглежданата марка, не са погасени. Amazon Services Europe отговаря, че не е в състояние да изпълни това искане.

Тъй като смята, че поведението на Amazon Services Europe, от една страна, и на Amazon FC Graben, от друга, накърнява правото върху разглежданата марка, Coty предявява иск, с който по същество по-конкретно моли тези две дружества да бъдат осъдени, под страх от налагане на санкции, да преустановят съхранението или изпращането, или възлагането на други лица на съхранението или изпращането, в рамките на търговската дейност в Германия, на парфюми от марката „Davidoff Hot Water“, ако тези стоки не са били пуснати на пазара на Съюза със съгласието на Coty. При условията на евентуалност Coty иска тези две дружества да бъдат осъдени при същите условия във връзка с парфюмите от марката „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, а при условията на евентуалност спрямо предходното — във връзка с парфюмите „Davidoff Hot Water EdT 60 ml“, които са съхранявани за сметка на продавача или не могат да бъдат свързани с никой друг продавач.

Областен съд, Германия отхвърля иска на Coty. Въззивната жалба на Coty е отхвърлена, като въззивната юрисдикция по-специално приема, че Amazon Services Europe нито е държало, нито е изпратило съответните стоки, както и че Amazon FC Graben е съхранявало тези стоки за сметка на продавача и на други трети лица продавачи.

Coty подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция. Единствено Amazon Services Europe и Amazon FC Graben са ответници пред тази юрисдикция.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че уважаването на жалбата, доколкото Coty оспорва становището на въззивната юрисдикция, че Amazon FC Graben не носи отговорност като извършител на нарушение на правото върху марка, зависи от тълкуването на член 9, параграф 2, буква б) от Регламент № 207/2009 и на член 9, параграф 3, буква б) от Регламент 2017/1001.

Тя в частност подчертава, че уважаването на ревизионната жалба зависи от това дали цитираните разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че лице, което държи за целите на предлагането или пускането на пазара, по смисъла на тези разпоредби, стоки, които съхранява за трето лице на склад, нарушаващи правото на марка, без да знае за правонарушението, дори ако само третото лице възнамерява да предлага стоките или да ги пусне на пазара.

Запитващата юрисдикция уточнява също че доколкото едното от исканията на Coty изхожда от опасността от повторно нарушаване, жалбата му ще е основателна единствено ако неправомерността на поведението на съответните дружества от групата Amazon бъде установена към датата както на деянията по главното производство, така и на произнасянето по ревизионната жалба.

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

 „Държи ли лице за целите на предлагането или пускането на пазара стоки, които съхранява за трето лице на склад, нарушаващи правото на марка, без да знае за правонарушението, когато не самото то, а само третото лице възнамерява да предлага стоките или да ги пусне на пазара?“

Решението на съда:

Член 9, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката [на Европейския съюз] и член 9, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че за лицето, което държи на склад за трето лице стоки, нарушаващи право върху марка, без да знае за това нарушение, трябва да се счита, че не съхранява тези стоки за целите на предлагането или пускането им на пазара, по смисъла на тези разпоредби, ако самото то няма такива цели.

Парфюми и изчерпване на права в Австрия

Върховният съд в Австрия излезе с решение по дело за изчерпване на права върху търговски марки.

Казусът касае обвинение от страна на Davidoff към дистрибутор в Австрия продаващ парфюми с марки Davidoff - словна и комбинирана, без да е част от дистрибуционния канал на компанията. Според Davidoff, фирмата използва марките на своя сайт и по този начин може да въведе в заблуждение потребителите, че е част от търговския канал на Davidoff.

Според съдът обаче заблуда не може да има, тъй като въпросното използване има само информационна цел и е в съгласие с законодателството касаещо изчерпване на права върху марката в Европейското икономическо пространство, а именно:

Марка на ЕС не дава право на притежателя да забрани използването ѝ за стоки, които са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство под тази марка от притежателя или с негово съгласие.

Повече информация тук.

Източник: Taylor Wessing, Lexology.

Парфюми, конкуренция и решение на Европейския съд

Европейският съд излезе с решение по дело C‑230/16 Coty Germany GmbH срещу Parfümerie Akzente GmbH. Делото касае следното:

Coty Germany продава в Германия луксозни козметични продукти. То продава редица марки от този сектор чрез селективна дистрибуторска мрежа въз основа на договор за селективна дистрибуция, използван и от свързаните с него предприятия. Този договор се допълва от различни специални договори, предназначени да организират посочената селективна дистрибуция.

Parfümerie Akzente продава от много години като оторизиран дистрибутор продуктите на Coty Germany, както в магазини в сгради, така и чрез интернет. Продажбата чрез интернет се осъществява отчасти чрез собствен интернет магазин и отчасти чрез платформата „amazon.de“.

От акта за преюдициално запитване се установява, че в договора за селективна дистрибуция Coty Germany обосновава системата си за селективна дистрибуция по следния начин: „характерът на марките на Coty Prestige изисква селективна дистрибуция, за да се опази луксозният имидж на тези марки“.

В това отношение, що се отнася до търговията в магазини в сграда, в договора за селективна дистрибуция е предвидено, че всеки конкретен пункт за продажба на търговеца трябва да бъде одобрен от Coty Germany, което предполага спазването на определени, изброени в член 2 от договора, изисквания относно средата, оборудването и подреждането на пунктовете за продажба.

По-конкретно, според член 2, параграф 1, точка 3 от този договор „оборудването и подреждането на пунктовете за продажба, предлагането на стоки, рекламата и представянето на стоките за продажба трябва да изтъкват и наблягат на луксозния характер на марките „Coty Prestige“. При преценка на този критерий се обръща особено внимание на фасадите, вътрешното оборудване, подовите покрития, стените и таваните, мебелите, както и продажбената площ, а също и осветлението и накрая, общото впечатление за ред и чистота“.

В член 2, параграф 1, точка 6 от споменатия договор се уточнява, че „обозначаването на пункта за продажба, било чрез името на предприятието, било чрез допълнения или фирмения надпис, не може да създава впечатление за ограничен избор на стоки, нискокачествено оборудване или липса на съвети и във всеки случай трябва да е направено така, че да не се закриват украсата и изложбената площ на депозитаря“.

Освен това договорните отношения между страните се уреждат и с допълнително споразумение за продажбата чрез интернет, чийто член 1, параграф 3 гласи, че „на депозитаря не е разрешено използването на друго име или използването на трето предприятие, което не е оторизирано“.

След влизане в сила на Регламент № 330/2010 Coty Germany преработва договорите, въз основа на които се осъществява селективната дистрибуция и това допълнително споразумение, като предвижда в клауза I, параграф 1, първа алинея от него, че „депозитарят има право да предлага и продава продуктите чрез интернет при условие обаче, че продажбите чрез интернет се осъществяват чрез „електронна витрина“ на оторизирания магазин и се запазва луксозният характер на продуктите“. Освен това в клауза I, параграф 1,точка 3 от това допълнително споразумение има изрична забрана за използване на друго търговско наименование и за видимото участие на трето предприятие, което не е оторизиран депозитар на Coty Prestige.

Parfümerie Akzente отказва да подпише измененията на договора за селективна дистрибуция. Coty Germany сезира първоинстанционната национална юрисдикция с искане въз основа на посочената клауза I, параграф 1,точка 3 да забрани на ответника по делото в главното производство да продава продуктите на спорната марка, като използва платформата „amazon.de“.

С решение от 31 юли 2014 г. тази юрисдикция отхвърля иска, като се мотивира с това, че спорната договорна клауза противоречи на член 1 от Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen (Закон срещу ограничаването на конкуренцията) или на член 101, параграф 1 ДФЕС. Тя счита, че в съответствие с решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649), целта за запазване на престижен имидж на марката не оправдава въвеждането на система за селективна дистрибуция, която по принцип ограничава конкуренцията. Според посочената юрисдикция тази клауза представлява също така твърдо ограничение по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010.

Националната първоинстанционна юрисдикция приема освен това, че не са налице и условията за индивидуално освобождаване, защото не било доказано, че предвидената в нея обща забрана на продажбата чрез интернет посредством платформи на трети лица води до повишаване на ефективността, което може да компенсира отрицателните последствия за конкуренцията, предизвикани от ограничаването на способите за търговия. Тази юрисдикция счита, че във всеки случай такава обща забрана не е необходима, защото съществуват други средства, които също са подходящи, но по-малко ограничаващи конкуренцията, като например прилагането на специфични критерии за качество по отношение на платформите на трети лица.

Coty Germany подава до Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) въззивна жалба срещу решението, постановено от националната първоинстанционна юрисдикция. В този контекст посочената юрисдикция си задава въпроси относно законосъобразността от гледна точка на правото на конкуренцията на Съюза на съществуващите между страните по делото договорни отношения.

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли селективни дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, да представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли да се приеме за съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията абсолютната забрана за действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, независимо от това дали в конкретния случай се нарушават легитимните изисквания за качество на производителя?

3) Трябва ли член 4, буква б) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на клиентелата на търговеца на дребно?

4) Трябва ли член 4, буква в) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на пасивните продажби на крайните потребители?“.

Решението на съда:

1) Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, е в съответствие с тази разпоредба, стига изборът на търговците на дребно да се осъществява въз основа на обективни качествени критерии, определени по един и същ начин по отношение на всички потенциални търговци на дребно и прилагани по недискриминационен начин, и определените критерии да не отиват отвъд това, което е необходимо.

2) Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска договорна клауза като разглежданата в главното производство, с която на оторизираните дистрибутори в система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, се налага забрана при продажбата в интернет на договорните продукти да използват по видим за потребителите начин платформи на трети лица, при положение че целта на тази клауза е да се опази луксозният имидж на тези продукти, тя е формулирана по един и същ начин и се прилага без дискриминация и е пропорционална с оглед на поставената цел, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

3) Член 4 от Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство забраната, наложена на членовете на система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, които действат на пазара като търговци на дребно, при продажбите в интернет да използват по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на клиентите по смисъла на член 4, буква б) от този регламент, нито ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от същия регламент.

Престиж, марки, репутация и продажби в интернет - мнение на Генералния адвокат на Европейския съд

Генералният адвокат на Европейския съд N. WAHL излезе със становище по дело C‑230/16 Coty Germany GmbH срещу Parfümerie Akzente GmbH. Делото касае следното:

Coty Germany е един от водещите търговци на луксозна козметика в Германия. То продава редица марки чрез селективна дистрибуторска мрежа въз основа на договор за дистрибуция, използван по еднакъв начин в Европа от него и свързаните с него предприятия. Този договор се допълва от различни специални договори, предназначени да организират посочената селективна дистрибуция.

Parfümerie Akzente продава от много години като оторизиран търговец на дребно продуктите на Coty Germany, както в магазини в сгради, така и чрез интернет. Продажбата чрез интернет се осъществява отчасти чрез собствен интернет магазин и отчасти чрез платформата „amazon.de“.

От преюдициалното запитване е видно, че в уводната част на договора за дистрибуция Coty Germany мотивира дистрибуторската си система по следния начин: „Характерът на марките на Coty Prestige изисква селективна дистрибуция, за да се опази луксозният имидж на тези марки“.

В това отношение, що се отнася до търговията в магазини в сграда, в договора за селективна дистрибуция е предвидено, че всеки конкретен пункт за продажба на търговеца трябва да бъде одобрен от него, което предполага спазването на определени, изброени в член 2 от договора, изисквания относно средата, оборудването и подреждането.

Така например член 2, параграф 1, точка 3 от договора за дистрибуция гласи „оборудването и подреждането на пунктовете за продажба, предлагането на стоки, рекламата и представянето на стоките за продажба трябва да изтъкват и подкрепят луксозния характер на марките Coty Prestige. При преценка на този критерий се вземат предвид по-специално фасадите, вътрешното оборудване, подовите покрития, стените, таваните, мебелите, както и продажбената площ, а също и осветлението и накрая, общото впечатление за ред и чистота“.

Член 2, параграф 1, точка 6 от договора за дистрибуция предвижда, че „обозначаването на пункта за продажба, било чрез името на предприятието, било чрез допълнения или фирмения надпис, не може да създава впечатление за ограничен избор на стоки, нискокачествено оборудване или липса на съвети и във всеки случай трябва да е направено така, че да не се закриват украсата и изложбената площ на депозитаря“.

Освен това част от сключения между страните договор е допълнително споразумение за продажбата чрез интернет, чийто член 1, параграф 3 гласи, че „на депозитаря не е разрешено използването на друго име или използването на трето предприятие, което не е оторизирано“.

През март 2012 г. Coty Germany преработва договорите си за селективна дистрибуция и това допълнителното споразумение за дистрибуция чрез интернет, като предвижда в клауза I, параграф 1, първа алинея от същото допълнително споразумение, че „депозитарят има право да предлага и продава продуктите чрез интернет обаче при условие че продажбите чрез интернет се осъществяват чрез „електронна витрина“ на оторизирания магазин и че се запазва луксозният характер на продуктите“. Освен това в клауза I, параграф 1, точка 3 от посоченото допълнително споразумение изрично се забранява използването на друго търговско наименование на магазина или видимо участие на трето предприятие, което не е оторизиран от Coty Prestige депозитар. В забележка към тази клауза се уточнява, че „[п]оради това на депозитаря се забранява да влиза в сътрудничество с трети страни, ако това сътрудничество се отнася до използването на интернет страницата и е и видимо за потребителите“.

След като Parfümerie Akzente отказва да одобри тези изменения на договора за дистрибуция, като се позовава на посочената клауза I, параграф 1, точка 3, Coty Germany предявява иск до национална първоинстанционна юрисдикция, като иска тя да забрани на Parfümerie Akzente да продава спорните маркови продукти чрез платформата „amazon.de“.

С решение от 31 юли 2014 г. компетентната първоинстанционна юрисдикция, Landgericht Frankfurt am Мain (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия), отхвърля иска, като посочва в мотивите си, че разглежданата договорна клауза противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 1 от Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen (Закон срещу ограничаването на конкуренцията).

Тази юрисдикция приема по-специално, че според решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649) целта за запазване на престижен имидж на марката не оправдава въвеждането на такава система за селективна дистрибуция, която по дефиниция ограничава конкуренцията. Според националната първоинстанционна юрисдикция спорната договорна клауза представлява също твърдо ограничение по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010 и не би могла да се ползва от групово освобождаване на основание на този регламент.

Освен това според националната първоинстанционна юрисдикция не са налице и условията за индивидуално освобождаване, защото нищо не доказва, че пълното изключване на продажбата чрез интернет посредством платформи на трети лица води до повишаване на ефективността, което може да компенсира отрицателните последствия за конкуренцията вследствие на спорната клауза. Тази юрисдикция счита, че предвидената в тази клауза обща забрана не е необходима, защото съществуват средства, които също са подходящи, но по-малко ограничаващи конкуренцията, като например прилагането на специфични критерии за качество по отношение на платформите на трети лица.

При това положение в производството по въззивната жалба на Coty Germany срещу решението на националната първоинстанционна юрисдикция Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Може ли селективни дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, да представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Може ли да се приеме за съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията абсолютната забрана за действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, независимо от това дали в конкретния случай се нарушават легитимните изисквания за качество на производителя?

3) Трябва ли член 4, буква б) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на клиентелата на търговеца на дребно?

4) Трябва ли член 4, буква в) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на пасивните продажби на крайните потребители?“.

Становище на Генералния адвокат:

„1) Селективните дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията, при условие че търговците на дребно се избират въз основа на обективни качествени критерии, които са определени по еднакъв начин за всички и не се прилагат по дискриминационен начин за всички потенциални търговци на дребно, че естеството на въпросната стока, включително и на престижния имидж, изисква селективна дистрибуция, за да се запази нейното качество и да се осигури правилното ѝ използване, и че установените критерии не отиват отвъд това, което е необходимо.

2) За да се определи дали е съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС договорна клауза за наложена на оторизирани дистрибутори от дистрибуторска мрежа забрана да използват за продажби чрез интернет по видим за потребителите начин платформи на трети страни, следва запитващата юрисдикция да провери дали тази договорна клауза е обусловена от естеството на стоката, дали е определена по еднакъв начин и се прилага неутрално и дали не отива отвъд това, което е необходимо.

3) Забраната, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на клиентите на търговеца на дребно по смисъла на член 4, буква б) от Регламент № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики.

4) Забраната, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010“.

Neal срещу Mc Neal на европейската сцена - Neal versus Mc Neal on European stage

Европейският съд излезе с решение по дело  T-596/13. Emsibeth Spa подава заявка за следната европейска марка за клас 03:

Срещу тази заявка е подадена опозиция от Peek & Cloppenburg KG на основата на следната по-ранна европейска марка за същия клас: Mc Neal.
Първоначално OHIM отхвърля опозицията но Апелативния борд отменя това решение.
Разглежданите стоки в двете марки са идентични и сходни.
Във визуално отношение двете марки притежават ниво на сходство определящо се от общата дума NEAL.
Във фонетично отношение също е налице сходство определено от елемента NEAL макар, че по-ранната марка притежава е частицата MC. Тази част от думата обаче може да не бъде произнасяне винаги при споменаването на марката особено в някои държави.
В смислово отношение думата NEAL означава женско име във Франция. Частицата MC се използва за фамилни имена в Шотландия.
Цялостно марките притежават ниво на сходство, което в комбинация с идентичните и сходни стоки би създало възможност от объркване сред потребителите.
Съдът потвърждава това решение.
Източник Marques Class 46.

English version

The European court ruled in case T-596/13. Emsibeth Spa filled application for the following European trademark in Class 03:

Against this mark an opposition was filled by Peek & Cloppenburg KG on the basis of the following earlier European trademark in the same Class: Mc Neal.

OHIM dismissed the opposition initially but the Board of Appeal annulled this decision.

Visually, there is  similarity between both marks determined by the common element NEAL. 

Phonetically, there is similarity too because of the word NEAL despite the fact the the earlier mark includes additional particle MC. This additional part, however, could not be pronounce every time mentioning the mark and especially in some countries.

Conceptually, while the word NEAL is a French female name, MC particle is part from typical Scottish surname.

Overall both marks have a level of similarity which in conjunction with the identical goods can create a possibility for consumer confusion.

Source: marques Class 46.

Chanel заведе съдебно ново дело в САЩ - Chanel field a new lawsuit in US

Модната компания Chanel старитара съдебно дело срещу Shop Jeen в Ню Йорк. Делото е основано на обвинения за нарушаване на права на интелектуална собственост във връзка с марки и дизайни на Chanel. Според компанията Shop Jeen разпространява различни калъфи представляващи формата на парфюми на Chanel. Това е предпоставка за въвеждане на потребителите в заблуждение, че посочените аксесоари са одобрени от компанията или че се произвеждат с нейно съгласие.

Chanel иска обезщетение в размер на 2 милиона долара за всеки продукт нарушаващ техните права.

Източник: WIPR.

English version

The fashion company Chanel field a lawsuit against Shop Jeen in New York. The case concerns an accusation of intellectual property infringement refer to trademarks and designs owned by Chanel. According to the company Shop Jeen sells different phone cases which have designs identical to those possessed by Chanel. This could be serious prerequisite for confusion among the consumers that these products are produced and selling with the permission of Chanel.

The company seeks compensation to the amount of 2 million dollars for every infringing product.

Source: WIPR.

Решение на Европейският съд по дело Coty Germany срещу First Note Perfumes

Европейският съд излезе с тълкувателно решение по дело C‑360/12 - Coty Germany GmbH, по-рано Coty Prestige Lancaster Group GmbH срещу First Note Perfumes NV. Делото касае следното:

Coty Germany GmbH (наричано по-нататък „Coty Germany“) произвежда и разпространява парфюми и козметични стоки в Германия. То извършва търговия по-специално с дамски парфюм във флакон, възпроизвеждащ триизмерна марка на Общността — марка, правата върху която то притежава след регистрацията й.

First Note Perfumes NV (наричано по-нататък „First Note Perfumes“) упражнява дейност по продажбата на едро на парфюмерия в Белгия. През януари 2007 г. дружеството продава една от стоките от своята гама на Stefan P. Warenhandel (наричан по-нататък „Stefan P.“), чието място на търговска дейност се намира в Германия. Запитващата юрисдикция уточнява, че доставката на поръчаните флакони с дамски парфюми е извършена именно в Белгия. Впоследствие според Coty Germany през август 2007 г. Stefan P. препродава тези стоки на германска територия.

Като счита, че разпространението на парфюм във флакон, подобен на притежаваната от него марка на Общността, съставлява нарушение на правата върху марката, забранена сравнителна реклама и нелоялна имитация, Coty Germany сезира германски съд с иск, насочен единствено срещу First Note Perfumes с искане последното да бъде осъдено, от една страна, да съобщи информацията, отнасяща се до неговия доставчик, и от друга — да обезщети ищеца за всички вреди, които е претърпял или ще претърпи вследствие на разпространението на този продукт в Германия, както и да възстанови разходите, направени преди образуване на съдебното производство.

След като отхвърлянето на тези искания в първоинстанционното производство е потвърдено от въззивната инстанция с мотива за липсата на международна компетентност на германските съдилища, Coty Germany подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд). То се позовава на нарушение на правата върху посочената марка на Общността и на използването на практики, представляващи нелоялна конкуренция.

По отношение на марката на Общността Bundesgerichtshof посочва, че в съответствие с член 93, параграф 5 от Регламента относно марката на Общността международната компетентност на германските юрисдикции зависи от това дали Coty Germany има основание да твърди, че единственият ответник е извършил нарушение на правата върху марката в Германия.

First Note Perfumes обаче не може да е участвало в такова деяние на германска територия освен поради извършената в Белгия продажба на спорните флакони с парфюм на Stefan P., който след това извършва в Германия нарушение на правата върху марка по смисъла на член 9, параграф 1, второ изречение, буква б) от посочения регламент. В това отношение Coty Germany изтъква, че Note Perfumes е допринесло за предполагаемото нарушение на правата му в Германия, тъй като с това, че е знаело, че неговият германски клиент е имал намерението да препродава в тази държава закупените в Белгия стоки, то го е подпомогнало и поради това също носело отговорност за осъществяването на фактическия състав на нарушението.

Освен това, що се отнася до исканията на Coty Germany, основани на нарушение на германското право за нелоялната конкуренция, член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I би могъл да обоснове компетентността на германските юрисдикции по отношение на предявения срещу First Note Perfumes иск с оглед на мястото на настъпване на вредоносното събитие. Следователно повдигнатите от запитващата юрисдикция въпроси във връзка с Регламента относно марката на Общността се поставят и mutatis mutandis в този контекст.

С акт от 31 юли 2012 г. Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Член 93, параграф 5 от [Регламента относно марката на Общността] трябва ли да се тълкува в смисъл, че в една държава членка (държава членка А) е било извършено нарушение по смисъла на член 93, параграф 5 от [Регламента относно марката на Общността] в случаите, когато с извършено в друга държава членка деяние (държава членка Б) е осъществено съучастие в нарушението, извършено в първата държава членка (държава членка А)?

2) Член 5, точка 3 от Регламент [Брюксел I] трябва ли да се тълкува в смисъл, че вредоносното събитие е настъпило в една държава членка в случаите, когато непозволеното увреждане, което е предмет на производството или от което се черпят претенции, е извършено в друга държава членка (държава членка Б) и се изразява в съучастие в извършеното в първата държава членка (държава членка А) непозволено увреждане (основно деяние)?“.

Решението на съда е:

„1) Член 93, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска въз основа на мястото на извършване на нарушение на правата върху марка на Общността, отговорността за което е вменена на един от предполагаемите извършители на това нарушение, да се установи съдебна компетентност срещу друг предполагаем извършител на посоченото нарушение, който не е действал в съдебния район на сезираната юрисдикция.

2) Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че допуска въз основа на мястото на настъпване на вредата, отговорността за която е вменена на един от предполагаемите причинители на тази вреда, да се установи съдебна компетентност срещу друг предполагаем причинител на посочената вреда, който не е действал в съдебния район на сезираната юрисдикция.

При условията на евентуалност:

Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска нито въз основа на мястото на настъпване на вредоносното събитие, отговорността за което е вменена на един от предполагаемите причинители на посочената вреда, нито въз основа на мястото на настъпване на тази вреда да се установи съдебна компетентност срещу друг предполагаем причинител на вредата, който не е действал в съдебния район на сезираната юрисдикция“.