Европейският съд определи, че и дъщерно дружество може да носи отговорност при казуси с конкурентно право в ЕС

Европейският съд излезе с решение по дело C‑882/19 Sumal SL срещу Mercedes Benz Trucks España SL. Делото има следната предистория:

Mercedes Benz Trucks España е дъщерно дружество от групата Daimler, чието дружество майка е Daimler. В периода 1997—1999 г. Sumal придобива два камиона от Mercedes Benz Trucks España с посредничеството на Stern Motor SL, дистрибутор на групата Daimler.

На 19 юли 2016 г. Комисията приема Решение C(2016) 4673 final относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39824 — Камиони), резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 6 април 2017 г. (ОВ C 108, 2017 г., стр. 6) (наричано по-нататък „решението от 19 юли 2016 г.“).

Съгласно посоченото решение петнадесет европейски производители на камиони, между които и Daimler, са участвали в картел под формата на едно-единствено продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3), изразяващо се в сключване на тайни споразумения относно ценообразуването и увеличенията на брутните цени в Европейското икономическо пространство (ЕИП) за камиони, както и относно времевия график и прехвърлянето на наложените от действащите норми разходи за въвеждането на технологии за емисии на вредни газове за тези камиони. Нарушението на три дружества, участващи в картела, е извършено в периода 17 януари 1997 г.—20 септември 2010 г., а на другите дванадесет дружества участници, сред които и Daimler, в периода 17 януари 1997 г.—18 януари 2011 г.

След приемане на посоченото решение Sumal сезира Търговски съд № 7, Барселона, Испания с иск за обезщетение за вреди, за да бъде Mercedes Benz Trucks España осъдено да му заплати сумата от 22 204,35 EUR, съответстваща на допълнителните разходи за придобиване, които то е понесло поради участието на Daimler, дружество майка на Mercedes Benz Trucks España, в картела.

С решение от 23 януари 2019 г. тази юрисдикция отхвърля посочения иск с мотива, че Mercedes Benz Trucks España няма пасивна легитимация, тъй като трябва да се счита, че само Daimler, единствено посочено в решението на Комисията, носи отговорност за съответното нарушение.

Sumal подава въззивна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, която си задава въпроса дали искове за обезщетение за вреди, предявени, след като органите за защита на конкуренцията приемат решения, с които се установяват антиконкурентни практики, могат да бъдат насочени срещу дъщерни дружества, които не са посочени в тези решения, но капиталът им е притежаван изцяло от дружества, пряко засегнати от посочените решения.

В това отношение тя посочва различията в становищата, приети от испанските юрисдикции. Докато някои от тях приемат, че такива искове могат да се предявят срещу дъщерни дружества, като се основават на „теорията за стопанската единица“, други изключват тази възможност с довода, че тази теория позволявала дружество майка да носи гражданската отговорност за поведението на дъщерно дружество, но не позволявала да се търси отговорност от дъщерно дружество поради поведението на неговото дружество майка.

При тези условия Апелативен съд на провинция Барселона, Испания решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„[1])  Допуска ли произтичащата от практиката на [Съда] доктрина за стопанската единица отговорността на дружеството майка да се разпростира върху дъщерното дружество, или тази доктрина е приложима единствено за да се разпростре отговорността на дъщерните дружества върху дружеството майка?

[2])  В хипотезата на вътрешногрупови отношения следва ли възможността за разширяване на обхвата на понятието „стопанска единица“ да се основава единствено на контрола като критерий, или са допустими и други критерии, включително евентуалното облагодетелстване на дъщерното дружество от съответните нарушения?

[3])  Ако е възможно разпростиране на отговорността на дружеството майка върху дъщерното дружество, какви са условията за това?

[4])  Ако отговорът на предходните въпроси е в смисъл, че е допустимо дъщерните дружества да носят отговорност за действия на дружествата майки, съвместима ли е с тази общностна доктрина национална разпоредба като член 71, параграф 2 от [Закона за защита на конкуренцията], която предвижда единствено възможността за разпростиране на отговорността на дъщерното дружество върху дружеството майка, и то само ако дружеството майка упражнява контрол върху дъщерното дружество?“.

Решението на съда:

1)  Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че увреденото от антиконкурентна практика на предприятие лице може да предяви иск за обезщетение за вреди както срещу дружество майка, на което Европейската комисия с решение е наложила санкция за тази практика, така и срещу дъщерно дружество на това дружество, което не е посочено в това решение, при положение че те заедно образуват една стопанска единица. Засегнатото дъщерно дружество трябва да може ефективно да отстоява правото си на защита, за да докаже, че не принадлежи към посоченото предприятие, и когато Комисията не е приела никакво решение в приложение на член 101 ДФЕС, то има право също да оспори самото съществуване на твърдяното противоправно поведение.

2)  Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда възможността да се вмени отговорността за поведението на едно дружество на друго дружество само ако второто дружество упражнява контрол върху първото.

Мерцедес спечели казус за търговска марка в Япония

Daimler AG подава заявка за следната национална марка в Япония в клас 12 - превозни средства за движение по суша, въздух, вода или железопътен транспорт:

Патентното ведомство на Япония отказва регистрация поради наличие на сходство с по-ранна марка STAR - PARTS в клас 35 - услуги на дребно или услуги на едро за автомобили, части и аксесоари за тях.

Немската компания обжалва решението и успява да спечели казусът пред Апелативния борд, които приема, че не е налице нужната степен на сходство между марките. Причина за това е че StarParts не е доминиращ елемент в заявената марка, такъв е Mercedes-Benz, разнознаваема марка за луксозни немски автомобили.

Наглед решението е в полза на Daimler AG но дали в дългосрочен план наличието на по-ранната марка няма да бъде проблем за компанията, тъй като тази марка е регистрирана за резервни части включително и за автомобили.

Източник: Masaki MIKAMI – Marks IP Law Firm

Решение на Европейския съд относно граници при нарушаване на търговски марки в интернет

Европейският съд излезе с решение по дело C‑179/15 Daimler AG  срещу  Együd Garage Gépjárműjavító és Értékesítő Kft. Делото касае следното:

Daimler, производител на леки автомобили, е притежател на международната фигуративна марка „Mercedes-Benz“, чиято защита включва и Унгария, като обхваща по-специално части за леки автомобили.

Együd Garage е дружество по унгарското право, чиято дейност се състои в търговия на дребно на леки автомобили и на резервни части за леки автомобили, както и в ремонта и поддръжката на подобни автомобили. Дружеството е специализирано в продажбата на стоките на Daimler и в свързаните с тях услуги.

От 2007 г. Mercedes Benz Hungaria Kft., дъщерно дружество на Daimler, което не е страна по спора в главното производство, и Együd Garage са обвързани от договор за следпродажбен сервиз, който е изтекъл на 31 март 2012 г.

По силата на този договор Együd Garage е имало освен правото да използва посочената по-горе марка и това да употребява в собствените си съобщения посочването „felhatalmazott Mercedes-Benz szerviz“ („официален сервиз на Mercedes-Benz“).

Докато договорът за следпродажбен сервиз е бил в сила, Együd Garage поръчва на Magyar Telefonkönyvkiadó Társaság (наричано по-нататък „MTT“), което от своя страна предоставя услуги по качване на съобщения на интернет сайта www.telefonkonyv.hu, да публикува съобщение, посочващо това дружество като официален сервиз на Mercedes-Benz, за периода от 2011 г. до 2012 г.

След прекратяване на договора Együd Garage иска да се заличат всякакви признаци за използване на въпросната марка, които могат да накарат потребителите са смятат, че то все още поддържа договорно отношение с Daimler.

По-специално Együd Garage иска от MTT да промени съобщението, за да може дружеството да не се посочва повече като официален сервиз на Mercedes-Benz.

Освен това с писмо Együd Garage е поискало от администратори на няколко интернет сайта да бъдат заличени онлайн съобщения, публикувани без съгласието му, по-специално без Együd Garage да ги е поръчало, които представят дружеството като официален сервиз на Mercedes-Benz.

Въпреки тези опити онлайн съобщения, съдържащи подобно посочване, продължават да са достъпни в интернет. Освен това задаването на ключовите думи „együd“ и „garage“ в търсачката на Google води до списък с резултати, в който се появяват подобни съобщения, чиято първа линия от текста, функционираща като линк, квалифицира Együd Garage като „официален сервиз на Mercedes-Benz“.

При тези условия Daimler предявява иск пред запитващата юрисдикция, с който, от една страна, иска да се установи по-специално, че Együd Garage е нарушило марката „Mercedes-Benz“ посредством посочените съобщения, а от друга страна — да се разпореди на последното да заличи въпросните съобщения, да се въздържа от извършване на нови нарушения и да публикува поправка на информацията в национални и регионални вестници.

В своя защита Együd Garage подчертава, че с изключение на съобщението, излязло на сайта www.telefonkonyv.hu, то не е поставяло никакво друго съобщение в интернет и че въпросните съобщения са се появили и продължават да се появяват независимо от волята му, без то да може да упражнява каквото и да е влияние върху съдържанието, появата или заличаването им.

В този смисъл Együd Garage прибягва до частен експерт, за да докаже, че е жертва на много разпространена търговска практика, която по същество се състои в това, че няколко доставчици на услуги по качване на съобщения в интернет възпроизвеждат съобщения, публикувани на други сайтове за съобщения, без знанието и съгласието на рекламодателя, за да направят собствената си база данни от информация, достъпна в интернет безплатно или срещу заплащане.

При тези обстоятелства Fővárosi Törvényszék (Съд на Будапеща, Унгария) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от [Директива 89/104] да се тълкува в смисъл, че притежател на марка може да забрани на трето лице, посочено в съобщение в интернет, да използва знак, за който съществува вероятност от объркване с марката във връзка с услуга на третото лице, идентична на стоките или услугите, за които марката е била регистрирана, по начин, че у потребителите може да се създаде погрешно впечатление за наличието на официално търговско отношение между предприятието на третото лице и притежателя на марката, въпреки че съобщението в интернет не е било поставено от лицето, посочено в него, или от негово име или то е достъпно, въпреки че посоченото в съобщението лице е действало по необходимия разумен начин, за да го заличи, но без успех?“.

Решението на съда:

Член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че трето лице, което е посочено в публикувано на интернет сайт съобщение, съдържащо идентичен или подобен на марка знак, създавайки по този начин впечатлението, че между третото лице и притежателя на марката съществува търговско отношение, не използва знака по начин, който позволява забраната му от притежателя по силата на тази разпоредба, когато съобщението не е поставено от третото лице или от негово име или в хипотезата, в която съобщението е било поставено от третото лице или от негово име със съгласието на притежателя, когато третото лице изрично е изискало от администратора на интернет сайта, на когото е поръчало съобщението, да го заличи или да заличи посочването на съдържащата се в него марка.